Решение № 4305 от 30.7.2020 г. на Административен съд - София-град по дело № 10126/2019 г.

Производството е по реда на чл. 284 и следващите от Закона за изпълнение на наказания и задържане под стража, във връзка с чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Делото е образувано по искова молба от С. Н. Н., ЕГН [ЕГН], понастоящем в Затвора С. – 12 гр., [улица], [населено място], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която претендира обезщетение в размер на 80 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане, за нарушаване на правата му по чл. 3 от ЗИНЗС, чл. 29, ал. 1 от КРБ, вр. чл. 5, ал. 4 от КРБ, вр. с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредбата за определяне на стандарти за определяне на годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода и Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, утвърдена от Министъра на правосъдието и съгласувана с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, на основание чл. 84, ал. 1. и ал. 2 от ЗИНЗС и претърпени неимуществени вреди в тази връзка, изразяващи се в множество негативни преживявания, главоболие, липса на сън и др. считано от 25.08.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на преустановяване на правонарушението до окончателното изплащане на сумата. Ответникът по иска – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез пълномощниците си юрисконсулти Д. и М. оспорва иска. В представения писмен отговор сочи, че претенцията е недопустима, защото исковете са погасени по давност на основание чл. 110 от ЗЗД. Алтернативно се твърди, че искът е изцяло неоснователен, защото липсват елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС. Не се установява причинно-следствена връзка между твърдените вреди на ищеца и евентуалното бездействие на затворническата администрация. Сочи се, че ищецът не представя доказателства за това, че е претърпял вреди вследствие на незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника. Твърди се, че претендираните вреди не са във връзка с осъществявана административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Според изложеното в отговора за претендирания период, в затвора в [населено място] ежедневно е доставяна храна, която по своя химичен и калориен състав е отговаряла на изискванията на чл. 84, ал 2 от ЗИНЗС и съответните таблици, регламентиращи вида и количеството на влаганите в ястията продукти. Калорийният състав на храната е определен на база на установени потребности на лишените от свобода, а твърдението, че същата е недостатъчна, е абсолютно субективно усещане. По време на проведените по делото открити заседания оспорващият се явява лично и поддържа исковата молба. В дадения от съда срок са постъпили допълнителни съображения в писмен вид. Отвитникът се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата. Представени са допълнителни съображения в писмен вид. Участвалият в производството по делото прокурор – представител на СГП счита, че претендираните неимуществените вреди са недоказани, поради което претенциите са неоснователни. Алтернативно счита, че ако се приеме, че искът е основателен, размерът му е прекалено завишен. Административен Съд С. - град, І отделение, 19 състав, след като взе предвид наведените в исковата молба доводи, изразеното становище на пълномощника на ответника и на представителя на СГП и се запозна с приетите по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното: Между страните не се спори, че в периода от 25.08.2015 г. до подаване на исковата молба С. Н. Н. е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода в затвора в [населено място]. Като доказателства по делото са приети: 1. Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на 1 лишен от свобода от 2006 г. (л. 92), утвърдена от министъра на правосъдието и съгласувана с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. В таблицата са посочени наименованието на продуктите и количеството от тях, което трябва да бъде вложено, за достигане на определено количество калории за всеки лишен от свобода. 2. Заменителна таблица от 08.3.2007 г., утвърдена от министъра на правосъдието (л. 190-193, следва да се отбележи, че ответникът заяви, че заповеди за замяна на продуктите от таблица 1 с такива от заменителната таблица, не са издавани), 3. Констативен протокол № 0033352 от 19.07.2019 г. (л. 194), съставен от длъжностни лица при Областна Дирекция по безопасност на храните – [населено място], във връзка с подаден до прокуратурата на Република България сигнал относно качеството и количеството на храната, приготвяна за лишените от свобода в затвора в [населено място], 4. Указания, утвърдени от Главния Директор на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ (л. 251-254 и л. 258-261) за реда и начина за планиране на хранителни продукти, необходими за териториалните служби на ГД „ИН“ и за контрол при доставката на хранителни продукти, 5. Договори за периодични доставки на хранителни продукти от 2014 г. (л. 264-298), сключени между ГД „ИН“ и избрано след проведена процедура по закона за обществените поръчки дружество-доставчик. Съдът по искане на ищеца предостави на същия възможност на 19.06.2020 г. (протокол на л. 446) да се запознае със седмичните менюта и дневните листи за приготвяната храна в затвора в [населено място] за периода 2015 г. – 2019 г., представени от ответника като доказателства по административно дело № 10510/2019 г., които също са служебно известни на съда. По делото беше разпитан по делегация чрез Районен съд – [населено място], един свидетел по искане на ищеца за установяване на твърдените в исковата молба и един свидетел на ответника, за опровергаване на твърденията на ищеца. Административен Съд С. - град, І отделение, 19 състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Подаването на искова молба по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 от АПК не е обвързано с преклузивен срок. Нейната допустимост е свързана най-вече с редовността й, касаеща посочването на административния акт, който е бил отменен или органа или длъжностното лице, от чието действие или бездействие са причинени претендираните вреди. Претенцията е предявена срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт са причинени вредите. На това място и преди разглеждане на спорните обстоятелства по същество, съдът намира, че следва да отбележи неоснователността на релевирания довод в отговора на ответника за изтекла давност. Безспорно е, че претендираното вземане на С. Н. не попада в хипотезата на чл. 111 от ЗЗД, а в тази на чл. 110. Доколкото там е предвидена петгодишна давност и с оглед на периода, за който се иска присъждане на обезщетение – от 25.08.2015 г. до датата на подаване на исковата молба (05.09.2019 г.), следва да се приеме, че в случая, предвидения в закона погасителен давностен срок за вземането, не е изтекъл дори към настоящия момент. Съдът намира, че исковата молба е редовна, следователно е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна. В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да се разграничат отговорността за причинени вреди по чл. 45 и следващите от ЗЗД и тази по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се направи анализ, чрез съпоставка на двете норми. На първо място различието по между им е свързано с тяхното основание. Отговорността по ЗЗД почива на забраната да не се вреди другиму, докато отговорността по ЗОДОВ е изградена върху идеята за задължение на държавата и общините да спазват правата и законните интереси на гражданите. Именно при неспазване на това основно задължение и когато в следствие на него е причинено увреждане на граждани и юридически лица, възниква основание за ангажиране на отговорност на съответните държавни институции. Съгласно чл. 205 от АПК това са юридическите лица, представлявани от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Отговорността по чл. 45 от ЗЗД и тази по ЗОДОВ се изграждат на различна плоскост. Елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по ЗЗД, свързан с неговата субективна страна, винаги е вината, т.е. субективното отношение на деликвента към протовоправното деяние. Характерно за втория вид отговорност е, че е обективна и безвиновна. Тя възниква само при или по повод на осъществяване на административната дейност на държавата или общините. Чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и "бездействия", за които легално определение няма в цитираните закони, но под "акт" не следва да се разбира всеки такъв на административен орган или длъжностно лице, а определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни актове, като тук следва да се разбират всички видове административни актове, издавани от държавни или общински органи в кръга на законово определената им компетентност. Държавата и общините ще носят отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Анализът на тази норма, налага разграничаване на дейността по издаване на административни актове и тази, която е проява на физическото действие или бездействие. Това има значение при решаване на въпроса за предпоставката, при която увредения може да търси обезщетение. Активно легитимирана страна по иска по чл. 284 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 от АПК, може да бъде всяко лице, задържано под стража или изтърпяващо наказание „лишаване от свобода”, което твърди, че е претърпяло вреди, в следствие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински органи и длъжностни лица. Този иск представлява автономно средство за защита на частноправните субекти срещу несъобразена със закона административна дейност. По силата на чл. 285, ал. 2, във връзка с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу специализираните органи по изпълнение на наказанията, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Според чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", т.е. в случая дейността на ГД „ИН” е регулирана от закона дейност, осъществявана от административните органи и длъжностни лица, структурно обособени в рамките на тази администрация, в съответствие с дадените им от закона правомощия. Т.е. безспорно дейността на ответника, свързана с нормалното функциониране на местата за лишаване от свобода е административна дейност, осъществявана във връзка с прогласените в АПК и КРБ основни принципи. Съгласно чл. 284, ал. 1, във връзка с ал. 5 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, като настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Разпоредбата на чл. 3 от с.з. сочи, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско