Решение № 2210 от 15.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10172/2021 г.

производството по делото е недопустимо, понеже:

• КФН може да предяви иск единствено след предложение на заместник-председателя на КФН, а такова липсва в настоящия случай;

• КФН няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като тя разполага с правомощие да приложи принудителни административни мерки, чрез които може да бъде постигнат ефектът, целен с исковата молба;

• договорът за цесия не е довел до застрашаване интереса на инвеститорите на Компанията;

• договорът за цесия не е бил свързан с дейността на Компанията.

[5] Компанията също твърди, че искът е неоснователен, тъй като:

1. договорът за цесия не е бил сключен „по занятие“, за да противоречи на закона;

2. тя не е била уведомена за започнатото производство срещу нея и не е могла да се защити в него;

3. решението на КФН за предявяването на иска е:

3.1. нищожно, понеже:

• КФН не е била компетентна да вземе решение за предявяване на иска;

• договорът за цесия не противоречи на закона;

3.2. незаконосъобразно, тъй като:

• Компанията не е била уведомена за неговото издаване;

• не е мотивирано. Затова Компанията моли съда да се произнесе инцидентно по валидността, алтернативно по законосъобразността на взетото решение на КФН, въз основа на което е предявен искът (писмения отговор, л. 112-116).

2.2. По писмения отговор на В. П.

[6] В. П. е подал писмен отговор, като е заявил, че исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа конкретни твърдения срещу ответниците и са неясни обстоятелствата, изложени в нея. Той също твърди, че производството по делото е недопустимо, понеже:

• КФН няма правен интерес, тъй като договорът за цесия не е свързан с дейността на Компанията като инвестиционен посредник и КФН няма правомощие да иска прогласяването на неговата нищожност;

• КФН може да предяви иск единствено по предложение на заместник-председателя на КФН, а такова няма в настоящия случай.

[7] В. П. заявява и, че искът е неоснователен, тъй като, за да бъде нищожен процесният договор, е необходимо той да е търговска сделка и да е бил сключен, , по занятие“, а процесният договор не е сключен „по занятие“ и не е търговска сделка. Затова В. П. моли съда да прекрати производството по делото, а, ако не го направи, да отхвърли иска (писмения отговор, л. 124-136).

3.

Насрещни твърдения на КФН [8] КФН е оспорила писмените отговори. Тя е заявила, че исковата молба е редовна, а предявеният иск е допустим, понеже: решението за предявяването на иска е било взето от КФН по предложение на неин заместник- председател; цесията, сключена от Компанията, не е била сред сделките, за чието сключване Компанията е имала лиценз.

[9] КФН заявява, че искът е основателен, тъй като, за да се гарантира финансовата стабилност на инвестиционните посредници, на тях им е забранено да сключват сделки, извън тези, за които са лицензирани, а Компанията е сключила такава сделка, която е търговска. Затова КФН моли съда да разгледа и уважи иска (становищата, л. 141-145 и л. 150-152).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА [10] На 08.02.2006 г. КФН е приела решение, с което е издала лиценз на Компанията за извършване на услуги и дейности като инвестиционен посредник (решението, л. 7). Не се спори, че Компанията не е банка.

[11] На 11.01.2021 г. Н.Т. е възложил на Компанията от нейно име, но за негова сметка да сключи договор за цесия и така да придобие вземане на В. П. към Д. (договора, л. 21). На 12.01.2021 г. В. П. е прехвърлил на Компанията с договор за цесия вземането, което е имал от Д. (договора за цесия, л. 23-25). Не се спори, че Компанията не е сключвала други договори за цесия (изявлението на представляващите КФН в съдебно заседание, л. 290-гръб). Не се спори, че сключването на такива договори за цесия не е попадало в дейността, за която Компанията е била лицензирана.

[12] На 19.05.2021 г. в КФН е постъпил сигнал, че Компанията е нарушила закона и предоставения лиценз, като е сключила договора за цесия (сигнала, л. 8). КФН е образувала проверка и на 10.08.2021 г. по предложение на заместник-председателя ѝ, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, КФН е взела решение да предяви иск за установяване нищожността на сключения договор за цесия (решението, л. 6; предложението, л. 146-148).

[13] КФН не е направила разноски за производството. Тя е била представлявана от юрисконсулт. Компанията е заплатила 9 000, 00 лева с ДДС на адвокат (7 500, 00 лева без ДДС). В. П. е заплатил 7 200, 00 лева на адвокат.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО [14] Комисията е предявила иск по чл. 13, ал. 1, т. 19, б., , б’’ от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), връзка с чл. 9, ал. 1 от (ЗПФИ), връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) за прогласяване нищожността на договор за цесия, сключен на 12.01.2021 г., между Компанията и В. П.. 1. По иска по чл. 13, ал. 1, т. 19, б., , б’’ от ЗКФН, връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗПФИ, връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД [15] Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 19, б., , б’’ от ЗКФН, по предложение на ресорния заместник-председател КФН може да предявява искове за прогласяване нищожност на сделки:

1. свързани с дейността на контролираните от нея лица;

2. или сключени в нарушение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и актовете по прилагането му. Инвестиционните посредници с изключение на банките, които са инвестиционни посредници, не могат да извършват по занятие други търговски сделки освен в случаите, предвидени в закон (чл. 9, ал. 1 от ЗПФИ). За да са сключени по занятие, сделките трябва да се сключват трайно, системно и да са насочени към получаване на постоянен доход (ТР на ОСТК на ВКС № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.[1]; определение на ВКС 823-2011-I Т. О. по ч. т. д. № 720/2011 г.). Нищожни са договорите, които противоречат на закона (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД).

1.1. По допустимостта на производството по иска [16] Съдът приема, че производството по иска е допустимо. Това е така, защото съдът установи, че преди КФН да реши да предяви иска, заместник-председателят на КФН е предложил това..

[17] Също така съдът приема, че възможността за предявяване на иска от КФН е не само за сделки, за които инвестиционният посредник е лицензиран. Това е така, защото второто предложение на чл. 13, ал. 1, т. 19, б. „б“ е относно такива сделки. Ако законодателят е целял да ограничи възможността на КФН да предявява искове по чл. 13, ал. 1, т. 19, б. „б“ само до второто предложение, той не би предвидил първото предложение. Чрез наличието първото предложение пък в по-голяма степен могат да бъдат защитени правата на инвеститорите, каквато е била и целта на закона. Следователно първото предложение е за сделки, различни от тези, които са включени в дейността, за която е лицензиран инвестиционният посредник.

1.2. По основателността на иска [18] Предпоставките за уважаването на иска са:

1.

Компанията да е инвестиционен посредник, но не и банка;

2. тя да е сключила договор за цесия с В. П.;

3. договорът да е търговска сделка, която е сключена от Компанията по занятие;

4. ако процесната цесия е търговска сделка, която Компанията е сключила по занятие, това да не е предвидено в закон.

[19] Съдът установи, че Компанията е инвестиционен посредник, но не е банка и, че тя е сключила с В. П. договор за цесия. Налице са първите две предпоставки за уважаването на иска.

[20] В случая е сключена една сделка. Сключването само на една сделка не е по занятие, защото не е трайно, системно и не е насочено към получаване на постоянен доход. Не е налице третата предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

2. По разноските [21] Компанията и В. П. търсят разноски, като Компанията е направила такива за 9 000, 00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, а В. П. е направил такива за 7 200, 00 лева.

[22] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. КФН е възразила, че са прекомерни адвокатските възнаграждения, които ответниците търсят. При иск за прогласяване на нищожност на сделка цената на иска е цената на сделката (чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ГПК). В случая тя е 360 000, 00 лева. Минималното адвокатско възнаграждение е 19 050, 00 лева без ДДС (8 650, 00+(360000-100000х0, 04)) по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения след изменението от ноември 2022 г. (исковата молба е била подадена на 22.12.2022 г. и това е приложимата редакция на наредбата). Заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение е много по-малко от минималното. Затова то не е прекомерно. Ето защо съдът осъжда КФН да заплати на Компанията 9 000, 00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, а на В. П. 7 200, 00 лева адвокатско възнаграждение.

[1] Приватизационният договор не е от категорията на т.нар. абсолютни (обективни) търговски сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ. Той не е от категорията и на т.нар. относителни и презумптивни търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, тъй като осъществяваното занятие от конкретния търговец купувач по приватизационния договор предполага постоянно сключване на определен вид сделки със спекулативна цел с оглед реализиране на търговска печалба. За разлика от тях, приватизационният договор се сключва от купувача инцидентно и не може да се разглежда като сделка по извършване на типичната за търговеца дейност и основен източник на неговите доходи.