Решение № 420 от 22.3.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 28/2024 г.

Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба на Ц. В. А. от [населено място], подадена чрез адв.М. Б., срещу Национален осигурителен институт, гр.София. Ищецът твърди, че с Разпореждане №РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, при ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.110, ал.3 от КСО, му е разпоредено, в качеството му на член на ••• състав на ТЕЛК към МБАЛ „д-р Ат.Дафовски“, [населено място], солидарно с останалите членове-Т. З. А. и С. С. К., да внесе сумата по ревизионен акт за начет №РМ-5-08-01207668/11.10.2022 г., в размер на ••• лв., от които: главница в размер на ••• лв. и ••• лв. – лихва. Недоволен от постановеното разпореждане, ищецът обжалвал същото пред директора на ТП на НОИ–Кърджали. Предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство бил представляван от упълномощен от него адвокат, за което заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. С Решение № 2153-08-562/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата му срещу горното разпореждане била отхвърлена, като неоснователна. С окончателно Решение №396/15.01.2024 г., постановено по адм.д.№3992/2023 г. по описа на ВАС, било оставено в сила Решение №127/20.03.2023 г., постановено по адм.д. №607/2022 г. по описа на Административен съд-Кърджали, с което било отменено Решение № 2153-08-562/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, както и потвърденото с него разпореждане. Въпреки отмяната на решението на директора на ТП на НОИ и на потвърденото с него разпореждане, поради липсата на правна възможност за присъждане на разноските, направени в хода на административното производство, съдът не се е произнесъл по този въпрос. Счита, че в случая е неприложима нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като липсва друг процесуален ред за присъждането на разноските, направени при оспорването по административен ред. Сочи, че разноските за адвокатско възнаграждение при обжалването на Разпореждане №РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали, представляват за него имуществена вреда. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди НОИ-София, да му заплати сумата от 200 лв., като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски хонорар във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски. В представено от пълномощника писмено становище поддържа предявения иск, по изложените в него съображения. Ответникът – Национален осигурителен институт - София, чрез процесуалния си представител и в представен писмен отговор, оспорва предявения иск. Счита, че в случая не е приложима хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като не бил налице незаконосъобразен административен акт, както и причинно-следствена връзка между отменения административен акт и претендираните вреди. Сочи, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не води до увреждане на ищеца, тъй като срещу него е получена адвокатска услуга, както и че тези разноски не произтичат пряко и непосредствено от постановения административен акт, а от договора за правна защита и съдействие. Счита, че обжалването на административни актове по административен ред не изисква правни познания, нито задължително процесуално представителство, а е личен избор на заинтересованото лице. Позовава се и на изменението на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО /обн.ДВ бр.66/2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, като в тази връзка сочи, че разноски се дължат единствено и само в съдебното производство при положителен за жалбоподателя резултат. Твърди, че при уважаване на сега предявения иск, би се стигнало до несправедливо и несъразмерно обезщетение, предвид естеството и сложността на правния спор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали намира иска за основателен и доказан. Счита, че в случая е осъществен фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, както и претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от този акт. Намира за неприложима сега действащата разпоредба на чл.120, ал.2 от КСО, като излага и съображения за противоречие на последната с нормата на чл.7 от Конституцията на РБ. Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното: С Разпореждане №РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, на Ц. В. А. е разпоредено, в качеството му на член на ••• състав на ТЕЛК към МБАЛ „д-р Ат.Дафовски“, [населено място], солидарно с останалите членове-Т. З. А. и С. С. К., да внесе сумата по ревизионен акт за начет №РМ-5-08-01207668/11.10.2022 г., в размер на ••• лв. Горното разпореждане е оспорено с жалба, подадена чрез адв. Д. К.. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 09.11.2022 г., с което адв. К. е упълномощена да представлява жалбоподателя, като изготви, подпише и подаде жалба срещу Разпореждане №РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. Приложен е и договор за правна защита и съдействие №••/••• г. за процесуално представителство пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с обжалването на горното разпореждане, с договорено възнаграждение в размер на 200 лв., платено в брой към датата на сключване на договора. С Решение № 2153-08-562/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали е отхвърлена жалбата на Ц. А. срещу Разпореждане №РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. С Решение №127/20.03.2023 г., постановено по адм.д. №607/2022 г. по описа на Административен съд-Кърджали, е отменено Решение № 2153-08-562/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, както и потвърденото с него разпореждане. Горното решение на АС-Кърджали е оставено в сила с окончателно Решение №396/15.01.2024 г., постановено по адм.д.№3992/2023 г. по описа на ВАС. При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на иска: Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено разпореждане, издадено от административен орган - ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, във връзка правомощията му по КСО и в изпълнение на административна дейност. Установено е по делото, че процесното разпореждане е отменено от компетентния административен съд с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм.д. №607/2022 г. на АС – Кърджали. В закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направените в хода на административното производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Разгледана по същество исковата претенция е и основателна, по следните съображения: Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. За да възникне право на обезщетение в това производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. Налице е първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт – разпореждане, издадено от административен орган и отменено с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното разпореждане. В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на неблагоприятното за него разпореждане. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на разпореждането, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 200 лв., по силата на сключения договор за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното разпореждане, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на разпореждането. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу конкретния акт. Според трайната съдебна практика, изразена и в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, ОСС, адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Видно от приложените по делото доказателства, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна защита и съдействие, заплатено му е уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, според която адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Тъй като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ. По тези съображения неоснователни са доводите на ответника, че от отмененото разпореждане за ищеца не са произтекли преки вреди. Следва да се отбележи също, че с чл. 7 от Конституцията на РБ отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, е прогласен за един от основните принципи на държавната власт, който не предвижда изключения, в т.ч. и по отношение на видовете актове и действия, когато имат за последица причиняване на вреди, каквито вреди се констатират в случая. Такива изключения не съдържа и нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което съдът намира, че вредите от действието на разпореждане на административен орган при НОИ, отменено като незаконосъобразно, подлежат на обезщетяване именно по реда на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. В тази връзка е необходимо да се посочи също, че правото на гражданите да защитават правата си с помощта на адвокат, вкл. и при оспорването по административен ред е основно конституционно право, установено в чл. 56, изр.2 от Конституцията на РБ, целящо обезпечаване на ефективна възможност за защита на нарушени или застрашени права пред съдебни органи или администрацията. При така очертаната правна рамка, възприемането на тезата на ответника за приложението на чл. 120, ал. 2 от КСО, в редакцията на текста след изменението с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г., би довело до нарушаване на основни конституционни права, прогласени в чл. 56 и чл.7 от Конституцията - правото им на защита, както и правото им да търсят обезщетение за вредите от незаконосъобразна дейност на администрацията. По изложените съображения, разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КСО /изм. ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./ следва да се тълкува и прилага с оглед принципите на върховенството на Конституцията спрямо останалите норми на обективното право, както и непосредственото действие на конституционните норми, установени в чл. 5, ал.1 и ал.2 от КРБ. Освен това, разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО, в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г., на която ответникът се позовава е неотносима към настоящия случай, тъй като правно значимите отношения са се развили и приключили преди 01.08.2023 г. В тази връзка следва да се отбележи, че по аргумент от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба. Законодателят не е предвидил обратно действие на горната разпоредба, още повече, че последната предвижда засягане на права. По отношение на претендирания размер на обезщетението следва да се има предвид правилото на чл.8, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г., което препраща към предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г., в приложимата редакция преди изм. с ДВ бр. 88 от 2022 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за дело по Кодекса за социално осигуряване е 500 лв. Заплатеният и претендиран от ищеца размер на адвокатския хонорар е 200 лв., и е под минималния такъв, поради което не е прекомерен. Последния размер съдът преценява като съразмерен на осъществената правна защита и съдействие и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи платеното от него адвокатско възнаграждение, в хода на административното производство по реда на чл.117 от КСО. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна лихва върху горната сума, от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане. При този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца се следват и деловодни разноски общо в размер на 410 лв. от които 10 лв. за внесената държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно приложения ДПЗС №••/••• г. Така мотивиран, Административен съд - Кърджали