Решение № 628 от 23.12.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 1227/2025 г.

Производство по реда на чл.437 от ГПК ввр. чл.435 ал.2 т.6 от ГПК ввр. чл.435 ал. 1 т.1 от ГПК. Постъпила е жалба с вх.№43274/20.11.2025г. от страна на ПГАТ„Цанко Церковски“ гр.Павликени с ЕИК: 000123704, с адрес: гр.Павликени бул.“Руски“№46(чрез адв.Тодор Тодоров от ГАК, с адрес: гр.В.Търново ул.”Л.Каравелов”№71) срещу Постановление от 28.10.2025г. на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС, постановено по изп.дело№2025090400957, с което е отказано да се прекрати производството по изп.дело на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. Счита, че същото постановление е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че ПГАТ„Цанко Церковски“ гр.Павликени получила ПДИ на 15.10.2025г. по образувано по изп.дело№2025090400957 по описа на ЧСИ С.Косева, като задължението възлиза на 426.50лв., от които 257.12лв. - главница, 39.75лв. - законна лихва и 129.63лв. - такси. В срока било направено възражение с молба да бъде прекратено изп.дело, на основание чл.433 ал.1 т.1 пр.1 от ГПК, както и да бъде вдигнат наложения „запор“ на сметките на ПГАТ„Ц.Церковски гр.Павликени в „Уникредит Булбанк“АД. С Постановление от 28.10.2025г. ЧСИ С.Косева отказва да прекрати производството по изп.дело№2025090400957. Твърди се, че сумата по изп.лист била внесена по банковата сметка на взискателя преди образуване на изп.производство и ПГАТ„Цанко Церковски“ не била станала причина за завеждане на изп.дело и не била в забава. Още на 29.08.2025г. било направено плащане по изп.лист№35/16.09.2025г. на РС-Павликени за сумата 2314.08лв. по сметката на взискателя, а претендираната сума от 257.12лв., представляваща ДОД на обезщетението по чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ и била преведена по сметката на НАП много преди завеждане на изп.дело. Сметката на взискателя била заверена и парите са били във нейно владение, когато завеждала делото. По силата на чл.24 ал.1 от ЗДДФЛ обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ бил облагаем доход при източника и гимназията била задължена да удържи и внесе сумата 257.12лв. по сметката на НАП, което било направено. На взискателя Б. А. Б. било разяснено това удържане с отговор на писмо изх.№АД-02/02.10.2025г. Съгласно чл.1 ал.8 т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски върху обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, не се начисляват и внасят осигурителни вноски. ПГАТ“Ц.Церковски“(задължено лице по смисъла на чл.7 от КСО) начислила и внесла всички данъци и осигурителни вноски през м.август.2025.г. ПГАТ„Ц.Церковски неправилно била конституирана като длъжник при платена сумата по изп.лист, което я прави добросъвестна и изправна страна в отношението. Б. А. Б.(взискател) търси постигане на непозволени резултати с позволени средства. Същата била получила отговор с изх.№АД-02/02.10.2025г. на постъпилата претенция с писмо вх.№137/26.09.2025г. с разяснения също преди образуване на изп.дело. Недопустимо било училището да бъде санкционирано за това, че е изпълнило, и не е било необходимо ЧСИ да прилага принудителни способи и то след плащането(длъжникът бил платил преди да бъде уведомен за съществуващо изп.дело…). Моли ВТОС да отмени отказа и действията на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС като неправилни и незаконосъобразни със всички произтичащи от това последици, като разноските в изп.производство да останат за взискателя. В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на взискателя Б. А. Б. не постъпил писмен отговор във връзка с депозираната жалба на длъжника. Съгласно чл.436 ал.3 изр.II от ГПК са приложени и мотиви по обжалваните действия от страна на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС. Заема се становище за неоснователност на жалбата, с искане да бъде оставена без уважение. В разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК били посочени основанията за прекратяване на изп.производство, което било свързано с първоначално несъществуване или с последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изп.процес. Отсъствието и първоначалната липса на изпълнително основание поначало било пречка за неговото образуване, което налагало извод, че с настъпването на основанията по чл.433 ал.1 от ГПК, прекратяването на изпълнението(изпълнително правоотношение) настъпва по силата на закона. В Жалбата се излагали доводи, целящи да обосноват едновременно незаконосоъобразността на иницираното принудителното изпълнение срещу длъжника и правилността в липсващото цялостно плащане на дълга по листа. Съгласно чл.433 ал.1 т.1 от ГПК длъжникът трябва да представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изп.лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изп.производство. В настоящата хипотеза нямало спор, че част от дълга е погасен преди образуване на делото, което от своя страна е образувано именно и само заради липсващия остатък. Взискателят ясно формулирал искането си в молбата за образуване на изп.дело - да се предприемат действия за принудителното събиране само за непогасената част от задължението, удържана като ДОД - чл.24 ал.1 от ЗДДФЛ. Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ДСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Производството по изп.дело№2025090400957 по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС е образувано на 13.10.2025г. въз основа на молба на взискателя Б. А. Б. и изп.лист№35/16.09.2025г., издаден по гр.дело№642/2024г. на PC-Павликени против ПГАТ„Ц.Церковски“ гр.Павликени само за сумата 257.12лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.08.2024г. до окончателното плащане. За удовлетворяване на вземането на взискателя(по негово искане) било разпоредено налагане на „запор“ върху банковите сметки с титуляр длъжника ПГАТ„Ц.Церковски“ гр.Павликени при „Уникредит Булбанк“АД. Запорното съобщение и ПДИ били връчени дата 15.10.2025г. В изпълнение на запора, по делото е постъпила сума в размер на 426.50лв.(неразпределена). На 15.10.2025г. длъжникът ПГАТ„Ц.Церковски“ получава ПДИ по образувано изп.дело№2025090400957 по описа на ЧСИ С.Косева, като задължението възлиза на 426.50лв. (257.12лв. - главница, 39.75лв. - законна лихва, 129.63лв. – такси…). В законоустановения срок било направено възражение от ПГАТ„Ц.Церковски“(чрез адв.Т.Тодоров от ГАК) с молба да бъде прекратено изп.дело№2025090400957 по описа на ЧСИ С.Косева на основание чл.433 ал.1 т.1 пр.1 от ГПК, както и да бъде вдигнат наложения запор на сметките на ПГАТ„Ц.Церковски гр.Павликени в „Уникредит Булбанк“АД. Представя доказателство за плащане от ПГАТ„Ц.Церковски“ на сумата в размер на 2314.08лв. към длъжниковата сметка. Длъжникът счита, че правилно заплатил с 257.12лв. по-малко, приспадайки си платения от него ДОД върху главницата по изп.лист – 2571.20лв. С Постановление от 28.10.2025г. ЧСИ С.Косева отказва да прекрати производството по изп.дело№2025090400957. От страна на ПГАТ„Ц.Церковски“ гр.Павликени е изпратено писмо с изх.№АД- 02/02.10.2025г. до Б. А. Б., с което уведомява Б., че сумата 257.12лв. е била удържана под формата на данък, съгласно ЗДДФЛ и приведена на НАП по сметка в БНБ. По смисъла на чл.24 ал.1 от ЗДДФЛ обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е облагаем доход. По смисъла на чл.1 ал.8 т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. ПГАТ„Ц.Церковски“ като задължено лице по смисъла на чл.7 от КСО изчислило и внесло всички осигурителни вноски и данъци, които дължи за м.август.2025г.(прилага ведомост и пл.нареждания). При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата по чл.435 ал.1 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – взискател по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление прекратяване на производството, т.е. попада в нормата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Основание за прекратяване на изп.производство е пълното погасяване на вземането на взискателя, за събиране на което то е образувано, независимо дали този факт е настъпил преди завеждане на делото, която хипотеза е уредена в чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, или в хода му, която хипотеза се включва в нормата на чл.433 ал.2 от ГПК, като длъжникът е възможно да е престирал дължимото направо на взискателя, респ. това да е станало в хода на принудително изпълнение чрез превеждане на парични средства по сметка на съдебния изпълнител или чрез осребряване от съдебния изпълнител на притежавано от длъжника имуществено. Макар в чл.433 ал.2 от ГПК да се ползва терминът „приключване“, който е различен от термина „прекратяване“(употребен в чл.433 ал.1 от ГПК), настоящият съдебен състав намира, че и в двете норми са регламентирани случаи, при които изп.производство се прекратява, тъй като очевидно „приключването“ на изпълнението(въведено с изменението на ГПК - ДВ бр.86/2017г.), има същите последици като неговото „прекратяване“. С пълното изплащане на вземането на взискателя производството по принудително изпълнение винаги ще е осъществило своята крайна цел и ще липсва необходимостта да бъде продължавана неговата висящност и извършването на каквито и да било действия по изпълнението, поради което и то трябва да бъде прекратено. Спорът се концентрира върху предпоставките за прекратяване на изпълнението в хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК при направено плащане от страна на длъжника преди образуване на изп.производство. Видно от издадения изп.лист, послужил като основание за образуване на изп.производство, по силата Решение №49/24.02.2025г., постановено гр.д.№642/2024г. на РС-Павликени, във връзка с предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ, ПГАТ„Ц.Церковски“ гр.Павликени е осъдена да заплати на Б. А. Б. сумата 2571.20лв. – обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което последната е останала без работа: 30.07.2022г.-11.09.2022г., ведно със законната лихва от 13.08.2024г. до окончателното и изплащане. Видно от приложените по делото банкови документи извършени са плащания от страна на ПГАТ„Ц.Церковски“ на сумата в размер на 2314.08лв. към сметката на Б. А. Б.(на 29.08.2025г.) и на сумата 257.12лв. – ДОД към сметката на НАП(на 29.08.2025г.). Настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение, чийто диспозитив е обективиран в издадения изп.лист е неясно(не е и осъществено производство по реда на чл.251 от ГПК…), с оглед на това как трябва да бъде изпълнено. Касае се до трудов спор и конкретно - за присъждане на обезщетение по трудово правоотношение. При присъждането на трудово възнаграждение и обезщетения съдът следва да посочи дали присъжда сумата в брутен или в чист/нетен размер, като ако я присъжда в брутен - при изплащането работодателят следва да отчисли дължимите данъци и осигуровки. Явно, приемайки, че размерът на задължението към Б. по решението е в брутен размер, работодателят, на основание чл.24 ал.2 т.8 ввр. чл.24 ал.1 от ЗДДФЛ, приспаднал от присъдената сума дължимия ДОД в размер на 257.12лв.(направил удръжки за ДОД, с оглед на това, че в разпоредбата на чл.24 ал.2 т.8 от ЗДДФЛ не е включено обезщетението по чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа, поради незаконно уволнение…). В чл.433 ал.1 т.1 от ГПК се предвижда, че образуваното изп.производство се прекратява, когато длъжникът представи надлежно заверена разписка от взискателя, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изп.лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изп.производство. В тези хипотези основанието за прекратяване на изп.производство се състоят в първоначалната липса на условията за допустимост на изпълнителното производство, в частност липсата на изпълняемо право, което макар и да е било надлежно удостоверено с издадения изп.лист, е било погасено от длъжника чрез плащане преди образуването на изп.производство от взискателя. По делото взискателят Б. не е посочила в какъв размер е остатъкът на задължението, но и не е оспорила плащането на сумата 2314.08лв. да е получено от нея(извършено преди образуването на 13.10.2025г. на изп.дело…).След като плащането е преди образуване на изп.дело, основанието да се възложи на съдебен изпълнител(ЧСИ) е събиране на остатъка по сумата от изп.лист, включваща остатък от главница и лихви. Лимитативно посочените в чл.433 от ГПК основания за прекратяване на изп.производство не позволяват съдебният изпълнител(ЧСИ) да преценява настъпил ли е погасителния ефект на плащането, когато длъжникът представя платежни нареждания от рода на процесните. Необходимо е да се представи разписка от взискателя. При условие, че действително е извършено пълно погасяване на дълга, основание да се образува изп.производство липсва. Възможно е се установи и частично изпълнение и/или останали дължими лихви, но това обстоятелство не може да се проверява в настоящото производство. Оспорването на дължимостта на сумата по него по основание и субект не може да е предмет на настоящото произнасяне. Съгласно постановките на Тълкувателно решение от 22.11.2022г. по тълк.дело№2/2021г. - ОСГТК на ВКС, при обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл.435 и сл. от ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция(Тълкувателно решение от 12.07.2005г. по тълк.дело№3/2005г. - ОСГТК на ВКС - производството е контролно-отменително, тъй като съдът не може сам да извърши валидно дължимото изпълнително действие...). Следователно, в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител(ЧСИ) отпада функцията на окръжния съд, като инстанция по съществото на спора, каквато функция въззивната инстанция има във въззивното производство. Затова, в производството по чл.435 и сл. от ГПК окръжният съд няма правомощието да се произнася по въпроси, които са от компетентността на съдебния изпълнител, а на още по-силно основание да задължава същия да извърши за първи път действия във връзка с изпълнението. Нещо повече, съдебният изпълнител(ЧСИ) няма законово правомощие да се произнася по материално правни възражения за недължимост на вземанията, за събирането на които е образувано изп.дело, нито да преценява добросъвестността на взискателя. Изпълнението следва изрично посоченото в изп.лист. Спор между страните относно погасяване чрез плащане на дълга преди образуване на изп.дело№2025090400957 по описа на ЧСИ С.Косева подлежи на разглеждане по съдебен ред. Следователно правилно ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС е отказала прекратяване на производството по изп.дело, тъй като вземането не е събрано изцяло и в тази част жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. На основание чл.437 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване. Водим от горното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, Великотърновски окръжен съд