Решение № 554 от 15.4.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 162/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. С решение №22/13.12.2023г., постановено по АНД№244/2023г., Районен съд-Монтана е отменил наказателно постановление №4/ 06.02.2024г. на Директора на РИОСВ-Монтана, с което на С. С. С. от [населено място], обл.Монтана е наложена „глоба“ в размер на 500лв.на основание чл.125, ал.1 ЗБР, за нарушение на чл. 38, ал.1, т.7 от Закона за биологично разнообразие/ЗБР/. Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора, Директор на РИОСВ-Монтана, чрез ст.юрк.И. Х., с искане за отмяна на оспореното решение на МРС, като неправилно и незаконосъобразно, респективно за потвърждаване на издаденото НП.В с.з., чрез упълномощения си представител юрк.Хумбаджиев поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното решение.Претендира разноски под форма на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касацията- С. С. С., чрез адв.Б. Ц. оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение.Претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно. Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211 АПК, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения. Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено, че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №БРвп-1/09.01.2023г. и наказателно постановление №4/ 06.02.2024г.за това, че при извършена проверка на 12.08.2022г. около 22, 00ч. от служители на РДГ-Берковица, съвместно с представител на Ловно-рибарско дружество „Огоста“, [населено място] е спрян за проверка С. С. С., като са изискали от него документи, доказващи законния произход на намерения в автомобила му препарат от вида малък ястреб –защитен вид, съгласно Приложение№3 от ЗБР, но такива документи не са представени.Препарата е конфискуван от служителите на РДГ-Берковица до представяне на документи за законния му произход, за което е съставен КП№145482/12.08.2022г. С приемо-предавателен протокол от 25.08.2022г.е предаден препарата от РДГ-Берковица на РИОСВ-Монтана, където се намира на отговорно пазене. За деянието, е счетено, от контролния орган-РИОСВ-Монтана, че е нарушен чл.38, ал.1, т.7 ЗБР, за което на виновното лице е наложена „глоба“ в размер на 500лв., на основание чл.125, ал.1 ЗБР.Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства. Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.За да отмени издаденото НП първоинстанционният съд е приел, че нарушението е формално извършено от С. С. С., а именно, че същият е превозвал в лекия си автомобил препарат от вида малък ястреб –защитен вид, съгласно Приложение№3 от ЗБР.Предупреден е извършителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.Настоящата касационна инстанция споделя изцяло доводите на въззивния съд, че нарушението е маловажен случай и само формално съдържа признаците на извършеното деяние, като при съвкупна преценка на гласните и писмени доказателства, приложим е чл.28 ЗАНН.В този смисъл, решението е правилно. Изводите на въззвния съд се опират на установената практика по тази категория дела, като са в унисон с представените писмени и гласни доказателства пред въззивната инстанция и пред касационната такава, при което съдът намира за правилни изводите на съда, че нарушението е маловажно и правилно е отменена наложената санкция за нарушителя и същият е предупреден при условията на чл.28, ал.1 от ЗАНН.При тези доводи касационната инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно, като съответстващо на приложимия материален и процесуален закон, при което следва да бъде оставено в сила. Претендират се разноски от ответника, които с оглед изхода на спора са дължими за касационна инстанция, на основание чл.63д, ал.1 и 2 от ЗАНН, в размер на 300лв., платени в брой, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие пред касационна инстанция. Водим от гореизложеното административният съд