Решение № 369 от 4.4.2025 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 4396/2024 г.

Производството е образувано по повод искова молба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, чрез пълномощник - адвокат В. Н. от САК, против Д. С. Т., с ЕГН ••••••••••, с адрес с. Г., общ. Пазарджик, ул. „••••••, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че съществува изискуемо вземане на дружеството в общ размер на 1433, 59 лева главница, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1040/2024 г. по описа на РС Пазарджик. В исковата молба се излагат обстоятелства, че между страните е сключен на 03.03.2020 г. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +•••••• за срок от 24 месеца с абонаментен план интернет 10, 99 с месечен абонамент в размер на 10, 99 лв. и промоционален месечен абонамент в размер на 8, 99 лв. Ответницата не изпълнила задълженията си по договора в общ размер на 19, 26 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.12.2021 г. - 14.02.2022 г. На 03.03.2020 г. страните сключили и Договор за лизинг, по силата на който ищецът в качеството на лизингодател предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y7 2019 Dual Black за обща лизингова цена в размер на 383, 87 лв., дължима разсрочено на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 16, 69 лв. Ответницата има задължения по договора в общ размер на 33, 38 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.12.2021 г. - 14.02.2022 г., както следва: 16, 69 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.12.2021 г. - 14.01.2022 г. и 16, 69 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.01.2022 г. - 14.02.2022 г.. Твърди се, че на 15.10.2021 г. страните сключили ново Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +•••••• за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Макс“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 36, 99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 44, 99 лв. Ответницата не изпълнявала задълженията си по споразумението в общ размер на 107, 99 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.12.2021 г. - 14.02.2022 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел IV, чл. 2 от споразумението ищецът начислил неустойка в размер на 138, 24 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7331690460/15.02.2022 г. На същата дата – 15.10.2021 г. страните сключили договор за лизинг, по силата на който ищецът в качеството на лизингодател предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка NOKIA G20 64GB Dual White за обща лизингова цена в размер на 252, 77 лв., разсрочена на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 10, 99 лв. По договора за лизинг ответницата Т. дължи заплащане на сума в общ размер на 241, 78 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.12.2021 г. — 14.02.2022 г., както следва: 10, 99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.12.2021 г. - 14.01.2022 г. и 230, 79 лв. - сбор от 20 броя лизингови вноски, начислени поради неплащане на предходните такива съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, и 1 бр. лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 15.01.2022 г. - 14.02.2022 г. Вследствие неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер +••••••, се сочи, че ответницата дължи и сума в размер на 200, 56 лв., представляваща разликата между цената на устройството NOKIA G20 64GB Dual White без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг от 15.10.2021 г. На същата дата - 15.10.2021 г. страните сключили и Договор за лизинг, с който ищецът в качеството на лизингодател предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, плащането на които било разсрочено на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 3, 05 лв. По този договор за лизинг ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на 67, 10 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.12.2021 г. - 14.02.2022 г., както следва: 3, 05 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.12.2021 г. - 14.01.2022 г. и 64, 05 лв. - сбор от 20 броя лизингови вноски, начислени поради неплащане на предходните такива съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, и 1 бр. лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 15.01.2022 г. - 14.02.2022 г. Твърди се, че е настъпила изискуемост на горепосочените задълженията за плащане на лизингови вноски поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Посочва, че въпреки неизплатените общи лизингови цени, предоставените устройства не са върнати на мобилния оператор. Сочи, че горепосочените задължения за предпочетени номера +•••••• и +•••••• са индивидуализирани във фактури № 7330466346/15.01.2022 г. за отчетен период 15.12.2021 г. - 14.01.2022 г. със срок за плащане - 30.01.2022 г., издадена за сумата от 145, 90 лв., по която поради частично плащане в размер на 53, 24 лева на задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +•••••• се претендира сумата от 92, 66 лева и фактура № 7331690460/15.02.2022 г. за отчетен период 15.01.2022 г. - 14.02.2022 г., срок за плащане - 02.03.2022 г., издадена за сумата от 715, 65 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги, лизингови вноски, неустойка и сума за мобилно устройство. Твърди се, че на 15.10.2021 г. между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +•••••• за срок от 24 месеца с абонаментен план Тотал Макс с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 36, 99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 44, 99 лв. Ответницата не изпълнявала задълженията си по споразумението, вследствие на което и съгласно раздел IV, чл. 2 от споразумението мобилният оператор начислил неустойка в размер на 138, 24 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7332217459/25.02.2022 г.. На същата дата - 15.10.2021 г. по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +•••••• страните сключили Договор за лизинг, по който ищецът в качеството на който лизингодател предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване устройство марка NOKIA G20 64GB Dual White за обща лизингова цена в размер на 252, 77 лв., дължима разсрочено на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 10, 99 лв. По договора за лизинг ответницата се твърди да дължи заплащане на сума в общ размер на 219, 80 лв., формирана от сбор от 20 броя лизингови вноски, начислени поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период 25.01.2022 г. - 24.02.2022 г. Вследствие на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер +•••••• ответницата дължала и сума в размер на 182, 24 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг. На същата дата - 15.10.2021 г. по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +•••••• страните сключили Договор за лизинг, по силата на който ищецът като лизингодателя предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване на ответницата пакет базови аксесоари, платими разсрочено на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 4, 25 лв. По договора за лизинг ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на 85, 00 лв., формирана от сбор от 20 броя лизингови вноски, начислени поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период 25.01.2022 г. - 24.02.2022 г. Твърди се, че е настъпила изискуемост на горепосочените задълженията за плащане на лизингови вноски поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Посочва, че въпреки неизплатените общи лизингови цени, предоставените устройства не са върнати на мобилния оператор. Сочи, че горепосочените задължения за предпочетен номер +•••••• са индивидуализирани във фактура № 7332217459/25.02.2022 г. за отчетен период 25.01.2022 г. - 24.02.2022 г., срок за плащане - 12.03.2022 г., издадена за сумата от 627, 39 лв., представляваща неплатени лизингови вноски, неустойка и сума за мобилно устройство, по която поради частично плащане се претендира сумата от 625, 28 лв. Поради липсата на действия на ответната страна, насочени към изпълнение на паричните задължения, от страна на ищеца било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до РС Пазарджик, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1040/2024 г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за заявените суми. Предвид акта на съда по заповедното производство, с който са уведомени, че издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1040/2024 г., е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок предявили и настоящата претенция за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение в общ размер на 1433, 59 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното производство. В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването не се явява законен или процесуален представител на ищеца. Постъпила е молба, с която излага доводи за уважаване на предявената искова претенция. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответницата се явява лично. Не оспорва, че е сключила с ищеца договорите, посочени в исковата молба, на които се основава исковата претенция, както и че не е платила в цялост възникналите във връзка с тях задължения. Не оспорва исковете по основание и размер. Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна: От събраните по делото писмени доказателства и приложеното ч. гр. д. № 1040/2024 по описа на РС Пазарджик се установява, че между мобилния оператор /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ и ответницата Д. С. Т. са сключени следните договори: Договор за мобилни услуги от дата 03.03.2020 г. с предпочетен мобилен номер +•••••• с уговорен краен срок на действие до 03.03.2022 г., с абонаментен план „Интернет 10.99“ с месечна такса в размер на 10, 99 лева, промоционален месечна такса в размер на 8, 99 лева за 24 месеца. Съгласно уговореното в договора при предсрочното му прекратяване по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него…., последният дължи неустойка в размер на сумата от месечните абонаменти, оставащи до крайния срок на договора, като максималният размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти такси. Месечният абонамент, приложим за нуждите на неустойката, е най – високият според условията на плана. В неустойката се включва и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстващи на оставащия срок до края на договора /в случай, че такава отстъпка е уговорена от страните/, както и разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора и заплатената от него при подписването му /в брой или съответно лизинговата цена по договора за лизинг/. На същата дата между ищцовото дружество в качеството на лизингодател и ответницата в качеството на лизингополучател е сключен договор за лизинг, с който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство HUAWEI Y7 2019 Dual Black с телефонен номер +•••••• на изплащане, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 383, 87 при 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 16, 69 лева, като след изтичане на 23-месечния срок на договора и срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 16, 69 лева абонатът има право да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/. С подписването на договора за лизинг лизингополучателят е декларирал и потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта. На 15.10.2021 г. между „Теленор България“ ЕАД /с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД/ в качеството на оператор и ответницата в качеството на потребител е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер +••••••, по силата на което операторът се е задължил да предостави на потребителя мобилни услуги с абонаментен план „Тотал макс“, с първоначален срок на действие 24 месеца, след което договорът става безсрочен, с месечен абонамент в размер на 36, 99 лева за първоначалния срок на договора и 44, 99 лева месечен абонамент след изтичане първоначалния срок на договора. В раздел IV, т. 2 от това допълнително споразумение също е залегнала клауза за неустойка при прекратяването на договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му договора или други документи, свързани с него…., която е идентична с обсъдената по –горе клауза, съдържаща се в договора за мобилни услуги от 03.03.2020 г.. Неустойката е в размер на сумата от месечните абонаменти, оставащи до крайния срок на договора, като максималния размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси. Също в раздел IV, т.2 е предвидено, че към неустойката се включва и възстановяване на част от ползваните услуги, както и разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора и заплатената от него при подписването му /в брой или съответно лизинговата цена по договора/. На същата дата 15.10.2021 г. между „Теленор България“ ЕАД /с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД/ в качеството на лизингодател и ответницата в качеството на лизингополучател е сключен договор за лизинг, с който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство NOKIA G20 64GB Dual White с телефонен номер ••••••, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 252, 77 лева при 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 10, 99 лева, като след изтичане на 23-месечния срок на договора и срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 10, 99 лева абонатът има право да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/. С подписването на договора за лизинг лизингополучателят е декларирал и потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта. Във връзка със сключеното допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер +•••••• от 15.10.2021 г. за предоставяне на мобилни услуги с абонаментен план „Тотал макс“ това устройство е предоставено за ползване с отстъпка от стандартната цена от 286, 14 лева. На същата дата 15.10.2021 г. между „Теленор България“ ЕАД /с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД/ в качеството на лизингодател и ответницата в качеството на лизингополучател е сключен договор за лизинг на базови аксесоари, съгласно който абонатът е получил BASIC ASSESSORIES HAMA Magnetic Smartphone Holder black, 2 броя BASIC ASSESSORIES ENERGIZER Max CIA5 Earphones Black, 2 броя BASIC ASSESSORIES Good Ram USB 3.0 Flash Memory 16 GB като се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 73, 16 лева, разсрочена за период от 23 месеца при месечна вноска в размер на 3, 05 лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23 месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 3, 05 лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг за базови аксесоари/. На 15.10.2021 г. между „Теленор България“ ЕАД /с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД/ в качеството на оператор и ответницата в качеството на потребител е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер +••••••, по силата на което операторът се е задължил да предостави на потребителя мобилни услуги с абонаментен план „Тотал макс“, с първоначален срок на действие на договора 24 месеца, след което договорът става безсрочен, с месечен абонамент в размер на 36, 99 лева за първоначалния срок на договора и 44, 99 лева месечен абонамент след изтичане първоначалния срок на договора. В това допълнително споразумение също е залегнала клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договора, която е идентична с обсъдените по – горе клаузи. На същата дата 15.10.2021 г. между „Теленор България“ ЕАД /с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД/ в качеството на лизингодател и ответницата в качеството на лизингополучател е сключен договор за лизинг, с който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство NOKIA G20 64GB Dual White с телефонен номер +••••••, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 252, 77 лева при 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 10, 99 лева, като след изтичане на 23-месечния срок на договора и срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 10, 99 лева абонатът има право да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/. С подписването на договора за лизинг лизингополучателят е декларирал и потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта. Във връзка със сключеното допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен фиксиран номер +•••••• от 15.10.2021 г. за предоставяне на мобилни услуги с абонаментен план „Тотал макс“ това устройство е предоставено за ползване с отстъпка от стандартната цена от 286, 14 лева. На същата дата 15.10.2021 г. между „Теленор България“ ЕАД /с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД/ в качеството на лизингодател и ответницата в качеството на лизингополучател е сключен договор за лизинг на базови аксесоари, съгласно който абонатът е получил BASIC ASSESSORIES APPLE 20W USB-C Power Adapter, 2 броя BASIC ASSESSORIES HAMA USB 3.1 Type-C cable 1m black, BASIC ASSESSORIES ENERGIZER Max CIA5 Earphones Pink, като се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 101, 97 лева, разсрочена за период от 23 месеца при месечна вноска в размер на 4, 25 лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23 месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 4, 25 лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг за базови аксесоари/. По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по възникналите между тях договорни правоотношения. Общите условия не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в отделно подписаните декларации – съгласие, приложени по делото. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на ОУ, които стават неразделна част от съдържанието на сключените договори, респективно допълнителни споразумения. На основание така сключените договори ищецът е издал на ответницата следните фактури: Фактура № 7330466346/15.01.2022 г. за отчетния период на потребление от 15.12.2021 г. - 14.01.2022 г. на обща стойност 145, 90 лева с ДДС, със срок на плащане 30.01.2022 г.; фактура № 7331690460/15.02.2022 г. за отчетния период на потребление от 15.01.2022 г. - 14.02.2022 г. на обща стойност 861, 55 лева с ДДС, в т.ч. задължения за предходен период в размер на 145, 90 лева с ДДС със срок на плащане 02.03.2022 г. и фактура № 73322117459/25.02.2022 г. за отчетния период на потребление от 25.01.2022 г. - 24.02.2022 г. на обща стойност 627, 39 лева с ДДС със срок на плащане 12.03.2022 г.. Към фактурите са приложени разпечатки за общото потребление по договорите за мобилни услуги. Съдът счита, че процесните фактури съдържат нужните реквизити и цени същите като доказателства по делото. Подписването им от страна на потребителя /получателя/ не е задължителен елемент за тяхната действителност. Не е спорно по делото, а и ищецът признава, че по посочените фактури са извършени плащания, след приспадането на които са останали неплатени сумите, както следва: по фактура № 7330466346/15.01.2022 г. сумата от 92, 66 лева, по фактура № 7331690460/15.02.2022 г. сумата от 715, 65 лева и по фактура № 73322117459/25.02.2022 г. сумата от 625, 28 лева, или общо 1433, 59 лева. Ответната страна не представи доказателства в хода на производството за плащане на дължимите суми по горепосочените фактури в цялост. Напротив, ответницата признава, че не е изпълнила в цялост задълженията си към ищцовото дружество. Не се установи по делото ответницата да е върнала получените по договорите за лизинг мобилни устройства и базови аксесоари. Обстоятелството, че вещите, предмет на договорите за лизинг, не са върнати на ищеца, се признава и от ответницата. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ. Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч. гр. д. № 1040/2024 г. по описа на РС Пазарджик, че в полза на ищеца срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В т. 12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са изложени подробни обстоятелства във връзка със сключените договори за мобилни услуги и договори за лизинг, които обстоятелства са тъждествени с тези, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Исковете са предявени в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца. По исковете за незаплатената стойност на ползваните мобилни услуги: Ищецът претендира стойността на абонаментните такси и такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от дата 03.03.2020 г. с предпочетен мобилен номер +•••••• в размер на 19, 26 лева и по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер +•••••• от 15.10.2021 г. в размер на 107, 99 лева. За уважаването на тези искове ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответницата, изправността си по договора, наличие на задължения на ответницата към мобилния оператор и техния размер. Съществуването на валидно учреденото между страните облигационно правоотношение се установи от представения от ищеца договор за мобилни услуги от 03.03.2020 г. с предпочетен мобилен номер +•••••• и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер +•••••• от 15.10.2021 г., които са съставени в писмена форма, носят подписите и на двете страни в правоотношението и съдържат уговорки за всички съществени елементи на този вид правоотношения, с оглед което са породили правни последици и надлежно обвързват страните по делото. Тук е мястото да се посочи, че тези писмени доказателства като частни диспозитивни документи не са оспорени от ответната страна и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл. 180 ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно по силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесните договори в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. Между страните е безспорно, че ищцовото дружество е предоставило на ответницата уговорените мобилни услуги по време на действие на договорите, тоест операторът е изпълнил задълженията си по договорите. Размерите на месечните абонаментни такси по договорите се установяват от уговореното между страните в договорите. Издадените от ищеца и неоспорени от ответницата фактури, както и приложените справки за общото потребление по договорите за мобилни услуги установяват реалното предоставяне на мобилни услуги на потребителя. След като ответницата е потребила предоставените мобилни услуги в нейна тежест се е породило насрещното задължение да заплати уговорената абонаментна цена на ползваните услуги. Ответната страна не излага твърдения и не представя доказателства, че е заплатила претендираните суми по процесните договори, поради което исковете за заплащане на главници по посочените договори за мобилни услуги са основателни и следва да бъдат уважени като в полза на ищеца следва да се признае съществуване на вземането за сумата от 19, 26 лева, представляваща неплатени месечни абонаменти такси за отчетен период 15.12.2021 г. – 14.02.2022 г. по договор за мобилни услуги от 03.03.2020 г. с предпочетен мобилен номер +•••••• и за сумата от 107, 99 лева, представляваща неплатени месечни абонаменти такси за отчетен период 15.12.2021 г. – 14.02.2022 г. по допълнително споразумение от 15.10.2021 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер +••••••. По исковете за неплатени лизингови вноски: Ищецът претендира незаплатените лизингови вноски по договор за лизинг от 03.03.2020 г. за устройство HUAWEI Y7 2019 Dual Black с телефонен номер +•••••• в размер на 33, 38 лева, по договор за лизинг от 15.10.2021 г. за устройство NOKIA G20 64GB Dual White с телефонен номер •••••• в размер на 241, 78 лева, по договор за лизинг на базови аксесоари от 15.10.2021 г. към предпочетен номер +•••••• в размер на 67, 10 лева, по договор за лизинг от 15.10.2021 г. за устройство NOKIA G20 64GB Dual White с телефонен номер +•••••• в размер на 219, 80 лева и по договор за лизинг на базови аксесоари от 15.10.2021 г. към предпочетен номер +•••••• в размер на 85 лева. Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор. Сключването на процесните договори за лизинг и надлежното възникване на облигационни правоотношения по тях не се оспорва от ответницата, а и се установява от представените по делото писмени доказателства /договори за лизинг от 03.03.2020 г.; 2 броя договор за лизинг от 15.10.2021 г., единият от които към предпочетен номер •••••• за устройство NOKIA G20 64GB Dual White с телефонен номер ••••••, а другия към предпочетен номер +•••••• за устройство NOKIA G20 64GB Dual White с телефонен номер +••••••; 2 броя договора за лизинг на базови аксесоари от 15.10.2021 г., единият от които към предпочетен номер +••••••, а другият към предпочетен номер +••••••/. Ищецът в качеството си на лизингодател е изпълнил задължението си да предостави на ответницата лизинговите вещи – общо 3 броя устройства и 2 пакета базови аксесоари, за което свидетелстват клаузите на чл. 4 от договорите за лизинг, според които с подписване на договорите лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят е предал лизинговите устройства във вид, годен за употреба, функциониращи изрядно и съответстващи напълно на договорените технически характеристики и комплектовани с цялата документация, включително гаранционна карта. При изпълнението на насрещната престация за предаване на лизинговата вещ, правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Съгласно чл. 342, ал. 2 от ТЗ лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването. Страните са разсрочили тези задължения на 23 лизингови вноски, всяка от които става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договорите за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключените между страните договори за предоставяне на такива услуги /чл. 3, ал. 2 от договорите за лизинг/, а именно въз основа на фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във фактурата. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ да предостави мобилните устройства и базовите аксесоари на лизингополучателя, като същите са приети от последния без забележки. Поради това за него е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ да върне мобилните устройства и базовите аксесоари след изтичане на лизинговите договори, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за лизинг парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК от ответницата. Ответницата, чиято е доказателствена тежест да установи това правнорелевантно обстоятелство, не ангажира доказателства, че е заплащала в срок задълженията си към лизингодателя. Липсват и доказателства да е върнала мобилните устройства и базовите аксесоари в срок от един месец след изтичане на срока на лизинга съгласно чл. 1, ал. 3 от договорите за лизинг. Ето защо съдът намира, че в полза на лизингодателя е възникнало вземането за получаване на претендираните лизингови вноски. Предвид така установеното неизпълнение на задълженията по договорите за лизинг следва да се приеме, че към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК изискуемостта на вземанията е настъпила, доколкото сроковете на договорите са изтекли преди това. Поради това тези искове се явяват основателни и в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземания за неплатени лизингови вноски в претендираните от ищеца размери съгласно съдържащите се в договорите за лизинг погасителни планове, както следва: сума в размер на 33, 38 лева по договор за лизинг от 03.03.2020 г. за устройство HUAWEI Y7 2019 Dual Black с телефонен номер +••••••, сума в размер на 241, 78 лева по договор за лизинг от 15.10.2021 г. за устройство NOKIA G20 64GB Dual White с телефонен номер ••••••, сума в размер на 67, 10 лева по договор за лизинг на базови аксесоари от 15.10.2021 г. към предпочетен номер +••••••, сума в размер на 219, 80 лева по договор за лизинг от 15.10.2021 г. за устройство NOKIA G20 64GB Dual White с телефонен номер +•••••• и сума в размер на 85 лева по договор за лизинг на базови аксесоари от 15.10.2021 г. към предпочетен номер +••••••. По исковете за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги: За уважаване на тези искове в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключени договори за мобилни услуги; наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесните договори по негова вина; настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника и конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на горното в тежест на ответната страна е да установи погасяване на задължението си. Не е спорно между страните, че са сключили помежду си посочените в ИМ договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения, поради което и въз основа на писмените доказателства по делото /договор за мобилни услуги от дата 03.03.2020 г., допълнително споразумение от 15.10.2021 г. към договор за мобилни услуги с мобилен номер +•••••• и допълнително споразумение от 15.10.2021 г. към договор за мобилни услуги с мобилен номер +••••••/ съдът приема, че първата предпоставка за уважаване на тази претенция е установена по делото. Установи се също така, че в договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения са уговорени неустоечни клаузи. Съгласно същите неустойка се дължи при прекратяването на договорите за мобилни услуги по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му настоящия договор или други документи, свързани с него…. Отговорността се изразява в задължението на абоната да плати неустойка в размер на сумата от месечните абонаменти, оставащи до крайния срок на договора, като максималният размер не може да надвишава трикратния размер на месечната абонаментна такса. Към неустойката се включва и възстановяване на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора и заплатената от него при подписването му /в брой или съответно лизинговата цена по договора/. Неустойката по договорите за мобилни услуги е неустойка при нарушен негативен интерес. Идеята на тази неустойка е да репарира доставчика на мобилни услуги от пропуснатата печалба, която би реализирал, ако договорът за мобилни услуги не бе предсрочно прекратен. От страна на ответницата липсва каквото и да било оспорване на релавентните факти, а именно че договорите са прекратени предсрочно от оператора и това прекратяване е базирано на виновно неизпълнение от страна на потребителя, поради което съдът приема за осъществени и другите кумулативни предпоставки на претенциите за заплащане на неустойка. При това положение за ищеца е възникнало правото да начисли неустойка за неизпълнение на процесните договори за мобилни услуги и допълнителните споразумения, както следва: по допълнително споразумение от 15.10.2021 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер +•••••• неустойка в размер на 138, 24 лева, представляваща стойността на три месечни такси и неустойка в размер на 200, 56 лева, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключеното допълнително споразумение; по допълнително споразумение от 15.10.2021 г. към договор за мобилни услуги с мобилен номер +•••••• неустойка в размер на 138, 24 лева, представляваща стойността на три месечни такси и неустойка в размер на 182, 24 лева, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключеното допълнително споразумение. Поради това в полза на ищеца следва да се признае съществуване на вземанията за неустойка в претендираните размери за предсрочно прекратяване на допълнителните споразумения към договорите за мобилни услуги. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото производство и заповедното производство общо, съразмерно на уважената част от исковете. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1324 лева, от която сумата в размер на 815, 33 лева разноски в исковото производство и сумата в размер на 508, 67 лева разноски в заповедното производство. Воден от горното съдът