Решение № 162 от 8.6.2023 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 204/2023 г.

Производство по чл.435, ал.2, т.1 ГПК. Образувано е по жалба с вх.№ 545/05.04.2023 г. подадена от С. М. С., от гр. Варна, срещу разпореждане № 1242/ 03.04.2023 г. по изп.д.№ 73/2021 г. по описа на ДСИ на СИС при РС В. Преслав Р.К., с което съдебният изпълнител е отказал да наложи глоба на длъжника П. Д. П. за неспазване на режим на лични контакти с детето Д.П.а на 18.02.2023 г. Жалбоподателката – взискател по соченото изпълнително дело излага, че длъжникът П. П. не осигурява детето в предвидените в решението на съда срокове. Не се съобразява с времето на майката и пътуванията й от гр. Търговище до гр. Велики Преслав. На посочената дата бащата П. П. осуетил срещата й с детето. На тази среща присъствали и трима свидетели, като жалбоподателката видяла детето за 5-6 минути. Бащата непрекъснато пречел и осуетявал срещите й с детето Д.. Многократно търсела съдействие от съдебния изпълнител детето да й бъде предадено съгласно съдебното решение, като съдебният изпълнител отговарял, че в събота и неделя не може да посети адреса на П., тъй като не е работен ден и въпреки исканията да говори със съдебния изпълнител в петък, същият отказвал. Излага твърдения за липса на съдействие от страна на съдебния изпълнител относно осъществяване на личните й контакти с детето и през 2022 г., като сочи конкретни дати. Длъжникът не изпълнил задължението си по чл.528, ал.2 ГПК при изпратена покана от съдебния изпълнител за предаване на детето на 01.09.2022 г. Съдебният изпълнител не сезирал ДСП и не поискал съдействие от органите на реда, каквато възможност има в закона. Предвид изложеното моли съдът да отмени атакуваното разпореждане и да наложи глоба на длъжника П. П. и всички предвидени в закона санкции за неизпълнение на решението за изпълнение на режима на лични контакти. Длъжникът П. Д. П. е депозирал писмени възражения против жалбата, по реда и срока на чл.436, ал.3 от ГПК, в които счита същата за процесуално недопустима, а по същество и за неоснователна. Сочи, че за датата 18.02.2023 г. ДСИ не е бил ангажиран с предаването на детето, не е получавал уведомление за насрочване на изпълнително действие за предаване на дете, поради което сочените в жалбата нарушения не са налице. Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол – отказ на съдебния изпълнител да наложи глоба по чл.528, ал.5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното: Приложеното изп. дело № 73/2021 г. по описа на ДСИ на СИС при ВПРС е образувано на 16.06.2021 г. по молба на С. М. С., с приложен към нея изпълнителен лист № 260130/11.06.2021 г., издаден по гр.д. № 363/2014 г. по описа на ВПРС, с който е определен режим на лични отношения на майката С. М. С. с детето Д.П.а, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. до 17.00ч. в неделя, както и 30 дни през лятото, когато бащата П. Д. П. не ползва редовен платен годишен отпуск, на основание чл.127, ал.2 СК. На длъжника П. Д. П. е връчена покана за доброволно предаване на дете на 22.06.2021 г. В поканата е посочено, че на основание чл.528, ал.1 ГПК ДСИ кани длъжника да предаде детето от 02.07.2021 г. до 22.07.2021 г. Посочено е още, че на основание чл.528, ал.2 от ГПК в тридневен срок от връчването й длъжникът следва да съобщи на съдебния изпълнител: 1. Готов ли е да предаде детето за свиждане през лятото; 2. Какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; 3. В кое място и време е готов да предаде детето. Длъжникът е предупреден, че при неизпълнение на горното задължение ще бъде наложена глоба по чл.527, ал.3 от ГПК в размер до 400 лева и при необходимост ще бъде постановено принудителното му довеждане. Предупреден е, че при неизпълнение доброволно на задължението за предаване на дете, същото ще бъде отнето принудително и предадено взискателя със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството. С отговор вх.№ 468/24.06.2021 г. длъжникът П. Д. П. е отговорил по реда на чл.528, ал.2 ГПК, че принципно не е възпрепятствал виждането на детето с биологичната му майка, когато същата е в страната. За периода, за който е уведомен, че майката ще е в България, бащата заявява, че ползва платеният си годишен отпуск, считано от 30.06 до 27.07.2021 г. като молбата за отпуск подал още на 15.06.2021 г. Излага още, че детето е оставено от майката на 3 години и е отчуждено от нея, поради което за период от 20 дни далеч от дама си за него би бил травмиращ. Детето работи със социален работник от „Институт по социални дейности и практики“ гр. Шумен, и чрез тях то осъществява главно срещи с баба си Р. по майчина линия. Детето само не иска и не проявява желание да се среща с майка си за период от 20 дни. Счита, че детето е достатъчно голямо да изрази само мнение, което той подкрепя. С разпореждане от 24.06.2021г. е изискано ДСП В. Преслав отдел „Закрила на детето“ да изготви доклад за работата с детето за преодоляване родителското отчуждение към майката, какъвто доклад е представен по делото. Отговорът на поканата за доброволно предаване по чл.528, ал.2 ГПК и доказателство за ползването на платен годишен отпуск на бащата са изпратени на взискателя и получени на 02.07.2021г. Постъпила е последваща молба за желанието на майката да вземе детето от 01 до 22.09.2021 г., покана до длъжника и отговор, че може да предаде детето от 01 до 06.092021 г., тъй като за периода 07 -28.09.2021 г. ползва платен отпуск и има резервирана почивка за останалия период. Следва призовка за принудително изпълнение за датите 01.09.2022 г., 10 ч. и протокол на ДСИ от същата дата. Следваща призовка за принудително изпълнение и изпратена за датата 07.09.2022 г. 10 ч. С разпореждане и по молба на взискателя е разпоредено да се връчи на длъжника разпореждането за предаване на детето на 08.09 и на 09.09.2022г. По изп. дело е депозирана молба /наименована жалба/ от 15.03.2023 г., уточнена с молба /жалба/ от 30.03.2023 г. от взискателя С. С., с която заявява, че на дата 18.02.2023 г. – във времето определено от съда за лични контакти длъжникът П. П. отново е осуетил срещата й с детето. Предвид това моли съдебният изпълнител да му наложи глоба за неспазване на режима на лични контакти с детето Д. и да осигури социален работник за осъществяване на срещите й с детето, съобразно режима в съдебното решение. С разпореждане изх.№ 1242/03.04.2023 г. ДСИ е отказал да наложи глоба на длъжника П. Д. П. за неспазване на режима на лични контакти с детето Д.П.а за датата 18.02.2023 г. Мотивирал се е, че в деловодството на СИС не е постъпвало искане от взискателя за принудително осъществяване на режима на лични отношения за посочената дата - 18.02.2023 г. За да бъде наложена глоба на длъжника за неизпълнение на режима на лични контакти трябва да бъде изпълнена процедурата по чл.528, ал.1 ГПК. Относно искането за осигуряване на социален работник ДСИ е постановил, че след изпълнение на процедурата по чл.528, ал.1 ГПК – след насрочване на предаване на детето ще бъде поискано и съдействие от ДСП за отстраняване пречките за изпълнение на задължението чрез осигуряване на представител. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: В нормата на чл.435 ГПК са посочени кои точно действия на съдебния изпълнител кои страни могат да обжалват, като съгласно чл.435, ал.1, т.1 ГПК взискателя може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. Предмет на настоящата жалба е отказ на съдебния изпълнител да наложи глоба по реда на чл.528, ал.5 ГПК за неизпълнение на задължение за предаване на дете на дата 18.02.2023 г. С разпоредбата на чл.528 ГПК е установен различен ред и способ за осъществяване на принудително изпълнение на задължението за предаване на дете. При пристъпване към изпълнение съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника, като му дава двуседмичен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно диспозитива на решението. Не се допуска принудително изпълнение в доброволния срок. Поканата за доброволно изпълнение трябва да се връчи по възможност до две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. В 3дн. срок от връчване на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител дали е готов да предаде детето в определеното време и място /чл.528, ал.2 ГПК/. При съществуване на обективна причина за своевременно изпълнение на задължението съгласно съдебното решение, тя трябва да бъде съобщена в този 3 дн. срок. При невъзможност длъжникът да предаде детето на определеното време и място, трябва да посочи на кое място и време е готов да го направи. Тази процедура съдебният изпълнител трябва да спази преди да упражни принудата. При необходимост съгласно чл.528, ал.4 от ГПК съдебният изпълнител може да поиска от Дирекция „СП” съдействие, включително чрез предприемането на мерки по чл.23 от ЗЗДет. и по чл.65 от ЗМВР от полицейските органи. Разпоредбата на чл.528, ал.5 ГПК сочи, че ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл.527, ал.3 ГПК за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя. Чл.527, ал.3 ГПК предвижда, че когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.3 на ТР №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, когато задълженията за предаване или връщане на дете не се изпълняват доброволно, е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Това е задължение на родител, което е такова за незаместимо действие, по см. на чл.527 ГПК. Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл.528, ал.5 ГПК. В този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което представлява самостоятелна личност. Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл.528, ал.4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от съответните институции. Дали се налага такова съдействие се преценява въз основа на предоставените от длъжника по реда на чл.528, ал.2 ГПК данни. Затова в чл.528, ал.3 ГПК е предвидено правомощието на съдебния изпълнител да наложи на длъжника глоба по чл. 527, ал.3 ГПК и при необходимост да постанови принудителното му довеждане. В този случай наложената глоба представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл.528, ал.2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението. Законодателят е предвидил, че именно съдебния изпълнител е органът, който трябва да осъществи принудително изпълнение на съдебното решение, касаещо предаване на дете, доколкото се навлиза в една много деликатна сфера на човешките взаимоотношения. Спецификата на принудителното изпълнение предполага да се положат усилия от страна на съдебния изпълнител за осъществяване на доброволното предаване на дете при съблюдаване принципа за „най-добрия интерес на детето“, като за всяка предприето и извършено от съдебният изпълнител действие трябва да се състави и съответен протокол – чл.434 ГПК. В случая от приложените по изпълнителното дело доказателства не се установява да е налице неизпълнение от страна на длъжника на задължението за предаване на дете на датата 18.02.2023 г. /събота/. Съгласно приложения изпълнителен лист, действително на тази дата е следвало да се осъществи режимът на лични контакти на малолетното дете с неговата майка, но липсват доказателства същата да е подала молба до съдебния изпълнител за насрочване на предаване на дете, съответно не е изпращана до длъжника призовка за принудително изпълнение /съобщение за доброволно предаване на дете/ за посочена дата и час. Липсва и протокол от посочената дата, удостоверяващ евентуално предприети действия по чл.528 ГПК, съответно техния резултат. Следва да се посочи, че твърдения за предприети действия по реда на чл.528 ГПК липсват и в самата жалба. Предвид изложеното не може да се установи налице ли е неизпълнение на задължение за предаване на дете или не от страна на длъжника по делото за датата 18.02.2023 г. Предвид изложеното и липсата на неизпълнение от страна на длъжника на постановеното със съдебното решение задължение за предаване на дете на датата 18.02.2023 г., неоснователно се явява и искането на взискателя до съдебния изпълнител за налагана на глоба на същия по реда на чл.528, ал.5 ГПК. С оглед на това подадената жалбата също се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът