Решение № 249 от 6.7.2018 г. на Софийски окръжен съд по дело № 302/2018 г.

производството е прекратено поради заплащане на всички дължими суми. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна: Предявеният иск е с правно основание чл. 144 от СК. Според тази разпоредба родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, когато те не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. Издръжката се дължи, само ако тя не съставлява особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Установи се от събраните по делото доказателства, че ищцата учи редовно във висше учебно заведение и не е навършила 25 години. Липсват данни по делото същата да получава доходи или да може да се издържа от използване на имуществото си. Несъстоятелни са възраженията на ответницата, че ищцата няма нужда от издръжка, доказателство за което било връщането на изпратените пощенски записи. Това е така, тъй като по делото не се доказаха причините за отказа на ищцата да ги получи, като през този период е било висящо дело за издръжка, т.е. вземането не е било установено по размер. От друга страна, нуждата на ищцата от издръжка е безспорно установена с оглед обстоятелството, че същата не разполага със собствени средства за издръжка, бащата получава два пъти по-ниски доходи от тези на майката, а ищцата следва да заплаща семестриална такса в размер на 330 лв. и транспорт до друго населено място, докато трае обучението във висшето учебно заведение. Съдът намира, че ответницата е в състояние да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря в размер на 130 лева месечно. Това е така, тъй като същата получава месечно възнаграждение в размер на около 1244 лева. Същата дължи издръжка и на другото си непълнолетно дете К., понастоящем на 7 години, чиято месечна издръжка е в размер около 350 лв. /за храна, обучение, в т.ч. езиково, ортопедични средства с оглед заболяването му, спорт и извънкласни занимания/, както и дължи издръжка на възрастните си родители /чл. 141, т. 2 от СК/, единият от които – И. Г. е пенсионер с 98% трайно намалена работоспособност, т.е. доходите за собствената й издръжка след изпълнение на задълженията към посочените лица са над минималния определен в закона размер /МРЗ за страната е в размер на 510 лв./. Следователно ответницата получава трайни доходи, които съдът намира, че й позволяват без особени затруднения да отделя средства за издръжка и на пълнолетното си дете в размер на не повече от 130 лв. месечно /приблизително 1/4 от МРЗ/. Даването на издръжка от родител на пълнолетно дете не е безусловно, като условие за пораждане на това задължение е същото да не съставлява особено затруднение за родителя с оглед доходите му и необходимите средства за собствената му издръжка. Предвид липсата на доказателства за получаване на такива доходи от страна на ответницата, които да й позволяват заплащане на издръжка в размер по-голям от 130 лева, съдът намира, че предявеният иск за разликата до пълния предявен размер от 180 лева е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд, решението следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил иска за заплащане на издръжка до размера до 130 лв. месечно и вместо него да постанови друго, с което да осъди ответницата да заплаща на ищцата издръжка в посочения размер, считано от 24.09.2017 год. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката. В останалата част решението следва да бъде потвърдено. При този изход на спора решението следва да бъде отменено в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответницата направените по делото разноски за разликата над 42 лева до пълния присъден размер от 150 лева. Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата сумата 126 лв., представляваща направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Предвид изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СОС и сумата 280 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Воден от горното, Софийският окръжен съд