Решение № 8722 от 29.12.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1419/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Й. С. С. против Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 г., с изх. № 02-260-6500/3492 от 14.11.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта, в която са наложени намаления в размер на 5 598, 64 лв. по СЗо (Схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци), както и в частта, в която са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по СЗо в размер на 2 290, 35 лв. В жалбата са развити доводи за нищожност и неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил издаден от орган без материална компетентност, без надлежно мотивиране, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие със закона. Най-напред се твърди, че в него не било посочено основанието за издаването му от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, а дори и да била налице делегация на права, това не ставало ясно от текста на УП. На следващо място се сочи, че не били спазени чл. 26 и чл. 35 АПК, тъй като адресатът не бил уведомен за началото на административното производство, не били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, и не били обсъдени обясненията и възраженията на страната. В УП липсвали мотиви за наложените намаления и прихващане, тъй като били посочени кумулативно няколко основания за намаляване на исканото подпомагане, но нито било конкретизирано кое от тях точно било причина за намаленията, нито дали в случай, че били налице две или повече основания, кое от тях, за какъв размер от площта се отнасяло конкретно и какво било намалението за всяко от тях. Освен това било постановено и в противоречие с материалноправните изисквания на закона. Нямало позоваване на извършени проверки от ДФЗ или на издадени от Министерството на земеделието и храните административни актове, нито ставало ясно какво рефлектира върху размера на подпомагането за заявените площи и в кои части от тях били установени несъответствия. Не било посочено ясно дали блоковете на земеделското стопанство (БЗС) не отговаряли на изисквания за подпомагане, нито какви били те, от кого било установено това, чрез какви методи, в кой период. Липсвали и номер на идентифициран БЗС, площта, приета за неотговаряща на изискванията за подпомагане, както и позоваване на законови основания за извършените намаления. Предвид изложеното се иска да се обяви нищожността на УП изх. № 02-260-6500/3492 от 14.11.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФЗ в оспорените му части, евентуално същото да се отмени, като се претендират направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител – гл. юрк. Т. В., я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира се и присъждане на разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: На 11.05.2022 г. от Й. С. С. са подадени общо заявление за подпомагане вх. № 19800420/11.05.2022 г., УИН 26/250522/30652, с УРН 233528 и заявление за подпомагане 2022, форма за физически лица, за подпомагане за кампания 2022 г. по различни схеми, мерки и подмерки, сред които и СЕПП (Схема за единно плащане на площ), СПП (Схема за преразпределително плащане), ЗДП (Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания), СЗ-МЗДП (Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши)), СЗо (Схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци), ПНДП (Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар), като в табличен вид са посочени парцелите, които са били използвани през 2021 г. и ще се използват през 2022 г. в землищата на селата Калугерово и Навъсен, със съответните земеделски култури на тях (по кодове). Видно от приложената Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2022, по схема/мярка СЗо е декларирана площ 0.44 ха. Попълнена е декларация съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. във връзка със заявено участие по: схемите за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци – СП основна група, СП сливи и десертно грозде, СЗ-ДККП, СЗ пипер, СЗ-МЗДП и СЗо. Във връзка с подаденото заявление са извършени автоматични проверки на въведените данни (л. 19 гръб – л. 21), като резултатите от тях са представени по делото и заявителят е бил запознат с тях. Отбелязани са съответните грешки, сред които: „Различно НТП. Няма съответствието на заявения вид култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който попада културата. Заявените площи с открито несъответствие се считат за наддекларирана площ.; Брой единици: 2; Детайли: СЗо: 35599-113-2-1 0.15 ха 35599-322-1-1 0.03 ха.“. С процесното УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 г., изх. № 02-260-6500/3492 от 14.11.2024 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, са наложени намаления по подаденото от Й. С. С. заявление в размер на 5 598, 64 лв. по СЗо, видно от Таблица 1. В УП е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)) на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. Описани са и конкретните ставки за кампания 2022 по различните схеми/мерки. По отношение съдържанието на Таблица 1 е пояснено, че за колона 3 „Намаления“, се отчитат: - намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление, проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ; - намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; - наложена ставка на корекция „финансова дисциплина“ (ФД), определена съгласно член 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. За Кампания 2022 е определен процент нула (0 %), т.е. не е налагана корекция ФД; - линейно намаление съгласно член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно член 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2022 не е налагано такова; - линейно намаление съгласно член 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно член 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2022 не е налагано такова. В УП е посочено също, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, за кампания 2022 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на: СЗо – 2 290, 35 лв. В тази връзка е отбелязано, че на основание чл. 28, ал. 1 ЗПЗП информация относно наложените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, е налична в профила на кандидата в системата за електронни услуги (СЕУ), секция „Справки“ - Неудържани санкции. От представената по делото извадка от СЕУ (л. 17) се установява, че процесното УП е изтеглено от жалбоподателя на 06.12.2024 г., а жалбата срещу него е подадена направо в съда на 13.12.2024 г. От приетото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че в заявения БЗС № 35599-113-2-1, деклариран за кампания 2022 като „Оранжерийни домати“ с площ 0, 15 ха има разположена полиетиленова оранжерия. Направените цветни снимки при специализираната теренна проверка в контролни точки №№ 1, 2 и 3, намиращи се във физически блок № 35599-113 с НТП „Обработваеми земи“, в който попада и процесния парцел, отразяват състоянието му към момента на проверката. Вещото лице изяснява и че площта в контролни точки № № 1, 2 и 3 от Протокол № 1/ФБл: 35599-113 от 16.08.2022 г. не е била включена в Заповед № РД 09-94 от 31.01.2023 г. на Министъра на земеделието за одобрение на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за под-помагане“ и слой „Физически блокове“. Констатациите в този протокол не са били взети предвид при изготвянето на специализираните слоеве за кампания 2022 г. поради допуснат пропуск, който не е бил отстранен своевременно, тъй като жалбоподателят не е депозирал възражение срещу проекта на специализираните слоеве и не е обжалвал Заповед № РД 09-94 от 31.01.2023 г. При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения: Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Това е така, защото по силата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед № 03-РД/3203#1/24.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, той е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Видно от представеното Решение по т. 12. 6. от Протокол № 215 от 13.07.2023 г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, П. С. е назначена за заместник изпълнителен директор на ДФЗ с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“. При това положение наведеното в жалбата оплакване за нищожност на акта поради издаването му от некомпетентен орган се явява неоснователно. Оспореното УП е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, предвидени за спазване при издаването му, в т. ч. правни и фактически основания за отказа, които, макар и да не са съвсем ясни и точни, а на места и ненужно обширни, все пак удовлетворяват изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Действително, за оспорената схема/мярка не са посочени съвсем прецизно фактическите и правни основания за извършване на намаления на полагащата се на адресата на акта субсидия, съгласно поисканото от него със заявлението за подпомагане, както и за направеното прихващане. В случая обаче на първо място е отбелязано, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. На следващо място, в Таблица 1 са посочени размерите на исканата сума, на намалението и на оторизираната сума в лева, а от обяснителната бележка за колона 3 „Намаления“ е видно, че те биха могли да бъдат формирани на различно фактическо и правно основание, като е възможно да бъдат осъществени заедно или поотделно няколко хипотези. В настоящия случай изрично е отбелязано кои от изброените хипотези не намират приложение за кампания 2022, т.е. кои хипотези не са относими. Отделно от това, не е спорно по делото, а и не се установява от събраните писмени доказателства, че не е налице неспазване на срокове за подаване и/или редакция на заявлението, съответно това основание също не е приложимо. При това положение става достатъчно ясно, че фактическото основание за налагане на намаление е първата посочена хипотеза – извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление, проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ. Следователно, мотивите за постановеното намаление могат да бъдат извлечени и от други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на обжалвания административен акт, а именно тези от извършените автоматични проверки и издадената заповед за одобряване на окончателните специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ (л. 57), в съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. От правна страна налагането на финансова санкция пък е обосновано с чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, където е уредена изрично тази възможност при наличието на сочените в нея предпоставки. На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, като направените в тази връзка оплаквания не могат да бъдат споделени. В случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото УП е издадено след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства. Не е налице нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като административното производство е започнало по инициатива на жалбоподателя с подаване на заявлението му за подпомагане. Установява се по делото и че за извършените проверки са съставени съответните документи, като за тях жалбоподателят е бил уведомен срещу подпис. Дори и да се приеме, че не му е била предоставена възможност за възражения и искания, това не представлява съществено процесуално нарушение, което да е засегнало в значителна степен правото му на защита, тъй като той е могъл да изрази становище и да атакува акта в съдебното производство, което е и действително сторено. Според настоящия съдебен състав УП в оспорените му части е в съответствие както с материалния закон. Според чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП (отм., но приложим за кампания 2022 г.) Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Съобразно чл. 16б, ал. 1 и чл. 16в, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. (в относимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 62 от 2023 г., в сила от 01.07.2023 г.) всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, т. 1 и 2 министърът на земеделието и храните одобрява със заповед проекти на специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“, които се публикуват по указания ред, след което земеделският производител може да подава до него възражения по одобрен образец за включване на определени физически блокове или на части от тях в специализирания слой, ако констатира пропуски и грешки в слоя. Данните в Системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове, се одобряват със заповед на министъра на земеделието и храните по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6, като заповедта се обнародва в "Държавен вестник" - чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП. Според чл. 33а, ал. 1 (отм. ДВ, бр. 102 от 2022 г., но приложим за кампания 2022 г.) ЗПЗП, в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ се включват площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40. В чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е предвидено, че одобрените от министъра на земеделието окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ се използват от РА при извършване на финална оторизация и плащания на площ за съответната кампания на подадените заявления за подпомагане по отношение на площите, които не са били обект на проверка по чл. 37, ал. 3 ЗПЗП. Съгласно чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. въз основа на получените съгласно ал. 5 специализирани слоеве и извършените повторни административни проверки РА може да извърши отказ, частично или пълно плащане на площ. При анализа на горецитираната нормативна уредба се налага изводът, че при наличието на влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой „Площи допустими за подпомагане“, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. длъжен е да се съобрази с окончателно одобрения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, като не разполага с възможност да извършва собствен анализ и корекции. В настоящия случай от съвкупната преценка на приетите и неоспорени резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2022 и заповед за одобряване на окончателните специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“, както и кредитираното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че от жалбоподателя не са спазени всички необходими условия за подпомагане по отношение на част от заявените парцели по посочената мярка, съответно те не отговарят на изискуеми условия за допустимост, тъй като БЗС № 35599-113-2-1 не е бил включен в окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2022, одобрен със Заповед № РД09 – 94/31.01.2023 г. на Министъра на земеделието, като причините за невключването му са ирелевантни. Тук е уместно да се посочи, че по делото не се твърди и не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, тя е влязла в законна сила. По този начин заповедта е придобила стабилитет спрямо заявените от кандидата за подпомагане спорни парцели и при издаване на оспореното УП заместник изпълнителният директор на ДФЗ е бил длъжен да се съобрази с нея. Както се посочи по-горе, в този случай той действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., както се приема и в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС, I и II колегия. След извършено обикновено аритметично пресмятане, при вземане предвид на посочените резултати от автоматичните проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане относно декларирана и недопустимата площ по процесната мярка, се установява, че крайната сума за оторизация е правилно определена от административния орган в оспореното УП. Ето защо извършеното намаление на финансовото подпомагане по мярката в размер на 5 598, 64 лв. лв. се явява законосъобразно. При тези фактически и правни установявания, правилно с УП ответникът е приложил разпоредбата на член 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г., според който, ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, се установи свръхдеклариране с над 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18. Правилото на чл. 28 от Регламент (ЕС) № 908/2014 на Комисията пък предвижда възможност, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки да прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. След като в случая процентът на наддеклариране по СЗо е над 50 %, размерът на наложената санкция правилно е изчислен като произведение на наддекларираната площ и определената ставка (0.18 ха х 12 724, 18 лева = 2 290, 35 лева). Накрая, не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява оспореният акт да не е съответен на целите на закона, уредени в чл. 2 ЗПЗП. По тези съображения съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 200, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 24 НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът