Решение № 76 от 3.3.2025 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 759/2023 г.

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК чл.183, вр. с чл.200 и чл.86 вр. с чл.84 от ЗЗД В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 199/2023 г. по описа на с.с. – „......., седалище и адрес на управление: ......., представлявано от......., чрез пълномощника адв. И. Л. от САК е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу А. С. А., с ЕГН •••••••••• с адрес........ Навежда се в молбата, че 02.02.2023 г. ищеца е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. С. А. и.......“ ЕООД, с ЕИК....... с адрес (седалище/адрес управление): ......., с искане същите да бъдат осъдени да заплатят солидарно на „.......” АД с ново име „......., със седалище и адрес на управление гр........, представлявано от изпълнителните директори....... и......., сумата от 69, 80 лв. – главница и сумата от 15.01 лв. – мораторна лихва за периода 21.12.2020 г. – 02.02.2023 г., дължима сума по Договор за продажба на изплащане № 505589902 от 02.05.2019 г., която сума е заплатена от заявителя и „.......” АД с ново име „....... в качеството му на поръчител на „....... по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. Твърди се, че на основание подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 199 по описа на PC – Червен бряг за 2023 г., като в законоустановения едномесечен срок само А. С. А. е депозирал възражение на основание чл. 414 от ГПК. По отношение на „.......“ ЕООД, съгласно т. 5 от ТР № 3/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да е влязла в законна сила, предвид че не е депозирал възражение по чл. 410, ал. 2 от ГПК. Поддържа се, че са налице договорни отношения между страните, като на 02.05.2019 г. между „.......” ЕАД /сега „......./ ЕИК....... (Продавач) и А. С. А. е сключен Договор за продажба на изплащане № 505589902, като на основание т.1 и т. 2 от Договора, с неговото подписване купувачът - А. С. А. е закупил и е станал собственик на Huawei Y52018 Bla + PH Huawei Y52018 tra със сериен номер /IMEI/: 860168046427492. Навежда се, че съгласно т.10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на „....... продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора. Твърди се, че поради неплащане в срок, договора между „....... и ответника А. С. А. е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане № 505589902 от 02.05.2019 г. Твърди се, че непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на изплащане, в размер на 69, 80 лв., е станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора. Твърди се, че на 07.11.2014 г. между „......., ЕИК....... и „.......“ АД с ново име „....... ЕАД, ЕИК......., е сключен Договор за поръчителство, като на основание т. 3 от Договора за поръчителство „.......“ АД се задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „.......” ЕАД Договор за продажба на изплащане. Твърди се, че поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „.......с“ АД заплатил на „....... на 21.12.2020 г. сумата от 69.80 лева, представляваща дължимата сума от А. С. А. по Договора за продажба на изплащане № 505589902 от 02.05.2019 г. Твърди се, че плащането на сумата е извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от Договора за поръчителство, като съгласно Договора за поръчителство, поканата следва да се отправи посредством предявяването на Справка, а именно Приемо - предавателен протокол № 308/05.07.2020 г., представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г. Навежда се, че протоколът съдържа списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца, като ответникът присъствал на стр. 3 от горепосочения Протокол № 308 /л. 48 от делото/. Поддържа се, че съгласно т.2.2.5 от Договора за поръчителство, след извършеното плащане се съставя Справка /Приемо- предавателен протокол/ който съдържа списък с абонатите, за които на 21.12.2020 г. „.......” АД в качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „.......” ЕАД произтичащи от договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство. Твърди се, че в случая е съставен Приемо-предавателен протокол № 337/08.02.2021 г., като ответникът присъства на стр. 3 от горепосочения Протокол № 337. Твърди се, че до А. С. А. е изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което длъжника е уведомен, че считано от 21.12.2020 г. задълженията му към „.......” ЕАД по договор за продажба на изплащане № 505589902 от 02.05.2019 г. са прехвърлени на „.......с“ АД с ново име „....... ЕАД. Навежда се, че на 28.07.2022 г. между „....... ЕАД с ЕИК....... и “.......“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг. Съгласно договора кредитора „....... ЕАД с ЕИК....... приело поемателя “.......“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците - физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между „.......” ЕАД и „....... ЕАД с ЕИК........ Твърди се, че поемателя “.......“ ЕООД се задължил да заплати задълженията на длъжниците - физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между „.......” ЕАД и „....... ЕАД с ЕИК......., включително и на длъжника А. С. А. под № 431 в Приложение № 1 към договора, в срок от един месец от подписване на Договор за встъпване в дълг. Твърди се, че към настоящия момент поемателя “.......“ ЕООД не е заплатил задължението на длъжника А. С. А., поради което Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е с искане за осъждане на двамата длъжници да заплатят солидарно процесната сума. Предвид, че само А. С. А. е подал възражение по чл. 414 от ГПК, то съгласно т. 5 от ТР № 3/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да е влязла в законна сила спрямо “.......“ ЕООД. В този смисъл се прави довод, че „....... ЕАД в качеството си на поръчител има изискуемо и ликвидно вземане към А. С. А. в размер на 69, 80 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане № 505589902 от 02.05.2019 г. Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземането, както следва: - 69.80 лв., представляваща непогасена главница по Договор за продажба на изплащане № 505589902 от 02.05.2019 г. която сума е заплатена от заявителя „.......“ АД с ново име „....... ЕАД в качеството му на поръчител на „....... по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ., както и сумата в размер на 15, 01 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. /датата на заплащане на сумата в размер на 69, 80 лв., от „.......” АД на „......./ до 02.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.02.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски. Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва исковете. Навежда се, че се оспорва твърдението в исковата молба, че ищеца е заплатил дълга на ответника към „....... на 21.12.2020 г. Сочи се, че други доказателства, освен посочения Приемо-предавателен протокол, удостоверяващи направеното плащане ищеца не представя. Освен това ищеца не е изпълнил задължението си по т.2.2.4 от Договора за поръчителство, а именно - писмено да уведоми абоната, че в качеството на поръчител ще изпълни вместо него задължението към „........ Навежда се, че ако се твърди, че е платил задължението на ответника на 21.12.2020 г., то е следвало ищеца преди тази дата да го е уведомил, че ще плати вместо него задължението му. Поддържа се, че ако условно се приеме, че ищеца е платил задължение на ответника, то това той е направил преди да е получил от „....... покана за плащане (в случая поканата за плащане, обективирана в Приемо- предавателен протокол № 308/05.07.2020 г.). Липсва информация, че последното дружество е заплатило задължението на ответника. Освен това, за направеното плащане би следвало да бъде уведомен от изпълнилия поръчител, а не от кредитора му „........ Поддържа се, че към датата, на която се твърди че ищецът е изплатил вместо ответника задължението му към „....... не е съществувало валидно правоотношение между тези две страни. Към исковата молба са приложени Договор от 07.11.2014 г. и няколко анекса, с които основно многократно се удължава срока на договора, като с последния представен анекс от 08.08.2020 г. срока на договора е удължен до 30.09.2020 г. Прави се довод, че към датата на извършеното плащане (както се твърди от ищеца на 21.12.2020 г.) договора от 07.11.2014 г. не е действащ. Ищецът с писмено становище, поддържа иска в открито съдебно заседание. Ответникът редовно призован, не се явява. За него адв........ от ПлАК, който от името на доверителя си оспорва иска, по наведените по-горе аргументи. След преценка на представените от страните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че “.......” ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на далекосъобщителни услуги. За осъществяването на тези дейности, дружеството развива и съпътстващи търговски дейности. На 02.05.2019 г. между „......., с ЕИК....... (Продавач) и А. С. А., с ЕГН •••••••••• е сключен Договор за продажба на изплащане № 505589902 от 02.05.2019. На основание т. 1 и т. 2 от Договора, с неговото подписване купувачът – А. С. А. е закупил и е станал собственик на Huawei Y52018 Bla + PH Huawei Y52018 tra със сериен номер /IMEI/: 860168046427492. Съгласно т.10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на „....... продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора. Установява се от писмените доказателства, че поради неплащане в срок, договора между „....... и ответника е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане. Съгласно чл. 12.3. от Договора, непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на изплащане, в размер на 69, 80 лв., е станала предсрочно изискуема. Установява се, че на 07.11.2014 г. между „......., ЕИК....... и „.......“ АД с ново име „....... ЕАД, ЕИК......., е сключен Договор за поръчителство, като на основание т. 3 от Договора за поръчителство „.......“ АД се задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „.......” ЕАД Договор за продажба на изплащане. На основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „.......с“ АД заплатил на „....... на 03.11.2021 г. сумата от 69.80 лева, представляваща дължимата сума от А. С. А. по Договора за продажба на изплащане от 04.02.2019 г. Съгласно Договора за поръчителство, поканата следва да се отправи посредством предявяването на Справка /Приемо- предавателен протокол/, а именно Приемо - предавателен протокол № 308/05.07.2020 г. /л. 48 от делото/, представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г. Протоколът съдържа списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца, като ответникът присъства на страница 3 от горепосочения Протокол № 308. Съгласно т.2.2.5 от Договора за поръчителство, след извършеното плащане се съставя Справка /Приемо-предавателен протокол/ който съдържа списък с абонатите, за които на 21.12.2020 г. „.......” АД в качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „.......” ЕАД, произтичащи от договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство. Видно от Приемо-предавателен протокол № 337/08.02.2021 г., като ответникът присъства на стр. 1 от горепосочения Протокол № 337, като на А. С. А. е изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което длъжника е уведомен, че считано от 21.12.2020 г. задълженията му към „.......” ЕАД по договор за продажба на изплащане са прехвърлени на „.......с“ АД с ново име „....... ЕАД. Установява се, че на 28.07.2022 г. между „....... и “.......“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг, като съгласно договора кредитора „....... е приел поемателя “.......“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014 г. между „.......” ЕАД и „........ Установява се още и, че поемателя “.......“ ЕООД се е задължил да заплати задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между „.......” ЕАД и „......., включително и на длъжника А. С. А. под № 431 в Приложение №1 към договора, в срок от един месец от подписване на Договор за встъпване в дълг. По делото не спорно и обстоятелството, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 199/2023 г. по описа на PC- Червен бряг, издадена била заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът-ответник в настоящето производство е възразил. При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното: Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му - страни по настоящото дело са страните по заповедното производство по ч.гр.д. № 199/2023 г. по описа на Районен съд – Червен бряг. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като ответникът – длъжник в заповедното производство, в определения от закона срок е възразил срещу издадената спрямо него заповед за изпълнение, поради което е направил вземането на ищеца-заявител спорно. Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Предявеният иск е неоснователен: Ищецът основава вземането си въз основа на договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между ищцовото дружество и........ Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. По делото е приет като доказателство договор за продажба на изплащане № 505589902 от 02.05.2019 г., сключен между „......., с ЕИК....... (Продавач) и А. С. А., по силата на който, с неговото подписване купувачът - А. С. А. е закупил и е станал собственик на устройство Huawei Y52018 Bla + PH Huawei Y52018 tra със сериен номер /IMEI/: 860168046427492. Съгласно т.10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на „....... продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора. Сключения договор за продажба между „....... и ответникът е уреден в чл. 183 ЗЗД, сделката не е търговска по арг. от чл. 318, ал. 2 ТЗ. От приетия като доказателство по делото договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „.......“ ЕАД и ищцовото дружество, се установява, че между посочените страни е сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да отговаря за изпълнението на задълженията на абонати на „.......“ ЕАД съгласно клаузите на договора. Действието на договора за поръчителство е продължавано неколкократно с анекси. Видно от Приемо-предавателен протокол № 337/08.02.2021 г., ищецът, в качеството си на поръчител по договор от 07.11.2014 г., е заплатил на „....... сума в размер на 69.80 лв., представляваща просрочено задължение по договор за продажба на изплащане. Съдът намира за основателно възражението на ответника, че ищцовото дружество не се явява поръчител. Съгласно разпоредбата на чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, установяващи сключването на валиден договор за поръчителство между него, в качество на поръчител и „......., в качеството на кредитор, с който да е обезпечено вземането на последното дружество по договор за продажба на изплащане, сключен с ответника. Доколкото не съществува изрично законово ограничение върху задълженията, които могат да бъдат обезпечени с поръчителство, то договор за поръчителство по см. на чл. 138 ЗЗД за бъдещ дълг е действителен, но в тежест на ищецът е да установи в процеса, че между него, като поръчител и „....... е постигнато изрично съгласие именно за гарантиране на задължение на ответника по договор за продажба на изплащане. От приетия като доказателство по делото договор за поръчителство от 07.11.2014 г. и анекси към него, се установява, че между ищцовото дружество и „.......“ е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество е поело задължение за гарантиране чрез поръчителство на вземанията на „.......“ от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг и одобрение от „.......“ АД до размера на кредитния лимит. От страна на ищеца обаче, не са ангажирани доказателства сключения процесен договор за продажба на изплащане да е обезпечен с поръчителство на ищцовото дружество. По делото не са ангажирани доказателства относно заявка на „....... изготвяне и представяне на кредитна оценка на потребителя от страна на ищеца, становище от страна на ищцовото дружество – одобрение или неодобрение на потребителя като подходящ за сключване на продажба на изплащане (2.1.2 от договор за поръчителство), списък на абонатите, които през процесния период са сключили договор за продажба на изплащане (2.1.4 от договор за поръчителство), поради което съдът намира, че ищецът не е доказал валидно сключен договор за поръчителство по отношение процесния договор за продажба № 504144258 от 04.02.2019 г. Съгласно ІV. Поръчителство, 6.5 от договор за поръчителство от 07.11.2014 г. „.......“ АД не отговаря като поръчител пред „.......“ и се освобождава от задължението да погаси дължимата от абонат сума в случаите, когато договорът за продажба на изплащане е сключен с абонат, за който от страна на „....... не е подавано искане за изготвяне на кредитна оценка; или с абонат, който не е одобрен като подходящ да сключи договор за продажба на изплащане; или с абонат, за който „....... не е подал информация за сключен договор за продажба на изплащане по т.2.1.4, какъвто е настоящия случай. В допълнение, договорът за поръчителство е съглашение между кредитор и поръчител, а не съглашение между длъжник и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Съгласно материалноправната норма на чл. 146, ал. 1 ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство, респективно законът не изисква съгласие от длъжника за поемане на поръчителство. Облигационната връзка при договора за поръчителство възниква с постигане на съгласие, при което поръчителят поема отговорността да изпълни задължението на длъжника, а кредиторът го приема за поръчител, като това съгласие между кредитор и поръчител следва да бъде писмено оформено. Поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен и с основание на поръчителя да обезпечи кредитора. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на друго, главно правоотношение. Престацията е предварително определена известна и договорът е комутативен. При изложеното, с оглед и правната характеристика и същност на договора за поръчителство и доколкото не съществува изрично законово ограничение върху задълженията, които могат да бъдат обезпечени с поръчителство, то договор за поръчителство по см. на чл. 138 ЗЗД за бъдещ дълг е действителен, като в тежест на ищеца е да установи в процеса, че между него, като поръчител и кредитора е постигнато изрично съгласие именно за гарантиране на задължение от този вид и то към момента на сключване на процесната сделка, каквито доказателства според настоящия състав, липсват по делото. При отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечава, следва изрично да са подавани с искане за изготвяне на кредитна оценка на ответника (2.1.1 от договор за поръчителство), посочени в сключения между поръчителя и кредитора договор за поръчителство, като при паричен дълг основният индивидуализиращ елемент е неговият размер. В процесния случай приложеният от ищцовото дружество договор за поръчителство е сключен преди договора за продажба на изплащане, което съгласно гореизложеното и 138, ал. 2 ЗЗД не е пречка за пораждане на регресни права на поръчителя към длъжника, в случай, че първият е погасил, в качеството му на поръчител, задълженията му по обезпеченото вземане на кредитора. Настоящият съдебен състав обаче намира, че в приложения по делото договор за поръчителство, не са посочени основните параметри, индивидуализиращи главния дълг. В Раздел IV, чл. 3 от процесния приложен по делото договор за поръчителство, сключен между ищцовото дружество и „.......“ ЕАД, е постигнато съгласие, че ищцовото дружество, в качеството му на поръчител, се задължава да отговаря пред мобилния оператор за задължения на абонати, сключили договор за продажба на изплащане с „.......“, в резултат на получено одобрение от „.......“ АД, в рамките на извършен „Скоринг“. Логическото и граматическо тълкуване на цитираният чл. 3 от договора обуславя извода за неопределеност на договорите, които ще бъдат обезпечение с поръчителство, предметът на тези договори и размерът на обезпеченото вземане. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че порцесният договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между ищцовото дружество и „.......“ ЕАД, по аргумент от чл. 26, ал. 2 ЗЗД, е нищожен поради невъзможен предмет, поради което доводите за наличие на валиден договор за поръчителство, посочени в исковата молба се явяват неоснователни. С оглед изложеното, искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. По разноските: С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски, следва да се присъдят само на ответника. Последния обаче не претендира такива, поради което и съда не дължи произнасяне. Воден от гореизложените съображения, съдът