Решение № 16642 от 9.9.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 43897/2023 г.

Производството е по реда на чл. 247 ГПК. Постъпила е молба от К. Б. с искане за отстраняване на допусната от съда очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неправилно посочване на родствена връзка между молителя и неговия наследодател и това, че с постановеното по делото решение съдът не е отразил, че молителят е притежател на ¼ ид.ч. от описаните имоти, находящи се в с. Горни Окол. По първата част на молбата съдът се е произнесъл с решение от 31.03.2024 г., с което е допуснал поправка на ОФГ в решение от 24.01.2024 г., в диспозитива на което вместо „син‘ да се чете племенник. Останалата част от молбата съдът е администрирал като жалба срещу решението. Делото е върнато на СРС с определение от 26.08.2024 г. на СГС с конкретни указания. Съдът, след като взе предвид становището на молителя и материалите по делото, намира за установено следното: Производството по делото е образувано по молба на К. Б. по реда на чл. 61 ЗН, вр. чл. 530 и сл. от ГПК. Съгласно чл. 61 ЗН, приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. В това производство, което е охранително по своята същност, съдът не изследва имуществените права на наследника, нито се произнася по притежаваните от него квоти от наследствената маса. Съдът единствено извършва опис на имуществото, което е останало след смъртта на наследодателя, в който опис следва да се посочат известните имуществени права – в обема и състоянието, в което влизат в наследствената маса, без да се посочват квоти на отделните сънаследници, тъй като съдът не проверява приложението на чл. 53 ЗН в производството по приемане на наследството /арг. от чл. 553, вр. чл. 556 ГПК/. Определяне на квотите както на заявителя, така и на останалите сънаследници, ако са налични такива, може да стане чрез иницииране на спорно исков производство, а не в рамките на охранително производство, каквото е това по чл. 61 ЗН. Предвид изложеното в настоящия случай, съдът, като не се е произнесъл по квотите на заявителя от описаното имущество, не е допуснал очевидна фактическа грешка, а е постановил акт, в съответствие с правилата на охранителното производство по чл. 61 ЗН. Мотивиран от горното съдът намира, че подаденото искане за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съдът