Решение № 1321 от 2.12.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 2118/2024 г.

Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1 от ДР на ЗЗДН, вр. чл.258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. •••1457/25.06.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от К. М. Б., ЕГН ••••••••••, чрез процесуалния му представител срещу Решение № 2309/19.06.2024г. постановено по гр.д. № 15057/2023г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 2865/28.07.2024г., с което е уважена молбата на Д. Н. Ч., ЕГН •••••••••• за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу жалбоподателя, като същият е ЗАДЪЛЖЕН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Н. Ч., на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН; ЗАБРАНЕНО му е да приближава на по-малко от 100 метра до Д. Н. Ч., както и на по-малко от 10 метра до жилището й на следния адрес: гр.Варна, ул "С." ••• и на по-малко от 100 метра до местоработата й на следния адрес: гр.Варна, ул.“Г.Ж.“ •••- дентална клиника „Видент“ за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение /19.06.2024г./, на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН; ЗАДЪЛЖЕН е да посещава специализирана програма за извършители на домашно насилие, при Фондация „SOS семейства в риск” със седалище гр.Варна, ул. „С.” ••• или при друга организация или учреждение с подобни функции, с представител на което е длъжен да се свърже в едномесечен срок от влизане на решението в сила, на основание чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН; ОСЪДЕН е да заплати по сметка на Варненски районен съд глоба в размер на 500 лева, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, както и държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, а също и съдебно-деловодни разноски в полза на Д. Ч. в размер на 680 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на молителката Д. Ч. обективирани в декларацията и по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършено спрямо нея домашно насилие от страна на жалбоподателя К. Б.. Посочва, че показанията на св.Д.П. произхождат от заинтересован свидетел, който е в интимни отношения с молителката, поради което същите не следва да бъдат кредитирани, а отделно от това противоречат на показанията на незаинтересованите свидетели - полицейски служители, които според жалбоподателя установяват, че К. Б. се е държал напълно нормално при разговора си с тях. Твърди, че актове на домашно насилие срещу Д. Ч. не са документирани и в представените видеозаписи, като посочва обаче, че същите установяват, че детето не е било предадено на бащата за режима му на лични контакти до 17: 30 часа, което е следствие на поведението на молителката. Счита решението на първоинстанционния съд за необосновано и с оглед на факта, че същото следва да съдържа произнасяне по конкретно въведеният акт на домашно насилие, а не да изследва предишните дела между страните. Излага, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал до разпит като свидетел детето М. Б.а, която е била на телефона, в разговор с майка си, когато се твърди да се е случило домашното насилие. Моли обжалваното решение да бъде отменено и молбата за налагане спрямо ответника на мерки по ЗЗДН да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски. В срока и по реда на чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата страна – Д. Н. Ч., чрез процесуалния си представител е депозирала възражение по въззивната жалба. Заявява становище за неоснователността й, във връзка с което моли да бъде оставена без уважение. Счита, че решението е постановено при правилен анализ на събраните доказателства, установяващи точно фактическата обстановка, при която е извършено домашното насилие от ответника, поради което се явява правилно и законосъобразно. Позовава се и на обсъденият от първоинстанционния съд видеоматериал, който не е бил оспорен от ответника и който посочва, че установява вербална агресия, а също и поведение, на ответника, което говори за отправяни заплахи към молителката – издърпване на вратата, размахване на пръст и др. Счита, че правилно съдът е мотивирал решението си с факта на доказани предходно извършени актове на домашно насилие от ответника срещу молителката, което възприема като показателно за това, че същият не зачита установеният правен ред. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът чрез писмена молба, а въззиваемата чрез процесуалния си представител поддържат изразените позиции. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски. При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. 1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, съдът съобрази следното: Производството пред ВРС е образувано по молба на Д. Н. Ч. за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу К. М. Б. – лице, с което е живяла на съпружески начала и от когото има дете, във връзка с извършени от него актове на домашно насилие, изразяващо се в упражнено от последния психическо насилие на 27.10.2023г. около 17: 30 часа, когато пред дома й на ул.“С.“ ••• отправил срещу нея обидни и заплашителни реплики - „Д., само ме разиграваш! Гад мръсна! Стоя и чакам детето, а ти закъсняваш. Боклук долен! Ще те смачкам, да знаеш!“, а след това в асансьора – и думите „Докато не оставиш детето да живее при мен в П., няма да спра да те тормозя! Ще видиш на какво съм способен!“. Излага, че в посочения ден и час се е прибирала от работа, когато пред дома си забелязала ответника Б.. Побързала да затвори входната врата след себе си, но ответникът успял да я издърпа със сила и да влезе след нея. Последвало изкрещяване от ответника на посочените обидни и заплашителни реплики, съчетани със заплашително сочене с пръст, след което молителката била последвана в асансьора от него. На площадката пред жилището, през заключената врата К. Б. започнал да говори с дъщеря си М., която плачела и отказвала да излезе, защото баща и бил много груб и непрекъснато викал. Последвали многократни позвънявания и изказвания, че ще стои пред блока, докато детето слезе при него. Молителката излага, че е почувствала страх от необузданото поведение на ответника и яростта, с която изричал заплахите, треперела и се опитвала да успокои дъщеря си. Усетила лявата си ръка изтръпнала, което по-късно било диагностицирано като „Преждевременна камерна деполаризация“. Възприела думите му като предупреждение, че ще ги изпълни, поради което позвънила на полицията за съдействие. След пристигането, полицаите провели разговор с ответника и уверили М., че баща и се е успокоил и тя може да тръгне с него. Излага, че обичайното поведение на ответника към нея е агресивно и съпроводено с отправяне на обидни думи, с които срива авторитета й пред детето. Посочва, че не е в състояние да контролира негативните си емоции, което всякога предизвиква страх от изпълнение на заканите. Излага, че нееднократно е извършвал спрямо нея актове на домашно насилие, за които е бил санкциониран по ЗЗДН с решения по гр.д.№ 9813/2020г. по описа на ВРС и по гр.д.№ 8111/2021г. по описа на ВРС. Моли съда да постанови мерки за защита по ЗЗДН като задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му забрани да се приближава до дома на молителката и до местоработата й. Ответникът К. Б. е депозирал писмен отговор, чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за неоснователност на отправената срещу него молба по ЗЗДН, поради това че не е извършвал твърдяните актове на домашно насилие спрямо молителката. Посочва, че на 27.10.2023г. действително е бил в гр.Варна, за да вземе дъщеря си М. за осъществяване на режима на лични контакти с нея. Към 16: 00 часа се обадил на детето да слезе пред блока, но то отказало, тъй като такива били разпорежданията на майката. Посочва, че към 17: 30 часа молителката се прибирала от работа, когато се срещнали пред входа на блока и той я попитал защо възпрепятства виждането му с детето и създава напрежение. Молителката не му обърнала внимание, влязла във входа, а след това и в асансьора, където била последвана от него. На площадката пред жилището той казал на детето да си вземе багажа и да излиза, на което молителката се възпротивила, в следствие на което М. се разплакала. Ответникът уведомил дъщеря си, че ще слезе пред блока и ще изчака да се успокои. Обадил се на полицията, за да информира за отказа на майката да осъществява определения режим на лични контакти. При пристигане обяснил на полицаите какво се е случило и след проведен разговор между тях и детето, то слязло, а молителката й говорела, че баща й е лош, че той много лъже и нарочно ги тормози. С оглед на това счита, че не е извършвал никакво психично насилие спрямо майката на детето си, поради което моли депозираната молба по ЗЗДН да бъде отхвърлена като неоснователна. С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд /чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН/ и съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, както е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителката, че с ответника са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, съдът приема, че е процесуално легитимирана да подаде молбата /чл. 3, т.2 от ЗЗДН/. На това основание молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна: Няма спор, а и видно от представенoто по делото съдебно решение по в.гр.д.№ 2627/2015г. по описа на ОС-П. молителката и ответника са живели на съпружески начала и са родители на малолетното дете М. К.ова Б.а, родена през 2012г., като на майката е предоставено упражняването на родителските права, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето. Към молбата e представенa изходящa от молителкaтa декларация по смисъла на чл.9, ал.3, вр.чл.13, ал.3 от закона, установяваща твърденията за извършен спрямо нея акт на домашно насилие от К. Б. на 27.10.2023г. – извършено психическо насилие чрез отправяне на обидни и заплашителни реплики - „Д., само ме разиграваш! Гад мръсна! Стоя и чакам детето, а ти закъсняваш. Боклук долен! Ще те смачкам, да знаеш!“, а след това в асансьора – и думите „Докато не оставиш детето да живее при мен в П., няма да спра да те тормозя! Ще видиш на какво съм способен!“. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.П.П., С. Б. С. и Д. Х. Д. Свидетелят П. посочва в показанията си, че живее на семейни начала с молителката Ч. и знае за инцидента на 27.10.2023г. Около 17: 00 часа получил телефонно обаждане от Д., че дъщеря й М. и се обадила разплакана, тъй като баща й бил пред блока и й крещял да слиза. Към 17: 45 получил второ обаждане от Д., която с разтреперан глас му разказала какво се е случило – че Б. я причаквал пред входа, а когато се опитала да затвори пред него вратата на входа на блока, той я издърпал със сила и нахълтал, последвал я в асансьора, там я притиснал и й казал, че ще я „унищожи“ и ще я „смачка“, ако детето не отиде да живее при него в гр.П.. Ответникът се опитвал да убеди дъщеря си да слезе и да тръгне с него, а след като Д. потърсила съдействие от съсед, той се върнал в асансьора и слязъл пред входа. По- късно се обадила отново и споделила, че е повикала полиция, защото К. продължавал да изпраща съобщения до детето и да го принуждава против волята й да тръгне с него. Свидетелят посочва, че към 18: 40 часа е бил пред входа на Д., където видял двама полицейски служители, които го придружили до жилището, за да разговарят с М.. Детето първоначално заявило, че се страхува от баща си, но полицаят я уверил, че баща й не е опасен и тя тръгнала с него. Когато влязъл в дома видял, че и майката и дъщерята били със зачервени очи, Д. треперела, а по-късно през вечерта се оплакала от нерегулярен сърдечен ритъм и от изтръпване на ръцете. Посочва, че след 2020г. много често се случвало при предаването на детето за режима на лични контакти, бащата Б. да агресира срещу майката. Видно от представеното писмо от 03.01.2023г. от МВР, Дирекция „Национална система 112-МВР“, РЦ Варна, на 27.10.2023г. на националната система 112 са приети две телефонни обаждания – в 17: 42 от тел.номер ••• и в 19: 08 часа от тел. номер •••. По делото е приложен протокол за предупреждение издаден на 27.10.2023г. по реда на чл.65, ал. и 2 от МВР от полицейски служители С. Б. С. и Д. Х. Д., с който К. М. Б. е предупреден да не отправя закани и заплахи за физическа саморазправа срещу Д. Н. Ч.. Полицейските служители са разпитани в качеството на свидетели в съдебно заседание. Посетили адреса на ул.“С.“ ••• по повод подаден сигнал от майката, във връзка с проявена от бащата, който дошъл да взема детето за личен контакт, вербална агресия. Когато се качили в жилището на майката и детето, тя изглеждала видимо притеснена, а детето споделило, че се е уплашило от поведението на баща си, изглеждала уплашена, но имала желание да отиде при него за уикенда. Когато слезли пред входа на блока се срещнали с бащата, като нямат спомени в този момент да в проявявал агресия. Разговаряли и той обяснил, че по-скоро жената се е държала грубо с него. Тогава му съставили предупредителния протокол. По делото е представен CD диск, съдържащ видеофайлове със записи датиращи от 27.10.2023г. във времеви интервал между 17: 26 часа до 17: 30 часа снети от външни видеокамери, отразяващи събитията пред входа на жилищния блок на молителката Ч. в гр.Варна, ул.“С.“ ••• и във входа на жилищната кооперация в посочения ден и времеви период. На същите са отразени телодвиженията на молителката Ч. и ответника Б., като същите са детайлно описани от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С решение по гр.д.№ 9813/2020г. /влязло в законна сила на 28.01.2021г./ по описа на ВРС е уважена молба на Д. Н. Ч. предявена срещу К. М. Б. по ЗЗДН и последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката. С влязло в законна сила на 04.04.2022г. решение по гр.д.№ 8111/2021г. по описа на ВРС е уважена молба на Д. Н. Ч. предявена срещу К. М. Б. по ЗЗДН и последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и спрямо детето М. К.ова Б.а. СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи: За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. Производството по чл. 12 от ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка за наличието на извършен акт на домашно насилие спрямо молителя, неговата тежест и начина, по които се е отразил на здравето и психиката му въз основа на заложените в закона критерии. При определяне на защитните мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице изхождайки от формата и степента на вината на извършителя и целта на закона – да се преустановят, евентуално предотвратят по-нататъшни посегателства върху пострадалото лице. Ответникът Б. въвежда в линията си на защита твърдения за нелегитимост на образуваното по инициатива на молителката производство по ЗЗДН поради това, че единствената му цел не е защита от извършено домашно насилие, а чрез „лъжливи и неверни твърдения да инициира дела, с които да урони престижа му и да отдалечи детето от своя баща“. Безспорно, като всяко процесуално право и подаването на молба за защита по ЗЗДН би могло да бъде упражнено превратно, поради което в компетентностите на съда е да извърши доказателствено обоснована преценка за наличието или липсата на извършен акт на домашно насилие и едва при положителен извод в тази посока да наложи подходящите мерки за защита по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЗДН в сроковете по ал.2 съобразно тежестта на нарушението. Молителката, с оглед заявените твърдения за извършено спрямо нея домашно насилие от ответника и той като лице, с което е била във фактическо съпружеско съжителство /чл.3, т.2 от ЗЗДН/ са процесуално легитимирани по предявената молба по ЗЗДН. Няма спор между страните, че отношенията между тях след 2013г. са градирали в неблагоприятна за семейната им връзка посока, израз на което е фактическата им раздяла, както и многобройните съдебни производства касаещи както спорове относно упражняването на родителските права по отношение на общото им дете М., така и такива за получаване на защита от молителката срещу извършените от ответника спрямо нея актове на домашно насилие през 2020г. и 2021г. Твърдяните в молбата обидни и заплашителни реплики от ответника към молителката на 27.10.2023г. - „Д., само ме разиграваш! Гад мръсна! Стоя и чакам детето, а ти закъсняваш. Боклук долен! Ще те смачкам, да знаеш!“, а след това в асансьора – и думите „Докато не оставиш детето да живее при мен в П., няма да спра да те тормозя! Ще видиш на какво съм способен!“ по същество са в състояние да засегнат честта и достойнството на човека, а отделно от това съдържат в себе си заплаха за потенциално физическо саморазправяне. Те са се случили в присъствието само на страните по делото. Няма данни на изричането им да са присъствали очевидци, нито пък да са документирани звуково по някакъв начин. Представеният по делото случайно създаден видеозапис от видеокамери, който по същността си представлява неоспорено от страните веществено доказателство, възпроизвежда без звук осъществения контакт между молителката и ответника на 27.10.2023г. около 17: 30 часа. Информативна от него е невербалната комуникация между страните, която показва изненадващо за молителката появяване на ответника пред жилищния й блок /като от засада/, силово задържане на входната врата на блока с цел влизане във входа след молителката, първи реплики от ответника към молителката съчетани с размахване на показалец към нея и последващо догонване на молителката във входа и влизане с нея в асансьора на блока. Установените от видеозаписите действия на ответника напълно отговарят на изложената в молбата фактическа обстановка и съчетани с коментираните по-горе телодвижения представляват доказателство за възникнала конфликтна ситуация между молителката и ответника, при която последният демонстрира както физическо превъзходство /издърпване на входната врата, която Д. Ч. се опитва да затвори след себе си/, така и заплашително поведение /размахване на показалец пред лицето й, догонване във входа с цел влизане заедно с нея в асансьора/. Поведението на ответника е такова, че показва недвусмисленото му намерение да последва молителката въпреки явно демонстрираното от нея нежелание да осъществи контакт с него, което само по себе си представлява проявна форма на насилие. Обстоятелствата, при които се твърди да е извършено вербалното психическо насилие – във входа на жилищна кооперация и в асансьор не предполага очевидци или други преки доказателства. Именно за подобни ситуации законодателят е придал на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН специфична доказателствена сила – тази по чл.13, ал.3 от ЗЗДН съгласно която, когато няма други доказателства за конкретните факти и обстоятелства съдът издава заповед за защита само въз основа на нея. В случая обаче освен чрез декларацията, установени по безспорен начин са и последиците от извършеното психическо насилие за молителката – психическо емоционално разстройство и страх, рефлектирали и във физическо неразположение – изтръпване на ръката. В този смисъл са показанията на всички разпитани свидетели – партньорът на молителката – свидетелят П., както и двамата полицаи посетили адреса след подадения от молителката сигнал на тел.112. Първият посочва, че след прибирането в дома на молителката, около час след събитията между страните, заварил нея и дъщеря й М. със зачервени очи, а самата Д. треперела и се оплакала от нерегулярен сърдечен ритъм и изтръпване на ръцете, а полицейските служители са възприели, че майката изглеждала видимо притеснена, а детето споделило, че се е уплашило от поведението на баща си, поради което се наложило те да проведат разговор с нея, за да я убедят да тръгне с баща си. Всички те, разгледани в съвкупност очертават картина на извършено спрямо молителката домашно насилие във вид на психическо и емоционално такова. Насрещно доказване не е проведено от ответника, нито е разколебана доказателствената стойност на декларацията на пострадалото лице по ЗЗДН. Фактът, на който се позовава ответника, че полицейските служители не са станали свидетели на някакво насилие или агресивно поведение от негова страна не обуславя противен извод, доколкото полицаите са били сигнализирани и са дошли на адреса след като основните събития вече са се случили и са възприели единствено последиците от тях – уплах и притеснение у майката и дъщерята. За това, че е имало демонстрирано от ответника поведение представляващо нарушение на обществения ред, свидетелства и фактът на съставеният му предупредителен протокол по реда на чл.65 от ЗМВР. Освен с доказано извършеният на 27.10.2023г. акт на домашно насилие, твърденията на ответника Б. за злоупотреба с права от страна на молителката, целящи да го дискредитират като родител, се опровергават и от доказано извършените от него спрямо нея други актове на насилие през 2020г. и през 2021г., по всяко от които е задължават да се въздържа от извършване на такива. Очевидно е, че правата предоставени на жертвите на домашно насилие по ЗЗДН се използват от молителката Ч. добросъвестно и не е налице злоупотреба целяща постигане на забранени цели. Изложеното обуславя извод за основателност на молбата на Д. Ч. за налагане на мерки по ЗЗДН по отношение на ответника К. Б.. Посочените от първоинстанционния съд мерки за защита от домашно насилие, а именно задължение за ответника да се въздържа от домашно насилие, налагане на забрана за доближаване на молителката и на местоработата й на по- малко от 100 метра и на жилището й на по-малко от 10 метра за максималния срок от 18 месеца, както и задължение да посещава специализирани програми за извършители на домашно насилие, са съответни на установеното противоправно поведение на ответника, тежестта и поредността на извършеното от него. Горното налага извод за неоснователност на подадената от К. Б. въззивна жалба. Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези, до които е достигнал първоинстанционния съд в обжалваното решение, същото се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. И двете страни във въззивното производство са направили искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, но предвид неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски за адвокатско възнаграждение има въззиваемата страна Д. Ч.. Претендирано е възнаграждение в размер на 850 лева, срещу което е направено възражение за прекомерност. Последното се явява основателно предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивната инстанция, поради което следва да бъде намалено до минимума по чл.22 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600 лева. На основание чл.17, ал.2 от ЗЗДН въззивникът К. Б. дължи държавна такса за въззивното производство в размер на 12, 50 лева съгласно чл.18, вр.чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С оглед изложеното съдът