Решение № 1262 от 16.4.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 1/2024 г.

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искова молба на Ю. Й. М., депозирана чрез адв.-пълномощник М. Д. при АК – Русе, против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе (УМБАЛ „Канев“ АД – Русе), ЕИК 117505556, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „Независимост“ № 2, представлявано от И. И. – изпълнителен директор. Първоначалната претенция е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1 500, 00 лева за причинени на М. имуществени вреди и 3 000, 00 лева за причинени неимуществени вреди за периода от 21.09.2022 г. до 20.01.2023 г., както и законната лихва от момента на влязлото в сила частично отменително Експертно решение № 90213, от заседание № 21 от 10.02.2023 г. на НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ – гр. София до окончателното изплащане на претендираната сума. Ищецът твърди, че претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в претендирания размер са резултат от издадено незаконосъобразно в частта му относно определения процент ВСУ без чужда помощ на майката на ищеца Р. А. Б., починала на 20.01.2023 г., Експертно решение № 92004, от заседание № 181 от 21.09.2022 г. на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе, отменено в частта му по оценка на ВСУ, като НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ, гр. София определя 95% вид и степен на увреждане с чужда помощ на майката на ищеца с влязъл в сила индивидуален административен акт – Експертно решение № 90213, от заседание № 21 от 10.02.2023 г. на Специализиран състав на НЕЛК по нервни, очни болести и ССЗ. Претендира се да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски, включително в полза на адв. Д. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗАдв. В депозираната пред съда искова молба ищецът твърди, че майка му Р. А. Б. е била диагностицирана с общо заболяване „Паркинсон“, което във времето прогресирало. След консулт в УМБАЛ – гр.Варна й била назначена терапия за лечението й през 2019 г. През месец април 2022 г. състоянието й се усложнява, а през месец май влиза за лечение и диагностика в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен, за който период има издадена епикриза, според която координацията и походката на майка му са невъзможни да се извършват самостоятелно. Изписват я с катетър, а обективното й състояние налагало да е изцяло на легло и да се обслужва с чужда помощ. Въпреки така установеното, въз основа на представени медицински документи, ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе в мотивите на Експертно решение № 92004, от заседание № 181 от 21.09.2022 г., приема, че съгласно чл. 68, ал. 1 от НМЕ може да се самообслужва и я освидетелства с 95% ВСУ без чужда помощ. Това ЕР е обжалвано от освидетелстваното лице – майката на ищеца пред НЕЛК в законоустановения срок и с Експертно решение № 90213, от заседание № 21 от 10.02.2023 г. на НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ – гр. София експертното решение на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе е отменено в частта му по оценка на ВСУ, като НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ – гр. София определя 95% вид и степен на увреждане с чужда помощ на майката на ищеца. Ищецът твърди, че майка му починала на 20.01.2023 г., т.е. преди произнасянето на НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ - гр. София. В предявената искова молба се сочи, че за периода от 21.09.2022 г. до 20.01.20223 г. М., в лично качество /не като наследник на майка му Р. А. Б./, претендира имуществени и неимуществени вреди, като доводите му за това са следните: Ищецът твърди, че в случай че решението на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр.Русе включвало оценка 95% с чужда помощ, то той би могъл да заяви помощ за покриване на разходите за един придружител, ако ползва такъв, в размер на 80 на сто от линията на бедност за съответната година – за 2023 г. – 413 лева, съответно 80% от 413•4 месеца е 1 321, 60 лева. Тази сума, според ищеца, се явява пропусната полза, следствие на незаконосъобразното по повод оценка на ВСУ без чужда помощ експертно решение на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе. Ищецът твърди още, че е ползвал 10 дни отпуск за гледане на болен (л.17 от делото), при което първите три дни са му били заплатени от работодателя му в размер на 70% от дневното брутно трудово възнаграждение, а за останалите - 90% - от НОИ. Разликата от 30% за три дни до пълното дневно брутно трудово възнаграждение и 10% за останалите седем дни също била претърпяна от него имуществена вреда. Твърди още, че от изписването на майка му на 19.05.2022 г. от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен до момента на смъртта й през месец януари 2023 г. състоянието й прогресирало толкова бързо, че обслужването й станало още по-трудно и непосилно за него като нейн син. Майка му била на легло, не можела самостоятелно да се придвижва. Не можела да координира походката си и да седи изправена. Дори трудно приемала самостоятелно храна и лекарства. Невъзможно било сама да поддържа тоалет и лична хигиена. Трудно уринирала, въпреки поставения катетър, с времето това ставало все през по-дълъг период от време, като самото уриниране й причинявало много болки и страдания, на които ищецът бил непосредствен свидетел и при всяко нейно влошаване викал медицинско лице. След посещението й в УМБАЛ „МЕДИКА“ ООД - гр. Русе, урологично отделение, майка му била изписана с постоянен катетър. За обслужването му, смяната му и медицинското обслужване на майка му отново викал медицинско лице, като заплащал за услугата, поради невъзможност да наеме компетентно лице, което да я придружава и обслужва. Претенциите му за причинените му неимуществени вреди на първо място, твърди, че били от факта, че той като мъж и нейн син изпитвал непрекъснато неудобство да й подготвя тоалета и да я обслужва в ежедневните й нужди, същите притеснения изпитвала и майка му, което го карало да се чувства още по-неудобно и конфузно. Твърди още, че чувството му на вина се засилило, когато майка му получила урологична инфекция и се наложило да влезе отново в болнично заведение. Там състоянието й се стабилизирало, но я изписали с постоянен катетър и й били отправени препоръки за повишен прием на течности и смяна на катетъра на 30-35 дни. Посочва, че през процесния период той работел на трудов договор в „СОД 2002“ ЕООД като т. в регионите гр. Бяла, гр. Борово, гр. Две могили и др., което изисквало честото му пътуване и по-дълъг работен ден от стандартното работно време – от 08: 00 часа до 17: 00 часа. Грижите около майка му го карали често да си тръгва по-рано от обичайното, започнал да се отбива по-често при нея, като всичко това било за сметка на работата му. Това довело до конфликт с работодателя му. Чувствал напрежение между него и колегите му, тъй като често се налагало и те да поемат част от неговите задължения. Зачестил със закъсненията за работа, тъй като му коствало много време да обслужва майка си – да й приготви сутрешния тоалет, да й даде лекарства, закуска и да й остави в близост необходимото количество течности, които й било препоръчано тя да поема. В същото време трябвало да изпълнява и семейните си задължения. Ищецът твърди, че през цялото време докато бил на работа или изпълнявал семейните си задължения изпитвал тревога, безпокойство и много силна вина за това, че оставял майка си сама и не можел да й осигури полагащите й се грижи, да наблюдава състоянието й и при необходимост да й осигури нужната помощ. Посочва, че майка му починала сама. Твърди, че освен вина към майка си поради посочените причини, изпитвал вина и същите тревожни чувства и спрямо непълнолетната си дъщеря, тъй като от друга страна времето, което отделял, за да се грижи за майка си, го лишавало от възможност да отделя достатъчно внимание и на дъщеря си. Твърди, че детето му живеело с майка си, с която ищецът бил разделен и поради грижите, които трябвало да полага за неговата майка, непрекъснато нарушавал уговорения режим на лични отношения с детето, което довело и до конфликт и с майката на детето. Ищецът твърди, че се чувствал раздвоен между синовния му дълг и родителските си задължения. Твърди, че станал неспокоен, нервен и раздразнителен, приемал слаби успокоителни, нарушил съня си, бил депресиран и се чувствал изтощен. Твърди също така, че изпитвал притеснения и относно жената, която се съгласила, когато има възможност да наглежда майка му. Тя била близка на семейството и затова отказала да й бъде заплащано за полаганите грижи. Той, обаче, изпитвал притеснения, че се възползва от чуждия труд, изпитвал тревога както за живота и здравето на майка му, така и за жената, която понякога се грижела за нея, тъй като и тя била в напреднала възраст. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.03.2024 г., процесуалният представител на ищеца – адв. М. Д., овластена и със съгласието на ищеца в с.з., на основание чл.214, ал. 1 от ГПК, изменя първоначално предявения иск, като заявява, че ищецът се отказва от предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 500, 00 лева, тъй като тези вреди представляват пропуснатите ползи за добавката за чужда помощ, съгласно чл.103 от КСО, а те се дължат лично на починалото лице. С оглед така направеното изявление на адв. Д. в съдебно заседание, съдът на основание чл. 214 от ГПК с определение е допуснал изменение на петитума, като исковата претенция следва да се счита такава само досежно претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000, 00 лева, ведно със законната лихва, както е описана в исковата молба и по начина, описан в устното изложение. В проведеното на 21.03.2024 открито съдебно заседание, съдът е указал на ищеца, че с оглед изменението на петитума следва да конкретизира претендираната сума за всяка настъпила неимуществена вреда. Според изявление на процесуалния представител на ищеца, претенцията е 2 500, 00 лева за претърпените страдания и болки и 500, 00 лева за неудобствата от това, че ищецът е следвало да обслужва майка си, не ги конкретизира по вид. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.03.2024 г. ищецът категорично заявява, че ако майка му беше получавала сумата, която се полага като добавка за чужда помощ, съгласно чл. 103 от КСО, за него не биха били налице вредите, които претендира, тъй като тогава щял да наеме жена, която да се грижи за майка му. В депозирани по делото писмени бележки вх. № 1762 от 25.03.2024 г., чрез процесуалния си представител, ищецът излага твърдения, че в хода на проведеното съдебно производство безспорно са установени и трите предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за претендираните неимуществени вреди се явява основателен и доказан. Ответникът по иска – „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе, представляван в процеса от главен юрисконсулт С. А., в депозиран подробен отговор на исковата молба вх. № 836 от 07.02.2024 г. по описа на съда (л. л. 32 – 38 от делото), както и в писмени бележки вх. № 1831 от 28.03.2024 г. по описа на съда, счита на първо място заявените от М. искови претенции за недопустими, тъй като частично отмененото експертно решение на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр.Русе касае друго лице – майката на ищеца и че ако експертното решение на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе беше с определена чужда помощ, то средствата, които евентуално биха били отпуснати от Държавата във връзка с това, щяха да са в полза на освидетелстваното лице, а не на нейния син. В условията на евентуалност оспорва и основателността на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като счита, че действително е налице частично отменено ЕР на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе, но липсва пряка причинно-следствена връзка между този ИАА и претендираните вреди. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Русе изразява становище за допустимост и частична основателност на исковата претенция, като посочва, че незаконосъобразният индивидуален административен акт засяга както потребителя на социалната услуга, който е бил лишен от нея, така и близките му, върху които ляга, съгласно закона, тежестта за полагане на грижи за него. Счита за доказани, както настъпването на вреди в психическата и емоционална сфера, така и по отношение на възможността за трудовата реализация и полагане на грижи за собственото дете от страна на ищеца, като по отношение на размера на обезщетението, счита, че същото следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд – Русе намира за установено следното: По фактите С Експертно решение № 92004, от заседание № 181 от 21.09.2022 г., ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе определя на преосвидетелстваното лице Р. А. Б., на 78 г., с придобито право на пенсия за ОСВ, 95% ВСУ, без чужда помощ. Срокът на определения процент вид и степен на увреждане е пожизнен, а общото заболяване на освидетелстваното лице – „Болест на Parkinson“. В мотивите на ЕР, ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе сочи, че решението се взема в съответствие с чл. 40, ал. 1 от ПОУРОМЕРКМЕ въз основа на приложените МЕД документи, като преосвидетелстването е поради влошено здравословно състояние на лицето. Видно отново от констатациите по представените пред ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе документи относно обективно локален статус на лицето, соматично състояние, е посочено, че става въпрос за жена на видима възраст, съответстваща на календарната, в увредено общо състояние, изцяло на легло и се обслужва с чужда помощ. (л. л. 9 и 10 от делото). С Експертно решение № 90213, от заседание № 21 от 10.02.2023 г., НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ – гр. София отменя Експертно решение № 92004, от заседание № 181 от 21.09.2022 г. на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе единствено по повод оценката на ВСУ, като определя чужда помощ на лицето на основа чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ, тъй като лицето не може да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности, видно от приложените документи. От мотивите на ЕР на НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ – гр. София, става ясно още, че производството пред НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ – гр. София е било образувано по повод жалба на преосвидетелстваното лице Р. А. Б. – майка на ищеца на Експертно решение № 92004, от заседание № 181 от 21.09.2022 г. на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе само в частта му досежно определения процент 95% вид и степен на увреждане без чужда помощ, като е посочено, че в хода на административното производство се установило, че лицето е починало и в НЕЛК на 09.02.2023 г. е получен акт за смърт и удостоверение за наследници. Лицето е починало на 20.01.2023 г., с оглед на което и НЕЛК е определила срок на инвалидността – пожизнен-20.01.2023 г. – денят на смъртта. (л. л. 7 и 8 от делото). Относно произнасяне по жалба на неправосубектно лице – вж. чл. 66 от НМЕ. От Експертно решение № 90210, от заседание № 17 от 25.01.2022 г. на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе става ясно, че лицето Р. А. Б. е инвалидизирана, считано от 27.08.2021 г. с общо заболяване на освидетелстваното лице – „Болест на Parkinson“ (л. 11 от делото). По делото е представено заверено копие на дубликат на удостоверение за раждане № 16.01.1998 г., издадено въз основа на акт за раждане № 2568 от 17.09.1979 г., видно от който ищецът Ю. Й. М. е син на посоченото по-горе освидетелствано лице Р. А. Б. (л.22 от делото) Към депозираната искова молба ищецът представя още редица медицински документи, установяващи какво е било здравословното състояние на майка му, как е прогресирало заболяването й до датата на постановяване на Експертно решение № 92004, от заседание № 181 от 21.09.2022 г. на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе с цел установяване невъзможността на същата да се обслужва сама при задоволяване на ежедневните й потребности. Действително всички тези медицински документи доказват твърденията на ищеца, че здравословното състояние на майка му до датата на постановяване на частично отмененото експертно решение на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе било значително влошено, същата била на легло, не можела да се обслужва сама, бил й е поставен катетър, били са й необходими постоянни грижи (л. л. 12 – 17 от делото). С цел да установи вида и интензитета на претендираните от него неимуществени вреди, ищецът, чрез своя процесуален представител, е поискал да бъдат допуснати до разпит двама свидетели в режим на довеждане. От разпита на св. К. Д. П. се установява, че тя познава ищеца от 1997 г., когато с мъжа й се преместили да живеят в неговото жилище, тогава той бил още ученик. За заболяването на майка му знае, че последната е била болна отпреди 3-4 години специално с това заболяване паркинсон. Знае това, защото общува често с ищеца като приятели, наясно е с проблемите му. Свидетелства за това, че първоначално майка му била с количка, с патерици, все пак се придвижвала по някакъв начин, но мисли, че през 2022 г., може би през пролетта, вече състоянието й драстично се влошило. Тогава М. й споделял, че са в болница и тя му се обаждала, за да се интересува какво се случва, как се справя той. След това пак били в болница и се стигнало дотам, че той търсел някой, който да му помага, защото излизал от работа, налагало му се да отсъства, и понеже свидетелката вече била пенсионерка, решила да му помага в грижите за майка му. Ходела сутрин или следобед, когато имала възможност, да я храни, да й дава лекарства, когато ищецът не е успял или майка му не е могла да ги поеме. Знаела, че му е много трудно, защото, според нейни впечатления, започнал да се изнервя. Дотогава майка му можела да се движи и й оставяли храна и лекарства на една ръка разстояние, за да може да ги поеме, но през месец септември 2022 г. тя вече била „вдървена“. Когато я посещавала, свидетелката й разтривала пръстите на ръцете, краката, тогава майка му не можела вече дори да се храни, хранели я първо с лъжичка, след това със сламка, със спринцовка, чудели се по какъв начин да й дават храната, защото майка му драстично отслабнала и положението й се влошавало все повече. Свидетелства за това, че ищецът се надявал на тази помощ, след като били изпратили документи за ТЕЛК - Русе. Свидетелката помни, когато М. й се обадил, за да й каже какво било решението на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр.Русе, тъй като тогава и дъщеря му имала рожден ден. Знае, че това решение било обжалвано и че очаквали резултат. Свидетелката твърди, че е наясно за тези обстоятелства, тъй като всеки ден или се виждали, или говорели по телефона с ищеца. Според нейни лични възприятия, и от това, което М. й е споделял, ищецът се е притеснявал, че не може да полага необходимите грижи и за детето си, че отсъства и от работа. Има впечатления, че от един „слънчев човек“, ищецът станал много изнервен. Не знае дали е приемал някакви лекарства. Тя се опитвала да го успокоява и да му помага доколкото може, но свидетелства за това, че тя не се е грижила например за тоалета и хигиената на майка му, знае, че той сам правел това. Свидетелката заявява, че Б. много пъти й е споделяла колко се чувства унизена от това, че синът й трябва по този начин да се грижи за нея, да я обслужва така, да й сменя памперси, да се грижи за тоалета и хигиената й. Знае, че ищецът е имал проблеми и на работа, но, според нея, било добре, че работата му била свързана с пътувания, за да може поне 3-4 пъти на ден да минава да наглежда за малко майка си, така свидетелката сочи, че ако имало нещо, ищецът й се обаждал по телефона да отиде - за лекарства, за спиране на климатик, и други дейности, които макар и незначителни, майка му не можела да извършва сама. Свидетелства за това, че майка му изпитвала неудобство и пред нея, че й губи времето като й помага. Свидетелства и за това, че и ищецът се чувствал неудобно от това, че не й е плащал за грижите, които полагала за майка му. Знае, че през времето, когато полагал грижи за болната си майка, ищецът разредил срещите с дъщеря му, докато преди това редовно я взимал. От показанията на св. Д. Д. Л. се установява, че с ищеца се познават от студентските им години, от 1995 г., оттогава свидетелката познава и майка му, като приятелството им с ищеца продължавало и до днес. Поддържат близки отношения и се виждат често. Знае за заболяването на майка му, за внезапното му прогресиране, за влошаване на здравословното й състояние, при което накрая вече била на легло и изцяло неподвижна. Свидетелства, че когато майка му се разболяла ищецът станал затворен, а когато узнал за решението на ТЕЛК „тотално се сринал“. Свидетелства за това, че той сам и изцяло поел грижите за майка му. Знае, че му се е налагало да отсъства от работа, за да може да се грижи за нея. Твърди, че тя му помогнала да напише жалба срещу решението на ТЕЛК, за да може да получават някакви средства, ако бъде определена чужда помощ. Свидетелства за това, че и неговото здравословно състояние се влошило. Знае, че докато се е грижил за майка си, не е можел винаги да спазва установения режим на лични отношения с дъщеря му, страдал от това, че не може и на детето си да отделя нужното внимание, влошили се й отношенията между него и майката на детето му. Правни изводи Исковата молба е допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили неимуществени вреди вследствие на частично отменен по административен ред като незаконосъобразен индивидуален административен акт, а като ответник е посочено юридическото лице, в чиято структура е органът, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. Неоснователен е доводът на ответната страна, че искът се явява недопустим като подаден от страна, която не е активно легитимирана, с оглед фактическите твърдения на ищеца. Ответникът твърди, че М. предявява иск в лично качество и претендира от УМБАЛ „Канев“ АД (към което е открит TEЛK с решение на директора на РЗИ - Русе) заплащане на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди по повод частично отменено Експертно решение № 92004, от заседание № 181 от 21.09.2022 г., издадено на неговата майка - Р. А. Б.. Според ответната страна, експертното решение на ТЕЛК представлява индивидуален административен акт и правата, произтичащи от него касаят точно определено лице - освидетелстваното. Твърди, че в конкретния случай, ако експертното решение на ТЕЛК - Русе беше с „определена чужда помощ - с придружител“, то средствата, които евентуално биха били отпуснати от Държавата във връзка с това, щяха да са в полза на освидетелстваното лице, а не на нейния син. Действително, както твърди ответникът, ако експертното решение на ТЕЛК - Русе беше с „определена чужда помощ - с придружител“, средствата, които евентуално биха били отпуснати от Държавата във връзка с това, щяха да са в полза на освидетелстваното лице, а не на нейния син. В хипотезата на разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, обаче, за да е допустим искът, е нужно единствено административния акт да е отменен по съответния ред, а според съдебната практика е достатъчно и да е налице твърдение за отменен като незаконосъобразен административен акт, от който са произлезли вреди. Законодателят не е предвидил като условие за допустимост на този иск отмяната на административния акт да е по жалба на ищеца или пък той да е бил негов адресат. Т. условие не съществува и в ЗОДОВ. От разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ следва, че искът се предявява от увреденото/увредените лице/лица. В този смисъл, за да е допустим искът, следва да е налице твърдение, че ищецът е увреден от конкретния отменен акт, действие или бездействие. Доколко това е така, е въпрос по съществото на делото, по който съдът ще се произнесе с решението си. В този смисъл е и практиката на ВАС, намерила отражение например в определение № 11451 от 12.12.2022 г. по адм. д. № 8625/2022 г., ІІІ о. на ВАС. Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна по следните съображения: Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава ХІ от същия кодекс, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Правната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отмененият административен акт сам по себе си не е достатъчно основание за ангажиране на отговорността на съответния административен орган по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Законът не презюмира настъпването на вреди като последица само поради факта на отмяна на даден административен акт. За да възникне правото на обезщетение задължително е необходимо кумулативното наличие на няколко определени предпоставки, а именно: 1/. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; те да са при или по повод изпълнението на административна дейност; 2/. причинена вреда - имуществена и/или неимуществена; 3/. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно направеното в проведеното открито съдебно заседание на 21.03.2024 г. изменение на първоначално заявените искови претенции, ищецът претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000, 00 лева за периода от 21.09.2022 г. до 20.01.2023 г., в резултат на частично отменено по административен ред като незаконосъобразно Експертно решение № 92004, от заседание № 181 от 21.09.2022 г. на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе, отменено в частта му по оценка на ВСУ, издадено на неговата майка Р. А. Б.. Съгласно правната норма на чл. 103 от КСО, в относимата редакция, пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост. Потребността от чужда помощ представлява компонент на експертизата на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане по силата на чл. 61, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от НМЕ. С разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ е предвидено, че експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. В същия смисъл в чл. 3, ал. 2 от НМЕ е разписано, че експертизата на трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. от 68 КСО, се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК. На основание разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НМЕ, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ, когато определят степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) над 90 на сто. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.03.2024 г. ищецът категорично заявява, че ако майка му беше получавала сумата, която се полага като добавка за чужда помощ, съгласно чл. 103 от КСО, за него не биха били налице вредите, които претендира, тъй като тогава щял да наеме жена, която да се грижи за майка му. Така, обаче, както са описани същите тези неимуществени вреди, те представляват всъщност пропуснати ползи, които също са имуществени вреди. В този смисъл ищецът на практика под формата на претендирани неимуществени вреди, реално предявява претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, от която претенция изрично се е отказал (вж. изявление на процесуалния представител на ищеца и допуснатото от съда на основание чл.214 от ГПК изменение на петитума на исковата претенция, обективирани в съставения протокол от проведеното на 21.03.2024 г. открито съдебно заседание на л. л. 39 – 42 от делото). Евентуалната невъзможност да се упражни едно имуществено право, каквото в случая е получаването на добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО, и то от правоимащото лице, което е освидетелстваното лице, на което е определена чужда помощ, обаче, не води до причиняване на неимуществени вреди, а същото има имуществен характер. В случая ищецът не е основал претенцията си на причинени имуществени вреди, а на неимуществени такива, каквито, така както са претендирани по вид и интензитет, не се установи да са настъпили като пряка последица за ищеца в резултат от Експертно решение № 92004, от заседание № 181 от 21.09.2022 г. на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе, отменено в частта му по оценка на степента на увреждане, издадено на неговата майка Р. А. Б. (В този смисъл вж. решение № 11636 от 14.12.2022 г. по адм. д. № 6794/2022г., ІІІ о. на ВАС). Неимуществените (моралните) вреди се изразяват в болки и страдания, които лицето е изживяло. Т.е. неимуществени вреди са всички отрицателни преживявания в резултат на увреждането. Тяхното доказване трябва да бъде пълно и главно и лежи върху ищеца. В трайната си практика Европейския съд по правата на човека, а и компетентния български съд, многократно е изтъквал, че претърпените болки и страдания трябва да превишават неизбежния елемент на такива, присъщ на и съпътстващ определено събитие, резултат от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен орган. Следователно, за да е налице неимуществена вреда трябва лицето да е подложено на стрес или затруднения, болки и страдания, чиято интензивност превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на дадено събитие, резултат от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен орган, и да е само и единствено последица от незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на административен орган. Преценката за това е винаги относително понятие и зависи от фактите по делото, от естеството на отношенията и т.н. По делото са разпитани двама свидетели – св. К. Д. П., която е помагала на ищеца в грижите за болната му майка, с която са в приятелски/близки отношения от години и св. Д. Д. Л., приятелка на ищеца от студентските години. Показанията и на двете свидетелки досежно вида и интензитета на претендираните от ищеца неимуществени вреди са много общи, без конкретика, с посочване на емоционално и психическо състояние на ищеца, както те са го възприели, без точни и ясни данни, факти и обстоятелства. Неимуществената вреда представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговите права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Вредата би била в причинна връзка с отменения акт - експертно решение, ако е пряка и непосредствена последица от него. От събраните по делото доказателства, не се доказа да са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест изрично е указана конкретно с определение № 279/24.01.2024 г. по делото. Така например, в исковата молба, ищецът в лично качество излага данни за изпитване на неудобство при полагане на грижи за болен член от семейството - неговата майка от гледна точка на това, че ищецът е мъж, а е трябвало да я обслужва като се грижи за тоалета и хигиената й. От свидетелските показания, обаче, не се установиха конкретни данни в тази посока. Св. П. по-скоро свидетелства за това, че майка му често й е споделяла, че се чувства унизена от това, че синът й е трябвало по този начин да се грижи за нея, като тези показания по-скоро доказват претърпени от нея неимуществени в това отношение, а не от нейния син, а и полагането на грижи за болната му майка не е пряка и непосредствена последица от отмененото експертно решение. На следващо място, в исковата молба се сочи, че ищецът е изпитвал чувство на вина след получаване на урологична инфекция на болната и пролежаването й в лечебно заведение по повод на това. Това обстоятелство, обаче, е настъпило преди издаване на отмененото ЕР на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр.Русе, отменено в частта му по оценка на степента на увреждане, издадено на неговата майка Р. А. Б. – болната е била изписана на 29.08.2022 г. (л. 14 от делото). Ищецът твърди и наличието на конфликт с работодателя по повод закъснения за работа и напрежение между него и колегите, но от свидетелските показания не се доказа това твърдение. Последните, както беше посочено и по-горе в настоящото изложение, само много общо установяват, че ищецът се чувствал притеснен, изпитвал неудобство от това, че му се налагало да закъснява за работа, да отсъства, че му е било трудно да съчетава служебните си задължения с полагането на дължимите грижи за майка му. Не се сочи наличието на конкретни конфликтни ситуации с работодателя му или с негови колеги. Твърди още, че е изпитвал тревога, безпокойство и много силна вина за това, че майка му е сама. От събраните доказателства, обаче, все пак става ясно, а и ищецът не отрича това, че е имало близък – св. П., който все пак му е помагал в грижите за болната му майка безвъзмездно, когато той не е бил в състояние и не можел да й осигури грижи. Все пак е можел да разчита на свидетелката, ако е следвало да бъдат извършени някои леки дейности, свързани с обгрижването на майка му и той е нямал тази възможност, защото е бил на работа например. Сочи още, че е изпитвал страх за живота и здравето на майка му и жената, която се грижи за нея. От свидетелските показания, обаче, не се установиха данни за това. В исковата молба ищецът твърди още, че е бил раздвоен между синовния си дълг и родителските си задължения към детето му, с което има определен режим на лични отношения. В показанията на свидетелите отново много общо се сочи, че докато се е грижил за майка му, ищецът разредил срещите си с детето, като не се установява как му се е отразило това, как се е чувствал и т.н. Липсват конкретни данни изобщо в тази насока. В случая не се събраха доказателства описаните от ищеца неимуществени вреди да са настъпили и да са в пряка причинно-следствена връзка с отмененото експертно решение, издадено на майка му Р. А. Б.. Изпитването на тревога, безпокойство и вина поради факта, че един син не може да е достатъчно пълноценен, както и раздвоението между синовния дълг и отговорността към родителя и конфликтите в работата е нормална и предполагаема реакция в поведението му при наличие на заболяване на родител. Обосновава се и произтича от моралното задължение за полагане на грижи за болния родител, от принципа за уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството, заложен в Семейния кодекс, както и от задължението по чл. 124, ал. 5 от същия нормативен акт за пълнолетните - да се грижат за своите възрастни или болни родители. Предвид това не се установи наличие на неимуществени вреди, доказани в настоящото производство, които да са пряка и непосредствена последица от отмененото експертно решение на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе, отменено в частта му по оценката на степента на увреждане, издадено на неговата майка Р. А. Б., а същите представляват морален дълг към болния родител, заболяването на който не е обусловено от отменения административен акт. По силата на чл. 52 от ЗЗД, приложим съгласно разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи, че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и понятия. В конкретния случай ищецът не доказа по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с измененото от НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ – гр. София експертно решение на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе, с адресат неговата майка. Психо-емоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт, са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. Въз основа обаче на събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели - близки на ищеца, остава недоказано наличието на промяна в психо-емоционалното състояние на ищеца, свързано с негативни емоционални и психически преживявания и лични страдания, само и единствено в резултат от „неопределена чужда помощ“ в експертното решение на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр.Русе за неговата майка. Свидетелските показания установяват действително, че ищецът се е чувствал психически зле и е бил подтиснат, разтревожен, чувствал се е неудобно, бил е притеснен, но не би могло да се определи, че това негово психо-емоционално състояние се дължи само и единствено на измененото впоследствие с ЕР на НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ – гр. София експертно решение на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр.Русе с определен процент ВСУ с чужда помощ. Освен това и показанията на свидетелите са твърде лаконични и общи, без да се сочат конкретни факти и обстоятелства като външно проявление и обективен израз на твърдените негативни последици от гледна точка на психо-емоционалното състояние на ищеца. От тези свидетелски показания не се установяват конкретни негативни емоционални и психически преживявания на ищеца като резултат от измененото решение на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе. Сочените от свидетелите изживявания на ищеца представляват субективно мнение на близък на лицето, неподкрепено от каквито и да е било обективни данни. Така, от страна на ищеца, в чиято тежест е да докаже при условията на пълно главно доказване както настъпването на вредите, така и причинно-следствената им връзка с незаконосъобразния акт, не са ангажирани доказателства за установяване съществуването на материалноправните предпоставки за възникване правото му за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото няма спор, че М. предявява иск в лично качество и претендира от УМБАЛ „Канев“ АД (към което е открит TEЛK с решение на директора на РЗИ - Русе) заплащане на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди по повод отменено ЕР на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе, издадено на неговата майка - Р. А. Б.. Експертното решение на ТЕЛК представлява индивидуален административен акт и правата произтичащи от него касаят точно определено лице - освидетелстваното. В конкретния случай, ако експертното решение на ТЕЛК - Русе беше с „определена чужда помощ“, то средствата, които евентуално биха били отпуснати от Държавата във връзка с това, щяха да са в полза на освидетелстваното лице, а не на нейния син. Разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от 33 установява императивно заинтересованите лица и органи, реда и сроковете за обжалване на решенията на органите на медицинската експертиза на работоспособността. По силата на тази правна норма легитимирани да обжалват решенията са: освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността, които могат да упражнят правото си на жалба срещу решенията на ТЕЛК в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. От посоченото следва извода, че правен интерес (предявяване на иск за имуществени вреди) от действието на едно експертно решение, издадено от ТЕЛК и отменено от НЕЛК имат изрично посочените в закона лица, когато предявяват иска в лично качество. В настоящия случай обжалването на експертното решение на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе пред НЕЛК е станало от правоимащо лице, а именно освидетелстваното такова. Предявяването на иск за имуществени вреди по ЗОДОВ на основание отмененото експертно решение в настоящия случай представлява иск от трето лице в патримониума, на което не биха постъпили средства, дори, ако експертното решение на ТЕЛК - Русе беше с определена чужда помощ. Действително, разпоредбата на чл.6, ал. 1 от ЗОДОВ гласи, че при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения. Но в случая, както многократно се посочи в мотивите на настоящия съдебен акт, исковата претенция е предявена от ищеца в негово лично качество, а не като наследник на починалата му майка Р. А. Б.. Освен това искът е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като първоначалната искова претенция е изменена, отказвайки се от иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. От значение е и обстоятелството, че съгласно съдебната практика, М. като наследник не би имал право на иск за настъпилите по отношение на майка му неимуществени вреди. А във връзка с твърдяните претърпени от самия него вреди, както се посочи и по-горе в настоящото изложение, липсва пряка причинно-следствена връзка с издаденото спрямо майка му частично отменено ЕР на ТЕЛК – I – състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе. В този смисъл са и решение № 8105 от 26.07.2023 г. по адм. д. № 7270/2021 г., ІІІ о. на ВАС, решение № 3147 от 15.03.2017 г. по адм. д. № 6077/2016 г., ІІІ о. на ВАС и др. При липса дори на една от трите кумулативно необходими предпоставки отговорност на Държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира. Претенцията на М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000, 00 лева, ведно със законната лихва, следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. При прилагането на правилото на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита. Съдът определя размера му на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от ЗПП, при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Русе