Решение № 20840 от 17.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 13000/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба на Н. В. В. срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение № РКС24-ЕВ01-142-/1/ от 18.11.2024г. на кмета на Район „Красно село“-СО /уточнителна молба/, с искане за отмяната му като незаконосъобразен. Като основания за оспорване са посочени разпоредбите на чл.146, т.2 – 5 АПК. В съдебно заседание изложеното в жалбата и направеното с нея искане се поддържат лично от жалбоподателя, който счита, че на ответника не се дължат разноски при евентуално отхвърляне на жалбата му, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В писмени бележки по съществото на спора мотивира, че като гражданин има право на достъп до информацията, свързана с дейността на районната администрация. В това си качество поискал копие от всички граждански договори, сключени от кмета на района за периода от 28.04.2024г. до 25.10.2024г. с регистрационен индекс „ЛС14“. Документите поискал, за да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. Неправилно и необосновано кметът отказал предоставянето на поисканата информация, която е законово дължима. Посочва, че не държи тя да му бъде предоставена с личните данни на третите лица. Ответникът по оспорването чрез адв.Г. в съдебно заседание, моли за отхвърлянето на жалбата като неоснователна. В писмени бележки обосновава, че исканата информация касае изпълнението на трудови задължения на трети лица и в този смисъл не може да спомогне заявителят да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на оспорения акт. Съдът, като се запозна с изложеното в жалбата, становището на ответника и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбоподателят е сезирал кмета на Район „Красно село“-СО със заявление, заведено с вх.№ РКС24-ЕВ01-142/04.11.2024г., с което поискал предоставянето по реда на ЗДОИ на посочения в заявлението електронен адрес, незаверено копие от всички сключени граждански договори от кмета на Район „Красно село“-СО за периода от 28.04.2024г. до датата на подаване на заявлението. Позовал се е на надделяващ обществен интерес като посочил, че в тази връзка не е необходимо съгласието на третите лица – страни по договорите. С обжалваното решение е отказано предоставяне на достъп до така поисканата информация на основание чл.37, ал.1, т.1 ЗДОИ вр. чл.2, ал.5 ЗДОИ, тъй като договорите съдържат лични данни. Посочено е също, че по предходно заявление са предоставени всички граждански договори, сключени за периода 28.04.2024г. до 21.06.2024г. Решението, видно от опис на пощенски пратки, е изпратено до жалбоподателя с писмо с обратна разписка на 19.11.2024г. Видно от приложеното копие пратката се е върнала с отметка „непотърсена“. На 13.12.2024г. жалбоподателят е подал до съда по електронен път жалба срещу мълчалив отказ по подаденото от него заявление. С оглед изричното му изявление, направено в уточнителната молба по делото и по арг. от чл.172, ал.3 АПК, съдът приема, че е сезиран с жалба срещу изричния отказ, обективиран в Решение № РКС24-ЕВ01-142-/1/ от 18.11.2024г. на кмета на Район „Красно село“-СО. Същата съдът намира за допустима като подадена срещу подлежащ на оспорване акт, от лице, което е негов адресат и в преклузивния срок за обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл.3, ал.1 ЗДОИ задължени субекти за предоставянето на обществена информация са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в [държава]. Съгласно чл.38, ал.1, изр.2-ро ЗМСМА орган на изпълнителната власт в района е кметът на района, съответно той е задължен субект по см. на чл.3, ал.1 ЗДОИ. Съответно оспореното решение е издадено от компетентен административен орган в пределите на предоставената му от закона власт. Спазено е изискването за форма на административния акт – писмена, като решението съдържа и задължителните реквизити по чл.59, ал.2 АПК и чл.38 ЗДОИ. Не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и съответно да мотивират отмяната на акта само на това основание. Правилно е приложен материалният закон. Според дефиницията по чл.2, ал.1 ЗДОИ, „обществена информация“ по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в [държава] и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Оттук се извежда и целта на закона – въз основа на получената информация, касаеща обществения живот, гражданите да могат да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект - в конкретния случай за дейността на кмета на Район „Красно село“-СО. Без значение е конкретният носител на информацията. Поради това и съдът намира, че искането и съответно жалбата биха били основателни като съответни на целта на закона, ако жалбоподателят беше поискал предоставянето на информация за сключените от кмета на района т.нар. „граждански договори“ – брой, предмет, срок за изпълнение, цена по договорите. Изискването за предоставяне на копия от договорите не съответства на целта на закона. Както се посочи, тя не е за снабдяване с копия от документи. Такива администрацията би могла да предостави с оглед улеснение на изпълнението на задължението си за предоставяне на информация на гражданите и организациите. Следва да се посочи и че с Решение № РКС24-ЕВ00-479-/1/ от 21.06.2024г. на кмета на Район „Красно село“-СО /л.46/ на жалбоподателя е предоставен достъп до обществена информация по заявление рег.№ РКС24-ЕВ00-479/06.06.2024г. с идентичен предмет за периода от 28.04.2024г. до 06.06.2024г., т.е. е налице частична идентичност между това заявление и процесното. Правото да се търси и получава информация е изрично разписано в чл.41, ал.1 от Конституцията на [държава] и обхваща задължението на държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в [държава], да осигуряват достъп до общественозначима информация. Според същата разпоредба, осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Правото да се получава обществена информация гарантира осведомеността на гражданите за протичащите в обществото процеси, поради което е недопустимо да се упражнява за постигане на цел, извън посочената от закона. Макар разпоредбите на ЗДОИ да изключват по правило обосноваване на правен интерес от получаване на търсената информация, както се посочи този интерес се предполага и е основан на целта съставяне на собствено информирано мнение по даден въпрос, касаещ дейността на изпълнителната власт и местното самоуправление. Тази цел не кореспондира със създаването на паралелен архив на документите, налични в архива на районната администрация, още повече, че в случая процесните договори съдържат лични данни на трети лица, които са изключени от обхвата на закона. Според § 1, т.2 ДР ЗЗЛД "Лични данни" е понятието по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), а именно "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Следователно с оглед спецификата на гражданските договори, предоставянето им със заличени имена, ЕГН и пр. лични данни, отново би могло да доведе до идентифициране на лицето, страна по договора, което би било в нарушение на чл.2, ал.5 ЗДОИ. Правото за търсене, получаване и разпространяване на информация, разписано, както в чл.10 КЗПЧОС, така и в чл.41, ал.1 КРБ е законово установено и защитено право, но не е абсолютно. ЗДОИ създава правни гаранции за упражняване на конституционното право на гражданите на достъп до информация, но реализирането му е ограничено с оглед гарантиране на сигурността на обществото и държавата. Възпроизвеждайки предписанията на чл.41, ал.1, изр.2 КРБ в разпоредбата на чл.5 ЗДОИ законодателят изчерпателно изброява интересите, които се защитават чрез ограничаване на достъпа до обществена информация, а именно националната сигурност, обществения ред, правата и доброто име на другите лица, народното здраве и моралът. Съгласно чл.6, ал.1 ЗДОИ основните принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация са: 1. откритост, достоверност и пълнота на информацията; 2. осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация; 3. осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация; 4. защита на правото на информация; 5. защита на личните данни и 6. гарантиране на сигурността на обществото и държавата. Следователно като е отказал предоставяне на исканата информация на основание чл.37, ал.1, т.1 ЗДОИ административният орган е упражнил правомощията си законосъобразно, в съответствие и с принципите, посочени по-горе. Гореизложеното обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на ответника се следват разноските по делото. Такива са доказани в размер на 1200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Същото съдът намира за прекомерно, съответно възражението на жалбоподателя в тази посока намира за основателно, като счита, че размер от 500 лева е съответен на фактическата и правна сложност на делото и съответен на обема осъществена процесуална защита. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.3 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 40-ти състав