Решение № 392 от 20.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1016/2024 г.

С присъда № 23/14.05.2024 година, постановена по НОХД 35/2024 година по описа на ОС Благоевград, подс. М. И. К. е оправдан на основание чл. 9, ал. 2 НК по обвинението по чл. 278, ал. 6 НК - за това, че на 17.02.2023 година в гр.•••, на ул.“•••“ № • е държал повече от три археологически обекти, съгласно чл.146 от Закона за културното наследство, представляващи движими културни ценности по смисъла на чл.7 ал.1 и ал.3 от Закона за културното наследство, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по глава VI, раздел II, чл. 96-107 от Закона за културното наследство, както и разпоредбите, съдържащи се в Раздел II /считано от чл. 2 до чл. 8/, както и разпоредбите, съдържащи се в Раздел III /считано от чл. 9 до чл. 18/ и Раздел V /чл.26-чл.27/ от Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификацията на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности /обн. ДВ, бр.17 от 26.02.2021г., с която е отменена Наредба № Н3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности/ и в изпълнение на разпоредбите на §5 и §6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство: 1. 1/един/ брой монета от гр. Исиея, о. Евбея, III- II в. пр. Хр., сребро, с тегло 1, 95 гр., с размери 12/12мм, на стойност 20/двадесет/ лева; 2. 1/един/ брой монетно ядро от епохата на Късната античност, IV-V в, бронз/мед, с тегло 1, 05 гр., с размери 14/11 мм., на стойност 3.00 лева; 3. 1 /един/ брой византийско монетосечение, XII-XIII в., мед, с тегло 2, 26 гр., с размери 29/12мм. на стойност 8.00 лева; 4. 1 /един/ брой византийско монетосечение, XII-XIII в. мед, с тегло 4, 11 гр., с размери 28/28мм. на стойност 12.00 лева, всичко на обща стойност 43.00 лева. С присъдата на основание чл.278, ал.7 НК, вещите, предмет на престъплението по чл.278, ал.6 НК, са отнети в полза държавата. В срока по чл. 319 НПК оправдателната присъда е протестирана бланкетно от Окръжна прокуратура Благоевград като неправилна и незаконосъобразна с искане оправдания подсъдим да бъде осъден по обвинението пред първата инстанция и да му бъде наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК наказание „пробация“ с продължителност на пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „периодични срещи с пробационен служител“ от осем месеца. В допълнението към първоначално подадения протест са оспорени доводите на първоинстанционния съд за явната незначителност на обществената опасност на деянието. Според прокурора съдът безкритично е приел за доказателствено средство обясненията подсъдимия К., според които той намерил инкриминираните предмети случайно, докато разкопавал гроб, работейки като гробищен работник в гробищен парк в гр. •••. Не е съобразено становището на вещото лице, заявено в разпита му, че инкриминираните монети са от различни епохи, значително раздалечени една от друга, не могат да бъдат намерени на едно и също място, освен в хипотезата на трупане на почва от различни места, какъвто настоящият случай не бил. Неправилен бил и изводът на първостепенния съд, че нямало данни за системност на извършване на противоправна дейност по събиране и държане на нерегистрирани по съответния ред археологически обекти. По делото било безспорно установено, че монетите са съхранявани от подсъдимия в класьор и са били предлагани за продажба в приложението „Фейсбук“. Освен това ниската стойност на предмета на престъплението е без значение за съставомерността на деянието по чл. 278, ал. 6 НК, тъй като тя не е определящ елемент за археологическите обекти при класификацията им като част от културното наследство на страната, съгласно легалното определение по чл. 2, ал. 1 ЗКН. В обобщение прокурора счита, че след като се касае за монети от три различни епохи, които са носители на информация за няколко исторически периода, за достигането им са били разкопавани различни археологически пластове и същите са били предлагани за продажба на широк кръг лица посредством приложението „Фейсбук“, (което само по себе си е друго престъпление – по чл. 278а НК, за което нямало предявено обвинение), то деянието по чл. 278, ал. 6 НК не е малозначително и е престъпление. Добрите характеристични данни и съдействието на разследващите органи, които първостепенният съд е взел предвид, са обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, но не и основание за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Срещу протеста по реда на чл. 322 НПК е постъпило по пощата неподписано от подсъдимия К. възражение, в което оспорва, че е продавал или предлагал за продажба монети по Интернет. Изложени са и съображения за субективна несъставомерност на деянието му. В съдебното заседание прокурорът от САП не поддържа протеста на Окръжна прокуратура - Благоевград. Счита, че актът на първоинстанционния съд е законосъобразен и правилен. От събраните в хода на съдебното производство доказателства е изведена вярна фактическа обстановка и изводът на решаващия съд, че със своето поведение подсъдимият макар и формално да е осъществил състава на повдигнатото му обвинение по чл.278, ал.6 от НК, деянието му е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, е правилен. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Подс. М. К. оспорва основателността на подадения протест и моли присъдата да бъде потвърдена. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното: Подаденият протест е допустим, но неоснователен. Първостепенният съд е подложил на задълбочен и внимателен анализ всички доказателствени източници – обясненията на подс. К., показанията на свидетелите Н., М., П. и Б., писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за извършена проверка в помещение, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него, писма от НИМ от 25.07.2023 година, от РИМ – Благоевград от 25.07.2023 година то Министерство на културата от 17.08.2023 година, заключението на назначената по делото съдебно-нумизматично експертиза и всички писмени доказателства, свързани с личността на подс. К. – справка за съдимост, характеристика, справки за сключени и прекратени трудови договори, декларация за семейно и имотно състояние, които са обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, при спазване на правилата на формалната логика. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му е придадено съдържание каквото няма. Вътрешното убеждение на контролираната инстанция по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, така както той е бил очертан с внесения обвинителен акт, е формирано въз основа на валидни доказателствени източници и при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Фактическата обстановка, която окръжният съд е приел за несъмнено доказана, не се отличава с някаква усложненост, а и първата инстанция е била улеснена при оценката на доказателствата, тъй като липсва противоречие между отделните доказателствени източници. Установено е по делото, че подс. К. е 35-годишен български гражданин, неженен, баща на едно малолетно дете, за което полага грижи, неосъждан, с добри характеристични данни (трудолюбив, отговорен човек, приятел и баща), който допреди инкриминираната дата – 17.02.2023 година, полагал обществено полезен труд по организирани от ОбА- Симитли програми за предоставяне на социални услуги и други програми за общественополезни дейности като поддържал гробищния парк в гр. •••, а след м. 02.2023 година продължил да поддържа и хигиенизира гробищата в родния си град. От 09.06.2022 бил в трудови правоотношения с ООД „Вранещица“. Подсъдимият имал хоби - събирал стари вещи, включително чрез изкупуването им онлайн - дрехи, бижута, монети, които съхранявал в стая в дома си на ул. „•••“ № • в гр. •••. При поддръжката, изкопаването и почистването на гробовете в гробищния парк в гр. ••• се случвало подс. К. да открива различни предмети, сред които и старинни монети. Той обаче не подавал в Националния исторически музей, в Регионалния исторически музей Благоевград и Министерство на културата заявления за регистрация и идентификация на движими културни ценности по Закона за културното наследство и Наредба Н- 1 от 16.02.2021 година за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности. На 17.02.2023 година в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОДМВР – Благоевград бил получен сигнал, придружен с копие на снимка/и от интернет страница във „Фейсбук“ на сайт „Форумът на съкровищата“, на която били видни имената на подсъдимия М. К. и класьор с около двайсетина монети, имащи белези на археологически обекти. Свидетелите Н., М. и Б., които са полицейски служители в сектора и имали за задължение по служба да следят форуми и групи в интернет и в частност – групи във „Фейсбук“, започнали проверка на сигнала и посетили местоработата на подсъдимия в гробищния парк в гр. •••. След като полицейските служители обяснили целта на посещението, подс. К. доброволно предал една монета, след което заедно с тримата полицейски служители отишъл до дома си, където им дал още седем монети с различни форма и размер, поставени в найлонов класьор. За предадените общо 8 монети бил съставен протокол за доброволно предаване, както и протокол за извършена проверка в помещение по чл. 83, ал. 1 ЗМВР. За качените в сайта снимки на монети подс. К. обяснил на полицейските служители, че действително го е направил, че монетите в класьора ги намерил при работата му като гробар, а някои закупил, мислейки че не са автентични, но впоследствие се притеснил и повечето изхвърлил в река Струма. В хода на досъдебното производство предадените от подс. К. монети били огледани като веществени доказателства и фотографирани. Назначена била и съдебно- нумизматична експертиза, според чието заключение обект 1.1 е монета от гр. Истиея, сребърна, със следи от почва и износен релеф на стойност 20 лева; обект 1.2 е монетно ядро от епохата на Късната античност е от бронз/мед със силно корозирала повърхност, обезличени изображения и следи от почва, на стойност 3 лева; обект 1.3 е византийска монета от мед с липсващо половината от ядрото, следи от почва и налепи по повърхността, на стойност 8 лева и обект 1.4. е византийско монетосечене, материал –мед, с налепи и следи от почва и износен релеф, на стойност 12 лева. Само тези четири монети имат характер на движими културни ценности и са археологически движими вещи и археологически обекти по смисъла на чл.53, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Последните три обекта са масов материал и не притежават значима културна, научна и/или художествена стойност, останалите четири монети, предадени доброволно от подс. К. не са културни ценности и всичките осем монети не представляват национално богатство съгласно нормата на чл. 54, ал.1 ЗКН. Четирите инкриминирани монети са със следи от пръст по тях, не са били почистени, масово са намирани като характерни за Югозападна България в културни пластове от различните периоди - III- II век преди Христа, Късната античност –ІV-V век след Христа, ХІІ-ХІІІ век след Христа и нямат висока (материална) стойност. Съдът с основание е кредитирал като достоверно доказателствено средство обясненията на подс. К. относно това с какво се занимава, къде и как е намерил процесните монети, следвайки правилния процесуален подход да ги съпостави с показанията на разпитаните по делото свидетели, представената характеристика от зам.-кмета на Община-Симитли относно това какво работи подсъдимия, заключението и разясненията на вещото лице Х. в съдебното заседание, според които по монетите имало пръст, а обикновено гробищата са места, които се използват дълги години и в землището на гр. ••• със сигурност често се намират такива следи от живот от преди 2000 години. Предложеният от контролираната инстанция анализ на доказателствените източници опровергава отразеното в протеста оплакване, че съдът безкритично е приел за доказателствено средство обясненията на подс. К., според които той намерил инкриминираните предмети случайно, при разкопаване на гробове, работейки като гробищен работник в гробищен парк в гр. •••. Първостепенният съд вярно е оценил като достоверни и показанията на свидетелите М., Н., Б. и П., поради тяхната еднопосочност взаимовръзка и корелация с писмените доказателства и доказателствени средства - протоколите за доброволно предаване, за оглед на веществени доказателства, фотоалбума, декларацията за семейно, имотно и социално положение на подсъдимия, характеристиката на същия, писмото от кмета на Община- Симитли, справките за трудовата ангажираност и за съдимост на К.. Чрез тези гласни доказателства се установяват по несъмнен начин фактите как и къде са намерени процесните монети, начина, мястото и времето на предаването им от подсъдимия на свидетелите-полицейски служители и изявленията пред последните на К.. Правилно съдът е преценил, че за разкриването на обективната истина не е необходимо да изследва как подсъдимият е придобил останалите монети, предмет на експертното заключение, които нямат характер на движима културна ценност, нито тези, които подсъдимият е качил на снимка в сайта „Форум на съкровищата“, а после изхвърлил, тъй като всички те не са предмет на обвинението. САС се солидаризира и с оценката, дадена от първата инстанция, на заключението на съдебно-нумизматичната експертиза като обосновано, аналитично и пълно и изготвено от вещо лице, което притежава необходимите специални знания в областта на археологията и нумизматиката. При тези факти правилен е и крайният правен извод на първата инстанция, че макар деянието на подс. К. формално да осъществява признаците на престъплението по чл. 278, ал. 6 НПК, неговата обществена опасност е явно незначителна. Изложените от контролираната инстанция съображения в подкрепа на решението да оправдае подс. К. на основание чл. 9, ал. 2 НК се споделят от САС с една корекция по повод на броя на монетите като съставомерен признак от обективна страна на квалифицирания състав по чл. 278, ал. 6 НК и допълнение, което по виждането на този състав е съществено, когато се преценява обществената опасност на деянието на подсъдимия. В доктрината вече е изяснено, че не всеки археологически обект е културна ценност, а само този, който има културна или историческа стойност, чието наличие се установява, когато археологическият обект е идентифициран. Същевременно с цел опазване на културното и историческото наследство по отношение на движимите и недвижими археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани, законодателят е създал фикцията по чл. 146, ал. 3 ЗКН, по силата на която с откриването им те автоматично придобиват статут на културна ценност, съответно на национално богатство или на културна ценност от национално значение. Когато бъде установено, че не притежават нужните за това характеристики, статутът им трябва да бъде отнет. Преди официалното установяване, че в действителност не притежават белезите на културни ценности, те са годен предмет на престъпление по чл. 278, ал. 6 НК, тъй като по силата на закона (чл. 146, ал. 3 ЗКН) се считат за такива. Именно поради фикцията на чл. 146, ал. 3 ЗКН при настоящата редакция на чл. 278, ал. 6 НК държането на неидентифициран археологически обект винаги представлява квалифициран случай на държане на обект, представляващ национално богатство. Липсата на научна и културна стойност обаче, може да обоснове липса на обществена опасност, тъй като не е осъществено въздействие върху обект на културното наследство (Вж. М., К., Наказателноправна защита на културното наследство в Република България, Сиби, 2015, с. 201-202, с.121-122) Видно е от заключението на вещото лице, че нито една от инкриминираните монети не са национално богатство, поради което е оборена фикцията по чл. 146, ал. 3 ЗКН. Сребърната монета от гр. Исиея, о. Евбея, III- II в. пр. Хр., единствено притежава научна и културна стойност и има характер на движима културна ценност. Останалите три монети нямат значими културна, научна или художествена стойност и имат характер на движими културни ценности в качеството си на масов материал. Съгласно чл. 7, ал. 4 ЗКН те не подлежат на идентификация, но се включват в научно- спомагателния фонд на музеите при необходимост. При тези данни очевидна е явната незначителност на обществената опасност на деянието на подс. К.. Несъмнено субект на престъплението по чл. 278, ал. 6 НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а изпълнителното деяние по държане е винаги налице, когато деецът упражнява фактическа власт върху предмета на престъплението, който представлява неидентифициран и регистриран по съответния ред археологически обект. От субективна страна престъплението е от категорията на умишлените. Видно от заключението на съдебно- нумизматичната експертиза касае се за 4 бр. монети, които освен че са археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1 НК, са и културни ценности съобразно чл. 7, ал. 1 и ал. 4 ЗКН. Формално, с оглед броя на монетите – „повече от три“, е налице и изискуемият обективен признак на квалифицирания състав по чл. 278, ал. 6 НК, по който е повдигнато обвинението пред съда на подс. К.. Формулировката на диспозицията „повече от три“ означава, че археологическите обекти трябва да са минимум четири, поради което погрешно първата инстанция е приела на л. 53 в мотивите, че четвъртата монета е един в повече предмет на престъплението над изискуемия минимален брой. Подобно на окръжния съд и този състав на САС счита, че деянието на подс. К. само формално удовлетворява всички признаци от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 278, ал. 6 НК, но не показва типичната за този вид проява степен на засягане на защитените обществени отношения, свързани с опазването на културното наследство. Несъмнено археологическите обекти по подразбиране са източник на научни, исторически, културни познания и са част от културното наследство, което следва да бъде съхранено за поколенията, но всичките четири монети не представляват национално богатство, трите от тях не представляват дори интерес за музеите в страната, нямат висока материална, историческа художествена, научна и културна стойност и са масов материал, който дори не подлежи на идентификация и само при необходимост се включва в научно- спомагателния фонд на музеите. Затова САС изцяло споделя извода на първостепенния съд, че с оглед характера на конкретното обществено отношение – държане на археологически обекти (монети), които не са идентифицирани и регистрирани, степента на отрицателното въздействие върху тези отношения (три от тях са масов материал, които не подлежи на идентификация), начина и способа на действие (откриване на монетите при упражняване на трудова дейност, без ползването на специални технически средства като например металдетектори), липсата на отрицателно въздействие върху други отношения и личността на самия дееца, за който са събрани положителни характеристични данни, не са събрани доказателства да се занимава с иманярство и в дома му не са открити други археологически обекти, деянието на подс. К. не се отличава с типичната за подобен вид проява обществена опасност като негово неюридическо обективно качество, а тя е явно незначителна и не налага използването на принудата на наказателното право. Доводите на подалия протест прокурор по повод на това предлагал ли е подс. К. във „Фейсбук“ за проджба неидентифицирани и нерегистрирани археологически обекти, не могат да променят крайният извод, че конкретното деяние на подс. К. е с явно незначителна степен на обществена опасност. Те се отнасят до друг престъпен състав – този по чл. 278а, ал. 1 НК, каквото обвинение не е повдигнато на подсъдимия пред съда с обвинителния акт. При цялостната проверка на протестирания съдебен акт, САС не установи основания за неговото изменение или отмяна поради допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила или неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД