Решение № 1 от 3.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1874/2024 г.

Производството е по предявени от „Мундус Сървисиз“ АД, вписано в ТР с ЕИК 203855825 срещу „Вики Сървисис“ ЕООД, ЕИК 103855240, Д. М. К., ЕГН: •••••••••• и Л. Т. П., ЕГН: •••••••••• частични осъдителни искове за солидарно осъждане на ответниците, както следва: За сумата от 300 000 лева, частичен иск от общо 557 152.72 лева, представляващи обезщетение за причинени вреди под формата на пропуснати ползи /нереализиран доход от конкретни бивши съконтрахенти на ищеца/ вследствие на извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК в периода от 01.05.2019 г. до 01.08.2024 г., констатирано с влязло в сила Решение № 7639 от 19.06.2024 г. по адм. дело № 815/2024 г.. ВАС, IV отделение; За сумата от 30 000 лева, частичен иск от общо 500 000 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди под формата на пропуснати ползи /нереализирана печалба/ за периода 01.05.2019г. до 01.08.2024 г., вследствие непозволено увреждане поради извършени нарушения на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК и чл. 29 ЗЗК, констатирани с влязло в сила Решение №7639 от 19.06.2024 г. по адм. дело № 815/2024 г.. ВАС. IV отделение. Ищецът твърди, че е универсален правоприемник /настъпило правоприемство през 2017 година/ на ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД, дружество, утвърдено на пазара на доставка на услуги по фасилити мениджмънт и почистване и поддържане на сгради, в която област развива търговска дейност и ответното дружество. Сочи, че Л. П. -едноличният собственик на това дружество е прехвърлил своите дялове и е станал изпълнителен директор и акционер в ищцовото дружество в периода 22.02.2016 година– 22.02.2019 година, когато е продал своите акции и е поел задължение да не извършва конкурентна дейност в период от 18 месеца. Същевременно сочи, че служителка на ищеца, която е напуснала дружеството, считано от 04.02.2019 година, е придобила малко преди това дяловете на П. в друго негово дружество– ЛП Сървисис ЕООД, чието наименование е променено на Вики Сървисис ЕООД и към последното в началото на 2019 година са се пренасочили много от клиентите на ищеца, като същевременно са преустановили отношения с последния. Поддържа също така, че са правени опити, но и са привлечени служители на ищеца, който да работят за ответното дружество, както и привличане на други неговите клиенти, включително като са използвани отличителни знаци на ищеца и фирменото наименование. Сочи, че във връзка с посочените действия на нелоялна конкуренция ищецът е сезирал КЗК по жалба срещу ответника юридическо лице и ответницата Д. К. за нарушения по чл. 29, чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 3 и ал. 4 и чл. 37 ЗЗК. Поддържа, че в развитие на производството, включително при обжалване в съдебна фаза, с влязло в сила решение на ВАС са установени нарушения на правилата за лоялна конкуренция по ЗЗК, а именно: по чл. 29 ЗЗК /обща забрана за конкуренция чрез извършване на описаните действия и нарушаване забраната за извършване на конкурентна дейност/, чл. 35, ал. 1 /обща забрана за имитация – чрез имитация на марката, обща корпоративна визия, търговска документация, привличане на персонал/ и ал. 2 /специална забрана за имитация на фирма – чрез използване на наименованието на търговеца, под което упражнява стопанска дейност, като асоциативната връзка е целена/. Поддържа, че от посочените три нарушения са произтекли вреди, поради непривличане на нови клиенти и съответно – нереализиране на печалба, като размерът на вредите от посочените нарушения ищецът е определил да възлизат на 500 000 лева, от които претендира частично 30 000 лева и ги съизмерява с получената от конкуретното дружество печалба в релевантния период. Твърди и установено нарушение по чл. 36, ал. 1 /нелоялно привличане на клиенти/, от което в периода 01.05.2019 година – 01.08.2024 година са причинени вреди под формата на пропуснати ползи от нереализиран от тези клиенти доход в размер на 557 152, 72 лева, от които ищецът претендира частично 300 000 лева/. На последно място сочи и че е установено извършване на нарушение по чл. 29 ЗЗК /обща забрана за конкуренция/ от ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД, чрез настоящия и бъдещ управител и едноличен собственик – Л. П., съответно Д. К.. Намира, че решението на Върховен административен съд, което е влязло в сила, е обвързващо за гражданския съд на основание чл. 105, ал. 4 ЗЗК, като в него е установено и че третият ответник е бил действителен собственик и управител на ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД, като е нарушил забраната за неосъществяване на конкурентна дейност, а след изтичане на срока е и придобил дяловете на ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД на непазарни цени. Сочи, че ответниците отговарят солидарно, като съпричинители на вредите, на основание чл. 53 ЗЗД, заедно с юридическото лице. Във връзка с отговорите на ответниците сочи, че в нарушение на лоялната конкуренция са привлекли като клиенти неправомерно 14 дружества– бивши клиенти на ищеца (посочени конкретно и в допълнителната искова молба), като вредата се изразява в нереализираните обороти и печалба от тези клиенти. Отделно поддържа и че от нарушението по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 и чл. 29 ЗЗК и общото засягане на конкуретноспособността на ищцовото дружество е сигурно и настъпването на вреди, изразяващи се в пропуснатите печалби за ищеца в исковия период, съизмерими с тези, реализирани от ответното дружество. Настоява и че към предявяване на иска ответникът- юридическо лице продължава да осъществява съставите на нарушенията, посочени в исковата молба чрез конкретизираните в допълнителната искова молба действия/бездействия– използвайки фирма, лого, домейн, цветова комбинация на ищеца върху отличителни и рекламни знаци и материали на ответното дружество, чрез които въвежда в заблуждение потребителите и се рекламира чрез нелоялно привлечени клиенти на ищеца. Претендира законна лихва и разноски. Ответникът ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД, ЕИК: 103855240 оспорва исковете. Счита, че обвързващата сила на постановеното от административния съд решение се свежда до неговия диспозитив и установените в него обстоятелства. По същество оспорва фактите, послужили за окончателния извод на този съд. Счита, че фактите, релевирани в приключилото дело и правните изводи на съда не могат да намерят приложение в настоящия процес. Счита и за неприложима разпоредбата на чл. 105, ал. 4 ЗЗК. Сочи, че за периода след 19.12.2019 година и до 01.08.2024 година въпросът относно това дали е извършено нарушение и от кого, не е предмет на разглеждане пред административния орган или съд и съответно не е обвързващо за всеки от ответниците – физически лица. Оспорва да е извършил визираните в исковата молба нарушения. Оспорва причинната връзка и вредите /да са настъпили такива, както и претендирания размер/. Възразява, че дружеството е регистрирано още 2004 г., като през 2018 година и отново през 2019 година е променена само неговата фирма. Обстойно обсъжда решението, постановено от ВАС - по същество и относно неговата неправилност относно интерпретацията на съда за идентичността и наличието на имитация на наименованията и ползването им и за факта, че при създаване на ответното дружеството е целено осъществяване на конкурентна дейност от Л. П.. В този смисъл обсъжда доводите на съда по чл. 29 ЗЗК, както и със сходни мотиви се ангажира със становище и за нарушението по чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Сочи, че ответникът не е ползвал чуждо наименование, а единствено своето /още от 2004 година/, като е следвал фирмената си традиция и тъй като именно под това наименование е ползвал предлагания на пазара продукт. Поради това намира, че от твърдените нарушения не може да са произтекли вреди за ищеца. На следващо място, и по нарушението по чл. 35, ал. 1 ЗЗК намира за неправилни изводите на ВАС относно обстоятелството, че ответникът дейсва на пазара преди ищеца, както и намира, че наименованията на двете дружества не са до степен сходни, че да повлияят възприятието на клиентите, както и поради това, че има голям брой търговци с наименование, съставено от идентичния и за двете фирмени наименования елемент. Отделно, с оглед вписването в търговския регистър, намира и че за клиентите, които са търговци и в този смисъл –със засилено внимание, е станало ясно, че дружеството, вляло се в ищцовото, е различно от Вики Сървисис ЕООД. Невярно твърди да е обстоятелството, че е възможно клиентите да се заблудят и поради това, че служители на ищеца са преминали на работа при ответника и от това следвал извод кой е правният субект, извършващ услугите. Счита, че двете дружества са лесно отграничими на пазара, а услугата, предлагана от тях е имала качеството отличимост само в периода 2008 – 2016 година, но не и през 2019 година. Оспорва и от такова нарушение да са произтекли вреди и то в размера, посочен в исковата молба. Счита за недоказани търговските отношения на ищеца с изброените от него търговски дружества и параметрите на сключени сделки с тях, които са ги обвързвали. Сочи, че прекратяване на тези отношения и сключване на договори с ответното дружество е настъпвало по обективни и стопански оправдани причини, стоящи извън поведение, нарушаващо забраната за лоялна конкуренция. Възразява ответницата К. да е била от висшия мениджмънт на Мундус сървисиз АД и съответно – да е имала пряко отношение и достъп до комуникацията с клиентите на дружеството. Оспорва, който и да е от тримата ответници, да е извършвал действия по привличане на клиенти поради офериране на занижени цени или чрез използване на търговска тайна. Изтъква липсата на търговски договори между ищеца и посочените в исковата молба дружества, което да прави сигурно настъпването на вредите, а именно - сигурност от реализиране на доход във връзка с тях. Счита, че в периода на нарушението, посочен в съдебното решение на административния съд, не са реализирани доходи от ищеца във връзка с отношенията с тези лица. Ответниците Д. К. и Л. П. също оспорват исковете, като излагат идентични съображения за недопустимост и неоснователност на исковете. Л. П. възразява, че спрямо него решенията, постановени от КЗК и ВАС нямат действие, тъй като същият не е участвал в тези производства в лично качество. Същото възразява и ответницата К.. Всеки от тях сочи и че за периода след 19.12.2019 година и до 01.08.2024 година въпросът относно това дали е извършено нарушение и от кого - не е бил предмет на разглеждане пред административния орган или съд и съответно – няма постановен обвързващ настоящия съд съдебен акт по отношение на ответниците – физически лица. Оспорва се извършването на визираните в исковата молба нарушения. Възразява се, че П. е съдружник в ответното дружество до 19.03.2021 година, като нито е управлявал, нито е бил служител на Вики Сървисис ЕООД в периода до тази дата, което изключва и възможността да е съпричинил вредите. Оспорва съдебното решение, постановено в производството по съдебно обжалване на постановения от административния орган акт, да е обвързващо настоящия съд по изложените мотиви. Оспорва и установените с него факти, както и приложимостта на чл. 105 ЗЗК в конкретния случай. Оспорва се П. да е извършил кое да е от визираните нарушения, както и наличието на солидарна отговорност. Възраженията са свързани с това, че спрямо този ответник нарушението и извършителят не са установени, нито фактът П. да е причинил вреди на ищеца, чието настъпване е сигурно, както и причинно-следствената връзка. Евентуално, ответниците оспорват и размера на претендираните вреди. Твърди се и липса на нарушение в периода след 19.12.2019 година, както и недоказаност на търговските отношения на ищеца с изброените от него търговски дружества и параметрите по договорите, с които са били обвързани. Също ответниците поддържат, че прекратяването на тези отношения и сключването на договори с ответното дружество е настъпвало по обективни и стопански оправдани причини, стоящи извън поведение на ответник, нарушаващо забраната за лоялна конкуренция. Възразява се ответницата К. да е била от висшия мениджмънт на Мундус сървисиз АД и съответно – да е имала пряко отношение към привличане и обслужване на клиентите на дружеството. Оспорва и наличието на вреди и основателността на претенциите и във връзка с чл. 29 ЗЗК и чл. 35 ЗЗК по абсолютно идентични на посочените от третия ответник възражения. Поддържат и всички останали доводи, изложени от ответника – юридическо лице. В допълнителните отговори всички ответници повторно оспорват да са станали причина за прекратяване на отношенията между ищеца и посочените в исковата молба търговски дружества, с които възразяват той да е имал трайни търговски отношения по сключени с дружествата договори с конкретни параметри, а същите се твърди да са прекратени по изключително стопански причини и в обичайни пазарни условия. Поради това намират и реализирането на доход във връзка с тази стопанска дейност на ищеца да не е сигурно за претендирания в исковата молба период. Настояват, че ответницата К. в периода, в който е извършвала дейност при ищеца, не е изпълнява функции по сключване и прекратяване на договори със съконтрахенти, а персоналът преминал на работа в ответното дружество е сторил това не в резултат на целенасочена политика на ответника – юридическо лице. Възразяват да е основателно искането за присъждане на едни и същи вреди от различни хипотези на нарушения. Поддържат вече заявените възражения в отговорите на исковата молба, като по нарушението във връзка с чл. 35, ал. 2 ЗЗК допълват, че ищецът не ползва наименованието, лого, визия, чрез употреба на марка Вики Комфорт, чиято закрила е изтекла през 2020 година, а ответното дружество като притежател на регистрирани търговски марки и промишлен дизайн правомерно е упражнявал права във връзка с тях, поради което и настъпването на вреди е изключено. Предявени за разглеждане са частични осъдителни искове с правно основание чл. 105, вр. чл. 106 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), вр. чл. 49, вр. чл. 45 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на сумата от 300 000лв., частичен иск от общо 557 152.72 лева, представляващи обезщетение за причинени вреди под формата на пропуснати ползи вследствие на извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК в периода от 01.05.2019 г. до 01.08.2024 г., констатирано с влязло в сила Решение № 7639 от 19.06.2024 г. по адм. дело № 815/2024 г.. ВАС, IV отделение и представляващи нереализиран оборот в периода от нелоялно привлечени 14 броя конкретно посочени клиенти и за сумата от 30 000 лв., частичен иск от общо 500 000 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди под формата на пропуснати ползи – нереализирана печалба - за периода 01.05.2019г. до 01.08.2024 г., вследствие непозволено увреждане поради извършени нарушения на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК и чл. 29 ЗЗК, констатирани с влязло в сила Решение №7639 от 19.06.2024 г. по адм. дело № 815/2024 г.. ВАС. IV отделение и представляващи нереализирана печалба от клиенти, извън посочени по – горе 14 броя, нелоялно привлечени, които вреди са настъпили вследствие на допуснато нарушение на нормите за защита на конкуренцията, посочени в исковата молба, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на предявяване на иска и до окончателното изплащане. В тежест на ищеца по предявените искове е да проведе доказване по делото на следните обстоятелства: 1) извършено от страна на ответниците (вкл. в качеството им на физически лица, които извършват или съдействат за извършване на нарушения по този закон) нарушение на забраната за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК и чл. 36, ал. 1 ЗЗК, вкл. поведение, което компетентният орган КЗК е установил да представлява нарушение на конкретни правила на ЗЗК, изразяващи се в действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите и неговите конкретни проявни форми - предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата; използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите; осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти; 2) настъпили в правната сфера на ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в пряка причинна връзка с осъщественото нарушение и 3) доказване на техния размер. Ответниците носят тежест да докажат наведените при размяната на книжа правоизключващи възражения. По допустимостта на производството. С определението за насрочване съдът е изложил подробни съображения относно допустимостта на производството във връзка с посочените от ответниците възражения в тази насока. На първо място, както е посочено, в чл. 105 ЗЗК не е въведена процесуална предпоставка за допустимост на производството по иск за обезщетение за вреди от нелоялна конкуренция, изискваща предхождащо провеждане на производство по установяване на нарушение пред административния арган. На второ място, периодът, посочен в исковата молба е свързан с времето, за което се твърди да са причинени имуществени вреди в резултат от извършените нарушения. От друга страна, приетият за процесен период от КЗК и впоследствие от съдилищата, упражнили съдебен контрол на нейното решение, от една страна е с оглед дефиниране на съответния пазар в анализа за приложимостта на конкурентното право и от друга страна, процесният период е дефиниран с оглед определяне на най-ранната дата на осъществяване на конкурентна дейност от ответното дружество и в който са възникнали установените в производството факти относно извършените нарушения. На второ място, не е налице недопустимост на производството и с оглед на разграничението, направено от ищеца по отношение вида и размера на вредите, които се претендират в процеса и се твърди да произтичат от нарушенията на забраната за нелоялна конкуренция, които съдебната практика е приела да имат деликтен характер и да се подчиняват и на общите правила на деликтната отговорност. Тук изрично следва да се посочи, че специалният състав по чл. 36, ал. 1 ЗЗК относно нелоялното привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти, е единствената форма на нелоялна търговска практика, при която за наличието на нарушение законът изисква реално настъпили вреди т.е., реално привлечен нелоялно клиент, съответно – прекратен договор. Тоест, в тази хипотеза вредата и нейният размер налага изследване на конкретни факти, свързани с определен кръг от конкретни клиенти, които дружеството – ищец е загубил поради недобросъвестна търговска практика, което прави възможно и необходимо тяхното конкретизиране, с оглед отделната причинно-следствена връзка и специфичния характер и размер на вредите. Водещо при определяне на обезщетението за вреди от нелоялни търговски практики е установяване на реално причинените вреди. Тоест, независимо от броя на нарушенията и с оглед деликтния характер на отговорността, претърпените имуществени вреди не могат да се кумулират. Видно от петитума на исковата молба, предявените частични искове касая обезвреда на различни имуществени вреди. Ето защо, извършеното от ищеца отграничение на вредите не води до недопустимост предявените искове и касае основателността на претенциите, която налага установяване на действителните вреди. За разлика от санкциите и глобите, които Комисията налага поотделно за всяко установено нарушение, като форма на държавна принуда и с оглед целите, с които се прилагат (защита на потребителите и стопанските субекти от нелоялни търговски практики), обезщетението за имуществените вреди се свързва с частното правоприлагане и дължимото обезщетение за вреди, произтичащи от антиконкурентно поведение, които не могат да надхвърлят размера на реалната вреда. Относно приложимостта на чл. 105, ал. 4 ЗЗК. Според цитираната разпоредба, влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на Комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя. Обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя има и решение на Комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. Както е посочено и в определението за насрочване и доклада по делото, наличието на влязло в сила съдебно решение при осъществен съдебен контрол от националния съд, комуто по общия ред за обжалване е предоставено и правомощието да упражнява съдебен контрол за законосъобразност върху актовете на националния орган за защита на конкуренцията (в случая Комисията за защита на конкуренцията), както е в случая - по силата на чл. 64 от ЗЗК, освобождава съда и страните в настоящия исков процес от провеждане на доказване и забранява преразглеждането на фактите, посочени в чл. 105, ал. 4 ЗЗК. Щом законът признава обвързваща сила на решението на Комисията за защита на конкуренцията, когато то установява извършено нарушение и не е обжалвано, на още по- силно основание, съдът разглеждащ иска за вреди по общия ред на ГПК е обвързан от съдебното решение, постановено в производството на съдебен контрол на решението на Комисията, осъществен по жалба по чл. 64 ЗЗК, относно това кой е делинквент и извършеното нарушение. По нарушенията на забраните по Глава 7 ЗЗК. При горните уточнения, съдът приема за установени в процеса с влязлото в сила решение на Върховния административен съд тази част от елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, пораждащ правото на обезщетение в полза на ищеца, а именно - фактите относно извършено нарушение по Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и нарушителя. По- конкретно – с Решение № 7639/19.06.2024 година на Върховен административен съд, постановено по адм.д. № 815/2024 година, е установено извършено нарушение по чл. 35. ал.2 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на „Вики Сървисис“ ЕООД, ЕИК 103855240, представлявано от управителя Л. Т. П., както и е оставено в сила решение № 1130/09.10.2023 г. по адм. дело № 570/2021г. на Административен съд - София област, в част, в която е установено извършено нарушение по чл. 29 и чл. 35, ал. 1 ЗЗК от страна на „Вики Сървисис" ЕООД, както и е установено извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29 от ЗЗК от страна на Д. К.. Следователно, посочените нарушения на конкурентното право и по-конкретно на установените в цитираните разпоредби забрани по Глава 7 от ЗЗК, както и нарушителите в лицето на ответниците Вики Сървисиз ЕООД и Д. К., са установени по задължителен за настоящия съд начин - с влезлите в сила решения № 1130/09.10.2023 г. по адм. дело № 570/2021г. на Административен съд - София област и № 7639/19.06.2024 година на Върховен административен съд, постановено по адм.д. № 815/2024 година. Конкретните проявните форми на нарушението на забраните за нелоялна конкуренция, установени от съда са следните. На първо място, по отношение на Вики сървисис ЕООД и Д. К. е установено нарушение по чл. 29 ЗЗК, като съдът е приел, че ответното дружество е действало в релевантния период чрез управителя К., но в нарушение и заобикаляне на забраната за извършване на конкурентна дейност от страна на Л. П.. Приел е установяване на нарушение на общата забрана чрез анализ на съвкупността от последователно извършени действия в период края на 2018 година – 19.03.2021 година. Отчел е, че едноличният собственик на капитала на „Вики Комфорт 2004" ЕООД - П. е прехвърлил собствеността върху това дружеството на Мундус Сървисиз АД с договор от 22.02.2016г., като на 14.08.2017г. в търговския регистър е вписано и вливането му в „Мундус Сървисиз" АД, като П. е станал член на Управителния съвет на последното и собственик на част от акциите, които е продал на 22.02.2019 г. Отчел е, че от друга страна, за периода 28.12.2018 г. (когато е взето решение за смяна на едноличния собственик на капитала на ответното дружество) и до 01.02.2019 г. Д. К. е съвместявала длъжността управител и собственик на конкурента Вики Сървисис ЕООД и мениджър на Мундус Сървисиз АД, а след изтичане на срока на забрана за извършване на конкурентна дейност от страна на Л. П., на 19.03.2021г., между К. и П. е сключен Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Вики Сървисис ЕООД и П. е придобил всички дружествени дялове, като заедно с това е встъпил и като длъжник по договор за заем в размер на 293 000 лева (сключен на 17.06.2019 година между К. и трето лице, която сума К. е ползвала за увеличаване на капитала на ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД). Съдът е приел по правилата на чл. 161 ГПК, че доколкото третото лице е отразило едновременно с предоставяне на заема на К., кореспондиращи задължения към други лица, които след встъпване на П. в дълга престават да съществуват като задължение, което кореспондира със занижената цена, на която П. е закупил дружествените дялове, е налице скрито влияние на П. върху ответното дружество, тъй като същият го е кредитирал. Съдът е приел, че Л. П. косвено е дал заем на Д. К. и така е осъществявал прикрит контрол върху предприятието на „Вики Сървисис“ ЕООД, а веднага след изтичането на договорното му задължение за забрана за извършване на конкурентна дейност е станал управител и едноличен собственик на капитала. Тези действия са възприети като нелоялна търговска практика, като лицето Л. П., след като е продало на значителна сума акциите си от „Мундус Сървисиз“ АД, е започнало веднага да реализира прикрито конкурентна дейност и да привлича свои бивши клиенти и служители, увреждайки недобросъвестно бизнеса на ищеца, което е довело до 1 000 000 лева загуба за ищеца вследствие на прекратените договори. Това поведение от страна на Л. П., чрез неговото предприятие „Вики Сървисис” ЕООД уврежда недобросъвестно „Мундус Сървисиз" АД. Отделно съдът е приел и че ръководството на „Вики Сървисис" ЕООД (бивши служители на „Мундус Сървисиз" АД) нелоялно са използвали бланки на конкурентното предприятие за своите договори, с което „Вики Сървисис" ЕООД нелоялно се е възползвало от ноу-хау, усилията и труда на „МУНДУС СЪРВИСИЗ" АД. Установено е с горните съдебни решения и че ответникът ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД е извършило и нарушения на специалните състави по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК, като същите се отнасят към втория елемент на фактическия състав на общата забрана по чл. 29 ЗЗК, а именно противоречие с добросъвестната търговска практика. По отношение на чл. 35, ал. 1 ЗЗК съдът е приел, че Мундус Сървисиз АД реално предлага услугата по фасилити мениджмънт от 2004 г., като правоприемник на „Вики комфорт 2004" ЕООД, което е било водещо и изключително добре разпознаваемо на пазара на доставка на услугите по фасилити мениджмънт и почистване и поддържане на сгради по време на дейността си от 2004 г. до 22.02.2016 г. (с 1000 души служители и близо до 10 милиона оборот), когато е прехвърлена собствеността върху дружеството на „Мундус Сървисиз" АД, както и към датата на вливането на 14.08.2017 година и с което обосновава извод за наличие на интерес от имитация. Последната, осъществена чрез използване от страна на „Вики Сървисис" ЕООД върху брошури и на сайта на дружеството, на снимки от 2013 – 2014 година на служители на „Вики Комфорт 2004“ ЕООД, облечени в работно облекло с марката „ВК Вики Комфорт" и на обекти, обслужвани от „Мундус Сървисиз" АД и създаващи възможност за заблуда на потребителите, ползващи фасилити услуги, а специално за клиентите на процесната услуга – заблуда относно това, че „Вики Сървисис" ЕООД е реалният правоприемник на „Вики Комфорт 2004“ ЕООД. По отношение на нормата на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, съдът е установил наличието на кумулативните предпоставки: 1) използване на фирма, сходна с тази на конкурент, при осъществяване на дейност, изразяваща се в предлагане на сходни по своята същност и предназначение стоки или услуги; 2) имитираният конкурент да е наложен на пазара преди имитиращия и 3) да е налице използване на фирмата по начин, който може да увреди конкурентите. Съдът е отхвърлил възражението за липса на сходство в наименованията, поради използване на различна визия на фирмена идентификация след осъщественото вливане и е възприел, че е налице такова сходство с предходната визия на фирменото наименование на известния продукт, което попада в приложното поле на забраната по чл. 35, ал. 3 ЗЗК. Приета е и висока степен на сходство в използваните фирмени наименования от конкурентните дружества, съдът е отчел и засилената опасност при ребрандиране клиентите на определен, наложил се на пазара търговец да се насочат към имитиращия продукт или услуга, смятайки го за действителния правоприемник на предходната визия на другото предприятие. Затова съдът е приел нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, както и предвид дългогодишното присъствие на Вики Комфорт 2004 ЕООД на пазара, появата на предприятие с почти идентично на неговото фирмено наименование и обусловената от това обективна възможност от объркване и подвеждане на участниците на пазара – тоест, възможност за увреждане на конкурента. Установяването на факта на нарушението и личността на нарушителя с влязло в сила решение на Върховния административен съд, на основание чл. 105, ал. 4, изр. първо ЗЗК обвързва настоящия съдебен състав да приеме за установено по делото, че ответниците ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД и Д. К. са осъществили поведението, твърдяно от ищеца и съставляващо нарушение на чл. 29 ЗЗК на общата забрана за нелоялна търговска практика, а юридическото лице – и нарушение по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК, идентично с констатираното с влязлото в сила решение на административния съд, както и че същото е извършено виновно и неговата противоправност, доколкото съставлява нарушение на конкурентното право. По елементите от фактическите състави на нарушенията, които не са обхванати от обвързващата сила по чл. 105, ал. 4 ЗЗК. Отговорността по чл. 105, ал. 1 ЗЗК е специална деликтна отговорност, поради което по отношение на нея са приложими, както установените в специалния закон правила, така и общите правила по чл. 45 и сл. от ЗЗД. В този специален случай на отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД, противоправното поведение се изразява в деяние, представляващо нарушение на установените в ЗЗК забрани и нарушение на правото на конкуренция, изрично дефинирано в § 1, т. 19 от ДР на ЗЗК. Предвид това и по правилата на общата уредба на деликтната отговорност в чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, за основателността на предявения иск при условията на пълно и главно доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК) ищецът следва да докаже следните предпоставки, пораждащи отговорността на ответника за обезвреда: 1). противоправно поведение (действие или бездействие) от страна на физическите лица – ответници, съответно – на лице, на което е възложено извършване на работа от ответното дружество и изразяващо се в нарушение на забраната за нелоялна конкуренция, предвидена в Глава VІІ на ЗЗК; 2). настъпила за ищеца имуществена вреда във вид на пропусната полза и нейния размер; 3). причинна връзка между нарушението на ЗЗК и вредата и 4). вина на деликвента, 5) предпоставките за възникване на солидарна отговорност по чл. 53 ЗЗД – увреждането да е причинено от всички ответниците. Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Относно иска за имуществени вреди за извършено нарушение на чл. 29 ЗЗК за срещу ответника Л. П.. Разпоредбата забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им. В чл. 30-37 от ЗЗК се съдържат най-честите форми на нелоялна конкуренция, но същите не са изчерпателно изброени, поради което в общата разпоредба е предвидена възможността с други действия или бездействия, извършени в противоречие с добросъвестната търговска практика да се увредят или да се поставят в опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им, което би съставлявало нарушение на общата забрана за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК въвежда отговорност за физическите лица, когато самите те извършват нарушение на ЗЗК и когато съдействат на другиго за извършване на нарушение. За ангажиране на отговорността в първия случай е необходимо да бъде доказано, че физическото лице извършва самостоятелно стопанска дейност – по предоставяне на стоки или услуги на пазара срещу заплащане, като носи и финансовия риск при осъществяването й и дейността е от естество доведе до формиране на печалба. Нито за физическото лице К., нито за ответника П. се установи от събраните по делото доказателства да е налице тази хипотеза, при която същите могат да носят отговорност за нелоялна конкуренция за извършено от самите тях, в качеството на стопански субекти, нарушение. Ето защо, следва да се отговори на въпроса дали за извършване на нарушението по чл. 29 ЗЗК от ответното дружество Л. П. е съдействал допринесъл чрез определени свои действия за осъществяване на нелоялната конкуренция. В настоящото съдебно производство, посредством представените писмени доказателства и от общоизвестните факти (вписванията в търговския регистър) се установи, че Л. П. е съдружник още от учредяване на дружеството ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД през 2004 година, като на 22.06.2016 година е прехвърлил дружествените си дялове на ищеца и след вливането от 14.08.2017 година е бил член на управителния орган на ищцовото дружество и е притежавал част от неговия капитал до 22.02.2019 година, когато е продал акциите си в МУНУДС СЪРВИСИЗ АД и е поел договорно задължение за неосъществяване на конкурентна дейност в период от 18 месеца. На 28.12.2019 година е продал и дяловете си от капитала на друго дружество с негово участие - ЛП Сървисис ЕООД (преименувано на ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД въз основа на решение на едноличния собственик от същата дата), които е придобил обратно по силата на договор за продажба на дружествени дялове от 21.03.2021 година (след изтичане на 18-месечният срок) от Д. К.. От показанията на свидетеля И., които като логични, дадени под страх от наказателна отговорност и съответстващи на останалите доказателства по делото, съдът кредитира, се установява, че Л. П., чрез дружеството ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД е осъществявал дейност в сферата на почистването и фасилити мениджмънт още от 2005 година, от когато и се познава и има служебни отношения със свидетеля. От 2014 година свидетелят заема позицията на директор „Почистване и спомагателни дейности“ в ищцовото дружество и от неговите преки впечатления в началото на релевантния период – началото на 2019 година – множество регионални мениджъри и заедно с тях други подчинени служители на МУНДУС СЪРВИСИЗ АД са напуснали компанията и са постъпили на работа при ответника ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД. Според И., регионалните мениджъри и техните подчинени служители по райони не са поддържали помежду си близки отношения, като основно координацията е осъществявана от свидетеля И., който от своя страна, с оглед изпълняваните функции, ги контролира и ръководи, както и от Л. П.. Според показанията на свидетеля, единственото лице, което е осъществявало комуникация по отделно с всички регионалните мениджъри, разполагало е с данни и контакти, административна документация и е бил именно П., като мрежата от служители на регионален принцип е развивана в целия период на осъществяване на активна търговска дейност от ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД. На следващо място, свидетелят сочи и че с оглед 23-годишния си опит в областта на конкретните предоставяни услуги, стартиране на бизнес с този предмет изисква голям начален паричен капитал и човешка обезпеченост, без които започване на подобна дейност е невъзможно. Това потвърждава и св. К., според която ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД е влагало много средства за поддържане качеството и визията на предлаганата услуга, в т.ч. и на неговите служители. Следователно, установи се от свидетелските показания, че значителен брой служители на МУНДУС СЪРВИСИЗ АД, заемащи ръководни позиции, както и техни подчинени служители, са преминали на работа в ответното дружество в един и същи, кратък период от време в началото на 2019 година, след прехвърляне на дружествените дялове на П. във ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД. Свидетелката К. обаче твърди, че К. не е осъществявала действия по нелоялно привличане на служители на ищеца, което кореспондира с показанията на И., според който К. не е разполага с достатъчно данни и информация да стори това. Горните факти, анализирани в съвкупност налагат извод за това, че за преминаването на работа при ответното дружество на значителен брой регионални мениджъри и служители, като посочените от свидетелката К. и И. - И.С., К.Н., В.Г. и т.н. в кратък период от закупуване на дяловете на дружеството на П. от Д. К. (регионален мениджър при ищеца за гр. Пловдив) е обективно необходима обща координация, информация и съгласуваност, с които К. не е разполагала самостоятелно, а единствено бившият собственик и управител на ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД П. е разполагал с такъв ресурс за подпомагане на ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД в придобиване на необосновано конкурентно предимство, вкл. привличайки човешки ресурс на конкурентното предприятие в лицето на дългогодишни, опитни и доказали се служители, възползвайки се от изградените преди прехвърляне на дяловете от ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД отношения и база данни. Следователно, Л. П. е извършил действия, с които е допринесъл за извършване на нарушението по чл. 29 ЗЗК - общата забрана за нелоялна конкуренция, ползвайки недобросъвестно установените в дълъг период от време взаимоотношения и информация за служителите на ищцовото дружество, придобити в качеството му на собственик и управител на ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД и упражняваната от него стопанска дейност, а впоследствие и като акционер и изпълнителен директор на ищцовото дружество, с намерението да подпомогне по нелоялен начин дейността на ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД, чиито дялове е изкупил обратно, веднага след изтичане на срока за неизвършване на конкурентна дейност. В тази връзка като недобросъвестни могат да се определят и действията във връзка с взетото решение за промяна наименованието на дружеството, едновременно с това за прехвърляне на дяловете от Л. П. на Д. К.. Ето защо, съдът приема за доказано, че в периода, когато ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД е стартирало активна конкурентна търговска дейност и е извършило нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция, Л. П. е допринесъл за това, като недобросъвестно е съдействал за преминаване на значителен брой обучени и опитни служители във ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД, ползвайки създадения от ищеца в резултат от дългогодишен опит и практика ресурс и база, с цел развитие на конкурентна дейност в периода до и след обратното придобиване на дружествените дялове и поемане управлението на същото от 21.03.2021 година. Следва да се добави във връзка с възраженията на ответника, че релевантен в процеса факт е не обстоятелството, че ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД е регистрирано (с наименование ВИКИ 2004 ООД) още през 2004 година, а обстоятелството, че по делото е доказано реално започване на активна конкуретна дейност именно след придобиване на дяловете от Д. К. през 2019 година. Представените договори от същата година 2004 година (л. 125 и сл. от делото) за предоставяни от това дружество услуги по почистване на сгради от една страна са изолирани като доказателства и не се подкрепят от други такива, а и не установяват трайно и регулярно предоставяни услуги от посочения вид. От друга страна, същите като частни диспозитивни документи нямат обвързваща съда и насрещната страна доказателствена сила относно изгодните за представилата ги страна факти. Ето защо, съдът достига до извод, че и тримата ответници носят отговорност за извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК, като физическите лица – на основание чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗЗК. Относно твърденията за извършени нарушения по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК и чл. 36, ал. 1 ЗЗК от Д. К. и Л. П.. Както вече беше посочено, нито едно от двете физически лица – ответници по делото не се доказа да е осъществявало самостоятелна стопанска дейност по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗК в заявения исков период или в приетия за процесен от административния орган период, в това си качество. Ето защо, К. и П. могат да отговарят единствено за това да са съдействали за извършване на нарушенията по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 по глава 7 на ЗЗК, съответно – чл. 36, ал. 1 ЗЗК и само в тази насока следва да се интерпретират събраните в настоящото производство доказателства, вкл. гласни такива. По делото, обаче, няма доказателства за извършени такива действия, съответно – бездействия от К. или пък Л. П. в качеството им на физически лица, с които да са допринесли или спомогнали за извършване на нарушенията по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК от ответното дружество. Елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 35, ал. 1 ЗЗК включват освен тези по чл. 29 ЗЗК, така и специалното изискване поведението на нелоялния конкурент да се изразява в предлагане на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. В конкретната хипотеза, не се установиха определени действия на физическите лица, с които те да са съдействали на конкурентното предприятие във връзка с нарушението по чл. 35, ал. 1 ЗЗК, като такива данни не се съдържат нито в представените писмени доказателства, нито се извличат от счетоводната експертиза, нито пък такива се установяват от разпитаните свидетели. Аналогична е ситуацията и по отношение на нарушението по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, чиито елементи на фактическия състав включват и поведение на имитация, свързано с действия по използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите, тъй като по делото няма доказателства относно извършени от кое да е от физическите лица действия, които да са ползвали конкурентното дружество при констатираното от съда недобросъвестно използване на сходна на тази на ищеца фирма (като основен индивидуализиращ белег на търговското дружество ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД, уреден в чл. 7 ТЗ преди вливане на дружествата), с цел създаване впечатление за свързаност с разпознаваемото на пазара на конкретните услуги дружество, чийто правоприемник е ищецът. Взетото от едноличния собственик на ЛП СЪРВИСИС ООД решение за промяна на наименованието заедно с решението за прехвърляне на дяловете е факт, относим към извършване на нарушението от страна на юридическото лице, което така или иначе е констатирано в производството по осъществения съдебен контрол пред административния съд. Поради това, съдът не обсъжда и възраженията във връзка с производствата по регистрация на търговски марки, промишлени дизайни и др. от ответното дружество, наведени в отговора на исковата молба. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК забранява нелоялни търговски практики, чиято специфична проявна форма е поведение, насочено към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти (тоест, засягане на съществуващи или бъдещи договори). Тук ищецът следваше да установи действия на К. и П., с които последните са съдействали на дружеството за прекратяване на действащите договори с посочените в исковата молба и конкретизирани с допълнителната искова молба 14 броя дружества клиенти на МУНДУС СЪРВИСИЗ АД, в периода февруари – април 2019 година и недобросъвестно привлечени като клиенти на ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД непосредствено след това. От представените по делото писмени доказателства, както и от гласните такива се установяват по-скоро действия на други бивши служители на ищеца като напр. свидетелката К., К.Н. и др., улеснили осъществяване на нелоялноното привличане на клиенти от конкурентното предприятие. Други доказателства, напр. за извършени от К. конкретни действия по привличане на клиенти от МУНДУС СЪРВИСИЗ АД или способстващи за последващото им пренасочванеи преди придобиване дяловете на ответното и в периода, докато е била служител при ищеца или пък доказателства за извършени от Л. П. подобни действия след прехвърлянето на дяловете от ЛП СЪРВИСИС ЕООД, в настоящия процес не са ангажирани. Свидетелката К. изрично сочи, че самата тя е била ангажирана с набиране на клиенти при стартиране дейността в сферата на процесните услуги от ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД, като е действала самостоятелно и по свое усмотрение и опит, а свидетелят И. изразява единствено предположения относно възможността П., като бивш управител и собственик на ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД да съдейства относно нелоялното привличане на клиенти на ищеца, след продажбата на акциите в МУНДУС СЪРВИСИЗ АД и прехвърляне дяловете си във ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД. Тук следва да се допълни, че събраните по делото множество доказателства (счетоводна експертиза и показания на свидетелите К. и И.) относно начина на сключване и прекратяване на договорите, формиране и значение на фактора цена, мениджърския принос и т.н. са относими към елементите на фактическия състав на специалната норма на чл. 36, ал. 1 ЗЗК (установени по отношение на конкурентното предприятие с обвързващата сила по чл. 105, ал. 4 ЗЗК), но както вече беше посочено физическите лица не отговарят за извършване на нарушението, а доказателства за неговото подпомагане няма. Ето защо, по отношение на нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от физическите лица К. и П. се налага идентичен извод на този относно нарушение на забраните по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК, а именно: че не се установява извършване на такива нарушения от физическите лица. В заключение, по делото се установиха извършени нарушения по чл. 29, чл. 35, ал. 1 и ал. 2 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД и по чл. 29, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК от физическите лица – ответници Л. П. и Д. К.. Спори се относно периода, в който са извършени нарушенията, но в случая периодът е релевантен за определяне вида и размера на претърпените вреди вследствие извършените нарушения на забраните за нелоялна конкуренция, както и причинната връзка. В този смисъл, не следва да се смесват периодите от време, единият относим към възникване на релевантните за елементите от фактическия състав за всяко от нарушенията факти и поради това определен като процесен от КЗК и другият – релевантен за настоящото производство, в което подлежат на доказване останалите елементи от фактическия състав за ангажиране гражданската отговорност на ответниците за вреди, а именно- наличието на вреди от претендирания вид, техния размер, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпването им и осъщественото нарушение на конкурентното право. Относно причинната връзка, вредите и техния размер. Съгласно чл. 105, ал. 1 и 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) за вреди, причинени вследствие на нарушения на конкурентното право, виновното лице дължи обезщетение в пълен размер, като право на обезщетение имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било адресирано непосредствено срещу тях. В разпоредбата на чл. 106 ЗЗК е предвидено, че обезщетението в пълен размер обхваща претърпяната загуба и пропуснатите ползи, заедно с дължимата лихва, така че увреденото лице да бъде поставено в положението, в което то би се намирало, ако нарушението на правото на конкуренцията не е било извършено, като същото не може да бъде прекомерно спрямо претърпяната вреда. В случая нарушението на конкурентното право, което по естеството си представлява виновно и предприето в нарушение на установените в ЗЗК забрани поведение, неговите конкретни проявни форми, както и нарушителите са установени по задължителен за настоящия съдебен състав начин с влязлото в сила решение на ВАС и съобразно изложените по-горе мотиви, като в настоящото производство се установи в допълнение единствено извършено от П. нарушение по чл. 29, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК. Претендират се имуществените вреди, представляващи настъпилите в правната сфера на увреденото лице неблагоприятни имуществени изменения, под формата на пропуснати ползи - пропусната сигурна възможност увеличаване имуществото на засегнатото от нелоялната конкуренция лице, като нормата на чл. 106 от ЗЗК не поставя изискване същите да са били предвидими към определен момент, а акцентира върху необходимостта претърпелият вреди да бъде поставен в положението, в което би бил на пазара, ако спрямо него не са приложени антиконкурентни практики. В конкретната хипотеза, ищецът на първо място претендира произтекли вреди - пропуснати ползи от реализиране на печалба, поради прекратени договори с 14 свои клиента. Както беше посочено, пропуснатите ползи, като вид имуществени вреди, представляват неосъществено увеличаване на имуществото на увредения, което е щяло да настъпи ако не беше извършено нарушението, като това се отнася както за договорната, така и за деликтната отговорност, а отговорността по чл. 105 ЗЗК има извъндоговорен характер. Съгласно тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. Според мотивите на тълкувателното решение, наличието на хипотетична възможност за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Понеже законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, то предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението. В случая на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно именно в резултат на неправомерното поведение на увреждащия. В тази връзка съдът взе предвид следното. Нарушението по чл. 36, ал. 1 ЗЗК, както вече беше отбелязано, е единственото по глава 7 на ЗЗК, което изисква за съставомерност на деянието настъпването на определен резултат - прекратяването или нарушаването на сключени договори или осуетяването на договорни отношения, като освен това нелоялните действия следва да са насочени не просто към привличане на клиенти въобще, а към привличане на конкретни клиенти на конкурент. Следователно, обвързващата сила на решението на съда, с което е установено това нарушение по отношение на ответника – юридическо лице, обхваща и този съставомерен резултат – прекратени 14 броя договори в резултат на осъществената нелоялна конкуренция (а не от действия на стопански субект, обичайни и присъщи за дейността му и характерни за равнопоставена и конкурентна, основана на икономическата свобода пазарна среда). Нелоялно привлечените клиенти са конкретизирани чрез препращане в мотивната част на решението на ВАС от 19.06.2024 година по адм.д. № 815/2024 година, в исковата молба и са отразени от вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза, а именно: ОРИФЛЕЙМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 831497138; РОКА БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 837066162, ЮНИК ПРОПЪРТИС АД, ЕИК 203009202, СК - ОРИНДЖ ФИТНЕС -СПОРТ ЗА всички, ЕИК 148120576, ЧАСТНА ДЕТСКА ГРАДИНА ВЕСЕЛОТО ГАРДЖЕ ЕООД, ЕИК 200867573, ГАРИТИДЖ ИНВЕСТМЪНТ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, ЕИК 200969791, МЕГАХИМ АД, ЕИК 117002804, МОЛ ВАРНА, ЕИК 200169041, СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ОБЕКТИ в ТАЦ ’’ТРАНД", ЕИК 160109400, СКФ БЕРИНГС БЪЛГАРИЯ, ЕИК 130575495, ЮРОКОР АД, ЕИК 201727271, ТЕХНОФОС ЕАД, ЕИК 202629378, ДА ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ и ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ, ЕИК 831913661, АСТРАЛ ХОЛИДЕЙЗ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АД, ЕИК 203815332. Както беше посочено, прекратяване на договорите с посочените клиенти на ищеца в началото на 2019 година е установен, като съставомерен по чл. 36, ал. 1 ЗЗК, резултат. На следващо място, от съдебно – счетоводната експертиза, вкл. и допълнителното заключение, които съдът възприема като обосновани, обективни, изготвени обхвата на специални знания на вещото лице, което стриктно е отговорило на поставените въпроси, подробно се е аргументирало, като дава и допълнителни ясни разяснения в съдебно заседание, се установява, че в периода м. 03 – м. 05.2019 година посочените субекти са влезнали в облигационни отношения с предмет предоставяне на фасилити мениджмънт услуги и почистване с ответното дружество по силата на сключени договори. Тоест, непосредствено след прекратяване на договорите с ищеца. Доколкото ответникът не прави конкретно оспорване във връзка с посочените договори, няма причина и съдът да не кредитира заключението на вещото лице, предвид обстоятелството, че същото е изготвено на база предоставена счетоводна информация и кореспондира на показанията на свидетелката К. и свидетеля И.. Следователно, установяват се тези неблагоприятни последици от нелоялното поведение но ответното дружество - прекратяване на договорите и преминаване на клиенти непосредствено след това към ответното дружество. Следващият въпрос на който следва да се отговори е дали прекратяване на договорите и сключване на договори за предоставяне на същите услуги с ответника са свързани с възможността за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице (реализиране на печалба от ищеца), ако спрямо ищеца не беше приложена антиконкурентна практика и ако да – в какъв размер. Констатираният механизъм за реализиране на пропуснатата от ищеца печалба е свързан с реално прекратяване на договорите за предоставяните услуги за почистване и фасилити мениджмънт с 14 броя клиенти, с повечето от които ищецът (още по времето на ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД) е имал трайно установени търговски отношения (някои от тях установени още през 2005 година – напр. МОЛ ВАРНА и РОКА БЪЛГАРИЯ (показания на свид. И.). От друга страна, по делото е безспорно установено обстоятелство, че ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД (а после МУНДУС СЪРВИСИЗ АД) е било сред водещите, наложено на пазара, известно и с добра репутация предприятие, предоставящо услуги от вида на тези, за които е започнало да осъществява активно търговска дейност и ответното дружество в началото на 2019 година. На следващо място, не може да се приеме и че в периода на извършване на нарушението са действали други, обичайни за свободната стопанска инициатива в условията на конкурентна среда фактори, които са допринесли за прекратяване на облигационните отношения (рязко понижаване на качеството на услугата, рязко повишение на цените на ищеца и др.) с посочените клиенти на ответника. Тези обстоятелства, заедно с факта на пренасочване на голям брой клиенти в силно ограничен времеви отрязък, несъмнено сочат на обоснован извод за това, че ако поведението на ответното дружество е било съответно на правилата на конкурентното право, то действителното състояние на имуществото на ищеца би съответствало на това, което би било в случай, че договорите не са прекратени. Следователно, по делото се доказа сигурно настъпване на претендираните вреди – пропуснати ползи от нереализирана печалба във връзка с прекратените договори. Вече беше посочено, че на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Това предвижда и нормата на чл. 106 ЗЗК, която изисква обезщетението да постави увреденото лице в положението, в което би било, ако нарушението на правилата на конкурентното право не са нарушени, както и не допуска прекомерност на обезщетението спрямо претърпяната вреда. В хипотезата на вреди под формата на пропуснати ползи, обезщетяване се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца. Предвид възприетото по-горе, съдът приема за установено сигурното настъпване на тези вреди от нереализирана печалба във връзка с прекратените в резултат от противоречащите на правилата на лоялната конкуренция действия на ответното дружество. Следващият въпрос, на който следва да се отговори е относно наличието на причинна връзка между нереализираното увеличение на имуществото на ищеца и нарушението па чл. 36, ал. 1 ЗЗК. За отговор на този въпрос съдът взима предвид следното. Свидетелите К. и И., които имат преки впечатления и са категорични и непротиворечиви относно това, че привличане на нови клиенти в сектора на предоставяните услуги е динамичен, сложен и най-често предшестван от тръжни процедури процес, като разпознаваемостта на конкретния доставчик на услугата, действащ на съответния пазар е фактор, оказващ положителен ефект при избора на потребителите. Установява се от показанията на свидетелите и че, както в МУНДУС СЪРВИСИЗ АД, така и при ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД, освен търговските представители, комуникация и тесни връзки с клиентите са поддържали т.нар. регионални мениджъри, отговорни за предоставяне на услугата на конкретни клиенти и обекти. Според св. И., прекратяване на взаимоотношения с такъв голям брой клиенти в кратък срок от време, не е обичайно явление в сферата на предоставяните услуги, като свидетелят сочи и че едни и същи лица - бивши служители на МУНДУС СЪРВИСИЗ АД и впоследствие служители на ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД са отговаряли за едни и същи клиенти при двете конкурентни предприятия. Свидетелят дава и конкретни примери сред клиентите, изброени по-горе напр. В.Г. по отношение на РОКА БЪЛГАРИЯ и МОЛ ВАРНА, К.Н. по отношение на ОРИФЛЕЙМ и т.н. – клиенти на МУНДУС СЪРВИСИЗ АД преди прекратяване на договорите и клиенти на ответното предприятие непосредствено след това. Същевременно свидетелят И. има преки впечатления и относно това, че част от дружествата, прекратили договорите с ищеца по посочена причина лошо качество на предоставяната услуга са се съгласили същата да им бъде предоставяна от ответното дружество при същите условия – обслужване от същите мениджъри и оперативни работници (напр. ОРИФЛЕЙМ). Свидетелят сочи и че част от посочените клиенти не са „загубени“ в резултат от проведена тръжна процедура, а единствено въз основа заявление за прекратяване на договорите, като основна причина, изтъквана от клиентите е цената на предоставяната услуга. Посочените по-горе доказателства в тяхната съвкупност обосновават извод за наличие на пряка причинна връзка между прекратяване на договорите на ищеца с горните дружества, установяване на облигационни отношения между тях и ответното дружество в периода м.03.-м.05.2019 година (за предоставяне на същата услуга) и недобросъвестните, антиконкурентни действия от страна на ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД, при започване на конкурентната дейност, които пряко са довели до вредоносния резултат. Множеството едновременно преминали от МУНДУС СЪРВИСИЗ АД в стартиращото дейността предприятие клиенти в кратък период от време, по неустановени пазарни причини (такива, обичайни и произтичащи за равнопоставена и конкурентна пазарна среда), заедно с идентичен пренос на служители от едното в другото дружество в същия период от време, разполагащи с необходимите данни, информация, ноу-хау и осъществявали основната комуникация и координация с тези клиенти при ищеца изключва възможността причинната връзка да е опосредена поради причини, стоящи извън са антиконкурентните действия на ответника. В тази връзка следва да се отбележи и че двамата свидетели сочат важността на цената на предоставяната услуга при извършване на потребителския избор на конкурентните услуги, но конкретни доказателства за това, че ответникът е предлагал на посочените клиенти услуга под нейната себестойност или средна пазарна цена, което да е станало единствената причина за пренасочване на конкретните клиенти, по делото не са събрани. Не се установи и такъв фактор да е било изключителното качество на предоставяната от ответното дружество услуга на старта на осъществяване на конкурентната дейност. Тоест, единствената установено причина за клиентското пренасочване са осъществените нелоялни практики по чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Ето защо и този елемент от фактическия състав – причинната връзка – е установен по делото. На последно място следва да се установи и размерът на тези вреди, който съдът намира, че следва да бъде определен по реда на чл. 162 ГПК (когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице). За да бъде определен този размер по този ред, съдът взима предвид следните обстоятелства. На първо място, следва да се определи релевантният период, в който ищецът е търпял вреди от неправомерното поведение на ответника по нелоялно привличане на клиенти, довело до прекратяване на сключените с конкретните 14 клиента договори. За определяне на този период съдът взима предвид показанията на свидетелите К. и И. относно обичайните търговски практики по привличане на клиенти в областта на предлаганите конкурентни услуги. Свидетелите сочат, че пазарът е динамичен и клиентите сменят доставчиците на услугите, като обичаен начин, по който се случва това е участие в тръжни процедури, при които водещи критерии са ценовите оферти и качеството на услугата. Видно от представените от ответника договори от 2004 година (л. 125 и сл. от делото), уговорен срок на действие на същите е 12-месечен, с или без опции за автоматично продължаване, без конкретни ограничения относно условията за прекратяване. В тази насока са и показанията на свидетелката К., която сочи, че обичайно договорите се сключват за период от 1 година, обикновено с клауза за прекратяване с едномесечно предизвестие. Установява се от гласните доказателства и че търсенето на клиенти е непрекъснат процес и с оглед териториалния обхват на извършване на стопанската дейност, в по-голямата част доставчиците на услугите са познати и клиентите се оферират, без оглед на това дали се обслужват от друга фирма, на свободен пазарен принцип. Свидетелката К., която има дългогодишен опит в областта на процесните услуги сочи, че официалните данни по тръжните процедури не сочат на големи разлики в цените на предоставяните идентични услуги на водещите доставчици на услугата на територията на страната. Ето защо, цялостният анализ на посочените доказателства мотивира съда да приеме, че ищецът е претърпял вреди от извършеното нелоялно пренасочване на клиенти, като пряка причинна връзка от нарушението, в рамките на година от сключване на договорите. След изтичане на този срок и предвид обичайната търговска динамика в сектора, настъпването на вредите от извършеното нарушение на конкурентните правила от ответника под формата на пропуснати ползи вече не е факт, чието сигурно настъпване е доказано в процеса. Задържане на клиентите от ответното дружество обосновано може да се приеме, че се дължи на съотношението между качеството и цената на предоставяните услуги, а изтъкнатата от свидетелите свобода на избор на клиентите и динамика при избор на доставчик, сочат и на влиянието на обичайните за състезателна конкурентната среда фактори при осъществяване на стопанската дейност. Ето защо, съдът приема, че освен че продължаващите след едногодишния срок вреди под формата на пропуснати ползи вече се характеризират като предполагаеми и хипотетични, но от установените по делото факти не се доказва тяхното сигурно настъпване. По посочените причини се губи и пряката причинна връзка между увреждането и извършеното нарушение. На следващо място, относно конкретния размер на вредите, съдът взима предвид основното заключение на вещото лице. Според задача 2 от заключението на вещото лице, месечният приход с ДДС от процесните 14 клиента, съобразно условията по сключените договори би бил в размер на 103 156, 50 лева (от посочената от вещото лице обща сума в таблица 1, колона 4 следва да се извади сумата от 691.20 лева с ДДС, приход от Букинг.ком България ЕООД, тъй като не се установи това дружество да е сред тези с прекратени договори, по отношение на които административният съд с обвързваща настоящия съд сила е установил нарушението по чл. 36, ал. 1 ЗЗК). Следователно за период от 12 месеца, този приход възлиза на 1 237 878 лева с ДДС. Този приход, предвид изложеното по-горе, съдът приема, че следва да послужи за основа за определяне на обезщетението за пропуснати ползи от нереализирана печалба. Вещото лице сочи в основното и допълнително заключение и отделно разяснява в съдебно заседание, че счетоводно няма метод и начин за установяване на печалбата за всеки един клиент на ищеца поотделно, тъй като в счетоводните регистри не се съдържа детайлна информация за направените разходи по обекти. Ето защо, за определяне размера на дължимото обезщетение следва едногодишния приход от посочените клиенти да бъде коригиран с нормата на печалба за сектора, определена от вещото лице. В тази насока, съдът кредитира заключението на вещото лице по допълнително поставените задачи, с отговора на които вещото лице е определило норма на печалба в сектора от 9.54 %. Следва да се отбележи, че обосновано и мотивирано вещото лице е ползвало три различни метода за определяне на нормата на печалба на бизнеса – като печалбата преди данъци се раздели на всички приходи на дружеството и се изрази в процент, методът на рентабилност на приходите и метод по теория на Маркс в капитала, като е придало еднаква тежест на всеки от трите метода, което е допринесло до по-детайлно, пълно и точно определяне процента норма на печалба. Съдът кредитира стойността, определена от вещото лице по задача 3 от допълнителното заключение, което не е оспорено от страните и доколкото е определено въз основа на посочени от тях конкурентни предприятия, а именно – норма на печалба от 9.54%. Настоящият съдебен състав, също така, не намира причина за коригиране на данните по основното заключение с инфлационните промени, предвид възприетия от съда период, за който е сигурно настъпване на вредите (ако не беше извършено нарушение), както и по причина, че по делото няма събрани доказателства за това да съществува обичайна търговска практика за коригиране на уговорените цени, съобразно инфлационните индекси в срока на договорите. В заключение, вредата съдът определя за доказана в размер на 118 093, 56 лева (изчислената печалба съобразно приходите от конкретните клиенти за годишен период). Следва да се посочи и че реализираната печалба от посочените клиенти от ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД не е релевантен за определяне размера на обезщетението факт, тъй като не се намира в отношение на пряка зависимост от установеното противоправно увреждане и съответно – не може да е относим към определяне на вредата. Няма доказателства по делото, от които да следва изводът, че ако нарушението не беше извършено, ищецът би продължил договорните правоотношения с конкретните клиенти при условията, при които това се е случило с ответното дружество. Именно в този размер следва да бъде уважен частичният иск за обезщетение за вреди от нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Доколкото съдът в изложените по-горе мотиви прие, че физическите лица К. и П. нито са извършили нарушение на посочената забрана по чл. 36, ал. 1 ЗЗК, нито с конкретни действия са съдействали на ответното дружество за извършване на нарушението, то същите не могат да бъдат ангажирани и с деликтната отговорност за обезщетевяна не вредите от това нарушение по нелоялно привличане на клиенти. За реализиране на солидарната отговорност, чл. 53 ЗЗД изисква увреждането да е причинено, което в конкретния случай не се установи. Относно вредите, настъпили в резултат на нарушенията по чл. 29, ал. 1 ЗЗК, чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК. Изложеното по-горе относно предпоставките за уважаване на претенция за обезщетение на вреди под формата на пропуснати ползи е относимо и по отношение обезщетението за тези вреди. Съдът е ограничен в произнасянето си с твърденията и петитума в исковата молба. Ищецът твърди да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи – нереализирана печалба в исковия период. В контекста на нормата на чл. 105 ЗЗК, това означава, че ищецът следваше да установи, че в нормални стопански условия би реализирал сигурна печалба, съизмерима с тази, реализирано от ответното дружество в същия период. На първо място, обаче, следва да се уточни следното. Тази претенция би била основателна само в случай, че вредите от горните нарушения се отличават от тези, настъпили по повод нарушение на забраната по чл. 36, ал. 1 ЗЗК за нелоялно привличане на клиенти, тъй като законът не допуска кумулиране на обезщетение за вреди, свързани с едно и също поведение, в случая – нелоялна конкуренция. В конкретната хипотеза, по отношение на ответното дружество е констатирано поведение на нелоялно конкуренция, като извършените от същото действия попадат в обхвата на няколко от специалните забрани по глава 7 на ЗЗК, както и на общата забрана по чл. 29, ал. 1 ЗЗК. От горните нарушения се твърди да са произтекли вреди също под формата на пропуснати ползи – нереализирана печалба от клиенти, но извън изброените 14 нелоялно привлечени такива. Вече беше посочено, че обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи, каквито се твърди да са настъпили в процесния случай и в резултат от допуснатите от ответниците нарушения по чл. 29, ал. 1 ЗЗК и тези, извършени от ответното дружество по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК и с оглед приложимостта на правилата при деликтната отговорност, се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца, в каквато са задължителните за съда указания, дадени с цитираното тълкувателно решение. Съдът споделя становището на ищеца относно възможната приложимост при определяне размера на пропуснатата полза по метод на изчисляване на коефициента на интелектуална собственост и определяне на лицензионното възнаграждение, каквото би било заплатено при правомерно ползване на интелектуален ресурс, но това касае начинът на определяне на размера на вредата. Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца. С оглед специалната уредба на отношенията по ЗМГО и установената по този закон съдебна практика, за притежателя на марката винаги съществува сигурност, че би увеличил имуществото си с лицензионно възнаграждение, дължимо за осъщественото ползване на марката, ако то е извършено правомерно, защото тогава би бил сключен лицензионен договор, който е единственият факт, при който възниква вземането за възнаграждение. Тоест, при осъществено от едно лице ползване в търговската му дейност на знак, който е идентичен или сходен с търговската марка, при липсата на сключен лицензионен договор, неполученото лицензионно възнаграждение винаги ще представлява вреда за притежателя на правото върху търговска марка, като тя ще е и пряка и непосредствена последица от нарушението, защото е закономерна последица от неправомерното ползване на марката. Във връзка с установените нарушения по Глава 7 от ЗЗК, такава сигурност относно увеличаване на имуществото с лицензионна такса, не съществува и затова преди да пристъпи към определяне на размера на вредата, съдът следва да установи, че такава в действителност е претърпяна. Ищецът претендира общо да е претърпял едни и същи вреди от горните нарушения, изразяващи се в пропусната печалба за целия исков период, съизмерима с печалбата, реализирана от ответното дружество в процесния период. По делото няма събрани доказателства, от които да се установява, че в резултат на нарушаване на забраните за имитация или пък общата забрана за нелоялна конкуренция ищецът сигурно се е лишил от печалбата, реализирана от конкурентното предприятие в същия период. Такива факти не се установяват от заключенията на вещото лице, което е отговорило на поставени от ищеца въпроси. Констатираните от вещото лице реализирани от ответника обороти и печалба сами по себе си не свидетелстват за вреди произтекли в непосредствена връзка от констатираните действия, нарушаващи забраните за нелоялна конкуренция, още по-малко в период от близо 5 години след навлизане на ответното дружество в областта на процесните услуги, в който период приходите от съконтрахенти на ответното дружество, различни от нелоялно привлечените клиенти нараства от първоначалните 42 % до 90 % от всички клиенти на дружеството. Отделно, не се установява и рязък спад в печалбата на ищеца след навлизане на конкурента на пазара, а разликите в оборота се дължат и на нелоялно привлечените 14 броя клиенти на ищеца. Извършените от вещото лице изчисления относно определяне на лицензионния процент за неизключителна лицензия по метода VAIC за определяне ефективността/потенциала на човешкия капитал сами по себе си не са доказателство за вреди от нелоялна конкуренция по българското право (ЗЗК). Както и самият експерт потвърждава в съдебно заседание, освен това, представеният икономически модел за оценка на стойността на човешкия капитал чрез т.нар. „лицензионен процент“ има ориентировъчен и хипотетичен характер, тоест, не доказва конкретните пропуснати ползи, настъпили за ищеца вследствие на твърдяното нарушение. Подобни обстоятелства не се установяват и от показанията на свидетелите. Напротив, същите сочат, че на пазара на фасилити мениджмънт и услуги по почистване действат определен брой конкурентни предприятия, като нормална търговска практика е клиентите да ползват услугите на различни доставчици в различни периоди от време, най-вече с оглед предлаганата цена и качество на услугата, като има динамичен пренос на клиенти в сектора, дължащ се на обичайни пазарни явления. МУНДУС СЪРВИСИЗ АД и ВИКИ СЪРВИСИ ЕООД не са единствените конкурентни стопански субекти в сектора в исковия период от време и няма стопанска или житейска логика да се приеме за доказан фактът, че реализираните от всички клиенти на ответното дружество (с изключение на конкретните 14) приходи са съответни на пропуснатите от ищеца такива, като единствена и закономерна причина за това са нелоялните търговски практики, извършени от ответника при стартиране на дейността Щом по делото няма доказателства за конкретни факти, от които да се налага извод, че ако по отношение на МУНДУС СЪРВИСИС АД не бяха извършени недобросъвестните търговски практики – имитация на фирмено наименование, имитация при предлагането на услугите чрез използване на рекламни брошури и снимки на ищцовото дружество, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода на услугата, както и дейности в противоречие с добросъвестна търговска практика, които могат да увредят интересите на конкурентите, то дружеството би реализирало печалба в размерите на реализираната в периода от ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД, искът в тази част се явява неоснователен. Следва да се допълни и че само по себе си установяване на нарушенията по чл. 35 и чл. 29 ЗЗК и поведението на нелоялна конкуренция не доказва настъпване на вреди, а същите подлежат на самостоятелно и конкретно установяване, което не е сторено по делото (напр. не са установени факти като загуба на клиенти, осуетяване сключване на договори с нови клиенти; намаляване на оборот или печалба и др., което да са пряка и непосредствена последица от установените нарушения). Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа твърдените пропуснати ползи, основани на реална и обективна вероятност за увеличаване на имуществото, настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с конкретните нарушения по чл. 35 и чл. 29 ЗЗК. Поради това предявеният частичен иск за обезщетение за вреди от нелоялна конкуренция следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед на горното исковете са основателни единствено за сумата от 118 093, 56 лева и единствено по отношение на ответното дружество - претърпени вреди от установеното нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК. В останалата част и до пълния предявен размер, исковете подлежат на отхвърляне. По разноските. С оглед изхода от производството, право на разноски възниква за всички страни и такива следва да се присъдят предвид своевременно отправените искания, съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК и при съобразяване уважената и отхвърлена част от исковете по отношение на ищеца и ответника ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД. Съобразно т. 5 от ТР № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски също се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход и такива се дължат на ищеца, предвид наличието на доказателства за заплащането им (адвокатско възнаграждение в размер на 13 200 лева с ДДС). На ответника ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД и ответника Л. П. не следва да се присъждат предвид липсата на доказателства да са сторени такива разноски във връзка с участието им в обезпечителното производство. Направени са възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения, претендирани от ищеца, ответницата К. и ответниците Л. П. и ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД. Ищецът е представил списък и доказателства за сторени разноски в настоящото производство от 14 700 лева – за ДТ и вещо лице, 20 400 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство. Ответницата К. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 74 289, 60 лева с ДДС на адвоката, предоставил безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗАдв, ответникът П. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 61 908 лева на адвоката, предоставил безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗАдв, за което са представени и съответни доказателства. Ответникът ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД има искане за присъждане на разноски по списък в настоящото производство – 1000 лева за вещо лице и адвокатско възнаграждение от 83 575, 20 лева. Според чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и съответно – установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет. Същевременно, обаче, в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Това означава, че посочената разпоредба противоречи на правото на Европейския съюз и по силата на принципа на примата /изведен от практиката на СЕС по делата Van Gend en Loos срещу Nederlandse Administratie der Belastingen (дело 26/62) и Costa срещу ENEL (дело 6/64)/, националният съд е длъжен да остави неприложена вътрешната правна норма, която е в противоречие. Поради това съдът не може да приложи, като противоречаща на забраната за ограничаване на конкуренцията Наредба, така и нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която предвижда долна граница за определяне на размерите на възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г. Тези размери, обаче, служат за ориентир на съда при определяне на справедливото и достойно възнаграждение на адвоката в конкретния случай, доколкото Наредбата е приета именно от съсловната организация. Такъв ориентир също така е и Наредбата за правната помощ, която определя размери на възнаграждения в аналогични хипотези, както и също така видът на спора, количеството, обемът на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 343 от 15.02.2024 г., постановено по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о./ са от значение за определяне на съответното на положения от адвоката труд възнаграждение. При съобразяване на горното, на нормата на чл. 2, ал. 5 и §2а НВАР, съдът намира за справедливо и обосновано възнаграждение, съответстващо на завишената фактическа и правна сложност на спора и множеството активно извършени процесуални действия, количеството и обема на положения професионален труд, както от процесуалните представители на ищеца, така и на този на ответника ВИКИ СЪРВИСИС АД, в размер на уговореното и заплатено от ищеца, който размер се доближава и до минимално предвидения в НАВ. В този размер то е дължимо и на ответника ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД, поради което възражението за прекомерност по отношение на този ответник е основателно. Възнаграждението на адвокатите, предоставили безплатна правна помощ на ответниците физически лица се определя от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в справедлив и адекватен размер, също при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес, но също така и фактически извършената от процесуалния представител на Д. К. и съответно – процесуалния представител на Л. П. обем и количество работа, вкл. по представителство в съдебно заседание, процесуалните действия във връзка с доказателствените искания, придържане към защитната теза на ответника – юридическо лице. При съобразяване на тези факти, съдът определя като съответно възнаграждение от 5000 лева на процесуалния представител на ответника К., а по отношение на процесуалния представител на ответника П. – в размер на 6000 лева, които следва да бъдат присъдени в пълен предявен размер, предвид отхвърляне на исковете срещу тези ответници. Приетите от съда размери на възнаграждения съдът намира освен да са адекватни, да съответстват и на легитимната цел за осигуряване качествена адвокатска защита, но съобразена с конкретната правна и фактическа сложност в производството и конкретните действия, извършени от всеки процесуален представител. При тези уточнения и при съобразяване на отхвърлената и уважената част от исковете, на ищеца са дължими общо 17 284 лева – разноски за обезпечителното и настоящото производство, а на ответното дружество – 13 741, 81 лева разноски. Съдът извършва служебно компенсация, при този ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца разликата между двете суми, възлизаща на 3542, 19 лева. Следва да се допълни и следното. Настоящият съдебен състав споделя формираната практика на ВКС (обективирана в Определение № 395/09.07.2018 г. по т. д. № 1314/2018 г., II т.о., Определение № 417/17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., I т.о., Определение № 257/09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т.о. и др.), съгласно която, за съда не съществува задължение да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице, тъй като право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ по отношение на лицата по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА, за което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. Допълнено е, че в практиката си ВКС приема, че правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв. е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което се присъжда на адвоката. Посочено, че за да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв., като не се проверява и не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката и изобщо обстоятелството, на което е уговорена безплатна правна помощ. (в този смисъл и Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. гр. д. № 2340/2015 г. на ВКС, І т.о., Определение № 365 от 17.07.2017 г. по ч. т. д. № 894/2017 г. на ВКС, І т.о., Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, І г.о.; Определение № 731 от 09.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5256/2014 г. на ІІІ г.о. и др.). Ето защо, представените от ответниците договори за правна помощ и съдействие, в който е посочено, че се предоставя правна помощ безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв., е достатъчно за присъждане на адвоката на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в производството. Следва да се допълни и че тези договори са представени още с отговорите на исковата молба, като възражения във връзка с тях ищецът е отправил едва в хода на устните състезания. На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за приемане на еврото в Република България, Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по- нататък "Регламент (ЕО) № 974/98 всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г., а именно: 1 евро = 1.95583 лева. Мотивиран така, съдът