Решение № 13220 от 4.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 58479/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Разгледан по същество искът е основателен. Платената сума по договора за кредит в размер на сумата от 145.36 лева представлява сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца при липса на основание, тъй като тя е надплатена сума и подлежи на връщане. В този смисъл следва да се има предвид, че съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съобразно така посочената разпоредба и с оглед допуснатите и събрани доказателства по делото, решаващият съдебен състав приема, че в настоящия случай фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, е осъществен и доказан от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, поради следните съображения: Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката. В този смисъл са и постановките на т. 1 от Постановление № 1 ОТ 28.05.1979 Г., ПЛЕНУМ НА ВС. С оглед установената недействителност на клаузата за таксата за бързо разглеждане на кредита, както и че в настоящия случай неоснователното обогатяване, е налице в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД съдържаща се в договора за паричен заем сумата, възлизаща в размер на 145.36 лв., се явява заплатена от страна на ищеца, без наличие на валидно правно основание за това, поради което предявеният от И. К. Д. осъдителен иск против ответника следва да бъде уважен в пълния му размер, ведно със законната лихва от подаване на исковите молби в съда - 25.10.2023 г. С оглед изхода на делото, ищецът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 100 лв. за държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, както уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 680 лв. /с вкл. ДДС/ за безплатна правна помощ. Ответникът своевременно в отговора на исковата молба е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предмет на разглеждане по делото са два обективно кумулативно съединени иска и в случая е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която дължимото възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото е приложимо правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. В тази връзка, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 480 лв. с включен ДДС, с оглед представените доказателства за регистрация по ДДС. Възнаграждението следва да бъде платено на ЕАД „Д. М.“ БУЛСТАТ №177492004, с оглед договора за правна помощ, представен по делото, от който е видно, че същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, а именно предоставена е безплатна правна помощ. Водим от горното, съдът