Решение № 3663 от 19.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2013/2023 г.

Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на „МЕГДАНА 2020“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Петко Каравелов“ № 26Б, ет.2, офис 7, представлявано от управителя Ф. Х. Х., чрез адв. Д., против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622004275-091-001/23.05.2023г., издаден от В. Ж. К. на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и Б. Г. Ч. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение № 284 от 26.07.2023г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, с който на „МЕГДАНА 2020“ ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 22 449, 18 лв. и дължими лихви в размер на 1822, 78 лв., касаещи периода от 01.07.2022г. до 31.07.2022г. Жалбоподателят моли съда да отмени оспорения ревизионен акт, като неправилен, необоснован и издаден в противоречие с материалния и процесуален закон. Позовава се на решение на СЕС по дело С-409/04. Твърди, че органите по приходите не са извършили преглед на наличната информация за дружеството налична в информационните системи на НАП, а именно АПВ № П-16001622140691-004-001/23.08.2022г. за месец 07.2022 г. и приложените към него документи/доказателства за извършен ВОД. Твърди се, че в хода на ревизията органите по приходите не са предприели действия да установят движението на стоки и товари, и по-конкретно, че стоките предмет на доставката не са напуснали територията на страната. Сочи се, че за наетия от контрагента KAAN GLOBAL LOGISTICS в интернет е налична публична информация, както и че стоката е напуснала Република България и е доставена до INTEX. Поддържа се, че не откриването на дадено лице и не получаването от него на информация за доставките не позволява да бъдат направени каквито и да е изводи по същество. Иска се отмяна на ревизионния акт. Претендират се сторените по делото разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени от пълномощника на жалбоподателя в писмени бележки. Ответникът – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Н., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Заявена е претенция за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това 14-дневен преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост. Следва да се посочи, че жалбата пред Административен съд – Пловдив е подадена от Ф. Х. Х., представляваща „МЕГДАНА 2020“ ЕООД, като в с.з. от 06.10.2023г. адв. Д. уточнява, че жалбата е подадена от дружеството, чрез Фатме Халил, като видно от представеното на лист 249 по делото пълномощно Ф. Х. Х., представляваща „МЕГДАНА 2020“ ЕООД е упълномощила адв. Д. и адв. Д. заедно и поотделно да представляват именно „МЕГДАНА 2020“ ЕООД по адм. дело образувано по повод жалба от „МЕГДАНА 2020“ ЕООД срещу РА № Р-16001622004275-091-001/23.05.2023г., потвърден с Решение № 284/26.07.2023г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622004275-020-001/19.08.2022г. (лист 208), издадена от орган по приходите на длъжност началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, връчена по електронен път на РЛ на 23.08.2022г. (лист 210). Предмет на ревизията са данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период от 01.06.2022г. до 31.07.2022г. Първоначално издадената ЗВР е изменена със ЗИЗВР № Р-16001622004275-020-002/ 18.11.2022г. (лист 125), връчена по електронен път на РЛ на 21.11.2022г. (лист 127), като е определен краен срок за извършване на ревизията до 23.01.2023г. Ревизията е спряна със Заповед № Р-16001622004275-023-001/24.11.2022г. до получаване на отговор по открита процедура за обмен на информация между Република България и Чехия или чл.34, ал.8 от ДОПК. (лист 120), връчена по електронен път на РЛ на 26.01.2023г. (лист 122). Възобновена е със Заповед № Р-16001622004275-143-001/17.02.2023г. (лист 114), връчена по електронен път на РЛ на 20.02.2023г. (лист 116), като е определен краен срок за извършване на ревизията след възобновяването 16.04.2023г. В хода на производството е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001622004275-092-001 от 27.04.2023г. (лист 81 и сл.), връчен по електронен път на РЛ на 28.04.2023г. (лист 94), против констатациите в който, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не е подадено възражение. Въз основа на констатациите в РД е издаден и обжалваният РА, връчен по електронен път на РЛ на 23.05.2023г. Този резултат е обжалван от дружеството жалбоподател, като към жалбата са приложени: договор за покупко-продажба на стока от 27.06.2022г. между „МЕГДАНА 2020“ ЕООД и INTEX INTRADE S.R.O. с VINCZ06851401 (лист 43), CMR издадено от KAAN GLOBAL LOGISTICS (лист 44), INVOICE №18/06.07.2022г. (лист 45) и писмено потвърждение за получаване на стоките на 08.07.2022г. от INTEX INTRADE S.R.O. (лист 46). С Решение № 248/26.07.2023г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив РА е изцяло потвърден. Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите на длъжност „началник сектор“ като възложил ревизията и на длъжност „главен инспектор“, определен да изпълнява функциите на ръководител екип като ръководител на ревизията. В тази връзка по делото са приложени заповеди: № РД-09-1979/30.09.2021г., изменена със заповед № РД-09/789/13.05.2022г., издадени от директора на ТД на НАП Пловдив. По делото са представени доказателства за валиден КЕП на всички в ревизиращия екип (лист 31–31 гръб и лист 257-264), а и след проверка на приложения на лист 24 по делото електронен носител СD, настоящия съдебен състав извежда извод за валидност и съответствието на квалифицираните удостоверения за електронен подпис от органите по приходите, участвали в ревизията и издали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА. Оспореният РА е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Съдът констатира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено следното: Ревизията е с обхват определяне на задължения по ЗДДС за данъчен период от 01.06.2022г. до 31.07.2022г. През ревизирания период „МЕГДАНА 2020“ ЕООД извършва дейност - „Товарен автомобилен транспорт" с код по НКИД 4941. Съгласно представените в хода на ревизията документи и писмени обяснения, основната дейност на дружеството е търговия на едро с текстил и текстилни платове, като стоките се закупуват от Китай, пристигат на пристанище „Варна - Запад" с контейнери и обикновено стоките се товарят от клиентите на ЗЛ директно от пристанището. Няма спор, че дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 23.11.2020 г. Установено е, че дейността на дружеството се осъществява с личен труд на собственика - Ф. Х. Х. /управител и едноличен собственик на капитала/, която се самоосигурява чрез „Елма 1980" ЕООД с ЕИК •••, код за вид осигурен 12. В хода на ревизията до РЛ е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ - № Р-16001622004275-040-001 / 18.10.2022г. (лист 201-203), с което от РЛ са изискани всички документи за покупки, за продажби, платежни документи - банкови извлечения, счетоводни регистри. Изискани са и всички документи, доказващи извършените от „МЕГДАНА 2020" ЕООД вътрешно общностни доставки /ВОД/ на стоки през ревизирания период, в т.ч.: фактури за доставките; документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до друга държава членка когато не прилага презумцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1912 на Съвета от 4 декември 2020 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на другата държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение трябва да бъдат посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; платежни документи -извлечения от банковите сметки и други съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС; фактури и др. документи, доказващи получени услуги от трети лица, във връзка със складиране, съхраняване, натоварване, разтоварване на стоките, предмет на ВОД; счетоводни регистри, отразяващи осчетоводяването на извършените доставки /ВОД/. По електронен път чрез ел. услуги на НАП на 03.11.2022 г. от РЛ са представени: Справки от № 1 до № 5, Декларация /Обр.Сд-46/, общи счетоводни регистри за ревизирания период и за доставките към INTEX INTRADE S.R.O. - Чехия, МД за внос, продажни ф-ри за периода, банкови извлечения на разплащателните сметки в лева и USD, декларация на С. Ж. Р. от счетоводната фирма, която води счетоводството на РЛ, упълномощен от управителя на „МЕГДАНА 2020“ ЕООД да представляват дружеството пред НАП. Представени са още фактура № 0000000058/06.07.2022 г. на стойност 112 245, 90 лв. към контрагента INTEX INTRADE S.R.O. SZ06851401 (лист 284); бланка инвойс № 018/06.07.2022 г. (лист 284 гръб); международна товарителница като в нея не е отразена дата на получаване на стоката, не се съдържат данни за вида, марката и регистрационния номер на превозното средство, с което е осъществено транспортирането на стоките от България до Чехия (лист 285); приемо-предавателен протокол без дата с предаваща страна „МЕГДАНА 2020“ ЕООД и приемаща страна INTEX INTRADE S.R.O. (лист 285 гръб). Съгласно декларацията (обяснение) на упълнономощеното от РЛ лице, стоките се закупуват от Китай, като пристигат на пристанище „Варна – Запад“ с контейнери и обикновено се товарят от клиентите директно от пристанището (лист 330). Посочено е още, че транспортът на стоките се извършва от клиентите и е изцяло за тяхна сметка, а също и че при предаването на стоките се издава фактура и приемо-предавателен протокол, като клиентите изпращат ЧМР за доставка. От страна на РЛ не са представени потвърждения за получаване на стоките от съответния от чешкия клиент. От представените от РЛ счетоводни регистри и документи е установено, че чешкото дружество не е платило задълженията си за доставките от м.07.2022 г. до момента на издаване на РД, РА и решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив. След извършена справка в ПП „Агенция митници" и описаните в нея и представени от ЗЛ митнически декларации, ревизиращите констатирали, че през ревизирания период „МЕГДАНА 2020" ЕООД извършва внос на стоки /платове/ от Китай, като стоките са получавани в контейнери на пристанище Варна. Начисленият от митническите органи ДДС е внесен в държавния бюджет по реда и сроковете, предвидени за заплащане на вносните мита. Установено е, че ЗЛ е ползвало право на приспадане на данъчен кредит за осъществения от него внос. В хода на ревизията е установено още, че през ревизирания период по ЗДДС (от 01.06.2022 г. до 31.07.2022 г.) дружеството декларира ВОД на стоки (платове, придобити от внос), облагаеми с нулева ставка, съгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.53, ал.1 от ЗДДС към INTEX INTRADE S.R.O. SZ06851401, както и че от ЗЛ са подадени VIЕS декларации, в които данъчната основа съвпада по стойност с данъчната основа, посочена в кл.15 от С-Д за съответните данъчни периоди. При направена проверка в ПП VIЕS ревизиращите установили, че чешкият контрагент е с валиден ДДС номер. Установено е още, че предвид вида на декларираните доставки на стоки /ВОД/, обложени с нулева ставка, на дружеството е възстановен данък за възстановяване за данъчен период м.07.2022 г. - АПВ № П- 16001622140691-004-001 /23.08.2022 г. С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на “МЕГДАНА 2020” ЕООД от ревизиращия екип е изпратена молба с номер 0322-037611/18.11.2022 г. за административно сътрудничетво до данъчната администрация на Чехия в съответствие с член 7 от Регламент /ЕС/ 904/20210. Считано от 24.11.2022 г. е открита процедура за обмен на информация между Република България и Чехия, относно контрагент СZ06851401 INTEX INTRADE S.R.O. Получен е отговор - VАТ_ВG_037611_СZ_Р202201819_20230216_ АF_RI_R (лист 88 и сл.). Според отговора дружеството INTEX INTRADE S.R.O. не се е отзовало на поканата на данъчния орган, не е представило фактури или други документи; чешката фирма е подала ДДС декларации за 07/2022 с нулеви суми. В отговора е посочено, че декларираната от дружеството дейност в чешкия Търговски регистър е „производство, търговия и услуги“, а според ДДС-декларациите „счетоводна и одиторска дейност, данъчни консултации“. Към отговора чешката администрация е приложила извлечение от банковата сметка на INTEX INTRADE S.R.O. за периода м. 5.2022 - м. 9.2022 г., съгласно което не са отразени изходящи плащания за закупени стоки. Тъй като чешките данъчни служители не са осъществили контакт с представители на дружеството, същите не са отговорили на поставените въпроси в запитването. Ревизиращите са приели, че представените при ревизията документи не отразяват реална ВОД за Чехия на стойност 112 245, 90 лв., а са били съставени единствено с цел избягване начисляването и плащането на ДДС. Прието е, че „МЕГДАНА 2020" ЕООД няма право да прилага нулева ставка по чл. 53, във връзка с чл. 7 от ЗДДС по декларираните доставки към чешкото дружество, като съгласно текста на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя, като в конкретния случай това място е в България. Според приходния орган след като не се доказва вътреобщностна доставка и стоките не са налични в дружеството, то е налице облагаема доставка на територията на страната, за която е приложима ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер на 20 %. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 22 449, 18 лв. по фактури, за които „МЕГДАНА 2020" ЕООД е приложило нулева ставка за ВОД и за които не са изпълнени условията на чл. 53, във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС. Към жалбата срещу РА, дружеството „МЕГДАНА 2020" ЕООД е приложило сключен на 27.06.2022 г. договор за покупко-продажба на стока, инвойс № 018/06.07.2022 г., международна товарителница и писмено потвърждение за получаване на стоките от INTEX INTRADE S.R.O. (лист 43 и сл.). За да потвърди РА, горестоящият административен орган изцяло е възприел констатациите на ревизиращите. В решението е посочено, че време на осъществената ревизия по ЗДДС, от страна на дружеството са представени определени документи, с които същото е разполагало във връзка с декларираната от него през м.07.2022 г. ВОД за Чехия, като „МЕГДАНА 2020“ ЕООД прилага екземпляри на инвойс и международна товарителница (с установените от ревизиращия екип липсващи реквизити), като органите по приходите са направили изрична констатация за липсата както на писмено потвърждение за получаване на стоките от чешкия клиент, така и на съставен приемо-предавателен протокол, в каквато насока са писмените обяснения на упълномощеното лице - счетоводител на ревизираното дружество. Горестоящият административен орган е подчертал, че по повод връченото ИПДПОЗЛ № Р-16001622004275- 040-001/18.10.2022 г. от страна на ревизираното дружество не е представено потвърждение за получаване на стоките от чешкия контрагент, а приложените към жалбата срещу РА документи не са придружени с точен превод на български език. Посочил е, че приложената към жалбата инвойс-фактура е с номерация, различна от номера на издадената от „МЕГДАНА 2020“ ЕООД към INTEX INTRADE S.R.O. инвойс-фактура по повод декларираната от него през м.07.2022 г. ВОД, а именно № 0000000058, съответно и представените от жалбоподателя международна товарителница и потвърждение за получени стоки също не следва да се кредитират, дотолкова, доколкото в тях е отразен номер на инвойс (18), който няма отношение към реално издадения и деклариран в отчетните регистри по ЗДДС от ревизираното дружество документ. В решението си директора на дирекция ОДОП Пловдив е приел, че приложените с жалбата срещу РА от страна на „МЕГДАНА 2020“ ЕООД документи с вече отразени реквизити, които са констатирани като липсващи по време на ревизията са съставени единствено и само за целите на административното обжалване и в случай, че същите са били налични, то дружеството би ги представило както в отговор на връченото му ИПДПОЗЛ от 18.10.2022 г., така и по време на ревизионното производство, приключило с издаване на оспорения РА. Коментирал е и получената информацията по линия на международния обмен от данъчната администрация на Чехия, че чешкият клиент е подал ДДС декларация за периода м.07.2022 г. с нулеви суми, което по същество означава, че не е декларирано вътреобщностно придобиване на стоки (полиестерен плат) от българския продавач „МЕГДАНА 2020“ ЕООД. В съдебното производство по изрично указание на съда, във връзка с непълнота на преписката, от ответника е представена разпечатка от ИС „Контрол“ за постъпилите на 03.11.2022г. от „МЕГДАНА 2020“ ЕООД документи (лист 263-264). По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвена от вещото лице И. С., което след анализ на всички събрани по делото доказателства е отговорило по отношение на счетоводството на дружеството жалбоподател, че счетоводната отчетност е водена с пропуски. В СТЕ е посочено, че клиента при прегледа на хронологията по отношение на постъпилите плащания от клиента Интекс Интертрейд С.Р.О. от 2021 г. преводите са неправилно осчетоводени като част от постъпилата сума е отнесена като валутна разлика, което е довело до неправилно салдо на вземенията към клиента (подробно таблица на стр.2 от заключението). Според вещото лице неправилно е осчетоводено закупеното количество на стока, придобита с №22СQР0041/18.04.2022г. от Шаоксинг Кипан Текстиле Ко ЛТД - вместо 23 655кг /нето/ е осчетоводено 25395кг бруто, като в последствие на клиента Интекс Интертрейд С.Р.О. Чешка Република е продаден плат 25395 кг с инвойс № 018/06.07.2022г. и фактура № 58/06.07.2022г. Вещото лице е посочило, че във връзка с извършеният ВОД са представени по преписката ЕАД за внос от Китай, инвойс и пакинг лист, като общо закупено количество текстилен плат - 25395 кг. бруто- 23655кг. нето, счетоводно заприходеното количество текстилен плат е брутното количество - 25395кг., и на клиента Интекс Интертрейд С.Р.О. Чешка Република е продаден плат 25395 кг с инвойс № 018/06.07.2022г и фактура № 58/06.07.2022г т.е. стоките са били налични счетоводно при жалбоподателя преди осъществяването на ВОД. В табличен вид на стр.3 от заключението вещото лице е описало данните по съпътстващите документи, приложени към фактурата за ВОД, като експертизата не е установила разминаване в информацията, отразена в договора, инвойс фактурата, международната товарителница. Вещото лице посочва, че по данни от приложеното ЧМР, транспорта е извършен от фирма КААN GLOBAL LOJISTIK ИОЛ8Т1К с транспортно средство ЗЗАЕН744/ЗЗАGJ480, като в транспорта е за сметка на купувача, поради което в счетоводството на жалбоподателя липсват данни за извършен, платен и префактуриран транснпорт. Според СТЕ, плащанията, които са извършени от чешкото дружеството към жалбоподателя не могат да се обвържат с конкретна фактура, тъй като в банковия превод не е посочено изрично, по коя фактура се отнася всеки един превод. Поради установено неправилно осчетоводяване на получените преводи, експертизата е извършвла собствени изчисления на вземанията, които дружеството-жалбоподател има от клиента Интекс Интертрейд С.Р.О., като е описало в таблици издадените фактури и извършените плащания (с корекции на вещото лице). Вещото лице е посочило, че задълженията на клиента Интекс Интертрейд С.Р.О. към дружеството-жалбоподател са в размер на 543 845, 92 щатски долара или 912 610, 06лв. (стр.5 от СТЕ долу), и ако преводите се разпределят хронологично по дати спрямо датите на издадените фактури, процесната фактура, по която е начислено допълнително ДДС е неплатена. В с.з. вещото лице посочва, че би могло всеки един превод да се обвърже с всяка една фактура, ако има такова основание, но такова не е посочено, не може да се обвърже конкретен превод с конкретна фактура и счетоводно тази фактура стои неплатена. Според експерта в счетоводството на дружеството жалбоподател има пропуски, като счетоводно би следвало да бъдат заприходени нето килограмите, тоест последващите първични документи, които са съставени за ВОД-а би следвало да бъдат нето, а те са бруто и счетоводно е заприходено и изписано бруто килограми. Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, но намира, че с това заключение не се доказва осъществяването на процесния ВОД. Фактите на притежаване на стоките и осчетоводяването на процесните фактури не е достатъчно основание да се признае ставка 0% за ВОД. Отделно от това съдът отчита и обсстоятелството, че по задача 3, вещото лице е обсъдило и описало съпътстващите документи към фактурата за ВОД, представени не в хода на ревизията, а при административното обжалване, а някои едва в съдебното обжалване. По искане на жалбоподателя, съдът е задължил ответника да представи по делото преписката по издаване на АПВ № П-16001622140691-004-001/23.08.2022г., която е приложена на лист 344 и сл. По делото е разпитан свидетеля В. Х. Ч. – на длъжност инспектор по приходите в сектор „Проверки“ в ИРМ Хасково при ТД на НАП Пловдив от 2020 год. до настоящия момент, който е издал АПВ № П-16001622140691-004-001/23.08.2022г. Свидетелят посочва, че помни проверката на „Мегдана 2020“ ЕООД от 2022г., като проверките за прихващане и възстановяване на ДДС са със сравнително кратък срок, който е до 30 дни от деклариране на справка-декларация за съответния данъчен период и поради тази причина само в определени случаи органа по приходите преценява дали да изиска допълни документи, справки или насрещни проверки за установяване на факти и обстоятелства относно тази проверка. Посочва, че не всички документи, които се представят от проверяваното лице се архивират и прилагат по преписката, тъй като ще стане твърде обемно. Заявява, че за да са описани документи, значи са представени от страна на „Мегдана 2020“ ЕООД, като са му представени - фактура за доставка, с издател „Мегдана 2020“ ЕООД, международна товарителница, инвойс с №18/06.07.2022 год. и приемо- предавателен протокол без дата, но с подпис и печат на предаваща и приемаща страна, той е за същата стока, която е с тегло от 25 395 кг., това е във фактурата на български, същото е посочено и в транспортния документ ЧМР, посочено е и във фактурата на английски език, както и в приемо-предавателния протокол. Ч. сочи, че на база представените документи и писмени обяснения е преценил, че са налице условията по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, тоест ВОД и документите съгласно чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС за признаване на извършен ВОД. Изрично свидетеля сочи, че договор за покупко-продажба от 27.06.2022 год. и потвърждение за получаване на стоката не са му представени, но и такива не е изисквал. След предявяване на свидетеля на ЧМР, находящо се на лист 234 по делото, представено от жалбоподателя с жалбата срещу РА, както и ЧМР на лист 285 по делото, представено в хода на ревизията, същият заяви, че на него му е представено при проверката ЧМР-то, което е на лист 285 по делото (в което липсват регистрационен номер на автомобила, превозил стоката и номер на инвойса), за разлика от другото ЧМР. След предявяване на свидетеля на инвойс фактура, находящи се на лист 284 гръб по делото, представена в хода на ревизията, и тази на лист 236 по делото, представена с допълнителната жалба от жалбоподателя, Ч. заяви, че в хода на извършваната от него проверка му е представен инвойса на лист 284 гръб по делото, като има разлики в двете инвойс фактури. Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като логични и последователни. Във връзка със становището на процесуалния представител на ответника изложено в молба от 08.11.2023г., че договора за покупко-продажба от 27.06.2022 год., ЧМР, инвойс № 18 и писменото потвърждение за получаване на стоката, приложени към жалбата до директора на дирекция ОДОП са съставени за целите на административното обжалване и съдебното произовдство, и с оглед констатираните разлики в съдържанието на ЧМР и инвойс фактурата представени в хода на ревизията и при обжалването, съдът задължи жалбоподателя да представи оригиналите на ЧМР и инвойс №18 издадени във връзка с процесния ВОД. В с.з. от 21.03.2024г. процесуалният представител на жалбоподателя представи оригиналите и съдът в присъствието на страните сравни представените оригинали на инвойс и ЧМР, с тези представени в хода на ревизията и при обжалването. При сравняване на оригинала на инвойс с този, представен в хода на ревизията, наличен на лист 284, гръб, по делото се конастатира разлика, като в представения на лист 284, гръб, инвойс в дясно под дата 06.07.2022 год. е написано „EX WORKS/PRAHA“, а в оригинала, представен в с.з., е написано „FCA/VARNA“. При сравняване на ЧМР, налично на лист 285 по делото с оригинала се констатира, че в представеното на лист 285 по делото ЧМР не е посочен регистрационен номер на превозно средство, а в оригинала е налично такова. В приложеното на лист 285 по делото ЧМР под „950 ROLLS TEXTILE FABRIC“ липсва отбелязване „Invoice 18“, каквото е налично в представения оригинал. При сравняване на инвойс и ЧМР, представени с жалбата на лист 234 и лист 236, с оригиналите представени в с.з.се установи, че същите са еднакви. Във връзка с констатираните различия адв. Д. уточни в с.з., че първоначално представеното ЧМР е с липсващ регистрационен номер на автомобила, като това е в следствие на допусната грешка на счетоводителя, който вместо това ЧМР с попълнените данни е представил първоначално създаденото преди да е било ясно кой автомобил ще се ползва. По отношение на фактурата, посочва, че тя е била в колата, която е изгоряла на магистралата и после са възстановявани документите, но няма протокол за произшествието. От страна на жалбоподателя с жалбата са представени: легализирани преводи на ЧМР, инвойс №18, писмено потвърждение за получаване на стоките от INTEX INTRADE S.R.O.; извлечение от банкова сметка на дружеството, фактура № 58 от 06.07.2022г, договор за покупко-продажба на стока от 27.06.2022г. (лист 232 и сл.); разпечатка от електронната поща на жалбоподателя с прикачен документ (лист 404-406). От трети неучастващи по делото лица е представена следната информация: от Национално ТОЛ управление - информация относно движението на един брой ППС с рег. №••••и ремарке с №••• за периода от 01.07.2022 год. до 08.07.2022 год., ведно с таблица с преминаванията, записани на диск, снети от съда на хартиен носител (лист 417-421) и от Главна дирекция „Гранична полиция“ - информация за преминаванията през ГКПП на Република България за ППС камион с рег. № ••••и ремарке с № ••• в периода 01.07.2022 г. – 08.07.2022 г. (лист 431). При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: Спорът между страните е относно приложението на материалния закон, като следва да бъде извършена преценка дали от представените по делото доказателства се установява реалността на извършване на ВОД по фактура с № 0000000058/06.07.2022 г. на стойност 112 245, 90 лв. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл.7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл.38, ал.2, като документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Т.е., за да е налице вътреобщностна доставка, следва да са изпълнени следните условия – доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице; получателят да е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка; стоките да се транспортират или превозват до друга държава членка; възмездност на доставката. Съгласно разпоредбата на чл.45, т.1 от ППЗДДС, в приложимата редакция към издаване на процесните фактури, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки, доставчикът следва да разполага с документ за доставката: фактура, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер е извършена доставката; протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС в случаите на вътреобщностна доставка по чл.7, ал.4; документ по чл.168, ал.8 от ЗДДС, когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона. Съгласно разпоредбата на чл.45, т.2, б.“а“ и б.“б“ от ППЗДДС документите, които доказват, че стоката е изпратена или транспортирана до територията на друга държава членка, зависят от това кой от участниците в сделката осъществява превоза. Когато стоката се превозва от получателя на доставката или от трето лице за негова сметка (какъвто е настоящия случай), за доказващи изпращането и транспортирането на стоката се приемат транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, като в писменото потвърждение се посочва дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Установи се по делото, включително и по ССЕ, че транспортните разходи на процесните стоки са за сметка на дружеството-получател. В случая няма спор, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на получателя, поради което доказването следва да бъде направено чрез представяне на транспортен документ, т.е. приложение следва да намери разпоредбата на чл.45, т.2, б.“а“ от ППЗДДС. На следващо място, разпоредбата на чл.9, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (КДМАПС) регламентира, че товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Съответно, разпоредбата на чл.6, т.1 от КДМАПС регламентира какви реквизити следва да съдържа товарителницата (ЧМР): а) мястото и датата на съставянето; б) името и адреса на изпращача; в) името и адреса на превозвача; г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й; д) името и адреса на получателя; е) обикновеното наименование на вида на стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки – тяхното общоприето наименование; ж) броят на колетите, особената им маркировка и номерата им; з) брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката; и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им); й) необходимите инструкции за митническите формалности и други такива; к) указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от тази конвенция. От извършена проверка в база данни „VIES" ревизиращите са установили, че идентификационният номер на контрагента е валиден, т.е. данъчно задълженото лице е регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В отговор постъпил от процедурата за обмен на информация между Република България и Чехия, относно контрагент СZ06851401 INTEX INTRADE S.R.O., е посочено, че чешката фирма е подала ДДС декларации за 07/2022 с нулеви суми. Към отговора чешката администрация е приложила извлечение от банковата сметка на INTEX INTRADE S.R.O. за периода м. 5.2022 - м. 9.2022 г., съгласно което не са отразени изходящи плащания за закупени стоки. Според заключението на изготвената по делото СТЕ, общо издадените фактури от „МЕГДАНА 2020“ ЕООД към клиента Интекс Интертрейд С.Р.О. са на стойност 1 585 716 лв., като към момента на изготвяне на експертзата задълженията на клиента Интекс Интертрейд С.Р.О. към дружеството-жалбоподател са в размер на 912 610, 06лв. (стр.5 от СТЕ долу). Според вещото лице в преводите на Интекс Интертрейд С.Р.О. не е посочено основание и поради тази причина, не може всеки един превод да се обвърже с всяка една фактура. Ескепртът сочи, че ако преводите се разпределят хронологично по дати спрямо датите на издадените фактури, процесната фактура, по която е начислено допълнително ДДС е неплатена. ССЕ е констатирало и неправилно осчетоводяване на получените преводи в счетоводството на жалбоподателя. По никакъв начин не може да се обвърже и плащането от 30.06.2022г. от INTEX INTRADE S.R.O. по сметката на дружеството жалбоподател, за което жалбоподателят представи банково извлечение (лист 239), първо защото е преди издаването на фактурата, второ защото не е посочено основание и трето – посочената сума е много по-малка и не съответсва на тази по фактурата издадена на 06.07.2022г. Прави впечаткление, че в представения едва с жалбата против РА договор за покупко-продажба на стока от 27.06.2022г. между „МЕГДАНА 2020“ ЕООД и INTEX INTRADE S.R.O., страните са уговорили, че стойността на стоката ще бъде преведена до 2 години на банковата сметка на продавача. Този срок от две години и обстоятелството, че „МЕГДАНА 2020“ ЕООД има вземания от същия контрагент в размер 912 610, 06 лв. като няма данни за предприети действия по принудително събиране на вземането внася съмнение за реалността на извършения ВОД. Икономически необосновано е „МЕГДАНА 2020“ да изпраща стока на INTEX INTRADE S.R.O., който има задължения в размер на 912 610, 06 лв. и тези задължения са натрупани само за период от девет месеца (от 15.10.2021г. от възникване на търгоовските взаимоотношения до 06.07.2022г. издаването на процесната фактура), което се установява от ССЕ. В конкретния случай дружеството-доставчик на стоката в хода на ревизията е представило транспортен документ - международна товарителница (лист 285), фактура № 0000000058/06.07.2022 г. на стойност 112 245, 90 лв. към контрагента INTEX INTRADE S.R.O. SZ06851401 (лист 284), бланка инвойс № 018/06.07.2022 г. (лист 284 гръб), приемо-предавателен протокол без дата с предаваща страна „МЕГДАНА 2020“ ЕООД и приемаща страна INTEX INTRADE S.R.O. (лист 285 гръб). При обжалването на РА, както и при съдебното обжалване ревизираното лице е представило инвойс и международна товарителница с различно съдържание от тези представени в хода на ревизията. Допълнително е представен договор за покупко-продажба и потвърждение за получаване на стоките. В тази връзка процесуалният представител на ответника в изрична писмена молба на лист 378 по делото заяви, че поддържа изложеното становище в Решение № 284 от 26.07.2023г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, че тези документи са съставени за целите на административното и съдебното обжалване. В случай, че същите са били налични, то дружеството е следвало да ги представи още по време на ревизионното произоводство. Във връзка с това становище на процесуалния представител на отвеника, съдът задължи жалбоподателя да представи оригиналите на инвойс № 18 и ЧМР, като в присъствието на страните сравни представените оригинали на инвойс и ЧМР, с тези представени в хода на ревизията и при обжалването. При сравняване на на оригинала на инвойс с този, представен в хода на ревизията, наличен на лист 284- гръб, по делото се конастатира разлика във посочената франкировка, като в представения на лист 284 - гръб, инвойс в дясно под дата 06.07.2022 год. е написано „EX WORKS/PRAHA“, а в оригинала, представен в с.з. от 21.03.2024г. (и представен при обжалването на РА), е написано „FCA/VARNA“. Съгласно Международните правила за тълкуване на търговските термини „Инкотермс-2000“, франкировката EX Works е франко завода (уговорено място) – Продавачът предоставя стоката в неговите помещения. Купувачът е отговорен за товаренето, продавачът не натоварва стоката и не дължи такси за износ. Франкировката FCA / Free Carrier (named place) е франко превозвача (уговорено място) – Продавачът доставя стоките, освободени за износ до превозвача одобрен от купувача, на определено място. Това се използва за всеки режим на транспорт. Продавачът е длъжен да натовари стоките върху превозвача одобрен от купувача. Основният документ, удостоверяващ прехвърляне на отговорността е разписката за предаване от превозвач към изпълнителят износител. При сравняване на ЧМР, налично на лист 285 по делото с оригинала се констатира, че в представеното на лист 285 по делото ЧМР не е посочен регистрационен номер на превозно средство, а в оригинала е налично такова. В приложеното на лист 285 по делото ЧМР под „950 ROLLS TEXTILE FABRIC“ липсва отбелязване „Invoice 18“, каквото е налично в представения оригинал. При сравняване на инвойс и ЧМР, представени с жалбата на лист 234 и лист 236, с оригиналите представени в с.з.се установи, че същите са еднакви. Тези противоречиви данни по ангажираните от оспорващия доказателства водят до извод за неистинност на представения инвойс и ЧМР. Необходимо е да се отбележи, че в битието си на частни документи те обвързват съда единствено с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК, а доказателствената им стойност се определя при съпоставката с другите доказателствени източници при преценката по чл. 236, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 178, ал. 2 от ГПК, приложим на основание пар. 2 от ДР на ДОПК, документ, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, се преценява с оглед всички останали обстоятелства. Т.е. доказателствена сила на представените с жалбата срещу РА инвойс № 18 и международна товарителница следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото, които в настоящия случай не сочат наличието на осъществен ВОД, доколкото липсват други доказателства за транспортиране на стоката по посоченото направление, за което съдът ще изложи мотиви по-долу в настоящото решение. Наличието на документи за удостоверяване на едни и същи обстоятелства, но с различно съдържание, дискредитира достоверността им и обективното им съответствие с реално осъществили се стопански операции, и навежда на съставянето на писмени доказателства, които не отразяват такива реални операции. По отношение на представения инвойс №18 следва да се посочи, че съгласно чл.18 от Закона за счетоводството, поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се допускат, като погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови. В случая жалбоподателят не твърди, а и не представи доказателства за анулиране на инвойса с посочена франкировка „EX WORKS/PRAHA“. Доколкото изискванията на ЗСч по отношение издаването на фактури са строго формални е следвало грешно съставената фактура да бъде анулирана и на нейно място да се състави нова. Предвид разпоредбата на чл. 8 от ЗСч, следва изрично да се отбележи, че дори и незначителна грешка, допусната при издаването на данъчни фактури, не може да бъде поправена чрез корекция в самите документи. Съществуването на различни по съдържание варианти на една и съща ЧМР и инвойс разколебава доказателствената им стойност. Основано на позитивното право /арг. чл. 5, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/ е очакването на съда, а преди него и на администрацията, за тъждество в съдържанието на трите оригинални екземпляра на ЧМР. Отделно от това в дневниците си за продажби и в справки-декларации по ЗДДС, дружеството жалбоподател е включило фактура за ВОД с № 0000000058 от 06.07.2022г., а инвойс-фактурата е с различен номер - № 018. Т.е. декларираната фактура с № 0000000058 е с различен номер от тази отразена в международна товарителница и потвърждението за получени стоки – фактура с № 018. По отношение на реквизитите на представената в хода на ревизията международна товарителница, в нея не е отразена дата на получаване на стоката, не се съдържат данни за вида, марката и регистрационния номер на превозното средство, с което е осъществено транспортирането на стоките от България до Чехия, липсват данни за лицата, предали, респ. приели стоките и тяхното длъжностно качество. Отново следва да се подчертае, че в отговор на връченото ИПДПОЗЛ № Р-16001622004275-040-001/18.10.2022 г. от страна на ревизираното дружество не е представено потвърждение за получаване на стоките от чешкия контрагент. Такова потвърждение е представено едва в съдебна фаза, като не може да се обвърже извадката от имейла с дата 03.08.2022г. с прикачения файл. Ако това потвърждение е било получено на 03.08.2022г., то жалбоподателят е могъл да го представи в отговор на връченото му ИПДПОЗЛ от 18.10.2022 г. Нещо повече, в това потвърждение, чийто легализиран превод на български език е представен едва в съдебната фаза ( на лист 237 по делото към жалба допълнение), са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, но не са посочени марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, а посоченото лице Е. Е. не става ясно дали е лицето, получило стоките, или е само лице изпратило потвърждението, нито е посочено длъжностното му качество. Смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС за изискване за транспортен документ или писмено потвърждение, означава че в него следва да са налице всички реквизити, с които да се доказва изпращането, респ. получаването на стоката. Несъстоятелно е твърдението на адв. Д., че първоначално представеното ЧМР е с липсващ регистрационен номер на автомобила, като това е в следствие на допусната грешка на счетоводителя, който вместо това ЧМР с попълнените данни е представил първоначално създаденото преди да е било ясно кой автомобил ще се ползва. След като и първоначално представеното ЧМР съдържа подписи и печати за изпращача, превозвача и получателя значи е било ясно на кой автомобил се товари стоката. Неубедително е и твърдението, че фактурата била в колата, която е изгоряла на магистралата и после са възстановявани документите, но няма протокол за произшествието. Ноторно известно е, че при такова произшествие на магистрала в Република България се отзовават служители на ГД Пожарна безопасност и защита на населението и служители на МВР, като временни се затваря и пътното платно с оглед безопасността на останалите участници в движението по магистралата. Т.е. при всички случаи на инцидент – пожар на автомобил на магистрала, ще са налице доказателства, че е имало такъв. Отделно от това не става ясно, кой вариант на фактурата е бил в колата след като в хода на ревизията е представен инвойс с едно съдържание, а при административното обжалване на РА с друго съдържание. Констатира се, че представения приемо-предавателен протокол е без дата, в него е посочена фактура № 058 от 06.07.2022г., без посочване на имена на лицата, приели и предали стоките, и длъжностното им качество. Следва да се подчертае, че в приемо-предавателния протокол в описание на стоката е посочена фактура № 058 от 06.07.2022г., а в потвърждението за получени стоки е посочено фактура с № 018. По делото формално са представени изискваните от ЗДДС и ППЗДДС документи, но те представляват частни документи без материална доказателствена сила, а само с формална, поради което винаги следва да се обсъждат и преценяват в цялост с останалия доказателствен материал по делото с оглед установената фактическа обстановка. Вярно е, че единствено недекларирането от чешкия получател на ВОП не е законова предпоставка за непризнаване на ВОД за доставчика, но в процесния случай предвид доказателствата по делото, преценени в съвкупност: установеното обстоятелство за недеклариране на ВОП, липса на данни за цената в представения при административното обжалване договор за покупко-продажба, липсата на реквизити в международна товарителница и представения инвойс, представените в хода на ревизията и тези при обжалването международна товарителница и инвойс с различно съдържание (подробно описани по-горе), както и неплащането на фактурата са индиция, че претендираната от ревизираното дружество доставка към чешки получател не е осъществена. Когато се касае за ВОД, следва по категоричен начин да се докаже, че е прехвърлена собствеността на стоката от доставчика на получателя, именно с доказване, че стоката е достигнала до нейния получател на територията на друга държава членка. Само от процесната товарителница и потвърждение (и двете представени с две различни съдържания и с липсващи реквизити) не се установява по безспорен начин получаването на стоката от посочения във фактурата получател INTEX INTRADE S.R.O. При доказателствена тежест за дружеството - жалбоподател да установи по несъмнен начин, че стоките са достигнали до местоназначението си в Чехия, такива доказателства не бяха събрани. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото е представена информация от Национално ТОЛ управление, относно движението на един брой ППС с рег. №••••и ремарке с №••• за периода от 01.07.2022 год. до 08.07.2022 год., ведно с таблица с преминаванията, записани на диск, снети от съда на хартиен носител (лист 417-421). С оглед данните от Национално ТОЛ управление и по-конкретно районите на движение на ППС с рег. №••••и ремарке с №••• за периода от 01.07.2022 год. до 08.07.2022 год., съдъд служебно изиска от Главна дирекция „Гранична полиция“ - информация за преминаванията през ГКПП на Република България за ППС камион с рег. № ••••и ремарке с № ••• в периода 01.07.2022 г. – 08.07.2022 г. (лист 431). От справката се установява, че камион с рег. № ••••е излязъл от Република България през ГКПП Русе Дунав мост на 05.07.2022г. в 11: 41 часа и е влязъл в Република България през ГКПП Русе Дунав мост на 08.07.2022г. в 15: 12 часа. Според СТЕ жалбоподателят е закупил с внос от Китай текстилен плат 25395 кг бруто, като при изготвяне на заключението на вещото лице е представена „заявка за автомобилен транспорт – контейнер“, която е от спедитор Атанас Главчев за тип контейнер 1x4 HC за тегло 25820/25395 кг., транспортирана като внос с адрес на доставка – склад ПМГ до пристанище Варна, с дата 07.07.2022г. На вещото лице е представен и протокол за извършена митническа проверка от дата 07.07.2022г. с описание на стоката трикотажен плат бруто/нето 25395/23655 кг. внос от Китай за България. В действителност заявката за автомобилен транспорт и протокола за митническа проверка не са представени по делото, но в тази част страните не оспорват заключението на вещото лице. След като митническата проверка на стоката - плат пристигнал от Китай (в същото количество което се твърди, че е по процесната ВОД) е извършена на 07.07.2022г. и на същата дата е транспортирана като внос с адрес на доставка – склад ПМГ до пристанище Варна, и след като камион с рег. № ••••(посочен в товарителницата представена при административното обжалване) е излязъл от Република България през ГКПП Русе Дунав мост още на 05.07.2022г. (т.е. преди митническата проверка), то няма как да се приеме, че тази стока изобщо е напуснала територията на Република България, още по-малко пък и да е получена от чешкото дружество. Пак в тази връзка, чрез приложението Google map се установява, че разстоянието от гр.Вановице (Vanovice), Чехия до гр.Русе, България е около 1260 км., т.е. при непрекъснато движение на ППС с около 100 км./ч. разстоянието може да бъде изминато за около 13 часа, но с оглед правилата за задължителна почивка на водачите, то няма как стоката да е предадена на 08.07.2022г. в гр.Вановице (според потвърждението) и на същата дата в 15: 12 часа камион с рег. № ••••да е влязъл в Република България като е преминал ГКПП Дунав мост. Т.е. не се установява безспорно, нито че стоката е напуснала Република България, нито, че е стигнала до гр.Вановице (Vanovice), Чехия. Отделно от това установи се от представената информация от Главна дирекция „Гранична полиция“, че ремаркето с №••• отразено в ЧМР (представена при обжалването на РА) е излязло от Република България през ГКПП Капитан Андреево на 02.07.2022г., т.е. в посока Търция, различна посока от тази към Чехия и няма данни да е влизало отново в Република България вкл. и до 08.07.2022г. Тези данни от Главна дирекция „Гранична полиция“ съвпадат с данните от Национално ТОЛ управление, където ясно се вижда, че ППС със заден номе𠹕•• на 01.07.2022г. е било с локация Кабиле, Полско Пъдарево, Богданово. Всички тези факти подкрепят извода на органите по приходите, че не се установява стоката в съответното второпредставено ЧМР (представено в хода на административното обжалване, чиято формална доказателствена сила е оборена) да е транспортирана до територията на друга държава членка и то с конкретния състав от ППС (камион и ремарке, за които установи се се движат в различни посоки). Обстоятелството, че в интернет е налична публична информация за KAAN GLOBAL LOGISTICS, не означава, че стоката е напуснала територията на Република България. От интернет страницата на KAAN GLOBAL LOGISTICS не може да се установи, ППС с кои регистрационни номера са собственост на превозвача, нито дали последния има търговски взаимоотношения с чешкото дружество INTEX INTRADE S.R.O. Съгласно т.42 от решение на Съда на ЕС по дело С-409/04 терминът "изпратен(и)", употребен в чл. 28а, § 3, ал. 1 и чл. 28в, б. “а“, ал. 1 от Шеста директива, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата - членка на доставката. Т.е., кумулативно се изисква не само изпращане на стоката, но и установяване на факта на нейното получаване. Същото разрешение съществува и в т.31 от решението на Съда на ЕС по дело С-273/11, според която освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Без да е доказано превозването на стоките по доставките към чуждестранното дружество е съответно на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС разбирането, че те са с място на изпълнение на територията на страната. Това изключва облагането им с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС и сочи на дължимо облагане със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. По тази причина начисляването на данъка в тежест на лицето, от което той е изискуем /чл. 86, ал. 1 от ЗДДС/ е съответно на материалния закон. Неонсователно е възражението на жалбоподателя, че в производството по издаване на АПВ № П-16001622140691-004-001/23.08.2022г. за месец 07.2022 г. е установено, че е налице ВОД. Вярно е, че по повод издадения АПВ за м. 07.2022 г. приходната администрация е приела, че лицето разполага с изискуемите документи по чл. 45 от ППЗДДС, но извършената проверка по повод издаването на АПВ не препятства образуването на ревизионно производство за установяване на данъчните задължения на лицето (чл. 129, ал. 3 от ДОПК). АПВ е издаден след извършена проверка по смисъла на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване наличието на основание за възстановяване на ДДС по реда на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС въз основа на подадена от лицето СД за м. 07.2022 г. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, но не се установяват задължения за данъци, каквито могат да бъдат установени само в хода на ревизия. Проверката е за изпълнение на формалните изисквания на закона и следва да приключи в кратък срок от 30 дни съгласно чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Краткият срок за произнасяне в хода на осъществената проверка за наличие на основания за възстановяване/прихващане, както и характерът на производството по чл. 110, ал. 3 от ДОПК, при което не се установяват данъчни задължения на лицето, не предоставят възможност на приходните органи да извършат глобална преценка на всички факти и обстоятелства, относими към данъчните задължения на лицето, които могат да бъдат предмет на установяване единствено в хода на ревизия (чл. 110, ал. 2 от ДОПК). Издаденият на лицето АПВ за проверка на обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС не препятства възможността за извършване на ревизия за същия данъчен период, в хода на която да се установят релевантните факти и обстоятелства за определяне на данъчните задължения на лицето. По повод на ревизионното производство приходните органи могат да събират всички допустими и относими по ГПК и ДОПК доказателства. Според практиката на ВАС, не е налице накърняване на принципа на правната сигурност и оправданите правни очаквания, тъй като разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК допуска провеждане на ревизионно производство при издаден АПВ и лицето е наясно с реда и процедурата за определяне на задълженията му. При определяне на задълженията им за данъци посредством РА не се поставят нови или допълнителни изисквания – данъчно задълженото лице носи доказателствената тежест за установяване на благоприятния за него факт, че е налице право на освобождаване при ВОД. Разпитания по делото свидетел В. Х. Ч. – на длъжност инспектор по приходите в сектор „Проверки“ в ИРМ Хасково при ТД на НАП Пловдив, който е издал АПВ № П-16001622140691-004-001/23.08.2022г. изрично посочи, че договор за покупко-продажба от 27.06.2022 год. и потвърждение за получаване на стоката не са му представени. След предявяване на свидетеля на ЧМР, находящо се на лист 234 по делото, представено от жалбоподателя с жалбата срещу РА, както и ЧМР на лист 285 по делото, представено в хода на ревизията, същият заяви, че на него му е представено при проверката ЧМР-то, което е на лист 285 по делото (в което липсват регистрационен номер на автомобила, превозил стоката и номер на инвойса). След предявяване на свидетеля на инвойс фактура, находящи се на лист 284 гръб по делото, представена в хода на ревизията, и тази на лист 236 по делото, представена с допълнителната жалба от жалбоподателя, Ч. заяви, че в хода на извършваната от него проверка му е представен инвойса на лист 284 гръб по делото, като има разлики в двете инвойс фактури. Изложеното води до извод, че представените в хода на административното и съдебно обжалване инвойс с различна франкировка и ЧМР с вече посочен регистрационен номер на автомобила, превозил стоката и номер на инвойса са съставени само за целите на обжалването. В обобщение от представения транспоретн документ (ЧМР и в двата му варианта) не се потвърждава и не се удостоверява транспортирането на стоките и съответно тяхното получаване от клиент INTEX INTRADE S.R.O. Вярно е, че не може да се вмени във вина на доставчика и да е единствено основание за липса на ВОД установяването, че с конкретния състав от ППС (камион рег. №••••и ремарке с №•••) няма как стоката да е напуснала територията на Република България и да е транспортирана до територията на Чехия, тъй като това е извън изискванията визирани в чл. 45 от ППЗДДС, установяващи напускане територията на РБ, в каквато насока е практиката на ВАС и СЕС. Но след преценка на информацията, предоставена по линия на международния обмен с чешките данъчни власти, съвкупно с останалите доказателства по делото, настоящия съдебен състав прави извод, че не е доказано осъществяване на ВОД за Чехия съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Липсващите реквизити на международната товарителница и потвърждението за получаване на стоките, обстоятелство за недеклариране на ВОП от чешкото дружество, липса на данни за цената в представения при административното обжалване договор за покупко-продажба, представените в хода на ревизията и тези при обжалването международна товарителница и инвойс с различно съдържание, както и неплащането на фактурата са индиция, че претендираната от ревизираното дружество доставка към чешки получател не е осъществена. В практиката си Съдът на ЕС поставя на първо място извършването на реална доставка, включително и при ВОД. Такива доказателства, както вече се посочи, не са представени от дружеството-жалбоподател нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство. При така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира обжалваният РА за правилен и законосъобразен, а жалбата за неоснователна. При този изход на делото и при своевременно направеното искане, на основание чл. 161 ал. 1, предл. 3 от ДОПК, на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото възлиза на 2584, 48 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки). Водим от гореизложеното, Съдът