Решение № 32 от 29.1.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 351/2024 г.

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по приета за разглеждане въззивна жалба, подадена от „Строителен и Технически Флот“ АД, против решение № 167/12.04.2024 г., постановено по електронно дело 20223100900648(ТД 648/2022 г.), по описа на Окръжен съд - Варна, В ЧАСТИ, с които по съединени искове на акционери Ф. К. Ч. и А. Н. П. на осн. чл. 74 ТЗ са отменени като незаконосъобразни взетите решения на Общото събрание на акционерите на същото дружество проведено на 28.09.2022г., а именно: по т.5.2 решение за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2021г.; по т. 12 решение, с което прието да не се гласува точка за приемане на решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на членовете на Съвета на директорите И П Д и С Я С за причиняване на вреди по чл. 240, ал. 2 от ТЗ и овластяване на акционера Ч. да представлява дружеството по този иск. В производството по подготовка на делото с определение № 537/26.08.2024 г., настоящият съд се е произнесъл по допустимостта и редовността на обжалването, като е докладвал и оплакванията на жалбоподателите. Въззивникът „Строителен и Технически Флот“ АД, представлявано от изп. директор С С, чрез адв. С. Т. оспорва уважаването на исковете на акционерите, като счита за неправилно приложена императивна забрана за упражняване на право на глас при конфликт на интереси по чл. 229 т. 2 ТЗ при вземане и на решение за освобождаване на управителните органи от отговорност за отчетена дейност за определен период, тъй като е бил обоснован с отречено от съдебната практика застрашаване на реализация на права на малцинството по чл. 240а ТЗ и неправилното прилагане на разширително или по аналогия на ограничителна норма, извън специфичното й приложно поле. По повод решението по т. 12 от дневния ред, са изложени оплаквания и за необосновано приравняване на процедурно по съществото си решение на воля на събранието по същество, без да е отчетено предходно съдебно решение, указващо бланкетната формулировка на подобно предложение, като пречка за формиране на решение. Допълнителни оплаквания се свързват с евентуално приложение на разпоредбата на чл. 229 т. 2 ТЗ, като се сочи, че дори при отчитане на забраната за гласуване на акционер – член на управителния орган, то след приспадане на притежаваните акции с право на глас от С С от кворума, обема на правата на другите гласували акционери отново достига до мнозинство, достатъчно за вземане на отречените решения за освобождаването му от отговорност. Във връзка с оспорените твърдения за нарушения на процедурата по свикване на събранието са изложени и оплаквания за превратна преценка на събраните писмени и гласни доказателства за предоставените на разположение на акционерите писмени материали за предстоящото общо събрание и пропуски по обсъждане на всички възражения на дружеството(определяне на кворум и мнозинство с приспаднати акции на С; процедурен характер на последното решение, участието в събранието на адвокат, който не е представлявал акционер). По същество пълномощникът на дружеството поддържа същите доводи за неоснователност на претенцията на ищците, с акцент на формираната съдебна практика за липса на обусловеност на правото за търсене на отговорност за вреди от решенията на акционерите по въпросите за освобождаване от отговорност на управителен орган за отчетено управление. Пледира за отмяна на неправилния акт и цялостно отхвърляне на претенциите относно решенията по посочените две точки от дневния ред. Въззиваемия А. Н. П., чрез адв. К. Т. оспорва оплакванията с доводи за правилно установена незаконосъобразност на гласувани от всички решения, в нарушение на императивна забрана по чл. 229 ТЗ, приложима според установена съдебна практика при всякакви случаи на конфликт на интереси с участие на акционер, вкл. когато се решават въпроси при които може да се ангажира неговата отговорност спрямо дружеството, включително и за действията му като член на съвета на директорите. Обосновава се и увреждащият интереса на ищците характер на решението по т.12, с което е ограничено самото им право на глас и то по решение, в което е било наложително отчитане и на конфликта на интереси. Оспорват се и оплакванията по установените факти за ограничаване на достъпа на акционерите до материалите, като този въззиваем счита изводите на съда за изцяло обосновани именно със събраните по делото доказателства при отчитане на противоречията в свидетелските показания. Със същите доводи поддържа по същество основателните искания на акционерите-ищци и моли за потвърждаване на отмяната на незаконосъобразните решения на общото събрание. Въззиваемият Ф. Ч., чрез адв. А. също оспорва оплакванията, като счита че посочените процесуални нарушения при обсъждане на доказателства и доводи касаят неосносими обстоятелства, а материалният закон е правилно приложен в съответствие с установена практика по тълкуване на чл. 229 ТЗ като обща гаранция срещу конфликт на интереси. Допълнително са изложени и съображения срещу приспадането от кворума само на гласовете на С, като се обосновава недостатъчен обем на гласовете “за“ взетите решения „en block“ при отчитане на мнозинство от кворум, намален с акциите както на С, така и на Д. По отношение на изводите по т. 12 от дневния ред на общото събрание, въззиваемият поддържа довода за правилно отчитане на незаконосъобразното процедиране на събранието, при което остават безпредметни както оплакванията по характера на необсъденото предложение за решение, съдържанието на материалите по него, така и обстоятелството дали и какъв иск е бил вече предявен от самите акционери като субституенти на дружеството. Обосновано е и становище за правилно преценени доказателства за осигурената от дружеството възможност за информиране на акционерите в нарушение на изискванията на чл. 224 ТЗ. Към доводите за основателност на предявените искове, допълнително в пледоарията по същество пълномощникът на този въззиваем е оспорил относимостта на посочената от насрещната страна практика към приложението на императивното правило на чл. 229 ТЗ и е акцентирал на дългогодишното развитие на спорните отношения между малцинството и управляващите акционерите, отказващи да се съобразят с указанията на съдилищата за ограничаването на право на глас при такива решения. Моли за потвърждаване на правилното уважаване на предявените основателни искове за отмяна на незаконосъобразните решения. Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настоящото производство, като направените разходи са конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л.59, 61 и 63). Само размерът, поискан от въззиваемия Ч. е оспорен като прекомерно заплатено възнаграждение за адвокатска услуга. За да се произнесе по въззивните жалби, въззивният състав съобразява следното: Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваните части на уважени съединени искове на двама акционери за защита на членствените им права в акционерно дружество, накърнени с незаконосъобразни решения, гласувани от общото събрание на акционерите. Не е спорно, че и двамата ищци са били регистрирани за участие в събранието (П. лично, а Ч., чрез явил се за него пълномощник В) и правата им като акционери, формиращи колективния орган на АД са признати от органите на дружеството към момента на вземане на процесните решения. Това очертава и надлежната им легитимация като главни страни в процеса по предявените от тях конститутивни искове. Предвиденото в чл. 74 ал. 1 ТЗ потестативното право в полза на всеки от двамата ищци(присъствали на заседанието на 28.09.2022г.) е своевременно упражнено, като молбата на П. (макар и регистрирана по-късно) е постъпила в съда като надлежно подписан електронен документ в последния ден на преклузивния срок. Съединяването на първоначално отделно предявените искове съответства на общността на предмета на делата на двамата акционери, тъй като и двамата търсят правна промяна на един и същ дружествен акт, обвързващ еднакво всички участници в дружеството. Правният интерес на акционерите да искат отмяна не само на решението, съответно на въпрос от изричната компетентност на колективния орган (чл. 221, т. 10 ТЗ), но и на „процедурно“ решение, с което е отклонено гласуването по точка от предварително оповестен дневен ред, е обусловен от съхранената възможност на дружеството, след отмяна на незаконосъобразното решение да разгледа по същество въпросът, който е бил включен по реда на чл. 223а ТЗ и касае предявяването на иска за вреди срещу управляващи директори по чл. 240 ал.2 ТЗ. Указания в този смисъл са дадени със задължително за настоящия състав Определение № 1153/28.11.2023г. по ЧТД 1683/2023г на ВКС, І т.о. Обстоятелството, че такъв иск вече е предявен в полза на увреденото дружество от акционер – процесуален субституент по чл. 240а ТЗ само по себе си не изчерпва цялата възможна искова защита, респективно и интереса от произнасяне по въпроса за предявяване на иск от самото дружество, дори и той да е основан на същите твърдения за причинени от управляващите лица вреди. Това е така от една страна, поради обстоятелството, че висящият вече процес се води с участие и на дружеството - носител на материалното право и до приключването на спора то може да замести субституента си и да поеме изцяло собствената си защита (по арг. от чл. 117 ал.1 ГПК). От друга страна, на съда е служебно известно, че акционерът Ч. е предявил група частични искове за отговорност за различни вреди (по ТД 330/2022 на ОС- Варна, а след препращане по компетентност на РС-Варна и изменение на размер, отново образувано като ТД 15/2025 на ОС- Варна), което съхранява възможност при успешното им провеждане именно ползващото се като титуляр на правата дружество (след съответно гласувано решение на общото събрание на акционерите) да предяви претенция за остатъчните горници в нов процес. Затова и към настоящия момент въззивният съд приема, че интересът за защита като процесуална предпоставка по чл. 74 ТЗ на двамата ищци не е отпаднал. Всеки от ищците е обосновал възникване на потестативното си право за отмяна на решенията, протоколирани като взети по т. 5.2 и 12 от посочен в покана дневен ред, с твърдения за незаконосъобразно отчитане на гласове на участващи в Съвета на директорите акционери при вземане на решение за освобождаването им от отговорност и отклоняване на провеждането на гласуване на решение за предявяване на иск срещу тях и овластяване на представител на дружеството за процеса. П., първоначално е поддържал само искане за отмяна на решение по т. 5, допълнително е обосновал и нарушение при свикването на събранието поради нарушаване на правото на информация с лишаване на акционерите от възможност да се запознаят с нарочно съставени писмени материали за управлението, както относно отчетната година( за която е предложено да бъдат освободени от отговорност), така и относно допълнително предложеното от друг акционер търсене на съдебна отговорност за вредоносно управление. Обжалваното решение е изцяло съответно на това допустимо сезиране (т.2 от ТРОСТК 1/2020 на ВКС). Наред с тези нарушения в исковата молба на П. са били посочени и други пороци на свикването, но нито установяването на факти по начина на вземане на решението на СД за свикване на колективния орган, нито липсата на правни доводи по това нарушение са посочени в защитата на този въззиваем, поради което и тази обосновка на незаконосъобразност остава извън предмета на настоящата въззивна проверка. Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна: На първо място следва да се разгледат оплакванията по процесуалните нарушения, касаещи установяването на фактите относно твърденията на П. за процедурни нарушения по свикването и подготовката на събранието, които могат да се квалифицират като отделно основание за отмяна (решение № 74 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 633/2010 г., I т. о., ТК). Между страните са безспорни обстоятелствата относно провеждането на 28.09.2022г. на събрание на акционерите и вземане на решения със съдържание, отразено в протокола, представен по делото (л.42 от ТД648/22). Безспорен между страните е фактът на свикване на събранието с покана до акционерите (л.103) обявена в ТР по партидата на дружеството на 22.08.2022 г., въз основа на решение на СД, взето на заседание от 04.07.2022 г., като в тази покана е включено предложение по т.5 за гласуване на решение за освобождаване на Съвета на директорите за съвместното управление от този орган през 2021г и е оповестено наличието на изготвените писмени материали за всички предложени решения (вкл. по приемане на изготвен отчет на СД, ГФО на дружеството и доклад на експерт-счетоводител за проверката му), в офиса на дружеството, където е можело да бъдат получени след писмено деклариране на това получаване в рамките на конкретен времеви период от работен ден (от 10.00 до 14.00ч.). Към тази покана с общо 6 точки на въпроси за обсъждане от свиканото общо събрание, допълнително са били оповестени и още толкова въпроси, включени в дневния ред от двама акционери, заявили своите искания по реда на чл. 223а ТЗ, като всеки от заявителите е представил за обявяване в ТР както предложенията си, така и изготвени писмени материали по тях. Конкретно по предложението за вземане на решение за предявяване на иск за търсене на отговорност на двама от членовете на СД (Д и С) за вреди, причинени от тях съвместно на дружеството (т.12 от окончателния дневен ред), вносителят на предложението Ч. е представил подробно становище с обосновка и посочване на твърдяни от него конкретни вредоносни нарушения (л.142 от ТД648/22). Аналогично на материалите по първоначално обявения дневен ред и тази документация, представена в офиса на дружеството с нарочни уведомления(л.135 и л.139), е била подготвена за предоставяне при поискване, като са били съставени и съответни три бланки за удостоверяване на връчване на всеки от комплектите от материали, съответно на предложенията на вносителите за съответните решения( л.67, л.133, л. 138). Спорно е дали така изготвените материали са били на разположение на всички акционери. Видно от обсъдените и от първата инстанция попълнени декларации от четирима акционери, вкл. и пълномощник на ищеца Ч.(л.166- 175), папки и допълнителни приложения с всички изготвени материали са били връчвани на лица, които са се явили в офиса в посочените часове или са уговорили посещения по друг начин. Според показанията на служителите на дружеството (св. Аа – ръководител „човешки ресурси“ и св.Х - главен счетоводител) през септември 2020г. някои акционери са се явили за да получат материали, като конкретно натоварената с връчването им Х описва пропуснат контакт с П., който според телефонно обаждане на М П.а(член на СД) бил дошъл заедно с нея, но тъй като никой не отворил след позвъняване на звънеца, той си бил тръгнал и не се върнал отново за да получи срещу удостоверителна декларация готовата документация. Двете свидетелки описват това събитие в деня, в който пълномощника на Ч. също е получил документация, като този ден е удостоверен като 19.09.22г.(трети понеделник от месеца), в декларацията, чиято достоверност се потвърждава от свидетелката В. Същевременно, свидетелката П.а посочва същия ден като момент, в който заедно със своя син – акционера П. се е явила в 8.00ч. сутринта на адрес на офиса, за да получи информация за евентуално заседание на съвета на директорите, в който членува, но въпреки че изчакали поне половин час, звънели на вратата и се обадили по телефони, нито някой се появил да отвори, нито разговорите били приети от някой от служителите, а след повече от час, през който останали в сградата, си тръгнали. Други посещения (на дати 15.09.и 21.09.2022г) отново към 8.00ч сутринта, при които отново офисът не е бил отворен, описва и св. Щ, който е придружавал П. по негово настояване, за да се убеди в затруднените му контакти с дружеството и описва лично възприетото изчакване около 20 минути на адреса и при двата настойчиви опита. Въззивният съд констатира, че за разлика от П.а, Аа няма преки впечатления от събитието на 19.09.22г., а препредава притеснения на Х, която споделила, че не е успяла нито да посрещне явили се в началото на работния ден акционер и директор, нито да ги убеди да се върнат. Съответно явни противоречия се очертават само между показанията на Х за изложения от нея проверен телефонен разговор с П.а, отречен от тази свидетелка. Това разминаване обаче не е толкова съществено, доколкото не касае директен контакт със самия акционер. Затова, дори и да се кредитират изцяло показанията на Х (пренебрегнати от първата инстанция) това няма да промени съществено относимите към предмета на делото факти, които се потвърждават от всички разпитани лица – акционерът П. неколкократно е посетил адреса по едно и също време в началото на деня, между 8.00ч. и 9.00ч. (два пъти със Щ и един път с П.а), като не е успявал да намери там служител, който да го приеме и да му предостави документацията. Същевременно, именно в този интервал (макар и с разлика от половин час) св. Х, св. Аа и св. П.а потвърждават начало на утвърден от работодател работен ден, а самата счетоводителка признава, че към момента на едно от посещенията тя вече е била в офиса, но не е могла да реагира своевременно на позвъняването, тъй като е била в тоалетната. Именно тя признава, че е приела обаждането, отречено от П.а в този ден. При това положение, дори и да се кредитират изцяло тези показания, въззивният съд не може да промени крайния фактически извод за неадекватната организация от страна на дружеството на подготовката за събранието. На първо място, категорично е установеното ограничаване на оповестената възможност за снабдяване с материалите (само в интервал между 10.00ч и 14.00ч) без нуждата от такова ограничение на достъпа да е оправдана, ако се приемат за достоверни показанията на служителите за обичайното им работно време и особено тези на Х, която обяснява, че е била на работното си място още от 8.00ч. и че е инструктирала свои колеги да обслужват акционерите, когато излиза от офиса. Явно е, че с решението си за фиксиране на кратък времеви интервал за да улесни документиране на своето изпълнение, дружеството (чрез управляващите директори, изготвили поканата на своето заседание от 04.07.22г) е действало изключително в свой интерес, а не в интерес на отделните акционери, особено на тези, чийто ангажименти биха наложили друго удобно време за снабдяване с информация за предстоящо събрание. От друга страна, именно Х потвърждава, че е разбрала за неуспешния опита на П. да получи материали в началото на работния ден(независимо дали е говорила с П.а по телефона или не) и е споделила това на колежката си Аа, но въпреки това според самата нея, действията й се изчерпват с опосреден опит да „върне“ напусналия сградата посетител. Добросъвестното изпълнение изисква да се потърси директен контакт с търсещия информация акционер и само ако той откаже да получи книжата след осигурен достъп в удобен за него час от работното време, би могло да се поддържа, че не осигурява съдействие за изпълнението. Данни да такова предложение липсват, напротив Щ потвърждава, че по-късно през същата седмица в офиса отново е нямало служители в началото на деня и П. не е бил обслужен. Затова и въззивният съд, както и първата инстанция, намира за установено, че възможностите на акционерите за упражняване на правото им на предварителна информация не са били гарантирани от дружеството в изискуемата от закона степен. Обстоятелството, че някои от тях са декларирали получаване на пълен комплект материали, а други само на една част от тях, не променя този извод, доколкото участие в заседанието на колективния орган изисква възможност за подготовка на всеки правоимащ акционер. Наличието на публично оповестени материали по „добавените“ от акционери въпроси също не изключва нужда от цялостно запознаване с предварителната информация, особено ще се касае до двете процесни решения, които са взаимно свързани като съдържание и налагат съпоставка на предложени по тях писмени материали. Видно от обявения акт по партидата на дружеството в публичния търговски регистър, освен предложението за допълване на дневен ред липсва видимо становище на Ч., като изготвен от вносителя на предложението писмен материал и това налага физическото му връчване именно от дружеството на всеки потърсил информация акционер. Без да се запознае с изготвени доклади и отчети за годишните резултати за 2021г. който и да е от акционерите не би могъл да си състави мнение по предложението за търсене на отговорност за множеството вредоносни действия, описани от Ч. като основание на бъдещия иск на дружеството, тъй като част от тях касят именно финализирани през 2021г. сделки (ипотека за дълг по споразумение към предварителен договор, продажби на земи и сгради). Затова само пълния комплект от материалите по т. 1-5 и 12 би могъл да осигури право на информация в цялост, като нормативно изискуема предпоставка за упражняване на основно неимуществено право на акционера (чл. 224 ТЗ). Този извод не може да се промени по никакъв начин от „преформулирането“ на последната точка от дневния ред като процедурно решение за отклоняване на неясно формулиран въпрос. Без осигуряване на достъп до материалите по предложението по същество не може да се разисква по самата формулировка на въпроса. Само ако явилите се на събранието акционери са могли в действителност да се запознаят с мотивационното становище на Ч., биха могли и да направят информиран извод дали описаното в него поведение на управляващите лица и вредоносния резултат от него са достатъчно конкретизирани, за да послужат за основание на съдебна претенция или не и дали то съвпада с отчетени в предходни години икономически резултати или обсъждани на предходни събрания вредоносни действия на същите управляващи. При така установеното, съдът намира оплакванията на въззивника по установените факти относно нарушеното право на информация за неоснователни. Изпълнението на задължението на дружеството (изготвило комплект от всички писмени материали, вкл. по добавени от акционери въпроси) е било ограничено не само с кратък период на предложен достъп до канцелария, но и от формализирани изисквания за писмено удостоверяване на връчване, което допълнително е ограничило фактическата активност за предлагане на търсено изпълнение, пропуснато при неуспешен контакт извън силно ограничения времеви достъп. Правото на сведения, регламентирано в чл. 224 ТЗ съдържа два компонента - от една страна, задължения в определени в закона хипотези дружеството да изготви писмени материали, свързани с дневния ред, и от друга, задължението на дружеството да предоставя тези така изготвени материали на акционерите при поискване. Затова само подготовката със изготвени папки не е достатъчна и нарушението е налице и тогава, когато, макар изготвени и съществуващи, избирателно не се предоставят на определени акционери, въпреки поискването им. (Решение №50025/21.03.2023 по дело №29/2022 на ВКС, І т.о.). Именно такъв е случая, когато натоварения служител е узнал, че акционер търси материали, но се е въздържал да предприеме про-активни действия и да му ги осигури, като е разчитал на следващи посещения. Правото на сведения по чл. 224 ТЗ е установено с императивна правна норма, а нарушението й винаги е съществено. Както предоставянето на доклада на съвета на директорите за дейността и на годишния финансов отчет, така и обосновката на отговорността на управляващите са необходими за вземане на информирано становище и упражняване на правото на глас по въпроси по чл. 221, т. 10 ТЗ и чл. 221 т.11 вр. чл. 240 ал. 2 и 3 ТЗ и винаги рефлектира върху законосъобразността на приетите от събранието решения В случая такова е решението по т. 5.2 от дневния ред и въззивният съд намира претенцията на П. за основателна само на това основание. За пълнота(и доколкото другият ищец е основал иск на друго нарушение на закона), въззивният съд преценява и съответствието на отчетените резултати от гласуването с правилата за упражняване на правото на глас на участващите в събранието акционери. На първо място въззивният съд преценява като ирелевантно възражението на ответника за участието в събранието на адвокат, който не е бил регистриран като пълномощник на акционер. Сам по себе си, този довод не може за обслужи защитната теза на ответника, тъй като ако с действията си по регистрация и допускане на представители на гласуващи акционери органите на дружеството са нарушили правилата по чл.225, 226 ТЗ, това би опорочило на самостоятелно основание именно взетите на събранието решения, съответно не може да обоснове стабилизирането им като законосъобразно отчетен резултат от гласуване. Отделно от това, видно от съставения списък при регистрация на участниците, действително като пълномощник на Ч. е отразена В, която е била преупълномощена от адвокатско дружество и лично от адв. А., съответно натоварени с упражняването на правата на Ч. катон акционер в Общото събрание (л. 52 и 53 от ТД 648/22). Същевременно в разискванията по т. 5 и 12 от дневния ред изрично са протоколирани изявления именно на този нерегистриран за участие адвокат, който е направил предложение относно начина на гласуване и дори е прекъснал изказване на друг акционер, довело до временно преустановяване на работата на събранието. Явно е, че при легитимацията си преупълномощената В е обявила и пълномощното в полза на адвоката и след по-късното негово явяване в залата (за което не се спори) именно той е бил допуснат до участие и възприеман от ръководството на събранието като пълномощник на акционер, въпреки липсата на надлежно удостоверена негова регистрация и присъствието на регистрираната за същите права В, която също е останала в залата. При това положение, при липса на разногласие между пълномощника (с изрично пълномощно) и регистрираното преупълномощено лице, не може да се поддържа убедително, че волята на упълномощителя е била опорочена или превратно възприета. Още повече, че предложението на адвокат А. (протоколирано като т. 5.1 от дневен ред) изобщо не се отнасяло до съдържанието на спорното решение по т. 5.2 за освобождаване на управляващия СД от отговорност, а е представлявало становище по приложение на законово изискване за ограничаване на право на глас на натоварените с управление акционери, а сам по себе си този въпрос не е в компетентност на събранието и не се подчинява на волята на акционерите. Затова, който и да е бил предложителя за такова гласуване, и какъвто и да е неговия резултат, то не може да има никакви последици, тъй като ако обсъжданата норма има императивен характер нито събранието може да я наложи принудително, нито да отмени прилагането с изрично или конклудентно свое решение. Това обаче съвсем не означава, че въпросът за прилагането на закона би бил неоспорим, когато нито един от акционерите не е заявил каквито и да са предварителни възражения преди или при гласуването (в какъвто смисъл е развита защитната теза на въззивника). Защитата срещу незаконосъобразните решения не се провежда пред колективния орган, а пред съда и се преклудира едва след пропускане на иска по чл. 74 ТЗ. За съдебния контрол няма никакво значение дали преди гласуване някой от акционерите е поискал прилагането на императивна норма или не. Ако такова нарушение е въведено като основание на искането за отмяна на взето решение, съдът е длъжен да го разгледа независимо от предходното становище или липса на такова, изявено от участници в самото събрание. Затова и пропускът на първата инстанция по обсъждането на доводите, извличани както от липсата на валидна регистрация на адв. А., така и от липса на последици от неговото предложение, останало изцяло неприето от присъстващите (изразено с протоколирано като т. 5.1 отхвърляне на предложението), не може да се отрази на преценката за незаконосъобразност поради нарушение на императивната норма и затова и това оплакване на въззивника се оказва неоснователно. Въпросът за ограничаването на право на глас на акционерите е бил разгледан от първата инстанция въз основа на безспорно установените с протокола от проведеното заседание факти. При отчитането на волята на събранието и по двете спорни решения (т.5.2 и т.12 от дневен ред) са били отразени 35894 гласа „за“ и 23671 „против“, което като сбор от общо 59 515гласа съответства точно на всички гласове на присъстващите акционери, а според списъка на регистрираните участници, в тази бройка са включени и акционерите С С (притежател на 8430 бр. акции) и И Д, чрез пълномощника му Г (с 18165 бр. акции). Тези двама акционери, наред с П.а (която не е акционер) са формирали състав на управителния орган като членове на Съвета на директорите на дружеството, чиято дейност за 2021г. е била отчитана на събранието. Няма спор, че именно тяхната отговорност за тези действия е предмет на обсъждане и контрол от акционерите, както при решаването на въпроса относно освобождаването им от отговорност, така и на въпроса дали да бъде разисквано предложението на Ч. за търсене на отговорност на тези двама директори за причинени на дружеството вреди. При тези безспорни факти въззивният съд намира за осъществена хипотеза на конфликт на интереси между дружеството (чиято воля формира колективния орган на акционерите) и участващите в управлението акционери. Според актуалната съдебна практика, отчитаща динамиката на приложението на законовия текст, установена именно по спорове идентични с настоящия, императивният характер на нормата, уредена в чл. 229 ТЗ, се извежда по тълкувателен път и смисълът на законовата забрана е напълно ясен – в разпоредбата категорично и недвусмислено е установено правилото, че акционер или негов представител не могат да участват в гласуването за предявяване на искове срещу него или за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството поради наличен конфликт между тях и акционерното дружество (Определение № 60591 от 22.11.2021 г. по т. д. № 289/2021 г., II т. о. на ВКС, Определение № 50618 от 17.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2514/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 1315 от 13.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 266/2023 г., I т. о., ТК). Не може да се пренебрегне обстоятелството, че именно поради нарушаване на тази забрана са били отменяни решения на общото събрание за освобождаване от отговорност на целия съвет на директорите на това дружество за предходни години (за 2018 г., гласувано на 27.06.2019 г., отменено по ТД№ 1149/2019 г. на ВОС; за 2020г., гласувано на 26.08.2021 г., отменено по ТД № 635/2021 г. на ВОС) поради несъобразяването на наличен конфликт на интереси именно между онези членове на СД, които притежават и акционерни права и като участници в събранието могат да повлияят със своите гласове на формиране на решение на мнозинството. Дори и в случаите, когато решенията на общото събрание не са били отменени, съдилищата са приели императивното правило за приложимо, но поради различната формулировка на гласуваните решения, конфликтът е отчитан по отделно (по ТД 913/2020 г. и ТД 927/2020 г. на ВОС са били преценявани решения на проведеното на 26.06.2020 г. събрание, което е разглеждало въпроса за освобождаване от отговорност за 2019г. на всеки от директорите по отделно, а не като колективен орган). Макар в настоящия спор да не се проверява произнасяне по същите въпроси (за отговорността за дейност през изминалите години) и постановените по–рано актове да не могат да се зачитат пряко като указание за законосъобразно формиране на волята на колективния орган, несъмнено организаторите на събранието е следвало да се придържат към недвусмислено посочения от съдилищата императивен ред за отчитане на гласове в аналогична хипотеза на безспорен конфликт на интересите на дружеството (заинтересовано от контролните правомощия на органа на акционерите) и лицата, съвместяващи едновременно качество на акционер (контролиращ управлението) и директор (управляващ поверено от акционерите имущество на дружеството). Въззивният състав споделя възприетото и в теорията (проф. Калайджиев, А. „Акционерно дружество“, Сиби, 2019г., стр. 130) и в горецитираната съдебна практика тълкуване на правилото на чл.229 т.2 ТЗ, като императивно стесняване на обема на правото на управление, като най- същественото неимуществено право, формиращо членственото правоотношение на акционера до право да участва в колективния орган, но без да упражнява и право на глас, именно в случаите на конфликт на интереси, които не се изчерпват само с решенията за ангажиране на отговорност за неизпълнение на задължения, породени от качеството акционер, но и за всички други хипотези на породена гражданска отговорност на конкретното лице. Ако не са уредени забраните за гласуване на акционера при всеки, включително и такъв конфликт на интереси, би се достигнало до ситуация, в която интересът на акционера, вкл. и когато той действа като член на Съвета на директорите, да доминира по отношение интересите на дружество – тези последици са напълно несъвместими с цялостната уредба в ТЗ на акционерното дружество. Участието в изборните управителни органи (какъвто е СД) не е производно от акционерното качество, а е резултат едновременно от гласувано доверие от всички акционери и личен избор на номинирания директор да приеме овластяването. Именно тази лична преценка на акционера включва и съгласието му да се отчита за поетия ангажимент и да полага съответната професионална грижа като предпочита общия интерес пред личния, като това съгласие предполага самоограничаването на правото му на глас занапред, докато трае повереното му управление именно по въпросите, които касаят този общ интерес. В този смисъл и конфликтът на интереси следва да се съблюдава като пречка за гласуване с акциите, притежавани от директори и когато се решава дали общите средства са бил надлежно управлявани според нарочния годишен доклад и дали резултата от това управление е приемлив за общия интерес на доверителите (т.е. дали участващите в управителния орган директори да бъдат освободени от отговорност), както и когато е постъпило предложение да се търси отговорност за конкретни вредоносни действия (дори и те да не са били нарочно отчетени). Затова не може да се приеме тезата на въззивника за възприемане на правилото на чл. 229 ТЗ за приложимо само в тясна хипотеза на отговорност, породена от типично членствено правоотношение с акционера, но не и такава, която той би носил поради управленските му функции. Оплакването за незаконосъобразно разширяване на приложното поле на забраната за гласуване при конфликт на интереси не е основателно. Доводите срещу обосноваването на приложимостта на нормата на чл. 229 т.2 ТЗ с връзката между решението за освобождаването от отговорност и реда за упражняване на малцинствени права също не могат да бъдат споделени. Наистина с цитираното от въззивника определение № 942/16.04.2024г по ч т. д. № 1135/2023 г., II т. о. на ВКС, е отречена преюдициалната връзка между процеса за отмяна на незаконосъобразни решения за освобождаване от отговорност на целия СД за определена година и вече предявен иск от акционер – субституент на дружеството за търсене на отговорност от конкретни директори за конкретни действия, част от които попадат в същата година. В същият акт обаче касационният състав е посочил, че дори и да е одобрило дейността с решението си по чл. 221 т.10 ТЗ, мнозинството не осуетява правото на малцинството да се защитава по чл. 240а ТЗ, но такова решение ще следва да бъде преценявано с оглед на общия интерес дружеството и наличието на вредоносно управленско поведение. При това положение остава открит въпросът за изключването на директорите от гласуването като акционери. Ако след приспадането на „блокираните“ поради конфликта на интереси гласове, остатъчното мнозинство одобри управленската дейност, ескулпираните директори ще могат да се позоват на това решение, като на всеки друг факт в своя полза, но без да могат да осуетят процесуалната защита на субситуента. В този смисъл не е логично да се изключи приложимост на чл. 229 ТЗ само защото законодателят е предвидил малцинственото право, с което да се преодолява решение на мнозинството. Неоснователно е и оплакването по неправилното възприемане на ограничението на правото на глас за всички акционери, включени в колективния орган. Доколкото самият съвет на директорите е предложил тази точка от дневния ред като решение по дейността на органа като колектив, разискванията са се провели без разграничаване на поведение на отделните членове. При това положение, събранието е ограничено в рамките на формулираното предложение за решение, а тъй като не са присъствали всички акционери, няма възможност и за добавяне на решение с друг предмет, какъвто несъмнено би било обсъждането на индивидуалното поведение на всеки от членовете, а не на колектива като цяло. В случая акционерите са били поканени да обсъждат доклад и отчет, съставени и приети като съдържание с акт на съвета като колективен орган и затова и освобождаването от отговорност по този отчет не може да е индивидуално. Затова и въззивният съд намира, че при гласуването на решение по т. 5 в конфликт на интереси са и двамата директори – акционери и затова правото им на глас следва да бъде ограничено общо. Така при приспадане на акциите на двамата директори (общо 26 595) остатъчния кворум на гласуващите се свежда до 32 920 акции, а мнозинството от тях (23 621акции) са гласували „против“. Протоколираното решение в обратен смисъл е незаконосъабразно. До същия извод е достигнал и първоинстанционния съд и затова оплакването по прилагането на закона е неоснователно. Отделен е въпросът, че оплакването се обоснована с установена съдебна практика, която не само че не е актуална (касае спорове, водени преди тези, приключили с горецитираните решения), но и не включва именно въпроса за кворума за решение по чл. 221 т.10 ТЗ с предмет колективна отговорност. По същите съображения въззивният съд преценява като неоснователно и оплакването относно пропуснатото обсъждане на хипотезата на самостоятелно отчитане на броя на акциите на лицата с право на глас с ограничаване на конфликта поименно и последователно за отговорността на всеки от директорите, и зачитане на остатъчен кворум и мнозинство на гласовете на акционерите за формиране на решение само по отговорността на акционера С. По отношение на решението по т.12 от дневния ред тезата на въззивника се основава на специфичното съдържание на резултата от обсъждането и гласуването, тъй като по същество събранието изобщо не е разисквало по въпроса за предявяване на иск срещу двама от директорите, а само е отклонило вече включен в дневния ред въпрос. Видно от протокола и приложените към него подготвителни материали обаче, предложението за решение по т.12 е било формулирано от акционера Ч., упражнил малцинствено право да сезира колективен орган с въпрос, който изисква задължително разискване, тъй като касае твърденията му за наличие на вредоносно съвместно поведение на двама от членовете на СД, които активно са участвали в договаряне на поредица от сделки и в управлението на финансите на дружеството. Макар в самото предложение да не са посочени фактите, с които вносителя свързва търсената обща отговорност на двамата директори, подробното становище, възприето от организаторите на събранието като информативен материал, връчван на акционерите за предварително запознаване, съдържа не само описание на различни сделки, но и конкретно посочени вреди и обосновка на причинно-следствена връзка с управленските решения на посочените отговорни лица. Именно това поведение е следвало да бъде обсъждано по настояване на акционера, ползвал правото си по чл. 223а ТЗ. Както вече се посочи (при преценка на интереса от оспорване на така формулирано решение), само по себе си решението да не се гласува конкретното предложение има неблагоприятни за вносителя последици и като ефект се приравнява на отхвърлено предложение, тъй като само положителното или отрицателното решение ще определи и качеството на търсещия отговорност акционер като субституент или като представител на дружеството в бъдещия или висящия вече процес с предмет отговорността на двамата директори по чл. 240 ТЗ. С насрещното, обявено като „процедурно“ предложение на друг акционер на практика се осуетява упражняването на управителното правомощие за участие в колективния орган на вносителя именно в обема, гарантиран чрез полученото от длъжностното лице по регистрацията съдействие в охранителното производство, без обосновката за отклоняване на разискванията да е убедителна. Позоваването на липса на ясно посочен период на вредоносните действия би имала съществено значение само ако се приеме неподдържаната от самия въззивник теза за задължителна обусловеност на правото на иск на дружеството от решението за освобождаване от отговорност за отчетена дейност в конкретен период, но както вече се посочи, такава пряка връзка няма. Напротив индивидуализирането на основанието на отговорността като предмет на бъдещия иск изисква посочване на конкретно поведение и вредоносен резултат, а не период на управление. Именно в тази насока е било и указанието по прилагане на закона, дадено на дружеството при разглеждане на спора със същия акционер (по т. д. № 635/2021 г. по описа на ВОС) при отхвърлянето на иска му за отмяна на тогава бланкетни предложения за ангажиране на индивидуална отговорност на директорите поотделно. Не е такъв обаче настоящият случай и съдържанието на въпроса в дневния ред не може да се счита за неясно, тъй като „бланкетното“ съдържание е попълнено с подробните писмените материали (общо 23 страници). Затова настоящият състав на съда не може да приеме тезата, че с формулировката на предложението на Ч. за решение за предявяване на иск срещу двамата директори е било нарушено правото на информация на всички останали акционери, които биха били лишени от възможност за преценка на конкретно вредоносно “действие или бездействие” на членовете на СД, което е източник на потенциалния съдебен иск. Затова, самото предложение да не се гласува по така обоснован въпрос, вече включен в дневния ред е незаконосъобразно, респективно и взетото положително решение в този смисъл следва да се отмени. Отделно от това, доколкото отклоняването на въпроса за предявяване на иск е пряк израз на управителната компетентност на събранието, преценката за годността на предложението касае директорите точно толкова, колкото и самото решение по същество и затова дори и да се приеме, че предложението на акционера Г е било процедурно, то също поражда конфликт на интереси между сезираната от Ч. общност на акционерите и директорите, сочени като ответници по бъдещия иск по чл. 240 ТЗ. Ето защо и в този случай гласовете на С и Д е следвало да се изключат от кворума, съответно на изложените по- горе съображения за универсално приложение на императивната забрана по чл. 229 т.2 ТЗ. Затова и на това основание отклоняването на разискванията по въпроса за предявяване на иск за конкретните, описани в становището на Ч. съвместни действия на двамата директори е незаконосъобразно и следва да се отмени. В този смисъл са и мотивите на обжалвания акт и оплакването по прилагането на закона и в тази част се оказват неоснователни. В заключение и въззивният съд, както и първата инстанция, намира и двете оспорени от акционери решения ( по т. 5.2 и 12), приети на събранието, проведено на 28.09.2022г. за несъответни на изискванията на закона, а това налага съвместно предявените конститутивни искова за отмяната им по чл. 74 ТЗ да бъдат уважени. Решението на първоинстанционния съд в тази обжалвана част съвпада с извода на въззивния съд и следва да се потвърди. В съответствие с този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззиваемите ищци следва да се присъдят разноските за неоснователното въззивно обжалване. Двамата въззиваеми са посочили като разходи в списъци по чл. 80 ГПК само адвокатските възнаграждения, уговорени за услуга по представителство пред въззивния съд, за които са представени и съответни доказателства за изплащане в размер на 1250лв на адв. Т. и на 2400лв на адв. А.. Последният размер е оспорен като прекомерен, поради което съдът го съпоставя с препоръчителните минимуми на хонорари за такъв вид защита, установени в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Макар задължителния характер на този акт е отречен като несъвместим с принципи на Евроинтеграцията (решение на СЕС C-438/22), той може да се ползва като ориентир за предвидимите от участниците в съдебни спорове обичайни разходи. Уговореният между въззиваемия и адвоката му хонорар надхвърля минимума от 1250 лв, предвидим за неоценяеми претенции за защита на членствено право и затова се налага и допълнителна преценка на конкретните обстоятелства по делото като фактическа и правна сложност, които определят усилията на адвокат, защитаващ въззиваем във въззивна инстанция. Спецификата на самото въззивно производство, ограничаващо правомощията на втората инстанция до разглеждане на спора в рамките на оплакванията на въззивника не може да не рефлектира и върху процесуалните усилията на страните. В случая защитата на ищеца срещу оплакванията на ответника е идентична като установени факти и правни доводи с тези в първата инстанция, няма провеждане на ново дирене по установяване на нови факти и затова такава защита не може да е равна по размер с първично обосноваване на тезата на страната, за чието престиране адвокатът вече е получил своето възнаграждение. Затова съдът преценява, че уговорено в същия размер възнаграждение не е съответно на предоставената услуга и възражението да прекомерно натоварване на насрещната страна с разходи е основателен. Адекватния според въззивния съд размер следва да се ограничи до 1500лв., които да се възложат на въззивника, наред с неоспорения размер на разноски на другия въззиваем. По изложените съображения съставът на Варненски апелативен съд