РЕШЕНИЕ

№ 744

гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев Членове: Биляна М., Вранчева Иван, Ал. Стоилов при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20251100604742 по описа за 2025 година С протоколно Определение, рег.№ 13007, постановено в открито съдебно заседание на 07.07.2025 година състав на Софийски районен съд на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил общо, най-тежко наказание измежду наложените на осъдения О. П. И., /жалбоподател в това производство/ наказания по НОХД №966/2010г. по описа на РС Петрич и по НОХД №135/2012г. по описа на РС-Бяла, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, които да бъдат търпени при първоначален общ режим.

На основание чл. 25, ал. 2 НК от така определеното общо наказание съдът е приспаднал изцяло изтърпяното наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №966/2010г. по описа на РС Петрич.

На основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил общо, най- тежко наказание измежду наложените на осъдения О. П. И. наказания по НОХД № 207/2012г. по описа на РС[1]Бяла и по НОХД №485/2012г. по описа на РС-Бяла и НОХД №6381/2018г. по описа на СРС, НО – 14 състав, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

На основание чл. 24 НК съдът е увеличил размера на определеното общо най-тежкото наказание с 5 месеца до общ размер от ЕДНА ГОДИНА И СЕДЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

На основание чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на така увеличеното общо най- тежко наказание.

На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачел времето, през което осъденият О. П. И. е бил задържан по ЗМВР, с Постановление на прокурор и с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по някое от делата, включени в съвкупността.

На основание чл. 25, ал. 2 НК от така определеното общо наказание съдът е приспаднал изтърпяното отчасти наказание „Лишаване от свобода“ по делата, включени в съвкупността.

Съдът е произнесъл, че наложените наказания на осъдения О. П. И. по НОХД № 6/2010г. по описа на РС-Бяла, по НОХД №82/2015г. по описа на РС[1]Бяла и по НОХД №169/2016г. по описа на РС-Бяла следва да бъдат изтърпени отделно, като на основание чл.25, ал.2 от НК като при това се приспадат изцяло изтърпените по тези дела наказания.

Недоволен е останал осъденият О. П. И.. Обжалва с въззивна частна жалба единствено в частта, с която е приложена разпоредбата на чл.24 от НК, т.е. частта, касаеща увеличеното общо наказание с пет месеца, приложено към групата, формирана измежду наложените му наказания по НОХД № 207/2012г. по описа на РС[1]Бяла и по НОХД №485/2012г. по описа на РС-Бяла и НОХД №6381/2018г. по описа на СРС, НО – 14 състав, която група преди увеличението е предвидила общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

В съдебно заседание представителят на Софийска районна прокуратура оспори жалбата и поиска потвърждаване на атакуваното определение, като заяви, че приложението на чл.24 НК е обосновано.

Защитникът на осъдения на свой ред пледира за уважаване на жалбата, отмяна на определението в атакуваната му част с аргумент, че общото определено наказание е достатъчно да изпълни целите си и не е нужно неговия размер да бъде завишаван.

Сам осъденият не се яви в съдебно заседание и не взе становище по жалбата.

Съдът, съобразявайки доказателствата, становищата на страните и Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Макар и да се атакува определението на районен съд единствено в частта му по приложението на чл.24 НК, то характера на производството изисква цялостна проверка на извършеното групиране.

Жалбоподателят О. П. И. до произнА.нето на първоинстанционния съд е осъждан многократно и подлежащи на преценка за допустимост да бъде извършена кумулация са наказанията по осем влезли в сила присъди:

1. По НОХД № 6/2010 г. по описа на РС Бяла, със съдебен акт в сила от 21.01.2010г. му е наложено наказание „пробация“ за извършено деяние през месец май 2008 г. 2. По НОХД № 966/2010 г. по описа на РС Петрич, със съдебен акт в сила от 29.06.2010г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, за извършено деяние на 25.06.2010 г. 3. По НОХД № 135/2012 г. по описа на РС Бяла, със съдебен акт в сила от 13.06.2012г. му е наложено наказание „пробация“ за извършено деяние през месец ноември 2009 г. 4. По НОХД № 207/2010 г. по описа на РС Бяла, със съдебен акт в сила от 24.09.2012г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, за извършено деяние на 14.09.2011 г. 5. По НОХД № 485/2012 г. по описа на РС Бяла, със съдебен акт в сила от 05.04.2013 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, за извършено деяние на 19.03.2012 г. 6. По НОХД № 82/2015 г. по описа на РС Бяла, със съдебен акт в сила от 29.04.2015г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, за извършено деяние на 30.01.2015 г. 7. По НОХД № 169/2016 г. по описа на РС Бяла, със съдебен акт в сила от 25.11.2016г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, за извършено деяние на 27.09.2015 г. 8. По НОХД № 6381/2018г. по описа на СРС, НО, 14 състав със съдебен акт в сила от 11.11.2024 г. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца. Деянието е извършено на 17.09.2012 г. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК нормативно регламентира правилото за групиране – извършени няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда/одобрено споразумение, за което и да е от тях. Разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК възвежда приложението на същото това правило и когато са налице присъди по различни дела, влезли в сила, ако деянията, наказани по тях са извършени преди влизане в сила на съдебните актове.

Запознавайки се със справката за съдимост, данните от която са хронологично подредени по-горе въззивният съд достига до изводи по формирането на групите, съвпадащи с тези на районния съд.

На практика биха могли да бъдат приложени още два варианта на групиране, но задължен от правилото за избор на най-благоприятния за осъдения вариант въззивният съд открива, че приложеният от районния е правилен. В противен случай би се стигнало до изтърпяване на наказание с три месеца, събирателно надвишаващо определеното при този вариант.

Възражението в жалбата, поддържано и в съдебно заседание е по отношение приложението на чл.24 от НК.

Съгласно чл. 24 от НК при групирането се налага наи-тежкото наказание, чиито размер може да бъде увеличен наи-много с една втора, без обаче да се надвишава сбора на отделните наказания или максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.

Според Решение № 25 от 01.02.2018 г. на ВКС, за да бъде увеличено наказанието на посоченото основание, е необходимо да се направи извод, че най-тежкото наказание, определено на основание чл. 23 от НК или чл. 25, вр. чл. 23 от НК, няма да способства за постигане целите по чл. 36 от НК. В Решение № 121 от 10.03.2010 г. на ВКС е прието, че не във всички случаи на реална съвкупност се прилага чл. 24 НК, а само тогава, когато наложеното наказание е несъответно на съвкупността от престъпни посегателства и не могат да бъдат постигнати целите на наказанието в личен и обществен план, с изтърпяване на по-тежкото наказание при условията на чл. 23, ал. 1 НК.

Критерият „постигане целите на наказанието“ е до голяма степен абстрактен, а обективни измерения, подпомагащи преценката на съда могат да бъдат такива като: вид на деянията, обществена опасност на деянията, честота на осъществяване на престъпленията, по какъв начин предходните осъждания са повлияли на поведението на осъдения и не на последно място времевото отстояние между датата на произнА.не по реда на чл.25, чл.23 НК и последното, осъществено от осъдения престъпление. Във връзка с последното е нужно разбира се да се преценява и дали лицето е било на свобода през това време и се е въздържало от извършване на престъпления или е било фактически лишено от възможността да върши това, защото е било в затвора.

Запознавайки се със съдебното минало на И. установяваме, че той е осъждан многократно, като извършването на осемте деяния е станало в периода ноември 2009 година – 27.09.2015 година, т.е. последното извършено от П. деяние е осъществено преди десет години. Единствената причина същият да пребивава до скоро в Затвор е продължилото дванадесет години наказателно производство по НОХД № 6381/2018 година на СРС, по което и му е наложено най-тежкото наказание, определено по втората от групите и завишено по реда на чл.24 НК. Деянието е извършено още през 2012 година, другите две деяния, включени в тази група са осъществени през 2011 и 2012 година. При последователното формиране на различни групи по чл.25 НК през годините И. е търпял наказанията си, най-голямото от които е било една година, преди коментираното две изречения нагоре. В един продължителен период от време след излизане от затвора, /преди влизане в сила на присъдата по НОХД № 6381/2018 година/, няма данни той да е реализирал престъпление, което до голяма степен говори в положителна насока за персоналното му поправяне. При това разсъждение може да се приеме, че основната цел на наказанието е била реализирана още преди да влезе в сила последната присъда от 1 година и 2 месеца, така че необосновано е решението на първостепенния съд, че е нужно завишаване на наказанието с цел изпълнение целите му.

Тези изводи на въззивния съд налагат отмяна на определението на Софийски районен съд в частта по приложението на чл.24 от НК.

Воден от горното съдът