Решение № 681 от 12.1.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 53451/2021 г.

Производството е делбено във фазата по допускане на съдебната делба (чл.341-чл.344 ГПК).

В исковата молба, уточнена с допълнителни писмени молби от 22.10.2021г. и от 21.02.2022г. от името на ищеца Д. П. Г. неговият пълномощник твърди, че заедно с ответниците са съсобственици по наследство на недвижим имот, представляващ ••••, с идентификатор 1111, находящ се в гр. София, район „•••••, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 80, 30 кв.м. по документ за собственост, при съседи по документ за собственост: изток – апартамент № •••, запад – калкан, север- фасада, юг- фасада, отгоре- апартамент № •• отдолу – апартамент № ••• а по скица: на същия етаж – самостоятелен обект с идинтификатор •••, под обекта – самостоятелен обект с идинтификатор ••••, над обекта – самостоятелен обект с идинтификатор ••• заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с площ от 2, 63 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток- мазета на апартаменти № ••• и № •••, запад – мази на апартамент № •• север – коридор и юг- стена, заедно с 1, 171 идеални части от общите части на жилищна многофамилна сграда с идентификатор ••• и от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор ••• В исковата молба се посочва, че процесният имот е бил съпружеска имуществена общност на родителите на ищеца и на ответника Л. П. Г. (които са братя) – П Л. Г. и В Д. Г.. След смъртта на баща им всеки от синовете придобил по 1/6 идеална част от имота, а преживялата съпруга и майка на синовете - В Д. Г. станала собственик на 4/6 идеални части от имота, които прехвърлила на ответниците Д. Л. Г. и П. Л. Г. (нейни внуци) чрез договор за дарение от 16.07.2021г., с което накърнила запазената част от наследството на ищеца, която е ¼ от наследството, оставено от В Д. Г.. С разпореждане № 648•••/18.07.2022г. е ВЪРНАТА ИСКОВАТА МОЛБА в частта й относно ответницата Д. Д. Г. и в частта й относно установителните искове по чл.26 ЗЗД за обявяване на частична и цялостна нищожност на договора на дарение от 16.07.2021г. поради неотстраняване от ищеца на нередовностите на тези искове въпреки двукратното изпълнение на процедурата по чл.1•••, ал.1 ГПК. Като необжалвано това определение е влязло в сила.

Останалите твърдения и искания на ищеца, съдържащи се в исковата молба и в допълнителните писмени молби от 22.10.2021г. и от 21.02.2022г., са НЕОТНОСИМИ към предмета на настоящото дело, който след влизане в сила на разпореждането за частично връщане на исковата молба включва само конститутивните искове по чл.30 ЗН и по чл.34 ЗС, но не и установителни искове по чл.26 ЗЗД за обявяване на частична или пълна нещожност на договора за дарение. Поради тази причина тези искания и твърдения не следва да бъдат разглеждани.

Окончателното искане на ищеца към съда е:

• да се възстанови неговата запазена 1/4 част от наследството на майка му В Д. Г., която е била накърнена с извършеното от нея на 16.07.2021г. ДАРЕНИЕ на притежаваните от нея 4/6 идеални части от процесния апартамент в полза на ответниците Д. Л. Г. и П. Л. Г., чрез намяляване на дарението(чл.30 ЗН), и - да се допусне делба на посочения апартамент между ищеца и ответниците, без да са посочени точни квоти (чл.34, ал.1 ЗС).

Уточнението на исковете, както е направено от пълномощника на ищеца с допълнителните писмени молби от 22.10.2021г. и от 21.02.2022г., е допуснато с определението по чл.140 ГПК.

В хода на съдебното производство ищецът и пълномощникът му поддържат исковете. При устните състезания в заседанието на 13.12.2023г. адвокатът на ищците е пледирал за уважаване на исковете, т.е. за възстановяване на запазената част от наследството и за допускане на делба на процесния имот.

Доводи за основателността на исковете са обосновани и в представената на 20.12.2023г. писмена защита от адвоката на ответниците.

Ответниците Л. П. Г., Д. Л. Г. и П. Л. Г. оспорват исковете за възстановяване на запазена част на ищеца и за делба на апартамента видно от изявленията на пълномощника им в представения на 25.10.2022г. общ отговор на исковата молба. Твърди се, че искът по чл.30 ЗН е неоснователен, тъй като не е налице приемане под опис на наследството на В Д. Г. от ищеца по отношение на ответниците Д. Л. Г. и П. Л. Г., каквото е било необходимо съгласно чл.30, ал.2 ЗН и т.4 от Тълкувателно решение № 3/19.12.2013г. на ОСГК на ВКС, тъй като тези ответници са внуци на наследодателката и не са призовани към наследяване наследници по закон. Посочва се, че „процесното дарение не изчерпва цялото наследство, тъй като след смъртта на наследодателката В Д. Г. ищецът и ответникът Л. П. Г. притежават по ½ идеална част от имот, находящ се в село •••. Предявено е възражение за придобиване по давност от ответника Л. П. Г. на притежаваната от ищеца 1/6 идеална част от процесния имот, поради което се претендира отхвърляне на иска за делба на този имот.

В хода на съдебното производство ответниците и пълномощникът им поддържат оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 13.12.2023г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. С писмени бележки от 20.12.2023г. адвокатът на ответника е обосновал доводи за неоснователността на исковете.

Софийски районен съд, 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на съделителите по реда на чл.12 ГПК и на чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното:

Относно основателността на конститутивния иск по чл.30 ЗН:

Предявеният иск по чл.30 ЗН е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Според изричната разпоредба на чл.30, ал.2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява правото си за възстановяването й спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

Според Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005г. на ОСГК на ВКС наследници по закон по смисъла на чл.14 ЗН и на чл.30, ал.2 ЗН са само призованите към наследяване, а не всички лица по чл.5-чл.9 ЗН. С това тълкувателно решение е обявена за загубила сила т.15 от Постановление на пленума на ВС № 4/1964г. и е възприето становището по тълкувателно решение № 28/1962г. на ОСГК на ВС. Следва да се приеме, че с ТР № 1/04.02.2005г. са обявени за загубили сила и становищата, според които описът на наследството не е предпоставка за предявяването на иска по чл.30 ЗН, а е само доказателствено средство за установяване състава на наследственото имущество.

Според т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГК на ВКС приемането на наследството под опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

Искът по чл.30 ЗН по настоящото дело е предявен от син на наследодателката (който е наследник по чл.5, ал.1 ЗН-б.с.) против внуци на наследодателката, които в конкретния случай не са призовани към наследяване, защото техният баща, който е вторият син на наследодателката и наследник по чл.5, ал.1 ЗН, е призован към наследяване.

Това е съобразено и в представеното по делото удостоверение № УГ01-7282/04.08.2021г. за наследниците на В Д. Г., издадено от длъжностно лице в район „Красно село” при Столична община. В това удостоверение като наследници по закон на В Д. Г. са вписани само нейните синове – ищецът Д. П. Г. и ответникът Л. П. Г., но не и ответниците по иска по чл.30 ЗН – Д. Л. Г. и П. Л. Г., които са деца на Л. П. Г. и внуци на В Д. Г. според изрично вписаното в нотариалния акт № •••• дело № 6•••/2021г. на нотариус С.М. (представен по делото –б.с.), тъй като последните двама макар да са сред лицата, посочени в чл.5-чл.10 ЗН (като внуци на наследодателя-б.с.-), в конкретния случай не са призовани към наследяване поради наличието на наследници от първи ред, т.е. низходящи на наследодателя.

От гореизложеното се установява, че предпоставка за предявяването на иска по чл.30 ЗН по настоящото дело е ищецът да е приел под опис наследството, което не е направено. Ищецът дори не твърди, че е приел наследството на В Д. Г. под опис (чл.61 и сл. ЗН).

Тъй като не е налице специалната предпоставка за предявяването на иска по чл.30 ЗН, този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, без да се изследва наличието на останалите предпоставки.

Относно основателността на иска за делба:

Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.

Като писмено доказателство по настоящото дело е прието Удостоверение за граждански брак от 28.01.1983г., серия ГБ-69, от което се установява, че П Л. Г. и В Д. Иванова са сключили граждански брак на 24.10.1971г.

Към исковата молба е приложено заверено копие от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 07.06.1989г., с който В Д. Г. е закупила недвижим имот, представляващ ••••, находящ се в гр. София, район „•••• състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 80, 30 кв.м., при съседи: изток – апартамент № •••, запад –калкан, север- фасада, юг- фасада, отгоре- апартамент № •• отдолу – апартамент № ••• заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с площ от 2, 63 кв.м., при съседи: изток- мазета на апартаменти № ••• и № •••, запад – мазе на апартамент № •• север – коридор и юг- стена, заедно с 1, 171 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

От представеното по делото удостоверение, изх. № ••••г., издадено от Район "Красно село" при СО, е видно, че П Л. Г. е починал на 23.01.2012г. и е оставил за наследници по закон: В Д. Г. – негова съпруга, Л. П. Г. – негов син (ответникът) и Д. П. Г. – негов син (ищецът).

С исковата молба е представен и нотариален акт №99/ 16.07.2021г., том ••••••••/2021г. на нотариус С.М., от който се установява, че В Д. Г. е ДАРИЛА на внуците си Д. Л. Г. и П. Л. Г. (ответници по настоящото дело) 4/6 идеални части от правото на собственост на надвижим имот, представляващ ••••, с идентификатор 1111, находящ се в гр. София, район „•••••, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 80, 30 кв.м. по документ за собственост, при съседи по документ за собственост: изток – апартамент № •••, запад –калкан, север- фасада, юг- фасада, отгоре- апартамент № •• отдолу – апартамент № ••• а по скица: на същия етаж – самостоятелен обект с идинтификатор •••, под обекта– самостоятелен обект с идинтификатор ••••, над обекта – самостоятелен обект с идинтификатор ••• заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с площ от 2, 63 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток- мазета на апартаменти № ••• и № •••, запад – мази на апартамент № •• север – коридор и юг- стена, заедно с 1, 171 идеални части от общите части на жилищна многофамилна сграда с идентификатор ••• и от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор ••• С нотариален акт №99/ 16.07.2021г., том ••••••••/2021г. на нотариус С.М., е удостоверен и договор, по силата на който Л. П. Г. (първият ответник по настоящото дело) е ДАРИЛ на децата си Д. Л. Г. и П. Л. Г. (останалите двама ответници по настоящото дело) 1/6 идеална част от правото на собственост на надвижим имот, представляващ ••••, с идентификатор 1111, находящ се в гр. София, район „•••••, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 80, 30 кв.м. по документ за собственост, при съседи по документ за собственост: изток – апартамент № •••, запад – калкан, север- фасада, юг- фасада, отгоре- апартамент № •• отдолу – апартамент № ••• а по скица: на същия етаж – самостоятелен обект с идинтификатор •••, под обекта– самостоятелен обект с идинтификатор ••••, над обекта – самостоятелен обект с идинтификатор ••• заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с площ от 2, 63 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток- мазета на апартаменти № ••• и № •••, запад – мази на апартамент № •• север – коридор и юг- стена, заедно с 1, 171 идеални части от общите части на жилищна многофамилна сграда с идентификатор ••• и от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор ••• По делото е представено и удостоверение, изх. № УГ01-7282/04.08.2021г. за наследниците на В Д. Г., издадено от длъжностно лице в район „Красно село” при Столична община, от което е видно, че В Д. Г. е починала на 30.07.2021г. и е оставила за наследници по закон:

Л. П. Г. – нейн син (ответникът) и Д. П. Г. – нейн син (ищецът).

От представената с отговора на исковата молба Схема № 15-755544/ 12.07.2021г., издадена от СГКК- гр. София, се установява, че идентификаторът на процесния апартамент е 1111, а идентификаторът на поземления имот, в който се намира сградата, в която е апартаментът, е ••• а на самата сграда е •••. Идентификаторите на съседните апартаменти са: на същия етаж: •••; под обекта: ••••, над обекта: •••.96.

От представеното по делото удостоверение, изх. № 7209005442/06.07.2021г. за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК се установява, че данъчната оценка на процесния апартамент е 50 097, 70 лв.

Останалите представени по делото документи са НЕОТНОСИМИ към първата фаза на съдебната делба, поради което не следва да бъдат разглеждани.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните юридически изводи:

По настоящото дело е доказано чрез цитираните по-горе договор за продажба на жилище, два броя удостоверения за наследници и договор за дарение, че процесният апартамент към датата на приключване на усните прения в настоящия съдебен процес е съсобствен между ищеца Д. П. Г. и ответниците Д. Л. Г. и П. Л. Г. при следните квоти: за Д. П. Г. – 2/12 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент, за Д. Л. Г.– 5/12 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент и за П. Л. Г.- 5/12 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент. Ответникът Л. П. Г. не е съсобственик на процесния имот нито към датата на предявяване на исковата молба, нито към датата на приключване на устните състезания, поради което искът за делба по отношение на него следва да бъде отхвърлен.

Процесният апартамент първоначално е бил съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.13, ал.1 СК /1968-отм./ на П Л. Г. и В Д. Г. (родители на ищеца и на първия ответник Д. П. Г.-б.с.), тъй като е доказано, че е бил закупен по време на техния брак през 1989г. След влизане в сила на действащия Семеен кодекс/1985г./ апартаментът е станал съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.19 СК/1985г.-отч./ по силата на §103 ПЗР на СК като придобит при т.нар. „заварен брак”. След влизане в сила на действищия Семен кодекс/2009г./ процесният апартамент е станал СИО по смисъла на чл.21 СК/2009г./, тъй като не са представени доказателства съпрузите да са избрали режим на имуществените си отношения съгласно чл.18, ал.2 СК/2009г./ и §4, ал.2 във връзка с §4, ал.1 от ПЗР на СК/2009г./.

Със смъртта на П Л. Г. на 23.01.2012г. съпружеската имуществена общност е прекратена (чл.44, т.1 СК /2009г./ във връзка с чл.•••, ал.1 СК/2009/). С оглед чл.28 СК/2009г/, според който при прекратяване на СИО дяловете на съпрузите са равни, ½ идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент е останала в дял на В Д. Г. като преживяла съпруга. Останалата ½ идеална част от правото на собственост върху апартамента е била включена в наследството, оставено от П Л. Г.. Всеки от тримата негови наследници по закон – В Д. Г. (съпруга), Д. П. Г. (син) и Л. П. Г. (син) е получил по 1/3 част от това наследство съгласно чл.9, ал.1 ЗН. Следователно В Д. Г. е станала собственик на 4/6 идеаални части (1/2 от прекратената СИО + 1/3 по наследство от починалия й съпруга), а всеки от останалите двама наследници Д. П. Г. и Л. П. Г. е станал собственик по наследство от баща му на 1/6 идеална част от процесния апартамент (1/3 х 1/2).

Следователно по делото е доказано, че ищецът Д. П. Г. е наследил от майка си В Д. Г. 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота (1/2 от 1/3 идеална част, включена в наследството), което е 2/12 идеални части от правото на собственост върху имота.

С договора за дарение от 16.07.2021г. съсобственичката В Д. Г. е прехвърлила на двамата ответници Д. Л. Г. и П. Л. Г. притежаваните от нея 4/6 идеаални части от правото на собственост върху процесния имот.

С договора за дарение от 16.07.2021г. съсобственикът Л. П. Г. е прехвърлил на двамата ответници Д. Л. Г. и П. Л. Г. притежаваната от него 1/6 идеаална част от правото на собственост върху процесния имот.

Доколкото в нотариалния акт №•••• дело № 6•••/2021г. на нотариус С.М. не са посочени квотите на двамата надарени, следва да се приеме, че всеки от тях е придобил равен дял от прехвърлените общо 5/6 идеални части, т.е. всеки от тях е придобил по 5/12 идеални части (1/2 от 5/6 идеални части) от правото на собственост върху процесиня имот.

Следователно в настоящото съдебно производство е доказано, че всеки от двамата ответници Д. Л. Г. и П. Л. Г. е придобил в резултат от договора за дарение по 5/12 идеални части от правото на собственост върху имота.

Ответникът Л. П. Г. не е съсобственик на процесния имот, тъй като е прехвърлил притежаваната от него 1/6 идеална част от правото на собственост върху имат с договора за дарение от 16.07.2021г. Поради тази причина искът за делба по отношение на него следва да бъде отхвърлен.

Недоказано е възражението на ответника Л. П. Г., че той е придобил по давност притежаваната от ищеца Д. П. Г. 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесния имот. Това е така по следните причини:

Ответникът Д. П. Г. е придобил 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота на 23.01.2012г., когато съгласно чл.1 ЗН е открито наследството на баща му П Л. Г.. Следователно най-рано от тази дата за съсобственика му – ответникът Л. П. Г. е започнал да тече срокът за придобиване по давност на тази 1/6 идеална част от имота (според твърдението в отговора на исковата молба- б.с.). Към датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело, с която е предявен от ищеца искът за делба – 14.09.2021г., когато е прекъснат давностният срок според изричната разпоредба на чл.116, буква „б”, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС не е бил изтекъл 10-годишния давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС. Следователно в конкретния случай не е налице първия елемент от фактическия състав на придобиването по давност на недвижим имот – владение в продължение на 10 години. Поради тази причина е безпредметно да се установява дали ответникът Л. П. Г. е осъществявал непрекъснато владение през периода от 23.01.2012г. до 14.09.2021г. върху притежаваната от ищеца 1/6 идеална част от процесния имот. Въпреки това следва да се посочи, че и двамата свидетели Антоанета Д. Г. и П А.З., разпитани в съдебното заседание на 13.12.2023г. по настоящото дело, твърдят, че ответникът Л. П. Г. е напуснал преди години процесния имот. Показанията на свидетелите се различават само относно времето, когато ответникът Л. П. Г. и семейството му (включващо и останалите двма ответници, които са негови деца) са напуснали имота – според свидетелката Антоанета Д. Г. това е станало преди около пет години, а според свидетелят П А.З. преди 10-15 години. Показанията на свидетелите са в съответствие с представените по настоящото дело заповед № ЖН-04-9/13.07.2016г. на кмета на район „Красно село” при СО, заповед № РКС22-РД 09-837/14.11.2022г. на кмета на район „Красно село” при СО и извлечение от съдебно решение № 4704/12.07.2023г. по дело № 10639/2022г. на АССГ, Второ отделение, 30 състав, от които се установява, че ответниците Л. П. Г., Д. Л. Г. и П. Л. Г. заедно с Д. Д. Г. (съпруга на първия ответник и майка на останалите двама ответници) са били настанени в общинско жилище от 13.07.2016г., като наемното правоотношение е прекратено със заповед от 14.11.2022г. (след предявяване на исковата молба по настоящото дело). Поради посочените причини не е доказано ответникът Л. П. Г. и семейството му да са упражнявали непрекъснато владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС по отношение на притежаваната от ищеца 1/6 идеална част от имота. Възражението на ответника Л. П. Г. за придобиване по давност на притежавана от ищеца 1/6 идеална част от имота е неоснователно.

С оглед установените факти за всеки от тримата съсобственици Д. П. Г., Д. Л. Г. и П. Л. Г. съществува право на делба на процесния имот, което ищецът Д. П. Г. желае да реализира в настоящия съдебен процес.

Тъй като претендираното потестативно право на делба е доказано, предявеният иск за делба на процесния апартамент е основателен и следва да бъде уважен - съдебната делба на този недвижим имот следва да бъде допусната при посочените по-горе квоти между посочените съделители по настоящото дело.

Относно разноските по делото:

Разноските на страните следва да бъдат присъдени след приключване и на втората фаза на делбата.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ