Решение № 909 от 21.8.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1780/2025 г.

Производството е по реда на Глава XXXIX ГПК. Производството е образувано по повод жалба с вх. № 17494/05.08.2025 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718, с район на действие ВОС, подадена от Община Варна – длъжник по изпълнително дело № 20257180400393, срещу действие на ЧСИ по насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, изразило се в налагането на запор със запорно съобщение с изх. № 16035/28.07.2025 г. по описа на ЧСИ върху вземания на длъжника по банкови сметки, открити в „Централна кооперативна банка“ АД – правно основание по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Жалбоподателят Община Варна навежда оплаквания за незаконосъобразност на действието, тъй като ЧСИ не е извършил проверка на банковите сметки на общината с оглед установяването на произхода на постъпилите по тях средства. Същото е било необходимо с оглед преценка дали сумите, налични по банковите сметки на общината, подлежат на принудително изпълнение предвид разпоредбите на чл. 520, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Излагат се пространни съображения относно незаконосъобразността на проведените производства пред Административен съд – Варна и Върховния административен съд с оглед обстоятелството, че Община Варна е узнала ново обстоятелство – договор за прехвърляне на вземане от 08.06.2021 г. между „Тодор Билд 2006“ ЕООД, като цедент, и „Знамената“ ЕООД, като цесионер. Длъжникът счита, че това новооткрито обстоятелство би могло да представлява основание за отмяна на съдебните актове, във връзка с които е издаден изпълнителен лист, както и да „постави под въпрос изначалния стабилитет на изпълнителното основание“ по образуваното изпълнително дело. В тази връзка посочва, че е подадена молба с вх. № 12835/30.07.2025 г. по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в законна сила решение № 6524/17.06.2025 г. по адм. дело № 4696/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Постъпило е възражение от взискателя, подадено чрез негов пълномощник, с което се оспорва подадената жалба като недопустима. В писмени мотиви мотиви по обжалваното действие ЧСИ Станимира Костова – Данова намира жалбата за неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Изпълнителното производство е образувано по молба на „Знамената“ ЕООД с приложен към нея изпълнителен лист № 384/02.07.2025 г., издаден по АД № 4696/2024 по описа на ВАС, с който длъжникът Община Варна е осъден да му заплати сумата от 936 000 евро на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С нея е поискано, съгласно чл. 428, ал. 2 ГПК, да бъде връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника и в случай, че не постъпят суми в срока за доброволно изпълнение, изпълнението да бъде насочено върху банковите сметки на длъжника. Покана за доброволно изпълнение с изх. № 14767/10.07.2025 г. е връчена на длъжника на 11.07.2025 г. До ЧСИ Станимира Костова – Данова е изпратена молба с вх. № 16666/28.07.2025 г. по описа на ЧСИ от пълномощник на взискателя, с която, поради обстоятелството, че в срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане в изпълнение на задължението по изпълнителното дело, е поискал налагането на запор на сметките на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД при съблюдаване на ограничението по чл. 520, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В изпълнение на молбата до „Централна кооперативна банка“ АД е изпратено запорно съобщение с изх. № 16035/28.07.2025 г., получено от банката на 28.07.2025 г. В него е указано, че е наложен запор върху всички вземания по банкови сметки на длъжника, открити в банката, до размера на задължението, а именно 1 878 607.82 лв., дължимо към 11.08.2025 г. На третото задължено лице изрично е указано, че изпълнението на запора следва да бъде при спазване на всички законови разпоредби относно несеквестируемостта на средствата и ограниченията при налагане на запор, включително и: по отношение на суми за обезщетения, детски добавки и всякакъв вид други средства от социален характер; чл. 446, 446а и чл. 520 ГПК. На 28.07.2025 г. Община Варна е уведомена за наложения запор със съобщение за налагане на запор върху вземане с изх. № 16040/28.07.2025 г. С молба с вх. № 17064/30.07.2025 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова Община Варна е поискала спиране на процесното изпълнително дело. С уведомление с изх. № 16357/30.07.2025 г. по описа на ЧСИ на Община Варна е съобщен отказът на ЧСИ Станимира Костова – Данова да спре производството. В него е посочено, че не е налице основание за спиране на принудителното изпълнение съгласно чл. 432 ГПК. С уведомление с изх. № 16360/30.07.2025 г. по описа на ЧСИ, адресирано до „Централна кооперативна банка“ АД, съдебният изпълнител е посочил, че длъжникът е поискал спиране на изпълнителното производство, както и че по молбата е постановен отказ. На банката е указано, че следва, ако не оспорва задължението си към Община Варна, да внесе дължимите по запорното съобщение суми по сметка на съдебния изпълнител, съобразявайки ограниченията по чл. 520 ГПК. В изпълнение на задължението си по чл. 508 ГПК, с писмо с вх. № 17398/04.08.2025 г. по описа на ЧСИ, „Централна кооперативна банка“ АД е уведомило съдебния изпълнител, че към датата на налагане на запора по сметката е наличен авоар, формиран от получени по сметката преводи с произход: 1/ от държавния бюджет/субсидия от републиканския бюджет и 2/ от собствени средства. Посочено е още, че авоарът по сметката, формиран от собствени средства от централизация, е достатъчен за пълно изпълнение на задължението, посочено в запорното съобщение, поради което останалите банкови сметки с наличност, формирана от собствени средства, не са блокирани в изпълнение на наложения запор. Съобщено е, че е извършен превод на наличната секвестируема сума, в размер на 1 878 607.82 лв. с платежно нареждане с реф. № 79000П-АУ-1391/04.08.2025 г. по посочената сметка. Запорът е вдигнат със съобщение за вдигане на запор с изх. № 16576/04.08.2025 г. На 05.08.2025 г. е извършено разпределение на събраните суми и на 06.08.2025 г. те са преведени по сметка на взискателя. С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: В чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК е предвидена възможност за обжалване на действие на съдебен изпълнител по насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. Предмет на обжалване е насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, изразило се в налагането на запор със запорно съобщение с изх. № 16035/28.07.2025 г. по описа на ЧСИ върху вземания на длъжника по банкови сметки, открити в „Централна кооперативна банка“ АД. В този смисъл жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е депозирана в срок. По същество е неоснователна поради следните съображения: С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че жалбоподателят – длъжник в изпълнителното производство, е община, към чието вземане по банкова сметка е насочено принудително изпълнение чрез налагане на запор върху него. Както беше установено по – горе, в запорното съобщение, изпратено до третото задължено лице, изрично е посочено, че изпълнението на запора следва да бъде съобразено с разпоредбите на чл. 520, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които предвиждат ограничения по отношение на принудителното изпълнение върху суми, които са с определен, изчерпателно изброен в тях произход, а именно: средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет, включително чрез бюджетите на общините или чрез други бюджети, както и върху средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините и свързаното с тях национално съфинансиране, както и върху средствата от авансово финансиране, когато са предоставени за сметка на държавния бюджет, включително и чрез сметки за средствата от Европейския съюз. По аргумент от противното и по аргумент от чл. 520, ал. 3 ГПК е допустимо насочването на принудително изпълнение върху суми, които са с произход, различен от този в ал. 1 и ал. 2 на чл. 520 ГПК. Както беше изложено по – горе, в отговора по чл. 508 ГПК третото задължено лице изрично е посочило, че запорът е изпълнен, като сумата, която е удържана и преведена по посочената от ЧСИ банкова сметка, е с произход „собствени средства“, които са секвестируеми, тъй като не попадат в ограниченията, предвидени в чл. 520, ал. 1 и ал. 2 ГПК. По делото не се установи частният съдебен изпълнител да е предприел изпълнителни действия чрез налагане на запор върху вземания на общината, средствата, по които да са постъпили като субсидия от републиканския бюджет, или върху средства от Европейския съюз или по други международни програми и договори на общините. Напротив – с отговора по чл. 508 ГПК третото задължено лице изрично е посочило, че по сметката е бил наличен авоар, формиран от собствени средства, които са секвестируеми. В жалбата, с която е сезиран съдът, не са наведени конкретни оплаквания и твърдения, от които може да бъде направено заключение, че изпълнението е насочено срещу средства, които са несеквестируеми и попадат в обхвата на чл. 520, ал. 1 и ал. 2 ГПК. По изложените съображения обжалваното действие на ЧСИ Станимира Костова – Данова е законосъобразно и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съдът