Решение № 123 от 13.6.2025 г. на Районен съд - Сливница по дело № 618/2023 г.

Предявен е иск с правно основание основание чл. 49, вр. чл. 52 ЗЗД, с цена на иска 5421, 59 лева от Л. К. Н., с ЕГН ••••••••••, срещу ••••••, ЕИК •••. Ищцата е предявила иск, с който моли да бъде осъдена •••••• да й заплати сумата от 5421, 59 лeва, от които 5000 лева - неимуществени вреди, представляващи претърпени болки, страдания, стрес, страх, безпокойство и неудобства, ведно със законната лихва от момента на деликта до изплащането, и 421.59 лв. – имуществени вреди, представляващи сторени разноски за лечение, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до изплащането, от ухапване от безстопанствено куче на дата 20.04.2023 г. Изложено е, че на 20.04.2023г. ищцата излязла от дома си, находящ се в с. ••, ••••••, за да изхвърли битови отпадъци в контейнера за боклук, който се намирал до къщата й, като там е имало три големи кучета, като едното от тях - бяло, с дълъг косъм, я е нападнало и е започнало да я хапе. Сочи, че кучето е отхапало голяма част от крака в лявата подбедрица, както и, че е ухапало и петата й. Същата започнала да вика за помощ, като на място се притекли съседи, които я откарали в болница. Същата била приета в Отделението по изгаряне и пластична хирургия при възрастни към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – гр. София, където били установени три разкъсно-контузни рани в областта на лявата подбедрица и лявото ходило, размачкани тъкани, липсваща изцяло кожа в областта на раната на лявата подбедрица, наблюдавало се мастна тъкан по периферията на раната, а централно раната достигала ниво мускули и сухожилия, като раните на ходилото били с неправилни ръбове и кървели. След извършване на необходимите изследвания била установена нуждата от извършване на последваща оперативна интервенция, и ищцата била изписана от болницата на 25.04.2023 г., като за извършените процедури заплатила сума в размер на 394.19 лева. Ищцата изтъква, че на 01.05.2023 г. отново постъпила в Отделението за извършване на нужните оперативни манипулации, като първата операция била осъществена на 02.05.2023 г., а втората на 04.05.2023 г., като била изписана на 12.05.2023 г., но няколко седмици по-късно, на 29.05.2023 г., отново постъпила за 3-ти път, поради оплаквания, свързани с болка и кървене в областта на лявата подбедрица и предвид усложненията се наложило да се закупят допълнително медикаменти и лечебни материали по предписание на лекуващите лекари. Ищцата заявява, че нападението й е причинило неимуществени вреди, като е довело до изпитване на страх за телесната й цялост и за живота й, тъй като животното е било изключително агресивно, а същата е била сама и безпомощна в ситуацията. Твърди, че е претърпяла изключително силна болка и страдания, както по време на нападението, така и по време на интервенциите, лечението и възстановяването си. Заявява, че й е причинена психологическа травма и изпитва по••ен страх да излиза и да се движи сама. Предвид гореизложените обстоятелства се обуславя правният й интерес от завеждане на иска, поради което моли съда да постанови решение в този смисъл. Ответникът ••••••, чрез зам. кмета ••••, е представила в срок писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, в който излага становище, че счита иска за неоснователен, тъй като описаното не съответства на реалното положение и на представените доказателства, намира фактологията за неточна и непълна. Сочи, че ищцата неправилно претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като тези вреди следва да се претендират от собственика на кучето - •••••••, тъй като видно от писмо, получено по ел. поща от дъщерята на пострадалата, като собственик на кучетата е посочен •• ••ов, и същата твърдяла, че лицето ги храни и пуска на улицата. Ответната община извършила служебна проверка на цитирания собственик на кучето и се установило, че това лице действително храни и приютява бяло куче с дълъг косъм, предвид което ответникът твърди, че кучето е частна собственост и общината няма правомощия да се разпорежда и да предприема каквито и да било мерки, тъй като кучето не е безстопанствено и те са ненадлежна страна. Изтъква, че дори и лицето •• ••ов да не е собственик, то може да се каже, че е лице, под чийто надзор се намира кучето, дотолкова доколкото кучето пребивава в имота на лицето, той го храни и от констатациите на общинските служители е в добри отношения с животното. Съдът, след като прецени приложените по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: На 20.04.2023 г., към 16.00 часа, в с. ••, ••••••, ищцата Л. Н. излязла от къщата си, находяща се в същото село, за да изхвърли битови отпадъци в контейнера за боклук, който се намира непосредствено до къщата й, в горния край на селото. Там имало три големи кучета, като едното от тях – бяло, с дълъг косъм, я нападнало и започнало да я хапе. Кучето отхапало голяма част от крака й в лявата подбедрица, като е ухапало и петата й. На виковете за помощ на ищцата се отзовали нейните съседи – •••••••• и •••, които впоследствие я откарали до ЦСМП – Сливница, от където същата е била транспортирана с линейка до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – гр. София. Там пострадалата е била приета в Отделението по изгаряне и пластична хирургия при възрастни, тъй като само в това отделение могат да третират рани с липсваща плът. Видно от епикриза по ИЗ № 15587 /лист 5-7 от делото/, в отделението медиците са установили три разкъсно-контузни рани в областта на лявата подбедрица и лявото ходило на ищцата, размачкани тъкани, както и че липсва кожата в областта на раната на лявата подбедрица. Констатирали са, също така, наличието на мастна тъкан по периферията на раната, както и че раната достига ниво мускули и сухожилия, както и че раните на ходилото са с неправилни ръбове и кървят. След извършване на необходимите изследвания е установена нуждата от осъществяване на последваща оперативна интервенция, като на 25.04.2023 г. ищцата е изписана от болницата. За извършените й там манипулации и консумативи за същите, ищцата е заплатила сумата от 394.19 лева /триста деветдесет и четири лева и деветнадесет стотинки/ - видно от фактура № 7000047797/21.04.2023 г. /лист 4 от делото/. Видно от епикриза по ИЗ № 17067 /лист 8-10 от делото/, на 01.05.2023 г. ищцата отново постъпва в Отделението по изгаряния и пластична хирургия при възрастни към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – гр. София за извършване на необходимите оперативни манипулации, като първата Операция № 582-517 е осъществена на 02.05.2023 г., а втората Операция № 314-588 е извършена на 04.05.2023 г. Ищцата е изписана на 12.05.2023 г. Видно от епикриза по ИЗ № 21197 /лист 11-13 от делото/, на 29.05.2023 г., ищцата постъпва за трети път в Отделението по изгаряния и пластична хирургия при възрастни, поради оплаквания, свързани с болка и кървене в областта на лявата подбедрица. Във връзка с настъпилите усложнения се е наложило закупуването на допълнителни медикаменти и консумативи, по предписание на лекуващите я лекари /в тази връзка по делото са представени 2 бр. фискални бонове с №№ 0319068/30.06.2023 г. и № 0237830/10.07.2023 г./. Според свидетелските показания на дъщерята на ищцата – свидетелката С. И., майка й е изпитвала изключително силни болки през цялото време на лечението - около 3-4 месеца след инцидента, както в областта на ухапванията, така и на тези места по корема й и гърба й, от които лекарите са взимали от собствената й кожа, за да я трансплантират върху засегнатите от ухапванията участъци. Свидетелката сочи, че непосредствено след инцидента лекарите са й поставили вакуумна помпа, която да изсмуква бактериите и с която майка й е трябвало да се движи навсякъде, което изключително много е ограничавало движенията й. Посочва, че майка й е претърпяла две операции с пълна упойка, като след първата са се получили усложнения, които са наложили извършването на втората. Свидетелката твърди, че майка й се е върнала отново на къщата им в с. •• едва след четири месеца, като го направила с голяма доза уплаха и притеснение. Свидетелката И. споделя, че тя също ходи в с. ••, обикновено събота и неделя или когато намери свободно време, като твърди, че, когато е ходила, е виждала много кучета в селото, в т.ч. и по улицата, където е въпросният контейнер, както и че винаги я е било страх да ходи там. Сочи, че от майка си е разбрала, че последната е била нахапана от светло жълто куче, високо около 30-40 см, за което същата твърди, че не е от най-големите кучета, но е улично куче, като излага, че и преди го е виждала. Споделя своя информация, че дни преди разпита й пред съда също е имало ухапани хора в селото. Освен това, свидетелката И. посочва, че десетина дни след инцидента с майка й е подала оплакване до кмета на общината по електронна поща /копие от същото е приложено към отговора на исковата молба/, както и че е ходила лично до кметския наместник на с. ••, за да го информира за случилото се. Твърди, че е разговаряла и с еколога ••, който й обяснил, че, поради липсата на приют, тези кучета няма къде да бъдат настанени. Свидетелката И. твърди, че тя лично не е виждала някой да ги храни тези кучета и да се грижи за тях, включително и това, което е нахапало майка й, но е чувала, че има хора, които им дават храна. Посочва, че в селото се затвърдило мнението, че кучето е улично и няма собственик, който да се грижи за него, като същото може да се храни, както с подхвърлена му от някой храна, така и с отпадъците в кофата за боклук. Съдът кредитира показанията на свидетелката И., като последователни и правдиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото - писмени и гласни. Констатираните противоречия, съдът отдава на преживените емоции във връзка със здравето на майка й. В хода на производството по делото са разпитани и свидетелите ••••••••, ••• и •• ••, чиито показания съдът кредитира като достоверни и кореспондиращи си с останалия, събран по делото, доказателствен материал. Свидетелят •• сочи, че в деня на инцидента е чул писъците на ищцата от улицата и излизайки, е видял „една педя“ дълга рана на левия крак, широка 7- 9 см и установил, че няма „парче месо“ от крака на Н.. От последната разбрал, че е била ухапана от „жълтото куче“, което и той самият е виждал многократно преди и след инцидента. Свидетелят •• твърди, че в квартала им има много кучета – „глутница“, както и че всичките са отвързани, без каишка, като не знае да са нечия собственост /не е виждал някой да ги храни или пои, нито пък е виждал да са били затворени в нечий двор/. •• посочва, че около 4- кубиковия контейнер, при който е станал инцидентът с ищцата, се събират около 8-10 кучета, които влизат в него и лежат по тръните около него. Споделя, че хората от селото се страхуват да минават оттам. „Жълтото куче“, за което ищцата му е споделила, че я е ухапало и което той също познава, •• определя като „средно голямо“, с тегло около 50 кг, но на представените от процесуалния представител на ответната страна фотоси не може да прецени дали там е заснето именно това куче. Съдът отчита, че по време на разпита си, на въпрос на юрисконсулт ••, свидетелят •• отговаря: „•• храни кучетата, баща му е ••.“, но не намира, че тази му реплика противоречи на останалата част от показанията му, като съдът приема, че свидетелят не се отказва от предните си показания, че никой не отглежда кучетата и в този смисъл - не ги храни и не ги затваря в двор, а посочва, че съселянинът му •• понякога им дава храна. Съдът кредитира показанията и на свидетеля ••• – кметски наместник на с. ••, разпитан при режим на довеждане, който твърди, че след инцидента при него е дошла дъщерята на пострадалата ищца и го е информирала, че майка й е била нахапана от „кучето на •• ••“, както и че ще съди същия за това. Свидетелят •• сочи, че е предупредил въпросния •• – •••••••, по прякор ••, който отричал кучето да е негово. Свидетелят •• разказва, че няколко пъти е водил ветеринар, за да упоят въпросното куче и да го кастрират, но всеки път се оказвало, че кучката има малки /разбирали го от съпругата на ••/ и ветеринарят отказвал да вземе кучето. Свидетелят •• твърди, също така, че •• имал 4-5 големи кучета /две бели и две черни/, както и малки кучета, като същият отказвал да ги връзва с мотива, че отглежда 35-40 кокошки и че ако кучетата му са вързани, лисиците ще изядат кокошките. Сочи, че след инцидента многократно е предупреждавал •• да си върже кучетата, когато ги е водил свободно, като същевременно отбелязва, че неговите кучета са в баира, не излизат от двора му. Твърди, че •• не е плащал такса за регистриране на кучетата си. Свидетелят •• сочи, също така, че в селото има на две места обособени кучкарници, като твърди, че идват с бусове и изхвърлят кучета, както и че има хора в селото, които си пускат кучетата да се движат свободно – като •• ••ов и г-жа ••. Съдът кредитира показанията и на свидетеля •• •• •• – началник инспекторат при ••••••, разпитан при режим на довеждане, който излага, че задълженията му включват следните дейности: извършване на контрол по наредбите, подпомагане дейността на кмета, на заповеди, който той е издал, извършване проверки и налагане на санкции на нарушители. Същият сочи, че с кметския наместник на с. •• са ходили няколко пъти до дома на •• ••ов /тъй като дъщерята на пострадалата сочела в своя писмен сигнал, че „собственик, отглеждащ кучето и този, който го храни е •• ••ов“/, като при едно от посещенията той лично направил снимки как кучето излиза от двора на ••ов и стои пред портата до него. Свидетелят •• твърди, че от живущите наоколо разбрали, че кучето, което е ухапало ищцата е „бялото куче, което отглежда •• и което циркулира в този район“. При проверката на място установили няколко кучета в двора на ••, като смята, че същите си намират пролука през мрежата. Свидетелят сочи, че кучето, което е снимал и за което се смята, че е нахапало ищцата, не е регистрирано по надлежния ред. Съдът изключва от доказателствения материал представените фотоси, за които свидетелят •• твърди, че са направени от него, като настоящият съдебен състав намира, че те не доказват абсолютно нищо, свързано с предмета на делото – на същите има заснето едно куче и един мъж, за които се твърди, без каквито и да било доказателства, обаче, че са въпросният •• ••ов и кучето, нахапало ищцата. А дори и това да е така /на снимките действително да са ••ов и процесното куче/, съдът намира, че представените фотоси не са годни да докажат, че мъжът е собственик на кучето. По делото е изготвена и приета и съдебно-медицинска експертиза, заключението на вещото лице по която е, че в резултат на инцидента ищцата е получила следните травматични увреждания: наличие на три рани от кучешко ухапване в областта на лявата подбедрица и лявото ходило с наличие на размачкани тъкани и липса на кожа в областта на лявата подбедрица; усложнение на травмата, наложило многократно оперативно лечение и трансплантация на кожа в рамките на периода от получаване на увреждането – 20.04.2023 г. до последната хоспитализация – на 05.06.2023 г. Вещото лице сочи, че спецификата на раните, причинени от ухапвания от животни, принадлежащи на семейство кучета, определя тяхното първично инфектиране, масивно размачкване на меките тъкани в зоната на захапването, както и многократно по-продължителния период на заздравяване, съчетан със значителни болки и страдания. Заключението на вещото лице е, че при ищцата самите кожни рани и кожният дефект, причинени непосредствено при ухапванията, са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за всяка една от тях, като понастоящем болезненост ще се наблюдава доживот в увредената част на крайника, която ще се засилва при натоварване и понижаване на температурата. Вещото лице Т. е категоричен, че е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между инцидента и причинените телесни увреждания на пострадалата. Същият отбелязва, че констатираните травматични увреждания могат да бъдат причинени от всеки един представител на семейство кучета, но не и от друго животно. Съдът кредитира заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, като пълно и компетентно изготвено, съдържащо отговори на всички поставени въпроси. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявените от ищцата Л. К. Н. искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД /Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт - противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с която е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя - възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване /Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/. За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. По отношение на отговорността на ответната община съдът намира следното: с разпоредбите на чл. 40, ал. 3 и 4, чл. 41, ал. 2 и 3 и чл. 50, т. 2 от Закона за защита на животните, на съответната община е възложена дейността по овладяване на популацията на безстопанствените кучета, както и за вземането на мерки на територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение към хора или животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно ответната община, при бездействие на лицата, на които е възложена тази дейност, носи отговорност за обезвреда в случаите на причинени вреди от ухапване на граждани от безстопанствени кучета. За да се обори исковата претенция срещу ответника, по делото следва да бъде доказано, че са предприети такива по обем действия, които са адекватни, за да бъде избегнато настъпването на вредоносни последици за трети лица. Следователно, ако предприетите действия за изпълнение на задълженията по Закона за защита на животните са недостатъчни и/или неефективни, и не са допринесли за постигане на очаквания резултат, то общината носи отговорност за причинените на трети лица вреди. В този смисъл, съдът не приема изложените от ответната страна доводи, че не следва да носи отговорност, тъй като кучето, нахапало ищцата, не е бестопанствено. Според действащата и към настоящия момент Наредба № 10 за регистрация, стопанисване и контрол на кучетата на •••••• /приета с Решение № 88/28.07.2005 г., изм. и доп. с Решение № 143/30.11.2005 г., изм. и доп. с Решение № 205/30.11.2016 г., изм. с Решение № 1009/19.10.2018 г. на АССО/, никой няма право да се грижи или да дава подслон на куче в рамките на общината, ако то не е регистрирано, както се изисква в тази наредба /чл. 3, ал.3/. Съгласно разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от Наредбата, собствениците на кучета са длъжни да подсигурят условия, които не им позволяват да избягат, като движението на кучета в населените места трябва да става с повод и нашийник, а на по-едрите – с намордник. В чл. 8, ал. 5 от Наредбата, ответната община ясно и категорично е фиксирала критериите за безстопанственост на кучетата на територията на общината, а именно: „Куче без един от реквизитите: здравен паспорт с печат с регистрационен номер, идентификационен медальон, нашийник, повод, непридружено от собственика, се счита за безстопанствено и се третира съгласно чл. 70, ал.1 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност.“. В конкретния случай, кучето, нахапало ищцата е било не без един, а без нито един от изброените реквизити, както, когато е нахапало ищцата, така и при извършените от служители на общината проверки, което респективно оборва твърдението на процесуалния представител на ответната община, че въпросното куче не е безстопанствено и че общината не носи отговорност за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди. От друга страна, съгласно чл. 14 ал.1 от Наредбата, контролът по изпълнението на същата се извършва от специализираните ветеринарно- медицински органи в района на общината, служителите на РПУ-Сливница, както и от лица, определени със заповед на кмета. В показанията си пред настоящия съдебен състав, свидетелят •• ••, заяви, че в качествето си на началник на инспектората към •••••• му е възложено да осъществява контрол върху спазването на наредбите на общината, както и да извършва проверки и да налага санкции на нарушителите. В кориците на делото не фигурира нито едно доказателство за това по какъв начин свидетелят •• е контролирал спазването на Наредба № 10 на ••••••, което самият той твърди, че е част от задълженията му като длъжностно лице. Гореизложеното обуславя извод за това, че в конкретния случай неосъществяването на адекватен контрол по отношение спазването на Наредба № 10 на •••••• от оправомощените за това лица, е довело до инцидента на 20.04.2023 г., при който ищцата е била нахапана от безстопанствено куче, т.е. налице са предпоставките на чл. 49 от ЗЗД, респективно предявената от ищцата претенция се явява основателна. Освен всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав намира, че самото наличие на инциденти с нападения на агресивни животни над хора е индиция или за недостатъчно ефективни мерки от страна на общината, или за непълното им прилагане. В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от виновното бездействие на •••••• да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за безстопанствените кучета, едно от които я е ухапало. В чл. 47 ал. 3 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, съгласно чл. 50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадала ищцата, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: 1/ бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче към хора, и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; 2/ причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; 3/ причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ. В случая ответникът е проявил бездействие, като не е изпълнил свои задължения по нормативната уредба, свързани, както с осъществяване на адекватен и своевременен контрол върху спазването на Наредба № 10 за регистрация, стопанисване и контрол на кучета в ••••••, така и със залавяне на безстопанствени кучета, настаняването им в определените за целта приюти, неполагане на дължимата грижа и надзор над тези животни, отсъствие на взети мерки за предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хората. При иска по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено, поради бездействие на служител на общината, тъй като тя е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, дори и когато не е установено кои служители конкретно са причинили същите вреди. По изложените доводи, съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на общинските служители и причинените неимуществени вреди. Осъществяването на същите съдът намира за доказано чрез представените медицински документи и констатациите на изслушаната СМЕ, чиито изводи съдът изцяло кредитира по реда на чл. 202 ГПК. Претърпените неимуществени вреди се установяват и от събраните показания на свидетелката С. И., преценени по реда на чл. 176 ГПК с оглед събраните доказателства, при съобразяване евентуалната й заинтересованост от изхода на спора. Безспорно е налице и трайна съдебна практика, при която, съдилищата безалтернативно приемат, че, когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи достатъчно дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. От показанията на свидетелите, заключението на съдебно-медицинската експертиза и останалите доказателства, се установява и причинната връзка между еквивалентността на дължима грижа и причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата, т.е. налице е противоправно виновно деяние. Предвид всичко посочено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че по делото е доказано осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, от който възниква задължението на ответника да поправи всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. По отношение претендирания размер на обезщетението: същият се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" съгласно ППВС № 4/64 г. не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт, обезщетение, а всякога е свързано с преценката на определени конкретно съществуващи обстоятелства, както с общественото разбиране на определени съществуващи обстоятелства. Размерът на обезщетението за претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е обусловен, както от характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика. Следва да се съобрази обстоятелството, че към момента на инцидента ищцата е била на 85 години, като определено същата не е могла да противостои по никакъв начин на нападение от агресивно безстопанствено куче. Следва да се отчете фактът на извършени две оперативни интервенции, периодът на лечение в рамките на 3-4 месеца; преживеният стрес и изпитваните болки по време и непосредствено след инцидента, включително в оздравителния период. Следва да се съобрази и фактът, че и понастоящем изпитва болки, както и това, че е налице непреодолян стрес и страх от безстопанствени кучета. Предвид степента на търпените негативни емоции, техния интензитет, както и периода на възстановяване и обстоятелството, че са налице остатъчни проявления от преживяното у ищцата и все още актуален страх, свързан със случилото се, съдът намира претендираното в размер на 5000 /пет хиляди/ лева обезщетение за справедливо спрямо преживените от нея неимуществени вреди. Следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането - 20.04.2023 г. По отношение иска за имуществени вреди в размер на 421, 59 лева /четиристотин двадесет и един лева и петдесет и девет стотинки/, съдът приема същия за основателен и доказан с оглед представените по делото и неоспорени от ответната страна писмени доказателства. Следва да се присъди и законната лихва от датата на завеждането на исковата молба - 17.08.2023 г. По отношение искането на ищеца да бъде осъден ответникът да му заплати направените по делото разноски, съдът намира, че, предвид изхода от делото, същото следва да бъде уважено изцяло за сумата от 516, 84 лева /петстотин и шестнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, от които 216, 84 лева – направени разходи за държавна такса и сумата от 300 лева – направени разходи за депозит за вещото лице, изготвило представената и приета по делото СМЕ. На адвокат С. Д. - САК, оказал безплатна правна помощ на ищцата /видно от договор за правна защита и съдействие – лист 15 от делото/, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лева, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, СЪДЪТ