Решение № 3047 от 4.11.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 6020/2022 г.

Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. с чл. 538 ГПК вр. чл. 130, ал. 3 СК. Образувано е по жалба на Ф. Т. К., ЕГН ••••••••••, представляван от своята майка и законен представител Ж. В. М., ЕГН ••••••••••, чрез адв. И.И., срещу Решение № 4567 от 12.05.2022 г. на СРС, ГО, 80-ти с-в по гр. д. № 5591/2022 г., с което е отхвърлена молбата му, вх.№ 20742/04.02.2022 г., с правно основание чл. 130, ал. 3 СК. В жалбата са изложени доводи, че с разпореждане от 18.04.2022 г. съдът е указал на молителя да представи в едномесечен срок от уведомяването доказателства, че е приел наследството, оставено от Т. В. К., по опис. Съобщението е получено на 19.04.2022 г., а на 06.05.2022 г. е подадена молба, с която е поискано удължаване на срока, която е оставена без уважение, тъй като е пропуснат срока по чл. 63, ал. 1 ГПК. Преди изтичането на дадения от съда срок, на 12.05.2022 г. съдът постановява обжалваното решение, с което отхвърля молбата по чл. 130, ал. 3 СК. Частният жалбоподател счита, че постановявайки обжалваното решение, съдът е лишил малолетния Ф. К. от лични права в нарушение с висшия му интерес, като е нарушил и собствените си указания. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на молбата по чл. 130, ал. 3 СК. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 538, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК, извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи, чрез формална сделка, и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на Районния съд по настоящия адрес на детето, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба с правно основание чл. 130, ал. 3 СК, депозирана от Ф. Т. К., действащ чрез своята майка и законен представител Ж. В. М., в която е обективирано искане да му бъде разрешено да се разпореди със собствени средства, налични по банкови сметки, както и с притежавано от него МПС, всички оставени му в наследство от неговия баща Т. В. К., гражданин на ФРГ, починал на 18.05.2018 г. в София, с обичайно местопребиваване към момента на смъртта в Р.България. В молбата е посочено, че малолетният Ф. К. е придобил по наследство от своя баща Т. К. права върху движими и недвижими вещи и наличности по банкови сметки, до които синът му, като законен наследник следва да има право на достъп и разпореждане с цел осигуряване на спокойното отглеждане на детето от майка му и поддържане на стандарта на живот, който детето е имало приживе на баща си. Към молбата са приложени документи за собственост на лекия автомобил, както и са посочени банковите сметки с наличните по тях авоари. Изложени са съображения, че житейският и правен интерес на детето е да съхрани стойността на наследеното имущество, като паричните суми се инвестират в дълготрайни материални активи, запазващи и увеличаващи стойността си. Представено е и Становище от Дирекция „Социално подпомагане“ - Лозенец, гр. София, според което продажбата на лекия автомобил не противоречи на интересите на детето, а по отношение на теглене на суми от банковите сметки на детето за закупуване на инвестиционни монети не може да се изрази становище дали финансовата инвестиция е рискова и дали е в интерес на детето. С Разпореждане № 34439 от 18.04.2022 г. съдът е указал на молителя в едномесечен срок от уведомяването с писмена молба да представи по делото доказателства /съдебно решение/, че е приел наследството, оставено от Т. К., по опис. Съобщението е получено на 19.04.2022 г. от адв. Иванова, процесуален представител на молителя. С молба вх.№ 91320 от 09.05.2022 г. молителят е поискал удължаване на срока, като молбата е оставена без уважение от съда, доколкото същата била подадена извън срока по чл. 63, ал. 1 ГПК. С обжалваното решение № 4567 от 12.05.2022 г. Софийски районен съд, ГО, 80-ти с-в, е отхвърлил молбата с правно основание чл. 130, ал. 3 СК, като е приел, че по делото не са представени доказателства за приемане на наследството по опис от недееспособния молител Ф. К.. Изложил е мотиви, че, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН, недееспособните приемат наследството само по опис, поради което е изключена възможността недееспособни лица да приемат наследството чрез конклудентни действия. Решението, като неправилно, следва да бъде отменено, а молбата по чл. 130, ал. 3 от СК следва да бъде частично уважена, по следните съображения: Приемането на наследството по опис, установено в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН, има защитна функция - да ограничи отговорността на недееспособните лица за задължения на техния наследодател до размера на полученото наследство, поради което докато са недееспособни те приемат наследството само по опис. По отношение на посочената категория лица не намира приложение установения в чл. 61, ал. 1 ЗН тримесечен срок за приемане на наследството по опис. Пропускането на този срок не води до отнемане наследствените права на защитените лица и не ги лишава от възможността да приемат наследството и да претендират за дял от наследственото имущество и след срока по чл. 61, ал. 1 ЗН до отпадане на недееспособността, след което приемането може да се извърши по реда на чл. 49 и чл. 51 ЗН. С оглед изложеното настоящият съд намира, че указанията на първоинстанционния съд за представяне на доказателства за приемане на наследството по опис са правилни и законосъобразни. Съдът, обаче, не е изчакал да изтече даденият от него срок за изпълнение на тези указания и е отхвърлил молбата по чл. 130 СК преждевременно, като, само на това основание, решението му следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Пред въззивната инстанция е представено Решение № 6256 от 10.06.2022 г. на СРС, 149 с-в, с което е допуснато на основание чл. 61, ал. 1 от ЗН приемането по опис на съответната идеална част от наследството, останало от Т. К., от неговия син, Ф. К., както и Удостоверение изх.№ 45013/22.07.2022 г., от което е видно, че приема по опис е вписан в особената книга на СРС под № 1179/13.06.2022 г., което съдът следва да съобрази с оглед приетото в ТР № 6/2017 г. на ОСГТК. По молбата с правно основание чл. 130, ал. 3 от СК, настоящият съдебен състав намира следното: Налице са предвидените в закона предпоставки за частичното й уважаване, доколкото от приложените писмени доказателства се установява, че Ф. Т. К. е наследник по закон на Т. В. К., починал на 18.05.2018 г. От представените документи се установява, че Т. К. е притежавал МПС - лек автомобил "Рено" модел "Туинго", рег. № ••••••• с рама № VF1CN0A0540437023, с двигател № F050512. Молбата следва да се уважи в частта й досежно искането да бъде продаден описания по-горе лек автомобил, доколкото се сочи, че поддръжката и обслужването на автомобила са свързани с непосредствени разходи, които малолетният, в лицето на неговата майка, не може да си позволи да поема, а приходите от него ще се ползват за нуждите на детето. От приложеното Становище от ДСП – Лозенец се установява, че Дирекцията не възразява СРС да разреши на майката на детето Ж. В. М. да продаде лек автомобил „Рено Туинго“, като сумата от продажбата да бъде преведена по банковата сметка на детето и това ще бъде в негов интерес. Ето защо съдът приема, че продажбата на автомобила се явява оправдана, с оглед изложеното в молбата и доказателствата по делото. Молбата по чл. 130, ал. 3 СК касаеща теглене на суми от банковите сметки на детето за закупуване на инвестиционни монети, съдът счита за неоснователна. Настоящият въззивен състав намира, че изтегляне на суми от банковите сметки на детето и неговия баща за закупуване на инвестиционни монети не е в интерес на детето. Финансовото инвестиране в такива материални активи, без да се знае откъде ще бъдат закупени и как ще бъдат съхранявани и дали тази инвестиция е рискова или не, съдът намира, че не е в интерес на детето на този етап. Това, обаче не препятства страната да заяви ново искане с посочено друго основание, по което искане компетентен да се произнесе е отново районният съд. По изложените съображения, СГС, І ГО, 3 състав