Решение № 134 от 21.7.2023 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 511/2022 г.

Производство по с чл.45 и чл.86 от ЗЗД. Постъпила е искова молба с вх.№6447/10.11.22 г. от С. Г. Ц., гр. Л.. ж.к. „М", бл. ••••", ап. 13, ЕГН •••••••••• чрез адв. С. Г. солидарно против П. В. П., Постоянен адрес: гр. Т., ж.к. „Л.", вх. „•••• и настоящ адрес: с. Д. ул. „••••“ ••• ЕГН •••••••••• и Н. В. П., гр. Л., ж.к. „М", бл. ••••", ет. ••••, ЕГН •••••••••• с посочено правно основание чл. 45 и сл. ЗЗДи цена на иска 80 000 лв. - неимуществени вреди и 300 лв. - имуществени вреди. Твърди, че живее постоянно на посочения по-горе адрес и към м. август 2022 г. двамата ответници са живеели в същия жилищен блок - съседен вход и се познавали с ищеца. Изтъква, че нa 0•••• г. около 23: 30 часа на автомобилния паркинг пред жилищния блок, без сериозни причини двамата ответници му нанесли жесток побой. Твърди, че против тях било образувано наказателно производство - НОХД № 510/2022 г. по описа на Ловешкия районен съд, което приключило по реда на Глава XXIX НПК. Сочи, че съдът одобрил постигнатото споразумение между прокурора и двамата ответници, като признал същите за виновни в това, че на 0•••• г., около 23: 30 часа в гр. Л., ж.к. „М", пред блок 307, в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с дърво в областта на главата, причинили на ищеца средна телесна повреда, както следва: травматично избиване на 5 броя предни долни зъби, обуславящо трайно затруднение на отхапването, говора и дъвченето; счупване на черепните кости в лявата челна област, представляващо проникващо нараняване в черепната кухина; счупване на периорбиталните кости на лявата орбита, обуславящо разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на долната челюст, обуславящо затруднение на отхапването, говора и дъвченето за около 2 месеца, поради което и на основание чл. 129, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК им наложил наказания по 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отлолжил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. Излага, че поради описаните по-горе увреждания ищецът бил откаран още същата вечер по спешност в ЦСМП - Ловеч, от където веднага бил транспортиран и приет на лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски" - гр. Плевен и била му извършена операция - закрито наместване на фрактура на лицевата кост. Сочи, че в болничното заведение бил лекуван от 03.08.2021 г. до 07.08.2021 г. и около 1 година по-късно и в резултат на изключително тежките наранявания и увреждания, които били причинени на ищеца от двамата ответници, същият получил исхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА. ДеснострА. хемипареза - лека степен на проявеност. Изтъква, че това заболяване се проявило в пряка и непосредствена причинна връзка с описаните по-горе травматични увреждания в областта на главата, като бил приет на лечение в МБАЛ „Д-р Параскев Стоянов" - АД - Ловеч на 31.08.2022 г. и изписан на 04.09.2022 г. Твърди, че в резултат на причинените му увреждания, ищецът преживял трудно описуеми физически болки и страдания, претърпял оперативно лечение, свързано с поставяне в пълна анестезия и през периода на престоя му в болницата в гр. Плевен същият не можел да приема никаква храна и през „сламка" пиел течности и сокове. Сочи, че след изписването му от болничното заведение, продължил лечението си в домашни условия за един период около 1 месец и половина, като храненето продължило по описания по-горе начин почти през цялото време, като храната, която приемал била сокове и супи, не можел да се храни с твърда храна, тъй-като не можел да въвчи. Изтъква, че в първите дни получавал световъртеж и се нуждаел от непрекъснати грижи, които се осъществявали от съпругата му, не можел да поддържа необходимата телесна хигиена - да измие лицето и главата си, зъбите си, да се избръсне; приемал обезболяващи лекарствени средства, спазвал строг режим на живот и хранене, не можел да комуникира нормално - говорът му бил затруднен сериозно. Твърди, че впоследствие и за да прикрие останал белег в областта на челюстта се принудил да си остави брада. Сочи, че след около една година от побоя и в резултат на сери озните увреждания, които бил получил от побоя, получил исхемичен инсулт в БЛСМА с деснострА. хемипареза и бил настанен в болница, като след изписването си му бил издаден болничен лист за срок от 6 месеца. Било му препоръчан хигиенно-диетичен режим на живот и хранене, контролни прегледи, наблюдение от личния лекар, медикаментозно поддържащо лечение. Твърди, че настоящото му състояние не можело да се конкретизира с извършване на ядрено-магнитен резонанс поради наличието на предходната черепно-мозъчна травма. Сочи, че в резултат на преживения инсулт ищецът изпаднал в психически срив, като психоемоционалното му състояние не му позволява да води пълноценен и нормален живот, начинът му на живот се променил коренно, като в същото време това му състояние води и до възможността от ново проявление на мозъчен инсулт. Излага, че горните обстоятелства, свързани с физически и психически болки и страдания, се характеризират като неимуществени вреди и същите са в пряка и непосредствена причинна връзка от нанесените му от ответниците физечски увреждания - виновно и неправомерно поведение, като всяко едно от уврежданвията се характеризира като средна телесна повреда /легалното определение е дадено в разпоредбата на чл. 129 НК/. Описаните неимуществени вреди ищецът оценява на сума в размер на 80 000 лв. Изтъква, че за защита интересите си по д.п. № 372/2021 г. по описа на РУ МВР - Ловеч, водено против двамата ответници, ищецът сключил договор за правна защита и съдействие № 000000/4442/10.11.2021 г., като заплатил на своя повереник сумата в размер на 300 лв. и тя представлява имуществени вреди за ищеца. Моли на основание чл. 45 ЗЗД съда да постанови решение, с което да осъди ответниците П. В. П., Постоянен адрес: гр. Т., ж.к. „Л.", вх. „••••, Настоящ адрес: с. Д. ул. „••••" ••• ЕГН •••••••••• и Н. В. П., гр. Л., ж.к. „М", бл. ••••", ет. ••••, ЕГН •••••••••• солидарно на сумата в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лв. ведно със законните лихви върху същата, считано от датата на увреждането - 0•••• г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинените му неимущесвени вреди, описани подробно по-горе и на сумата в размер на 300 /триста/ лв., яваваща се платено адвокатско възнаграждение за защита по д.п. № 372/2021 г. по описа на РУ МВР- Ловеч, ведно със законната лихва от посочената дата до окончателното й изплащане, което обезщение се дължи от ответниците за причинените на ищеца вреди в резултат от виновното им поведение. Прави доказателствени искания: В срок е постъпил отговор на исковата молба от Н. В. П. от гр.Ловеч, жк М, бл.•••, вх.•, ет.••• ЕГН •••••••••• чрез адв.Е. Д.Ц. - АК Ловеч, гр.Т., ул."••••" №2А /адрес за призоваване и кореспонденция. Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Сочи, че в исковата молба се твърди се, че без сериозна причина сме нанесли на ищеца побой пред жилищния блок, но според него това не отговаря на истината, която се състои в това, че той умишлено и без причина счупил предното стъкло на автомобила на П. П. като през цялото време в продължение на повече от час викал и го псувал пред блока и му са заканвал, като това не е изолиран случай от поведението и държанието на ищеца, а поредния случай на хулиганско поведение. Твърд и, че с поведението си преди побоя, ищецът е допринесъл за увреждането си, като отправял непрекъснато обидни думи, изрази и квалификации първо срещу другия ответник, а след това и към него, като освен всичко останало му се заканвал, че ще го пребие. Не спори по въпроса, че са сключили споразумение с прокуратурата и същото е одобрено от съда. Счита обаче, че твърдяните последици от получените травми изобщо не кореспондират с обективната действителност. Счита също, че твърдението, че получения след около година инсулт е в пряка връзка и зависимост от получените травми не отговаря на истината. Излага, че следва да се има предвид факта, че ищецът е престоял в болничното заведение за лечение от 03.08.2022 год. до 07.08.2022 год., когато е изписан, т.е. престоя е бил 3 /три/ дни и оздравителния период за всяка от травмите е протекъл нормално – няма данни да е имало усложнения, както и няма данни увреждането да се е отразило трайно и невъзвратимо върху здравето на ищеца и този кратък период на лечение навежда на мисълта, че получените травми не са били толкова сериозни и опасни, както ги описва в исковата молба и не са довели до твърдяните „трудно описуеми физически болки и страдания". Прави извод, че ако това не било така, то и самото лечение би продължило по- дълъг период от време със съответните медицински манипулации според медицинските стандарти, още повече, че в един непродължителен период от време след изписването му, ищецът започнал работа, като се възобновили и скандалите в семейството му и тези скандали предизвикали негодуванието на съседите и в доста чести случаи били посещавани от органите на полицията и в този смисъл поведението и държането на ищеца в обществото в никакъв случай не кореспондират с твърдяните болки и страдания. Смята, че твърдението, че след около една година в резултат на сериозните увреждания, които бил получил от побоя ищецът получил исхемичен инсулт ще бъдат опровергани изцяло от исканата съдебно-медицинска експертиза, а що се касае до ползвания болничен и назначения хранителен режим, то това са рутинни процедури, които се прилагат съгласно утвърдените медицински стандарти и добрата медицинска практика. Твърди, че отделно от това ищецът не сочи и не представя доказателства за ползвания болничен. Изтъква, че що се касае за твърдяния психически срив, то това изобщо не отговаря на обективната действителност и поведението и действията на ищеца в обществото, както казал и по-горе са изключително арогантни и безцеремонни, като въобще не кореспондират с твърдените за психически срив. Изтъква, че неговия начин на живот въобще не се е променил за тази една година, като същия продължава да тормози съседите с необузданото си поведение. Заявява, че ще се ползва от доказателствата, събрани в наказателното производство и находящи се в НОХД№510/2022 год. по описа на PC Ловеч. Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен или ако прецени, че ищеца следва да бъде обезщетен, то с оглед изложените аргументи му определи обезщетение в минимален размер, което счита че е достатъчно да го възмезди за претърпените болки и страдания от травматичните увреждания. Прави доказателствени искания. В срок е постъпил и отговор от ответника П. В. ПЕТКОВ ЕГН •••••••••• постоянен адрес: гр. Т., обл. Ловеч, жк. "Л.", блок 5 чрез Анна Дочева Михайлова Адвокат от АК Ловеч, ул. «Търговска» № 1. Счита, че исковете са недопустими. Оспорва допустимостта на предявените искове поради липса на представителна власт на пълномощника, който е подписал исковата молба, исковата молба е подадена чрез адв. Ст. Г., който я е подписал, но в представения но делото договор за правна защита и съдействие № 0000011442/10 4.2022 г. е посочен предмет: - изготвяне на искова молба и процесуално представителство пред Ловешкия районен съд /ЛРС/, а в пълномощното по делото отново е посочено, че представителството е по гр.дело по описа на PC - Ловеч. Счита, че от текста на пълномощното не може да се изведе действителната воля на упълномощителя, като преценката относно обема на представителна власт на пълномощника е конкретна за всеки случай и тъй като е налице съмнение относно обема на представителната власт на пълномощника и липсата на пълномощно за представителство пред Окръжен съд Ловеч моли съда да прекрати производството по делото. Счита, че исковите претенции са неоснователни. От името на П. В. П. от гр. Т. заявява, че не признава иска и го оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявените претенции за неимуществени вреди. Оспорва твърденията за механизъм на получаване на вредите, както и твърди, че пострадалия има принос за настъпване на вредите, поради неизпълнение и лошо изпълнение на предписаното му лечение и неспазване на лекарските препоръки. Оспорва всички твърдения за търпени в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие неимуществени вреди и твърденията относно естеството на засягане на правната сфера на ищеца. Оспорва твърденията за изключително негативно отражение върху здравословното и емоционално състояние на ищеца. С оглед обстоятелството, че няма представени никакви медицински документи подкрепящи твърденията за физически увреждания и психически срив счита, че не е налице търпене на болки и страдания вследствие произшествието от 0•••• год. При условията на евентуалност оспорва претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като завишени по размер. На самостоятелно основание възразява, че претендираните парични обезщетения са изключително завишени и поради заявените в условията на евентуалност възражения за принос в изключителна степен на пострадалия за настъпване на вредите. Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени по делото разноски по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Претендира съдебно - деловодни разноски, както и адвокатски хонорар във връзка с договор за правна помощ. Изразява становище относно представените доказателства и доказателствените искания на ищците и прави доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Г., като поддържа исковата си молба, на изложените в нея основаия, като представя подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си, че исковете му са основателни и доказани, като моли да бъдат уважени. Претендира запащане на разноските по делото. Ответникът П. П. се явява лично и с адв.А. М., като оспорва изцяло исковете, и моли да бъдат отхвърлени по основание и размер. Поддържа направеното в отговора възражение, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като представя писмена защита в подкрепа на становището, че ако искът бъде уважен, то на основание чл.52 от ЗЗД да бъде редуциран по размер по справедливост. Претендира и присъждане на разноските по делото. Ответникът Н. Ц. редовно призован не се явява в съдебно заседание, като се представлява от адв.Е. Ц., който поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира заплащане на разноските по делото. Представя писмена защита в подкрепа на становището, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а ако съдът прецени, че ищецът следва да бъде обезщетено, то да му се определи такова обезщетение в минимален размер, предвид факта, че с поведението си ищецът е предизвикал нанесения му побой. Съдът, като прецени доказателствата по делото: протокол от 6.07.2022 г. по н.ох.д. №510/22 г. по описа на ЛРС, епикриза №ЛИЗ 4935/22 г. издадена от Неврологично отделение МБАЛ „прох. Д-р Параскев Стоянов“-Ловеч, изследване №0001057/31.08.22 г. и сл.бележка за банкова сметка на името на ищеца, н.д.№510/22 г. по описа на ЛРС, данъчно- осигурителна информация за С. Ц., писмо с вх.№181/11.01.23 г. от РУ на МВР, справка от РУ на МВР вх.№198/12.01.23 г, справка от РУ на МВР вх.№199/12.01.23 г, преписка ДП №372/21 г. по описа на РУ на МВР-Ловеч, от показанията на разпитаните свидетели С. М.а, В. Ц.а, А. М., Н. К. и Г. П.а, от заключенията на вещи лица д-ри С. Д., М. Г. и В. М., от обясненията на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното: От приложеното към делото н.о.х.д.№510/22 г. по описа на ЛРС се установява, че с влязло в сила определение на PC Ловеч постановено по н.о.х.д. № 20224310200510 на 6.07.2022 г., е одобрено споразумение, с което П. В. П. ЕГН •••••••••• се признава за виновен в това, че на •••• г. около 23, 30 часа в гр.Л. ж.к.“М“ пред бл.••• в съучастие, като извършител с Н. В. П. от гр.Ловеч, чрез нанасяне на удари с дърво в областта на главата причинил на С. Г. Ц. от гр.Ловеч средна телесна повреда, както следва: травматично избиване на пет броя предни, долни зъби, обуславящо трайно затруднение на отхапването, говора и дъвченето, счупване на черепните кости в лявата челна област, представляващо проникващо нараняване в черепната кухина, счупване на прериорбиталните кости на лявата орбита, обуславящо разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на долната челюст, обуславящо затруднение на отхапването, говора и дъвченето за около 2 месеца, поради което и и на основание чл.129 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК му налага наказание три месеца лишаване от свобода и на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на това наказание за срок от три години от влизане на споразумението в сила. Със същото споразумение е признат подсъдимия Н. В. П. ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на •••• г. около 23, 30 часа в гр.Л. ж.к.“М“ пред бл.••• в съучастие, като извършител с П. В. П. от гр.Л., чрез нанасяне на удари с дърво в областта на главата причинил на С. Г. Ц. от гр.Л. средна телесна повреда, както следва: травматично избиване на пет броя предни, долни зъби, обуславящо трайно затруднение на отхапването, говора и дъвченето, счупване на черепните кости в лявата челна област, представляващо проникващо нараняване в черепната кухина, счупване на прериорбиталните кости на лявата орбита, обуславящо разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на долната челюст, обуславящо затруднение на отхапването, говора и дъвченето за около 2 месеца, поради което и и на основание чл.129 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК му налага наказание три месеца лишаване от свобода и на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на това наказание за срок от три години от влизане на споразумението в сила. Посочено е, че няма причинени имуществени вреди. В своите обяснение по ДП №428/21 г. на л.90 т.1 ищецът признв, че въпросната вечер на 2.08.21 г. е употребил алкохол-ракия около 400 -500 гр. и около 23, 15-23, 20 ч. след като чул викове пред входа на блока и хора, навъртащи се около автомобилите и слязъл да види какво става. Признава, че тогава хората са се разотишли, но започнал скандал с Г., съпругата на П., след което пред блока излези двамата ответници и започнали да го бият с някакви предмети по главата. В приложеното на л.10 от ДП №428/21 г. сведение от ищеца, той признава, че на 2.08.21 г. след употреба на алкохол-е излязъл пред блока да нагледа своя автомобил, след като видял някакви лица там и в яда си ударил с ръка стъклото на Н•••, без да знае, че това е автомобила на ответника П., чул жена от съседния вход „Г“ да вика и след като той и отговорил да не вика по прозорците при него дошли нейният приятел и техен съсед, нападнали го с бухалки и след като понесъл удари по лицето и главата е изпаднал в безсъзнание. На л.13 е приложено и сведение от ответника П. В. П., който заявява, че на 2.08.21 г. съпругата му го събудила и му казала, че техният съсед С. удря по автомобила му Н., след което те двамата с Н. В.-вторият ответник слезли пред блока, за да се разправят с него и след това дошла полицията. В сведението на Н. В. П. на л.15 от ДП също се съдържат данни, че на 2.08.21 г. окло 23, 30 часа бил събуден от удар на автомобил на паркинга пред блока и след като видял С. и П. да се разправят отишъл при тях. Заради счупеното стъкло е било образувано и ДП №372/21 г. срещу С. Г. Ц. ЕГН •••• по чл.216 ал.1 и чл.325 ал.1 он НК. След извършване на съответните процесуално следствени действия Районна прокуратура е установила, че се касае за извършено престъпление само по чл.216 ал.4 от НК, което съгласно разпоредбата на чл.218в т.1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия, като с оглед на това с постановление от 6.01.22 г. делото е било частично прекратено относно повдигнатите спрямо С. Ц. обвинения, а делото е било спряно с оглед чл.50 от НПК. След като пострадалият е бил уведомен за тези процесуални действия и възможността да подаде тъжба и след като той не е подал такава РП-Ловеч е издала постановление от 12.07.2022 г., с което е прекратила наказателното производство по ДП №372/21 г. по описа на РУ на МВР-Ловеч. Това постановление е влязло в законна сила на 25.07.2022 г. На л.97 от ДП №372/21 г. е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие №0000004442/10.02.21 г., съгласно което С. Г. Ц. е заплатил 300 лв. адвокатско възнаграждение на адв.Г. за защита по досъдебно производство №372/21 г. по описа на РУ на МВР-Ловеч. За правилно решаване на спора и установяване на обективната истина по делото съдът е допуснал до разпит свидетелски показания. От показанията на св.С. М.а, която живее на семейни начала с ищеца се установява, че на 2.08.21 г. тя не е била пряк свидетел на престъплението, но като се връщала от работа видяла пред блока суматоха и ищеца С. Ц. паднал на земята, като ответникът Н. бил върху него и държал метален прът или тояга. Извикали полиция и дошла спешна помощ, Ц. бил облян в кръв и не можел да я познае. След като го откарали в спешна помощ отишли на скенер, а д-р Д. преценила, че това е тежък случай и трябва да се транспортира до Плевен с линейка. Твърди, че състоянието му било ужасно, на главата му имало страхотна дупка, хлътнала и огромна, предните зъби липсвали, устната му била спукана и по тялото имало охлузвания, синини, а единият му крак бил ожулен и по коляното имало рани. Твърди, че след като линейката го закарала в Плевен, са му направили операция впоследствие, не същия ден, но очен лекар го прегледал заради окото, но се оказало, че няма засягане на окото. Твърди, че според нея е престоял в болницата 6 дни, изписали го в къщи и след това ходили на превръзки и сваляне на конци. Признава, че след като го изписали бил във видимо добро състояние, с подобрение, но бил като съсипан и смачкан, опраквал се от главоболие, имал проблеми с избитите зъби и корени, ходил на зъболекари, но трябвало да му зарастне първо устната. Хранел се със сламка и бульони около 2 месеца, но трябвало първо да му зарастне челюстта и тогава да се оправят зъбите. Твърди, че приемал обезболяващи“Аулин“, които му предписала личната лекарка. Споделя, че започнал да вдига кръвно, ходили на кардиолог. Заявява, че лекарите са му казали, че вдига кръвното от стрес, болките от главата са от посттравматичен стрес. Споделя, че са купували водоустойчиви лепенки за главата, за да не се мокри мястото. Твърди, че тя му е помагала за личната хитгиена в банята. Твърди, че не е е излизал от вкъщи почти три месеца и дори до магазина да отиде не е искал, защото го било страх да не срещне ответниците. Изтъква, че и до днес продължават болките. Твърди, че преди е работил като шофьор, но след корона вируса фирмата фалирала и той постъпил в „Месокомбината“, но ниските температури и влагата не му понасяли и 60 дни е бил в болнични заради инцидента. Изтъква, че високото кръвно продължава да го притесняява, той се лекува и пие хапчета, като е бил в болнични заради инсулта. Споделя, че с майка му са се редували да се грижат за него и повече от месец се е хранил с течни храни, направили му временни протези, но имал непоносимост към тях и тепърва ще му правят импланти, тъй като нямат средства към този момент. Признава, че често пъти скандали в семейството е имало заради синът й А. М., който в момента е в затвора и тя е поискала издаване на ограничителна заповед срещу него през 2022 г. Свидетелката В. С. Ц.а е майка на ищеца също си спомня за инцидента и това, че тя е отишла в болницата в Плевен за да го види с другия си син. Описва, че като го видяла, той бил с обърната устна, разцепена, с избити зъби и главата му била с отворена рана, говорел трудно и сподели, че трябвало да му се прави операция. Мисли, че в болницата е стоял 8 дни. След като го изписали идвала в Ловеч да го види. Боляла го главата и челюстта, не можел да се храни и приемал храната само със сламка. Твърди, че той се оплаквал, че го боли главата. Преди работел в „Бони“ в Плевен. Твърди, че е вдигнал кръвно и получил мозъчен инсулт, зъбите му се разклатили, извадени са и не са оправени, няма с какво да дъвче. Свидетелят А. М.е син на съжителката на ищеца. Признава че вечерта на •••• г. ищецът е употребил алкохол/ беше ударил две пиенета/, след което са се скарали. Твърди, че са били пред бл.••• където живеели и в яда си С. ударил стъклото на колата на П. и тогава се чул женски глас от терасите и започнала кавгата. Признава, че с Н. К. са се отдръпнали, за да не дойде полиция, тъй като в себе си имал незаконни вещества. След това чули викове и караници, обънали се и видели ответниците да налагат С.. Признава, че полиция е идвала в домът им заради него. Изтъква, че след инцидента С. е бил без зъби, чувствал се е кофти, трудно се хранел, предимно със супи. Гарантира, че докато той е бил в домът им С. не е употребявал алкохол, по заведения не е ходил, но до магазина се е случвало да ходи, няма спомени да е пил лекарства, но мисли, че е пиел успокоителни и лекарства за болката. В своите показания свидетелят Н. К. заявява, че познава ищеца и ответниците, спомня си, че в началото на месец август 2021 г.той и негови приятели се возили с колелета из кв.“Бабаковец“, минали край блока на А. М. и го видели пред блока с момиче. Той им казал да се преместят, защото С.-мъжът на майка му щял да слезе. Те се преместили и видели, че в този момент излязъл С., който видимо бил пиян. След това чули викове, като му се сторило, че С. замахнал да удари А., но ударил една паркирана кола. След това отново чули кавга между С. и жена от блока. Уточнява, че преди инцидента не е познавал страните по делото. Спомня си, че след това е видял двамата ответници да удрят С. с някакви предмети в ръцете, а той се отбранявал с някакъв дървен прът, който измъкнал от колата си. Споделя, че видял как С. подгонил нападателя с къдравата коса и в този момент се спънал и паднал. Твърди, че видял, че двамата ответници удряли С. по главата с предмети, сигурно кол или сап и ако не били те двамата със свидетеля А. М. да ги разтърват, са щели да го убият. Твърди, че човекът с къдравата коса викал „Докога ще ви търпя вас“ и удрял С., като налитал на бой и на тях двамата, които ги разтървавали. Дошла полицията и той си тръгнал. Твърди, че А. му разказал, че С. е в много тежко състояние с избити зъби, като пристигнал на мястото на инцидента видял, че той имал голяма дупка на главата. Спомня си, че двамата мъже дошли въоръжени на мястото на инцидента и удряли С., а той се отбранявал с дървен кол, който взел от някакава кола. Твърди, че С. се е отбранявал с кола и не е ударил никого от мъжете, защото паднал и бил видимо пиян, защото залитал, бил обут с чехли и поради това се спънал. Свидетелката Г. П.а заявява, че към •••• г. все още били женени с П. и тя била очевидец на случилото се. Споделя, че към 23, 30 часа чула викове и крещене, излязла на прозореца и видяла С., който викал, тропал и удрял по колите, като последната била на нейният бивш съпруг. Тя се развикала на С. и той я заплашил, че ще я почупи и нея. Твърди, че е бил видимо пиян. Твърди, че събудила съпругът си П. и той слязъл, а тя извикала полицията по телефона. След това тя излязла пред блока и видяла С. седнал на тротоара като той имал кръв по главата, след което дошла полиция и линейка и го качили в нея. Признава, че и друг път са имали конфликти със С.. Твърди, че след инцидента го е виждала да употребява алкохол-пие си биричка с лепенка на главата, пушил цигари. От приложената справка на л.54 от делото от НАП ТД-Велико Търново се установява, че за периода от 2.08.21 г. до 30.11.2022 г. С. Г. Ц. има регистрирани два трудови договора: първи с фирма „Р••••“ЕООД от дата 31.03.21 г. и прекратен на 1.04.22 г. и втори с „М•••••“ АД, сключен на 15.04.22 г. и действащ понастоящем. Представена е справка от РУ на МВР-Ловеч на л.65 от делото, от която се установява, че на името на С. Ц., в какъвто смисъл е и отправено запитването, са били установени едно дознание и пет сигнала, изготвени от служители на група ООР РУ Ловеч от дати 25.1022 г, 4.11.22 г, 7.11.22 г, 18.11.22 г. и 21.11.22 г. За правилно решаване на спора съдът е допуснал назначаване на съдебно медицинска експертиза, която е изготвена компетентно от вещо лице М. Газебма и не е оспорена от страните. Вещото лице описва, че видно от документацията на името на С. Г. Ц., на същия е причинено травматично избиване на пет зъба-първи и втори вдясно долу и първи, втори трети долу вляво, които заструдняват трайно отхапването, говора и дъвченето, като избиването им се дължи на удар в обсластта на устата с твърд тъп предмет и това може да бъде юмрук или друг твърд предмет. Според вещото лице избиването на зъби затруднява процесите на отхапването, говора и дъвченето за около два месеца, през което време пострадалият се храни с течна или полутечна храна, като тези зъби могат да бъдат възстановени с оперативно помощ-поставяне на импланти или направа на мост, като цената им е различна според метода на възстановяване. Вещото лице посочва, че на ищеца е причинено и травматично счупване на черепните кости, разкъсно-контузна рана над това счупване, което причинява проникване в черепната кухина, а като механизъм на тази повреда експертизата приема, силен удар в областта на главата с твърд тъп предмет, като това може да бъде и метален предмет, с оглед показанията на пострадалия и за тази повреда не е проведено специализирано оперативно лечение. По принцип извършването на оперативна дейност при пълна анестезия има известен риск от тази анестезия, но в конкретния случай няма данни за такъв риск и се очаква пълно възстановяване от счупването на тези кости за около 3-4 месеца. Вещото лице е установило, че пострадалият е приемал специални медикаменти с оглед повредата. Експертизата констатира, че на Ц. е причинено и счупване на периорбиталния ръб на лявата периорбитална област и се касае за травматично счупване на тази кост, което се причинява от удар в твърд, тъп предмет и същото отговаря да е получено по време и начин, съобщен от ищеца-удар с метален предмет по лицето. Според експертизата е проведено оперативно лечение-метална остеосинтеза на това счупване и при тази оперативна дейност пострадалият е бил в пълна анестезия. Вещото лице заявява, че всички гореописани травматични увреждания застрашават живата на пострадалия Ц.. Според експерта на ищеца е причинено травматично счупване на долната челюст по средата, без данни за оперативно възстановяване на същото, като тази повреда, ведно с избиването на зъби, затруднява процеса на отхапването, дъвченето и говора трайно и се дължи на удар в областта на долната челюст и може да се получи по начин и време, съобщени от пострадалия Ц. и се очаква пълно възстановяване след около 2-3 месеца, като през това време пострадалаят се храни с течна или получетна храна. Според експертизата счупването на всички кости, отразени в настоящата експертиза са били съпроводени със значитена степен на болки, за които пострадалият е приемал медикаменти. В съдебно заседание на 22.05.23 г. д-р Г. заявява, че вече ищецът се храни с твърда храна, но след операцията горната и долната челюст са били постоянно свързани с шини, които не дават възможност да се отваря устата, а сламката се поставя странично в устата, като тези шини вече са отстранени. Изготвено компетнтно и безпристрастно по искане на ищеца е и заключение на назначена от съда съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р М.. От него се установява, че след проведено психиатрично изследване на ищеца се установява, че той страда от състояние след черепно-мозъчна травма, посттравматичен мозъчен синдром- постконтузионен синдром, посттравматично стресово разстройство. Според експерта претърпяната травма е оказала негативно влияние върху психиката на пострадалия-налице е тревожност, повишена депресивност и отдръпване от социалните контакти със ситуативна дезадаптация. Д-р М. заключава, че обикновено посттравматичното стресово разстройство е флустриращо, с периоди на обостряне, но като цяло е с добър изход, но се налага провеждане на лечение. Според експертизата при ищеца се очакват трайни последици върху психическото му здраве във връзка с постконтузионния синдром и органичните промени на мозъка, налагащи специфично лечение с антиконвулсанти и разстройството не е отзвучало все още към настоящият момент. В съдебно заседание вещото лице заявява, че се наблюдават органични промени на мозъка на ищеца, които допълнително го влошават, той е изключително раздразнителен, лесно се провокира, разплаква се, лесно може да се провокира гневна реакция, не може да се концентрира, става труден и конфликтен в общуването. По искане на ищеца е назначена и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице невролог д-р Стелиана Д.. От нейното заключение се установява, че ищецът има исхемичен мозъчен инсулт, като експертизата приема, че се касае за заболяване, което най- често се дължи на високите стойности на кръвното налягане, каквито той съобщава и при приемането си в болницата на 31.08.22 г. Според вещото лице това заболяване протича с изразена при прегледа хемипареза на десните крайници, изоставяне на десния устен ъгъл, отклоняване на езика надясно, намалена сетивност на десните крайници. Според експертизата установеното заболяване не е в причинно-следствена връзка с травматичните изменения на черепните кости и долната челюст, тъй като в наличната документация и при изразените изследвания не са се установили травматични изменения на мозъчното вещество. Според вещото лице по принцип всички заболявания на централната нервна система теоретично водят до застрашаване на живота на пострадалите. Вещото лице е констатирало при извършения контролен преглед на 27.02.23 г., че са налице минимални остатъчни явления от прекарания инсулт. Вещото лице препоръчва ищецът редовно да контролира кръвното си налягане и мастната обмяна, като за това следва да приема назначените от лекарите лекарствени средства. В съдебно заседание вещо лице д-р Д. пояснява, че за алкохола и тютюнопушенето има различни становища относно влиянието им върху централната нервна система, като основни причини за получаване на мозъчен инсулт са високите стойности на кръвното налягане, хиперхолестомия, наднормено тегло, стрес. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 ЗЗД, като ищецът твърди, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди вследствие на извършеното от ответниците Н. В. П. и П. В. П. престъпление на •••• г, около 23, 30 часа в гр.Л. ж.к.“М“ пред бл.••• в съучастие като извършители, чрез нанасяне на удари с дърво в областта на главата причинили на С. Г. Ц. от гр.Л. средна телесна повреда, както следва: травматично избиване на пет броя предни, долни зъби, обуславящо трайно затруднение на отхапването, говора и дъвченето, счупване на черепните кости в лявата челна област, представляващо проникващо нараняване в черепната кухина, счупване на прериорбиталните кости на лявата орбита, обуславящо разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на долната челюст, обуславящо затруднение на отхапването, говора и дъвченето за около 2 месеца. Наред с физическите травми се твърди, че Ц. е получил и психически такива: психически срив и невъзможност да води пълноценен и нормален живот. Твърди, че е претърпял и имуществени: платил е на адв.Г. адвокатски хонорар по воденото срещу него друго ДП №372/21 г. по описа на РУ-Ловеч по жалба на ответника П. В. П., че Ц. е счупил панорамното стъкмло на неговия лек автомобил Н••••а с рег.№•••••, което е било прекратено. На тази база се претендира осъждане на двамата ответници солидарно да заплатят на ищеца С. Г. Ц. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от •••• г. до окончателното им плащане; обезщетение за причинените имуществени вреди представляващи заплатени адвокатско възнаграждение по ДП №372/21 г. по описа на РУ-Ловеч водено срещу ищеца от двамата ответници в размер на 300 лв, което е било прекратено, ведно със законната лихва за забава, считано от 2.08.21 г. до окончателното им плащане и да плати на ищеца сторените съдебни и деловодни разноски, както и да плати на процесуалния представител на ищеца дължимия хонорар по реда на чл. 38 от ЗА. Отговорността по чл.45 от ЗЗД по своята правна същност е деликтна, като в случая ищецът следва да докаже наличието на предпоставките й, а именно вреди, причинени на пострадалият ищец от ответниците, тези вреди да са в причинна връзка с техните в случая действия, а вината им се предполага до доказване на противното. Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства и на основание чл.300 от ГПК се установи, че Н. В. П. и П. В. П. са признати за виновни в това, че на на •••• г, около 23, 30 часа в гр.Л. ж.к.“М“ пред бл.••• в съучастие като извършители, чрез нанасяне на удари с дърво в областта на главата причинили на С. Г. Ц. от гр.Л. средна телесна повреда, както следва: травматично избиване на пет броя предни, долни зъби, обуславящо трайно затруднение на отхапването, говора и дъвченето, счупване на черепните кости в лявата челна област, представляващо проникващо нараняване в черепната кухина, счупване на прериорбиталните кости на лявата орбита, обуславящо разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на долната челюст, обуславящо затруднение на отхапването, говора и дъвченето за около 2 месеца. Следователно първата предпоставка е налице, т.е. виновно поведение на ответниците при извършване на противоправното деяние и настъпила увреда на здравето на ищеца- вследствие на това поведение. Т.е. налице е и причинно–следствената връзка между действията на ответниците и причинените вреди и в този смисъл ищецът е осъществил пълно и главно доказаване на твърдените от него факти. Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай ищецът е предявил претенция за обезщетение на претърпени имуществени и неимуществени вреди, съответно в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди- представляващи заплатен адвокатски хонорар по ДП №372/21 г. по описа на РУ на МВР-Ловеч водено срещу ищеца за счупеното стъкло на автомобила на ответника П. П., което е било прекратено и неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. По отношение на имуществените вреди в размер на 300 лв. се установява, че те реално са заплатени от ищеца на адв.Г. за осъществяване на защита по ДП №372/21 г. на С. Ц., който е бил обвинен за извършено престъпление-счупване на стъкло на автомобила на П. В. на 2.08.21 г, но това дело е било прекратено, тъй като се е преследвало по тъжба на пострадалия, а такава не е подадена в 6 месечен срок от уведомлението на пострадалия. Следователно според съда не е налице условията на чл.45 от ЗЗД за присъждане на сумата от 300 лв солидарно от двамата ответници, тъй като те са заплатени не по ДП №428/21 г., по което е образувано и н.ох.д.№510/22 г. по описа на ЛРС, приключило със споразумение на 6.07.22 г., а по друго ДП. Освен това ДП №372/21 г. е било образувано по сигнал само на П. В. П., а ответникът Н. В. П. не фигурира по това досъдебно производство. Следователно следва да бъде отхвърлен искът с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 ЗЗД, , предявен от С. Г. Ц. против Н. В. П. и П. В. П. солидарно за обезщетение за причинените имуществени вреди представляващи заплатени адвокатско възнаграждение по ДП №372/21 г. по описа на РУ-Ловеч водено срещу ищеца от двамата ответници в размер на 300 лв, което е било прекратено, ведно със законната лихва за забава, считано от 2.08.21 г. до окончателното им плащане като неоснователен и недоказан. При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинената телесна повреда, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, периода на пълното възстановяване на пострадалия, обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на увреждането, наличие на съпричиняване и др. В конкретния случай, вследствие на престъплението от 2.08.2021 г. ищецът е получил средна телесна повреда, както следва: травматично избиване на пет броя предни, долни зъби, обуславящо трайно затруднение на отхапването, говора и дъвченето, счупване на черепните кости в лявата челна област, представляващо проникващо нараняване в черепната кухина, счупване на прериорбиталните кости на лявата орбита, обуславящо разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на долната челюст, обуславящо затруднение на отхапването, говора и дъвченето за около 2 месеца, п ретърпял е операционна интервенция и съответно лечение след това, като е търпял и болки и страдания, безспорно установени от свидетелските показания и заключението на съдебно- медицинските експертизи, наложило се е да се храни със сламка и течни храни около 2-3 месеца, търпял е болки и страдания и се е налагало да приема обезболяващи/Аулин/. С оглед възрастта на ищеца/ 36 г. към датата на увреждането и 38 г. понастоящем/, както при съобразяване тези обстоятелства, както и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането /минималната работна заплата към 2021 г. е била в размер на 650 лв. съгласно ПМС №331/26.11.2020 г./ и общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за репариране на търпените от ищеца неимуществени вреди е обезщетение в размер на 60 000 лева. При определяне на този размер на обезщетението съдът събразява и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според която претърпяното увреждане вследствие гореописаните наранявания е оказало влияние върху психиката на пострадалия- в смисъл е предизвикало посттравматичен мозъчен синдром-постконтузионен синдром, посттравматично стресово разстройство. Като тази травма е оказала негативно влияние върху психиката на пострадалия-налице е тревожност, повишена депресивност и отдръпване от социалните контакти със ситуативна дезадаптация, като се налага провеждане на лечение. Според психиатричната експертиза при ищеца се очакват трайни последици върху психическото му здраве във връзка с постконтузионния синдром и органичните промени на мозъка, налагащи специфично лечение с антиконвулсанти и разстройството не е отзвучало все още към настоящият момент, а освен това при ищеца се наблюдават органични промени на мозъка на ищеца, които допълнително го влошават, той е изключително раздразнителен, лесно се провокира, разплаква се, лесно може да се провокира гневна реакция, не може да се концентрира, става труден и конфликтен в общуването. Ответниците в отговорите на исковата молба, в съдебно заседание и писмените си защити поддържат възраженията си за съпричиняване на вредоносния резувтат от страна на ищеца чрез продължаване на нездравословния му начин на живот. Тези им твърдения не се установяват от събраните по делото доказателства и се опровергават от приобщените съдебно-медицински и психиатрична експертизи. Неоснователни и доказани се явяват и възраженията на ответниците, че пострадалият ищец е предизвикал побоя, тъй като от свидетелските показания се установява, че побоят е възникнал, след като двамата ответници са излезли пред входа, въоръжени с някакви „предмети“ и посредством които са нанесли ударите върху падналия на земята ищец. Недоказани остават твърденията на ищеца, че той е получил инсулт на следващата година-август 2022 г, вследствие на нанесения му жесток побой на •••• г. От заключенията на съдебно-медицинските експертизи и най-вече от заключението на др-Д.-невролог не се установява, че този инсулт ищеца е получил вследствие на травматичните увреждания от нанесения му побой. По тези съображения съдът определя и размера на обезщетението за неимуществени вреди на 60 000 лв, като искът до пълния претендиран размер на обезщетението от 80 000 лв, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На основание чл.53 от ЗЗД съдът следва да осъди двамата ответници солидарно да заплатят присъдената сума. Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва, претендирана от датата •••• г. в какъвто смисъл искът следва да бъде уважен на основание чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.82 ал.3 от ЗЗД. Присъдената сума следва да бъде заплатена по посочената от ищеца банкова сметка в „Юробанк България“ ЕАД IBAN BG97 BPBI 7928 1065 1439 01 на л.12 от делото. При този изход на производството на основание чл.78 ал.1 от ГПК и впредвид факта, че ищецът е освободен от заплащане на ДТ и разноски по делото, на него разноски не му се дължат. Видно от приложеният по делото договор за правна защита и съдействие на л.7, ищецът не е заплатил на на адвокат С. Г. от ЛАК с адрес гр.Ловеч ул.“Търговска“ №21 възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения ответниците солидарно следва да заплатят на адвокат С. Г. от ЛАК сумата 5 450 лв. адвокатски хонорар съобразно уважената част на исковете. На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника П. В. П. разноските по делото съобразно отхвърлената част на исковете в размер на сумата 505, 60 лв, като същата сума в размер на 505, 60 лв. следва да бъде заплатена и на втория ответник Н. В. П. на същото основание. На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответниците солидарно следва да заплатят на ЛОС съответната част от внесените от бюджета депозити за вещи лица съобразно уважената част от исковете в размер на сумата 896, 64 лв, а останалата част от депозита за вещи лица на основание чл.83 ал.3 от ГПК остават за сметка на съда. На същото основание ответниците следва да заплатят и дължимата ДТ в размер на сумата 2 400 лв. върху уважената част от исковете. Водим от гореизложеното, съдът