Решение № 172 от 29.12.2025 г. на Районен съд - Провадия по дело № 367/2025 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от М. И. И. с ЕГН •••••••••• срещу Електронен фиш, Серия К №••••••, издаден от ОД на МВР – •••••• с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 40.00 лв. С жалбата се иска отмяна на обжалвания пред настоящия съд електронен фиш, като незаконосъобразен и неправилен, въз основа на изложени в същата аргументи. В съдебни заседания, жалбоподателят не се явява, а въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН - РП-•••••• не изпращат представители. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: Н а 21.05.2025 г. св.Н. – служител при РУ-••••••, ОД МВР •••••• работил с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - АRH CAM S1, позиционирана в гр.••••••, на кръстовището на ул.“•••••• и ул.•••••• и насочена към пътуващите МПС в посока към гр. ••••••, снимаща и в двете посоки. В 14: 30 ч. с посоченото АRH CAM S1, било регистрирано движение на МПС лек автомобил „БМВ 330 ХИ“ с регистрационен номер ••••••, със скорост от 60 км/ч. За установеното св. Н. изготвил Протокол за използване на АТСС. След установяване собствеността на автомобила - а именно на жалбоподателя И. и след извършена проверка по образуваната административна преписка, видно от която се установила, че по отношение на И. има издаден ЕФ, Серия К №••••••, с дата на влизане в сила на същия на 11.04.2025 г., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, бил съставен обжалвания пред настоящия съд ЕФ, Серия К №••••••, с който за извършено от жалбоподателя на 21.05.2025 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.1 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“. В същия било посочено, че на процесния пътен участък разрешената скорост е от 50 км/ч, установената скорост на движение - 60 км/ч., превишаването на разрешената скорост - с 10 км/час, както и че нарушението е извършено в условията на повторност. Видно от представената по делото справка касателно издаденият ЕФ, Серия К №••••••, същият е влязъл в сила на 11.04.2025 г. и е за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на И. е наложено административно наказание Глоба. Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел Н. са безпротиворечиви, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на този свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч, а в ал.2 е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Установи се по делото е, че на посочената дата – 21.05.2025 г. в 14.30 часа, лек автомобил „БМВ 330 ХИ“ с регистрационен номер ••••••, се е движел със скорост от 60 км/ч. в гр.••••••, в населено място, в участък с разрешена скорост от 50 км/час и без пътни знаци позволяващи противното, видно и от приложения по делото Протокол. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство-мобилна система за видеонаблюдение и контрол на скоростта АRH CAM S1. Видно от Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство от 21.05.2025 г., в периода 12: 00ч. – 19: 00ч., в гр.•••••• на ул.“••••••, на кръстовището с ул.•••••• с ограничение от 50 км/ч, същото е регистрирало 11 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение /14: 30ч./ попада в периода на работа на процесната система за контрол. По делото като писмено доказателство е представено ксерокопието на снимката, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 21.05.2025 г. в 14.30 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост 60 км/ч, след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването - 60 км/ч е с номер ••••••, . Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. От представената по делото Справка от КАТ за собственост на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил „БМВ 330 ХИ“собственост на М. И. И. Съдът намира, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на автомобила, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Описаното нарушение е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, като в ЕФ са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. В този смисъл и противно на посоченото от проц.представител на жалбоподателя, съдът не констатира твърдяните по отношение на посочененото пороци при така обжалвания ЕФ свързани с индивидуализиране мястото на извършеното нарушение, доколкото се изтъква непосочване номер на улица на същото, а така и значително несъответствие на вписаните в снимката географски координати с мястото на нарушението. Съдът намира, че мястото на нарушението е достатъчно добре индвизуализирано, като непосочването на конкретен номер на улица не влияе върху възможността на санкционирания да разбере къде е осъществено нарушението, предвид подробното описание на същото и конкретното място, а именно – на кръстовището на ул.“•••••• и ул.••••••, а и в приложената снимка от АТСС, където също е индивидуализирано с ъ с словесно описание и с географски координати. Същите, противно на посоченото от жалбоподателя не са на различно от описаното както в ЕФ, а така и в снимката място именно в гр.••••••, като видно и от проведения разпит на св.Н. и съставения Протокол касателно локацията на поставеното от него АТС-мобилна система за видеонаблюдение и контрол на скоростта АRH CAM S1, преди описаното кръстовище на двете улици, същото само генерира GPS координатите свързани с географското обозначение на местоположението. Доколкото и същите попадат в рамките на населено място, то и съответно ограничението на скоростта е установено по силата на закона – чл. 21, ал. 1 ЗДвП, въвеждащ забрана за превишаване на скорост с величина 50 км/ч. В § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е посочена легалната дефиниция за понятието "повторно", съгласно която това е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая, видно от обстоятелствената част на НП, спрямо жалбоподателя е бил издаден ЕФ, Серия К №••••••, влязъл в сила на 11.04.2025 г., като доколкото нарушението извършено от жалбоподателя е на 21.05.2025 г е прието, че същото се явява осъществено в едногодишен срок от наказването му за същото по вид нарушение п о чл. 21 от ЗДвП, което и правилно е обусловило квалификацията на процесното административно нарушение като "повторно" по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП според АНО. В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай. По делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения. Процесното деяние не представлява и изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя, поради което степента на лична обществена опасност на дееца също не може да се определи за пренебрежимо ниска. Поради изложеното съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът