Решение № 242 от 3.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 598/2025 г.

Производството е въззивно, по реда на чл. 313 и следващите от НПК. Образувано е по протест на прокурор при СГП срещу присъда по нохд № 5778/24 г. СГС. С посочения по-горе съдебен акт подсъдимият Е. И. А. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 58а, ал. 1 НК и осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 343г НК подс. А. е лишен от право да управлява МПС за срок от девет месеца. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 2238, 70 лв., платими по сметка на МВР, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на СГС. В протеста се релевира оплакване за явна несправедливост на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Неправилно съдът е определил наказанието при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че не е отчел наличните отегчаващи такива, свързани с начина на извършване на престъплението и обстоятелствата, при които е реализирано. Предлага изменяване на присъдата в частта относно наказанието лишаване от право да управлява МПС, което бъде увеличен по размер. В срока по чл. 320, ал. 4 НПК навежда съображения, че подс. А. е професионален водач на МПС, което в още по-голяма степен го задължава да спазва правилата за движение по пътищата. Подчертава, че деянието е извършено в гъсто населен район, с много пешеходци. В срока по чл. 319, ал. 1 НПК присъдата е обжалвана и от адв. М. К., като повереник на частните обвинители Р. Ц., Д. Ц., В. А.. Излага оплакване за незаконосъобразност на присъдата, произтичаща от явна несправедливост на наказанието, което не е съответно на настъпилия изключително тежък вредоносен резултат и е ниско. Моли за изменяване на присъдата и увеличаване на наложеното на подс. А. наказание. Моли за присъждане и на направените по делото разноски, като прилага копия на 3 бр. разписки от 15.10.2024 г. за сумата от пет хиляди лева, всяка една от тях, заплатен адвокатски хонорар от частните обвинители. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура, София поддържа протеста и допълнителното писмено изложение към него. Предлага увеличаване на наказанието лишаване от правоуправление с оглед високата обществена опасност на деянието предвид условията, при които е извършено, както и с оглед личността на дееца, който е професионален водач и критериите и изискванията, по отношение на него, са завишени. Счита, че наложеното наказание от 9 месеца лишаване от правоуправление е крайно недостатъчно за превъзпитанието на професионален водач и моли увеличаването му поне на 1 година. Повереникът на частните обвинители поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Присъединява се към позицията на прокурора и споделя неговите мотиви, че предвид изключително тежкия обществено опасен резултат от престъплението наложените ниски наказания не биха постигнали регламентираните от законодателя цели на наказанието. Моли за изменяване на обжалваната присъда в частта относно наказанията и увеличаване размера до максималния такъв на всяко едно от тях. Претендира присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции. Защитникът на подсъдимия моли за оставяне на протеста и жалбата без уважение и потвърждаване на присъдата на СГС. Позовава се на смегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства като чистото му съдебно минало, съпричиняване, изразяващо се в пресичане на непредназначено за това място, ниската скорост на движение на автомобила на заден ход, попадане на пострадалата в мъртвата точка на страничното огледало на процесния инкасов автомобил, който не разполагал с огледало за задно виждане, критичното отношение на подсъдимия към престъпния резултат, повикал лекарски екип и опитал да окаже помощ на пострадалата. Смекчаващо вината обстоятелство, според защитата, е и формата на вина – небрежност, което обуславя и по-леко наказание в сравнение с непредпазливите деяния, извършени при самонадеяност. Безмотивно оспорва присъждане на претендираните от повереника разноски. Повереникът на частните обвинители, в реплика, изразява несъгласие с твърдението за критичност от страна на подсъдимото лице, което не е изразило съжаление, не е поднесло извинения, не е изказало съболезнования, не е проявило емпатия към доверителите й. Необоснованите доводи за съпричиняване намира за несъстоятелни и за поредна липса на критичност. Прокурорът, в правото си на реплика, поддържа казаното от повереника. Подсъдимият моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Заявява, че първото нещо, което е казал, е да изрази съболезнования. В последната си дума изразява желание за потвърждаване на присъдата. САС, като обсъди доводите, обосновани във въззивния протест и във въззивната жалба, както и в допълните писмени съображения към тях, взе предвид устно развитите становища на страните в открито съдебно заседание и доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на обжалваната присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намира въззивния протест и въззивната жалба за основателни, поради което следва да бъдат уважени. Атакуваната присъда, на основание чл. 337, ал. 2, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК, следва да бъде изменена, като се увеличи наказанието от две години лишаване от свобода на две години и осем месеца лишаване от свобода, а наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от девет месеца - на четири години. В останалата част присъдата, на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, следва да бъде потвърдена. Съображенията за това са следните: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, след като в разпоредително заседание подсъдимият Е. И. А. направил искане за предварително изслушване, а в хода на разглеждане на делото, на основание чл. 371, т. 2 НПК, признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявил съгласието си да не се събират доказателства за тях. Законосъобразно, след положителна преценка, че са налице в кумулативна даденост визираните от процесуалния закон, в Глава двадесет и седма от НПК, императивни предписания, а именно: че пълното самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в тяхната цялост, отразява валидно формирана доброволна воля на подсъдимия и надлежно приобщените на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства подкрепят в достатъчна степен самопризнанието му, СГС е допуснал той да бъде съден в алтернативно съдебно производство. СГС е спазил предписанието на чл. 373, ал. 2 НПК и при разглеждане на делото по обсъждания специален процесуален ред не е провел разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица, не е събирал доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Законосъобразно, в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК, е приел фактологията по обвинителния акт. Надлежно събраните в хода на досъдебното производство доказателства установяват следното от фактическа страна: Подсъдимият Е. И. А. е роден на •••••••• г. в гр. •••. Български гражданин. Със средно образование. Работи като ••• в „ДСК-Т. С.“ ЕООД. Женен. Неосъждан. Подс. А. бил правоспособен водач на МПС, със свидетелство за правоуправление, валидно до 07.06.2026 г., № 285161955. Като ••• в „ДСК-Т. С.“ ЕООД му било възложено управлението на специализиран автомобил Фолксваген „Крафтер“, с peг. № ••••••••. На 29.11.2022 г., около 09: 45 ч., в гр. София, ж.к. „Илинден“, по ул. „Искрец“, към жилищен блок 129-130 /вход- изход на фирма „ДСК - Т. С.“ ЕООД/, управлявал посоченото по-горе МПС. Тъй като улицата била без изход, решил чрез маневра и движение на заден ход да позиционира автомобила пред входа на фирмата готов за потегляне напред. На около 40 метра преди крайната дестинация подс. Е. А. осъществил обръщане на автомобила. Платното за движение зад автомобила не било свободно, тъй като пешеходката Ц. А. Ц., на 83 години, се намирала непосредствено зад автомобила. Въпреки че имал директна видимост към нея през стъклата на автомобила подс. А. не отложил маневрата движение на заден ход и потеглил. Със скорост от 3.6 км/ч изминал на заден ход 25-30 метра с посока на движение от блок 134 към блок 129-130, без да осигури лице, което да му сигнализира за опасност, каквато представлявала възрастната пешеходка. На 5 метра преди вход/изход на инкасо център „ДСК- Т. С.“ ударил със задната зона на автомобила тялото на пострадалата Ц. А. Ц. от лявата й страна и тя паднала на терена. След удара подсъдимият продължил движението си на заден ход с автомобила, преминавайки върху тялото на пешеходката и я прегазил. Установил се на 4 метра след мястото на удара, след което привел автомобила в движение напред, за да освободи тялото на пострадалата. Слязъл от автомобила и установил блъснатата и прегазена пешеходка. При извършените тествания за употреба на алкохол и наркотични вещества от подс. А. пробите били отрицателни. От съдебно-медицинската експертиза на труп била установена несъвместима със живота тежка съчетана травма - закрита гръдна травма - счупване на гръдна кост, множество серийни счупвания на ребра двустранно, двустранен хемопневмоторакс, контузионни зони на белодробния паренхим двустранно; и гръбначномозъчна травма, изявена морфологично посредством многофрагментно счупване на тялото на осми гръден прешлен, с разкъсване и размачкване на гръбначномозъчното вещество в областта. Констатираните травматични увреждания по своята локализация, морфологични характеристики и тежест добре отговаряли да са получени в условията на отразеното в предварителните сведения пътнотранспортно произшествие с елементи на прегазване. От изготвената по делото комплексна видео-автотехническа експертиза било установено, че средната скорост на автомобила в района на произшествието, при придвижването му на заден ход, била от порядъка на 3, 6 км/час. Опасната зона за спиране на автомобила за конкретните пътни условия при скоростта му на движение от 3, 6 км/ч била от порядъка на 1, 5 метра. Правилно, при изграждане на фактическите си изводи СГС се е позовал на надлежно събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които заедно със самопризнанието на подсъдимия А. по чл. 371, т. 2 НПК, са достатъчни да потвърдят по несъмнен начин фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Обосновано в основата на констатациите си от фактическа страна СГС е поставил показанията на св. Н. Г., колега на подсъдимия, узнал от него за случилото се, пристигнал първи на местопроизшествието и извършил спешно повикване до МВР, дирекция „Национална система 112“, еднопосочните показания на наследниците на пострадалата – св. Р. Ц., св. В. А., св. Д. Ц., установяващи нейното добро здравословно състояние, самостоятелното й придвижване с бастун, поради претърпяно счупване на крак и ползване на слухов апарат на едното ухо. При извършена проверка за достоверност СГС е формирал законосъобразния извод, че така установените факти от гласните доказателствени източници не се изключват, а се подкрепят изцяло от данните, изводими от писмените доказателствени източници /констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-658, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, скица на местопроизшествие, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, фиш Център за спешна помощ, гр. София, протокол за доброволно предаване на диск с видеозапис от камера, монтирана на „Инкасо център ДСК Т. С.“, бл. 129-130, ж.к. „Илинден“, София, справка за съдебно-медицинска аутопсия № 935/2022 г. УМБАЛ „А.ска“ ЕАД, писмо от „Районен център 112“ София за получени обаждания към телефон за спешни повиквания 112 на дата 29.11.2022 г., около 9, 45 ч., удостоверение за наследници и родствени връзки, препис-извлечение от акт за смърт, справка „Картон на водача“ Е. И. А./. Правилно, при изграждане на изводите си по фактите СГС не е пренебрегнал обективните данни от заключението на вещото лице инж. В. Д., изготвил автотехническа експертиза, установяваща техническа изправност на автомобил „Фолксваген“ „Крафтър“, рег. № ••••••••, включително на огледалата за обратно виждане, както и нормално функциониране на системите, имащи отношение към безопасността на автомобила. Доверил се е на констатациите на д-р М. А., изготвил съдебномедицинска експертиза на труп, установила получените от пострадалата Ц. травматични увреждания и механизма на тяхното причиняване - при удари с или върху твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия, при тангенциално /косо/ действие на такива предмети, както и от надпределно динамично натоварване на мекотъканния свързващ апарат, на експертното заключение на химиците В. Х. и Х. М., изготвили съдебнохимически експертизи и не установили наличие на наркотични, упойващи вещества, етилов алкохол и други летливи редуциращи вещества /метанол, ацетон/ в пробата кръв, иззета от трупа на пострадалата Ц.. Приетото за установено по фактите е в унисон и със заключението на експертите А., Т., Д., В. по комплексна медицинска, видео и автотехническа експертиза, изготвили мащабна скица на местопроизшествието, установили, съобразно информацията от видеокадрите, максималната амплитуда, която достигнал автомобилът при движението си на заден ход, мястото на удара, средната скорост на автомобила при движението му на заден ход и опасната зона за спиране при тази скорост. Експертите заключили, че към мястото на удара и пешеходката липсвали ограничаващи видимостта предмети. Пешеходката била видима за водача на отстояние 25-30 м, водачът имал възможност да я забележи преди да предприеме движение на заден ход, да предотврати сблъсъка като отложи потеглянето на заден ход докато платното за движение се освободи. След като започнал да се движи праволинейно на заден ход подсъдимият не е имал възможност да вижда пострадалата чрез директна видимост или чрез огледалата за обратно виждане и е следвало да ползва помощник, който да компенсира липсата му на видимост към пешеходката. Така изградената фактическа обстановка се подкрепя и от веществените доказателства – СД със звукозапис и електронни картони на инцидента от „Районен център 112“ София, диск с видеозапис от камера, монтирана на „Инкасо център ДСК Т. С.“, бл. 129-130, ж.к. „Илинден“, София. При подвеждане на така установеното по фактите под съответната материално правна наказателна норма СГС не е отчел, че настъпилата след извършване на деянието законодателна промяна, ДВ бр. 67/23 г., в санкцията н а чл. 343, ал. 1, б. „в” НК, действаща към момента на постановяване на присъдата, утежнява наказателното правното положение на дееца, тъй като е свързана с увеличаване на размера на предвиденото наказание лишаване от свобода – специалният минимум е увеличен от две на три години, а максимумът е увеличен от шест на осем години. Ето защо, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НК, отнасяща се до действието на наказателноправните норми по време и тъй като последвалото извършването на деянието изменение на закона не е по-благоприятно за подсъдимия, поради което е неприложимо отклонението на чл. 2, ал. 2 НК, е следвало да приложи закона, действал към момента на извършване на престъплението - чл. 343, ал. 1, б. „в”, редакция ДВ бр. 60/2012 г., вр. чл. 342, ал. 1 НК. САС намира, че с поведението си подсъдимият Е. И. А. е осъществил елементите на престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 /редакция ДВ бр. 60/2012 г./, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, затова защото на 29.11.2022 г. в гр. София, ул. „Искрец“, преди вход/изход на инкасо център „ДСК-Т. С.“, при управление на МПС /автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, рег. № ••••••••/ нарушил правилата за движение /чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закон за движението по пътищата/ и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. А. Ц., на 83 г. Правилна е констатацията на първостепенната съдебна инстанция за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на подс. Е. А., като водач на МПС, комуто по закон /чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДП/ е вменено спазване на конкретно поведение преди предприемане на движение на заден ход и по време на движение на заден ход /преди да предприеме маневра „движение на заден ход“ да се убеди, че пътят зад автомобила е свободен, че зад автомобила няма препятствие, че с извършване на маневрата няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по време на движението си на заден ход непрекъснато да наблюдава прилежащите зони отляво и отдясно за навлизащи зад него пешеходци, а при невъзможност да стори това е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности/ и реализирания тежък престъпен резултат, изразяващ се в смъртта на пешеходката Ц. Ц.. От доказателствата по делото е несъмнено установено, че пострадалата пешеходка Ц., която се намирала по средата на платното за движение, съставлявала възникнала опасност за движението още към момента преди подсъдимият да предприеме движение на заден ход. Подсъдимият обективно е имал възможност да възприеме пешеходката на отстояние 25-30 метра по време на маневрата, предхождаща движението на заден ход. След позициониране на автомобила в позиция за заден ход имал директна видимост към мястото на ПТП през дясното странично стъкло на кабината, тъй като липсвали ограничаващи видимостта предмети към мястото на удара и пешеходката. Въпреки възможността да забележи пострадалата и да предотврати сблъсъка, подсъдимият предварително не се уверил, че зоната зад автомобила е свободна, не отложил потеглянето на заден ход докато платното за движение зад автомобила се освободи. Започнал да се движи праволинейно на заден ход без да ползва чужда помощ, като зад автомобила била налице т. нар. „сляпа зона“, към която подсъдимият нямал нито директна видимост, нито чрез огледалата за задно виждане, в която невидима зона попаднала позицията на пострадалата. Въпреки невъзможността да осъществи безопасна маневра на заден ход подс. А. не ползвал помощник, който да има пряка видимост към невидимата зона зад автомобила, да му подава информация за ситуацията в невидимата зона и по този начин да компенсира липсата на видимостта му към пешеходката. На около 7, 5 метра след ориентира автомобилът със задната си част блъснал от лявата й страна пострадалата Ц., която се намирала на 1 метър вдясно от края на платното за движение за посоката на движение на автомобила, преминал през тялото й и я прегазил, в резултат на което причинил смъртта й на място. Правилно първостепенната съдебна инстанция е съобразила поведението на пострадалата Ц., като участник в движението /предприела пресичане още преди подсъдимият да започне осъществяване на маневрата движение на заден ход и поради това намираща се по средата на платното за движение към този момент/, съотнесено към конкретното място на възникване на инцидента /на път без изход, в междублоково пространство в зона с жилищни блокове и с интензивен човекопоток, при липса на очертана с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци пешеходна пътека, предназначена за преминаване на пешеходци, тротоар с неравности и разрушени плочки/, като мотивирано е дала убедителен отговор за неоснователност на защитното възражение за съпричиняване на престъпния резултат. Въззивният съд, както и първостепенния такъв намира, че попадането на пострадалата Ц. в „сляпата зона“ по време на осъществяване на маневрата движение на заден ход не е последица от нейно неправомерно поведение, оказало неблагоприятно въздействие върху движението по пътя и способствало настъпването на съставомерния резултат. От съвкупната доказателствена маса по небудещ съмнение начин се установява налична пряка и непрекъсната каузална връзка между последователното несъблюдаване от подсъдимото лице на изискванията за безопасно започване и завършване на маневрата движение на заден ход по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДП и настъпилата смърт на пострадалото лице. Подс. А. предприел започване на маневра движение на заден ход при наличие на препятствие на пътя, каквото е съставлявала придвижващата се с бастун възрастна пешеходка, при обективна възможност да възприеме преди началото на движението на заден ход това препятствие и без да се убеди, че няма да създаде опасност или затруднения за участника в движението, вече намиращ се на пътното платно. Попадането на пешеходката в невидимата за водача на автомобила зона по време на движението му на заден ход е последица, стояща изцяло в предходното негово несъобразено със законовото му задължение поведение, в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДП, поради което не може да се позовава на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалото лице. Въззивната съдебна инстанция се съгласява с извода на предходната такава, че от субективна страна деянието е осъществено при форма на вина престъпна небрежност, „несъзнавана непредпазливост“ по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. първо НК. Деецът не е предвиждал обществено опасните последици, резултатът от деянието си, но е бил длъжен /съобразно правилото на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закон за движението по пътищата и продължителния си шофьорски стаж и професионален опит като водач на МПС, кат. С от 1992 г./ и е могъл да ги предвиди /съобразно конкретиката на пътната обстановка, при която реално е могъл да възприеме всички факти и обстоятелства, които са необходими за предвиждане на обществено опасните последици/. При определяне на санкционните последици по вид, размер и начин на изпълнение СГС не е отчел в пълнота всички значими за индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства, сочещи на тежестта на престъплението и на личната опасност на дееца. Обективно и обосновано, съответно на доказателствата по делото, СГС не е пренебрегнал фактите, свързани с личността на дееца – чистото съдебно минало, семейното му положение, трудова ангажираност, изказаните съболезнования към роднините на загиналата жертва, правилно ценени като смегчаващи наказателната му отговорност. Към обсъждания кръг индивидуализиращи отговорността на подс. А. обстоятелства следва да се отчете и формата на вина – небрежност, в каквато насока е основателният довод на защитата. Лишено от основание, като противоречащо на гласни, писмени и веществени доказателства, е защитното твърдение, че именно подсъдимият е сигнализирал за произшествието, което не е отчетено от СГС като смегчаващ фактор. Установено е, по изискуемия от закона несъмнен начин, че съобщаването за произшествието на телефон за спешни повиквания 112 е извършено от св. Г., а не от подсъдимия. Несподеляем е доводът на защитата за оказана помощ от подсъдимия, което неоправдано било подценено като смекчаващо вината му обстоятелство от проверявания съд. От показанията на посочения по-горе свидетел за липса на реакция от пострадалата, при плясване по бузите издала стон, а ръката й била отпусната и безжизнена, от констативен протокол за ПТП, фиш на ЦСП, гр. София, пристигнал на място в 10.05 ч., от заключението по комплексна медицинска, видео и авто-техническа експертиза, се установява, че смъртта на пострадалото лице е настъпила на място, а действията на подсъдимия по своя характер и съобразно конкретната обстановка, субективно и обективно не са били необходими за жертвата и за спасяване на живота й. Неправилно СГС е ценил като смегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство липсата на други сериозни нарушения на правилата за движение по пътищата. От приложената справка картон на водача се установява, че подс. А. е наказван за същото по вид нарушение, пряко свързано с безопасността на движение – по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДП, в началото на същата календарна година, като инкриминираната по настоящото производство – акт от 24.01.2022 г., № GA/481298 СДВР, отдел „Пътна полиция“ и НП № 22-4332- 001668/23.02.2022 г., влязъл в сила на 06.05.2022 г, с глоба и отнемане на контролен талон. Ето защо, предходното аналогично нарушение, извършено няколко месеца преди процесното, следва да се преценява като отегчаващо наказателната отговорност на извършителя, тъй като го характеризира като недисциплиниран водач. СГС е оставил без дължимата оценка като утежняващ фактор механизма на произшествието, при който настъпилият общественоопасен резултат е обусловен от нарушения по ал. 1 и по ал. 2 на чл. 40 ЗДП, извън значението на едно такова, като съставомерен елемент, както и неинкриминираното нарушение по чл. 116 ЗДП, повеляващо водачът на ППС да бъде внимателен и предпазлив към определени участници в движението, сред които и престарелите хора, в обхвата на която категория попада и пострадалата Ц., която се движила с бастун. Неоправдано е пренебрегнал, при отмерване обема на наказателната репресия, обстоятелството, че нарушенията на правилата за движение са допуснати от подс. А. със служебен автомобил и по време на изпълнение на възложена работа по управляване на превозно средство, което поставя завишени изисквания за високи професионални умения при действия и бездействия с механизмите на превозното средство, строг самоконтрол по безопасно управление на МПС и ежедневно коректно прилагане на нормативните изисквания, произтичащи от ЗДП, както обосновано възразява държавният обвинител в пледоарията си пред настоящия съд. Водачите на МПС със специален режим на движение, каквито не са инкасо автомобилите /въпреки че фактическо обстоятелство, че процесното МПС е със специален режим на движение е наведено в обвинителния титул и досежно същото подсъдимият се е съгласил да не се събират доказателства/, съгласно ал. 2, чл. 92 ЗДП и чл. 5, ал. 2 Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства, също не са освободени от задълженията да управляват и да се движат по безопасен начин. Основателно се възразява от държавното и частно обвинение несъобразяване и на завишените изисквания, поставени от законодателя /чл. 151 и чл. 154 ЗДП/ към водачите на МПС, кат. С, каквато подс. А. притежавал от 1992 г., свързани с по-висока минимална възраст за придобиване правоспособност /21 г./ и предходен успешно издържан изпит за вече придобита правоспособност за управление на МПС от категория В или С1. Правилно СГС е включил към отегчаващите отговорността обстоятелства конкретиката на местопроизшествието – мястото, където то е реализирано – квартална улица без изход в междублоково пространство на гъсто населен жилищен район, с голям интензитет на движение на пешеходци, предвид и сутрешния час на деня, когато обичайно придвижването на живущи и автомобили е оживено. Следва да се добави и високата динамика и ръста на престъпленията по транспорта, което е значимо обстоятелство за по-строго санкциониране. Адекватната оценка за относителната тежест на утежняващите и облекчаващи вината обстоятелства обуславя заключение, според САС, за определяне на наказание при баланс на смегчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а не при превес на смегчаващите такива, както незаконосъобразно е приел СГС. Въззивният съд, както и първостепенния такъв, не намери наличие на условията на чл. 55 НК. Правилно СГС е определил наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, приложим по силата на препращащата норма на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НК. Неправилно обаче се е ръководил от разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, в действащата към момента на постановяване на присъдата редакция, която в санкционната си част, не е по-благоприятна за дееца. Ето защо, при определяне на наказанието на подсъдимия СГС е бил обвързан от правилото на чл. 2, ал. 1 НК, поради което следвало да приложи материалния закон като правна квалификация и наказуемост, действащ към момента на извършване на деянието, ред. ДВ. бр. 60/2012 г. САС отмери наказание съобразно чл. 54 НК и съобразно приложимия материален закон от гладна точка на неговата наказуемост - чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК /ред. ДВ. бр. 60/2012 г./, вр. чл. 342, ал. 1 НК, в средния размер, предвиден в закона, а именно – 4 години лишаване от свобода, което преценява за съответно на извършеното и на целите по чл. 36 НК. Съобразно следваната диференцирана процедура по Глава двадесет и седма, чл. 371, т. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, САС намали така определеното наказание от четири години лишаване от свобода с една трета и определи окончателен размер на лишаване от свобода от две години и осем месеца, в каквато насока първоинстанционната присъда следва да бъде изменена. САС направи обективна преценка на всички установени по делото факти, свързани със съществения за приложението на чл. 66, ал. 1 критерий – постижимостта на проправянето на подсъдимия А. извън условията на затворническата среда, доколкото формалните предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието са на лице. При тази оценка заключи, че специалната превенция е приоритетна цел при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като не допусна подценяване и на общопревантивния ефект на наказанието. Комплексно обсъдените данни за личността на подсъдимия обосновават извод, че търсеният от закона поправителен и превъзпитателен ефект е постижим и без да е необходимо той да бъде отделен от нормалната социална среда, в каквато насока крайният извод на СГС за отлагане изтърпяване на наказанието за максималния, предвиден в закона, срок от пет години, се възприема изцяло. В заключение, така определената по размер и начин на изтърпяване санкция лишаване от свобода ще осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на наказанието. Апелативната съдебна инстанция намира, че съществено значение за постигането на целите на индивидуалната и генералната превенция има и кумулативно наложеното наказание, свързано с лишаването на подс. А. от правото да управлява моторно превозно средство, което наказание, отмерено в срок от девет месеца, се преценява за незаконосъобразно, като постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 49, ал. 3 НК и задължителната съдебна практика - т. 6 ТР № 61/1980 г. на ОСНК на ВС, поради което и еднопосочната претенция на държавното и на частното обвинение за завишаването му по размер се преценява за основателна. Апелативният съд, като взе предвид, че лишаването от право да управлява МПС не може да бъде за по-кратък срок от размера на наложеното наказание лишаване от свобода констатира необходимост от увеличаване срока на това наказание. Отчете данните за подсъдимия като професионален водач на МПС, последователността на допуснатите в непродължителен времеви интервал аналогични по вид нарушения на правилата за движение, спецификата и броя на процесните нарушения, довели до непредпазливо посегателство върху живота на особено уязвима жертва, обект на засилена законова закрила, по-високата укоримост на неговото поведение като професионален водач на МПС за настъпване на вредните последици, както и всички други обстоятелства, които характеризират настъпилото транспортно произшествие, както и необходимостта за превъзпитаването на дееца, съобрази, че упражняването на дейността по управление на МПС, източник на повишена опасност, е несъвместимо с характера на извършеното престъпление, поради което преценява за наложително изолирането му като участник в движението за четири годишен период от време, като по този начин би се подсилил както превантивния, така и поправителен ефект на комплексната санкция. Законосъобразно, с оглед изхода на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 2238, 70 лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. С оглед на резултата от проведения въззивен контрол подс. А. следва да бъде осъден да заплати на частните обвинители Р. Д. Ц., В. Н. А., Д. Р. Ц. сумата от 4500 лв., по 1500 лв. на всеки от тях, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Пропускът на СГС да се произнесе по въпроса за разноските следва да се преодолее по предвидения в закона процесуален ред – чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. второ НПК. Мотивиран от всички изложени по-горе съображения, въззивният съд направи извода, че първоинстанционната присъда, на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК, следва да бъде изменена в частта относно наказанието, а именно: се увеличи от две години на две години и осем месеца наложеното на подс. А. наказание лишаване от свобода; се увеличи от девет месеца на четири години наложеното на подс. А. наказание лишаване от право да управлява МПС. Подс. А. следва да бъде осъден да заплати на частните обвинители Р. Д. Ц., В. Н. А., Д. Р. Ц. сумата от 4500 лв., по 1500 лв. на всеки от тях, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. В останалата част първоинстанционната присъда, на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, следва да бъде потвърдена. Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 и чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Апелативен съд, София