Решение № 95 от 10.12.2024 г. на Районен съд - Луковит по дело № 305/2023 г.

Производството е образувано по подадена искова молба от А. И. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. •••, чрез адв. В. К. от АК Плевен, против С. П. С., ЕГН ••••••••••, с адрес в •••, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК – с цена на иска 16548, 60 лева.

В исковата молба се излагат твърдения, че с Договор за банков кредит продукт „Б.К." № ••• г. сключен между „Ю.ИЕ.Д.Б." АД и „"Е.Т.И.Г."" ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от С. П. С. и А. И. Д., банката е предоставила на дружеството кредит в размер на 40 000 лева за посрещане на извънредни нерегулярни нужди от оборотни средства, като кредитополучателя се задължил да ги върне, заедно с дължимите лихви в срок от 60 месеца, като при просрочие на дължимите погасителни вноски и при предсрочна изискуемост лихвата е увеличава автоматично с наказателна надбавка от 10 пункта.

Твърди се, че на основание чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници за задълженията на кредитополучателя по договора встъпили Д.П.С. - земеделски производител, регистриран в Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч, ЕКАТТЕ ••• със седалище и адрес на управление •••, БУЛСТАТ •••, С. П. С., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес ••• и А. И. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. ••• - като солидарни длъжници.

За обезпечаване вземанията на банката била учредена договорна ипотека с Нотариален акт вписан вх. рег. № • от ••• г., акт № •, том •, дело № • по описа на СВ - Ловеч и № •, том •, peг. № •, дело № • от 2012 г. по описа на Нотариус М.Д. с peг. № ••• на НК с район на действие РС - Ловеч:

1. От И.И.Д. и В.И.Д. в качеството им на ипотекарни длъжници върху следният недвижим имот: Първи етаж от двуетажна жилищна сграда - източен близнак, находяща се ••• с идентификатор •••.•••1 със застроена площ от 67 кв.м., находящ се сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор •••.•••.

1. От А. И. Д. в качеството му на ипотекарен длъжник върху следният недвижим имот: Втори етаж от двуетажна жилищна сграда - източен близнак, находяща се ••• с идентификатор •••.•••2 със застроена площ от 67 кв.м., находящ се сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор •••.•••.

Посочва се, че поради просрочени задължения по кредита банката обявила кредита за предсрочно изискуем и били образувани ч.гр.д. № ••• г. на РС - Ловеч и въз основа на издадената заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело № ••• по описа на ЧСИ В.П. срещу „"Е.Т.И.Г."" ООД, С. П. С. и Д.П.С., и изпълнително дело № ••• по описа на по описа на ЧСИ В.П. срещу С. П. С.. Твърди се, че в началото кредита се погасявал със средства на дружеството, като след това от ••• г. преди и след образуване на делата, ищецът е погасявал вноските с лични средства като физическо лице с различни суми, когато е имал възможност, като на ••• г. ЧСИ В.П. по изпълнително дело № ••• изнесъл на публична продан двата имота служещи за обезпечение на кредита и за ищеца възникнал правен интерес да предотврати продажбата на неговия имот и имота на родителите му - ипотекарни длъжници, и погасил остатъка от кредита, заедно с лихви и неустойки и разноски.

Твърди се, че за периода ••• до •••г. в качеството си на физическо лице и с негови лични средства, ищецът е погасявал дължимите вноски по кредита, ведно с лихви и неустойки, поради просрочване на задълженията, както се следва: на ••• - 130.00 евро, на 14.01.2016 - 280.00 евро, на 09.02.2016 - 600.00 евро, на 09.02.2016 - 900.00 евро, на 12.04.2016 - 1000.00 евро, на 23.05.2016 - 1000.00 евро, на 14.10.2016 - 500.00 евро, на 18.10.2016 - 1000.00 евро, на 19.06.2017 - 7500.00 евро, на 16.07.2018 - 500.00 евро, 15.10.2018 - 200.00 евро, на 28.11.2018 г. - 200.00 евро, на 28.02.2019 - 400.00 евро, на 10.04.2019 - 400.00 евро, на 28.05.2019 г.- 400.00 евро, на 17.05.2021 - 5000.00 евро, на ••• - 13750.00 евро, ведно с 84.65 евро банкови такси.

Твърди се, че общата платена сума от ищеца като физическо лице е 33 844.65 евро равняваща се на 66 194.38 лв. при курс 1.95583 лв. на БНБ.

Твърди се, че на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД останалите трима солидарни длъжници по договора за банков кредит дължат на ищеца заплащане на полагащата им се част от дълга равна на три четвърти, като полагащата се част на С. П. С. се равнява на общата сума от 16 548.60 лева.

Отправя се молба съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че С. П. С. дължи на ищеца сумата от 16 548.60 лв., представляваща полагащата му се част от дълга в качеството му на солидарен длъжник, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се отправя искане същият да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение, както в заповедното, така и в настоящото производство.

Като писмени доказателства към исковата молба са представени заверени копия от:

Нотариален акт вписан вх. рег. № • от ••• г., акт № •, том •, дело № • по описа на СВ-Ловеч и № •, том •, per. № •, дело № • от 2012 г. по описа на Нотариус М.Д. с per. № ••• на НК с р- н на д-вие РС-Ловеч; Договор за Банков кредит продукт „Б.К." № •••/ ••• г. с Приложение от 14.12.2012 г.; Платежни нареждания с превод от испански на български – 17 броя; Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ••• г. на РС – Ловеч; Покана за доброволно изпълнение по изп. дело № ••• по описа на по описа на ЧСИ В.П.; Решение по гр.д. № •••г. на РС – Луковит; Уведомление за обявена публична продан изх. № ••• от •••г. по изп. дело № •••.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. П. С., чрез пълномощника си адв. Й. П. от ВТАК, в която се изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

В отговора се сочи, че съгласно Договор за банков кредит № •••/ •••г., сключен с кредитора „Ю.ИЕ.Д.Б." АД, дружеството „"Е.Т.И.Г."" ЕООД го подписва в качеството си на кредитополучател, а Д.С. като солидарен длъжник. Това обаче не отговаря както на обективната воля на ответника, така и на водените преговори в хода на отпускането на кредита.

Твърди се, че от страна на „Ю.ИЕ.Д.Б." АД са поставени условия Д.С. да поръчителства в полза на дружеството-кредитор по договор за кредит, и именно за това и само в този смисъл ответникът е дал своето съгласие.

На второ място се сочи, че съгласно Решение № 213/ 06.01.2017г. на ВКС, „Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост“.

Твърди се, че не е спорен фактьт, че ответникът не е получил сумата в собственост.

Никаква част от отпуснатата сумата не е влизала в патримониума на ответника.

Посочва се, че съгласно практиката на ВКС, съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения. Също така при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът следва да тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД.

По отношение на това как са изпълнявани задълженията по договора, се твърди, че всички плащания са извършвани от длъжника „"Е.Т.И.Г."" ЕООД. Именно фирмата е осъществявала всякакви други действия, свързани с кредита като молби за промяна на погасителни планове и отлагане на вноски.

Твърди се, че ответникът С. С. се задължава в качеството си на поръчител по кредит, получен и обслужван лично от длъжника „"Е.Т.И.Г."" ЕООД. Затова се отправя молба съдът да изследва действителната обща воля на страните в тази насока. На тази база се твърди, че ищецът не може да ангажира отговорността на поръчителя, поради изтичане на законоустановения 6- месечен срок.

В отговора се излагат съждения относно прекратяване на поръчителството. В тази връзка се сочи константната съдебна практика - Решение № 81/08.07.2014г., постановено по т.д. № 1705/ 2013 г. на ВКС-ТК, • т.о./, а и задължителната такава - т.4 на ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС) където се приема, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. С изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. В хипотезата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, пред която сме изправени, начало на срока поставя настъпването на предсрочната изискуемост, съобразно обстоятелствата, посочени в т.18 на ТР № 4/2013 г. Изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърлянето му. А ако искането по заявлението е уважено и заповед за незабавно изпълнение е издадена, позоваването на погасяване на субективното материално право на кредитора спрямо поръчителите, може да бъде направено и в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, както е в случая.

Ответникът се позовава на погасяване на субективното материално право на кредитора по смисъла на чл. 147 от ЗЗД, спрямо поръчителя С. С., респективно на правото на ищеца да търси плащане по реда на чл. 127, ал. 2 ЗЗД. В тази връзка се сочи, че от правната характеристика на срока по чл. 147, ал. 1, предл. 1 ЗЗД произтича и преценката за приложимостта на продължението по ал. 2 на чл. 147 ЗЗД спрямо него. Доколкото преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване, недопустим е отказ от тях след изтичането им, както и продължаването им, то очевидно е, че хипотезата на чл. 147, ал.2 ЗЗД, не може да се тълкува като допускаща възможността за предварително съгласие, дерогиращо правилото на чл. 147, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изпълнение.

Твърди се, че ответникът С. П. С., в качеството си на физическо лице не е изразявал такова съгласие в последващо сключваните анекси.

Относно вътрешни отношения между страните се сочи, че съгласно чл. 127 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това което е платено на кредитора трябва да се понесе от тях по равно. Ето защо, дори и да се приеме, че С. С. е солидарен длъжник по Договор за банков кредит № •••/ •••г., то от неговите вътрешни отношения с ищеца не следва да заплаща „солидарно“ за суми, които не са разпределяни по „солидарен“ начин, а са отишли в патримониума на едно трето лице - „"Е.Т.И.Г."" ЕООД. Ответникът се е задължил да отговаря за чужд дълг и всички плащания са извършвани от длъжника „"Е.Т.И.Г."" ЕООД и от собствениците на дружеството - в т.ч. и от ищеца.

На последно място се твърди, че изпълнилият солидарен длъжник (ищецът) не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, като е извършил същото изцяло по своя воля и без съобразяване с мнението на С. С.. Това решение е препятствало възможността на ответника да упражни ефективно правото си на защита в изпълнителното производство.

В съдебното заседание ищецът А. И. Д., редовно призован, не се явява. Явява се неговият процесуален представител адв. В. К.. Ответникът С. П. С., чрез адв. Й. П. - редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

По делото се установява, че на ••• г. между Т.Б."Ю.Б." АД /с предишно наименование „Ю.ИЕ.Д.Б." АД/, от една страна, и „"Е.Т.И.Г."" ООД - като кредитополучател, Д.П.С. – като съдлъжник, С. П. С. – като съдлъжник и А. И. Д. - съдлъжник, от друга страна, е сключен Договор за банков кредит Продукт „Б.К." № •••, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя сума в размер на 40 000 лева за посрещане на извънредни нерегулярни нужди от оборотни средства за срок от 60 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. От представеното към заверено копие на Приложение № 1 към договора е видно, че кредитополучателят и съдлъжниците по договора за банков кредит са удостоверили с подписите си, че заемната сметка с IBAN •••е открита на ••• г. В чл. 9а от Договора за банков кредит е уговорено, че физическите лица Д.П.С. - земеделски производител, регистриран в ОДЗ - Ловеч, С. П. С. и А. И. Д. встъпват при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя. Кредитополучателят и съдлъжниците отговарят към банката като солидарни длъжници /чл. 9б от договора/.

За обезпечаване на вземанията по Договора за банков кредит кредитополучателят „"Е.Т.И.Г."" ООД е учредил в полза на банката-кредитодател договорна ипотека с Нотариален акт вписан вх. рег. № • от ••• г., акт № •, том •, дело № • по описа на СВ - Ловеч и № •, том •, peг. № •, дело № • от 2012 г. по описа на Нотариус М.Д. с peг. № ••• на НК с район на действие РС - Ловеч: с която И.И.Д. и В.И.Д. в качеството им на ипотекарни длъжници предоставят в обезпечение следния недвижим имот: Първи етаж от двуетажна жилищна сграда - източен близнак, находяща се ••• с идентификатор •••.•••1; А. И. Д. в качеството му на ипотекарен длъжник предоставя като обезпечение следния недвижим имот: Втори етаж от двуетажна жилищна сграда - източен близнак, находяща се ••• с идентификатор •••.•••2.

С оглед просрочване на задълженията по кредита банката, на основание чл. 27, ал. 1, б. „в“ от Договора за кредит, е обявила кредита за предсрочно изискуем, като било образувано ч.гр.д. № ••• г. по описа на Районен съд - Ловеч и била издадената Заповед № ••• г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която съдът е разпоредил длъжниците „"Е.Т.И.Г."" ООД, представлявано от С. П. С. и А. И. Д., С. П. С. и Д.П.С. да заплатят солидарно на кредитора Т.Б."Ю.Б." АД сумите: 12 700, 23 лева - главница за периода от 21.09.2016 г. до 09.05.2017 г.; 126, 67 лева - договорна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 20.03.2017 г.; 983, 93 лева - мораторна лихва за периода от 21.09.2016 г, до 09.05.2017 г. и 93, 86 лева - дължими за периода от 10.10.2016 г. до 09.05.2017 г. такси по Договора за банков кредит Продукт „Б.К." № ВL 41292/••• г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2017 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК/ до изплащане на вземането, както и разноски по делото. Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение в полза на заявителя е Издаден изпълнителен лист от 12.05.2017 г. Образувани са изпълнително дело № ••• по описа на ЧСИ В.П. срещу „"Е.Т.И.Г."" ООД, ЕИК •••, С. П. С. и Д.П.С., и изпълнително дело № ••• по описа на по описа на ЧСИ В.П. срещу С. П. С.. Установява се, че в периода от ••• г. до ••• г. задълженията по договора за кредит са погасявани посредством плащания, както следва: на 22.01.2013 г. - 600 лв., на 21.03.2013 г. - 880 лв., на 26.06.2013 г. - 10 лв. Плащанията са наредени от С. П. С.. Извършвани са и следните плащания: на 10.02.2016 г. - 600 евро, на 10.02.2016 - 900 евро, на 12.04.2016 г. - 1000 евро, на 24.05.2016 г. - 1000 евро. Сумите са наредени от ищеца А. И. Д.. По банкова сметка с IBAN ••• в „Ю.ИЕ.Д.Б." АД с бенефициент „"Е.Т.И.Г."" ООД, ищецът А. Д. е превел следните суми: на 08.10.2018 г. - 200 евро, на 29.11.2018 г. - 200 евро, на 01.03.2019 г. - 400 евро, на 11.04.2019 г. - 400 евро, на 29.05.2019 г. - 400 евро, на 18.05.2021 г. - 5000 евро и на 21.05.2021 г. - 13750 евро.

Гореописаната фактическа обстановка беше установена от събраните по делото писмени доказателства – представените договор за банков кредит, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, платежни нареждания и от допуснатата съдебно- счетоводна експрертиза.

С оглед на установената от фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предмет на настоящото дело е установителен иск с правна квалификация по чл. 415, ал. 1, т.1 вр. с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ, вр. с чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, предявен от ищеца А. Д. срещу С. П. С. за дължимост на сума, представляваща полагащата се на ответника част в качеството му на солидарен длъжник по Договор за банков кредит продукт „Б.К.“ № •••/ ••• г. сключен между „Ю.ИЕ.Д.Б." АД и „"Е.Т.И.Г."" ООД.

Производството се развива след постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника-ответник С. П. С. срещу издадената в полза на ищеца-кредитор А. Д. заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49/2023 г. по описа на Pайонен съд – Луковит. Предвид разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т.1, вр. с чл. 422 ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита в настоящото производство.

По делото не се спори, че между Т.Б."Ю.Б." АД /с предишно наименование „Ю.ИЕ.Д.Б." АД/, от една страна, и „"Е.Т.И.Г."" ООД - като кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит Продукт „Б.К." № ••• от на ••• г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 40 000 лева за посрещане на извънредни нерегулярни нужди от оборотни средства за срок от 60 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка.

От съдържанието на процесния договор за кредит е видно, че същият носи подписите на А. И. Д., Д.П.С. и С. П. С. - като съдлъжници по дълга на кредитополучателя.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 ТЗ, представляващ абсолютна търговска сделка на по чл. 1, ал. 1, т. 7 от същия закон.

Между страните по делото са спорни обстоятелствата относно начинът, по който ответникът С. П. С. се е задължил да обезпечи изпълнението на задължението на кредитополучателя, то ест дали следва да отговаря като поръчител по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД или като съдлъжник, съгласно чл. 101 от ЗЗД.

Съдът намира, че по отношение на А. И. Д., Д.П.С. и С. П. С. е налице надлежно встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД по следните съображения:

В титулната част на договора за банков кредит лицата А. И. Д., Д.П.С. и С. П. С. са посочени като съдлъжници.

В чл. 9а, ал. 1 от Договора за кредит изрично е посочено, че Д.П.С. – земеделски производител, регистриран в Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч, С. П. С. и А. И. Д. встъпват при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженият на кредитополучателя ""Е.Т.И.Г."" ООД, произтичащи от настоящия договор за кредит.

Доколкото посочените физически лица са подписали договора, то следва да се приеме, че същите са се съгласили с условията по договора и са били наясно с обстоятелството, че встъпват в дълга на кредитополучателя.

Следва да се отбележи, че същата уговорка се съдържа и в сключения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вписан вх.рег. № • от ••• г., акт № •, том •, дело № • по описа на СВ-Ловеч и № •, том •, peг. № •, дело № • от 2012 г. по описа на Нотариус М.Д. с peг. № ••• на НК с район на действие РС - Ловеч, сключен за обезпечаване на задълженията по договора за банков кредит. Изрично се посочва, че на основание чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници за задълженията на кредитополучателя по договора за банков кредит, Д.П.С., С. П. С. и Д.П.С. встъпват като солидарни длъжници. Доколкото на основание чл. 579, ал. 1 от ГПК съдържанието на нотариалния акт се прочита на участващите лица, а след одобрението му същите са се подписали и изписали пълните имена, следва че те удостоверяват, че страните са се съгласни със съдържанието на акта.

Предвид гореизложеното съдът приема, че е налице кумулативно поемане на солидарен дълг от съдлъжниците - физически лица, идентичен по съдържание с дълга на кредитополучателя, включително за лихви, такси, комисионни, от момента на възникването на тези задължения до окончателното им погасяване. Съгласно разпоредбата на чл. 101 от ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

В настоящия случай в чл. 9а от Договора за кредит изрично е установено, че страните по спора А. Д. и С. С. встъпват в задължението на кредитополучателя, то ест в договора за банков кредит е инкорпориран и договор за встъпване в дълг, който е неформален и няма пречка същият да бъде инкорпориран в друг договор. Така, чрез фигурата на встъпване в дълг на основание чл. 9а от процесния договор, страните, макар да не са кредитополучатели по банковия кредит (не са имали достъп и възможност да се разпореждат с предоставените по кредита средства) са поели задължението да отговарят като кредитополучателя - за всички негови задължения, като за свои (като съдлъжници) и при условията на солидарна отговорност с кредитополучателя (в този смисъл Определение по т.д.№ 2148/2016 г. на ВКС).

С оглед на гореизложеното следва да се приеме за неоснователно възражението на ответника, че е поръчител, респ. че е изтекъл шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поради което отговорността му като поръчител не може да бъде ангажирана. Следва да се отбележи, че встъпването в дълг се отличава от поръчителството - задължението на новия длъжник при встъпването в дълг е самостоятелно, а не акцесорно като при поръчителството и новото задължение е идентично по обем и съдържание на старото, докато при поръчителството законът допуска възможност поръчителят да се задължи за по-малко и при по-леки условия от главния длъжник. В конкретния случай ответникът няма качеството на поръчител, поради което е неотносимо и възражението за приложение на чл. 147 от ЗЗД. Цитираната правна норма намира приложение в случаите, когато договорът за кредит е обезпечен с договор за поръчителство и е приложим само относно отговорността на поръчителите в качеството им на солидарни длъжници.

В настоящото производство ищецът твърди, че е извършил плащания по кредита, като общата платена сума от ищеца като физическо лице е 33 844.65 евро, равняваща се на 66 194.38 лева, при курс 1.95583 лв. на БНБ, като се отправя претенция да бъде присъдена сумата от 16 548.60 лева, представляваща полагащата се част от дълга на ответника С. П. С. в качеството му на солидарен длъжник по Договора за банков кредит.

С оглед изясняване на обстоятелствата относно извършвани от ищеца плащания по дълга беше допусната съдебно-счетоводна експертиза при поставени въпроси: 1.Какви суми са постъпили за погасяване на кредита ведно с лихви, неустойки и разноски от ищеца А. И. Д.? 2.Изплатени ли са задълженията по договора за банков кредит? 3.Налице ли са преводи, извършени от испанската лична банкова сметка на ищеца А. Д., към личната му българска банкова сметка? 4.Да се направи справка в изпълнителното дело № ••• г. на ЧСИ В.П. и се установи неговото прекратяване, дали се дължи в резултат на плащането на А. Д.? От експертното заключение се установява, че в периода от ••• г. до ••• г. задълженията по договора за кредит са погасявани посредством плащания, както следва: на 22.01.2013 г. - 600 лв., на 21.03.2013 г. - 880 лв., на 26.06.2013 г. - 10 лева. Плащанията са наредени от С. П. С.. Извършвани са и плащания от ищеца в общ размер на 4500 евро, както следва: на 10.02.2016 г. - 600 евро, на 10.02.2016 - 900 евро, на 12.04.2016 г. - 1000 евро, на 24.05.2016 г. - 1000 евро. Вещото лице посочва, че сумите са наредени от ищеца А. И. Д. по банковата сметка на кредитополучателя IBAN •••.

Установява се, че по банкова сметка с IBAN ••• в „Ю.ИЕ.Д.Б." АД с бенефициент „"Е.Т.И.Г."" ООД, ищецът А. Д. е превел сума в общ размер на 20 350 евро, както следва: на 08.10.2018 г. - 200 евро, на 29.11.2018 г. - 200 евро, на 01.03.2019 г. - 400 евро, на 11.04.2019 г. - 400 евро, на 29.05.2019 г. - 400 евро, на 18.05.2021 г. - 5000 евро и на 21.05.2021 г. - 13750 евро.

Вещото лице посочва, че са налице са преводи, извършени от испанска лична банкова сметка на ищеца А. Д. към негова българска банкова сметка, извършени както следва: на 27.08.2015 г. - 130 евро, на 15.01.2016 г. - 280 евро, на 17.10.2016 г. - 500 евро, на 20.06.2017 г. - 7500 евро и на 17.07.2018 г. - 500 евро.

Представеното експертно заключение е неоспорено и прието от страните. Относно извършените от ищеца плащания съдът приема следното: Във връзка с плащанията извършени по банкова сметка IBAN ••• в „Ю.ИЕ.Д.Б." АД с бенефициент „"Е.Т.И.Г."" ООД в общ размер на 20 350 евро съдът приема, че същите са послужили за погасяване на дълга на дружеството-кредитополучател към банката във връзка с отпуснатия банков кредит, по който ищеца е съдлъжник.

Правният интерес от извършване на горепосочените плащания е с оглед осуетяване на възможността банката, като кредитор по дълга, да ангажира отговорността на А. Д. като съдлъжник съгласно чл. 101 ЗЗД. Доколкото встъпилото в дълг лице отговаря за изпълнението на задължението наред с него с първоначалния длъжник, т.е като солидарен длъжник, то при изпълнението на дълга намират приложение общите правила на солидарността, регламентирани в глава ••, раздел • на ЗЗД. Съгласно 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. На основание ал. 1 на чл. 127 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. От събраните по делото доказателства не е се установява противна уговорка във вътрешните отношения между страните.

С оглед на това в настоящия случай плащането в размер на 20 350 евро следва да бъде разпределено между останалите длъжници по дълга, като всеки следва да дължи ¼ част от изпълнената сума. Следователно ответникът следва да заплати сумата в размер на 5087.50 евро (или 9950, 28 лв. при курс на БНБ 1, 95583 към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК).

Гореизложените мотиви следва да бъдат съобразени и относно плащанията, извършени по IBAN ••• в общ размер на 4500 евро. Съдът намира, че същите следва да бъдат разпределени между останалите съдлъжници, като ответникът следва да заплати ¼ от нея, а именно: 1125 евро (или 2200, 31 лв. при курс на БНБ при курс на БНБ 1, 95583 към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК).

Относно твърденията на ищеца във връзка с плащанията извършени на 27.08.2015 г. – 130 евро, на 15.01.2016 г. – 280 евро, на 17.10.2016 г. – 500 евро, на 20.06.2017 г. - 7500 евро и на 17.07.2018 г. – 500 евро, съдът намира, че в хода на производството не беше доказано при условията на пълно и главно доказване, че същите са послужили за погасяване на вземания във връзка със сключения договор за банков кредит. Установи се единствено, че посочените суми са превеждани от испанска по българска банкова сметка на А. Д., но липсват данни за движението им по друга банкова сметка, включително за изпълнение на задължения към „Ю.Б.“ ЕАД.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за остатъка над присъдената сума в размер на 12150, 59 лева (или 6212, 50 евро), а именно за сумата от 4398, 01 лева.

При този изход на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направени разноски в настоящето и заповедно производства. Ищецът е сторил разноски в общ размер на 3657.59 лева. Съобразно уважената част от иска – 12 150.59 лева /исковата претенция посочена в петитума е в размер на 16 548.60 лв./ сторените разноски от ищеца съобразно уважената част е 2 685.43 лева, които следва да се възложат за заплащане на ответника.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за двете производства. Установява се от приложените по делото договори за правна защита и съдействие /в настоящето и заповедно производства/, че адв. Й. М. П. от ВТАК е поел защитата на ответника при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което адвокатското възнаграждение както за настоящето, така и за заповедното производство следва да бъде определено от съда. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 10 000 до 25 000 лв., какъвто е настоящият случай, възнаграждението е в размер на 1 889.37 лева. Процесуалното представителство в производство по издаване на заповед за изпълнение е уредено в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., съгласно която разпоредба възнаграждението се определя по правилата на ал. 2, на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В заповедното производство размерът на възнаграждението следва да бъде определен от 944.69 лева, доколкото това е минималният регламентиран размер на възнаграждението – или общо за двете производства в размер на 2 834.06 лева. При този изход на делото, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направени разноски в настоящето и заповедно производства в размер на 753.19 лева.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът