Решение № 260202 от 19.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2476/2020 г.

производство по несъстоятелност, длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството е спряно. С решение от 27.05.2020 г., обявено в Търговския регистър на 28.5.2020 г., производството по несъстоятелност е възобновено. Твърди, че в законоустановения месечен срок от възобновяване на производството НАП е предявила публични вземания в общ размер на 177 327.97 лв., част от които са обезпечени по смисъла на чл. 722, ал 1, т. 1 от ТЗ. Съгласно изискванията на чл. 685, ал. 2 от ТЗ в молбата са посочени основанията и размера на предявените вземания, както и обезпеченията, като са приложени писмени доказателства в подкрепа на изложените в нея твърдения, както и справка в табличен вид, в която са посочени обезпечените вземания както по размер, така и по отделни основания. В молбата за предявяване е посочено, че част от предявените публични вземания, а именно публични вземания в общ размер на общ размер на 122 232.83 лв., представляващи задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски, дължими въз основа на подадените от длъжника 1. Справки-декларации вх. № 22142102054/14.11.2017 г.; вх. № 22142114340/14.12.2017 г.; вх. № 22142127310/15.01.2018 г.; вх. № 22142138551/14.02.2018 г.; № 22142153720/14.03.2018 г.; вх. № 22142179674/14.05.2018 г.; вх. № 22142205674/16.07.2018 г.; вх. № 22142246781/15.10.2018 г.; вх. № 06001256600/14.11.2018г.; вх. № 06001263155/14.01.2019 г.; 2. Декларации образец 6 с вх. № 220021710301037/22.11.2017 г.; вх. № 220021711341689/22.12.2017 г.; вх. № 220021800509614/20.01.2018 г.; вх. № 220021801372217/17.02.2018 г.; вх. № 220021802459307/19.03.2018 г.; вх. № 220021804141789/26.04.2018 г.; вх. № 220021805061100/24.05.2018 г.; вх. № 220021805895460/23.06.2018 г.; вх. № 220021806810054/24.07.2018 г.; вх. № 220021807573524/22.08.2018 г.; вх. № 220021808582025/25.09.2018 г.; вх. № 220021809355275/23.10.2018 г.; вх. № 060021810420845/26.11.2018 г.; вх. № 060021811190218/21.12.2018 г.; вх. № 060021900498760/21.01.2019 г.; вх. № 060021900896391/25.01.2019 г.; 3. Декларация по чл.. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО вх. № 0600И0096723/28.01.2019 г., и 4. З адължения за имуществени санкции, дължими въз основа на влезли в сила Наказателно постановление № 109/14.03.2016 г. на Областна дирекция по безопасност на храните - София-град и Наказателни постановления № 12-001130/18.04.2018 г.; № 12-001131/18.04.2018 г.; № 12- 001145/22.05.2018 г. и № 12-001146/22.05.2018 г., издадени от Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана. Поддържа, че тези публични вземания са обезпечени с наложени от публичния изпълнител запори, вписани в Централния регистър на особените залози под № № 2018081700435, 2018081700514 и № 2020060401057, въз основа на издадени по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП София и публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180022-022- 0036557/05.06.2018 г., изх. № С180022-022-0039830/14.06.2018 г. и изх. № С190012- 022-0009252/19.02.2019 г. Посочва, че предявените публични вземания в общ размер от 177327.97 лева са включени в обявения от синдика на 30.09.20200 г. списък на приетите вземания, с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ за вземанията, възникнали до датата на съдебното решение и чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ за лихвите, начислени след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. В срока по чл. 690 от ТЗ, ищецът е подал възражение срещу предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ТЗ, предвид наличието на гореописаните обезпечения. С определението на съда по чл. 692 от ТЗ от 30.11.2020 г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 30.11.2020 г., това възражение е оставено без уважение. Поддържа, че е допустимо в производството по чл. 694 от ГПК да се установява не само съществуването на предявено в производството по несъстоятелност, но неприето там вземане, но и установяването на всички елементи от това вземане, в това число и дали същите се ползват с привилегии или обезпечения, които да са основание за удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1 от ТЗ. Излага доводи, че вписването на запор а, наложен с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С190022- 022-0009252/19.02.2019 г., в ЦРОЗ, след датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, не е основание да се приеме, че кредиторът не може да се ползва от привилегия та по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Действително чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ въвежда забрана на налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност. Посочва, че в случая обезпечителните мерки по реда на кодекса са наложени на 19.02.2019 г. - преди датата на решението за откриване производството по несъстоятелност /р ешение № 1022 от 02.06.2019 г. /. Както в разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ, така и в останалите разпоредби на ТЗ, не е регламентирана пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на производството по несъстоятелност. Твърди още, че вписването на запора, наложен с цитираното по-горе постановление за налагане на обезпечителни мерки, не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка. Предвид липсата на нормативно установена пречка за вписването на наложения с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С190022- 022-0009252/19.02.2019 г. запор от длъжностното лице в Централния регистър на особените залози след датата на откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, и с оглед факта, че обезпечителните мерки са наложени преди тази дата, то счита, че няма пречка запорът, наложен с посоченото постановление и вписан в ЦРОЗ, да обоснове поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. С Постановление с изх. № С 180022-022-0036557/05.06.2018 г. публичният изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в изброените в постановлението банки, както и запор върху две моторни превозни средства, индивидуализирани в постановлението, като с наложения запор обезпечава задълженията на дружеството, възникнали до датата на издаване на постановлението и дължими и изискуеми към същия момент, а именно публичните вземания за ДДС до месец април 2018 г., ДОД и задължителни осигурителни вноски до месец март 2018 г. включително, дължими въз основа на подадените от длъжника справки-декларации и декларации обр. 6, с които същият е декларирал ежемесечно задълженията си за посочените видове публични вземания, задълженията за главници по които, към дата та на предявяване на публичните вземания в производството по несъстоятелност, са в общ размер на 11 966. 45 лв. Посочва още, че с Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С180022-024-0019537/18.06.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, вписано в Централен регистър на особените залози под № № 2018082100450, е постановена частична отмяна на наложените обезпечителни мерки. С постановление с изх. № С 180022-022-0039830/14.06.2018 г. публичният изпълнител е наложил запор върху движима вещ, описана в постановлението. Видно от постановлението, същото е издадено за обезпечаване на задълженията на дружеството, възникнали до датата на издаване на постановлението и дължими и изискуеми към същия момент, а именно публичните вземания за ДДС до месец април 2018 г., ДОД и задължителни осигурителни вноски до месец март 2018 г. включително, дължими въз основа на подадените от длъжника справки-декларации и декларации обр. 6, с които същият е декларирал ежемесечно задълженията си за посочените видове публични вземания, задълженията за главници по които, към дата та на предявяване на публичните вземания в производството по несъстоятелност, са в общ размер на 11 966. 45 лв. С постановление с изх. № С190012-022-0009252/19.02.2019 г. публичният изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се във изброените в постановлението банки. Видно от постановлението, същото е издадено за обезпечаване на задълженията на дружеството, възникнали до датата на издаване на постановлението и дължими и изискуеми към същия момент, а именно публичните вземания за ДДС до месец декември 2018 г., ДОД и задължителни осигурителни вноски до месец декември 2018 г. и имуществени санкции, възникнали до месец януари 2019 г. включително, дължими въз основа на подадените от длъжника справки-декларации и декларации обр. 6, с които същият е декларирал ежемесечно задълженията си за посочените видове публични вземания, и въз основа на посочените по-горе наказателни постановления, задълженията за главници по които, към дата та на предявяване на публичните вземания в производството по несъстоятелност, са в общ размер на 122 232. 83 лв. Предвид изложеното относно размера на дължимите към датата на издаване на Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180022-022- 0036557/05.06.2018 г. и изх. № С 180022-022-0039830/14.06.2018 г. за налагане на обезпечителни мерки, и с оглед факта, че запорите, наложени с тези постановления, са вписани в ЦРОЗ преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, счита, че за посочените публични вземания следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Затова иска от съда да бъде установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публичните вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски и имуществени санкции в общ размер на 122232.83 лева, дължими въз основа на подадените от длъжника Справки-декларации; Декларации образец 6; Декларация по чл.. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО и влезли в сила наказателни постановления, като обезпечени с наложени от публичния изпълнител запори, вписани в Централния регистър на особените залози под № № 2018081700435, 2018081700514 и № 2020060401057, въз основа на издадени по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП София и публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180022-022- 0036557/05.06.2018 г., изх. № С180022-022-0039830/14.06.2018 г. и изх. № С190012- 022-0009252/19.02.2019 г. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. О тветник ът „ Л. “ ЕОО Д - в несъстоятелност не взема становище по предявения иск и събраните доказателства в хода на съдебното производство. Конституираният, на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ, синдик на „ Л. “ ЕОО Д - в несъстоятелност, А.К., не взема становище по предявения иск и събраните доказателства в хода на съдебното производство. Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства, както и служебно установените вписвания и обявявания по електронната партида на „ Л. “ ЕОО Д /н/, ЕИК ••••••••, в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Предявеният иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 вр. ал. 6 от ТЗ e процесуално допустим – ищецът е активно легитимиран да предяви установителната претенция с предмет, че публични те вземания в общ размер от 122232.83 лева са обезпечени със запори, наложени от публичен изпълнител с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0036557/05.06.2018 г.; постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0039830/14.06.2018 г. и постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190012-022-0009252/19.02.2019 г., вписани в Централния регистър на особените залози, съответно под №№ 2018081700435; 2018081700514 и 2020060401057, което му дава право на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Искът е предявен в срока по чл. 694 ТЗ, след проведена процедура по предявяване на вземанията, подаване на възражение по реда на чл. 692 от ТЗ, което е оставено без уважение с определението на Съда по чл. 692 от ТЗ № 261709 от 30.11.2020 г., по т. д. № 2332 /201 8 г. по описа на СГС. Искът с правно основание чл. 694 от Търговския закон е установителен по своя характер - предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване в случая подлежи съществуването на привилегия на процесното вземане, а именно, че същото е обезпечено с посочените от ищеца постановления и запорни съобщения, вписани в Централния регистър на особените залози и като такова подлежи на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ЗОЗ. В случая страните не спорят относно съществуването на процесните публични вземания /вземанията са включени в списъка на приетите вземания, одобрен с определението на съда по несъстоятелността по чл. 692 от ТЗ/. Спорно е дали тези публични вземания подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. С Постановление с изх. № С 180022-022-0036557/05.06.2018 г. е наложен запор върху вземанията на ответното дружество по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и запор върху притежавани от ответника две моторни превозни средства, индивидуализирани в постановлението. Наложените обезпечителни мерки обезпечават задълженията на дружеството, възникнали и изискуеми към датата на издаване на постановлението, а именно задължения за ДДС до месец април 2018 г., ДОД и задължителни осигурителни вноски до месец март 2018 г. включително, дължими въз основа на подадените от длъжника справки-декларации и декларации обр. 6. Т ози запор е вписан в Централен регистър на особените залози на 17.08.2018 г. под № 2018081700435. Така наложените обезпечителни мерки са частично отменени с Постановление с изх. № С180022-024-0019537/18.06.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, което е вписано в ЦРОЗ на 21.08.2018 г. С постановление с изх. № С 180022-022-0039830/14.06.2018 г. е наложен запор върху притежаван а от ответното дружество движима вещ, описан а в постановлението, за обезпечаване на задълженията на дружеството, възникнали и към датата на издаване на постановлението, а именно публичните вземания за ДДС до месец април 2018 г., ДОД и задължителни осигурителни вноски до месец март 2018 г. включително, дължими въз основа на подадените от длъжника справки-декларации и декларации обр. 6. Т ози запор е вписан в Централен регистър на особените залози на 17.08.2018 г. под № 2018081700514. С постановление с изх. № С190012-022-0009252/19.02.2019 г. е наложен запор върху вземанията на ответното дружество по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и върху суми, предоставени за доверително управление, находящи се във изброените в постановлението банки. Наложените обезпечителни мерки обезпечават задълженията на дружеството, възникнали и изискуеми към датата на издаване на постановлението, а именно задължения за ДДС до месец декември 2018 г., ДОД и задължителни осигурителни вноски до месец декември 2018 г. включително, дължими въз основа на подадените от длъжника справки-декларации и декларации обр. 6. Т ози запор е вписан в Централен регистър на особените залози на 04.06.2020 г. под № 2020060401057. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, при извършване на разпределение на осребреното имущество първо се изплащат вземанията, които са обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ - от получената сума при реализация на обезпечението. От събраните доказателства се установи, че преди и след отриване на производството по несъстоятелност, в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ има вписани запори върху движими вещи на длъжника и постъпващи суми по негови банкови сметки, наложени от публичен изпълнител при ТД на НАП. Съдът намира, че така вписаните в ЦРОЗ запори имат характер само на обезпечителни запори в рамките на принудителното изпълнение по реда на ДОПК, но не и на привилегия, която следва да се съобрази при определяне на реда на удовлетворяване на този кредитор в универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност на длъжника, по следните съображения: Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗОЗ, на вписване в ЦРОЗ подлежи и запорът върху заложеното имущество по чл. 4 от ЗОЗ, в това число и върху посочените в чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗОЗ вземания. Според специалната разпоредба на чл. 193 от ДОПК, във връзка с чл. 638 от ТЗ, имуществото, върху което преди откриване на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, може да се реализира от публичния изпълнител при условията и реда на ДОПК в срок от 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, след изтичането на който срок публичният изпълнител предава имуществото на синдика за осребряване и разпределение на получените суми в производство по несъстоятелност. При осребряване на имущество в горепосочената хипотеза, съгласно чл. 194 от ДОПК, кредитор, в полза на когото са учредени залог или ипотека, или който е упражнил право на задържане върху имущество от масата, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по чл. 193 от ДОПК, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. Следователно, щом и при вписан по реда на ЗОЗ запор по чл. 193 от ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то на по-силно основание, това публично вземане не се ползва и с особена привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, дори в случая когато то се удовлетворява в производството по несъстоятелност, след изтичане на 6 месечния срок от откриването му. Аргумент за горното е и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но не и на възбранена или запорирана вещ. В този смисъл следва да се приеме, че вписаните в първичните регистри на ЗОЗ запори носят характеристиките на обезпечителните запори, налагани като обезпечителни мерки по ГПК и ДОПК. С тях се забранява извършване на разпоредителни действия от страна на длъжника с предмета на обезпечителната мярка, а при нарушаване на тази забрана, действията се считат непротивопоставими /неизвършени по отношение на кредиторите/, но въз основа на запора не възниква право на предпочтително удовлетворение на кредитора при осребряване на това имущество. Допълнителното условие по чл. 722 от ТЗ – за вписване на запора по реда на ЗОЗ не обосновава различен извод, тъй като ЗОЗ не предвижда подобен ефект, който да се свързва с вписване на запора по партидата на залогодателя. В този смисъл е и даденото разрешение с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 50112/15.03.2024 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. 1602/2022 г., съгласно което разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора. Ето защо следва да се приеме, че независимо от вписването на наложените от публичния изпълнител запори за обезпечаване на установените и изискуеми публични вземания в ЦРОЗ по партидата на длъжника, в полза на кредитора НАП не е била създадена привилегия относно тези публични вземания, в резултат на която същите да се ползват от право на предпочтително удовлетворение от стойността на запорираното имущество в производството по несъстоятелност. Предвид изложеното, Съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Ищецът Национална агенция за приходите е освободен от заплащане на държавна такса, така че независимо от изхода на делото, ищцовата страна не следва да бъде осъждана за дължимата държавна такса по иска по чл. 694, ал. 7 от ТЗ. Мотивиран от горното, Съдът