Решение № 1050 от 10.7.2025 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 151/2025 г.

Производството е образувано по жалба на А. П. П. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0814-000029 от 18.03.2025 г., издадена от Началника на РУ - Стралджа към ОД на МВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед се иска отмяната й като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Сочи се допуснато в хода на производството съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че с оспорената заповед не е определен срок на действие на принудителното ограничение, при което не е налице обективно изпълняем административен акт. Излагат се доводи, че обстоятелствената част на административния акт не съдържа конкретни аргументи, които ясно да разкриват продължителността на наложената ограничителната мярка. Сочат се допуснати от органа нарушения на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като се твърди, че талон за изследване не е връчен на жалбоподателя срещу подпис и никога той нито го е виждал, нито го е получавал, както и че не е спазен разписаният в т. 2 от нормата срок за явяване на лицето за извършване на изследванията. Оспорват се и изводите на органа за допуснато от жалбоподателя нарушение с оглед установената по надлежния ред отрицателна проба за наркотични вещества на жалбоподателя, като се сочи, че по този начин е опровергана доказателствената стойност на съставения АУАН. Иска се отмяната на ЗППАМ като незаконосъобразно издадена, ведно с присъждане на разноските по производството. В съдебно заседание жалбоподателят А. П. П., редовно призован, се представлява от адвокат В. М., която поддържа жалбата на посочените в нея основания и направеното искане за отмяната й. Иска се и присъждане на направените по делото разноски. За ответната страна - Началник на РУ – Стралджа към ОД на МВР – Ямбол, редовно призована, се явява Старши юрисконсулт М. П., редовно упълномощена. Предвид приложеното по делото наказателно постановление с отбелязване върху същото, че е върнато свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, иззето с оспорената ЗППАМ, счита, че е налице основанието по чл. 159, т. 4 от АПК за прекратяване на съдебното производство поради отпаднал правен интерес от страна на жалбоподателя с оглед връщането на свидетелството за управление на МПС. Алтернативно оспорва основателността на жалбата и счита, че издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена при наличие на основание по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата. Намира, че приложената съдебна експертиза действително показва, че в кръвта на жалбоподателя няма наличие на кокаин, но от извършеното изследване на урина се установява наличие на основния метаболит на кокаина - бензоилекгонин. Отделно от това счита, че с издаденото постановление за прекратяване на наказателното производство е решен въпроса за отговорността, което от своя страна преустановява действието на принудителната административна мярка. Иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е редовна от формална страна, депозирана е в 14-дневен срок от връчване на заповедта, пред родово и местно компетентния съд по адреса на жалбоподателя от неблагоприятно засегнато лице. В случая жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, която не е отменена, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването независимо от обстоятелството, че с Постановление изх. № 1333/25 от 02.06.2025 г. на Заместник районен прокурор на ЯРП образуваното против него наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НПК е прекратено и че свидетелството му за управление на МПС е върнато. С оглед изложеното, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същества, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА предвид следното: С Акт за установяване на административно нарушение № 1320169 от 17.03.2025 г., издаден от Младши автоконтрольор при РУ - Стралджа е повдигнато административно обвинение срещу А. П. П. за това, че на 17.03.2025 г. около 15: 18 часа в гр. Стралджа по ул. „Хемус“ до номер 33 в посока към кръстовище с ул. „Георги Станчев“ управлява собствения си лек автомобил „•••“ с регистрационен номер [рег. номер] след употреба на наркотични вещества и или техни аналози, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с инвентарен номер ARSCH0029 и тестова касета с номера REF 8323634 и LOT ARTK-036, като уредът отчел положителна проба номер 00055 за употреба на „кокаин“. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с номер 267301 и бил съпроводен до ФСМП, гр. Стралджа, където същият дал биологични проби от кръв и урина за химико-токсикологичен лабораторен анализ. Впоследствие, въз основа на съставения АУАН и при пълно възприемане на фактическите констатации по него, Началникът на РУ - Стралджа към ОД на МВР - Ямбол издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За установеното нарушение против П. е образувано и наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което с Постановление изх. № 1333/25 от 02.06.2025 г. на Заместник районен прокурор на ЯРП е прекратено. Според отбелязванията върху наличното в преписката постановление, отнетото на водача СУМПС [номер] е върнато на 12.06.2025 г. При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, настоящият състав на съда намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В случая актът е постановен от Началника на РУ - Стралджа при ОД на МВР - Ямбол, на когото със Заповед № 326з-99 от 01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР - Ямбол са делегирани правомощия, в т.ч. да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, (л. 51). Заповедта за ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на мярката. Независимо от горното, по същество съдът намира жалбата за основателна, тъй като заповедта е издадена при неизясняване на относимите факти от значение за правилното решаване на случая – съществено процесуално нарушение, което е довело и до неправилно приложение на закона. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК относно приложението на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП. В заповедта и в съставения АУАН за нарушението изрично е посочено, че на жалбоподателя е бил издаден талон за изследване, както и че същият пред медицинско лице е дал проба за химико-токсикологичен анализ. Въпреки това, пренебрегвайки разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“, изр. последно от ЗДвП, регламентираща, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, административният орган е постановил процесната заповед, налагайки ПАМ въз основа на показанията от извършената проверка с техническото средство. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. В случая след извършена проверка за употреба на наркотични вещества с тест, жалбоподателят П. е получил талона за изследване, като изрично избрал да му бъде извършено медицинско и химическо изследване, което безспорно сочи, че същият не е приел показанията на техническото средство. П. бил съпроводен до ФСМП - Стралджа за извършване на изследването. От заключението на вещите лица по назначената и изготвена във фазата на досъдебното производство токсикохимична експертиза, обективирана в Протокол за извършена експертиза № 25/ТЛ-285 от 26.03.2025 г., се установява че в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети на 17.03.2025 г. от лицето А. П. П., е било установено следното: за обект кръв - не е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози; за обект урина - установено бензоилекгонин (метаболит на кокаина). При наличието на данни за взети проби за лабораторно изследване резултатите от него следва да бъдат съобразени, както предвижда разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози - показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, какъвто не е настоящият случай. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание. По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест с техническо средство от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., ответникът е постановил процесуално и материално незаконосъобразен административен акт. В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна. В заключение съдът намира, че наложената ПАМ, като постановена в нарушение на закона, следва да бъде отменена. При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по делото. Такива са сторени от оспорващия за заплатена държавна такса от 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева. Предвид направеното възражение за прекомерност и при съобразяване на приетото в Решение на СЕС по дело № С-438/2022 г. с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, проявената от пълномощника на страната процесуална активност, обема на предоставената правна защита, съдът намира, че размерът на договореното и заплатено в случая адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до размера от 1 000 лева, разписан в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. При това положение общият размер на следващите се по производството разноски възлиза на 1 010 лева. Водим от горното, съдът