Решение № 75 от 30.10.2023 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 160/2021 г.

Производството по т.д. № 160/2021 г. е образувано по искова молба от Министерство на земеделието и храните против С. К. Д. с искане ответникът да възстанови на търговско дружество „Болгарпродукт“ АД - гр. ••• разходваната незаконосъобразно и против интересите на дружеството сума в размер на 1 359 897 лв.

В исковата молба ищецът твърди, че на 20.06.2005 г. е проведено учредително събрание, на което присъстват като учредители на „Болгарпродукт“ АД гр. •••, Министерство на земеделието и горите гр. •••, ТК „Марица“ АД гр. •••, „Пазар на производителя Пазарджик“ АД гр. Пазарджик, „Родопи - плодове и гъби“ ООД с. Баните, „Стоков пазар“ ЕООД гр. Раковски, „Вини Сливен“ АД гр. Сливен, „Агромаз“ АД гр. •••, „ГРД“ ЕООД гр. •••, „Агро инвест - 21“ ЕООД гр. •••, Т.А.Т. от гр. ••• и П.А.С. от гр. •••.

На учредителното събрание било взето решение капиталът на дружеството да бъде в размер на 50 000 лв., разпределен на 500 поименни акции, всяка от които с номинална стойност 100.00 лв., като капиталът на дружеството е записан изцяло. Първоначално определеният предмет на дейност, съгласно устава на дружеството, включвал: производство, преработка и търговия с пресни, замразени и сушени плодове и зеленчуци, гъби, оранжерийна продукция, консерви, млечни и месни продукти, цветя, вина и други напитки, организация на превози, сертифициране, застраховане на продукти на всякаква незабранена от закона дейност, както и за участие в чуждестранни търговски дружества. Предметът на дейност на новоучреденото дружество съгласно актуалния публикуван устав в ТР се твърди, че е по-различен от предмета на дейност на дружеството вписан в ТР. Предметът на дейност обхващал и „Създаване на смесено Българо – руско търговско дружество с цел изграждане на територията на Москва и ••• на Дистрибуционен център за реализация на български стоки от земеделието и хранителната индустрия в търговските вериги на Москва и ••• и извършване на съвместна търговска дейност“. Министерството на земеделието и храните чрез своя представител никога не било уведомявано относно вземането на решение за промяна в предмета на дейност на дружеството. Всяка подобна промяна изисквала изрично упълномощаване, каквото не било извършвано и поради това не било известно по какъв начин е взето решение за промяна в предмета на дейност на дружеството.

С решение, взето от общото събрание, проведено на 20.06.2005 г., за председател на Съвета на директорите бил избран С. К. Д.. С решение № 1450 от 27.07.2005 г. по ф.д. № 728 по описа на Окръжен съд - ••• за 2005 г. учреденото дружество „Болгарпродукт“ АД е вписано в ТР, като при първоначалното вписване на дружеството са били представени: учредителен протокол от 20.06.2005 г.; списък на лицата, записали акции при учредяване на дружеството; протокол на Съвета на директорите за избор на изпълнителен директор; устав на дружеството; декларации по чл. 162, ал. 2 от ТЗ; декларации на членовете на съвета на директорите по чл. 234, ал. 2 от ТЗ; съгласие - спесимен на председателя на Съвета на директорите с нотариална заверка; удостоверения за актуално състояние на дружеството акционери и протокола от проведените общи събрания на същите за участие в новоучреденото акционерно дружество. Съгласно приложения към документите за първоначална регистрация списък на акционерите Министерството на земеделието и горите е записало 170 броя поименни акции, съставляващи 34% от акциите на дружеството на обща стойност от 17 000 лв. Видно от решението на Окръжен съд - •••, към датата на регистрация и вписване на новоучреденото дружество „Болгарпродукт“ АД, учредителите са превели по банков път 50% от дяловите си вноски или общо сума в размер на 25 000 лв., а останалата част от капитала следвало да бъде внесена в срок не по-дълъг от две години от регистрация на дружеството.

С ПМС № 134/29.06.2005 г. е дадено съгласие за придобиване от страна на държавата чрез бюджета на Министерство на земеделието и горите на акции от капитала на дружеството на стойност 1 500 000 лв. във връзка с увеличаване на капитала на дружеството. Съгласно чл. 2 от ПМС средствата следвало да се осигурят след приемане на решение на Общото събрание на акционерите в „Болгарпродукт“ АД за увеличаване на капитала. В чл. 3 от ПМС се указва на „Болгарпродукт“ АД – гр. ••• да използва осигурените чрез увеличаване на капитала средства в размер на 1 500 000 лв. за финансиране на маркетингово проучване и изработване на идеен проект, задание за проектиране и работен (технически) проект за изграждане на Дистрибуционен център за търговия с български храни и напитки в гр. ••••, •••.

Видно от протокол от проведеното общо събрание на акционерите на „Болгарпродукт“ АД от 05.08.2005 г. е взето решение за увеличаване на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 5 000 000 лв. чрез издаване на нови 49 500 броя поименни акции, с номинал от 100 лв. всяка, като съгласно решението увеличения капитал се разпределя между акционерите пропорционално на вноските разпределени при учредяване на дружеството.

Съгласно ПМС № 134/29.06.2005 г. и в изпълнение на решението на Общото събрание на акционерите от 05.08.2005 г. Министерството на земеделието и горите извършило плащане, наречено авансово в размер на 300 000 лв., съгласно платежно нареждане от 29.09.2005 г. С решение № 1502 от 04.08.2006 г. Окръжен съд –••• вписва по партидата на „Болгарпродукт“ АД увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 5 000 000 лв. чрез издаване на 49 500 бр. поименни акции с номинал от 100 лв. всяка, като увеличението на капитала е обнародвано в ДВ бр. 84/19.10.2007 г. Видно от приложения към исковата молба Списък на акционерите на „Болгарпродукт“ АД, след увеличение на капитала на дружеството Министерството на земеделието и горите е записало 17 000 бр. акции, като в качеството си на председател на Съвета на директорите С. К. Д. издава временно удостоверение № 13 на Министерството на земеделието и горите. Записаните на МЗГ акции съставляват 34 % от капитала на дружеството.

Ищецът посочва, че на 01.08.2005 г. между „Болгарпродукт“ АД, представлявано от С. К. Д., председател на Съвета на директорите и П.А.С., зам. председател на Съвета на директорите, е сключен договор за възлагане на управление, съгласно който С. К. Д. приема да изпълнява длъжността изпълнителен директор на дружество като: осъществява оперативната дейност и оперативното ръководство на дружеството в съответствие с устава на „Болгарпродукт“ АД и с решенията на Съвета на директорите; сключва и прекратява трудови договори с персонала на дружеството; и определя трудовите възнаграждения на персонала. Съгласно устава на „Болгарпродукт“ АД, публикуван на страницата на ТР, няма пречка функциите на председател на Съвета на директорите и на изпълнителен директор да бъдат съвместявани от едно и също лице.

С писмо до министъра на земеделието и храните изх. № 04050004 от 7.06.2011 г. по описа на АДФИ в Министерство на земеделието и храните постъпил доклад № ФИ4ХС от 22.03.2011 г., изготвен от старши финансов инспектор при АДФИ при Министъра на финансите, за извършена финансова инспекция на „Болгарпродукт“ АД, който според ищеца представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. От доклада на финансовата инспекция било видно, че финансовата инспекция е извършена в изпълнение на Заповед № ФК-10-1250 от 12.11.2010 г., спряна със Заповед № ФК-10-1347 от 8.12.2010 г., възобновена със Заповед № ФК-10-78 от 11.01.2011 г., изменена със Заповед № ФК-10- 254 от 10.02.2011 г. и изменена със Заповед № ФК-10-255 от 8.03.2011 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция. Дружеството „Болгарпродукт“ АД попадало в обхвата на държавна финансова инспекция по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за държавната финансова инспекция. Проверката съгласно доклада била за периода от 15.11.2010 г. до 22.03.2011 г., като предметния обхват бил със следните задачи – проверка относно внесения дялов капитал от акционерите на „Болгарпродукт“ АД към датата на финансовата инспекция; проверка относно внесените гаранции за управление на членовете на съвета на директорите на „Болгарпродукт“ АД; проверка относно законосъобразното разходване на предоставените на „Болгарпродукт“ АД с ПМС № 134/29.06.2005 г. парични средства в размер на 1 500 000 лв. и проверка на получените приходи, извършените разходи и анализ на финансовия резултат на „Болгарпродукт“ АД гр. ••• за периода от 2005 г. до 30.09.2010 г. Част от доклада са доказателствата по инспекционната преписката, въз основа на които финансовата инспекция е направила крайните си изводи.

В исковата молба са посочени установените от финансовата инспекция констатации при извършената проверка. В отговор на първата задача финансовата инспекция установила, че още решение от 5.08.2005 г., приложено към решение за увеличаване на капитала на дружество от 50 000 лв. на 1 500 000 лв., е взето в противоречие с изискванията на чл. 192, ал. 5 от ТЗ, тъй като към датата на решението са били внесени само 25 000 лв. или 50% от първоначално записания капитал. Към 01.03.2011 г. невнесеният капитал представлявал 69, 38 % от капитала на дружеството, като били нарушени разпоредбите на чл. 188, ал. 1 от ТЗ, а Съвета на директорите не е предприел действия по събиране пълния размер на вноските срещу записаните от акционерите акции.

При проверка по втората задача финансовата инспекция установила, че членовете на Съвета на директорите на „Болгарпродукт“ АД не се внесли изискуемите гаранции за управление, с което били нарушени както законовите разпоредби на чл. 240, ал. 1 от ТЗ, така и разпоредбите на чл. 52, ал. 1 от Глава IX от Устава на дружеството.

По точка трета от доклада финансовата инспекция установила, че при проверката на касовите и банкови документи върху разходните касови ордери липсват подписи на ръководителя разпоредил плащанията, на главен счетоводител и на броил сумата. На много разходни касови ордери липсвали подписи на лицата получили сумите, без да е посочено основанието за изплащането им. Като примери са посочени суми, изплатени с РКО № 38/31.08.2008 г. и РКО № 39/31.08.2008 г. По аналогичен начин не били попълвани и задължителните реквизити не приходно-касовите ордери (ПКО) за проверявания период. В повечето ПКО не били попълнени задължителни реквизити, като: трите имена на лицето, внесло сумата; подпис на вносител; подпис на главен счетоводител. От ПКО не ставало ясно за какво сумите са внесени в дружеството от дадено физическо или юридическо лице и никъде не било посочено основание за внасянето им. Финансовата инспекция се позовава и на други констатации – сключени анекси към договор от 21.09.2005 г. между „Болгарпродукт“ АД и ТК „Марица“ АД; договор с „Марком“ ООД от 12.10.2005 г. и анекси към него; договор с ТК „Марица“ АД от 26.09.2005 г. От извършената проверка на сключените от „Болгарпродукт“ АД договори и преведените парични средства по тях, както и от извършената насрещна проверка на ТК „Марица“ АД финансовата инспекция счита, че получените 1 500 000, 00 лева от „Болгарпродукт“ АД с ПМС № 134/29.06.2005 г. не са използвани по предназначение и не са разходвани законосъобразно, тъй като със сключените договори за маркетингово проучване с ТК „Марица“ АД и „Марком“ ООД, както и анексите към тях, „Болгарпродукт“ АД е финансирал дружествата под формата на безсрочен „паричен заем“, а паричните средства, дадени от „Болгарпродукт“ АД на ТК „Марица“ АД под формата на „целеви паричен депозит“ не са изразходвани по предназначение.

Според доклада, вина за това, че средствата по ПМС № 134/29.06.2005 г. не са изразходвани законосъобразно и целево има С. К. Д., председател на СД, тъй като същият е сключил посочените договори. В подкрепа на това свидетелствали документите, приложени към исковата молба от № 68 до № 155 съгласно опис на доказателствата по инспекционна преписка № ФИ4ХС-0004/22.03.2011 г. от извършена финансова инспекция на „Болгарпродукт“ АД, ведно с приложените към него и описани документи.

Както към 30.09.2010 г. (края на периода на проверка от финансовата инспекция), така и към датата на подаване на исковата молба предоставената по силата на ПМС № 134/29.06.2005 г. сума в размер на 1 500 000 лв. липсвала.

По точка четвърта от доклада на финансовата инспекция се посочва, че за периода от учредяването на дружеството през 2005 г. до 30.09.2010 г. „Болгарпродукт“ АД не е реализирало приходи от дейността си, тъй като не е извършвало такава.

До ответника Д. били изпратени указания за възстановяване на нецелево изразходваните средства в размер на 1 500 000 лв. в държавния бюджет до 01.08.2011 г. В уточняващата молба вх. № 3139/26.04.2022 г. твърди, че причинените вреди са в размер на 1 359 897 лв. и произтичат от следните действия и бездействия на ответника:

• договор, сключен на 15.09.2008г. между „Болгарпродукт“ АД, представлявано от С. К. Д., председател на СД, и ТК „Марица“ АД - •••. Сключеният договор и преведената по него сума в размер на 1 018 000 лв. представлявали виновно поведение на ответника, тъй като са извършени в нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ТЗ и в нарушение на чл. 55 във вр. чл. 58 от Устава на „Болгарпродукт“ АД. Размерът на вредата възлизал на 967 900 лв., която представлявала невъзстановена на дружеството сума по договора.

• договор, сключен на 22.08.2008 г. между „Болгарпродукт“ АД и „Алфаком“ АД - •••, по силата на който договор на „Алфаком“ АД била предоставена сумата в размер на 273 000 лв. Сключеният договор и преведената по него сума представлявали виновно поведение на ответника, тъй като са извършени в нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ТЗ и в нарушение на чл. 55 във вр. чл. 58 от Устава на „Болгарпродукт“ АД. Размерът на вредата възлизал на 273 000 лв, която представлявала невъзстановената на дружеството сума по договора.

• договор, сключен на 12.10.2005 г. между „Болгарпродукт“ АД и „Марком“ ООД - •••, по силата на който договор на „Марком“ ООД била преведена сумата в размер на 90 000 лв. Сключеният договор и преведената по него сума представлявали виновно поведение на ответника, тъй като са извършени в нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ТЗ и в нарушение на чл. 55 във вр. чл. 58 от Устава на „Болгарпродукт“ АД. Размерът на вредата възлизал на 90 000 лв, която представлявала невъзстановената на дружеството сума по договора.

• предоставяне на сумата в размер на 26 837 лв. на 01.01.2012 г. на „Асоциация за развитие на икономиката“, която сума била предоставена без правно основание. Предоставянето на сумата представлявало виновно действие на ответника. Размерът на вредата възлизал на 26 837 лв, която представлявала невъзстановената на дружеството сума.

• предоставяне на 01.01.2010 г. на С.К. сумата в размер на 1 960 лв., която сума била предоставена без правно основание. Размерът на вредата възлизал на 1 960 лв., която представлявала невъзстановената на дружеството сума.

• предоставяне на 01.01.2011 г. на П.С. сумата в размер на 200 лв., която сума била предоставена без правно основание. Размерът на вредата възлизал на 200 лв., която представлявала невъзстановената на дружеството сума.

Ищецът твърди, че фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба обуславят правния интерес на Министерство на земеделието и храните в качеството си на акционер с дялово участие в капитала на „Болгарпродукт“ АД, гр. ••• в размер на 34% да ангажира отговорността на председателя на Съвета на директорите и изпълнителен директор С. К. Д. и да предяви настоящия иск. Твърди се в исковата молба, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, съгласно приложената справка от Търговския регистър за актуално състояние на дружеството /Приложение № 2/, размерът на капитала е 5 000 000 лева, а внесеният капитал - 50 000 лева. Съгласно разпоредбите на Закона за търговския регистър, вписаните обстоятелства имат доказателствено действие, което се състои във формалната им доказателствена сила, поради което следва да се счита за безспорно установен фактът, че направената от Министерство на земеделието и горите вноска в капитала на дружеството в общ размер на 1 500 000 лева, предоставена за неговото увеличение по силата на цитираното по-горе Постановление и взетото решение на Общо събрание на акционерите, не е отразена по съответния законов начин и ред. Председателят на Съвета на директорите и изпълнителен директор на дружеството ответник по настоящото дело С. К. Д. е изразходил преведените от МЗГ средства нецелево и не по предназначението, указано в нормативния акт – вместо да използва осигурените чрез увеличаване на капитала средства в размер на 1 500 000 лв. за финансиране на маркетингово проучване и изработване на идеен проект, задание за проектиране и работен проект за изграждане на Дистрибуционен център за търговия с български храни и напитки в гр. ••••, •••, той е предоставял нерегламентирани заеми и депозити на трети лица, сключвал е напълно неизгодни за дружеството сделки и е нанесъл вреди на дружеството. Освен, че е действал извън рамката на обвързаната компетентност, зададена му по силата на ПМС № 134/ 29.06.2005 г., той нарушил и разпоредбите на чл. 236 от ТЗ, чл. 58, ал. 3 вр. чл. 55 от Устава, задължаващ сключването на договори за кредитиране да се извършва единствено след постигането на единодушно съгласие от всички членове на Съвета на директорите. В тази връзка се поддържа, че Председателят на СД и представляващ дружеството С. Д. в нарушение на закона и устава посредством своите действия и бездействия, осъществени умишлено или поради проявена небрежност, както и при неполагането на грижата на добър търговец, е причинил на дружеството преки имуществени вреди в размер на 1 359 897 лева, съставляващи пряка и непосредствена последица от виновното му поведение. Налице било виновно и противоправно поведение на ответника във връзка с управление на дружеството и довеждане въз основа на това до настъпване на икономически загуби за последното са дължи на нарушени са нормативната уредба, установения ред, изискуемите правила на поведение; налице е неправомерно и недобросъвестно изпълнение на задълженията на ответника в качеството му на ръководен орган. В качеството си на председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на дружеството ответникът Д. бил длъжен да изпълнява функциите си по управление на дружеството с грижата на добър търговец и в интерес на дружеството и акционерите, съобразно разпоредбите на чл. 237, ал. 2 ТЗ. Законът изисквал при управление на акционерно дружество стопанските ръководители да създадат организация на работата, при която икономическите резултати да са съобразени с пазарните механизми, а сключените сделки да са изгодни и в интерес на дружеството и на всеки акционер. Според ищеца, в настоящия случай председателят на Съвета на директорите изпълнявал управлението на стопанската дейност при липсата на елементарна отчетност, липсата на организация, липсата на всякакъв контрол и нехайство към проблемите и икономическата дейност на дружеството, без да се интересува от финансовите и икономически резултати, при отчитане на непрекъснати и необосновани загуби и сключване на симулативни сделки. В резултат ищецът твърди, че са налице имуществени вреди в размер на 1 359 897 лв., които представлявали пряка и непосредствена последица от противоправното виновно поведение на ответника Д., който е бил длъжен да изпълнява функциите си по управление на дружеството с грижата на добър търговец и в интерес на дружеството и акционерите.

Отправя се искане съда да постанови решение, с което да осъди ответника да възстанови на „Болгарпродукт“ АД – ••• разходваната незаконосъобразно и против интересите на дружеството сума в размер на 1 359 897 лв., както и всички направени по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

В допълнителна искова молба вх. № 1979/14.03.2022 г. ищецът взема становище за недопустимост на депозираният отговор от страна на ответника и направените възражения. Моли съда да остави без разглеждане всички нововъведени доводи от страна на ответника, които не се отнасят до направеното уточнение на исковата молба, както и да остави без уважение направените доказателствени искания.

Оспорва възражението за недопустимост на исковата молба, като счита, че този въпрос е разрешен във воденото предходно производство.

В писмено становище вх. № 4859/27.06.2022 г. оспорва Протокол от събрание на СД на „Болгарпродукт“ АД гр. ••• от 27.03.2022 г. и Протокол от ОС на акционерите от 21.02.2022 г. като неотносими. Счита, че ОС въобще не е взело решението, вписано по т. 2 в протокола.

В срок е постъпил писмен отговор вх. № 828/01.02.2022 г. от ответника С. Д., с който се оспорва предявеният иск. Счита същият за недопустим, като се позовава на разпоредбите на ЗДФИ. Изтъкват се нередовности на исковата молба. Твърди, че ищецът не е акционер в дружеството „Болгарпродукт“ АД към датата на предявяване на иска и не е активно легитимиран да предяви иска по чл. 240а от ТЗ. Членственото правоотношение на ищеца било прекратено към датата на подаване на иска. При издаване и превеждане на субсидията по процесното ПМС ищецът действал като орган на власт, а не като субект на търговски отношения, поради което отговорността за нарушение на ПМС и твърденията за нецелево изразходване на средства по него не се реализирали чрез иск по реда на чл. 240а ТЗ. Отделно от това подобна претенция за вреди можела да се предявява от Държавата в качеството й на публично-правен субект и то чрез Министъра на финансите, а не от МЗ като акционер.

По същество счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Липсвали предпоставки за уважаване на иска – нямало причинени вреди и не е налице виновно поведение на ответника. Вината не се предполагала и следвало да бъде установена като елемент от фактическия състав на отговорността. За всички свои действия като член на Съвета на директорите ответникът бил освободен от отговорност от Общото събрание на акционерите. Твърди, че няма причинена щета и липсва виновно поведение на ответника.

Дружеството, представлявано от ответника изпълнило целите, за които било учредено. Извършени били всички маркетингово проучвания и проекти, бил отреден терен в ••• за създаване на Търговски център и създадено смесено българо-руско дружество с тази цел. В този смисъл, средствата, отпуснати по процесното ПМС, били изразходвани именно за посочената в него цел – увеличаване капитала на дружеството и затова липсвало нарушение на ПМС. Неправилно ищецът се позовавал на доклада на АДФИ за това, че дружеството трябвало да възстанови получените средства по ПМС в държавния бюджет, за да мотивира отговорността на ответника, като освен това дружеството не било възстановило такива средства и не бил издаден акт за начет. Ищецът в лицето на МЗХ придобил акции за тази сума, но не упражнявал ефективно правата си на акционер, като представителят на ищеца не бил участвал и в дейността на органите на управление на дружеството, т.е. било налице бездействие и противоправно поведение на самия ищец и той не можел да извлича изгодни за себе си правни последици от това. Добавя се, че т. 3 на ПМС № 134/2005 г. имало само пожелателен, а не задължителен характер. Дословно текстът гласял, че Министерски съвет дава съгласие чрез бюджета на МЗГ да се придобият акции в „Болгарпродукт“ АД за 1.5 млн. лв. и препоръчва тези средства да бъдат използвани за финансиране на маркетингово проучване и изработка на идеен проект, задание за проектиране и работен проект за изграждане на Дистрибуционен център в гр. ••••, •••. В постановлението се говорело именно за проучване и проектиране, а не за извършване на строителни работи. На тази плоскост действията на ръководството на дружеството били в изпълнение на одобрените с Протокол № 1/20.06.2005 г. решения на Съвета на директорите, взети единодушно от всички членове и подписани от присъстващите на заседанието, включително и от представителя на МЗГ.

Изложени са възражения, че ищецът не уточнил и не доказал кои от действията са умишлени и кои проява на небрежност, кои са действия и кои бездействия, какви са конкретните вреди от всяко действие и бездействие, какви конкретно са икономическите загуби за дружеството от всеки от сключените договори, кои са конкретните нарушения на нормативната уредба. Ответникът се позовава, че по повод на същите вреди било образувано АНД и досъдебно производство № 1579/2010 г. на ОСлО – •••. Разследването било прекратено, а производството на ДФИ не било приключило с акт за начет и с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против ответника. Това се явявало доказателство за неоснователност на иска на ищеца за осъждане на ответника, а изводите на органите на досъдебното производство и на съда, който ги контролирал били задължителни за ищеца, тъй като той бил страна по досъдебното производство. Ищецът имал 34 % от капитала на дружеството, което му давало блокираща квота при вземане на съществени относно управлението на дружеството и капитала въпроси, но неговият представител и неговите органи не били упражнили ефективно предоставените им от закона права в тази насока. Действията на ответника били в изпълнение на одобрените с протокол № 1/20.06.2005 г. с единодушно решение на Съвета на директорите, подписано от всички членове, присъстващи на заседанието, включително представителя на МЗГ. През 2008 г. с ПКО ТК „Марица“ АД възстановила на „Болгарпродукт“ АД сумата от 1 373 000 лв., които средства били осчетоводени надлежно и впоследствие „Болгарпродукт“ АД ги предоставил на „Финакорп“ АД на депозит, върнати обратно по банков път в същия размер на „Болгарпродукт“ АД.

Твърди се, че в настоящия случай нямало реално настъпила вреда в патримониума на „Болгарпродукт“ АД – задълженията по сключените договори за депозит били изпълняеми и представлявали активи, а не пасиви на имуществото, тъй като давността на се прилагала служебно, а висящите задължения можели да се изпълнят във всеки един момент. Позовава се и на откритото производство по несъстоятелност на ТК „Марица“ АД, в което приетите вземания били включени като активи в масата на несъстоятелността и не съставлявали реална вреда за дружеството „Болгарпродукт“ АД. Прави възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца. Моли да бъде прекратено производството по делото или по същество – отхвърлен предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С допълнителен писмен отговор вх. № 2554/04.04.2022 г. прави възражения за нередовност на исковата молба; поддържа наведените в отговора доводи за недопустимост на предявения иск и за неговата неоснователност.

В писмен отговор вх. № 2596/05.04.2022 г. новоконституираният съищец „Болгарпродукт“ АД гр. ••• взема становище за недопустимост на предявения иск, а по същество – за неговата неоснователност. Моли да бъде прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск, като счита, че този въпрос не е разрешен с влязлото в сила решение на АС Пловдив. Основание за недопустимост намира и в това, че не е приключило производството по ЗДФИ и в това, че искът не е подсъден на ОС •••.

По същество счита, че няма причинена вреда на дружеството. Представените по делото доказателства сочели, че са налице вземания, които не са пасив, а актив на дружеството. Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди направените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл. 240а от ТЗ. Искът е подсъден като първа инстанция на ОС •••. Същия е допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество.

Цената на иска е 1 359 897 лв., с оглед направеното уточнение. Видно от представеното удостоверение № 13, издадено от „Болгарпродукт“ АД (л. 41 от т.д. № 52/2012 г.), ищецът е акционер, притежаващ 17 000 акции от капитала на дружеството. С Решение № 5/12.01.2016 г., постановено по т.д. № 35/2012 г. е установено, че МЗХ е акционер в дружеството със 170 поименни акции с номинал 100 лв. всяка, представляващи 34% от капитала на дружеството. Решението е влязло в сила на 11.07.2017 г., с оглед на което въпросът за акционерното участие на ищеца е разрешен със сила на присъдено нещо. Изложеното води до извод, че същият е акционер и е активно легитимиран да предяви иска с правно основание чл. 240а от ТЗ.

Неоснователно е направеното възражение за недопустимост на иска поради неприключило производство от ЗДФИ. Изготвеният доклад на ДФИ сам по себе си не е предпоставка за водене на процеса с оглед естеството на исковата претенция – същата е по реда на чл. 240а ТЗ, а не се основава на акт за начет. Дали действително на дружеството са нанесени вреди и техният размер, е предмет на доказване в настоящото исково производство. По отношение направеното от ответника възражение за прекратяване на производството по делото поради това, че ищецът не е отстранил в срок нередовностите в исковата молба, съдът се е произнесъл с последователни определения от 05.04.2022 г. и от 20.06.2022 г. По делото са приети писмените доказателства, представени с първоначалната и допълнителната искова молба, първоначалния и допълнителния отговор, разпитани са свидетели, приети са заключенията по първоначална съдебно – счетоводна експертиза и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза. Съдът е приел като доказателства по делото е представените такива по т.д. № 52/2012 г., подробно описани в протоколно определение от 19.09.2022 г. Страните са представили писмена защита по чл. 149 ГПК, в която доразвиват своите съображения, изложени в хода на производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2005 г. в Търговския регистър с решение от същата дата по ф.д. № 728/2005 г. по описа на Окръжен съд – ••• е вписано акционерно дружество с фирма „Болгарпродукт“ АД, седалище и адрес на управление град •••, ••••• с капитал от 50 000 лв., разпределен в 500 броя поименни акции с номинална стойност 100 лв., от които са внесени 25 000 лв., а останалата част е предвидено, че ще бъде внесена в срок не по-дълъг от 2 години от регистрацията на дружеството. В решението е посочено, че дружеството е с едностепенна система на управление, Съвета на директорите е с мандат 3 години и е в състав: С. Д. (председател), П.С., Д.К., Т.Т. и А.С.. Съгласно чл. 53 от Устава на дружеството, членовете на Съвета на директорите отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно или поради груба небрежност на дружеството, като тази отговорност се реализира по съдебен ред. Съвета на директорите управлява дружеството и решава всички въпроси освен тези от компетентността на Общото събрание, включително придобиване и разпореждане с недвижими имоти, даване на обезпечения, сключване на договори за кредитиране, учредяване на ипотеки и залози (чл. 55). Съвета на директорите избира между членовете си Председател, който ръководи неговата работа съгласно Устава, както и цялостната му дейност. Съвета на директорите избира между членовете си Изпълнителен директор, който може да бъде и Председател. Решенията на Съвета на директорите се вземат с обикновено мнозинство, а решенията за закриване и прехвърляне на предприятия или на значителни части от тях, за съществена промяна на дейността на дружеството, за сключване и прекратяване на договори за дългосрочно сътрудничество и за съществени организационни промени се вземат с мнозинство от 2/3, а по чл. 55 от устава с единодушие (чл. 58).

Договорено е учредяването на акционерно дружество „Болгарсоюзпродукт“ с участници „Союзпродукт“ ООД – •••• и „Болгарпродукт“ АД, като са уточнени основните въпроси – капитал, начин на управление на дружеството, финансово–стопанска дейност и др. На 01.08.2005 г. е сключен договор за възлагане на управление между „Болгарпродукт“ АД и ответника С. Д.. В договора не е посочен срок, договорени са клаузи за неговото разваляне и прекратяване при настъпването на определени обстоятелства.

Съгласно Протокол от Общо събрание на акционерите на „Болгарпродукт“ АД от 05.08.2005 г. е взето решение за увеличаване капитала на дружеството от 50 000 лв. на 5 млн. лв. чрез записване на нови 49 500 бр. акции с номинал 100 лв. всяка, като капиталът е разпределен между акционерите пропорционално на вноските в учредителния акционерен капитал.

На 01.09.2005 г. между Тържищна компания „Марица“ АД и „Болгарпродукт“ АД е сключен договор за сътрудничество, като в чл. 1 от договора е посочен общият предмет – подготовка, организиране и осъществяване на маркетингово проучване, задание за изготвяне на идеен и работен проект за изграждането на дистрибуторски център в гр. •••• – •••, изготвяне на идеен проект и организиране възлагането на работен проект. ТК „Марица“ АД има консултантски функции по договора с оглед на предходни нейни участия в подобни проекти, като срокът на договора е 5 години считано от датата на сключването му. В тази връзка от „Болгарпродукт“ АД са подадени заявка и оферта за маркетингово проучване на 08.09.2005 г. и 19.09.2005 г., а на 21.09.2005 г. е сключен и договор за извършване на маркетингово проучване, впоследствие изменян и допълван с три анекса на стойност 350 000 лв..

На 12.10.2005 г. между „Болгарпродукт“ АД и „Марком“ АД е сключен договор за маркетингово проучване на потреблението на консервирани и замразени храни в ••• и каналите за реализация на стоки на стойност 90 000 лв. Съгласно изготвена пазарна оценка за определяне размера на възнаграждението за проектантски услуги за изготвен идеен проект „Подобект Хладилно стопанство“ пазарната стойност за същите е определена на 104 300 лв.

На 26.09.2005 г. между „Болгарпродукт“ АД и ТК „Марица“ АД е сключен договор за целеви паричен депозит на стойност 1 100 000 лв., обезпечен с издадена запис на заповед в полза на „Болгарпродукт“ АД.

На 22.08.2008.г между „Болгарпродукт“ АД и „Алфаком“ АД е сключен договор за целеви паричен депозит за сума в размер на 273 000 лв. със срок на договора до 31.03.2011 г. Депозитополучателят (в лицето на „Алфаком“ АД) се задължава да използва паричния депозит целево за осъществяване на маркетингово проучване, идеен проект, задание за проектиране, работен проект за Дистрибуционен център за търговия с български храни и напитки в •••• – ••• и търговска дейност в ЕС. Съгласно изготвена пазарна оценка за определяне размера на възнаграждението за извършване на дейностите по договора от 03.10.2010 г. пазарната стойност за същите е определена на 260 100 лв.

На 15.09.2008 г. между „Болгарпродукт“ АД и ТК „Марица“ АД е сключен договор за целеви паричен депозит в размер на 1 150 000 лв. и срок на действие до 31.03.2011 г., обезпечен със запис на заповед. Депозитополучателят (в лицето на ТК „Марица“ АД) се задължава да използва паричния депозит целево за осъществяване на маркетингово проучване, идеен проект, задание за проектиране, работен проект за Дистрибуционен център за търговия с български храни и напитки в •••• – ••• и търговска дейност в ЕС. Съгласно изготвена пазарна оценка за определяне размера на възнаграждението за извършване на дейностите по идейния проект от 03.10.2010 г. пазарната стойност за същите е определена на 183 600 лв.

На 31.07.2007 г. е взето решение на Общо събрание на акционерите на „Болгарпродукт“ АД за удължаване на срока за попълване капитала на дружеството от акционерите, които не са внесли своята част съобразно броя на записаните акции, като мотивите са свързани с продължителността на процеса на преотреждане на земята по българо-руско Акционерно дружество „Болгарсоюзпродукт“ и ••••и район на •••.

С протокол от Общо събрание на акционерите, проведено на 20.03.2008 г., са взети решения за удължаване срока за изкупуване на записаните нови акции, както и за формирането на екипи от специалисти в офиса на Министерство на земеделието и в гр. ••••, както и командироването на представител на „Болгарпродукт“ АД в •••, който да извършва дейност по реализация на проект за изграждане на Дистрибуционен център.

Съгласно Протокол от проведено заседание на Съвета на директорите на „Болгарпродукт“ АД от 02.02.2010 г. са взети две решения. С първото решение е дадено съгласие за участие на дружеството като съдружник на АРИ „Алида“ ДЗЗ – ••• и в неговата инвестиционна програма. В мотивите за това решение е прието, че „Болгарпродукт“ АД може да участва в инвестиционната програма със своя проект за изграждане на Дистрибуционен център за плодове и зеленчуци в ••••, ••• на инвестиционна стойност в размер на 5 млн. долара, който единствен ще може да се изгражда извън ЕС. Условия за участие в този проект и договора на ДЗЗ е внасянето на дялова вноска в размер до 30 000 лева, приемане на целите и задачите на инвестиционната програма и всички други документи, приети и подписани до момента на вземане на решението. С второто решение Съвета на директорите дава съгласие и задължава С. Д., който към този момент е Председател на Съвета на директорите, да преведе на АРИ „Алида“ ДЗЗД – ••• сумата от 30 000 лв. за участие на „Болгарпродукт“ АД в програмата и договора на траншове по заявка на АРИ „Алида“. Видно от съдържанието на протокола, решенията са приети единодушно, като на заседанието са присъствали С. Д. – председател на съвета на директорите, П.С. – изпълнителен директор и Т.Т. – член.

В отделен протокол от 04.02.2010 г. е закрепено споразумението, постигнато в изпълнение на решенията от 02.02.2010 г. Съгласно споразумението Съвета на директорите на „Болгарпродукт“ АД: единодушно взема решение за участие на дружеството като съдружник на АРИ „Алида“ и в неговата инвестиционна програма; дава съгласие и задължава ответника С. Д. в качеството на председател на Съвета на директорите да преведе на АРИ „Алида“ сумата до 30 000 лева за участие на „Болгарпродукт“ АД в проекта и договор на траншове по заявка на АРИ „Алида“ ДЗЗД; съгласие „Болгарпродукт“ АД да стане съдружник на ДЗЗД АРИ „Алида“ – ••• и да придобие дял, съответен на направената вноска; декларативно изявление от страна на „Болгарпродукт“ АД, че е запознат и приема Договора за създаване на АРИ „Алида“ и всички други документи в тази връзка; поемане на задължение от АРИ „Алида“ ДЗЗД – ••• да включи в инвестиционната програма проекта за изграждане на Дистрибуционен център за плодове и зеленчуци в ••••, ••• и осигури финансирането на този проект на „Болгарпродукт“ АД в размер на 5 000 000 лв. В мотивите на споразумението е посочено, че АРИ „Алида“ ДЗЗД е създадено с цел подпомагане финансирането на нейните членове от международни инвестиционни фондове, като основната причина за участието на „Болгарпродукт“ АД в гражданското дружество е желанието да се намери финансиране на проекта за Дистрибуционен център в гр. ••••, тъй като след водене на преговори с всички български банки е отказано финансиране на проекта поради това, че е извън територията на България и Европейския съюз.

На 23.06.2006 г. е проведено Общо събрание на акционерите на „Болгарпродукт“ АД, на което е взето решение за освобождаване на членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността на дружеството през 2005 г. За 2006, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 г. членовете на Съвета на директорите също са освободени от отговорност по смисъла на чл. 221, т. 10 от ТЗ.

С подадения писмен отговор от „Болгарпродукт“ АД след конституирането му като страна в настоящото производство са представени и приети като доказателства протокол от Общо събрание на акционерите, проведено на 21.01.2022 г., на което е взето решение, че Общото събрание препотвърждава правните и фактически действия на председателя на Съвета на директорите С. Д. като представляващ дружеството и на членовете на Съвета на директорите за целия период от 2005 г. до 2021 г. включително. Допълнително във взетото решение е посочено, че не се намират данни за причинени от действията на председателя на Съвета на директорите С. Д. и членовете вреди и препотвърждава освобождаването им от отговорност за целия период от 2005 г. до 2021 г. включително по чл. 240, ал. 3 ТЗ. Освобождаването на С. Д. в качеството на член и председател на Съвета на директорите от отговорност за посочения период включва и действията по сключване на всички договори и предоставяне на суми, които са предмет на исковата претенция.

По делото е изготвено и прието заключение на вещото лице М. Ц. по назначена съдебно-счетоводна експертиза. При изготвянето на експертизата вещото лице е ползвало писмените доказателства, приложени по т.д. № 52/2012 г. на Окръжен съд – •••; ревизионния доклад на АДФИ •••; АНД № 966/2021 г.; представените в производството пред Апелативен съд – Пловдив; документи на място от счетоводството на „Болгарпродукт“ АД (включително счетоводни справки, касови книги, протоколи, фактури и други). В експертизата е дадена обща информация за дружеството. То е създадено на учредително събрание от 20.06.2005 г. с първоначален капитал от 50 000 лв., разпределен в 500 броя акции по 100 лв., като при учредяването му е внесен капитал в половин размер – 25 000 лв. С ПМС № 134/29.06.2005 г. се дава съгласие за придобиване на акции на стойност 1 500 00 лв. от бюджета на МЗГ в капитала на „Болгарпродукт“ АД, което е свързано с увеличаване на самия капитал, като средствата се осигуряват след приемане на решение от Общото събрание на акционерите по този въпрос. С протокол № 1 на Общото събрание на акционерите от 05.08.2005 г. е взето решение за увеличаване на капитала от 50 000 на 5 000 000 лв. чрез записване на нови 49 500 броя акции по 100 лева, пропорционално на записаните вноски при учредяване на АД. В чл. 3 на ПМС № 134/2005 г. е записано:

„Болгарпродукт“ АД ••• да използва осигурените чрез капитала средства в размер на 1 500 000 лв. за финансиране на маркетингово проучване и изработване на идеен проект, задание за проектиране и работен (технически) проект за изграждане на Дистрибуционен център за търговия с български храни и напитки в гр. ••••, •••“.

Вещото лице представя в табличен вид кои са акционери към момента на учредяване и с колко записани поименни акции, като отделно е посочен записания учредителен капитал (50 000 лв.), внесения акционерен капитал до 31.12.2005 г., т.е. след увеличаването (1 531 000 лв.) и невнесения капитал (3 469 000 лв.). Акционери в дружеството са, както следва: Министерство на земеделието и горите; Тържищна компания „Марица“ АД – •••; „Пазар на производителя“ – Пазарджик; „Родопи – плодове и гъби“ ООД; „Стоков пазар“ ЕООД – Раковски; „Вини Сливен“ АД; „Агромаз“ АД – •••; „ГРД“ ЕООД – •••; „Грийнойл“ ЕООД – •••; „Агроинвест – 21“ ЕООД – •••; Т.А.Т.; П.А.С.. Установено е в Доклада на финансовата инспекция при АДФИ, че в балансите и по оборотните ведомости от 2005 г. до 2007 г. включително няма отразяване на сумата на невнесения капитал, което е нарушение на изискването за вярно и честно представяне на информацията пред акционерите и трети заинтересовани лица. Към 31.12.2008 г., когато това нарушение е отразено в одиторски доклад, в баланса на дружеството е посочена сума 3 469 хил. лева, които са по сметка 426 Вземания по записани дялови вноски в раздел А „Записан, невнесен капитал“. С РКО в месец февруари 2012 г. се довнасят в основния капитал по сметка 426 още 28 500 лв. от ТК „Марица“ АД и 12 000 лв. от „Агроинвест – 21“ ЕООД. Впоследствие основният капитал на „Болгарпродукт“ АД остава в размер на 50 000 лв., като сумите от внесените в повече са отнесени в резерв.

При проверка на записванията по баланс и оборотна ведомост за касовата и банкова наличност е видно, че сумата от 1 500 000 лв., предоставена по силата на ПМС № 134/2005 г. за увеличаване на капитала, не е налична като пари за целият период от 2005 г. до момента. Според вещото лице тази сума като пари е била налична единствено към момента на тяхното превеждане по банковите сметки на дружеството, докато не е използвана за придобиване на активи. В подкрепа на този извод се дава допълнително пояснение – капиталът като икономическа категория е паричната стойност на вложените активи в едно предприятие (притежаваните и използваните от него ресурси за дейността му), т.е. това са средствата, чрез които се осъществява дейността на едно предприятие, като тяхното предназначение е да бъдат източник на парични средства за дейността, а не да стоят налични като пари в банкови сметки или в каса.

Вещото лице е извършило проверка в касовата книга на дружеството, започната на 01.12.2011 г. и завършена на 31.12.2021 г. (не прошнурована, листите без номерация). Установени са записвания в следната последователност: 1) за периода 01.01 – 29.02.2012 г. с начално салдо 48 940.96 лв., заприходени с приходно касови ордери общо 61 500 лв.; 2) за периода 01.03 – 31.07.2012 г. с начално салдо 93 250.24 лв. и крайно салдо 93 161.18 лв. Вещото лице приема, че касовата наличност към датата на иска (12.04.2021 г.) е била 93 250 лв. За периода 01.08 – 31.12.2012 г. има записани разходно-касови ордери за сума от 114.91 лв. и крайно салдо 93 046.27 лв. Сравнено по оборотна ведомост и баланс за 2011 г. има равнение на касовата наличност – 48 940.96 лв. и за 2012 г. – 93 046.27 лв. Като краен извод по този въпрос вещото лице подчертава, че водената по този начин касова книга е в нарушение на изискването за хронологична последователност на стопанските операции и води до липса на яснота за датирането на касовите ордери – кога точна е прихода или разхода на пари в касата. За тези години няма запазени първични касови документи – самите ордери. До 2014 г. включително няма хронология на счетоводните операции, като на вещото лице е дадено устно обяснение, че е имало срив в компютъра. От 2015 г. счетоводството е възстановявало данните по вече направени разпечатки от програмата на сметки и оборотни ведомости.

Проведен е обстоен анализ на въпроса за какви цели са разходвани предоставените от МЗГ средства за закупуване на акции и увеличаване на капитала на дружеството в размер на 1 500 000 лв. Тези парични средства са разходвани към три дружества – ТК „Марица“ АД, „Марком“ ООД и „Вини Сливен“ АД, като и трите дружества имат качеството на акционери в „Болгарпродукт“ АД.

На първо място, част от паричните средства са получени чрез банкови преводи по разплащателната сметка на „Болгарпродукт“ АД в банка „Ейч Ви Би Банк Биохим – клон •••“ на два транша: 300 000 лв. авансово на 30.09.2005 г. и 1 200 000 лв. на 10.10.2005 г. окончателно. Впоследствие тези средства са разходвани по различен начин. На ТК „Марица“ АД са преведени 1 348 500 лв., като първоначално е преведена сумата от 300 000 лв. на 30.09.2005 г. по силата на сключен договор от 21.09.2005 г. с предмет „Извършване на маркетингово проучване, разработване на идеен проект и задание за изготвяне на идеен проект за Дистрибуционен център (тържище) в гр. ••••, •••“, със срок на договора 6 месеца и цена 350 000 лв. С анекс към договора от 28.09.2005 г. страните се договарят възложителят „Болгарпродукт“ АД да предостави на изпълнителя ТК „Марица“ АД авансово и под формата на паричен заем сума от 300 000 лв. с допълнение, че сумата ще бъде компенсирана при цялостно изпълнение на задачата с изготвяне на окончателна фактура и няма посочена лихва. С втори анекс от 24.03.2006 г. се продължава срока на договора – до 90 дни от датата на отреждане на терена за Дистрибуционен център от руската страна, липсата на който води до невъзможност за изпълнение на задачата по договора. Втори транш на сума в размер на 1 048 500 лв. е преведен на ТК „Марица“ АД на части от 10.10 до 07.12.2005 г. Тази сума е предоставена по силата на друг Договор от 26.09.2005 г. с предмет „Паричен депозит за 1 100 000 лв., сключен между „Болгарпродукт“ АД като депозитодател и ТК „Марица“ АД като депозитополучател под формата на паричен депозит с договорен годишен лихвен процент от 4 %“, а срока на договора е 3 години. По договора депозитополучателя се задължава да използва паричния депозит целево за осъществяване на маркетингово проучване, идеен проект, задание за проектиране, работен проект за Дистрибуционен център за търговия с български храни и напитки в гр. ••••, ••• и търговска дейност в ЕС. За сумата по този договор е издадена запис на заповед на същата дата, подписана от председателя на Съвета на Директорите на ТК „Марица“. Поето е задължение при предявяване на този запис на заповед в срок до 26.09.2010 г. да заплати сумата от 1 100 000 лв. с дължимата лихва. С анекс към договора от 21.08.2008 г. същият е прекратен поради възстановяване в пълен размер на депозираната сума, ведно с дължимите лихви.

На следващо място, сума в размер на 90 000 лв. е преведена на 14.10.2005 г. по сметката на „Марком“ ООД, като основание за този превод е договор от 12.10.2005 г. между“Болгарпродукт“ АД като възложител и „Марком“ ООД като изпълнител. Предмет на договора е „Маркетингово проучване на потреблението на консервирани и замразени храни и участие в изработката на идеен проект на хладилни съоръжения и в ••• и каналите за реализация на тези стоки“, като срокът на договора е 9 месеца. С анекс от 19.10.2005 г. страните се договарят възложителят да предостави на изпълнителя като паричен заем авансово сумата от 90 000 лв., без определена лихва. С втори анекс от 24.04.2006 г. страните се договарят за нов срок на договора – 90 дни от датата на отреждане на терена за изграждане на „Дистрибуционен център в гр. ••••, •••“.

Сума в размер на 40 000 лв. е преведена на „Вини Сливен“ АД на 28.12.2005 г. с основание „аванс по договор“. Вещото лице не е изследвало за какъв договор става дума, тъй като такъв не е предоставен за нуждите на експертизата и не е ясно за каква дейност е платена авансово сумата. Така до края на 2005 г. от получените общо 1 500 000 лв. от МЗГ 1 478 500 лв. са предоставени на трите дружества – акционери.

По отношение на счетоводното отразяване разходването на сумата от 1 500 000 лв. вещото лице е изследвало записванията в счетоводството на „Болгарпродукт“ АД по видове сметки и основания за записване. Крайният извод е, че не е коректно счетоводното отчитане на предоставените средства съгласно приетите счетоводни стандарти и спрямо реалното им използване, което води до изкривяване на финансовия резултат и данъчното облагане.

Договорите, които имат за предмет предоставяне на парични средства от „Болгарпродукт“ АД на трети лица в заем или на депозит, кореспондират на счетоводните записвания дотолкова, че сумите, отразени в счетоводството като депозирани при контрагентите по договорите, са реални. Извършените счетоводни операции отразяват само предоставяне на суми/вземания от контрагенти – дебитори, без да е ясно основанието. При сключените анекси към договорите с ТК „Марица“ АД и „Марком“ ООД от 2005 г., при които средствата от 300 000 лв. и 90 000 лв., се предоставят като паричен заем без определяне на лихва, присъства клауза, че сумите, дадени като заем, ще бъдат компенсирани при цялостното изпълнение на договора с изготвяне на фактура. Според вещото лице тази клауза потвърждавала, че реално този безлихвен заем се явява авансово плащане, което ще се компенсира (прихване) при приключване и приемане на възложената работа. При договорите с ТК „Марица“ АД от 26.09.2005 г. и от 15.09.2008 г., както и при договора с „Алфаком“ АД, предмет на които са предоставени парични депозити с определени лихвени проценти, е включена клауза, че лихвата се заплаща в края на договорения период ведно с главницата. Според вещото лице, тази клауза не би следвало да отлага начисляване на приходи от лихви върху предоставените суми като вземане през всяка календарна година, но реално те не са се начислявали и така е избягвано данъчно облагане върху начислен приход от лихви.

Логически свързан с констатациите по въпроси № 3, № 4 и № 5 са изводите на вещото лице по въпрос № 16, в който детайлно са разгледани в хронологичен ред сумите, предоставени от „Болгарпродукт“ АД на ТК „Марица“ АД, „Алфаком“ АД, „Марком“ ООД, „Асоциация за развитие на икономиката“ (АРИ), С.К. и П.С.. Констатациите по въпрос № 16 отразяват в по-голяма пълнота и подробности предоставените суми, а хронологичният ред позволява да се извърши съпоставка с приходно-разходните документи. През 2005 г. „Болгарпродукт“ АД е предоставило на ТК „Марица“ 1 348 950 лв., от които 300 000 лв. са предоставени на 30.09.2005 г. по договор от 2005 г., а 1 048 500 лв. са предоставени на части от 10.10 до 07.12.2005 г. по втори договор от 2005 г., като са извършени общо петнадесет авансови плащания на траншове от различни суми (описани от вещото лице в табличен вид). През същата 2005 г. още 450 лв. са предоставени, като са записани по дебита на сметка 498 Други дебитори. През 2008 г. са предоставени отново 1 068 000 лв., разпределени първоначално на 1 018 000 лв. по договор плюс 50 000 лв., предоставени по банка и каса (с РКО от 09.11.2005 г.), като банковите преводи са общо осем на брой за периода от 19.09.2008 г. до 05.12.2008 г. През 2011 г. са предоставени общо 48 300 лв. като касови плащания с РКО за периода от 31.10.2011 г. до 31.12.2011 г. Относно основанието за плащане на тези суми важи изцяло посоченото в отговорите по въпрос № 3 от експертизата. Относно сумата от 1 018 500 лв. е посочено, че същата е предоставена на основание договор от 15.09.2008 г. с предмет „Целеви паричен депозит за 1 150 00 лв., сключен между „Болгарпродукт“ АД като депозитодател и ТК „Марица“ АД като депозитополучател с договорена лихва в размер на 6 % годишно върху предадената сума в срок до 31.03.2011 г. За предоставените суми от 50 000 лв. през декември 2008 г. и 48 300 лв. през 2011 г. няма сключени договори.

От така предоставените суми са възстановени на „Болгарпродукт“ АД: за 2006 г. – ПКО общо 2450 лв.; за 2008 г. – общо 1 443 000 лв.; за 2009 г. – 5000 лв.; за 2010 г. – 45 000 лв.; за 2011 г. – 63 400 лв.

ТК „Марица“ АД е възстановила на „Болгарпродукт“ АД суми в размер на 89 082.13 лв., които са осчетоводени по сметка 721 Приходи от лихви през 2010 г. и 2011 г. Равносметката от всички така предоставени и възстановени суми е, че към 31.12.2012 г. ТК „Марица“ АД остава в задължение към „Болгарпродукт“ АД със сума в размер на 906 400 лв., която включва неиздължени средства от 2005 г. до 2012 г. Но с решение № 131/22.12.2014 г. на Окръжен съд – •••, по дело, образувано по иск от ТК „Марица“ АД и ответник „Болгарпродукт“ АД е прието, че от присъдените задължения 1 792 900 лв. са дължими само 887 950 лв., каквато е и крайната неиздължена сума.

На „Алфаком“ АД през 2008 г. е предоставена сума от 273 000 лв., като тази сума е изтеглена от ответника С. Д. от депозитната сметка на дружеството в „Загора Финакорп“ АД, като предоставянето е извършено с РКО. Сумата е осчетоводена едва през 2010 г. Основанието за нейното предоставяне е договор от 22.08.2008 г., сключен между „Болгарпродукт“ АД като депозитодател и „Алфаком“ АД като депозитополучател за целеви депозит в размер на 273 000 лв. за срок до 31.03.2011 г. с годишна лихва от 6 % върху предадената сума до връщането й. В договора е включена клауза, че лихвата се заплаща в края на договорения период, ведно с главницата. „Алфаком“ АД се задължава да използва сумата целево за осъществяване на маркетингово проучване, идеен проект, задание за проектиране и работен проект за Дистрибуционен център за търговия с български храни и напитки в ••••, ••• и търговска дейност в ЕС“. Вещото лице е категорично, че по този договор няма възстановяване на суми, но тази констатация важи само до срока на договора (31.03.2011 г.), тъй като на експертизата е представена фактура № 7039/30.05.2019 г., издадена от „Алфаком“ АД към „Болгарпродукт“ АД на стойност 281 000 лв. с основание „Съгласно протокол от 19.12.2018 г. за частично извършена и приета работа по Договор от 22.08.2008 г.“. По тази фактура е закрито вземането от 273 000 лв. по договора.

На „Марком“ ООД са предоставени 90 000 лв. с платежно нареждане на 14.10.2005 г. на основание сключен договор от 12.10.2005 г. Вещото лице отбелязва, че по този договор също няма възстановяване на суми, но на експертизата е представена фактура № 1/12.03.2019 г. с основание „Маркетингово проучване“, като по тази фактура е закрито вземането от 90 000 лв. и поради това експертизата приема, че по тази сума няма задължение, след като е фактурираната услугата.

„Болгарпродукт“ АД е станало участник в инвестиционната програма на Асоциация за развитие на икономиката (АРИ) „Алида“ ДЗЗД с внасяне на дялова вноска от 30 000 лв., като вещото лице е установило вноски в размер само на 29 874.84 лв. (сумата е в размер на 29 874.84 лв. на стр. 30 от заключението на вещото лице, тъй като вещото лице е включило към нея и сумата от 200 лв., получена от П.С., както и сумата от 1960 лв., получени от С.К.). По своето основание тези суми е следвало да се осчетоводят в съучастия, а не като вземане. Счетоводните записвания по повод на вноските на АРИ „Алида“ не са коректни и реално не отразяват вноски за участие в друго юридическо лице, а са осчетоводени по сметка 498 Други дебитори. Ето защо вещото лице приема, че не се дължат суми от АРИ „Алида“ към „Болгарпродукт“ АД, респ. не подлежат на възстановяване, тъй като има погрешно осчетоводяване на вноски по дялово участие.

По отношение на физическите лица С.К. и П.С. констатациите са идентични. На първия от тях е предоставена сума в размер на 1960 лв. с РКО от 30.12.2010 г., като няма записано основание и сумата не е възстановена. За същото вземане е записано по сметка 498 квитанция към ПКО за вноска в АРИ „Алида“ от К. за 1960 лв. Макар и счетоводното записване да не е коректно, според вещото лице няма дължима сума от К. към „Болгарпродукт“ АД, респ. същата не подлежи на възстановяване. Аналогично, на С. е предоставена сума в размер на 200 лв. с РКО от 21.02.2011 г., а като основание е записано само „такса“. За това вземане е установено наличието на квитанция към ПКО от 21.02.2011 г. за вноска в АРИ „Алида“ от С. в размер на 200 лв. Няма възстановяване на тази сума, но се приема, че не се коректни самите счетоводни операции и това вземане не е реално, тъй като след представяне на квитанцията е следвало да се осчетоводи според вида му. Ето защо вещото лице приема, че няма дължима сума от това лице, респ. същата не подлежи на възстановяване.

Останалите въпроси, изследвани от експертизата, допълват и разясняват основните констатации на вещото лице по горните въпроси.

По въпрос № 6 вещото лице представя в табличен вид финансовите задължения, които „Болгарпродукт“ АД е поело към трети лица и начина, по който те са отразени в счетоводството на дружеството.

В експертизата е представен подробен анализ на финансовите задължения, които трети лица са поели към „Болгарпродукт“ АД и начина на тяхното отразяване в счетоводството на дружеството. Основен източник на информация е раздел „Вземания на актива“ в балансите на дружеството. Отбелязва се, че по сметка 498 Други дебитори не се е водила аналитична отчетност на разчетните взаимоотношения с отделните контрагенти – дебитори, което води до трудности при определяне на задълженията. Причината е, че по тази сметка са се осчетоводявали и суми, които е следвало да се отнасят към счетоводна сметка 422 Подотчетни лица като взети аванси. В табличен вид са представени за периода 2005 – 2012 г. вземанията към отделните длъжници. Коментирани са и неточностите в счетоводното отчитане.

На 22.08.2008 г. е сключен договор за заем с „Алфаком“ АД, по силата на който са предоставени 273 000 лв. – на части с РКО от 30.09.2008 г. до 23.12.2008 г. и които са осчетоводени чак в 2010 г. и са записани в касовата книга през 2010 г. с РКО с дати от 2008 г. Констатираните суми са платени от С. Д., който е изтеглил тази сума от депозираните пари в „Загора Финакорп“ и не са издадени РКО, за да се осчетоводят от касата в брой. По време на финансовата инспекция на АДФИ съгласно констативен протокол се издават РКО със сумите, дадени на Алфаком и ПКО за същите суми от С. Д.. Според вещото лице, по този начин е допуснато нарушение на нормативните изисквания за документооборота – хронологията на касовите операции, систематичното и хронологично отчитане на счетоводните операции, което води до невярно представяне в баланса на сумата на вземанията, техния вид и длъжниците за 2008 г. Като нарушение се посочва и отразяването на вземанията като краткосрочни – вземания, които ще се реализират в срок до 1 година при положение, че договорите стават дългосрочни, което водело до заблуда на акционерите и други външни потребители на информацията. На следващо място, за отбелязванията по баланса за 2009 г. е нарушено изискването за представяне на вярна и надеждна информация от ГОФ съгласно изискванията на Закона за счетоводството и НСС 1, като това водело до подвеждане на акционерите и трети лица, че има голяма парична наличност, а тя е в трети лица. В обобщение за целия период вещото лице прием, а че задължението на ТК „Марица“ по сметка 498 към 31.12.2012 г. за периода от 2005 г. до 2012 г. е в размер на 906 400 лв., като за сравнение с назначената в производството по т.д. № 52/2012 г. тройна съдебно- икономическа експертиза разликата е в размер на 35 000 лв. Обяснението се намира във факта, че тези 35 000 лв. са погасени през 2010 г. На въпроса търпи ли „Болгарпродукт“ АД загуби вследствие избрания начин на разходване на средствата на обща стойност от 1 500 000 лв. и в какъв размер, вещото лице не се ангажира с категоричен отговор с оглед избрания начин на действие – чрез оторизиране извършване на дейността, определена по ПМС № 134/2005 г. чрез дружества – акционери. Дали би било по–правилно и икономически по-целесъобразно да се работи с други контрагенти и по друг начин се определя като хипотетично от експертизата. Изложено е единствено общото виждане на икономическата логика, че акционерите в дружеството са заинтересувани от развитието и просперитета на акционерното дружество като цяло, но друг е въпросът, че за подпомагане извършването на договорираната услуга не е далновидно и добро управленческо решение да се плати авансово почти пълната цена преди да е извършена договорираната работа.

По въпроси № 9 и № 10 в експертизата е посочено, че установените и описани подробно първични счетоводни документи – ПКО и РКО в Доклада на АДФИ без подписи, без записано основание, без име, фамилия и подпис на съставителя и други реквизити, които са приложени към материалите по делото, са в нарушение на изискванията на Закона за счетоводството.

Описването на първичните документи за прихода и разхода на парични средства в касовата книга (вторичен счетоводен документи) с номериране и датиране не към датата на извършване на събитието, а към края на месеца, в други месеци и дори в други години също е отбелязано като нарушение изискването за хронология на счетоводно записване. От всичко изложено в проучените материали констатацията е, че е допуснато нарушение на изискването за текущо начисляване на операциите по приходи и разходи, произтичащи от сделки и събития – те следва да се осчетоводяват в момента на възникването им и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Това се отнася и за отразяването на стойностите по записания, внесен и невнесен капитал.

В подкрепа на тези изводи вещото лице посочва конкретни примери. В протокол 1 на Общото събрание на акционерите на дружеството от 05.08.2005 г., на което е взето решение за увеличаване на капитала, са взети също така и решения за определяне на месечните възнаграждения на членовете на Съвета на директорите в размер на 4 минимални работни заплати и е избран одитор. За 2007 г. в съставения ГФО (включващ Баланс и Отчет за собствен капитал), погрешно е отразена като основен капитал внесената сума от 1 531 хил. лв., а не записания основен капитал от 5 000 хил.лв., т.е. няма отразяване в позицията невнесен капитал. За ГФО, съставени от 2005 г. до 2007 г. включително, няма одиторска заверка – нарушение на отменения Закона за счетоводството в сила до 01.01.2016 г. От 2011 г. нататък няма одиторски заверки на съставяните и публикувани ГФО, което също е нарушение на Закона за счетоводството до края на 2015 г., когато влиза в сила новия Закон за счетоводството и отпада изискването „Болгарпродукт“ АД да съставя ГФО.

Вещото лице Ц. потвърждава вече установените констатации от извършения одит на АДФИ и предходните икономически експертизи за установени нарушения на Закона за счетоводството в документооборота и счетоводното отчитане при отразяван на стопанските операции и капитал. Отбелязва се, че липсата на аналитичност при контрагентите (пълното разграничаване на движението на разчетите с всеки отделен дебитор); смесването при счетоводните записвания за разчети между дружеството и членове на Съвета на директорите и трети лица (по счетоводни сметки 498 Други дебитори и 422 Подотчетни лица); констатираните пропуски при съставяне на първичните и вторични счетоводни документи; допуснатите грешки при методологията за осчетоводяване на сключените договори създават предпоставки за документално невярно представяне на касовата наличност и разчетите с подотчетни лица и контрагенти. Допуснато е нарушение на нормативните изисквания за документооборота, систематичното и хронологично отчитане на счетоводните операции, което води до невярно представяне в баланса на сумата на вземанията, вида им и длъжниците за 2008 г. – по повод на договора с „Алфаком“ АД. Нарушение е и отразяване на вземанията като краткосрочни – тоест като вземания, които ще се реализират в срок до 1 година, при положение, че договорите са станали дългосрочни. В обобщение, информацията в съставените и публикувани ГФО не винаги през периода от 2005 г. до 2012 г. отговаря на изискванията на чл. 25 от Закона за счетоводството в сила от 2001 г. до 2015 г. включително.

В тази връзка са и отговорите на въпрос № 11 и № 12, съгласно който от всички допуснати нарушения на нормативните изисквания, изброени в експертизата и констатирани в Доклада на АДФИ, които водят до грешки и неравнения в счетоводната информация става ясно, че не са направени точно и последователно всички изброени стъпки при годишното приключване, че не всичко е проверено и има пропуски при анализа на счетоводната информация и съставянето на ГФО.

Относно годишните отчети за дейността, изготвяни от одитори – дипломирани експерт счетоводители, вещото лице достига до изводи, които не съответстват изцяло на отразеното от одиторите. Така, например, е констатирано, че има допуснати нарушения в някои годишни доклади за дейността, които са част от ГФО според Устава. За 2009 г. сумата на Вземанията от дебиторите за 1 086 хил. лв. в Оборотната ведомост са в сметка 498 Други дебитори; в Баланса са записани в раздела на Актива за парични наличности в депозити, а в Доклада за Общото събрание на акционерите са показани като предплатена сума към доставчици. За 2009 г. изброените задължения в годишния доклад са за 61 хил. лв., а в баланса са за 85 хил. лв. За 2010 г. в доклада задълженията са изброени за общо 129 хил. лв., а в баланса са за 113 хил. лв. При заверката на ГФО тези разлики в данните не са отразени от одитора в доклада му.

По въпроси № 13 и № 14 вещото лице е представило в табличен вид приходите и загубите на годишна база за дружеството. Въз основа на тези данни вещото лице предлага своето обяснение относно причините за реализираните от дружеството загуби, които произтичат от обстоятелството, че дружеството няма извършвана стопанска дейност и има приходи само от лихви, а е правило разходи за заплати и осигуровки на членовете на борда на директорите, разходи за материали, за ДМА – канцеларско оборудване и консумативи, за командировки и други. Посочва се, че голяма част от разходите е за заплати и осигуровки на петимата членове на Съвета на директорите.

Сумите, предоставени на ТК „Марица“ АД, „Марком“ ООД и „Алфаком“ АД и тяхното погасяване в течение на времето са обект на изследване в допълнителната съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. Ц.. По отношение на задължението на ТК „Марица“ АД към „Болгарпродукт“ АД в размер на 906 400 лв. са констатирания погасявания от 2012 г. до 2018 г., като към 31.12.2019 г. задължението вече е в размер на 698 400 лв. С решение на Съвета на директорите от 14.03.2022 г. се признава, че сумата от 183 600 лв. е възнаграждение за извършената и оценена работа от ТК „Марица“ АД по договорите от 2008 г. за изготвяне на идеен проект „Дистрибуторски център за български хранителни продукти •••• – •••“ и с нея се намалява задължението по получените и невъзстановени суми. В крайна сметка към 31.12.2022 г. и към датата на изготвяне на допълнителното заключение задължението на ТК „Марица“ АД вече е в размер на 514 800 лв. дебитно салдо по счетоводна сметка 445 Присъдени вземания.

По отношение на издадената фактура № 7039/30.05.2019 г. от „Алфаком“ АД към „Болгарпродукт“ за 281 000 лв. има осчетоводяване и при двете дружества. С тези операции срещу възникналото задължение за заплащане на услугата от 281 000 лв. към „Алфаком“ АД се прихваща тяхното задължение от 273 000 лв. по договора от 22.08.2008 г. за целеви депозит. Няма начисляване на ДДС по тази фактура, тъй като издателят не е регистрирано лице по ЗДДС.

По отношение на издадената фактура № 1/12.03.2019 г. от „Марком“ ООД към „Болгарпродукт“ АД за 90 000 лв. има осчетоводяване и при двете дружества. С тези операции срещу възникналото задължение за заплащане на услугата от 90 000 лв. на „Марком“ ООД се закрива и прихваща задължението от 90 000 лв. по договора от 12.10.2005 г. за целеви депозит. Няма начисляване на ДДС по тази фактура, тъй като издателят не е регистрирано лице по ЗДДС.

„Алфаком“ АД е предало материалите по договора за „Маркетингово проучване за Дистрибуционен център за български хранителни продукти в гр. ••••“, като „Марком“ ООД е предал материалите по изпълнено задание по договора от 12.10.2005 г. за „Маркетингово проучване на потреблението на консервирани и замразени храни и участие в изработката на идеен проект на хладилни съоръжения в ••• и каналите за реализация на тези стоки“. На въпроса дали тези материали представляват активи и отразяват ли се върху баланса на „Болгарпродукт“ АД вещото лице приема с много условности, че те могат да се разглеждат като дълготрайни нематериални активи. Това обаче е следвало да се направи още през 2011 г., тъй като именно тогава тези разработки са носели бъдеща икономическа изгода. След 2010 г. се е стигнало в реализацията на този проект от идейната до развойната фаза, защото е създадено смесено руско – българско предприятие „Союзболгарпродукт“ ООД, в който „Болгарпродукт“ АД е с 50 % дялово участие и чийто предмет на дейност е именно реализацията на Дистрибуционния център. На смесеното дружество е предоставен с Акт на Министерство на земеделието на Руската федерация от 2011 г. терен от 5 хектара (50 декара) земеделска земя в землището на гр. •••• за срок на ползване 49 години. С тези съображения вещото лице приема, че предадените материали, дори и да се разглеждат като актив, тяхната стойност не влияе върху намалението на пасива, защото задълженията на „Алфаком“ АД и „Марком“ ООД към „Болгарпродукт“ АД също са актив, защото представляват негови вземания. Този извод се потвърждава и от разпита на вещото лице в с.з. от 10.04.2023 г., в който е посочено, че всички вземания на „Болгарпродукт“ ООД са актив, който в бъдеще може да бъде оползотворен.

В с.з. вещото лице пояснява още, че общото впечатление от нейните констатации е за зле водено счетоводство на „Болгарпродукт“ АД – не е водено редовно, допуснати са сериозни пропуски и грешки. Относно предоставените суми по договорите на „Алфаком“ АД и „Марком“ ООД се уточнява, че същите не са осчетоводени като актив, а е следвало да се осчетоводят. Обяснението за този проблем е, че те са били осчетоводени като разход. Ако са били осчетоводени като актив, те са щели да доведат до намаляване на пасива.

По делото са разпитани свидетелите И. Р. и Я. П.. Свидетелката Р. е дългогодишен счетоводител в „Болгарпродукт“ АД, включително и след пенсионирането си. Описва организацията на счетоводството в предприятието, както и ползваните програмни счетоводни продукти. Пояснява, че рядко са извършвани корекции в счетоводната програма, но под „корекция“ следва да се разбира не промяна на суми, а само преминаване от една сметка в друга сметка, при това само според указанията на одитор. Потвърждава, че постоянно е изпращала счетоводна информация в Министерство на земеделието и горите, но оттам никога не връщали отговор и нито веднъж не били изразили своето недоволство от така предоставената счетоводна информация.

Свидетелката П. е била дългогодишен касиер-счетоводител на „Болгарпродукт“ АД и ТК „Марица“ АД. Според нея всички приходни и разходни ордери са били попълвани точно и коректно и всички са били отразявани в счетоводната програма. Понякога това се е случвало на следващия месец, ако няма голямо движение на суми през конкретния месец, но винаги е било извършвано и не се отразявало върху крайния счетоводен резултат.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 240а ТЗ. Преди да се произнесе по съществото на спора, съдът намира за необходимо да се произнесе по възраженията на ответника относно активната процесуална легитимация на ищеца и относно погасителната давност.

На първо място, активната процесуална легитимация на иска по чл. 240а ТЗ е специфична – твърди се настъпването на имуществените вреди в патримониума на дружеството, но законът чрез разпоредбата на чл. 240а ТЗ дава право на акционерите, притежаващи 10% от капитала на дружеството да предявят иск за присъждане на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди. Така ищецът предявява иск в защита на чуждо материално право, за което е изрично овластен от закона, следователно той има качеството на процесуален субституент. Въпреки това, субституента е страна по смисъла на чл. 26, ал. 1 ГПК и спрямо него важат както силата на пресъдено нещо, така и изпълнителната сила на осъдителното решение. Именно защото не е носител на спорното материално право субституентът не може да извършва действия на разпореждане с него.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ГПК по дело, по което е предявено чуждо право се призовава като страна и лицето, чието право е предявено. Това означава, че наред с процесуалния субституент съдът служебно трябва да конституира като страна и носителя на материалното право, за да се разпростре СПН и по отношение на тази страна. В изпълнение на тази разпоредба и на указанията, дадени с решение № 260200/13.07.2021 г. по в.т.д. № 520/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, в настоящото производство е конституирано дружеството „Болгарпродукт“ АД.

От събраните по делото доказателства не се установява, че към момента на предявяване на иска Министерството на земеделието не е акционер в дружеството, поради което възражението в тази насока е неоснователно.

На следващо място, в настоящото производство е отправено възражение за погасяване на иска по давност. Това възражение е неоснователно. Когато се претендира обезщетение за причинена вреда, правото на иск се поражда с настъпването на вредата за търговеца, но докато управителят изпълнява функциите си давност не тече, съгласно изричното правило на чл. 115, б. „д“ ЗЗД. Давността за вземането на дружеството срещу управителя тече от момента на освобождаването му, т.е. от прекратяването на правоотношението му като управител. Именно от този момент може да се приеме, че давността не следва да се счита за спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. "д" ЗЗД.

В настоящият случай няма данни ответникът С. Д. да е бил освобождаван от длъжност като председател на Съвета на директорите нито към момента на първоначалното предявяване на иска (12.04.2012 г.), нито към момента на връщане на делото за ново разглеждане и образуване на настоящото производство, нито към момента на приключване на устните състезания по делото (по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК).

В решение № 177 от 11.08.2014 г. по т. д. № 66/2012 г на ВКС е възприето разрешението, че вземанията на дружеството с ограничена отговорност срещу управителя се погасяват с изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „б“ ЗЗД. Дори и да се приеме, че цитираното решение касае конкретно управител на ООД и не е относимо към акционерно дружество, то и при прилагане на общата петгодишна давност изводът отново е същият – исковата претенция не е погасена по давност. В този смисъл, не е необходимо да се търси аналогия между отговорността по чл. 145 и чл. 240а ТЗ, за да се отхвърли възражението за настъпила погасителна давност, тъй като този извод се основана на чл. 111, б. „б“ ЗЗД.

Имуществената отговорност по чл. 240а ТЗ е специфична отговорност и не следва да бъде приравнена към обикновената договорна отговорност, регламентирана в ЗЗД. От една страна, безспорно между членовете на Съвета на директорите и акционерното дружество съществува мандатно отношение по силата на чл. 233 ТЗ, което има своята основа в договора за поръчка и договора за управление, но за това мандатно отношение важат и редица специални норми на ТЗ. От друга страна, анализа на разпоредбите на чл. 240а и чл. 240 ТЗ сочи, че предпоставките за имуществената отговорност на членовете на Съвета на директорите до известна степен съвпадат с предпоставките на деликтната отговорност, поради което в практиката се използва придобилото гражданственост понятие „управителски деликт“. Употребата на тези понятия, обаче, не следва да води до смесване на деликтната отговорност и отговорността по чл. 240а ТЗ, тъй като последната е специфичен вид имуществена отговорност. Върху органното правоотношение между управителния орган и акционерното дружество се наслагва и второ правоотношение – договорно. Така освен правата и задълженията, които произтичат от сключения договор, за членовете на Съвета на директорите по всички неуредени въпроси важат вменените им от закона права и задължения.

В конкретния случай отношенията между „Болгарпродукт“ АД и ответника С. Д. са на договорна основа, доколкото между тях е сключен договор за възлагане на управление на 01.08.2005 г. Основните функции и задължения на ответника в качеството му на председател на Съвета на директорите са свързани с изпълнението на решенията, взети от органите на дружеството и неговото представителство в отношенията му с всички трети лица. В този смисъл, за ответника освен посоченото в чл. 2 от договора важат и останалите, незасегнати от договора функции и задължения, които той има по силата на чл. 233 – 237 ТЗ.

За да се ангажира отговорността на членовете на изпълнителните органи на дружеството по смисъла на чл. 240а ТЗ, трябва да е налице следният фактически състав – вреда; деяние (действие или бездействие, в които се е изразило лошото управление); противоправност в поведението на член на управителния орган; причинна връзка между деянието и вредата; вина (субективно отношение към деянието и вредата на натовареното с управленските функции лице). Това е специална имуществена отговорност, която произтича едновременно от договорното правоотношение на члена на Съвета на директорите с дружеството (т.нар.мандат) и от разпоредбите на закона, регламентиращи органното представителство и функциите на членовете на управителните органи да организират и управляват дейността и имуществото на АД. При това основен критерий за управлението е то да бъде извършвано с грижата на добрия търговец. Този вид имуществена отговорност е винаги резултатна – ако бъдат доказани, подлежат на обезщетяване в пълен размер настъпилите вредите, които АД реално е претърпяло вследствие на лошото управление. Естеството и характера на вредите може да бъде различно и зависи от всеки конкретен случай. В това число се включва и хипотезата, когато действията или бездействията намират израз в неупражняване на контрол от страна на член на Съвета на директорите и в резултат се е стигнало до причиняване на неоправдан разход, загуба или липса на парични средства или имущество. Независимо от конкретните вреди, общото за всички случаи е, че вредите трябва реално да са се отразили върху патримониума на управляваното дружество – вредите не могат да имат предполагаемо въздействие върху патримониума на дружеството, а следва да се докаже и установи, че е настъпило реално намаляване или загуба в този патримониум и това намаляване или тази загуба впоследствие не са възстановени или репарирани по някакъв начин.

При разглеждане на въпроса за основателността на исковата претенция за реализиране на имуществената отговорност на членовете на управителния орган на дружеството се поставя въпроса за наличието или липсата на решение на Общото събрание на акционерите за освобождаване членовете на управителния орган от отговорност. Това решение е едностранно волеизявление на АД, с което на практика се одобрява управлението на дружеството и се заявява, че то няма претенции срещу членовете на управителния орган за обезщетяване на вреди от конкретно правонарушение.

Нужно е да се спомене, че въпросът за това дали даден член на съвет е освободен или не от отговорност е въпрос по същество на спора, т.е. касае основателността, а не допустимостта на исковата претенция.

С иска по чл. 240а от ТЗ малцинството упражнява право на дружеството от свое име, без да е необходимо съдействие или насрещно поведение от страна на дружеството. Малцинството е титуляр на правото на иск, макар да не е титуляр на спорното материално право. Обстоятелството, че ответниците са освободени от отговорност с решение на ОС на дружеството не е пречка за ангажиране на тяхната отговорност по реда на чл. 240а ТЗ.

Общото събрание на акционерите гласува такова решение по целесъобразност, поради което то и не може да бъде предмет на съдебен контрол. Систематичното място на чл. 240, ал. 3 ТЗ сочи, че вземането на решение от Общото събрание за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите не е пречка за предявяване на иск за търсене на отговорност от тях за вреди, причинени на дружеството, от акционери, притежаващи поне 10 на сто от капитала на дружеството съгласно чл. 240а ТЗ.

Решението за освобождаване от отговорност на членове на Съвета на директорите няма абсолютно действие – така, например, то не обхваща вреди от поведение, което не е било достояние на акционерите, образуващи върховния орган на дружеството, за да може същият да формира обосновано волята си за снемане на отговорност на конкретния член на Съвета на директорите. Решението за освобождаване от отговорност се отнася само до поведението на управляващото търговеца лице, което е било известно на дружеството – документирано е надлежно в счетоводството и в останалите дружествените книги. Поради това, макар определено вредоносно действие да е осъществено в период, който попада в обхвата на решение на Общото събрание по чл. 221, т. 10 от ТЗ, същото не би имало действие по отношение на вреда, която обективно е установена в патримониума на дружеството на по-късен етап. Обяснението се корени във факта, че към датата на вземане на решението акционерите не са имали възможност да узнаят, респ. да установят съществуването на подобна вреда, а това е пряко свързано с правото на акционера да взема информирано решение при гласуване на подобни решения, включени в дневния ред на Общото събрание. При тези изводи естеството на решение за освобождаване от отговорност на член на съвета на директорите съгласно чл. 221, т. 10 от ТЗ предпоставя предварително наличие и анализ на информация за финансовото състояние на дружеството и конкретните действия на този член на съвета.

Следователно, следва да е налице конкретно решение за освобождаване на члена от отговорност след изготвяне и приемане на годишен финансов отчет и доклад за дейността на съвета на директорите за съответния период, защото по този начин се установява информираност на акционерите за конкретното действие - в случая за сключването на договорите от ответника С. Д. и за плащането по които ищецът твърди, че са причинени вреди на дружеството „Болгарпродукт“ АД. Като се отчита датата на изготвяне на отделните годишни финансови отчети, които са представени като доказателства в производството и са обект на изследване от експертизата, решенията за освобождаване от отговорност са взети след изготвянето на годишния отчет. Освен това за извършените от ответника Д. сделки има документи и счетоводни ведомости в счетоводството на дружеството и Общото събрание на акционерите е имало възможност да се запознае с тях, за да се информира какво е съдържанието на договорите, на какво основание са сключени и какви плащания или погасявания на суми са извършвани по тях.

Съдът отчита и че само в полза на акционерите са уредени малцинствени права, за разлика от другите търговски дружества. Дори да се приеме, че с решението си за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за конкретна отчетна година мнозинството акционери опрощават вредите, нанесени на АД, това не може да засегне изрично уреденото индивидуално право на малцинството да търси отговорност по чл. 240а ТЗ. Да се постави като предпоставка за воденето на този иск да не е налице взето решение за освобождаване от отговорност или решение на ОС на акционерите за водене на този иск, означава да се отрече възможността на миноритарните акционери да защитят правата си. Противното тълкуване би обезсмислило изобщо защитата по чл. 240а ТЗ – в такъв случай ще се окаже, че правото на миноритарните акционери да предявят иск е изпразнено от съдържание, защото във всяка подобна хипотеза като настоящата ще бъде достатъчно мнозинството да вземе решение за освобождаване от отговорност и правото на иск по чл. 240а ТЗ ще се окаже блокирано, т.е. лишено от реално съдържание. Освен това граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 240а от ТЗ показва, че има само едно изискване за упражняване правото на иск за търсене отговорност на член на СД за вреди, причинени на АД – то да бъде упражнено от акционер, притежаващ поне 10% от капитала на дружеството, без други законови изисквания, докато уредбата на решенията за освобождаване от отговорност е в чл. 240, ал. 3 ТЗ и важи изцяло за случаите, когато искът се предявява от самото дружество, а не от негов процесуален субституент.

Това произтича и от характера на акционерното дружество като капиталово дружество, чийто капитал се сформира от множество акционери – правата на отделните групи акционери следва да се защитят и средствата за тази защита са различни, ето защо Търговският закон е предоставил няколко отделни възможности в тази насока, включително и правото на миноритарните акционери по чл. 240а ТЗ (отделно от тях са възможностите по чл. 240, ал. 2 и чл. 240б, ал. 3 ТЗ). В това е и разликата между ООД и АД - само в полза на акционерите са уредени малцинствени права, докато съдружниците в ООД, които имат по- малко дялове, не разполагат със специална лична защита. Макар и да е налице решение за освобождаване от отговорност на членове на Съвета на директорите за изтекла отчетна година, взето от мнозинството акционери, това не може да засегне изрично уреденото индивидуално право на малцинството да търси отговорност по чл. 240а ТЗ. Този извод намира подкрепа и в аргумента, че за предявяване и успешно провеждане на иска по чл. 240а ТЗ в случая е без значение защо дружеството само не търси отговорността за вреди в своя полза. Ето защо и в хипотезите, в които бездействието на АД е в резултат не от пасивност на органите му, а от обвързаността им с изрично решение на мнозинството акционери да не се търси отговорност от членовете на управителните органи, бездействие само по себе си е достатъчно, за да легитимира малцинството (миноритарните акционери) с иска по чл. 240а ТЗ. И в това може да се намери обяснението за въвеждането на правната уредба на иска по чл. 240а ТЗ - този специален иск на малцинството е достатъчна гаранция за правата на акционерите срещу злоупотреба на управляващо мнозинство и средство да преодолее конфликта на интереси между дружеството (като юридически лице) и мнозинството акционери (като персонален субстрат).

С оглед на изложеното, представените като доказателства решения на Общото събрание за освобождаване на членовете на Съвета на директорите от отговорност първоначално за периода от 2005 г. до 2016 г. включително, а след това и повторното препотвърждаване на това решение за периода от 2005 г. до 2021 г. включително, не препятстват правото да се упражни този иск и да се разгледа по същество, което означава съдът да провери дали са налице предпоставките за реализиране на отговорността. В този смисъл отразеното в решението на Общото събрание на акционерите от 21.01.2022 г., че не се намират данни за причинени от ответника вреди, е въпрос който подлежи на самостоятелно изследване в исковото производство. Противопоставянето от ответника с възражение срещу иска на миноритарните собственици, че е освободен от отговорност има значение като част от защитната му теза, но не и обвързващо съда действие. То може да бъде взето предвид при съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото. Съобразно представените доказателства изводите на съда могат да съвпаднат или да не съвпаднат с така изразената воля на Общото събрание в представеното решение.

Ето защо основателността на исковата претенция е обусловена от това, дали поведението на ответника е противоправно, дали е причинило вреда на ищеца, да е налице пряка и непосредствена причинна връзка и дали действията на ответника са виновни.

Отговорът на въпроса за противоправността е свързан с извършване на преценка дали е или не е налице действие, извършено в нарушение на законови изисквания по отношение дейността на членовете на Съвета на директорите. Основното твърдение в исковата молба и уточняващите към нея молби е, че ответника С. Д. е действал в нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ и съдът следва да анализира дали е нарушен фактическия състав за извършване на разпоредителни действия, регламентиран в тази разпоредба.

Общото правило е, че разпореждането с имущество или активи на акционерно дружество зависи от преценката на акционерите. Това тяхно правомощие произтича от факта, че те са носители на правото на дивидент и правото на ликвидационен дял, съразмерно с номиналната стойност на притежаваните акции, и в съответствие с това са титуляри и на правото да вземат решения чрез гласуване в общото събрание - за сключване на разпоредителни сделки с имуществото на дружеството, както и да определят реда и правилата за разпореждане в случаите, когато те не са уредени с императивни норми на закона. Една от проявните форми на разпоредителната власт на акционерите е разпоредбата на чл. 236, ал. 2, т. 1 - 3 от ТЗ, която предвижда изрично определени категории правни сделки да се сключват само по решение на общото събрание на акционерното дружество. Тази изключителна компетентност на Общото събрание произтича от характера и правните последици на сделките, които обременяват дружественото имущество значително и имат разпоредително действие, поради което за сключването им се изисква съгласуване от страна акционерите под формата на решение на Общото събрание. Допустимо е акционерите да овластят изрично с устава управителните органи (Съвет на директорите или Управителен съвет), да сключват сделки по чл. 236, ал. 2, т. 1 - т. 3 от ТЗ, като в този случай за валидността на сделката се изисква единодушно решение на Съвета на директорите, съответно решение на Управителния съвет, взето след предварително разрешение на Надзорния съвет. Ако бъде взето решение на Съвета на директорите или на Управителния съвет за сключване на сделка по чл. 236, ал. 2, т. 1 - т. 3 от ТЗ, без да има изрично овластяване с устава на дружеството, такова решение ще бъде взето от некомпетентен орган и поради това ще бъде нищожно.

В устава на „Болгарпродукт“ АД липсва изрично овластяване от страна на акционерите в полза на Съвета на директорите, по силата на което последният да взема решения за сключване на сделки от вида на тези, които са изброени в чл. 236, ал. 2, т. 1 – 3 ТЗ. В чл. 5 от устава е посочено, Съвета на директорите управлява дружеството и решава всички въпроси освен тези от компетентността на Общото събрание, включително придобиване и разпореждане с недвижими имоти, даване на обезпечения, сключване на договори за кредитиране, учредяване на ипотеки и залози. Граматическото и логическото тълкуване води до извода, че с употребата на израза „освен тези от компетентността на Общото събрание“ всъщност акционерите са запазили за себе си компетентността да вземат решения относно посочените сделки и не са възлагали тази компетентност на Съвета на директорите. Останалите видове решения, регламентирани в чл. 58 от Устава, касаят закриване и прехвърляне на предприятия или на значителни части от тях, за съществена промяна на дейността на дружеството, за сключване и прекратяване на договори за дългосрочно сътрудничество и за съществени организационни промени, за които се изисква и квалифицирано мнозинство или единодушие.

От събраните по делото доказателства, включително и в производството по т.д.

№ 52/2012 г. на ХОС, не се установява Общото събрание на акционерите да е вземало изрични решения за сключването на сделките с „Марком“ ООД, „Алфаком“ АД и ТК „Марица“ АД, по които са изплатени процесните суми, претендирани като вреди. Следователно, следва да се извърши проверка дали така сключените договори попадат под хипотезата на чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ – с други думи, следва да се установи дали ответникът се е разпоредил с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет. По смисъла на чл. 29, ал. 1 от Закона за счетоводството (в сила от 01.01.2016 г.) годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение (аналогична разпоредба със същото съдържание съществува и в чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството, действал към момента на сключването на процесните сделки). Данните за стойността на активите се съдържат в счетоводния баланс.

От изготвената експертиза и приетите писмени доказателства по делото се извличат съответните данни за подобна преценка. По реда на тяхната хронология, първо е сключен договор с „Марком“ ООД на 12.10.2005 г. за сума от 90 000 лв., след това договора с „Алфаком“ АД на 22.08.2008 г. за сума от 273 000 лв., на следващо място договорът с ТК „Марица“ АД от 15.09.2008 г. за сума от 1 018 500 лв. Впоследствие са изплатени сумите към „Асоциация за развитие на икономиката Алида“, С.К. и П.С. по отношение, на които не се твърди, че са платени в нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ, а че са платени без правно основание (платената сума от 29 874.84 лв. към „Асоциация за развитие на икономиката Алида“ с няколко отделни плащания в периода от 01.04.2010 г. до 21.02.2012 г., и сумата от 1960 лв., получена от С.К. на 30.12.2010 г. и сумата от 200 лв., получена от П.С. на 21.01.2011 г.). В този смисъл, изводите са следните:

-по отношение на договор с „Марком“ ООД на 12.10.2005 г. за сума от 90 000 лв.

– в случая няма как да бъдат ползвани данните на последния заверен годишен финансов отчет по смисъла на чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ, тъй като такъв не е съставен по надлежния ред и съответно не е представен като доказателство. Съдът може да се позове единствено на данните от Годишния отчет за 2005 г. (на л. 687, том 2 от т.д. № 52/2012 г.), но този отчет е приложим за предприятия, които не съставят баланс. В него не е отразена стойността на активите – графите за приходи, включително и графата „Дълготрайни материални и нематериални активи“ код на реда 1554, както и графата „Балансова стойност на продадени активи“ код на реда 1010 не са попълнени. И за следващата 2006 г. е съставен само Годишен отчет на предприятията, несъставящи баланс, в който също не е посочена стойността на приходите, включително на дълготрайните материални и нематериални активи, респ. балансовата стойност на продадените активи. При това положение липсва точна стойност на активите на дружеството и не е възможно да се направи категоричен извод дали със сключената сделка е извършено разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет по смисъла на чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ. В тази част исковата претенция се явява недоказана.

-по отношение на договор с „Алфаком“ АД на 22.08.2008 г. за сума от 273 000 лв. и договор с ТК „Марица“ АД от 15.09.2008 г. за сума от 1 018 500 лв.– съгласно данните на счетоводния баланс за 2008 г. общата стойност на всички активи е в размер на 4 838 000 лв. (на л. 666 – 667, том 2 от т.д. № 52/2012 г.). Половината от стойността на активите е в размер на 2 419 000 лв., а сумите по договора с „Алфаком“ АД и ТК „Марица“ АД е в размер на 1 291 500 лв. (273 000 лв. + 1 018 500 лв.), т.е. под законово изискуемата стойност на активите. Следователно, сделката не е сключена в нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ, за което да се изисква вземането на решение от страна на Общото събрание на акционерите.

С горните изводи се дава отговор на въпроса, дали ответникът е извършил действия, които са противоправни като извършени в нарушение на законови изисквания в качеството си на член на Съвета на директорите. Тези изводи са достатъчни, за да се приеме, че не е налице един от елементите на фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 240а ТЗ. Настоящият съдебен състав намира, че не от доказателствата по делото не се доказва и друг елемент от фактическия състав – наличието на вреда. В чл. 236, ал. 4 ТЗ е посочено, че лицето, сключило съответните сделки, отговаря пред дружеството за причинените вреди, но това не означава, че настъпването на вредите се презюмира. Самият факт на сключване на сделка от посочените в ал. 2 на чл. 236 ТЗ (а както се установи процесните сделки не попадат в тази хипотеза) само по себе си не е достатъчно, за да възникне отговорност за член на управителния орган. Дори и да е сключена сделка в нарушение на изискванията по чл. 236, ал. 2 ТЗ, вредата трябва да се докаже.

В тази връзка е нужно да се спомене, че вреда е всяка невъзможност да се увеличи имуществото на дадено лице (пропусната полза) или всяко намаляване имуществото на това лице (претърпяна загуба). Както вече се посочи, вредите трябва реално да са се отразили върху патримониума на управляваното дружество, т.е. следва да се докаже и установи, че е настъпило реално намаляване или загуба в този патримониум и това намаляване или тази загуба впоследствие не са възстановени или репарирани по някакъв начин.

Не може да бъде споделен аргумента, че за ответника в качеството на председател на Съвета на директорите липсва изрична забрана като изпълнителен член на Съвета на директорите да извършва плащания за сметка на дружеството. Напротив, именно функциите му на председател на Съвета на директорите го задължават с по-голяма отговорност да разпорежда извършването на плащания само тогава, когато има налице основание за тяхното извършване – всяка една парична сума трябва да бъде изплатена и преведена при наличието на определено задължение или вземане, произтичащо от конкретен облигационен юридически факт.

В конкретния случай не могат да се установят нито пропуснати ползи, нито претърпени загуби за дружеството в резултат на сключените сделки и платените суми. Целта за учредяването на „Болгарпродукт“ АД е създаването на смесено българо – руско търговско дружество и изграждането на Дистрибуционен център за търговия с български храни и напитки в гр. ••••, •••, като са предприети и подготвителни действия в тази насока (л. 141 – 171, том 1 от т.д. № 52/2012 г.). Именно с тази цел е увеличен и капитала на дружеството с 1 500 000 лв., съгласно ПМС № 134/29.06.2005 г. Сделките с „Марком“ АД на 12.10.2005 г., с „Алфаком“ АД на 22.08.2008 г. и с ТК „Марица“ АД на 15.09.2008 г. са сключени именно за постигане целите на дружеството и предмета на всяка една от тези сделки е подчинен или свързан с реализирането на проекта за изграждане на Дистрибуционен център в гр. ••••. Имайки предвид мащабите на този проект, са били необходими предварителни проучвания и анализи, които са осъществени именно с процесните сделки, за които ищецът твърди, че са нанесли вреди на дружеството. Така, договорът с „Марком“ АД има за предмет маркетингово проучване на потреблението на консервирани и замразени храни в ••• и каналите за реализация на стоки. В изпълнение на договора е изготвен и идеен проект „Подобект Хладилно стопанство“, а размера на възнаграждението за този идеен проект е определен с помощта на пазарна оценка, изготвена от експерт – оценител, т.е. възнаграждението не е произволно определено. Договорът с „Алфаком“ АД по същество представлява договор за целеви паричен депозит, който следва да бъде използван за осъществяване на маркетингово проучване, идеен проект, задание за проектиране и работен проект за Дистрибуционен център. А договорът с ТК „Марица“ АД има аналогичен предмет, макар и за друга сума, и също е насочен към подготвителните действия по изграждането на Дистрибуционен център. Следователно, и трите договора са изцяло в интерес на „Болгарпродукт“ АД и обслужват пряко или косвено постигането на основната цел, за която е създадено дружеството. В този смисъл е нелогично да се твърди, че сделките са причинили вреди на дружеството, напротив, те са сключени изцяло за обслужване интересите на същото.

В договора с „Марком“ АД са уговорени и клаузи за неустойки в тежест на неизправната страна. В договорите с „Алфаком“ АД и ТК „Марица“ АД са предвидени изрични обезпечения (запис на заповед), отделно от това клауза за предсрочно връщане на депозита при настъпването на определени обстоятелства, както и отделни клаузи за осъществяване на контрол от страна на „Болгарпродукт“ АД върху начина на използване на депозита. Не без значение е и въвеждането на клауза за възнаградителна лихва в полза на „Болгарпродукт“ АД до връщането на сумата. Всички тези клаузи сочат, че при сключването на договорите интересите на „Болгарпродукт“ АД са били достатъчно защитени с допустими и законни средства, поради което не може да се говори за съзнателен умисъл за увреждане или небрежност от страна на ответника при сключването на сделките. Всички плащания по тях имат своето основание във валидно сключени договори.

Аналогични изводи важат и за сумите, платени на „Асоциация за развитие на икономиката Алида“. Сумите не са преведени по договор, а като вноска за участие на „Болгарпродукт“ АД като съдружник в „АРИ Алида“ и в мотивите към решението е подчертано, че участието е подчинено на идеята „АРИ Алида“ да подпомогне проекта за изграждане на Дистрибуционен център. Основание за плащане на вноската е взето решение на Съвета на директорите.

Двете суми от 1960 лв. и 200 в., платени на С.К. и П.С. се установява от заключението на вещото лице, че впоследствие са преведени отново за участие в „АРИ Алида“.

Ищецът не е заявявал, че плащанията към „Асоциация за развитие на икономиката Алида“, С.С. и П.С. са извършени в нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ. Сделките обективно и не нарушават тази разпоредба поради ниския си размер. Съгласно счетоводния баланс на дружеството за 2010 г. общата стойност на всички активи е 4 847 000 лв. (на л. 649 – 650, том 2 от т.д. № 52/2012 г.). Половината от стойността на активите е в размер на 2 423 500 лв., а паричната вноска за участие в „Асоциация за развитие на икономиката Алида“ е 26 837 лв., т.е. под законово изискуемата стойност на активите, като се отчита включително и платената сума от 3500 лв. през 2012 г., която не променя горните изводи. Следователно, тези суми не са платени в нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ, за което да се изисква вземането на решение от страна на Общото събрание на акционерите.

Плащанията към „Асоциация за развитие на икономиката Алида“ са извършени с няколко отделни плащания в периода от 01.04.2010 г. до 21.02.2012 г – както се посочи по- горе сумата е в размер на 29 874.84 лв. на стр. 30 от заключението на вещото лице, тъй като то е включило към нея и сумата от 200 лв., получена от П.С., както и сумата от 1960 лв., получени от С.К.. Всъщност, претендираната от ищеца вреда е в размер на 26 837 лв. съгласно последната уточняваща молба вх. № 3139/26.04.2022 г., като ищецът смята, че вредата е настъпила на първата възможна дата, а именно 01.01.2012 г. От заключението на вещото лице Ц., обаче, се установява, че сумата не е платена наведнъж, а на няколко пъти, като първото плащане е през април 2010 г., а до края на същата 2010 г. има още шест отделни плащания, а за 2012 г. има две плащания, чиято обща стойност е само 3500 лв. Но същественото е, че всички отделни плащания към „АРИ Алида“ ДЗЗД имат своето основание във взето решение на Съвета на директорите, което не е в изричната компетентност на Общото събрание на акционерите.

От друга страна, твърденията на ищеца са, че сумите към С.К. и П.С. са платени без основание и това е в резултат на действията на ответника, не се доказват в настоящото производство. Необходимо е да се докаже не само, че плащанията са без основание, но и че е налице причинно-следствена връзка между действията на ответника С. Д. и така извършените плащания. От заключението на вещото лице се установява, че двете суми от 1960 лв. и 200 лв. са взети от касата на „Болгарпродукт“ АД и внесени на ръка в касата на „АРИ Алида“ ДЗЗД. Следователно, както от експертизата, така и от приложените по делото писмени доказателства не се установява, че получените от С.К. и П.С. суми са платени по нареждане на ответника С. Д.. След като не се установяват подобни действия от страна на ответника, липсва още един елемент от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 240а ТЗ.

Не без значение е и факта, че останалите процеси суми (по договорите на „Марком“ ООД, „Алфаком“ АД и ТК „Марица“ АД) са предоставяни на лица, които имат качеството на акционери в самото дружество „Болгарпродукт“ АД. Тяхното предоставяне на физически или юридически лица извън персоналния субстрат на акционерното дружество би криело повече рискове от неизпълнение или увреждане интересите на „Болгарпродукт“ АД. Макар вещото лице да отбелязва, че авансовото превеждане на сумите не е най- икономически целесъобразно, все пак обяснява логиката на тези договори с идеята, че при получаване на тези суми акционерите имат интерес да ги оползотворят по икономически най-правилния начин, за да донесат печалба на акционерното дружество. Не може да се вмени във вина на ответника С. Д., че въпреки положените усилия, проекта за изграждането на Дистрибуционен център не се е осъществил. Този проект е бил съпроводен с множество трудности и рискове в различните етапи от своето развитие най-вече с оглед на факта, че инвестицията е предвидена да се реализира в държава, която не е член на ЕС и подлежи на други икономически и пазарни регулации, както и поради физическата отдалеченост на проекта.

В подкрепа на изложеното следва да се имат предвид и отговорите по въпрос № 16 от заключението си вещото лице Ц. установява обстоятелства, които са възникнали след сключването на сделките, включително по отношение на „Марком“ АД и „Алфаком“ АД те са възникнали след предявяване на иска и постановяване на решението по т.д. № 52/2012 г., но следва да бъдат взети предвид по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. Установено е, че вземанията по договорите с „Марком“ АД и „Алфаком“ АД счетоводно са погасени и вземанията са закрити.

По отношение на дяловата вноска за участие в инвестиционната програма на Асоциация за развитие на икономиката (АРИ) „Алида“ ДЗЗД вещото лице е приело, че тази сума е неправилно осчетоводена, тъй като не съставлява вземане е съучастие и в този смисъл приема, че изобщо не се дължат суми от АРИ „Алида“ към „Болгарпродукт“ АД, респ. не подлежат на възстановяване, тъй като има погрешно осчетоводяване на вноски по дялово участие. По отношение на физическите лица С.К. и П.С. констатациите са идентични. След като са получени сумите от 1960 лв. и 200 лв., същите са внесени с ПКО като вноска за участие в „АРИ Алида“ и няма дължими суми от К. и С. към „Болгарпродукт“ АД, респ. същите не подлежат на възстановяване.

По отношение на договора с ТК „Марица“ АД от 15.09.2008 г. за сумата от 1 018 500 лв. следва да се подчертае, че погасяванията по него се преплитат с погасяванията и по други договори, сключени между същите страни. Към 31.12.2012 г. е дължима сума в размер на 906 400 лв., но тя включва неиздължени средства от 2005 г. до 2012 г., т.е. не само неиздължени суми по договора от 15.09.2008 г., а и такива преди него. Същественото е, че все пак по договора е имало погасявания на суми, макар и не в пълен размер. При това положение няма как от икономическа и финансова гледна точка да се вмени във вина на ответника С. Д., че е причинил на дружеството вреда в размер на 1 018 500 лв., тъй като е започнало възстановяване на суми по договора. Тези частични плащания не са извършени без правно основание и не се явяват недължими. Това възстановяване е прекъснато от изпадането на ТК „Марица“ АД в лошо икономическо състояние, което в крайна сметка е довело до обявяването й в несъстоятелност с решение от 30.10.2013 г. по т.д. № 67/2011 г. Изпадането на дружеството в състояние на неплатежоспособност е било обстоятелство, което е нямало как да се предвиди към момента на сключване на договора от 15.09.2008 г. с „Болгарпродукт“ АД и поради тази причина няма как ответникът да носи отговорност за последиците от този факт. Но следва да се отбележи, че ответникът е проявил грижата на добър търговец и в хода на производството по несъстоятелност е предявил вземанията на „Болгарпродукт“ АД в общ размер на 1 792 000 лв. Те са приети с определение от 23.06.2014 г. по т.д. № 67/2011 г. и по този начин за „Болгарпродукт“ АД е осигурена възможността да удовлетвори вземанията си в хода на производството. Това обстоятелство не показва умисъл за увреждане или проява на небрежност в поведението на ответника, тъй като той е извършил необходимите действия за защита на интересите на дружеството. В крайна сметка с решение № 131/22.12.2014 г. на Окръжен съд – ••• по т.д. № 72/2014 г., образувано по отрицателен установителен иск от ТК „Марица“ АД и ответник „Болгарпродукт“ АД е прието, че от присъдените задължения 1 792 900 лв. са дължими само 887 950 лв., каквато е и крайната неиздължена сума. Но тя не може да се приеме за вреда в тежест на дружеството както поради факта, че не отговаря на заявените от ищеца изисквания по чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ, така и поради факта, че по естеството си тази сума е активно вземане, което може да бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност.

В конкретният случай може да се приеме, че би била налице вреда за дружеството, изразяваща се в намаляване на патримониума му с платените суми, ако се установи, че са налице противоправни действия на ответника С. Д., а именно – ако е наредено плащане на сумите в полза на друго лице, без да съществува задължение на дружеството за предоставяне на насрещна престация по договор или да е установено друго основание за разпореждането със сумата. От доказателствата по делото, обаче, се установява, че всички суми са изплатени въз основа на сключени договори, които служат като основание за разпореждането с паричните средства.

Съвкупната преценка е, че така сключените договори и извършването на плащания не е причинило вреди на дружеството. Щом това е така, няма основания да се ангажира отговорността на ответника по предявения иск.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да подчертае, че вещото лице Ц. в заключението си е констатирала в счетоводството на дружеството две плащания, за които няма правно основание (л. 227 от делото). Сумите са платени на ТК „Марица“ АД. Става дума за парична сума от 50 000 лв., платена с РКО № 54 за 01.11.2008 г. – 31.12.2008 г. и парична сума от 48 300 лв., изплатена на части с общо седем РКО от 31.10.2011 г. до 31.12.2011 г. Вещото лице посочва, че за тези суми няма сключени договори. Очевидно е, че те не попадат и в предмета на процесния договор от 15.09.2008 г., от който ищецът твърди, че са произтекли вреди за дружеството, тъй като сумата от 1 018 000 лв. е изплатена с отделни платежни нареждания, изчерпателно посочени от вещото лице в табличен вид (на л. 227 от делото). Извършването на плащания, без да има основание за това, може да се окачестви като действие във вреда на дружеството. Тези платени суми обаче не са предмет на исковата претенция и съдът не следва да взема отношение по тях, защото евентуално произнасяне в тази насока би представлявало произнасяне по непредявен иск или „свръхпетитум“, което е процесуално недопустимо.

Съдът намира, че горните изводи не се променят и от констатациите на вещото лице, което в с.з. пояснява, че общото впечатление на експертизата е за зле водено счетоводство на „Болгарпродукт“ АД – не е водено редовно, допуснати са сериозни пропуски и грешки. Съпоставени с показанията на свидетелките Р. и П., съдът дава предимство на констатациите на вещото лице. Наистина свидетелката Р. отбелязва, че макар и рядко да са извършвани корекции на суми, това никога не е било свързано с промяна на суми, но в заключението на вещото лице е отбелязано не просто техническата промяна в цифровото изписване на конкретни суми, а начина, по който те са разпределяни в отделни сметки, боравенето с различни периоди на осчетоводяване и прилагането на общите изисквания на счетоводните стандарти. Приходните и разходните ордери, коментирани в показанията на свидетелката П., са намерели пълно и хронологично отражение в заключението на вещото лице, така че последното е достатъчно, за да се състави представи за движението на сумите. Дори и да се приеме, че счетоводството на дружеството не е било водено редовно и при строго спазване на стандартите за счетоводна отчетност, съдът намира, че само от този факт не може да се направят изводи, които да обосновават тезата за настъпили вреди за дружеството, за които да носи отговорност ответника С. Д.. Нито от експертизата на вещото лице, нито от свидетелските показания може да се заключи, че нередовно воденото счетоводство се намира в причинна връзка (пряка или косвена) с механизма за причиняване на вреди, които са се отразили върху патримониума на дружеството.

Въз основа на така изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което същият следва да се отхвърли.

По разноските: Страните претендират разноски. Министерство на земеделието и храните е представило списък с разноски, включващ разноските по т.д. № 52/2012 г. на ХОС в размер на 116 324 лв. и адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 30 154.76 лв. и депозит за вещо лице 1900 лв., или общо всички разноски в размер на 148 378.76 лв.

Адв. Д. А., пълномощник на ответника С. Д. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, което да бъде определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Съищецът „Болгарпродукт“ АД претендира сторените в производството разноски в размер на 3000 лв. – платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от 10.03.2023 г. Съобразно изхода от спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на съищеца направени в производството разноски в размер на 3000 лв. и на адв. Д. А., на основание чл.38 от ЗА и чл. 7 ал.2 т.7 от Наредба № 1от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер на 45050 лв., което възнаграждение е минималното, предвидено в наредбата. С оглед фактическата и правна сложност и продължителността на делото така заплатеното възнаграждение от 3000 лв. от съищеца „Болгарпродукт“ АД не се явява прекомерно и не следва да бъде намалявано, а определеното на адв. А. възнаграждение е в минимума, предвиден в наредбата.

Водим от горното съдът