Решение № 194 от 6.8.2024 г. на Районен съд - Враца по дело № 680/2023 г.

Районен съд - Враца06.08.2024 г.докладчик Стела Петрова Колчева

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА НП №002533/07.07.23 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД“КП“ при КЗП, с което на “•••••“ООД -Враца, ЕИК: •••••, за извършено нарушение по чл.63, т.1 и т.3 ЗЗП и на основание чл.209 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. ОСЪЖДА “•••••“ООД -Враца, ЕИК: •••••, ДА ЗАПЛАТИ на КЗП- София, направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му. Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на “•••••“ ООД -Враца против НП № 002533/07.07.23 г. на Директора на РД за областите Монтана, Видин и Враца към ГД“КП“ при КЗП, с което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.63, т.1 и т.3 ЗЗП и на основание чл.209 ЗЗП е наложена имуществена санкция от 500.00 лв. В жалбата, поддържана и в с.з. от упълномощен процесуален представител, както и в допълнително писмена защита, се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП поради допуснати нарушения на процесуалния закон и материалния закон, с искане за отмяната му на това основание. Ответната страна, в депозирано писмено становище на процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата, с молба за оставянето й без уважение и потвърждаване на постановлението. След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 и сл.от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: На 24.02.23 г., контролни органи на КЗП-Враца между които и св.П.П., извършили проверка в търговски обект-супермаркет „Дъбника“, находящ се в гр.Враца, бул. „Околчица“ срещу бл.№4, стопанисван от дружеството жалбоподател. При проверката е констатирано, че в търговската част на обекта, търговецът е изложил за продажба нехранителни стоки с обявена промоция за намалени цени, без да е направил съобщение за намаление на цените, в което да е посочил стоките или групата стоки, за които да е валидно намалението на цените и без едновременно да е посочил срока, през който същите тези стоки се продават с намалени цени. Откритите стоки с намалени цени са изложени в обекта, като пред тях е поставен само етикет с информация за вида на стоката, нейната предишна продажна цена, която е зачертана и новата цена, за което е снет снимков материал. Други съобщения относно параметрите на промоцията на инкриминираните стоки, не са открити в обекта. Инкриминираните стоки- общо 6 вида, описани на произволен принцип и със съответно обявените предишна и нова цена, са подробно описани и индивидуализирани в съставения на място констативен протокол № К-2742310/11.04.23 г. При проверката е присъствал служител на търговеца- свидетелката Кр.М., по чиято устна информация обекта обявява своите промоции в брошура, но към момента на проверката такава не е била налична в обекта, а след поискване не е и предоставена на проверяващите. Въпросният констативен протокол е бил подписан и приет от св.М. без възражения. Същевременно с него са дадени указания до търговеца, съгласно чл.192, т.2 ЗЗП, в срок до 28.02.23 г. да предостави на контролните органи брошура за обявените в обекта промоции, активна към 24.02.23 г., както и информация на какви продажни цени са се предлагали описаните в протокола нехранителни стоки, обявени на промоция, за срок от 30 дни преди 24.02.23 г. По делото няма обективни данни, както и подобни твърдения от страна на жалбоподателя, че е изпълнил указанията за предоставяне на брошура за обявените промоции в обекта, релевантна към датата на проверката. Такава брошура не е представена като доказателство и в настоящето съдебно производство. Последвало е съставяне на процесния АУАН № К-002533/29.03.23 г. срещу дружеството-жалбоподател за това, че е нарушил задължението си по чл.63, т.1 и т.3 ЗЗП, тъй като предлага за продажба нехранителни стоки с намалени цени, без да е направил съобщение за намалението на цените, с посочване на стоките или групата стоки, за които е валидно намалението и без да е посочил срока, през който същите се продават с намалени цени. АУАН е бил съставен при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН, в отсъствие на представител на дружеството-нарушител, но след надлежно отправена и връчена писмена покана за явяване за съставяне на АУАН на 29.03.23 г. /л.32 и 33 от делото/. След това неприсъствено съставяне, АУАН е бил изпратен за предявяване и връчване по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН чрез Община-Враца. Бил е връчен на 06.04.23 г. на лицето „М.М.“, но без предоставено от това лице надлежно пълномощно за процесуално представителство и възможност за участие в административно-наказателни производства от името на дружеството. Това наложило повторно изпращане на АУАН за връчване на Община-Враца, съответно и същият е бил повторно, надлежно връчен на 20.04.23 г.-лично на законния представител на дружеството-управител П.Б.- М.а. Междувременно още след първоначалното връчване на АУАН, на 12.04.23 г. представляващия дружеството управител подал писмени възражения против акта с твърдения /обобщено/, че липсва реално извършено нарушение по чл.63, т.1 и т.3 ЗЗП и разпоредбата е стриктно изпълнена, за което „се разполага с редица доказателства“. Въпросните възражения са били счетени за неоснователни, при което е последвало издаването на процесното НП, с което за описаното и констатирано с АУАН нарушение по чл. 63, т.1 и т.3 ЗЗП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимален размер от 500.00 лв., на основание чл.209 ЗЗП. Изложените в акта и в НП фактически констатации се установяват изцяло и безпротиворечиво от всички приобщени по делото доказателства- св.показания на актосъставителя П.П., подкрепени и от приложените към административната преписка писмени доказателства- констативен протокол за извършена проверка със снимков материал, заповеди за компетентност, покана за съставяне на АУАН с обратна разписка, кореспонденция по повод връчване на АУАН чрез Община-Враца и др., както и частично от показанията на св.К.М., свързани с обстоятелствата за време, място и начин на извършване на проверката. Съдът не кредитира показанията на св.К.М. в останалата им част, за това, че при проверката, а и по принцип, за процесните промоционални стоки е имало обявени съобщения за условията на промоцията, не само върху етикетите на самите стоки, но и чрез поставени в предверието на магазина и на касите брошури, както и указателни табели „на стойка“ за всеки сектор на предлагани стоки от съответния вид. Извън факта за евентуална заинтересованост и предубеденост на свидетелката, в качеството й на служител по трудово-правни отношения с търговеца, въпросните свидетелски показания влизат в пряко противоречие с официално удостоверените в протокола за проверка констатации, който протокол въпросната свидетелка лично е подписала и приела като участник в проверката, без никакви възражения. От друга страна и както се посочи по-горе, още с въпросния протокол за проверка и преди съставяне на АУАН, от търговеца изрично е било изискано да предостави евентуално налична брошура, касаеща промоцията на процесните стоки. Такава не е представена в хода на цялото административно- производство, в т. ч. и в хода на съдебното следствие по настоящето съдебно производство. При така изложения доказателствен анализ и възприетите фактически съображения, съдът намира от правна страна следното: В процесуален аспект, съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето и оформянето на АУАН и издаването на обжалваното НП, представляващи формална основания за отмяната му. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приобщените по делото заповеди за актосъставителя и АНО. Същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН, в т.ч. дата и място на извършване на нарушението със съответните обективни признаци, обстоятелствата, при които е констатирано и съотвестваща на фактическото описание правна квалификация на нарушението и основанието за налагане на имуществената санкция. Спазени са и сроковете по чл.34 ЗАНН. Съдът не възприема възраженията на жалбоподателя за нарушено право на защита, обусловено от неприсъственото съставяне на АУАН по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН. Предвид проследената по-горе процедура по съставяне на процесния АУАН, включваща данните за предварителна, надлежно отправена и връчена покана за съставяне на АУАН, с последващо неприсъствено съставяне, двукратно изпращане за връчване на АУАН и връчването му на съответни лица, то и тези възражения се явяват пряко, фактологично опровергани. От правна страна и доколкото законодателната цел на уредбата отнсно правилата за присъствено/неприсъствено съставяне и връчване на АУАН е да се обезпечи правото на защита на нарушителя, в частност правото на предявяване на становище и възражения по административното обвинението, то е очевидно, че в случая това право също не е нарушено, доколкото още след първоначалното връчване на АУАН на лицето „“М.М.“, неразполагащо с надлежно пълномощно, дружеството –жалбоподател чрез законния си представител-управител, своевременно е депозирало възражения против процесния АУАН. От материално-правна страна: Съгласно чл.63 ЗЗП, всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва: т.1.-стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението на цените; т.2-условията, при които се извършва намалението на цените; т.3 -срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени. С цитираната разпоредба се въвеждат кумулативни изисквания към съдържанието на съобщението, поради което и при липсата на което и да е от тях, винаги е налице едно административно нарушение.Съобщението е едно, а чл.63 ЗЗП визира задължителните му елементи, оттук, липсата на който и да е от тях, както и на всичките едновременно или част от тях представлява административно-наказуемо поведение, съобразно чл.209 ЗЗП. В пряка взаимовръзка /текстова и логическа/ са и задължителните предписания на чл.6, т.4 ЗЗП, чл.64 и чл.65 ЗЗП, уреждащи начините за обяване на намалението на цените в съответното съобщение /чл.64 ЗЗП/, съответно и задължителните реквизити и минимално необходима информация във всяко конкретно съобщение за намаление на цените /чл.65 ЗЗП/. В случая по делото безспорно се установи, че в обекта, стопанисван от жалбоподателя, в момента на проверката са намерени описаните в АУАН и в НП нехранителни стоки, с обявено намаление на цените им, но без направено съобщение за намаление на цените на тези стоки по вид и група и без посочване на срока на намалението. Както се посочи по-горе, в случая жалбоподателят не проведе успешно доказване и опровергаване на изложените в АУАН и НП фактически констатации, При това положение съдът приема, че същият е нарушил задължението си по чл.63, т.1 и т.3 ЗЗП и следва да понесе санкция, съобразно чл.209 ЗЗП. Конкретно установеното нарушение е типичен, обикновен случай на нарушение от този вид. По дефиниция е формално и макар закона да не изисква настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат, такива фактически са налице-засягане правата на неограничен брой от потребители, в частност правото им на получаване на пълна информация за всички стоки с намалени цени, за да могат лесно и практично да направят своя избор и за вземат съответно правилно решение за закупуването им. В случая задължително следва да се отчете и че се касае до субект, осъществяващ търговска дейност по занятие и то в обект –голям магазин за хранителни стоки, с голям обем посещаемост на потребители, което изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред от търговеца, но и полагане на дължимата грижа по отношение на търговските отношения с клиентите. При тези съображения, не може да се приеме, че нарушението е “малозначително” или “маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН, още повече и предвид голямото количество стоки-предмет на процесното нарушение. При определяне размера на следващата се санкция и при предвидени лимитативно в чл.209 ЗЗП нейни размери от 500.00 лв. до 5000.00 лв., АНО е наложил такава в законовия минимум- 500.00 лв. При това положение не се дължи последващо произнасяне от съда по въпроса за законосъобразността на тази санкция и обжалваното НП следва да бъде потвърдено и в тази си част. При този изход на делото следва да бъде уважено искането на АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лв. Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Цитирани разпоредби

15