Решение № 4269 от 26.9.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 9872/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••••“ АД, ЕИК ••••••••, срещу Наказателно постановление № Р-10-119 от 14.06.2024 г., издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което за четири нарушения на чл. 63, параграф 1, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 г., на дружеството-жалбоподател са наложени четири административни наказания – „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева всяко, на основание чл. 290, ал. 9, т. 1, пред. 1 от Закона за пазарите на финансови инстР.ти (ЗПФИ). С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, тъй като били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се и липса на извършени нарушения. Сочи се маловажност на нарушенията по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа изцяло жалбата и иска отмяна на атакуваното НП на посочените в нея основания. Твърди маловажност на нарушенията по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Заявява, че неправилно били посочени датите на нарушенията, тъй като съгласно отговор на Европейския орган за ценни книжа и пазари, информацията на клиента трябвало да бъде предоставена възможно най-скоро след края на отчетния период, а извлечение, изпратено по-късно от 1 месец след края на периода било предоставено ненавременно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и случаят не бил маловажен. Счита, че отговорът на Европейския орган за ценни книжа и пазари не водел до извода за липса на нарушения. Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима. Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна: На 04.08.2023 г. в КФН постъпила жалба от лицето •••• срещу „•••••“ АД. Жалбоподателката посочвала, че била на 78 години, пенсионер и вдовица, като до 2020 г. притежавала спестовен влог в Банката. На 19.06.2020 г. била потърсена от служител на „•••••“ АД, който й предложил нов, по-изгоден спестовен влог без месечни такси. Две години по-късно (в края на 2022 г.) г-жа •••• разбрала, че спестяванията й били инвестирани в дялове на Договорен фонд (ДФ) „ДСК Стандарт“, в резултат на което била претърпяла загуба в размер на 3000 лева. •• •••• твърдяла, че е сключила договора за инвестиране във финансови инстР.ти, след като е била въведена в заблуждение и искала спестяванията й да бъдат върнати в депозитната сметка. Посочила, че договорът, на базата на който Банката й е закупила дяловете, й бил представен като договор за спестовен влог, а не като такъв за закупуване на дялове на предприятие за колективно инвестиране. С цел изясняване на обстоятелствата, изложени в жалбата, било изпратено писмо до „•••••“ АД, с което били изискани всички документи, съдържащи се в клиентското досие на ••••, както и информация във връзка с отношенията между Банката и жалбоподателката. Въз основа на представените документи и информация бил установен договор № CONTR/20/06196/23.06.2020 г. за покупка и обратно изкупуване на дялове на договорни фондове, дистрибутирани от „•••••“ АД. Страни по договора били Банката и ••••, в качеството й на клиент. С договора клиентът възлагал, а Банката приемала срещу възнаграждение да приема и предава за изпълнение поръчки за покупка и обратно изкупуване на дялове на договорни фондове, дистрибутирани от Банката, за сметка на клиента. Договорните фондове (дяловете на предприятия за колективно инвестиране) са един от видовете финансови инстР.ти, предвидени в чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗПФИ. Приемането и предаването за изпълнение на поръчки за покупка и обратно изкупуване на дялове на договорни фондове (дялове на предприятия за колективно инвестиране) е инвестиционна услуга по чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗПФИ - „приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инстР.ти“. При предоставяне на инвестиционни услуги на клиенти инвестиционните посредници са длъжни да спазват конкретни нормативни изисквания, залегнали в ЗПФИ и Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията от 25 април 2016 година за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива (Делегиран регламент (ЕС) 2017/565). „•••••“ АД е инвестиционен посредник, вписан в регистъра на инвестиционните посредници по чл. 30, ал. 1, т. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), предвид което при предоставянето на инвестиционни услуги следва да съблюдава правилата на ЗПФИ и актовете по прилагането му. Съгласно разпоредбата на чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, инвестиционните посредници, които държат финансови инстР.ти на клиенти или средства на клиенти, изпращат веднъж на тримесечие на всеки клиент, за когото държат финансови инстР.ти или средства, справка на траен носител за тези финансови инстР.ти или средства, освен ако такава справка е предоставена в друга периодична справка. При поискване от клиента инвестиционните посредници предоставят тази справка по-често срещу възнаграждение, определено на търговска основа. Във връзка с приложимостта на чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, то съгласно чл. 1, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, позоваванията на инвестиционните посредници включват кредитните институции, а позоваванията на финансовите инстР.ти включват структурираните депозити във връзка с всички изисквания, посочени в член 1, параграф 3 и член 1, параграф 4 от Директива 2014/65/ЕС и в разпоредбите за нейното прилагане, установени с настоящия регламент. Разпоредбата на чл. 63 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 е във връзка с прилагането на член 25, параграф 6 от цитираната Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инстР.ти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (Директива 2014/65/ЕС), която разпоредба от своя страна е транспонирана в чл. 85, ал. 1 от ЗПФИ. Съгласно § 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФИ, изискванията на чл. 85 са приложими за кредитните институции, когато предоставят една или повече инвестиционни услуги и/или извършват инвестиционни дейности. Предвид разпоредбата на чл. 1, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, приложима спрямо банките е и разпоредбата на чл. 63 от делегирания регламент. Видно от документите в клиентското досие на •• ••••, в резултат на сключения между нея и „•••••“ АД Договор № CONTR/20/06196/23.06.2020 г. за покупка и обратно изкупуване на дялове на договорни фондове, дистрибутирани от „•••••“ АД, на 23.06.2020 г. е била подадена Поръчка-договор (нареждане) за покупка на дялове на договорен фонд (дялове на предприятие за колективно инвестиране). Нареждането било за покупка на дялове на ДФ „ДСК Стандарт“, емисия BG••••••••••, като стойността на поръчката била 33 300 лева. От представена от „Централен депозитар“ АД Справка за сделки с финансови инстР.ти, сключени от •••• за периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2023 г., било видно, че г-жа •••• е притежавала финансовите инстР.ти (дялове на ДФ „ДСК Стандарт“, емисия BG••••••••••) в периода от 24.06.2020 до 06.12.2022 г. Финансовите инстР.ти били държани от г-жа •••• чрез „•••••“ АД, в качеството й на инвестиционен посредник, и в този смисъл Банката е била длъжна в посочения период да предоставя на клиента си веднъж на тримесечие справка на траен носител за тези финансови инстР.ти, съобразно изискването на чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565. В отговор на изрично изискана информация Банката е представила в КФН справки за финансовите инстР.ти и средства на •• •••• към 31.12.2020 г., към 31.03.2021 г., към 30.06.2021 г., към 30.09.2021 г., към 31.12.2021 г., към 31.03.2022 г., към 30.06.2022 г. и към 30.09.2022 г. В придружителното писмо, с което били представени в КФН цитираните справки, било посочено, че „документите са връчени на •• ••••, но екземплярите на банката не са подписани от клиентката“. На представените в КФН копия на справки собственоръчно било изписано: „2109/17.11.2022 г./Т146 предадено на клиента“, като било посочено име и подпис на служител на Банката. Допълнително „•••••“ АД посочвала, че справките за притежавани финансови инстР.ти били представени на госпожа •••• при явяването й в банката на 17.11.2022 г., като за удостоверяване на това обстоятелство представяли уведомление от служителя ••••• до •••• - служител, който изпълнява функции по вътрешен контрол във Финансов център Люлин. Предвид на това проверяващите приели, че разпоредбата на чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 изисква от инвестиционния посредник, който държи финансови инстР.ти на клиенти или средства на клиенти, да изпрати веднъж на тримесечие на всеки клиент справка на траен носител за тези финансови инстР.ти или средства. Дори и да се приеме, че справките за притежаваните от г-жа •••• финансови инстР.ти са й били предоставени на 17.11.2022 г., предвиденото в чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 задължение е щяло да бъде изпълнено, ако инвестиционният посредник е изпратил на клиента на всяко тримесечие справка за клиентските активи. Вместо това, Банката е съхранявала изготвените справки, без да е предоставила същите на клиента си. Клиентите на инвестиционните посредници имали право да се информират периодично и с определена честота за различни обстоятелства, свързани с търговията с финансови инстР.ти, която инвестиционните посредници извършват от тяхно име. Законодателят е предвидил, че тази честота е най-малко веднъж на три месеца, т.е. не следва да има период по-дълъг от три месеца, в който инвестиционният посредник да не е изпратил на клиента си справка за притежаваните от него активи. Правото на информация било едно от основните субективни права на инвеститорите, които са установени в Директива 2014/65/ЕС и които са своеобразна гаранция, че всички останали техни права като инвеститори ще бъдат зачетени. За да бъде надлежно информиран даден клиент за определено обстоятелство, същото следвало да бъде доведено до неговото знание в предвидените в нормативната уредба срокове по ясен и разбираем начин. В този смисъл, неотносимо и ирелевантно било твърдението на „•••••“ АД, че всички тримесечни справки за притежавани от •• •••• финансови инстР.ти са й били предоставени след поискване от нейна страна при посещението й в офиса на Банката на 17.11.2022 г. Съгласно изискването на чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, инвестиционен посредник, който държи активи на клиент, трябва да му изпрати най- малко веднъж на тримесечие справка за държаните активи, която да съдържа реквизитите, посочени в чл. 63, параграф 2, сред които и „подробности за всички финансови инстР.ти или средства, държани от инвестиционния посредник за клиента в края на периода, обхванат от справката“. Справките, които Банката твърди, че е предоставила на ••••, са към последния ден на всяко тримесечие - 31 декември, 31 март, 30 юни и 30 септември. Следователно в изпълнение на предвиденото в Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 Банката е следвало да изпрати същите на клиента в първия работен ден, следващ изтичането на съответното тримесечие. В тази връзка проверяващите приели, че като не е изпратило на клиента си •••• Справка за финансови инстР.ти и средства към 31.12.2021 г., към 31.03.2022 г., към 30.06.2022 г. и към 30.09.2022 г., „•••••“ АД е нарушило четири отделни пъти разпоредбата на чл. 63, параграф 1, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, като нарушенията са извършени съответно на 05.01.2022 г., на 02.04.2022 г., на 02.07.2022 г. и на 04.10.2022 г. в гр. София. Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № Р-06-427 от 15.12.2023 г. за четири нарушения на чл. 63, параграф 1, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 г. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен на представляващ нарушителя, а последният го подписал без възражения. Такива писмени възражения не били депозирани и в седемдневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № Р-10-119 от 14.06.2024 г., с което за четири нарушения на чл. 63, параграф 1, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 г., на дружеството-жалбоподател са наложени четири административни наказания – „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева всяко, на основание чл. 290, ал. 9, т. 1, пред. 1 от Закона за пазарите на финансови инстР.ти (ЗПФИ). По делото бяха разпитани свидетелите Г. С. и Р. А., като показанията на същите са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират изцяло с констатациите, обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената част на наказателното постановление, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелите подробно разказаха за извършената проверка и направените констатации, като същите пресъздават факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели. Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С. и А., както и от приложените по делото писмени доказателства, които също изцяло кореспондират на разказаното от свидетелите. Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по- горе фактически констатации. Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна: АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушенията са ясно, точно описани, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването им и нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представител на юридическото лице. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушенията отново са описани подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанията, на които се налагат санкциите. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. Актът е съставен в тримесечен срок от установяване на нарушителя и в двугодишен срок от извършване на нарушенията, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. Срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен и дори да не е спазен, това не води до порочност на издаденото НП. Определящ за законосъобразността на атакувания акт е срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а същият е бил спазен. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, инвестиционните посредници, които държат финансови инстР.ти на клиенти или средства на клиенти, изпращат веднъж на тримесечие на всеки клиент, за когото държат финансови инстР.ти или средства, справка на траен носител за тези финансови инстР.ти или средства, освен ако такава справка е предоставена в друга периодична справка. При поискване от клиента инвестиционните посредници предоставят тази справка по-често срещу възнаграждение, определено на търговска основа. От събраните по делото доказателства се установи, че инвестиционният посредник „•••••“ АД не е изпратил на клиента си •••• Справка за финансови инстР.ти и средства към 31.12.2021 г., към 31.03.2022 г., към 30.06.2022 г. и към 30.09.2022 г., поради което от обективна страна четири отделни пъти е нарушил разпоредбата на чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565. Нарушенията са формални, тоест на просто извършване, поради което за съставомерността им от обективна страна не е необходимо настъпването на някакви неблагоприятни последици. Неоснователно е възражението, че съгласно отговор на Европейския орган за ценни книжа и пазари, информацията на клиента трябвало да бъде предоставена възможно най-скоро след края на отчетния период, а едва извлечение, изпратено по- късно от 1 месец след края на периода, било предоставено ненавременно. Задължението по чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 не е такова, което е регламентирано само в националното ни законодателство, а това е задължение, произтичащо от Делегиран регламент. Ясно е казано, че справките се изпращат задължително веднъж на тримесечие, което в случая не е било сторено четири отделни пъти и правилно са определени датите на извършените нарушения – първия работен ден след изтичане на съответното тримесечие. Дори в отговора на Европейския орган за ценни книжа и пазари изрично е посочено, че справките трябва да бъдат предоставени възможно най-скоро след края на отчетния период, за да може клиентът да вземе решение какво действие да предприеме, ако избере да вземе такова решение. Примерно е посочено, че извлечение, изпратено по-късно от 1 месец след края на отчетния период, трябва да се счита за предоставено ненавременно, тоест след изтичане на 1 месец от края на периода категорично ще има ненавременно предоставяне на справките, а преди изтичането на този един месец пак е налице забава и несвоевременно изпълнение на задължението, но тогава може да се мисли евентуално за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и маловажност на случая. В настоящия казус обаче стана ясно, че тези справки са били предоставени на клиента едва на 17.11.2022 г. и то не по инициатива на самата банка, а защото госпожа •••• се е явила в банката на посочената дата. Тази дата 17.11.2022 г., съпоставена с датите на нарушенията, когато са изтекли тримесечните срокове - 05.01.2022 г., 02.04.2022 г., 02.07.2022 г. и 04.10.2022 г., означава забава в предоставянето на информацията: с повече от 10 месеца за първото нарушение; с повече от 7 месеца за второто нарушение; с повече от 4 месеца за третото нарушение и с повече от 1 месец за четвъртото нарушение, поради което и съобразно отговора на Европейския орган за ценни книжа и пазари, представен от жалбоподателя, то отново е налице ненавременно представяне на извлеченията, понеже има закъснение с повече от един месец. Не само това, но при първите три нарушения закъснението е значително по-голямо. Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, то съдът не следва да обсъжда въпроса за субективната страна на нарушенията, към която спадат освен вината, също така причините и мотивите за тяхното извършване. Напълно законосъобразно отговорността на дружеството-жалбоподател е била ангажирана на основание чл. 290, ал. 9, т. 1, пред. 1 от ЗПФИ. Съгласно цитираната разпоредба, на юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на нормативните актове по прилагането на закона, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лева. Всяка от наложените четири имуществени санкции е в минимален размер от 1000 лева, поради което съдът не може да ги намалява повече. Настоящият състав не намира нарушенията за маловажни. На първо място отново трябва да се отбележи, че се касае за формални нарушения, поради което не е необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна се касае за четири отделни нарушения, като справките са били предоставени на клиента едва на 17.11.2022 г. и то не по инициатива на самата банка, а защото госпожа •••• се е явила в банката на посочената дата. Забавата в предоставянето на информацията е: с повече от 10 месеца за първото нарушение; с повече от 7 месеца за второто нарушение; с повече от 4 месеца за третото нарушение и с повече от 1 месец за четвъртото нарушение, поради което и съобразно отговора на Европейския орган е налице явно ненавременно представяне на извлеченията, понеже има закъснение с повече от един месец, а при първите три нарушения закъснението е значително по- голямо. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно основание да не бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. Действително нарушенията са първи за дружеството, но това следва да бъде съобразено при определянето на размера на административните наказания, което е отчетено и същите са в минимален размер. В качеството си на инвестиционен посредник, дружеството-жалбоподател е било наясно с правилата за уведомяване на клиентите и е следвало така да организира дейността си, че да не позволява нарушаването им. Съдът не намира, че случаят е представлявал някаква особена фактическа или правна трудност, нито са били налице такива форсмажорни обстоятелства, които да оправдаят липсата на своевременно уведомяване на клиента. Освен това конкретните нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, която да мотивира приложението на чл. 28 от ЗАНН, като съдът отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно, тоест разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушението по чл. 63, параграф 1, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 г. и не представлява маловажен случай. Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 лева до 150 лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди такова над минималния размер, а именно 100 лева, тъй като делото има фактическа и правна сложност, касае се за четири отделни нарушения, в съдебно заседание лично се яви юрисконсулт на КФН и бяха разпитани двама свидетели. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Софийският районен съд