Решение № 45 от 13.2.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 447/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от името на „КОМИС“ЕООД срещу решение № 62/14.06.2023 по електронно дело № 20233200900053 (ТД 53/2023г.) по описа на ОС – Добрич, с което са били уважени искове на Д. М. и К. К. за осъждането на въззивника за плащане на суми в размер на по 45 735лв, за всеки от тях, представляващи съответни на наследствените им квоти части от дружествен дял, формиран при прекратяване на членство в дружеството на техния наследодател, ведно със законна лихва от предявяване на съединените претенции. Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивния съд е разгледал в определение № 662/18.09.2023 г. (л. 24), като наред със съображенията на състава по неоснователните оплаквания за процесуалните нарушения по попълването на делото с доказателства, са докладвани по- подробно оплакванията на страните. Въззивникът „КОМИС“ЕООД, чрез адв. П. сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилна преценка на факти, установени въз основа на необосновано заключение на експерт. Счита, че като е коригирало счетоводните данни за задълженията на дружеството, вещото лице е прилагало едностранчиво критерия за документална обоснованост, като е възприело данни от фактическа инвентаризация на стокова наличност без същия подход да е приложен и към касовата наличност и е изготвило отговорите си без да е съобразена спецификата на счетоводния резерв, който не отразява реален актив и не следва да участва в баланса при изчисляване на дружествен дял. Според въззивника, експертът е игнорирал счетоводни записвания по задължения към доставчика „Йо де“ ООД въз основа на декларация, която е имала значение само за целите на кредитиране, но не е била отразена в счетоводни регистри, а отписването на задълженията към „Агро конт“ ООД не е било съобразено със спиране на давността по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение през 2020г. Като счита, че заключението неправилно е било кредитирано като основно доказателство за размера на дружествения дял на починалия съдружник, моли да бъдат съобразени счетоводните записи, отразяващи действителни стойностите на активите и превишаващите ги пасиви на предприятието. С бланкетно писмено становище по съществото на спора, пълномощникът моли да се отмени неправилното решение и да се отхвърлят претенциите на наследниците, чийто праводател е бил съдружник в дружество, работило на загуба. Въззиваемите М. и К., чрез общият им пълномощник адв. М., излагат доводи за неоснователност на оплакванията, като сочат, че заключението на експерта, кредитирано от съда, е съответно на баланс, изготвен от вещото лице след коригиране на необосновани счетоводни записи, като преоценъчния резерв е бил изрично изключен, а вземанията са Или намалени въз основа на издадени от самия търговец декларации за погасяването им, предоставени от тази страна на вещото лице при изготвяне на заключението. В писмени бележки, допълващи бланкетна пледоария по същество, пълномощникът е обосновал доводи за доказан размер на основателни искове, определен след съобразяване на съставените от дружеството документи, като моли за потвърждаване на правилното присъждане на дължими на наследниците суми. Само въззиваемата страна е поискала определяне на разноски за въззивна инстанция, като е конкретизирала искането в списък по чл. 80 ГПК (л. 42), оспорен от въззивника по отношение на прекомерност на посочения адвокатски хонорар. За да се произнесе по въззивната жалба, съдът взе предвид следното: Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите на ТРОСГТК по тълк.дело № 1/2011 г. на ВКС) и в обжалваната част съответства на разгледани съединени искове на двама наследници, придобили в равни квоти наследствено право за изплащане на дружествен дял, като последица от прекратяване на членство със смъртта на съдружник, притежавал приживе 50 % от дяловете от капитала на ответното дружество. Посочената в диспозитива разпоредба на закона изцяло съответства на описаното и съответно докладваното правопораждащо основание за изискуемо притезание, придобито от наследници по закон. Макар да са били предявени първоначално като частични претенции, след допуснато изменение на размерите на осъдителните искове на всеки от наследниците, произнасянето по съединените искове по чл. 125 ал.3 ТЗ съответства на пълните стойности на припадащите им се части от наследения дружествен дял. Обжалваното решение по надлежно упражнено право на иск от всеки от ищците е допустимо. Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и събраните в първа инстанция доказателства, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Безспорно е между страните (както и при справка в публичен търговски регистър), че „КОМИС“ООД е било учредено от К. К. и О. О. още през 1997г., като тези учредители са притежавали равни квоти от капитала на дружеството до смъртта на К., настъпила на 10.12.2020г. Към този момент вътрешните отношения в дружеството са били уредени с дружествен договор, в първоначалната редакция, която не съдържа изрична уредба на поемането на членството от наследници при смърт на съдружник, и затова тази възможност дори при заявена тяхна воля за това, остава обусловена от съгласието на другия съдружник (чл. 122 ТЗ). Няма спор, че наследниците на починалия Михалев (негови син и преживяла съпруга) са били поканени на обсъждането на въпросите по продължаване на дейността на дружеството на 11.11.2021г., и не са поискали да поемат дела, а след запознаването им със съставен от дружеството отчет за дейността му и счетоводния баланс към 31.12.2020г. са заявили претенция за изплащането на равностойността му в общ размер на поне 150 000лв(според очакваната от тях печалба без разходи, с които не били съгласни да се обвързват). Няма спор, че след протоколиране на тези изявления като част от обсъждания на общо събрание, останалият преживял съдружник О. е заявил, че поема освободения дял на наследодателя и продължава дейността на дружеството като едноличен собственик, като съответно е заявил и в търговския регистър всички промени, следващи от това. Представени са и разписки от 12.11.2021г.за изпратени пощенски парични преводи до двамата наследника за общо 2500лв, съответни на номинална стойност на началната вноска за покритие на дяловете на починалия съдружник, но доказателства за получаването на тези суми от адресатите, изрично оспорено от двамата ищци, не са посочени. Оплаквания по липсата на установени плащания в такъв размер не се правят в жалбата на въззивника и затова за въззивния съд няма спор, че никакви плащания не са погасили задълженията на дружеството. Спорът по фактите, очертан пред настоящата инстанция, се свежда до стойността на припадащия се наследодателя имуществен еквивалент на дружествения дял, съответен на притежавана приживе квота от 2500лв от общо 5000лв уставен капитал на дружеството. При предявяване на претенциите си, ищците са представили справките за задълженията, оповестени на „събранието“ – среща по повод уреждане на имуществените отношения, които обаче са датирани към 31.10.2021г. и затова съдът не може да ги цени като относими данни към момента на прекратяване на членството. Императивното правило на чл.125, ал. 3 ТЗ (възпроизведено и в актуалната редакция на дружествения договор към този момент) изисква ликвидационната стойност на наследствените дялове при прекратяване на участието на съдружника - наследодател в дружеството с ограничена отговорност, да се определя като функция на съотношението на пасивите и активите на предприятието към конкретен исторически момент – смъртта, която като прекратително основание ipso facto слага край на членството на починалия. Конкретните стойности на тези величини се отчитат по междинен счетоводен баланс, съставен за месеца, в който е настъпило прекратяването при съхраняване на принципите на счетоводната политика, водена от действащото предприятие до момента (решение №180/26.03.2021 на ВКС по к.т.д. №2602/2019, 2 т.о.). В процесния случай значение за размера на дела, обособен при прекратяването на членството на наследодателя, имат само балансовите стойности на имуществото на дружеството към края на месец декември 2020г., а този момент съвпада с крайна дата на годишно счетоводно приключване и затова съставянето на текущия годишен отчет, може да замести необходимостта от изисквано от закона нарочно междинно засичане на балансови стойности в междинен отчет (чл.27 т. 3 вр. т.1 ЗСч). Видно от оповестен в търговски регистър още на 15.11.2021г.(след отказа на наследниците за встъпване в дружеството и поемането на освободения дял от вече едноличен собственик, но преди предявяване на спора относно равностойността на дела на наследодателя) съставен счетоводен баланс, стойностите към 31.12.2020г. на активите на предприятието достигат до 1258 хил. лева, а задълженията 998 хил. лева. Тези стойности са били одобрени изрично от ръководството на предприятието при приемането на ГФО и като отражение на извършените счетоводни записи са изцяло противопоставими на самото ответно дружество – издател на частния документ като признато от него достоверно отразяване на търговските операции (чл. 180 ГПК вр. чл. 10 ЗСч). В отговора си по иска, като ответник въззивникът е изградил защитната си теза именно на този баланс, без да е оспорил така обявените стойности в него. Доколкото на универсалните правоприемници на починалия съдружник могат да се противопоставят само неговите изявления относно дружествените дела, извършени приживе, съдът съобразява, че ищците не са обвързани от вписаните счетоводни стойности на задълженията, натрупвани след последния отчет, съставен и одобрен като годишно приключване за 2019г. с участие на наследодателя им. За да може дружеството да се ползва от обявените в баланса за 2020г. размери, то следва убедително да докаже редовното водене на своето счетоводство и хронологичното своевременно оповестяване на действително движение на имуществото си през календарна 2020г. в съответствие с изискванията за документална обоснованост (чл. 3 ал. 3 ЗСч). Именно достоверността на обобщените в баланса счетоводни записи е била проверена от назначената в първа инстанция експертиза. При проверката на оспорените от ищците задължения на дружеството, вещото лице е установило, че задълженията по сметка 499 към “други” кредитори са формирани от пренесени от предходни години задължения към съдружника О. за връщане на предоставени в заем на дружеството срещу лихва лично негови финансови средства през 2016г. и 2019г., които са били уговаряни след протоколиране на единодушно вземани решения на съдружниците за целевото предназначение на тази заети средства (погасяване на съществуващ фирмен кредит), като в предприятието са били съхранени не само решения на общото събрание за всяко отделно заемане, но и банковите извлечения за фактическо предоставяне на главницата от лична сметка на заемателя и от придобито лично от него (чрез дарение от роднини) плащане на цена от продаден имот, съответно по банковата сметка на дружеството и ползването на тези постъпления за закриване на кредитното задължение и други текущи разходи на предприятието. Тези констатации изцяло кореспондират и на обявен в търговски регистър отчет за 2019г., приет единодушно на събрание на съдружниците, в който осчетоводените от предходни години задължения към финансови предприятия са били занулени. Експертът е изключил от спорните задължения допълнително осчетоводени като предоставени през отчетната 2020г. средства в размер на 30 000лв, за които освен фактическо внасяне по разплащателна сметка няма други документирани сделки, но поради констатирана липса на счетоводно отчитане на уговорените лихви по потвърдените заеми, дължими на заемодателя, е коригирал това перо на баланса до 447 588.28лв. Извън спорните “други” задължения, експертът е проверил и потвърдил като съответни на начислени във ведомости и декларирани по оповестени сделки осигурителни и данъчни задължения(фондове ЗО, ДОО и ДЗПО и данъци ЗДДФЛ и ДДС) в балансовите размери 11 855.48 лв и 14 358.44лв. Потвърдено е съответствието и на счетоводните данни за задължения към финансови предприятия за усвоен лимит по кредитна карта и предоставена дългосрочно лихвоносна главница по валутен инвестиционен кредит, сключен през отчетната 2020г.(л. 60 от дело 1936/22), удостоверени в представените от предприятието документи за кредитната сделка, учредените обезпечения и извършените погасявания с вноски до 29.12.2020г. Така установените от експерта кредитни задължения не са спорни пред въззивната инстанция. При проверката на документацията, предоставена от предприятието обаче, вещото лице е констатирало и несъответствия в частта на стойностите на задълженията към доставчиците “АГРО КОНТ”ООД и “ЙО ДЕ” ЕООД, формирани от неплатени фактури по сделки, датирани в предходни отчетни периоди 2014 – 2015г. и 2017г. От една страна, при договарянето на условията за предоставяне по новия фирмен кредит през юни 2020г., кредитополучателят и солидарните длъжници, между които лично наследодателят и съдружника О., както и доставчикът им “АГРО КОНТ”ООД, са се съгласили с условието на банката-кредитор преди първото усвояване на транш от главница(установено по разплащателната сметка на 13.08.2020г.) да се документира признание за недължимост на счетоводно представените вземания на другия “стар” кредитор “ЙО ДЕ” ЕООД и това условие изрично е вписано в договора за кредит. От друга страна, експертът е установил, че задълженията към тези двама доставчици са били и изрично отписани, но като погасени по давност едва в следващия отчетен период, съответно на 31.12.2021г. са отпаднали дължимите от май 2014 до декември 2015г. на “Агро конт”ООД общо 228 669.20лв., а на 31.12.2022г. - дължимите от октомври 2017г на “ЙО ДЕ” ЕООД 176 814.53лв. Въз основа на тези констатации вещото лице е изключило тези стойности от задълженията към доставчици, формиращи пасива, като е потвърдило като дължими само неплатените вземания по фактури, издадени през ноември 2017г, 2018г и 2020г. до сборен размер само 9847.52лв.(вместо оповестени в баланса 413 хил. лева). Именно това съществено намаление на дълга въззивникът счита за необосновано. Въззивният съд преценява, че действително принципът на предпазливост (чл. 26 ал.1 т. 3 ЗСч), изискващ отчитане на потенциални рискове от загуби не допуска във финансовите отчети да се оповестяват подценени пасиви и затова, за да се отпише едно задължение, или трябва да е изтекла давността или следва да има друга основателна причина за сигурност, че същото няма да бъде поискано от страна на контрагента, т.е. да няма вероятност в бъдеще да са необходими ресурси за погасяване на отписваното задължение. Именно такива са констатираните от вещото лице факти в самата търговска документация на дружеството. Вписаното в кредитната сделка с банката условие за новото инвестиционно финансиране изцяло кореспондира на типичен за банка-кредитор резултат от предварително проучване на задлъжнялост на кредитополучател. При наличие на съществен размер на натрупани в рамките на предходни години загуби(видими в отчети от предишни периоди, обявени в търговски регистър), естествено е финансовата институция да изиска уреждане на заварени стари отношения с доставчици, които като стойности на неплатени парични задължения, добавени към старата загуба, надхвърлят счетоводния резерв. Именно изисканият от банката документ е можел да обоснове сигурно основание за предварително отписване на тези задължения и така да се изключи завишения риск. Същевременно изричното посочване само на дълговете от 2017г. към “ЙО ДЕ” ЕООД (които към 2020г. не са изсрочени по давност и съответно не могат да се отписват, без да се нарушават законоустановени принципи на счетоводството) не следва да се възприема като толериране на дължимостта на още по-рано изискуемите задължения към “Агро конт” ООД. Този доставчик е несъмнено свързано лице с ответното дружество, чрез родството на управляващите О.и (според справката в търговския регистър О. О. е съдружник и в това дружество, наред с негови роднини). Като участник в самото договаряне на банковия кредит, в качеството му на солидарен длъжник, гарантиращ за платежоспособността на кредитополучателя, това свързано лице е било обвързано по начин, изключващ интереса му да влоши възможностите на „Комис“ООД да обслужва текущи вноски, като поиска изискуемите си вземания. Към момента на договарянето на 29.07.2020г. вече е било преустановено продължаването с два месеца на неизтекли давностни срокове по чл. 3 т.2 от ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обхващащи извънредното спиране до отмяната на извънредното положение на 13.05.2020 г.) и съответно рискът от търсене на изпълнение на неплатените фактурирани от 31.05.2014г. до 20.07.2015г. е бил пренебрежим към 26.10.2020г., когато е следвало да започне изпълнението на погасителния план. Към този момент вече е можело тези вземания на свързания доставчик да се отпишат само по преценка на самия длъжник без да е нужен нарочен насрещен документ от доставчика. Вземанията, фактурирани през ноември и декември 2020г. още не са били погасени, но размерът им (към 30 % от сборния дълг към този кредитор) също не представлява значим риск, при положение, че и за тях дори и с отчитане на продължения давностен срок, предстои формално отписване в началото на следващата година. При това положение, преценката на експерта за съмнителна дължимост на отчетените в пасива вземания на двамата доставчици е съвсем обоснована и еднаквото счетоводно третиране на старите задължения като недължими още от момента на договаряне на кредита или най-късно към първото му усвояване или първия падеж на вноска по погасителния план, според въззивния съд, е изцяло съответно на принципите на оповестяване на действителното икономическо състояние на задлъжнялостта на предприятието. Затова не е основателно оплакването на въззивника срещу възприетото и от първата инстанция заключение на експерта в частта, с която в коригирания баланс още към 31.12.2020г. са представени само сборен размер на краткосрочни задължения към доставчици 9847.52лв., а всички стари задължения вече са били изключени като недължими (изсрочени по давност или сигурно несъбираеми по признание на самите доставчици). Още повече, че към 10.05.2021г, когато е изготвен балансът, вече са били окончателно изтекли и давностните срокове по последните фактури без свързаният кредитор да е предприел каквито и да са действия за прекъсването им в първите два месеца от годината. Видно от посочените в молбата на ответника от 23.05.23г. (л. 24 от т.д.53/23 на ДОС) нови твърдения, доставчикът “Агро конт”ООД е предявил претенция за плащане като заявление за издаване на заповед за изпълнение едва през 2023г., след като управлението на ответното дружество вече е било „отписало“ погасените по давност вземания, респ. след като е бил очертан спора за чистото имущество между наследниците и въззивника. При служебната справка в публичния портал за дела ЕПЕП е видно, че това заявление не е било уважено и липсват данни за продължаване на защита за установяване на дължими след изтичане на обща давност задължения, след потвърждаване на отказа (с определение № 387/18.05.2023 г. по електронно дело № 20233200500269 на ОС – Добрич). Затова последващото поведение на още по – свързаните лица (доставчик и вече едноличното ответно дружество- платец) не само че не потвърждава представеното счетоводно изражение на общ размер на сигурните задължения от 998 хил. лева, а напротив опровергава верността на записания сбор над 613 555.89лв, установен от вещото лице в таблица 16 ( л. 71 от дело 1936/22г.). По отношение на проверката за документална обоснованост на балансовата стойност на активите, вещото лице е констатирало несъответствие само по отношение на посочените размери на продукция и готови продукти за продажба, които значително надвишават установена в инвентаризационни описи складова наличност (л. 56 от дело 1936/22), като е потвърдило останалите данни за стойностите на дълготрайните активи(земи, сгради, транспортни средства, машини, съоръжения и оборудване), които са били съответни на инвентаризационни описи и амортизационни планове, както и счетоводните данни за касова и банкова наличност, съответни на отразени постъпления и плащания в брой и съхранявани в две банкови сметки средства. Според вещото лице, коригираният според наличните в предприятието документи сборен размер на всички притежавани от дружеството активи възлиза на 796 499.48лв. Този извод също е оспорен от въззивника, но само поради едностранчиво приложения подход на експерта, намалил като необосновани само стойностите на складовата наличност. Както в самото заключение, така и в поясненията, дадени от вещото лице пред съда (л. 85 от дело 1936/22) ясно се сочи, че самото предприятие е представило наличните при него протоколи от проведена инвентаризация и именно тези вътрешно-фирмени документи са съпоставени с балансовите стойности към същия момент. Такива протоколи от ревизия на каса не са били оповестени и затова и въззивния съд не намира основание да отрече обоснованост на извода на експерта. В случая липсва едностранчиво третиране на различните видове активи, тъй като не са игнорирани документи налични документи от вътрешно-фирмена проверка на касата, а напротив, вещото лице е коментирало цялата документация, съставена от самото дружество – въззивник. Затова и настоящият състав на съда не намира основание да отрече изводите на вещото лице и да приеме за установени коригираните стойности. В заключение, оплакванията по установените въз основа на обоснованата експертиза параметри на активите и пасивите на предприятието към 31.12.2020г. се оказват неоснователни. Въззивният съд намира за доказана положителна разлика между активи и пасиви в размер на 182 943.57лв. Дори и да се приеме, че заключението на експерта не е било достатъчно обосновано и извършените от него корекции не следва да се кредитират, то в този случай неубедително оспорените балансови стойности, налагат да се отчетат признатите от въззивника, оповестени в съставения от него баланс размери, които без корекция водят дори до по-висока положителна разлика от 260 хил. лева. Затова, дори и да се приеме тезата на дружеството, за специфично предназначение на съставени с друга цел, а не за отчитане на счетоводни операции вътрешно-фирмени документи (каквито били признанията на стария кредитор за недължимост на цена на закупени стоки и инвентаризационните описи за липсваща заварена от преди складова наличност), то и тогава не може да бъде отричана именно обвързаността на юридическото лице със съвместните действията на двамата съдружници по привидното оповестяване на резултати от дългогодишната им дейност и конкретно от сделките, извършени в годината, непосредствено преди смъртта на наследодателя. Търговецът не е оспорил собствените си счетоводни записи и затова не може да се ползва само от отделни констатации на вещото лице и да търси преразглеждане на неизгодните вече за него балансови показатели в свой интерес. По арг. от чл. 182 ГПК дори и оспорването от ищците на редовното водене на счетоводството да не е убедително доказано със заключението на експерта, търговецът може да ползва записите си, но това не значи че е освободен от тежестта те да му „вредят“. Затова в крайна сметка за въззивния съд не остава съмнение, че „чистото“ имущество, като резултат от дейността на предприятието към 31.12.2020г., изразено като разлика между балансова стойност на активи и задължения не спада поне под 182 943.57лв., така както е установил и първоинстанционния съд в обжалваното решение. Именно тази стойност е определяща за имуществения еквивалент на дружествения дял на починалия съдружник. Установената вече трайно съдебна практика (Решение № 10 от 10.09.2012 г. по т. д. № 502/2010 г., 2 т.о. и др.) категорично се придържа към методиката за отчитане като пасиви само задълженията на дружеството (т. е. балансовите стойности от „раздел В“ на пасива без посочени в „раздел А“ и „раздел Б“ собствен капитал, преоценъчни резерви, финансов резултат и провизии). Така изчислената „чиста“ стойност на имуществото действително остава неповлияна от резерви от последващи оценки на активите и пасивите и затова и оплакването, че възприетата стойност на дела отразява по някакъв начин ирелевантните резерви е неоснователно. Напротив, отчитането именно на чистата положителна разлика между коригирани до достоверни стойности на активи и задължения, като основа от която се определя квота, съответна на дела на наследодателя, съответства на изискването на императивното правило на чл. 125 ал. 3 ТЗ. Изцяло неоснователни са възраженията, изложени в отговора по иска от ответното дружество за липса на такава положителна разлика, тъй като те се основават на изначално погрешното възприемане на стойностите на дела според приходи и разходи на предприятието и текущата му загуба, които обаче показатели имат временен характер и не могат да отразяват дружествения дял като резултат от първоначално инвестиран в юридическо лице капитал и продължителното му ползване за търговия, източник на нови, включително и реинвестирани в предприятието, блага. В конкретния случай, починалият К. е притежавал 50 % от дяловете в ответното дружество, поради което поради липсата на друга уговорка (чл. 127 ТЗ), имущественият еквивалент на дела му възлиза на половината от заварено към смъртта му чисто имущество или на 91 471.79лв. Тази стойност се поделя в равни части между наследници по закон - син и съпруга ( чл.5 и чл. 9 от ЗН). Претенциите на ищците са основателни в размерите от по 45 735 лева за всеки от тях. Поради пълно съвпадение на фактическите и правните изводи на въззивния съд с мотивите на първата инстанция, обжалваното решение, с което са присъдени основателно поисканите парични плащания следва да се потвърди в цялост. По разноските: С оглед изхода на спора само въззиваемите имат право на компенсация за направените в настояща инстанция разноски. Видно от приложените към списъка на пълномощника на тези страни договор за правна защита и съдействие и фактура за предоставена адвокатска услуга, само Д. М. е поела задължение за плащането на 7000лв хонорар за възложената услуга по защита във въззивното производство, съответно само нейното плащане в брой е удостоверено като направен от страната разход. Няма данни за уговаряне на такава услуга и от К. К., поради което доказаните разходи могат да се възлагат на въззивника само за защитата по претенцията на М.. Възражението на насрещната страна за прекомерност на така внесения хонорар е отчасти основателно, тъй като уговореният размер надхвърля значително минимума (4 308, 80 лв.), определен по чл. 7, ал. 2 т. 4 от НМРАВ в приложима към момента на сключване на договора редакция за осъдителен иск с размер 45 735лв. Тъй като в настоящия процес адвокатът е защитавал тази своя доверителка по комбинирани оплаквания по фактите и по правото, минимално възнаграждение, определено за типични случаи с невисока правна и фактическа сложност не би било адекватно и затова в полза на въззиваемата страна се определя сума от 5000лв, която да я възмезди адекватно за направения разход. По изложените съображения съставът на Варненски апелативен съд,