Решение № 58 от 3.4.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 145/2025 г.

- 16/2025 от 14.01.2025 г. на Градски съд - С., Р. А.. Обвинението, повдигнато срещу А. О., е по чл.178.3.2 от НК на Р.А. - измама в големи размери. Представено е и извлечение от приложимите правни норми, според закона на молещата държава - член 15 /класификация на престъпленията/; член 75 /освобождаване от наказателна отговорност във връзка с изтичане на срокове / и член 178 /измама/ от НК на Р.А.. В представеното решение за избор на мярка за неотклонение „задържане под стража„ по образуваното срещу А. М. А. наказателно производство е дадено кратко описание на установените по делото факти. Според тях А. М. дал невярно обещание на Г. Г. А., че ще закупи 02 камиона и 03 хладилни ремаркета от Република Германия и ще ги изпрати в Република А., за което получил от Г. Г. А. 138 197 маната. За да изпълни поръчката А. М. А., в началото на март 2024 г, в близост до ресторант “О.”, намиращ се в 8-ми микрорайон на град С., получил от Г. Г. А. 35 000 евро, представляващи 64 561 маната по тогавашния обменен курс, и в края на март 2024 г. на същия адрес, получил 40 000 евро, представляващи 73 636 маната по обменния курс към онзи момент. По този начинкато не доставил камионите и хладилните ремаркета измамил пострадалия Г. Г., като му причинил вреда в големи размери, а именно 138 197 маната. В решението е посочен и текстът от националния закон на Република А., по който е квалифицирано обвинението срещу А. М. А. - измама в големи размери, съгласно чл.178.3.2 от НК на Р.А.. С решение от 25 юли 2024 г. срещу А. М. А. е образувано наказателно дело № 240730627 и е прието за наказателно преследване, а на 08.08.2024г. е взето решение за привличането му като обвиняем за горепосоченото престъпление и решението му е обявено. Първоинстанционният съд е приел, че е представено извлечение от приложимата разпоредба на чл.178.3.2 от НК на Р.А.. Предвиденото наказание за това престъпление е лишаване от свобода от пет до десет години с или без конфискация на имуществото. Приложено е и извлечение от НК на Република А. досежно давностните срокове за наказателно преследване на гореописаното деяние. Според чл.75.1.3 от посочения по- горе закон, давностният срок е 12 години, когато престъплението е тежко и максимално предвиденото наказание не надвишава 12 години лишаване от свобода, а неговото начало е датата, на която е извършено престъплението. Поради това и правилно е преценено, че наказателното преследване не е погасено по давност според закона на молещата държава. Правилен е изводът в атакуваното решение, че описанието на деянието съответства на посочените в заповедта за задържане от 14.01.2025 г. на Градски съд - С., Р. А. факти относно време, място и начин на извършване на деянието. С основание е преценено, че молбата с искане за екстрадиция съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на исканото лице. Фактическото изложение действително сочи, че то представлява престъпление и съгласно Наказателния кодекс на Република България, защото изпълнява обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, наказуемо с „лишаване от свобода" от 1 до 8 години. Напълно законосъобразен е изводът на Хасковския окръжен съд, че правната оценка на описаното в молбата деяние като престъпление, съгласно правото на България, изпълнява изискването за двойна наказуемост и наличието на предвидения съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА санкционен минимум. Тя съответства с давността за наказателното им преследване, съгласно приложимите разпоредби в двете държави. Напълно законосъобразен е изводът за отсъствие на посочените в чл. 7 т.6 от ЗЕЕЗА пречки за екстрадиция, доколкото според посоченото в молбата и в приложеното към нея законово извлечение, давностният срок за наказателно преследване, чието начало е идентично на уреденото в националния ни закон, се равнява на 12 години, като същият съгласно вътрешното законодателство на молещата държава се прекъсва с всяко процесуално действие, предприето с цел наказателно преследване на извършеното престъпление, т.е. към настоящия момент погасяващото наказателното преследване основание категорично не е настъпило, както по закона на молещата, така и на замолената страна. Предвид на всичко посочено по-горе е законосъобразен и изводът на Хасковския окръжен съд, според който са налице предпоставките за допускане на екстрадиция на исканото от молещата държава лице. Молбата за екстрадиция е подадена от компетентен орган на молещата държава, а именно Главна прокуратура на Република А.. Спазена е необходимата писмена форма и в молбата се съдържат всички реквизити, посочени в чл.9 ал.3 от ЗЕЕЗА. Касае се за искане за предаване на лице, намиращо се на територията на Република България, срещу което е образувано наказателно производство в друга държава /чл.2 т.1 алт.1 от ЗЕЕЗА/. Искането е адресирано до компетентните органи на Република България. България и А. са подписали и ратифицирали Европейската конвенция за екстрадиция и тя е влязла в сила съответно на 15.09.1994 г. за България и на 26.09.2002 г. - за Република А.. Същевременно молещата държава е ратифицирала освен Европейската конвенция за екстрадиция и Европейската конвенция за правата на човека /официален сайт на Съвета на Европа/. Поради това и приложимо в случая право са нормите на ЕКЕ и на ЗЕЕЗА, като част от вътрешното право, детайлно уреждащо тази материя, тъй като съгласно чл. 28, § 1 ЕКЕ по отношение на териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен договор, конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две договарящи държави. За престъплението, в чието извършване А. М. А. е заподозрян, не е провеждано наказателно преследване в Република България и не е постановявана присъда. Законодателството на молещата държава не предвижда смъртно наказание, поради което представяне на предвидените в чл. 9, ал. 3, т. 5 от ЗЕЕЗА гаранции не е необходимо. Не е налице нито едно от основанията, посочени в разпоредбата на чл.6 ал.1 ЗЕЕЗА за недопускане на екстрадицията, понеже молбата не се отнася за лице, което е български гражданин, не се отнася и до лице, на което е предоставено убежище в Република България или чужд гражданин, който се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на страната ни. Искането не се отнася и за лице, което е наказателно неотговорно съгласно българското законодателство. По отношение разпоредбата на чл.7 от ЗЕЕЗА, с основание е преценено, че деянието, за което се иска предаването на лицето, няма политически или военен характер. Исканото лице не е търсено, за да бъде съдено от извънреден съд в молещата държава. Основният довод, който се развива във въззивната жалба пред Пловдивският апелативен съд е свързан с твърдението, че са налице основанията за недопускане на екстрадицията, по чл.7 т.5 ЗЕЕЗА, понеже не били гарантирани правата му, свързани с провеждането в родината му наказателно производство. Прецизно първоинстанционният съд е обсъдил предпоставките, визирани в хипотезата на чл.3 от ЕКПЧ. С основание е прието, че при съблюдаване на тези принципи е необходимо в процедурата по предаване на лицето, да се разкрият сериозни и обосновани причини, поради които да се заключи, че в случай на екстрадиция е налице реален риск, лицето да бъде подложено на отношение, противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ. В атакуваното решение е посочено изрично, че съдебните власти на Република А. са представили гаранции, че в случай на екстрадиране на А. М. А., същият няма да бъде подложен на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание и ще получи правна помощ по време на наказателното производство. Молещата държава е предоставила и гаранции, че искането за екстрадиция няма за цел преследване на дадено лице на политическа основа, независимо дали на основа на раса, религия, националност, етническа принадлежност или политически убеждения. Поради това и не са налице основанията, визирани в чл.7 т.5 ЗЕЕЗА. Не можи да бъде споделено и възражението, че Хасковският окръжен съд неоснователно не е кредитирал представения от защитата проект за Резолюция от Европейския парламент от 21.10.2024 г. В мотивите към атакуваното решение внимателно е анализирано представеното “Предложение за резолюция относно положението в А., нарушаването на правата на човека и международното право и отношенията с Армения“. Пловдивският апелативен съд също счита, че то не налага извод, че предоставените от молещата държава гаранции няма да бъдат изпълнени. Очевидно предложението е свързано с локален въоръжен конфликт, попадащ върху част от територията на молещата държава, а също и отношението на държавните власти към определени политически прояви на конкретен кръг от лица, поради което негативните констатации няма как да бъдат обвързани с законосъобразността на провежданите наказателни производство за криминални по характера си престъпления. Не са налице и някои от посочените в чл. 8 от ЗЕЕЗА относителни основания за отказ да бъде уважена молбата за екстрадиция. Престъплението не е подсъдно на българския съд и в Република България не е било образувано и прекратено наказателно производство за него и същото не е извършено извън територията на молещата държава. Не са налице основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция - чл. 18 от ЗЕЕЗА. С оглед на изложените съображения, Пловдивският апелативен съд също счита, че молбата за екстрадиция на А. М. А. е основателна и правилно е уважена. По отношение на същото лице законосъобразно е взета мярка “задържане под стража” до окончателното приключване на екстрадиционното производство чрез фактическото предаване на молещата държава. Ето защо съдът и