Решение № 121 от 13.10.2025 г. на Районен съд - Дулово по дело № 530/2022 г.

Производството е образувано по искова молба подадена от ТП ••• със седалище и адрес на управление: гр. ••••, обл.Силистра, против Д. Д. М. с ЕГН ••••••••••, от с••••, с правно основание чл.203, ал.2 КТ, вр. с чл.211 от КТ и с с чл.45 от ЗЗД, с която се иска от съда ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6 585.01 лв. ведно със законната лихва, изчислена от деня на констатирането й - 17.01.2022 г. до пълното погасяване на задължението, която представлява причинени от ответника на ищеца имуществени вреди. Представя писмени доказателства. Претендира разноски. В исковата молба се сочи от ищеца, че с ответника по искова молба били в трудови правоотношения, като същият работил по силата на Трудов договор № •••., на длъжност „горски стражар” в ТП •••. Съобразно длъжностната му характеристика служителят следвало да опазва горите от незаконно увреждане, каквато се явявала незаконната сеч. Тази дейност се реализирала, като горският стражар съставя акт за установяване на административно нарушение на установените нарушители, а при неустановени нарушители съставял констативни протоколи, след което започвала издирвателна дейност по установяване на нарушителите. При добросъвестно и системно изпълнение на служебните задължения (редовни обходи на поверения охранителен участък) не би следвало да бъдат допускани нарушения (незаконна сеч) без съставени актове за установяване на административни нарушения и констативни протоколи. При извършена проверка на поверените на ответника участъци били установени допуснати незаконни сечи на дървесина в размер на 93, 21 пл.куб.м. Те не били установени с констативни протоколи или АУАН. Установената допусната незаконна сеч на 93, 21 пл.м3 дървесина била описана детайлно в б.„а)" на таблицата в протокол № •••., подписан от лицето, възлизаща на стойност 6585.01 лв. Ищецът счита, че ответника не е изпълнил основните си трудови задължения по опазване на поверените му материални ценности, както и на горите, като от това му неизпълнение са произтекли имуществени вреди за предприятието –в размер на 6 585.01 лв.. Моли след доказване на основателността на претенциите си, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6585.01 лв., представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, изчислена от деня на констатирането – 17.01.2022г. до пълното погасяване на задължението. Претендира присъждане на разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по основателността и допустимостта на предявеният иск. Не представя писмени доказателства. Ищецът – редовно призован, представлява се в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява че поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен като основателен и доказан.Излага съображения по основателността на иска в хода по същество. Претендира разноски. Ответника – редовно призован, не се явява, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който иска от съда да отхвърли исковата претенция като недоказана.Излага съображения за неоснователност на исковата претенция в хода по същество, включително че доказването на вина и умисъл в ответника е на ищеца. Претендира разноски. Не представя писмени доказателства. От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Не се спори между страните по делото, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като по силата на сключен трудов договор №г.ответникът е заемал длъжността „горски стражар“ при ТП ••• – Дулово, с определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650, 00 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 7.80 лв. Не се спори, че със Заповед № ••••. на директора на ТП ••• – От Длъжностна характеристика на длъжност „горски надзирател“, подписана и получена от ответника на 08.04.2015г. става ясно, че същият се явява МОЛ за добитата дървесина в държавните гори от район до приключване на експедирането и от временните складове, включително и на зачисленото му имущество. От приетият по делото като доказателство Протокол № •••. за извършена ревизия на поверения на ответника охранителен участък „“ за периода от 16.06.2021г. до 10.01.2022г./приложен по делото/, се установява, че са открити нарушения от незаконна сеч непокрити с актове в общ размер на 93, 21 пл.м3 дървесина, които възлизат на сумата от 6 585.01 лв. без ДДС. Към протокола от извършената ревизия са приложени са сортиметни ведомости за отделите/подотделите в които е констатирана незаконна сеч. От Заповед № ••••. на директора на ТП ••• –, безспорно се установява, че трудовото правоотношение на ответника е прекратено поР. дисциплинарното му уволнение. В нея изрично е посочено, че на ответника са изискани писмения обяснения във връзка с извършената ревизия, обективирана в Протокол № •••. В мотивите на самата заповед, директора на ТП •••- е посочил, че на ответника е потърсена и ограничена имуществена отговорност със заповед № •••• Разпитан по делото в качеството на свидетел, извършилият ревизията Г. Ю. М. заяви че е установил незаконна сеч в района поверен на ответника, но не може да се сети в какъв размер, както и че този район включва около 10 000 дка гора. Заяви още, че всичко е докладвано на ревизията. От правна страна, съдът приема следното: Спорният по делото въпроси са дължи ли ответникът на ищцовото дружество сумата за възстановяване на причинените имуществени вреди в повереният му охранителен участък „“ за периода от 16.06.2021г. до 10.01.2022г. и може ли претенцията да бъде реализирана по реда на чл. 211 вр. чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 ЗЗД, като му бъде търсена пълна имуществена отговорност. В конкретният случай, съдът е сезиран с искова молба от работодател против бивш работник, с която се иска последният да бъде осъден да заплати на бившият си работодател - ищец сума в общ размер от 6 585.01 лв. без ДДС - имуществени вреди, представляваща 93, 21 пл.м3 дървесина от нарушения от незаконна сеч непокрити с актове. В исковата молба са изложени ясни фактически твърдения за това, че страните по настоящото дело са били в трудови правоотношения, както и че ответника като служител на ищеца виновно е причинил на работодателя си имуществени вреди, при и по повод изпълнение на трудовите му задължения. Твърдението за нанасяне на имуществени вреди и търсенето на пълна обезвреда за тях сочи на извод, че се търси реализация на пълна имуществена отговорност на основание чл. 211 вр. чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 ЗЗД. При така установените по делото факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.211 от КТ вр. чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 ЗЗД. За да бъде уважен иск за присъждане на обезвреда и за да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника/ служителя, е необходимо да са налице елементите на фактическия състав на деликта, а именно: наличие на деяние, чийто автор е ответника, деянието да е противоправно, да е причинена вреда и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Следва да са налице и елементите от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ, като деянието следва да е осъществено не при или по повод на възложената работа и съответно деецът да е действал виновно и при условията на умисъл. Съгласно чл. 203, ал. 1 КТ, когато вредата е причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения отговорността на работника или служителя може да бъде само ограничена и да се реализира по реда предвиден в раздел втори, глава десета от КТ, а не по общия ред. Основно правило е, че ограничената имуществена отговорност има договорен характер, тъй като възниква при неизпълнение на задължение по конкретно трудово правоотношение, а пълната имуществена отговорност има деликтен характер, тъй като има своето основание в неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. Според разрешенията на т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК хипотезите на пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ касаят деликт, отговорността за който се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, както е прието и в практиката на ВКС (Решение № 9 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2017 г., IV г. о.; Решение № 65 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 865/2012 г., III г. о.). По делото безспорно е установено, че по силата на сключен между страните трудов договор № 10/08.04.2015г. ответникът е бил назначен на длъжността „горски надзирател“, а понастоящем тази длъжност вече е наименована „горски стражар“, и че със Заповед № ••••. на директора на ТП ••• – трудовото правотношение на ответника е прекратено. Безспорно е установено, че със Заповед №/л.10 и л.11 от делото/ на ответникът е поверен за охрана •••• с обща площ 895, 4 ха. Не се оспорва от страните, че на ответника е извършена ревизия относно повереният му „“, за което е съставен Протокол № •••., че ревизията обхваща периода от 16.06.2021г. до 10.01.2022г., и че в него са описани нарушения от незаконна сеч непокрита с актове в 93, 21 пл.м3 дървесина на стойност 6 585.01 лв. без ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне отговорност за ответника по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че е извършено вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени вреди, че вредоносното деяние е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове и правила за поведение, че е причинена имуществена вреда, която е реално настъпила, че е налице причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител. Налице е законова презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл.203, ал.2 КТ при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление, или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността на работника се определя от гражданския закон. Основанието за възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й. От данните по делото не може да се направи извод, че ответникът е действал при умисъл, защото липсват доказателства да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат. Всички предпоставки за реализиране на тази отговорност са в доказателствена тежест на работодателя, който не установи по безспорен начин в настоящото производство изобщо причиняването на вредата умишлено, както и че същата е причинена от престъпление извършено от ответника или че е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения от ответника. ПоР. това отговорността на работника може да бъде ангажирана само и единствено по реда на чл.203, ал.1, във връзка с чл.210 КТ. За да бъде уважен иска и да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника/служителя, е необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав на деликта. От изложеното по- горе следва да се приеме за безспорно установено липсата на първата предпоставка, а именно извършено противоправно деяние, което да е осъществено от страна на работника-ответник, което да е противоправно деяние и е в причинна връзка с причинената на работодателя- ищец вреда. Предвид вида и характера на предявения иск, в тежест на ищцовата страна е да докаже, че умишлено и в резултат на виновни и умишлени действия от страна на работника- ответник по предявения иск ищецът е претърпял имуществени вреди, които са му причинени умишлено и в резултат на виновни и умишлени действия от страна на работника, ответник по предявения иск. Съгласно чл. 203, ал. 2 КТ, пълната имуществена отговорност може да бъде реализирана когато вредата е причинена умишлено, т. е за да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника следва да се установи субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици, както и че деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал или допускал настъпването им. По делото липсват доказателства ответникът по предявения иск да е целял или допускал настъпването на вредите. В хода съдебното производство не са събрани доказателства, че ответникът Д. М., е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат за ищцовото дружество и че умишлено е причинил този резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато с предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати / чл. 11, ал. 3 от НК/. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, в т. ч. и от изложеното в самата искова молба от ищеца, не може да се направи извод, че ответникът е действал умишлено, защото липсват каквито и да е данни той да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат. Самият ищец в исковата си молба посочва, че "установените серизони липси на дървесина в трети охранителен участък, сочат на неизпълнение на основните трудови задължения на ответника по опазването на поверените му материални ценности…”. Въз основа на събраните по делото по делото доказателства и при съобразяване на неблагоприятните последици на доказателствената тежест възложена на ищеца, съдът приема за недоказан в пълнота фактическият състав за реализиране на търсената от ответника пълна имуществена отговорност. Като взе предвид установените по делото факти и обстоятелства, съдът счита че отговорността на работника може да бъде ангажирана както бе посочено по-горе единствено по реда на чл. 203, ал. 1, вр. чл. 210 от КТ, тоест да му бъде потърсена ограничена имуществена отговорност. С оглед изложеното следва да се приеме, че ищецът в чиято тежест е да установи и докаже вината на ответника не е провел необходимото пълно и главно доказване за наличието на вина у ответника. Не се налице елементите от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ във вр. с чл. 45 ЗЗД и след като не се установява, че ответникът е причинил вредите умишлено, предявеният срещу него иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника направените от него деловодни разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът