Решение № 63 от 24.2.2021 г. на Административен съд - Враца по дело № 561/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б.К. със седалище и адрес на управление •••, ЕИК •••••••••, представлявано от Д.Т., чрез пълномощника • Д.В.-В. против РЕШЕНИЕ № 213/01.07.2020 г., постановено по АНД № 272/2020 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено издаденото против касатора НП № К-030517/19.02.2020 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат подробни съображения. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Ответникът, чрез представено по делото писмено становище от процесуалния си представител •• С.Д., оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли за решение, с което да се остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Участващият по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като нарушението е доказано и не са налице релевираните с жалбата основания за отмяна на решението. В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на делото е Решение № 213/01.07.2020 г., постановено по АНД № 272/2020 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено издаденото НП № К-030517/19.02.2020 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл.52 ЗПК Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б.К. със седалище и адрес на управление •••, ЕИК •••••••••, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.39, ал. 2 ЗПК. В оспореното решение е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, при спазване на изискванията визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 ЗАНН, съдържат обстоятелствата при които е извършено нарушението и начина по който е констатирано. При разглеждане на спора по същество РС е приел, че доказателствата по делото установяват по безспорен и категоричен начин че дружеството не е уведомило писмено в срок до 26.09.2019г./вкл./ лицето Л.И. за решението си, във вр. с подадено от нея на 27.08.2019г. възражение, с оглед на което е извършено нарушение по чл.39, ал.2 ЗПК. Прието е, че правилно е приложена и санкционната норма на чл.52 ЗПК, както и чл.28, б.а ЗАНН не може да намери приложение. При разглеждане на делото първоинстанционият съд е събрал необходимите за правилното му изясняване доказателства, след анализ на които поотделно и в тяхната съвкупност е достигнал до извода, че оспореното наказателно постановление е законосъобразно и е потвърдил същото. Изведени са обосновани правни изводи в съответствие с установените по делото факти и доказателства, като същите се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция, която не намира за необходимо да ги приповтаря отново в своето решение и на основание чл.221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема и препраща към тях. Възражението на касатора, че не е имал качеството кредитор на лицето Н. е сочено и пред РС, който го е обсъдил в решението и е извел извод за неговата неоснователност, който се споделя и от касационния състав. Правилно въззивния съд е приел, че макар и вземането на лицето да е било цедирано, същото произтича от договора за потребителски кредит с касатора и същия е бил длъжен да уведоми лицето за произхода на задължението и за цедирането му, както е направил с писмо от 5.11.2019г. Съгласно чл.9 ЗПК кредитор е всяко лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята дейност. Кредитор е лицето до приключване на отношенията свързани с договора за потребителски кредит, поради което е съществувало задължението за касатора по чл.39, ал.2 ЗПК да изготви отговор в посочения от закона срок на подаденото възражение от лицето. Правилно е приложен материалния закон. При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На същия следва да бъде присъдено в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 100 лева. Делото не представлява фактическа и правна помощ, протекло е в едно с.з, поради което искането на ответника над тази сума до претендирания размер от 300/триста/ лева следва да се отхвърли, като неоснователно. Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, съдът