Решение № 23 от 24.1.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 825/2024 г.

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс. С решение на Районен съд Пазарджик по гр.д.№ 3219 по описа за 2023 година е прието за установено по отношение на ответника „Риал стейтс“ ЕООД, ЕИК 112633304, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, бул. „Околовръстен път“ №3, ет.7, ап.73А, че ищците И. В. Д. с ЕГН •••••••••• и Г. П. Г. с ЕГН •••••••••• и двете от гр. Пазарджик, ул. „Цар Симеон“ №21, ет.5, ап.30 са собственици на 1/3 ид. част от поземлен имот - нива с площ 8.376 дка, шеста категория, представляваща имот №123003 по плана за земеразделяне в землището на с. Сбор, м. „Градината“, при граници и съседи: имот №000344 - дере на общината, имот №123004 - нива насл. на П.Д.Д., имот №000108 - полски път на общината и имот №123002 - нива насл. на П.С. Д., който имот е идентичен с поземлен имот със стар идентификатор 65468.123.3 по КККР на земеделската територия в землището на с. Сбор, общ. Пазарджик, с площ от 8376 кв.м., начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, съседни имоти: 65468.123.9, 65468.123.4, 65468.124.4 и 65468.123.2, и на основание чл.108 ЗС е осъден ответника да предаде на ищците владението върху идеалната част от имота. Отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК относно т.11 от Констативен нотариален акт за собственост №54 от 11.02.2022г., том I, рег. №372, дело №24/2022г. на М.М. - нотариус с рег. №571 в НК, до размера на 1/3 ид. част от признатото право на собственост. Осъден е ответника „Риал стейтс“ ЕООД да заплати на ищците И. В. Д. и Г. П. Г. съдебни разноски в размер на 1553.20 лв. В срок така постановеното решение е обжалвано от „Риал стейтс“ ЕООД. Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост В открито съдебно заседание по делото от 09.05.2024 година били обосновани две съображения за недопустимост На първо място се подържа, че е недопустимо изменението на иска, както и, че предявеният иск е недопустим, поради неправилно индивидуализиране на процесните имоти. Установено било по делото, че се касае за урбанизирана територия (има одобрен и действащ ПУП и имотите са части от УПИ-та) още към момента на предявяване на иска и това е било известно на ищците, доколкото и самите те имат твърдения в тази насока. Независимо от това исковете били предявени с предмет поземлени имоти. Това не отговаряло на обективната истина, както към момента на завеждане на исковата молба, така и към момента на приключване на съдебното дирене. Обжалваното решение било постановено при допуснато съществено процесуално нарушение не можело да се ползва с изпълнителна сила, доколкото процесните имоти не могат да се индивидуализират от ЧСИ / ДСИ при евентуално принудително изпълнение. Решението било необосновано. Съдът кредитирал свидетелските показания на свидетелите посочени от ищците. Тези свидетелски показания не били годни да установят при условията на пълно и главно доказване факта на владението върху процесиите имоти: свидетелските показания били оскъдни и не съдържали лични впечатления. Освен това - свидетелите били пряко и явно заинтересовани и свидетелските показания следвало да се изключат. Свидетелят С.Г. е внук на ищцата, на 25 години е и депозира показания за обстоятелства, осъществени по времето на които е бил непълнолетен. Свидетелката К.Д. открито заявила, че е страна по дело срещу същия ответник. Съдът неправилно преценил годността на свидетелските показания и неправилно стигнал до извод за това, че владението е установено по безспорен начин. Ищците не доказали трите законови предпоставки за уважаване на ревадикационния иск при условията на пълно и главно доказване. Съдът направил необективен едностранен анализ на доказателствата и постановил решение при съществени процесуални нарушения, изводите му изводи противоречали на материалния закон и съответно решението било неправилно. Молят обжалваното решение да бъде отменено и иска отхвърлен, като претендират разноски. В срок е постъпил писмен отговор. Ответниците оспорват въззивната жалба и я намират за неоснователна. Считат, че в известна степен жалбата е бланкетна, доколкото сочените пороци на решението не са мотивирани. Неправилно се подържало, че е недопустимо направеното изменение на иска. Неоснователни били и доводите за недопустимост на иска, респективно на съдебното решение, заради начина, по който е индивидуализиран недвижимия имот, предмет на спора. Позовават се приетото в Тълкувателно решение № 8/2016 г. на ВКС - ОСГК, а именно, че собственикът може да търси защита на своето право на собственост, дори ако имотът не е нанесен в кадастрален или регулационен план, тъй като за упражняването на защитата е достатъчно границите на имота да могат да бъдат установени от документите за собственост, въз основа на които се претендира собствеността. Съдът изложил мотиви в тази насока, които се споделят от ответниците. Съгласно § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ и чл. 24, ал. 2 ЗКИР, поземлен имот е част от територията /земната повърхност/, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. За да бъде разграничен един такъв поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта. Достатъчно е един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени. Следователно, липсата на техническо отразяване на границите на един реституиран имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост /еж. т.2 от ТР №8 от 23.2.201бг. по т.р. №8/2014г. на ВКС, ОСГК/. В същото тълкувателно решение било прието още, че при иск за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ и ЗВСВНОИ но ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБИМ, ЗДИ u ЗС, имотът, правото на собственост върху който се защитава с предявяването на иска е самостоятелна недвижима вещ, дори когато представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот, тъй като от юридическите актове могат да се установят границите на този имот. В хипотезата на реституция по административен ред - например ЗСПЗЗ и ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, юридическият акт, който оп‐ ределя границите на имота, така че те да могат да бъдат установени, е административният акт за реституцията на този имот. Същевременно погрешното отразяване или не- отразяване на имотните граници в КК и КР не лишава действителния собственик от вещните му права нито създава вещни права в полза на собственика на имота, в чиито граници попада защитавания имот. Положителното съдебното решение за собственост е основание за правилното отразяване на имота в кадастралната карта. Така приетото било приложимо в настоящата хипотеза, тъй като ищците твърдят, че макар реституирания имот да е били нанесен в кадастралната карта с неговите верни границите съгласно решението на ПК и КВС, впоследствие кадастралната карта е изменена и границите на имота са премахнати от нея, а самият имот е включен в границите на друг по-голям по‐ землени имоти, който е отразен като собственост на ответника. Тази непълнота обаче не пречка за защитата по съдебен ред на правото на собственост, тъй като границите на реституирания имот лесно могат да бъдат установени от решението за възстановяването на собствеността. В жалбата не било мотивирано оплакването за необоснованост на решението, като жалбоподателят се позовавал само на заинтересованост на свидетелските показания. Ответникът не довел допуснатите от него свидетели, липсвали и писмени доказателства, които установяват, че той е упражнявал в изискуемия от закона период фактическата власт върху процесиите имоти. Установено било, че фактическата власт е упражнявана от ищците. Не било установено и намерение за своене на имота. През 2022 г, с поставянето върху имота на фотоволтаични панели, ответ‐ ното дружество завладяло /незаконно/ имота на ищците. Молят решението да бъде потвърдено, претендират разноски. Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, намира, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим и следва да се произнесе по същество на спора, като съображенията си за допустимостта на предявения иск, респективно на съдебното решение, ще изложи при излагане на фактическата обстановка, която приема и съответно при излагане на правните си изводи. Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността. В исковата си молба против „Риал стейтс“ ЕООД ищците И. Д. и Г. Г. твърдят, че са наследници на А.Д.Д., ЕГН ••••••••••, починал на 01.07.2001г. в с. Сбор, община Пазарджик, съгласно Акт за смърт № 0004/02.07.2001г, съставен в с. Сбор. Ищците били преки наследници на един от тримата синове на наследодателя П.Д., починал през 2002 година. С Решение № 2Б099 от 14.05.1998г. Поземлената комисия в гр. Пазар‐ джик, на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне е възстановено правото на собственост на А.Д.Д., бивш жител на с. Сбор на нива от 8.376 дка (осем дка и триста седемдесет и шест кв. метра), шеста категория, местност Градината, имот 123003 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 000344 Дере на Общината; № 123004 Нива наел, на П.Д.Д.; № 000108 Полски път на Общината и № 123002 Нива наел, на П.С. Д.. Процесният имот е посочен под № 7 в това решение. Издадена била и скица на 28.05.1998г. Твърдят още, че след смъртта на А.Д. и прекия им наследодател П.Д. са собственици общо на 1/3 идеални части от процесния имот на основание чл. 10 от ЗН (по коляно), тоест е налице съсобственост върху имота предмет на спора, основана на наследствено правоприемство. Този имот бил отдаван под наем с „Договор за наем за земеделска земя” за всяка земеделска година и обработван от земеделска кооперация, която впоследствие фалирала. На 18.04.2016г. И.А.Д., чрез пълномощник В.С.Д. от името на всички наследници в качеството си „Арендодател” сключил „Договор за аренда на земеделски земи” с Д.С.Д., ЕГН ••••••••••, представляван по пълномощие от В.С.Д., в качеството си на „Арендатор”, като земите предмет на договора били посочени в неговата точка 2, включително и процесния имот под № 12003 и цялата площ от 8.376 дка. Срокът на този Договор за аренда бил за пет стопански години, считано от 01.10.2016г. до 01.10.2021г. В него е записано, че той може да продължен автоматично за същия период от време, ако никоя от страните не възрази. Никой от съсобствениците не се бил разпоредил с този имот, по какъвто и да е начин. През м. юли 2022 г., когато отново трябвало да се получава рента с им било съобщено, че имота им повече няма да бъде обработван, тъй като при тях имат данни, че имотът е вече с друг собственик и че Договорът за аренда на земеделска земя е заличен. Установили, че за техния имот има издаден Нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по давност, който е вписан в Службата по вписване - Пазарджик - акт № 15, том 4, дело 535 от 11.02.2022г., вх. per. 1019 от 11.02.2022г., дв. вх. per. № 1004 от 11.02.2022г. на нотариус М.М. с № 571 с район на действие Районен съд-Пазарджик. В този нотариален акт, след извършена обстоятелствена проверка било признато, че „Риал Стейтс“” ЕООД, ЕИК е собственик и на техния имот, описан под № 11 по следния начин: ПИ с идентификатор 65468.123.3 (шест, пет, четири, шест, осем, точка, едно, две, три, точка, три) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 122/30.06.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: общ. Пазарджик, с. Сбор, местност „ГРАДИНАТА”, с площ 8376 кв.метра (осем хиляди триста седемдесет и шест квадратни метра), трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6 (шеста), предишен идентификатор: няма, номер на предходен план: 123003, при съседи: 65468.123.9; 65468.123.4; 65468.124.4; 65468.123.2, съгласно Скица № 15-32650- 16.01.2022г„ издадена от СГКК-Пазарджик. Накрая на този НА е описано какво е представено по това нотариално дело. При съставянето на този нотариален акт за собственост били допуснати нарушения на закона. Ищците констатирали, че с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, акт № 69, том 2, дело 4196 от 24.08.2022г., вх. per. 7374 от 24.08.2022г., дв. вх. per. 7534 от 24.08.2022г. е учредена ипотека върху този имот в полза на „Инерком” ЕООД от страна на фирма „РИАЛ СТЕЙТС” ЕООД, пред „Търговска банка ”АД, като имотът е посочен под № 114 на лист 25 от общо 45 листа. При проверка се оказало, че впоследствие този имот е станал част от окрупнен такъв ПИ с № 65468.123.10 в местността „Градината” с площ 55964 кв. метра, като в него е включен и имота им. Считат, че последните действия са предприети много бързо, тъй като очевидно е извършена корекция на ипотеката и това е станало с нов НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, акт № 89, том 2, дело 4598 от 14.09.2022г., вх. per. 8008 от 14.09.2022г., дв. вх. per. 7984 от 14.09.2022г. е учредена ипотека върху този имот в полза на „Инерком” ЕООД от страна на фирма „РИАЛ СТЕЙТС” ЕООД, пред „Търговска банка Д”АД, като имотът е посочен под № 103 на лист 23 от общо 43 листа, но вече като част от този окрупнен имот с площ 55964 кв. метра. На ищците не била издадена скица, поради извършеното окрупняване на имотите и новите данни за собственост. По кадастрални данни този имот напълно съвпадал с този, който е възстановен с Решение № 2Б099 от 14.05.1998г. от ПК в гр. Пазарджик на А.Д.Д., за който бил направен въвод от ПК и който ищците до 2022г. отдавали първо под наем и след това под аренда. Ответното дружество не било упражнявало държане или владение върху идеалните части на ищците и върху целия процесен имот в продължение на 10 години и не били налице основанията да придобие имота по давност. Според Справка за пълната история на имот № 123003 към 27.06.2023г. в Регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ за землището на с. Сбор за нива с площ 8376 дка в местността „Градината ” било посочено, че собственик е А.Д.Д.. Поради предприетите действия от ответника възниквал правния им интерес да предявят установителен иск за собственост, като молят: Да бъде прието зя установено по отношение на ответника „Риал стейтс“ ЕООД че И. В. Д. и Г. П. Г. са собственици на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 65468.123.3 (шест, пет, четири, шест, осем, точка, едно, две, три, точка, три) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-122/30.06.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: общ. Пазарджик, с. Сбор, местност „Градината”, с площ 8376 кв.метра (осем хиляди триста седемдесет и шест квадратни метра), трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6 (шеста), предишен идентификатор: няма, номер на предходен план: 123003, при съседи: 65468.123.9; 65468.123.4; 65468.124.4; 65468.123.2, съгласно Скица № 15- 32650-16.01.2022г., издадена от СГКК-Пазарджик, който имот е идентичен с този посочен в Решение № 2Б099 от 14.05.1998г. на Поземлената комисия в гр. Пазарджик за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне на землището на с. Сбор, ЕКТТЕ 65468, община Пазарджик, представлява нива от 8.376 дка (осем дка и триста седемдесет и шест кв. метра), шеста категория, местност “Градината“, имот 123003 по плана за земеразделяне. Направено е и искане да се отмени по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК т.11 от НА за собственост на недвижими имоти придобити по давност, който е вписан в Службата по вписване - Пазарджик - акт № 15, том 4, дело 535 от 11.02.2022г., вх. per. 1019 от 11.02.2022г., дв. вх. per. № 1004 от 11.02.2022г. на нотариус М.М. с № 571 с район на действие Районен съд-Пазарджик до размера на признатите 1/3 идеални части, евентуално да бъде отменен нотариалния акт по отношение на целия имот. Претендират разноски. В срок е постъпил писмен отговор. Дружеството ответник счита, че иска е допустим, но неоснователен. Не оспорват твърденията относно възстановаване на земеделски имот и правата на ищците като наследници на лицето, чийто права са възстановени. Твърдят, че И.А.Д. с подписването и сключването на Договор за аренда на земеделски земи от 18.04.2016 г., в качеството на „Арендодател” сключил договора от името на всички наследници. Оспорват твърденията в исковата молба, че дружеството никога не е владяло идеалните части на ищците, така и целия процесен имот в продължение на 10 години и, че никой от останалите съсобственици не се е разпореждал с правата си върху имота. Сключването на договор за аренда, както преди, така и след приемането на чл.З, ал.4 Закон за арендата в земеделието, съставлявало действие на управление и само по себе си не можело да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение по отношение на наследниците, несключили договора и неполучили паричната рента. Дружеството от дълги години окрупнявало имоти, в землището на с.Сбор за изграждане на соларен парк от фотоволтаици т.н. фотоволтаична централа. Владеело процесния имот повече от 10 г. - чистило го от бурени, фризова, охранява, наглежда. Преминавали през имота за извършване на тези дейности. Имота бил ограден, имало и постройки и ищците не се били противпоставили на тези дейности. Правят възражение за изтекла придобива давност, на което основание всъщност са се позовали, за да се снабдят с нотариален акт и което им действие е обосновало правния интерес на ищците от предявване на иска. Дружеството се свързало с всички сънаследници, съсобственици на имота и от „човешка“ гледна точка им предложило обезщетение, което другите наследници приели и бил подписан договор. В първото по делото редовно заседание от 21.03.2024 година е направено искане от ищците за изменение на иска, чрез преминаване от установителен към осъдителен. Във връзка с доводите относно упражнявано владение от дружеството в писмения отговор са представени договор за наем на земеделска земя от 2021 г., , с който имота е отдаван под наем през 2021 година, включително и от наследниците, обезщетени от дружеството, на частен земеделски производител Д.Д.; представени са разходни касови ордери за получаваната рента от 2017-та година и за платен наем под формата на парични средства от частния земеделски производител. До 2020 година плащанията били в резултат на арендния договор, а 2021 и 2022 г. – въз основа на наемния договор. Въпреки, че е присъствал в това съдебно заседание представител на ответника, не е изразил становище по исканото изменение и е поискал да му бъде даден срок за това. Представените договори за наем са оспорени, като е оспорена тяхната автентичност. Направено е оспорване и на представените разходни касови ордери, поради това, че не съдържат подписи или съдържат само подписи на касиер, като отново се оспорва истинността им. Съдът е открил производство по оспорване истинността на представените от ищеца и оспорени от ответника писмени доказателства, както следва: Договор за наем на земеделска земя № 2048/23.07.2021 г., Договор за наем на земеделска земя №2051/02.02.2021 г., Договор за наем на земеделска земя № 2063/14.07.2021 г., РКО № 2063/2022 г., РКО № 2063/2021 г., РКО № 2063/2020 г., РКО № 2063/2019 г. и РКО № 2063/2018 г. По искане на ищеца, чиято е доказателствената тежест е допусната почеркова експертиза. В това заседание на основание чл.98 ал.3 от ГПК /очевидно се касае за фактическа грешка/ съдът е дал на ответника възможност да изрази становище по направеното изменение на иска. В заседанието на 9.05.2024 година представителят на ответника е изразил становище, че изменението на иска е недопустимо, като е направил произволен анализ на постъпилата молба, с която то е направено. Възражението се основава на твърдението, че по начина по който е формулирана молбата се запазвал предявения установителен иск и се предявявал нов такъв – осъдителен. В това заседание е допуснато изменението на иска, като съдът е счел, че допустимо, съобразявайки разпоредбата на чл.214 от ГПК и природата на ревандикационния иск по чл.108 от ГПК. Въззивният съд изцяло споделя тези съображения и намира, че изменението на иска е допустимо и като го е допуснал и се произнесъл по ревандикационен иск, съдът не е постановил недопустимо решение. В това заседание за първи път е направено и възражение за недопустимост на иска, поради това, че имота, собствеността върху който се защитава с предявения иск, не съществува във вида, описан в исковата молба, тъй като е окрупнен и включен в един по-голям имот. На този довод съдът също е отговорил и въззивната инстанция споделя съображенията му, като ще ги развие подробно, обсъждайки доказателствата за статута на имота. Развитието на производството в проведените съдебни заседания, съдът обсъди подробно, поради направените възражения за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск. Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Видно от представеното удостоверение за наследници ищците И. Д. и Г. Г. са преки наследници на П.Д., починал през 2002 година. Прекия им наследодател от своя страна е наследил А.Д., починал през 2001 година. Ответниците не са оспорили също, че с решение на ПК Пазарджик от 14.05.1998 година е възстановена собствеността на общия наследодател с план за земеразделяне върху имот, описан като нива от 8.376 дка (осем дка и триста седемдесет и шест кв м), шеста категория, местност Градината имот No 123 0 03 по плана за земеразделяне. Издадена е и скица на имота, с което процедурата е завършена. През 2016 година е сключен договор за аренда на земеделски земи между В.Д., действащ като пълномощник на И.А.Д. и същото лице, като пълномощник на земеделски производител Д.Д.. Сред отдадените под аренда имоти е и този, предмет на иска. Срока на договора е за пет стопански години. Не е спорно още, че е признато право на собственост на ответното дружество на недвижими имоти, придобити по давност с нотариален акт № 54 том Първи, рег.№ 372 дело № 24/2022 година на нотариус М.М., в т.11 на който е описан и недвижимия имот предмет на иска. Представени са и доказателства в подкрепа на твърденията за извършени вписвания на договорна ипотека върху имота. Видно от справката от регистъра на земеделските земи, като собственик на имота е посочен А.Д.. Ответникът е представил договор за спогодба, подписан от И.Д., който е сключил чрез пълномощник и аредндния договор и от Д.Д. от една страна, а от друга страна ответното дружество. Договора е наречен „Договор за спогодба“ и предмет са два недвижими имота, от които единия е процесния. В това споразумение е закрепено изявление на физическите лица, че те признават, че имота е собственост на дружеството, че те и техния наследодател не са упражнявали владение върху имота, а той в продължение на 10 години е владян от ответното дружество и съответно получават сумата от 18 918 лева за уреждането на неясно какви отношения. Този договор е сключен след като ответното дружество се е снабдило с нотариален акт. Правната му природа и ефекта му съдът няма да обсъжда, въпреки съмнителната му стойност. Ще се спре на него, излагайки правните си изводи. От представените договори за наем на земеделска земя и разходни касови ордери се установява, че през 2021г. целият поземлен имот с идентификатор 65468.123.3 е бил отдаден под наем от наследниците на А.Д.Д. – И.А.Д., Д.А.Д. и И. В. Д., на частен земеделски производител /ЧЗП/ Д.С.Д. от гр. Пазарджик, ул. „Завоя на черна“ №11, който е отглеждал в него земеделска продукция и е заплатил наем на наследниците. Истинността на договорите за наем и РКО е оспорена от ответника досежно автентичността на подписите на тримата наемодатели. Проведено е производство по чл.194 ГПК за проверка истинността на документите, в рамките на което е прието заключение на съдебна почеркова експертиза. От същото се установява, че подписите са автентични. Затова оспорването следва да се приеме за недоказано и оспорените договори за наем и РКО следва да се включат в доказателствения материал по делото. Първите двама съсобственици са подписали и представения „договор за спогодба“, който е от 10.05.2023 година. По делото е прието заключение на експерт, който е установил, че имот с пл.№123003, с площ 8, 376 дка, в землището на с.Сбор, м.Градината, попада в обхвата на КККР на землището на с.Сбор, одобрена със Заповед РД- 18-122/30.06.2017г. на Изпълнителния Директор на АГКК-София. С влизане в сила на КККР на с.Сбор имот №123003 по КВС на с.Сбор този имот е идентичен с имот с идентификатор 65468.123.3 по КККР на землището на с.Сбор, със собственик А.Д.Д. и документ за собственост - Други /Решение/ №2Б099 от 14.05.1998г на ОСЗГ-Пазарджик. Имот с идентификатор 65468.123.3 по КККР на землището на с.Сбор е земеделска територия, с НТП „нива“ и площ, в размер на 8376 кв.м. Със заявление №01-396907 от 12.07.2022г. е подадено искане от „Риал стейтс“ ЕООД за промяна в КККР на с.Сбор, съгласно чл.53а, ал.2 от ЗКИР, което се състои в обединяване на земеделски имоти /комасация/ в землището на с. Сбор. Предмет на проекта е и имот с идентификатор 65468.123.3, който е заличен. Образува се нов имот, с идентификатор 65468.123.10, който включва имоти с идентификатори №№65468.123.1, 65468.123.2, 65468.123.3, 65468.123.4, 65468.123.5, 65468.123.6, 65468.123.7 и 65468.123.8. Новообразуваният имот 65468.123.10 е с площ 55964 кв.м, местност „Градината“, с НТП „нива“. Имот имот с идентификатор 65468.123.3 е част от имот с идентификатор 65468.123.10., представляващ урбанизирана територия, УПИ VII-за производство на ел.енергия от възобновяеми източници /ВЕИ/, с площ 242 512 кв.м. При оглед на място експерта е установил, че върху имот с идентификатор 65468.121.14 /част от който е имот 65468.123.3/ са поставени фотоволтаични системи. За имот с идентификатор 65468.121.14, представляващ УПИ VІІ-за производство на ел.енергия от възобновяеми източници /ВЕИ/ е издадено разрешение за строеж №27/31.01, 2024г. за „ФЕЦ Априлци, с обща максимална мощност 11, 305 MWp“, „Кабелна линия СН“ и „Ажурна ограда“. С издадения по искане на ответника нотариален акт са признати права на ответното дружество, на имоти, описани в 51 пункта, като включително по отношение на някои от имотите са признавани права в идеални части. В производството по чл.587 от ГПК са разпитани трима свидетели, които работят в дружеството или имат свързаност с него. Показанията им са напълно идентични. На тези свидетели се оказва, че са им известни всичките имоти, описани в молбата- декларация. Според тях повече от 10 години дружеството владее тези имоти. Имало проект за фотоволтаичен парк от 2020 година /а пък от 2008-2009 г. ги владеело като свои/.Ответното дружество започнало да изкупува имотите от лицата, с които успяло да се свърже, а имотите, на които не намерило собствениците, дружеството ги почиствало и подготвяло за изграждане на необходимите инсталации. Веднага следва да се отбележи, че така както са депозирани, според въззивната инстанция, тези показания не установяват в никакъв случай упражняване на владение от дружеството. По делото са събрани гласни доказателства, ангажирани само от ищците.макар да е дадена възможност от съда ответникът не се възползвал от нея, за да осигури разпит на свидетели в подкрепа на оспорванията си. Свидетелят Г. е в близки родствени отношения с ищците. Депозира показания, че от 2014 година се интересува от имота.Известно му е, че за този имот всяка година се получава рента от земеделски производител в с.Сарая – Д.Д..Този свидетел е ходил заедно със своята баба – И. Д. да получава рентата за този имот от 2015 година.Получавали лентата за „техния дял“ – като наследници на неговия дядо П.Д..Виждал машините на земделския производител, с които се обработвал имота.Има непосредствени впечатления за сегашното съС.ие на имота, тъй като знае конкретното му местоположение.Установява, че и на този имот, и на съседни плодородни земеделски земи са поставени фотоволтаични системи. Установява, че когато пред 2022 г година, отишли да си вземат наема от земеделския производител Д.С.Д., им съобщили, че за този имот вече няма да сключват договори. Последният договор бил за стопанската 2021-2022 г. Основанието за отказа им било, че имота вече има друг собственик. Действително този свидетел е в близко родство с ищците.Той депозира показания за време, в което е бил около 16 годишен – възраст, която позволява правилно да се разбира и оценява видяното.Показанията на този свидетел, преценени в съответствие с чл.172 от ГПК не могат да бъдат дискредитирани, тъй като те се подкрепят от писмените доказателства по делото, чието оспорване от страна на ответника не бе доказано. Втората разпитана св.Д. няма родство с ищците.На тази свидетелка известен имота, като първоначално имота бил обработван от А.Д. след възстановяването му. Впоследствие имотите били предоставени на кооперацията в с.Сбор, а по-късно „цялото село“ си дало имотите в кооперацяията в с.Сарая. Свидетелката е ходила, заедно с една от ищците да получава рентата за земите от тази кооперация. Тази свидетелка е дала отговор на поставения и от представител на ответното дружество въпрос, че тя също е страна в идентично производство за собствените и имоти. Това действително би могло да я постави в положение на известна заинтересованост и е необходимо да се извърши прецизна преценка на показанията и, наред с всички доказателства по делото. Показанията на свидетелката се подкрепят от представените по делото писмени доказателства и няма основание да не бъдат ценени. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен. По отношение на доводите за недопустимост на иска, респективно – недопустимост на съдебното решение, съдът споделя изцяло подробно изложените доводи на първоинстанционния съд. Не съществува каквато и да било пречка за изпълнение на съдебното решение, каквото е притеснението на представителя на ответника, като се има предвид, че имотите са достатъчно добре индивидуализирани при възстановяването им, макар и да са включени в по-големи имоти, което е станало след като ответникът се е снабдил с нотариален акт. Безспорно е по делото, че на ищците, в качеството им на наследници, по предвидения в специалния закон ред, са възстановени описаните в исковата молба земеделски имоти. Следва да се посочи, че собствеността върху имотите не може да бъде загубена поради неупражняването на правата върху тях. Тя може да се загуби само ако се придобие по признат от закона ред от друг субект. Ответното дружество претендира да е такъв субект, но липсват каквито и да било доказателства за упражнена фактическа власт от него /съответно от негови представители/ и то с намерение за своене. Може да се приеме, че това е станало едва със снабдяването с нотариален акт, изсичане на дърветата и изграждане на фотоволтаичен парк. От събраните по делото доказателства съдът прави категоричния извод, че имотите са се стопанисвали от ищците, чрез отдаването им под аренда и наем. Направен е довод в писмения отговор, че сключването на такъв договор е действие на обикновено управление, но когато той е сключен от собственик или съсобственик е недвусмислено демонстриране на упражняване на правото му.Тоест – фактическата власт не е загубена и няма как друг правен субект да придобие права, чрез упражняване на владение върху имота. Няма как и не бива да се пренебрегва и споразумението, сключено от дружеството с другите съсобственици, след снабдяване на дружеството с нотариален акт.Касае се всъщност за прикрито закупуване на имотите, което говори достатъчно за отношението на ответника и преди това за действията на нотариуса и съответната администрация. Безспорно са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.108 от ЗС- ищците са собственици на 1\3 идеална част от описания имот. Тези права произтичат от наследство и видно от представените доказателства – решения за възстановяване на имотите на общия наследодател и удостоверение за наследници са именно в размера, в който претендират. Ответникът упражнява фактическата власт върху имотите, без да има основания за това. В ТР №11/21.03.2012г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че констативният нотариален акт, издаден по реда на чл.587 ГПК, се ползва с обвързваща доказателствена сила досежно удостовереното право на собственост. Той обаче може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Тежестта на доказване е на оспорващата страна. Именно това са направили с предявяване на исковете си ищците – оспорили са нотариалния акт и са доказали, че титулярът на акта не е собственик, тъй като в негова полза не е текла придобивна давност. По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за ревандикация на двата имота са основателни и следва да бъдат уважени, като съответно бъде приложена и предвидената в чл.537 ал.2 от ГПК последица – отмяна на нотариалния акт, създаващ привидност на права. Като е постановил решение в този смисъл, първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение, което въззивната инстанция препращайки към мотивите на първоинстанционния съд при условията на чл.272 от ГПК счита, че следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на ответниците се дължат сторените по делото разноски. Тези разноски възлизат на 900 лева – адвокатско възнаграждение пред тази инстанция, като са представени доказателства за плащането им и списък на разноски по реда на чл.80 от ГПК. По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд