Решение № 10977 от 25.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1290/2024 г.

Производството е по чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ ЗМВР/ и е образувано по жалба на И. Д. С. от [населено място], обл. Варна, [улица], подадена чрез адв. П. В., срещу заповед №365з-3670/15.05.2024г. на директора на ОД на МВР-Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание”, за срок от шест месеца. В жалбата до съда се твърди съществено нарушаване на административнопроизводствените правила поради изтекъл двумесечен срок по чл. 195, ал.1 ЗМВР. Директорът на ОД на МВР е установил дисциплинарното нарушение и неговия извършител на 16.06.2023г., а същото е било открито с предоставяне на справката от 31.07.2023г., изготвена от гл. инспектор П. Ч.. Няма събрани данни в дисциплинарното производство как е била установена липсата на служебното куче, с какво техническо средство са били проверени чиповете на служебните кучета и от кой служител, няма сведение С. да е отказал да върне кучето в питомника. В мотивите на обжалваната заповед отсъстват данни за формата на вина. Наказващият орган не е посочил конкретното деяние, с което е нарушена министерската заповед. Твърди се липсата на виновно поведение и отсъствие на настъпили вредни последици. Заповедта не е съобразена с целта на закона, тъй като не е отчетено че безвъзмездно С. е полагал грижи да служебното куче и най-вече в извънработно време. Релевира се оплакване за неспазен принцип на съразмерност. На изложените основания се иска отмяна на оспорената заповед с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез проц. представител поддържа оспорването на изложените в жалбата основания, като се претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен списък. Доводите от жалбата се доразвиват и в депозирани писмени бележки. Ответната страна –директорът на ОД на МВР- Варна, чрез проц. представител твърди неоснователност на оспорването поради съществуване на предпоставките по налагане на дисциплинарно наказание. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение. Представя се писмена защита. Съдът по допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с нарочно определение / л. 21 от делото/, а при изследване нейната основателност беше установено следното: Няма спор между страните, че към датата на издаване на оспорената по съдебен ред заповед И. Д. С. има статут на държавен служител, заемащ длъжността „ старши полицай“ към група 03 „Водачи на служебни кучета“ в сектор „Специализирани полицейски сили“ на отдел „ Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Варна. По повод разпоредена проверка от директора на ОД на МВР-Варна със заповед № 365з-1672/13.03.2023г. е сформирана комисия, която е събрала информация, обективирана в писмена справка рег. № 436р—22974/31.07.2023г., сочеща за допуснати нарушения в реда по отглеждане на служебни кучета. На 10.11.2023г. директорът на ОД на МВР- Варна е издал заповед за образуване на дисциплинарно производство №365з-8465 срещу И. С. относно отглеждане в домашни условия без разрешение на служебните кучета Алда БО № 375 с чип № 100220000125988 и Ц. БО № 211 с чип № 100220000125978. С последваща заповед на същия адм. орган №365з-138/05.01.2024 г. обхватът на дисциплинарно производство е разширен с допуснати нарушения от С. по отглеждането на служебното куче „Арес“. Според дадени писмени сведения от старши инспектор И. П. И. - началник група ППД в сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ - Варна, който е заемал длъжността началник на сектор „СПС“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Варна за времето от м. декември 2015 г. до м. септември 2021 г., всички служители от взвода, които искали да отглеждат зачислените им кучета в домовете си, изготвяли докладни записки до него, за да им бъде разрешено това. Била е определена комисия за проверка на условията в домашни условия за отглеждане на служебното куче, същата е съставяла протокол, който се представял на И. и той с разпоредителна резолюция утвърждавал, т.нар. разрешение, дадения служител да отглежда зачислените му кучета. Нарочни заповеди за разрешаване отглеждането на служебни кучета в домовете на служителите не били издавани. Същото лице посочва, че през 2020г. е бил извършен основен ремонт на помещението, където се съхранявала документация на сектора и по време на този ремонт част от документите са били унищожени заради лоши атмосферни условия. В дадени писмени обяснения в досъдебна фаза на процеса жалбоподателят И. С. твърди, че преди 10 години е бил извършен оглед на дома от комисия с цел отглеждане на служебното куче и му е било издадено разрешение /л.91-93/. Било е изпратено запитване до дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, сектор „Ведомствена служба по трудова медицина и ветеринарномедицинска дейност“ с рег№442р-541/04.01.24 г. относно наличие на относима документация свързана с дадено разрешение на С. да отглежда в домашни условия зачислените му кучета. Видно от отговора с УРИ: 5785р-2293/15.01.2024 г. всички съотносими документи относно зачисляването, разпореждането и ползването на служебните кучета следва да се съхраняват в ОД на МВР - Варна. Последвало е запитване до началника на сектор КАПО при ОД на МВР - Варна, дали от 20.12.2016г. ( дата на издаване на Правилата) до 03.10.2022г. има регистрирани заповеди за разрешаване отглеждането на служебни кучета зачислени на С., а именно служебно куче Алда и служебно куче Ц. в домашни условия, предвид докладната записка на служителя да му бъде разрешено това. Видно от отговора с рег№165р—2104810.01.2024г. липсват регистрирани заповеди за разрешение на горепосочените кучета. Според получен отговор по изпратено запитване до началника на сектор „Зоополиция и кинология“ при ГДНП с рег№3286р-7322/08.02.2024 г. служители на посочения сектор са извършвали ежегодни проверка, като не са констатирали нарушения на самоволно отглеждане на служебни кучета в домашни условия, без съответното разрешение. Твърди се, че докладни записки от водачите на служебни кучета и в частност от мл.инсп. И. С., предложенията от комисиите извършили огледа на домашните условия за отглеждане и разрешенията са били представяни на проверяващите от ГДНП за периода от 2014 г. до 2017 г., които следвало да се намират в архив на сектор СПС към отдел ОП при ОД на МВР - Варна. Според събрано писмено сведение от С. Ц. Д., назначен през м. май 2022 г. длъжност „полицейски инспектор в група 03 Водачи служебни кучета(ВСК) в сектор „Специализирани полицейски сили“(СПС) към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна“ той констатирал, че не всички служебни кучета се отглеждат в питомника. Началникът на сектор „ СПС“ разпоредил устно на служителите, които искат да продължат да отглеждат служебни кучета в домовете си, да изготвят докладни записки и такива били подадени през месец август 2022 г. от Д. Д., И. С., Л. К. и Ж. С. и други, а Д. издал заповед през м. октомври 2022г. за сформиране на комисия за оглед по чл. 20, ал.1 т.3 от Правилата за организацията на работа на органите на МВР със служебните кучета/ наричани по-нататък Правила, но няма извършено глед от тази комисия през календарната 2022г. Поради отсъствие на информация в докладните записки от м. август 2022г., подадени от водачите на служебни кучета за отглеждане в домашни условия, за място на отглеждане на животните, устно им е било разпоредено да подадат нови молби с подобна информация. На 16.08.2023г. жалбоподателят е изготвил такава молба, която е предал на своя ръководител и същата е била заведена в деловодството на 21.08.2023г. На 27.10.2023г. ответникът е издал заповед, с която е определил състава на комисията за извършване на оглед за условията за настаняване на служебните кучета в домашни условия / л. 120 /. На 30.11.2023г. тази комисия е извършила оглед за условията по отглеждане на служебното куче Арес – белгийска овчарка, като в писмен доклад от 04.12.20203г. е обективирана нейна констатация за добри условия, било е дадено и едно предписание / л. 121-124/. На 11.12.2023г. ответникът е издал заповед, с която е разрешил на И. С. да отглежда служебното куче Арес в домашни условия / л. 145/. Няма спор между страните, че на 15.06.2023г. жалбоподателят по повод устно разпореждане на началник сектор „ СПС“ е върнал служебното куче Арес в питомника. Д. е извършил проверка на служебните кучета, поставил е табели с имена на техните клетки в питомника. След това на същия ден С. е върнал служебното куче Арес в дома си, вместо да го остави в питомника. На 21.05.2023г. жалбоподател се е запознал с Правилата за организация на работа на органите на МВР със служебните кучета, утвърдени със заповед № 8121з-1577/20.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, удостоверено с негов подпис на изготвен писмен протокол / л. 257/. След съвкупен анализ на събраните доказателствени източници на 01.03.2024г. дисциплинарно разследващият орган е изготвил писмено становище, обективиращо предложение по чл. 207, ал.12 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на И. С., което е подписано с особено мнение от един член на състава, в което е изложено мнение, че С. е положил повече от необходимото като грижа за служебното куче Арес, което е в напреднала възраст и със здравословни проблеми / л. 59-65/. Изготвената обобщена справка от проверката / л. 66-81/ също съдържа идентично предложение на помощния орган, адресирано до директора на ОД на МВР- Варна - налагане на дисциплинарно наказание на С. по чл. 200, ал.1, т.11 ЗМВР заради допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т.1, пр. 3 от същия закон – неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи. Видно от приложен към преписката болничен лист за периода 15-26.04.20204г. т.е. 10 работни дни С. е ползвал платен годишен отпуск / л. 13/. На 22.04.2024г. е било изготвена писмена покана до жалбоподателя за даване на обяснения по повод воденото дисциплинарно производство. На 23.04.2024г. той е отказал да получи поканата / л. 22-23/, поради което на 24.04.20024г. е било повторно е била изготвена покана и на 26.04.2023г. С. е дал обяснения, документирани в писмен протокол / л. 14-15/. Според неговите обяснения служебното куче Арес е възрастно и болно, която може да докаже с рентгенови снимки и не го е оставил в питомника, за да се грижи за него в дома си. На 15.05.20204г. директорът на ОД на МВР- Варна е издал процесната заповед, с която е наложил на И. С. дисциплинарно наказание „ порицание“ на основание чл. 200, ал.1 т. 11 ЗМВР заради извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.1, пр. 3 от същия закон – „ неизпълнение на заповедите … на министъра на вътрешните работи“, тъй като за периода от периода от 16.06.2023г. до 11.12.2023г. (когато е издадена заповед № 365з-9460/11.12.2023г. за отглеждане на служебно куче в домашни условия), младши инспектор И. С. е отглеждал в [населено място], [улица]зачисленото му служебно куче Арес - БО № 374 с буквено - цифров код на транспондера № 100220000125998 в домашни условия без да има разрешение, нарушавайки чл. 20, ал.1, т.4 от Правила за организация на работа на органите на МВР със служебните кучета, утвърдени със заповед № 8121з-1577/20.12.2016г. на министъра на вътрешните работи. Според приложена към преписката кадрова справка от 03.02.2005 г. И. С. работи в системата на МВР, от 07.07.20105 е преназначен на длъжност „старши полицай- водач на служебни кучета“, бил е награждаван 11 пъти и не е наказван по дисциплинарен ред. / л. 110-111/. Към дисциплинарната преписка е приложен препис на длъжностна характеристика на „старши полицай- водач на служебно куче“/ л.268-270/. Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи: Съдът е сезиран с искане за провеждане на контрол за законосъобразност на заповед по налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на основание чл. 197, ал.1 т. 3 от ЗМВР на младши инспектор в сектор „Специализирани полицейски сили“ на отдел „ Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Варна. Атакуваният индивидуален ад акт изхожда от директора на тази ОД на МВР -Варна. Правилото на чл. 204, т.4 от ЗМВР гласи, че наказания по чл. 197, ал.1 т. 1-3 от същия закон се налагат от служители на ръководни и висши ръководни длъжности. Директорът на областната дирекция на МВР, към която е зачислен жалбоподателя, е ръководна длъжност според т. ІХ.1.1а на заповед № 8121з-140 /24.01.2017г. относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР. Този адм. орган разполага с право и задължение да налага дисциплинарно наказание „ порицание “ на служителите, които са част от структурата на ръководената от него дирекция. В обобщение издателят на оспорената заповед притежава материална, териториална компетентност и такава по степен. Съдът счита, че оспореният адм. акт отговаря на изискванията за форма на заповед по налагане на дисциплинарно наказание, зададени в чл. 210 от ЗМВР, тъй като съдържа информация за извършителя на нарушението; за място, време и обстоятелства за неговото реализиране; за нарушените разпоредби; за доказателствата въз основа, на които е установено нарушението; за правното основание и за наказанието; за срок и орган, пред който може да се обжалва заповедта. Предвид задължителните реквизити, изброени по-горе лишено от основателност е възражението на С. за неспазена форма на акта поради непосочване на формата на вина при извършване на нарушението. Освен това изрично на девета страница на обжалваната заповед е вписано, че дисциплинарното нарушение е извършено умишлено и тази информация е изложена във връзка с аргументиране на определеното по вид и размер наказанието предвид регламентацията на чл.206, ал.2 ЗМВР. Неоснователно е оплакването на С. за отсъствие на данни в оспорената заповед на нарушената министерска заповед – няколкократно в тази заповед ответникът е цитирал заповед № 8121з-1577/20.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Противно на твърдяното от С. в хода на протеклото дисциплинарно производство няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е разписаната административна процедура. Дисциплинарно наказващият орган е разпоредил извършване на проверка- допустим способ за установяване извършване на дисциплинарно нарушение предвид разпоредбата на чл. 205 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е стартирало с издаването на нарочна заповед от директора на ОД на МВР [населено място] - ответник по правния спор. Обжалваният адм. акт е постановен при спазване на процесуалните срокове по чл. 195, ал.1 от ЗМВР, тъй като дисциплинарното наказание е наложено на 15.05.2024 г. преди да е изтекла една година от извършване на нарушението /16.06.2023г. - 11.12.2023 г. /. Ответникът е постановил обжалваната заповед в рамките на двата месеца от откриване на нарушението, което предвид регламентацията на чл. 195 във вр. с чл. 196 от ЗМВР в конкретния случай е станало на 01.03.2023г., когато е изготвено предложение № 442р-6440 на дисциплинарно разследващия орган за налагане на дисциплинарно наказание на С., адресирано до ответника по делото. Върху това предложение е вписана резолюцията на ответника, че се е запознал на 22.04.2024г., но според решение № 14281/24.10.2019 г. на ВАС конкретното запознаване на дисциплинарно наказващия орган не определя началния момент на срока по чл. 195, ал.1 ЗМВР т.к. е свързано със субективна преценка на органа кога да се запознае. Жалбоподателят С. е ползвал платен годишен отпуск от 10 работни дни, а съгласно чл. 195, ал.3 ЗМВР сроковете по налагане на дисциплинарно наказание ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. Двумесечният преклузивен срок по конкретното дисциплинарно производство изтича на 15.05.2024 г.- 10 работни дни след 01.05.2024г., на която дата директорът на ОД на МВР -Варна е постановил процесната заповед. На дисциплинарно наказаното лице е предоставена възможност да упражни субективното процесуално право по даване на обяснения т.е. спазено е нормативното предписание на чл. 206 ЗМВР. В обобщение съдът не констатира порок на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. При изследване материалната законосъобразност на атакуваното властническо волеизявление съдът съобрази, че предмет на същото е наложено дисциплинарно наказание на полицейски служител поради извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарната отговорност като разновидност на юридическата отговорност се реализира при условията на обвързваната компетентност, а не в хипотезата на оперативна самостоятелност. Законодателят е дал подробна регламентация на всички видовете дисциплинарни наказания в чл. 197 от ЗМВР. В чл. 198-203 г. от този закон се съдържа детайлна уредба на хипотезите, при които може да се наложи всяко едно от нормативно предвидените дисциплинарни наказания, респективно при наличие на някоя от посочените законови предпоставки адм. орган е длъжен да наложи предвиденото по вид дисциплинарно наказание. При обвързана компетентност органът не прави преценка, а проверка дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма и действа по нормативно предписания му начин. Тези теоретични постановки налагат съждение, че при налагане на дисциплинарно наказание административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Обстоятелствената и разпоредителна част на атакувания индивидуален адм. акт обективират мотиви и решение на ответника по налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на И. С. на основание чл. 200, т.11, предл. второ от ЗМВР. Цитираната правна норма гласи, че дисциплинарно наказание „ порицание“ се налага при неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Според мотивите на обжалваната заповед проявната форма на дисциплинарно нарушение е неизпълнение на министерска заповед, а именночл.20, ал.1, т.4 от Правила за организация на работа на органите на МВР със служебните кучета, утвърдени със заповед № 8121з-1577/20.12.2016г. на министъра на вътрешните работи. Видно от диспозитива на тази заповед, с нея се утвърждават правила. Вписаното правно основание за издаване на тази заповед са §2 от Наредба № 4/06.03.2009г. за определяне на правила за обучение на кучета и чл. 33, т. 9 ЗММВР. Според §2 от споменатия подзаконов нормативен акт обучението на кучета, които ще се използват за служебни цели, се извършва въз основа на вътрешни инструкции, програми и методики на различните ведомства и организации, съобразени с тази наредба. Новелата на чл. 33, т. 9 от ЗМВР гласи, че министърът на вътрешните работи издава правилници, наредби, инструкции и заповеди; При зададената правна рамка процесните правила, детайлизиращи уредбата по обучението на служебни кучета за целите на МВР, имат правната природа на вътрешна инструкция, без значение наименованието, което им е дадено от издателя. Видът на административния акт се определя от неговото съдържание, а не от даденото му наименование. Инструкцията предвид разпоредбата на чл. 7, ал.3 ЗНА е подзаконов нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Според типовата длъжностна характеристика на старши полицай /водач на служебно куче/ едно от основните задължения на служителя е да спазва нормативните и вътрешноведомствените актове, свързани с функциите на структурното звено, като носи дисциплинарна отговорност при неизпълнение / т. 12 и 14/. В контекста на изложеното неспазването на чл.20, ал.1, т.4 от Правилата за организация на работа на органите на МВР със служебните кучета не представлява неизпълнение на министерска заповед, а неизпълнение на служебните задължения поради неспазване на подзаконов нормативен акт. Следователно дисциплинарно наказващият орган е дал погрешна правна квалификация на описаните в заповедта юридически факти - по чл. 200, ал.1 т.11, предложение второ на ЗМВР вместо по първото предложение на цитираната разпоредба. Дисциплинарно наказващият орган неправилно е приложим материалния закон и издадената от него заповед страда от порока „ материална незаконосъобразност “. В тази връзка съдът не може да измени обжалваната заповед, преквалифицирайки нарушението, понеже според тълкувателно решение № 7/30.06.2017 г. на ВА|С съдът разполага с правораздателна, но не и с дисциплинарна власт и не може да се произнася по същество, след като отмени дисциплинарнонаказателния акт. Дори и да се приеме, че С. е извършил нарушение на министерска заповед по смисъла на чл.200, ал.1 т.11, предл. второ на ЗМВР, съдът счита, че ответникът по правния спор неправилно е наложил дисциплинарно наказание „порицание“ на С., тъй като извършеното дисциплинарно нарушение е маловажно по критериите на 198, ал.2 ЗМВР, за което законодателят предвижда различно дисциплинарно наказание – „мъмрене“ / арг. ч.198, ал.1 ЗМВР/. При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания следва да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата - чл. 206, ал.2 ЗМВР. Съвкупният анализ на събраните доказателствени източници сочи на извод за незначително отклонение на С. от изискванията по изпълнение на държавната служба. Той заема длъжността «водач на служебно куче» считано от 2015 г. По длъжностна характеристика той не е длъжен да отглежда служебното куче, с което работи. Вместо да го остави в служебния питомник, С. се грижил около 10 години за кучето Арес в своя имот. С. по собствено желание е поел допълнителен ангажимент да се грижи за животното, при това в напреднала възраст и с влошено здраве на служебното куче- обстоятелства, изискващи грижи в по-голяма степен от тези по отглеждане на здраво животно. Освен това С. се грижи не само за едно, а за общо три служебни кучета – Алда, Ц. и Арес. Отделяйки част от личния си недвижим имот за отглеждане на служебните кучета, ограничавайки своето свободно време и полагайки усилия и средства за направата на клетки за животните, ежедневното хранене и поддържане на хигиена в клетките са ангажименти, който не са част от задълженията на С. по длъжностна характеристика, но той ги е извършвал заради привързаността му към кучетата, с които е работил като полицейски служител. Подобно поведение е похвално. По дисциплинарен ред са санкционирани действия на С. по отглеждане в домашни условия на служебно куче, преди да е била изпълнена административната процедура по чл.20 от Правилата, утвърдени с министерска заповед от 2016г. Както бе посочено по-горе И. С. твърди, че преди около 10 години т.е. при преназначаването му като водач на служебно куче, е бил извършен оглед на дома у и му е било разрешено да отглежда служебното куче Арес. Достоверността на тези обяснения на наказаното лице се потвърждава от писмените сведения на старши инспектор И. П. И., заемал длъжността началник на сектор „СПС“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Варна за времето от м. декември 2015 г. до м. септември 2021 г., а съгласно чл.171, ал.1 АПК такива сведения са годно доказателствено средство. Според сведенията на И. всички служители от взвода, които искали да отглеждат зачислените им кучета в домовете си, изготвяли докладни записки до него, за да им бъде разрешено това, била е определена комисия за проверка на условията в домашни условия за отглеждане на служебното куче, същата е съставяла протокол, който се представял на И. и той с разпоредителна резолюция утвърждавал, т.нар. разрешение, дадения служител да отглежда зачислените му кучета. Нарочни заповеди за разрешаване отглеждането на служебни кучета в домовете на служителите не били издавани. С Правилата за организацията на работа на органите на МВР със служебните кучета считано от 20.12.2016г. действа нова правна регулация. Първо, изисква се издаване на индивидуална заповед по зачисляване на служебно куче на водач т.е. издаване на писмена заповед. Второ, след изготвяне на докладна записка от водача до прекия му ръководител се извършва оглед от комисия, определена от ръководителя на съответната структура на МВР / в случая от директора на ОД на МВР-Варна / и следва получаване на разрешение за отглеждане в домашни условия от ръководителя на съответната структура на МВР / в случая директора на ОД на МВР-Варна/, а не от прекия ръководител на водача, както се установи от писмените сведения на И. И.. Новите правила, утвърдени с министерска заповед, са изисквали да се предприемат действия по провеждане на нова административна процедура по отглеждане на служебни кучета в домашни условия. С тези нови правила С. се е запознал на 21.05.2023г., но е продължил да отглежда служебното куче Арес в дома си преди да получи разрешение от директора на ОД на МВР-Варна по чл. 20, ал.1 т.4 от Правилата. Процедурата по цитираната разпоредба включва извършването на няколко процесуални действия: подаване на докладна записка, извършване на оглед от комисия и получаване на разрешение от ръководителя на съответната структура на МВР. Изложените стъпки от утвърдената процедура имат за цел гарантиране добри условия по отглеждане на служебните кучата на МВР. В конкретния случай ответникът не твърди, а и събраните доказателства по преписката не сочат за настъпили вредни последици нито за служебното куче, нито на министерство на вътрешните работи от отглеждане на Арес в имота на жалбоподателя, преди да има издадено писмено разрешение от ответника. Ответникът не твърди, че през 6-месечният период по извършване на нарушението С. не е полагал в необходимите грижи по отглеждане на служебното куче, не се твърди лоша хигиена или лошо хранене на животното, не се твърди неосигуряване на кучето за провеждане на обучения или за провеждане на задължителни профилактични мероприятия, като ваксинация или обезпаразитяване. На следващо място, дисциплинарно наказващият орган е наложил дисциплинарно наказание на С. заради неспазване на министерска заповед за период от 6 месеца, но видно от събраните доказателства след като на 21.08.2023г. е била заведена докладната му записка, едва на 13.10.20203г. самият дисциплинарно наказващ орган е определил състав на комисията за оглед. Комисията е извършила оглед на имота на С. една на 30.11.203г., а е изготвила писмен доклад на 04.12.20203г., като на 11.12.2023г. ответникът е издал писмено разрешение. Няма спор между страните, че до тази дата няма издадено друго разрешение на С. в писмена или устна форма от директора на ОД на МВР-Варна. В обобщение продължителността по конкретното нарушение не е резултат единствено от поведението на жалбоподателя, а е следствие на организацията на работа на различни длъжностни лица от ОД на МВР-Варна. Освен това дисциплинарно наказващият орган не е отчел в съвкупност с изложените по-горе факти и обстоятелства по случая «цялостното поведение на държавния служител». С. работи в системата на МВР от 2005 г. За прослужените до момента на издаване на обжалваната заповед 19 години той няма извършени дисциплинарни нарушения. Той е награждаван 11 пъти – с писмена похвала, с обявяване на благодарност, с индивидуални парични награди. Тази информация сочи за примерно изпълнение на държавна служба до 15.05.2024г. Обективният анализ на продължителното образцово изпълнение на служебните задължения от С. и вмененото му дисциплинарно нарушение сочат за изолирана проява на държавния служител, чиято правна квалификация е маловажно дисциплинарно нарушение. В обобщение атакуваната по съдебен ред заповед по налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като е постановена при неспазване на материалноправните разпоредби и подлежи на отмяна като унищожаем индивидуален адм акт. Предвид изхода на правния спор съдът следва да уважи искането на оспорващия за присъждане на съдебно-деловодни разноски, а именно платена държ. таса от 10 лв. Претенцията за присъждане на адв. хонорар по реда на чл. 38, ал.2 ЗА е основателна. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК Административен съд гр. Варна