Решение № 2837 от 18.4.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 6543/2018 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 06.12.2017г. постановено от СРС, 25 с-в. по гр.д.№ 24345 / 2017г. са отхвърлени предявените от Е.К.М. срещу С.С.С., иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ГПК вр. чл. 36, ал.1 и 2 ЗАдв и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 300 лева -представляващо възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.04.2012 г. и сумата 152, 78 лева- обезщетение за забава, в размер на законната лихва, за периода от 20.04.2012 г. до 19.04.2017 г., като неоснователни. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Е.К.М.. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неОБОСНОВАНО И ПОСТАНОВЕНО ПРИ НАРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ И ПРОЦЕСУАЛЕН ЗАКОН. Излага доводи, че е непарвилен извода на първоинстанциониня съд, че в конкретния случай е налице липса на изпълнение на договорената услуга от нейна страна, предвид на това, че ответника е получил препис от исковата молба, но не е оспорил порцесния договор, както и поради това, че с исковата молба е поискала да се приложи по делото досъдебното производство ЗМ №2361/2011г. на _9 РПУ, но съдът не се е произнесъл по това и искане. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което да уважи предявените от нея искове. Претендира разноски. Ответникът. по жалба С.С.С. не взима становище по нея. СРС е сезиран с искове с правно основание.чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.286 ЗЗД, вр.чл. 36, ал. 2 ЗА и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба на страната /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на въззивникаа за необоснованост и нарушение на материалния закон. Договорът за правна защита и съдействие с адвокат е разновидност на договора за поръчка, при който едно лице - адвокат се задължава да извърши определени действия (правни косултации, изготвяне на договори и други документи и/или процесуално представителство) срещу възнаграждение. Към уредбата на тези правоотношения е приложима общата уредба на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, но и с пециалните правила на Закона за адвокатурата. Така в последния, за разлика от разрешението по чл. 286 ЗЗД, предвижда, че адвокатският труд е винаги възмезден, независимо дали е уговорено възнаграждение или не – чл.36 ал.1 от ЗА. За да бъде основателен искът по чл.79 ал.1, вр.чл.286ЗЗД, вр.чл.36 ЗА ищецът следва да докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор, с които ответникът възлага на ищеца определени правни действия и правна защита; че ищецът е изпълнил задълженията си и е настъпил е падежът на вземането му, както и неговия размер (съобразно договора или определено от адвокатския съвет). Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения - че договорът не действителен; че не е изпълнен, че е прекратен или че е платил дължимото. Ищцата в чиято доказателствена тежест е не е ангажирала по делото доказателства, че е изпълнил задълженията си по процесния договор, не е поискала събирането на такива и от въззивният съд, предвид на това, че първоинстанционният съд действително е допуснал процесуално нарушение по делото, като не се е произнесъл по направеното от ищцата с исковата молба доказателствено искане. С оглед на това и за ответника не е възникнало задължение за заплащане на уговореното възнаграждение. Следователно предявения главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като тъкъв следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск с пр.осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД. В съответствие с гореизложеното първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД