Решение № 1416 от 26.9.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 466/2024 г.

Производството е по реда на чл.118 ал.3 КСО, във връзка с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Ю. С. Х., [ЕГН], с адрес: обл. Търговище, с. Голямо Градище, [улица]представляван от адв. З. Б., против Решение №2153-25-233/01.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1540-7/20.05.2024 г., издадено от Д. Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването безработица, съгласно Заповед № 1015-25-48/12.04.2023 г., с което е отпуснато ПОБ, в размер на 29, 10 лв. дневно, считано от 24.10.2023 г. до 23.08.2024 година. Твърди се в жалбата, че оспореното решение е незаконосъобразно. Издадено е при неправилно позоваване и тълкуване от страна на административния орган на приложените и цитираните от него разпоредби, въз основа на който е обоснован и неправилен извод и начин на изчисляване на обезщетение за безработица. Мотивите за така определения размер на отпуснатото ПОБ /парично обезщетение за безработица/ - са изведени при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 62 от Регламент/ЕО/ № 883/2004 г. Обезщетението, което се изчислява на осн. чл. 54б от КСО, във вр. с чл. 62, nap. 1 и 2 от Регламент /ЕО/ №883/2004 г. трябва да се основава на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, като се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение, съгласно посоченото законодателство. За изчисляване на обезщетението за безработица в България, компетентната институция трябва да използва реалния доход на лицето, защото този доход е бил основа за социалноосигурителни вноски в Белгия и съгласно параграфи 1 и 2 от член 62 на Регламент 883/2004 трябва да бъде взет под внимание за изчисляване на обезщетението за безработица в България. Изложени са подробни доводи. Този начин на изчисление се явява незаконосъобразен. Ето защо според жалбоподателя, при издаване на разпореждането, потвърдено с процесното решение на директора на ТП на НОИ Търговище е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, довело и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага доводи за неправилно определяне на размера на ПОБ. В с.з. жалбата се подържа чрез упълномощения процесуален представител. Претендира се отмяна на акта. Претендира разноски. Представя писмена защита. Ответникът не се представлява. Представя писмена защита и поддържа становище за неоснователност на жалбата. Сочи и допълнителни доводи: Параграф 2 на чл.62 от Регламент 883/2004 се прилага само при определяне на размера на ПОБ и при неговото изчисляване на основание чл. 54б, ал. 1 от КСО, като вместо да се вземе осигурителния доход на лицето за последните 24 месеца преди прекратяването на последната му трудова заетост, се изчислява само от дохода върху който са внесени осигурителните вноски за фонд „Безработица“ при последното му трудово правоотношение. Получено е официално писмо от Националната служба по заетостта на Белгия (RVA) с което информират българската държава в лицето на НОИ, че не е възможно да посочват фиксираната ставка на ден за всеки отделен случай по ПД U1, но посочват, че дневните фиксирани ставки на сезонните работници в Белгия са структурирани по сектори в земеделието, като прилагат таблица на дневните ставки за 2024 г. Социално осигурителните вноски се изчисляват въз основа на тези фиксирани ставки. В уебстраницата на Националната служба за социално осигуряване на Белгия, посочена в писмото се намира официална информация за дневната фиксирана ставка на сезонните сектори и за 2023 г. В заключение може да се обобщи, че в сектора на селското стопанство и градинарство се прилага специфична система за случаен труд. Тя се основава на факта, че вноските за случайните/селскостопански работници не се изчисляват върху действителното брутно възнаграждение получено от работника, а върху фиксирана дневна заплата, в зависимост от сектора в който е работило лицето. Целта на социалното осигуряване е получаването на адекватно на размера на внасяните осигуровки за фонд „Безработица“ обезщетение за осигуреното лице при настъпване на съответното социално - осигурително събитие. В случаят за лицето са внасяни осигурителни вноски за фонд „Безработица“ върху дневен осигурителен доход, от което следва, че дохода от който трябва да се изчисли ПОБ е този. За определянето на размера на ПОБ в Р България от значение е дохода на лицето върху който са внесени осигурителните за фонд “Безработица“ в Белгия. Съгласно чл. 2, ал. 1, 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване - Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения за безработица само на лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване и се осигуряват във фонд „Безработица“ за риска безработица и за които се внасят осигурителни вноски в размерите, определени и за фонд „Безработица“ и на основание чл.13 б от КСО само осигурените лица във фонд „Безработица“ имат право на парично обезщетение за безработица. При хипотезата, ако лицето беше работило повече от 100 дни в Белгия, тогава за него нямаше да се прилага специфичната система за случаен труд, осигуряването от страна на работодателя да бъде върху фиксирана дневна ставка, а осигурителните вноски щяха да се изчисляват върху действително полученото трудово възнаграждение. В България размерът на обезщетението се определя на базата на доходите за 24-месечен период преди оставането без работа, докато европейските правила се интересуват само от дохода от последната заетост, независимо каква е продължителността й, дори да е 2-3 дни. Последното води до игнориране на основните принципи на социалното осигуряване - отчитане на осигурителния принос на лицето като основание и размер на ползваните осигурителни права и частично заместване на изгубения доход при настъпване на определен осигурен риск. Създава се и неравнопоставеност между лицата, за които размерът на паричното обезщетение се определя изцяло при прилагане на българското законодателство, и тези, за които се прилагат регламентите. В конкретният случай спорът е чисто правен, относно приложението на Регламент № 883/2004 г., във връзка е КСО, тъй като се отнася до смесена заетост в референтния период, необходим за отпускане на ПОБ. Ясно е от изложеното, че Регламента създава изключения от общото правило, които игнорират правилата за отпускане на ПОБ, уредени с българския закон. НОИ е длъжен да се съобрази със съдебната практика на Европейския съд и правото на Европейския съюз, поради което със заповедта на министъра на труда и социалната политика са дадени указания за отпускането на ПОБ при този смесен режим. В конкретния случай указанията са спазени, като съответно са спазени и разпоредбите на регламента и българското законодателство. За целите на изчислението на ПОБ следва да се взима винаги осигурителния доход на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за риска „безработица“. Това, че в конкретния случай Белгия ползва облекчен режим при осигуряване на сезонните работници в селското стопанство, наети до 100 дни в годината не е основание при отпускането на ПОБ да се взема брутният доход, получен от лицето, по време на неговата заетост в Белгия. Върху тези брутни суми не са начислявани и внасяни осигурителни вноски за риска „безработица“. Следователно брутния доход не е равен на осигурителния доход. Претендира присъждане на разноски. Сочи прекомерност на адв.хонорар. След като обсъди становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт на основание чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 АПК, съдът прие следното от фактическа страна: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу контролен административен акт, в отклонение от правилото на чл.145 ал.2 АПК, по силата на специалната разпоредба на чл.118 ал.1 КСО подлежащ на съдебен контрол, от лице с правен интерес, в законоустановения срок. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол е против Решение №2153-25-233/01.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище пред когото е оспорено по реда на чл.117 ал.1 т.2 б.”б” КСО Разпореждане № 251-00-1540-7/20.05.2024 г., издадено от Д. Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването безработица, съгласно Заповед № 1015-25-48/12.04.2023 г., с което е отпуснато ПОБ, в размер на 29, 10 лв. дневно, считано от 24.10.2023 г. до 23.08.2024 година. Жалбоподателят е подал заявление за отпускане на ПОБ № 707-01- 310/27.10.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Попово, заведено в ТП на НОИ - Търговище с per. № 251-00-1540/27.10.2023 г. В него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава - Белгия през периода от 26.09.2023 г. до 23.10.2023 година. Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е изискана социално осигурителна информация - издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ (случай 3038131). Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 251-00-1540-7/20.05.2024 г., издадено от Д. Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването безработица, съгласно Заповед № 1015-25-48/12.04.2023 г., с което е отпуснато ПОБ, в размер на 29, 10 лв. дневно, считано от 24.10.2023 г. до 23.08.2024 година. С писмо изх. № У-251-00-1540-2/01.04.2024 г. са изискани фишове за заплати от последната заетост от 26.09.2023 г. до 23.10.2023 г. и декларация относно вида на работа по време на последната заетост в ДЧ на ЕС Белгия. Със справка № 251-00-1540- 3/10.04.2024 г. са приети два фиша и един брой декларация. От компетентното длъжностно лице е извършена проверка на представените от Х. допълнителни документи, доказващи осигурителния доход от последна заетост в Белгия - два фиша за заплата - непреведени, издадени от последен работодател - JADOUL BV. С писмо, служебно е изискан официален превод на представените фишове. Видно от същите, лицето е работило при посочения работодател, през периодите от 26.09.2023 г. до 29.09.2023 г. и от 02.10.2023 г. до 23.10.2023 г. Съгласно фишовете лицето е имало уговорена тарифна почасова ставка за заплащане в размер на 12, 41 евро на час. Това се потвърждава и от получения СЕД U004. Във фишовете на ред - „Служител на Национална служба за социално осигуряване /RSZ/: Основно изчисление“ е посочен осигурителния доход, върху който е осигурено лицето за всички осигурени социални рискове, в това число и „безработица“. Видно от първия фиш за периода от 26.09.2023 г. до 29.09.2023 г., осигурителния доход е 99, 20 евро за 4 отработени дни, което прави 24, 80 евро на ден - осигурителен доход. Съгласно втория фиш за периода от 02.10.2023 г. до 23.10.2023 г., осигурителния доход е 396, 80 евро за 16 отработени дни, което прави 24, 80 евро на ден - осигурителен доход. Следователно има разлика между осигурителния доход върху който е осигурено лицето за всички осигурени социални рискове, в това число и „безработица“ и брутния доход получен от лицето, както го претендира в жалбата си, който АО не спори. Видно от фишовете брутния доход не е равен на осигурителния доход, следователно твърдението в жалбата, че лицето е било осигурено върху брутния доход, получен в Белгия е неоснователно. Цитираното разпореждане е потвърдено с атакуваното Решение №2153-25-233/01.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище. Изложени са мотиви, че следва да се има предвид, че след като лицето е полагало труд в ДЧ на ЕС - Белгия, размерът на паричното обезщетение за безработица се изчислява в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004, а именно чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004. Със Заповед № РД-06-7/03.06.2014 г. на Министъра на труда и социалната политика са утвърдени указания относно начина на изчисляване на обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и безработица по българското законодателство и Регламент № 883/2004 г. на лица, които имат осигурителни периоди по законодателството на други държави - членки в ЕС, ЕИП и Швейцария. Указанията са дадени по повод запитване на НОИ. Съгласно тях обезщетенията по раздел III, глава IV на КСО зависят от среднодневния осигурителен доход или възнаграждение за определен специален изискуем период. Те трябва да се определят изключително на базата на доходи, получавани през завършен, съгласно българското законодателство осигурителен период, преди прекратяване на осигуряването, независимо от продължителността на този период, включително и когато периода е под 24 месеца, като може да е дори само един ден, предвид трайно установената практика на Съда на ЕС. Обезщетението се изчислява на основание чл. 54б от КСО във връзка с чл. 62, nap. 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. само върху среднодневния осигурителен доход, получаван по последна заетост. В конкретния случай, последната заетост е 20 работни дни, следователно обезщетението е изчислено, съгласно цитираните нормативни разпоредби, само върху среднодневния осигурителен доход него, съгласно получения СЕД U017, който в случая е 29, 10 лева. На основание чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица в България се изчислява в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд Безработица за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. С оглед на изложеното, прилагането на цитираните разпоредби по отношение на напълно безработните лица, които по време на последната си заетост в друга държава-членка са пребивавали в България изискват за изчисляване на паричното обезщетение за безработица да се вземе предвид осигурителния им доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за безработица. В секторите „градинарство“ и „селско стопанство“ в Белгия, където предимно са заети българските работници, трудовите и осигурителни правоотношения се уреждат въз основа на еднодневни трудови договори, които не се сключват в писмена форма, а информация за тях се подава до осигурителните служби на Белгия от работодателите, ежедневно, чрез специална електронна декларация (т.нар. декларация - Dimona). Подаването на декларацията онлайн и съдържащата се в нея информация за начало и край на работния ден, както и за броя на работните часове, позволява на контролните органи по труда на Белгия да извършват ефективно проверки на съответния работодател, като да сравняват по време на проверката, дали декларираното в началото на всеки работен ден съвпада с действителното положение на място. В случая работниците в секторите „градинарство“ и „селско стопанство“ в Белгия са осигурени за всички осигурени рискове, включително и за безработица, въз основа на единна ставка, която не зависи от получените от тях доходи. Като мотив за издаване на акта е посочено, че на проведената международна двустранна среща в края на месец януари 2024 г. във връзка със Заповед на Управителя на НОИ и организирана от Европейския орган по труда (EOT) в гр. Братислава са разисквани въпроси относно случаи на злоупотреба при кандидатстване за преценка на правото на парични обезщетения за безработица по българското законодателство, след краткотрайна заетост в Белгия. Получено е официално писмо от Националната служба по заетостта на Белгия (RVA), с което информират българската държава в лицето на НОИ, че дневните фиксирани ставки на сезонните работници в Белгия са структурирани по сектори в земеделието, като прилагат таблица на дневните ставки за 2024 г. Социално осигурителните вноски се изчисляват въз основа на тези фиксирани ставки. В сектора на селското стопанство и градинарство се прилага специфична система за случаен труд. Тя се основава на факта, че вноските за случайните/селскостопански работници не се изчисляват върху действителното брутно възнаграждение получено от работника, а върху фиксирана дневна заплата, в зависимост от сектора в който е работило лицето. В конкретния случай, видно от представените от лицето фишове за заплата и от саморъчно попълнената декларация, Х. е работил в селскостопанския и градинарския сектор и осигурителните вноски са изчислени въз основа на осигурителния доход, който за последната осигурена заетост е периода от 26.09.2023 г. до 23.10.2023 г. Този период е потвърден със СЕД U017, като подпериод 1 от общия референтен период. Съгласно българското законодателство през последната заетост работните дни са 20. Осигурителния доход за периода е 970, 00 лв. (496, 00 евро). Той се разделя на работните дни - 970, 00: 20 = 48, 50 лв. (24, 80 евро) - среднодневен осигурителен доход. Съответно среднодневния осигурителен доход се умножава х 60 % и се получава среднодневното обезщетение, което в случая е - 24, 80 евро (48, 50 лв.) х 60 % = 29, 10 лева. Въз основа на изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: В сучая лицето не е продължило да пребивава в Белгия след като е останало безработно, а е пристигнало в България и се е поставило на разположение на службите по заетостта в България. Не са налице различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент и тези институции да установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. Спор по фактите между страните не съществува. Не се спори, че лицето е осигурявано за всички рискове вкл.и за безработица. Компетентна институция е Р. България. Спорът е за правото. Решението на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Потвърденото с процесното решение Разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от компетентно длъжностно лице, определено в разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО – на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Обжалваното Решение е валиден контролен административен акт. Съобразени са изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването, което го прави мотивирано и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК. Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК Решението противоречи на материалния закон. Приложимото право по делото е националното - Кодекса за социалното осигуряване и европейското - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в съответствие с Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 година. След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4.Износ на обезщетения. Целите на регламента са да се синхронизират системите за социална сигурност на държавите – членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на специфичните национални законодателства на държавите – членки като се гарантира свободното движение на гражданите, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС. При определяне на обезщетенията за безработица общият принцип на определяне на приложимото законодателство е, че лице упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този принцип се съдържат в разпоредбите на чл.65 от Регламент ЕО / № 883/2004. Спорни по делото се явяват периодът и основата, върху които следва да се определи размерът на обезщетението. По отношение на периода. Видно от официален превод от сайта на белгийската институция RSZ относно осигуряването в селскостопанския и градинарския сектор се прилага специфична система за случаен труд. Тя се основава на факта, че вноските за случайните работници не се изчисляват върху действителното възнаграждение, а върху фиксирана дневна заплата. Тези работници не са обхванати от схемата за отпуски. Не им е позволено да работят повече от 100 дни в годината, що се отнася до сектора на градинарството, като няколко работодатели в сектора се комбинират. Що се отнася до селскостопанския сектор, при няколко работодатели в сектора заедно, те не могат да работят повече от 50 дни годишно. Тъй като Димона на нередовен работник изисква всеки път да се декларира начален и краен час, възможно е да се направят няколко Димони за 1 календарен ден. Методът на деклариране в DmfA остава във всички случаи основан на дневната фиксирана ставка. Случайните работници, работещи за работодател (или ползвател), който е активен и в двата сектора, могат да комбинират двете системи за случаен труд, разбира се, при условие че действително работят по дейността, за която са регистрирани в този ден. Случайният работник не може да работи повече от 100 дни годишно за един или повече работодатели (ползватели) в един или повече сектори, комбинирани по този специален статут. Работодателят не може да декларира пред НОИ работник, за когото не е изпълнил задълженията за незабавно деклариране на работниците (случайна работа в Димона), като случаен работник. Съответният случаен работник трябва да се счита за обикновен работник за цялата календарна година. Дните, в които случайните работници ефективно извършват услуги, независимо от броя на часовете, които работят в рамките на един ден, се обозначават с фиксирана дневна заплата. Случайните работници могат да имат право на платен законоустановен отпуск и след края на договора. Официалният празник след приключване на договора, който е платен, но на който случайните работници не са работили, също се заплаща с фиксирано дневно възнаграждение. За разлика от действително отработените дни, платените официални празници след договора не се отчитат при изчисляването на съответните квоти. При този вид труд вноската на работодателя за тях е по-ниска, тъй като не се дължи нито вноска за годишен отпуск, нито вноска за заплата. Въпреки това се дължат специални вноски. „Случайните служители“ се считат за работещи по трудово правоотношение, което е обичайно за дружеството, и се считат за служители на пълно работно време за срока на техния договор. Ако те са наети със статут на сезонни работници, работодателят трябва да избегне и броя на отработените часове по съответните кодове за изпълнение в своята декларация по DmfA. Не е спорно качеството на т.нар. „случаен работник“. Дните, в които е полаган труд, са заплащани по фиксирана дневна ставка т.е. заплата за работен ден. В посочените специфични сектори – „градинарство“ и „селско стопанство“ е въведена т. нар. „система на фишовете“. Полагащите труд се считат за работещи по трудово правоотношение. Предвид спецификата на положения труд в конкретната държава Белгия, между страните няма сключен класически трудов договор. Твърди се от адм.орган, че с оглед на заплащането по фиксирана дневна заплата, за всеки ден е налице трудов договор, който е еднодневен и не се сключва в писмена форма, а се подава информация до осигурителните служби на Белгия. От тук е обоснован и извода, че последния период на заетост е по последното плащане на практика, (потвърдено със структурен електронен документ) което определя последния референтен период на заетост на лицето включващо ден или дни – част от целия период на заетост. В случая смисълът на системата Димона и подаването на информация е пряко обвързан с факта, че в посочените сектори за полагането на този труд е въведен лимит. С надвишаването му „случайните работници“ биха придобили статут на „обикновени“. Системата изисква работниците действително да работят по дейността, за която са регистрирани в този ден и незабавно да бъдат декларирани от страна на работодателя. Посоченото е с оглед възможността да се осъществява стриктен контрол в секторите, предвид субсидираната дейност от страна на държавата и създадените облекчения за работодатели и работници. При твърдяното наличие на еднодневен трудов договор, АО е приел за относимо, че последната заетост следва да е по последното заплащане, т.е. не следва да обхваща работните дни за целия период на заетост. Приел е тази част от целия период, за референтен подпериод. В случая буди неяснота на какво основание последната заетост е разделена по подпериоди и обхваща ден (допустимо е изчислението да е и за един ден) или дни и защо е изключен останалия предходен период. В легализирания на български език цитиран по-горе документ се сочи употребата на думата „договор“. Независимо от специфичния начин на документалното оформяне на тр.възнаграждение и заплащане не е отречен договорния характер в специфичния сектор. Не се спори и че е налице е трудово правоотношение. Видно от фиша са отразени брой работни дни, т.е. фигурира период и брутно трудово възнаграждение за тях. Периода е без прекъсване. От легализираните документи понятието еднодневен трудов договор не се среща, а е употребено дневна фиксирана ставка. Последната заетост на лицето не обхваща деня или дните по последното плащане и кумулирани за тази част от общия период дневни заплати или т.нар.ставки, а е сбор от всички предходни работни дни за периода, за които са представени писмени доказателства от лицето. Твърдените еднодневни трудови договори, които не са сключени в писмена форма, нямат външен израз т.е. документална обоснованост. Писмена форма има фиша и видно, от който е посочен работодател в Белгия, периода, през който е полаган труда. От представения структурен документ е видно, че е работено в Белгия при този работодател за посочения период, часовете на ден и възнаграждение в евро на час. Видно е начислено брутно трудово възнаграждение в евро. Посочени са удържаните суми от това възнаграждение за данъци и осигуровки върху основата и остатъкът за получаване в евро. Неправилно адм.орган посочва подпериод, който е приет за референтен т.е. последната заетост е разделена по начина на плащане и е взет предвид само последния референтен период, в който е положен труд и е получено трудово възнаграждение, съответно е налице и осигуряване. Изложено е, че работата е подневна и се разделя на подпериоди. В случая начинът на отчитане на работното време - на дни, седмици или месеци е без значение, защото това не е залегнало в приложимия Регламент. Липсва нормативно основание да се намалява общия размер от последната заетост по трудово правоотношение. Работните дни по последното плащане нямат нормативна обосновка и от тук и последен референтен период или подпериод. Начисляваната дневна заплата за периода е намерила отражение в легализирания фиш/фишове, в който/които изрично е посочено брутното трудово възнаграждение за посочен период с начало и край, различен от приетия. Нормата на чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004, предвижда, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. изрично се посочва, че § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция (Р България – чл.54б КСО), предвижда специален изискуем осигурителен период (24 месечен по чл.54б КСО) за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията, а и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава- членка (по-малък период от 24 месеца, в който се е прилагало законодателството на Белгия). Смисълът на тези две разпоредби е в това, че първо не се отчита предвиденият в по българското законодателство срок от 24 календарни месеца и второ, че се взема предвид периодът на последната месторабота независимо колко е продължил. В случая последна месторабота следва да се определи работата при последния работодател, а и единствен в държавата членка, в която лицето е полагало труд. Периодът, който следва да се отчита е целия такъв, а не подпериод по последно плащане. Броят на работните дни, следва да се определи в съответствие с действително отработените за целия референтен период. Легализирания фиш напълно покрива изискванията на чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004 - той съдържа трудово възнаграждение получавано от заинтересованото лице и период на последната месторабота по трудово правоотношение. Видно от Регламента - Глава 6 е озаглавена „Обезщетения за безработица“ в член 61 са предвидени специални правила за сумиране на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и това е неприложимо в настоящия казус, но е основание да не се приеме тезата за последен референтен период или подпериод, т.е. в Регламента е предвидена възможност за сумиране на периоди, а не за разделяне на един период на подпериоди и то обвързан със специфичен начин на заплащане на труда. Спецификите на една държава следва да се съотнасят към приложимия Регламент, а не обратното. Целите на регламента са, както бе отбелязано да се синхронизират системите за социална сигурност на държавите – членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на специфичните национални законодателства на държавите – членки. От тук и начина на заплащане в дадена държава не е относим, защото факта, че е налице трудово правоотношение през този период, не се спори от страните. По отношение на основата, върху която се определя размера. Разпоредбите, постановявайки начина, по който следва да се определи размера на обезщетението и предвид същността на Регламента, съгласно легалната дефиниция на чл.288, ал.2 от Договора за функциониране на ЕС, като акт с нормативен характер, съдържащ правни норми от общ, абстрактен характер, задължителен в своята цялост са директно приложими във всички държави – членки и се прилагат приоритетно. В чл. 62, §1 от Регламента "изчисляване на обезщетения" се предвижда, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, да се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Според §2 от същия член, §1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка. Възнаграждението от последния работодател в Белгия не е взето предвид, а осигурителен период определен като референтен последен подпериод. Видно от чл.54б, ал.1 от КСО е предвидено при изчисляване на дневното парично обезщетение за безработица да се вземе предвид среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. В случая намират приложение регламентите на общностното право, на които се е позовал и административния орган, но при определяне на дохода на жалбоподателя, получен при последната му работа в Белгия. Посочените норми на общностното право не предвиждат възможност за компетентната институция на държавата членка да прилага въведени с националното й законодателство ограничения спрямо дохода от осигурена заетост, от който се изчислява обезщетението за безработица, когато този доход е получаван в друга държава-членка на общността. При определянето на обезщетение за безработица следва да бъде взет предвид пълния размер на този релевантен доход от осигурителна заетост. За изчисляване на обезщетението за безработица в България, компетентната институция следва да има предвид реалния доход на лицето, защото този доход е бил основа за социалноосигурителни вноски в Белгия и съгласно параграфи 1 и 2 от член 62 на Регламент 883/2004 трябва да бъде взет под внимание за изчисляване на обезщетението за безработица в България. Различията при сезонна работа в Белгия са свързани с особеностите на осигурителните системи за сезонни работници. Те са свързани със специфичните условия за сезонни работници, фиксирана база за изчисляване, облекчения и субсидии и времевия характер на тр.правоотношения. Специфичната база за изчисление е предназначена да облекчи социалните (и финансови тежести за сезонни работници и техните работодатели, като използва фиксирани или намалени суми за изчисляване на осигурителните вноски в Белгия и не влияе директно на изчисляването на обезщетението за безработица. Разликата между базата за изчисление на социално-осигурителните вноски и брутното възнаграждение е именно резултат от специфични осигурителни разпоредби за сезонни работници в Белгия. Осигуряването може да включи намалени осигурителни ставки или фиксирани бази за изчисление, които са различни от действителното брутно възнаграждение. При изчисляването на обезщетението за безработица в България, следва да се вземе предвид трудовото възнаграждение, подлежащо на осигуряване, а не специфичната база за изчисление на осигурителните вноски. Това означава, че разликата в базата за изчисление на социално-осигурителните вноски в Белгия не влияе пряко върху изчисляването на обезщетението за безработица в България, тъй като се взема предвид пълният осигурителен доход. Среднодневното възнаграждение се определя като брутното възнаграждение се разделя на броя на отработените дни, за които е получено. Принципът възприет в Регламент/ЕО/ № 883/2004 - чл. 62 само определя, че изчисляването става въз основа на последния период на заетост, независимо в коя страна е положен труда. Текстът не определя начина на изчисляване на обезщетението, нито го обвързва с конкретния процент на внесени или дължими осигуровки или основата върху която са изчислени. Размерът на обезщетението в случая следва да се определи на базата на полученото брутно възнаграждение. В чл. 62, пар. 1 от Регламент № 883/2004г. предвижда, че компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Както бе отбелязано Регламентът създава правила за координиране на системите за социална сигурност на държавите-членки. В регламента не се съдържа обаче забрана за държавите членки да предвиждат в националната си правна уредба други ограничения или да въвеждат специфични изисквания при изчисляване на паричното обезщетение. В самата разпоредба от регламента е предвидено, че се прилага, когато законодателството на компетентната държава членка предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, а законодателството на Република България не предвижда такъв начин на определяне на обезщетението. В случая при пряко приложение на регламента обезщетението следва да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение без да се изключват и спецификите по българското законодателство по отношение определянето на неговия размер. ВАС до промяната на подсъдността и действайки като касационната инстанция е формирал безпротиворечива практика, надграждайки единствено мотивите в постановените от него актове. Без да е изчерпателно изброяването по сходни, но не и напълно идентични случаи в тази насока са: Решение № 5436 от 11.04.2019 г. на ВАС по АД № 6754/2018 г., Решение № 15222 от 07.12.2018 на ВАС по АД № 13/2018 г., Решение № 6026 от 09.05.2018г. на ВАС по АД № 84/2017 г., Решение № 11443 от 27.10.2016 г. на ВАС по АД № 14161/2015 г., Решение № 3398 от 26.03.2015 г. на ВАС по АД № 12267/2014 г., Решение №2191 от 26.02.2015 г. на ВАС по АД № 12262/2014 г., Решение №3712 от 17.03.2014г. на ВАС по АД № 15224/2013 г. Посочената практика налага обобщаване, сведено до следното: При приложението на Регламент (ЕО) № 883 / 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, органите на НОИ следва да съобразят нормата на чл. 62, §1 от регламента, която гласи, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В чл. 62 §2 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004 г. изрично се посочва, че параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция (чл.54б, ал.1 КСО) предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Регламент /ЕО/ № 883/2004 не допуска националното законодателство на държавата членка, определяща възнаграждението да ограничава неговия размер. Отчетено е, при пряко прилагане на разпоредбата на чл. 62, § 1, вр. § 2 от Регламент № 883/2004 г. въз основа на трудовото възнаграждение, получавано при последната месторабота, доколкото релевантния доход от осигурена заетост в друга страна-членка на Европейския съюз, е по-висок от максималния осигурителен доход за България, при определянето на обезщетение за безработица следва да бъде взет предвид пълния размер на този релевантен доход от осигурителна заетост. В този смисъл следва да се отбележи, че част от цитираните решения са постановени при различна фактология. В случая има разликата между базата за изчисление на социално-осигурителните вноски и брутното възнаграждение, което е резултат от специфични осигурителни разпоредби за сезонни работници в Белгия. На следващо място законодателството на компетентната държава не предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход. Посоченото налага, че при пряко приложение на Регламента, обезщетението следва да са изчисли като се вземе за основа размера на предишното трудово възнаграждение, но този размер като максимум да се съобрази със специфичните ограничения заложени в законодателството ни – чл.54б, ал.1 КСО. По отношение на цитираните Указания № РД06-7 от 03.06.14 г. относно начина на изчисляване на обезщетенията за временна неработоспособност, майчинство и безработица по българското законодателство и Регламент №833/2004 на лица, които имат осигурителни периоди по законодателството на други държави-членки в ЕС, ЕИП и Швейцария, на Министерството на труда и социалната политика същите принципно надхвърлят границите на вътрешно-ведомствени указания. Съгласно същите Указания, които са утвърдени със Заповед № РД-06-7/03.06.2014 г. на Министъра на труда и социалната политика на България - при прилагането на чл. 54б от КСО - компетентната институция на държава членка, в настоящият случай това е България - изчисляването на ПОБ /паричното обезщетение за безработица/ да се основавана размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход - отчита изключително трудово възнаграждение или професионален доход, получавани от заетото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице - съгласно посоченото законодателство. Същите не предвиждат изключение по отношение на категорията „случайни работници“. Обсъжданията на проведена работна среща, цитирана в мотивите на акта не е правен довод. Начина на изчисление от АО за ПОБ в конкретния случай се явява незаконосъобразен. При издаване на разпореждането, потвърдено с процесното решение на директора на ТП на НОИ е допуснато неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. В този смисъл, като получи отново преписката, при новото си произнасяне осигурителният орган трябва да определи размера на дължимото парично обезщетение на безработица при пряко прилагане на разпоредбата на чл. 62, § 1 във връзка с § 2 от Регламент № 883/2004 г. – въз основа на трудовото възнаграждение, получавано за целия период на заетост при последната месторабота в Белгия. Съгласно чл. 120 ал.2 КСО при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част. По настоящото дело жалбата е уважена изцяло и на разглеждане подлежи направената от оспорващия претенция за разноски, подкрепена с приложен списък на разноските, в който са отразени 570 лева – адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар като взе предвид чл.8 от ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която норма минималният размер на възнаграждението за дела по КСО е 500 лева, фактическата и правна сложност на спора характеризиращ се с масовост като брой съдебни дела и еднотипност на относимите факти и приложимите правни норми, вида и обема на извършените по делото процесуални действия от адвоката. По изложените мотиви Националния осигурителен институт – гр. София, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 33, ал. 2 КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.172 във вр. с чл. 173 ал.2 от АПК, съдът