Решение № 1526 от 6.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1130/2022 г.

производството – те заявяват общо, че оспорват наличието на недостатъци, но не правят конкретно твърдение, че са монтирали хидрозатвори на посочените климатични камери от изградената климатична инсталация. Освен това посоченото обстоятелство се и установява от събраните доказателства. В показанията си пред съда свидетелят Ю. Петров П. сочи, че при започване на учебния процес в изградения нов корпус на УНСС през есента на 2021 г. се появил теч по окачения таван в помещенията в новия корпус, като при търсене на причината за това се констатирало, че при монтиране на системата, изработена от „Д.“ ООД, на обекта не са поставени хидрозатвори. Извод за липса на поставени хидрозатвори при монтиране от ответниците на въздухообработващите климатични камери с вградена термопомпа, производство на „Д.“ ООД, е направен и от вещото лице Ц. Б. в заключението на изготвената от него основна СТЕ, прието в съдебно заседание, проведено на 31.01.2024 г. Той се основава на всички представени по делото документи, на допълнително събрА. от експерта информация и на извършен от експерта А.лиз на получените данни при прилагане на притежаваните от него специални знания от областта на топлинната и хладилната техника /л. 805 от делото/. От разпита на свидетеля П. се установява и това, че при работата на климатичната инсталация без монтирани хидрозатвори се е стигнало до преливане на течност, която се събира в кондензните вани, и до наводняване на окачения таван в помещенията на новия корпус на УНСС. В заключението на изготвената основна СТЕ и в разпита си в открито съдебно заседание, проведено на 31.01.2024 г., вещото лице Б. посочва, че при липса на монтирани хидрозатвори на въздухообработващите климатични камери с вградена термопомпа се създава подналягане в климатичната система от това, че инвенторните вентилатори в нея са с висок дебит и напор, като това подналягане води до задържане на кондензиралата вода в дренажните вани и в един момент, когато те са много пълни, перките на вентилаторите разпръскват вода в целия корпус на камерата и във въздуховодите, от което изтичат пръски в помещенията, а в летен режим на работа се стига до изтичане на голямо количество вода от ваните в окачения таван, като е възможно и в засмукания от вентилаторите въздух да се появи миризма /л. 801 и л. 822 от делото/. Именно за настъпването на такива последици по изтичане на вода в окачения таван свидетелства в разпита си Ю. П., което означава, че показанията на този свидетел са достоверни и отговарят на обичайните последици от технологична гледна точка при липсата на монтирани хидрозатвор в изградената климатична инсталация. Ето защо съдът счита за доказано по делото от показанията на свидетеля П. и експертното заключение на вещото лице Б., че в резултат на липсата на хидрозатвори при монтажа на въздухообработващите климатични камери с вградена термопомпа се е стигнало до наводняване на окачения таван на помещенията в новия корпус на УНСС. Това води до невъзможност климатичната система да се използва според нейното предназначение, което е да осигури подготвен пресен въздух в помещенията и то без да се стига до течове в тавА.. С оглед на това липсата на монтирани хидрозатвори представлява недостатък на изградената от ответниците климатична система. Съдът счита, че този недостатък е причинен единствено и само от дейността на ответниците по изграждане на климатичната инсталация в изпълнение на договора от 13.04.2016 г. Това е така, тъй като вещото лице Ц. Б. заявява, че от технологична гледна точка монтирането на хидрозатвори на климатичните камери на инсталацията е абсолютно задължително, за да се предотврати изтичане на вода от кондезните вани в окачения таван и поява на неприятна миризма в засмукания от вентилаторите в системата въздух, което от своя стрА. означава, че ответниците са били длъжни при изграждане на климатичната инсталация в изпълнение на сключения договор да предвидят и да поставят такива хидрозатвори. Фактът, че монтирането на хидрозатвори не е изрично предвидено в проектите за изпълнение на възложения на ответниците строеж, е ирелевантен за преценка на това какво е било дължимото от тях поведение при изпълнение на задължението им по изграждане на климатичната система. След като поставянето на тези елементи в инсталацията е абсолютно необходимо от технологична гледна точка, то няма необходимост същото да бъде изрично включвано като работа, която трябва да се извърши в договора или изготвените проекти. Изпълнителите на строежа, които в случая са търговци и извършват монтаж на системи по занятие, дължат да изпълнят задължението си за изграждане на климатична инсталация с грижата на добрия търговец, което означава, че те са могли и е трябвало да предвидят монтирането на хидрозатвори на въздухообработващите климатични камери с вградена термопомпа, за да може климатичната инсталация да бъде използвА. от възложителя според предназначението, без значение дали това е посочено в договора или в проекти за строежа. Вещото лице Б. с оглед на своите специални знания също изрично заявява, че не е необходимо монтирането на хидрозатвори да е предвидено в проектите за строежа, защото тяхното поставяне винаги се изисква в инструкциите за монтаж, съставяни от производителите на климатичните камери. Следователно съдът счита, че установеният недостатък по изградената на обекта климатична инсталация е причинен точно от дейността на изпълнителите „Г.И. ООД и „В.” ООД по извършване на работата, възложена с договора от 13.04.2016 г. От събраните в производството доказателства се установява, че при изграждане на обекта на системата за директно изпарение на хладилен агент /VRF система/ ответниците не са монтирали правилно разпределите на фреон – те са монтирани вертикално, а не хоризонтално. За да направи този извод съдът първо съобразява разясненията, дадени от вещото лице Ц. Б. при отговора на задача 5 от заключението на извършената от него СТЕ, прието в съдебно заседание, проведено на 31.01.2024 г., за това какви са изискванията, които от технологична гледна точка трябва да се спазват при изграждането на тази система. Експертът сочи, че има стриктни изисквания за монтаж на разпределителите на хладилен агент /фреон/, които са външни и вътрешни тела и тръбна мрежа, които са с оглед на това, че хладилният агент в системата носи със себе си и част от маслото, което е необходимо да достига до всички компресори на тази система, за да могат те да се смазват. Тези разпределители трябва да се монтират хоризонтално, за да се избегне хидростатичния стълб и да се осигури възможността маслото в системата да постъпи и в двете външни тел, което позволява да се смазват компресорите. Когато разпределите на фреон са поставени вертикално, тогава връщащото се масло от системата достига само до едното външно тяло и не стига до другото, при което компресорът на това тяло не се смазва, работи на сухо и в резултат на това блокира механично. С оглед на тези разяснения съдът счита, че за да се приеме, че системата за директно изпарение на хладилен агент е монтирА. качествено от ответниците, трябва да се установи, че разпределителите на хладилен агент са поставени в хоризонтално положение. От изводите на вещото лице Ц. Б., направени в заключението на изготвената от него СТЕ, съдът счита за доказано в производството, че разпределителите на фреон в системата за директно изпарение на хладилния агент не са поставени съобразно техническите изисквания за това при първоначалния монтаж на системата в новия корпус на УНСС, който е извършен от ответниците. Вещото лице заявява, че разпределителите са монтирани в системата вертикално, а не хоризонтално, както се изисква. Той сочи това и в разпита си пред съда, проведен в съдебно заседание на 31.01.2024 г. /л. 823 – л. 824 от делото/. Тези изводи се основават на всички събрани в производството писмени доказателства, както и на събраните от експерта допълнително данни и извършен от него А.лиз на тази информация при прилагане на специалните му знания, поради което съдът ги кредитира изцяло. В своите показания свидетелите Ю. П. и В. Б. също заявяват, че след като е започнало ползването на системата за директно изпарение на хладилния агент в новия корпус на УНСС, е констатирано, че при изграждане на тази система не са спазени изискванията за това как трябва да бъдат монтирани тръбните пътища, които са всъщност разпределителите на хладилен агент. От разпита на тези свидетели се установява и това, че при работата на системата с така монтираните елементи се е стигнало до изгаряне на един от компресорите в нея. В заключението на изготвената основна СТЕ и в разпита си в открито съдебно заседание, проведено на 31.01.2024 г., вещото лице Б. посочва, че закономерна последица на монтирането на разпределителите хоризонтално, а не вертикално, е механичното блокиране на един от компресорите на системата за директно изпарение на хладилния агент, защото той не се смазва от маслото в системата. Ето защо доколкото и двамата свидетели изнасят пред съда факти за настъпване точно на такива последици, то съдът счита техните показанията за достоверни и ги кредитира. Следователно от показанията на свидетелите П. и Б., ценени във връзка с експертното заключение на вещото лице Б., се доказва, че в резултат на неправилния монтажа на разпределителите на хладилен агент в изградената на обекта система за директно изпарения на хладилен агент се е стигнало до блокиране, изгаряне на един от компресорите в нея. Това води до невъзможност тази система да работи и оттам да се използва според нейното предназначение. С оглед на това неправилният монтаж на разпределителите представлява недостатък на изградената от ответниците система за директно изпарение на хладилен агент. Този недостатък е довел до увреждане на отделен елемент от тази система, а именно на един от компресорите, което налага същият да бъде ремонтиран. След като монтирането на разпределители на хладилен агент трябва да бъде извършено хоризонтално, за да може системата за директно изпарение на хладилен агент да работи правилно според предназначението си, то ответниците са били длъжни при нейното изграждане да ги поставят по този начин, което те не са направили. С оглед на това трябва да се приеме, че доказаният недостатък на тази система е причинен от дейността на ответниците по нейното изграждане в изпълнение на договора от 13.04.2016 г. Съдът счита за доказано от изводите на вещото лице Ц. Б., направени в заключението на изготвената СТЕ и доразвити в разпита му в съдебно заседание, че при изграждане на системата за директно изпарение на хладилен агент от ответниците тя не е била заредена с достатъчно количество хладилен агент /фреон/, поради което при започване на нейната експлоатация на мониторите за управление се е появило съобщение за грешка. Липсата на хладилен агент води до проблеми при работата на цялата система, поради което следва да се характеризира като недостатък. Експертът посочва, че дозареждането на системата с хладилен агент до необходимото количество се прави при нейното монтиране, защото зависи от реалната дължина и диаметър на изградените тръби в течната линия, което означава, че изпълнителите на работата по нейното изграждане са тези, които е трябвало да извършат и действията по зареждане на пълното необходимо количество хладилен агент /изводите на вещото лице в тази насока са на л. 804 от делото и л. 824 – л. 825 и л. 829 от делото/. Това означава, че този недостатък на системата също е причинен от дейността на изпълнителите „Г.И. ООД и „В.” ООД по извършване на работата, възложена с договора от 13.04.2016 г. Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че появилите се проблеми в работата на системата за директно изпарение на хладилен агент са в резултат от действията на възложителя по неправилното експлоатиране, изразяващо се в действия по нейното постоянно спиране и пускане и в бездействието да бъдат почиствани замърсените филтри. Това е така, тъй като вещото лице Б. при прилагане на своите специални знания прави категоричен извод, че констатираните повреди в тази система не могат да бъдат причинени от такива действия на ползвателя при експлоатация на машината /л. 828 от делото/. С оглед на това трябва да се заключи, че появилите се недостатъци в работата на системата за директно изпарение на хладилен агент не са в резултат на нейната неправилна експлоатация от възложителя, а са в причинна връзка единствено с поведението на ответниците по нейното изграждане. На следващо място, съдът счита, че от разпита на свидетеля В.С.Б. се доказва, че след приемането на работата по процесния договор положените от ответниците плочки на топлата връзка между новия корпус и изградената преди това сграда на УНСС са се надигнали и са се счупили. Този факт се сочи конкретно от свидетеля, като той го е възприел лично и неговото настъпване не се опровергава от други доказателства, събрани в производството, поради което съдът кредитира показанията му в тази част. Надигането и счупването на плочки, положени като настилка на обекта, представлява недостатък по изработеното, който е в пряка причинна връзка с действията на ответниците по тяхното полагане. По делото не се събраха доказателства, от които да се установява, че са се появили недостатъци по изпълнените от ищеца работи по полагане на мазилка в подземно ниво /подземен гараж/ на изградения корпус, по поставяне на топлоизолация на капителите на колоните на подземно ниво, по изграждане на цокъл на терасата на кота +3.60, по направа на фуги на плочките на всички коти, по направа на хидроизолация на покрива и по изпълнение на мазилка на перголи. Факти за поява на недостатъци по тези работи не изнася пред съда свидетелят Ю. П.. В разпита си този свидетел заявява обстоятелства само във връзка с повреди, констатирани по изградените от ответниците климатична система и система за директно изпарение на хладилен агент, но не и по които и да е други дейности, изпълнени на обекта. В показанията си свидетелят В. Б. също не посочва някакви конкретни недостатъци, които да са се появили по описаните работи. Този свидетел заявява само, че е имало проблеми с мазилката на обекта, но и за тези проблеми не излага никакви конкретни обстоятелства – нито сочи какви са били те, нито конкретизира къде са се появили. Ето защо съдът не може да приеме, че от показанията на този свидетел се установява, че в хода на използване на изградения обект, представляващ нов корпус на УНСС, по мазилката точно на подземния гараж и на перголите са се появили недостатъци. Наличието на недостатъци по тези строителни работи, които се доказа, че са изпълнени от ответниците, не се установява и от нито едно прието по делото писмено доказателство. Това е така, тъй като всички документи, в които има удостоверени някакви факти във връзка с недостатъци по изпълнените СМР и по необходимостта от извършване на ремонт на същите, са частни и са подписани или само от ищеца, каквито са съставените от него писма за констатиране на недостатъци на обекта, или от ищеца и трето за спора лице, каквито са всички документи за възлагане извършването на ремонт на определени дейности, изпълнени при изграждането на новия корпус. Те обаче не носят подпис на нито един от ответниците в производството. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила, само когато удостоверява неизгодните факти и тя важи в гражданския процес единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не са го подписали. Ето защо и след като нито един от документите, свидетелстващи за настъпване на недостатъци по изработеното от ответниците, не е подписан от последните, за които удостоверените факти са неизгодни, то те нямат материална доказателствена сила във водения срещу тези лица процес за отразените в съдържанието им обстоятелства. След като от ищеца, който носи доказателствената тежест за това, не са представени доказателства, че са се появили недостатъци по изпълнените от ответниците строителни дейности по полагане на мазилка в подземно ниво /подземен гараж/ на изградения корпус, по поставяне на топлоизолация на капителите на колоните на подземно ниво, по изграждане на цокъл на терасата на кота +3.60, по направа на фуги на плочките на всички коти, по направа на хидроизолация на покрива и по изпълнение на мазилка на перголи, то за тази стрА. са неблагоприятните последици от това и съдът следва да приеме, че посочените факти не са се осъществили. Изводът за липса на недостатъци по извършената от ответниците работа, която е възложена с процесния договор за изработка, означава, че няма основания за ангажиране на отговорност на тези лица за заплащане на обезщетение за направените разходи за тяхното отстраняване. С оглед всичко изложеното дотук следва да се обобщи, че работите, които се доказа, че са възложени за извършване на „Г.И. ООД и „В.” ООД по силата на процесния договор от 13.04.2016 г., изпълнени са от тези дружества и по тях са се появили недостатъци след момента на тяхното приемане от възложителя, са тези по изграждане климатична инсталация на обекта, по изграждане на система за директно изпарение на хладилен агент на обекта, по монтиране на противообледенителна система на обекта, както и по полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „З“. Гаранционната отговорност на ответниците за недостатъците по тези работи може да бъде ангажирА., ако се докаже, че между страните по договора за изработка е постигната уговорка за гаранционна отговорност на изпълнителите при недостатъци на изпълнени от тях СМР-та, че тези недостатъци са се появили в уговорения гаранционен срок, както и че възложителят е уведомил изпълнителите за недостатъците в гаранционния срок и е поискал от тях да ги отстранят. От съдържанието на сключения между страните по спора договор се установява, че в чл. 19 от него те са постигнали уговорка за това, че изпълнителите на работата по изграждане на обекта, представляващ „Нов корпус на УНСС“, носят гаранционна отговорност за възникнали повреди, констатирани скрити дефекти и некачествено изпълнени работи по време на гаранционния срок. Гаранционния срок не е определен в договора, което означава, че той е този, който е нормативно установен като такъв в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. При съобразяване на вида на всички работи, по които се доказа, че са се появили недостатъци, и на регламентираното в нормите на чл. 20, ал. 4, т. 4 и 6 от Наредбата, трябва да се заключи, че гаранционният срок за тези СМР е пет години, като започва да тече от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация. От представените по делото доказателства се установява, че строежът, представляващ нов корпус на УНСС, е въведен в експлоатация на 01.04.2021 г., когато от компетентните органи е издадено разрешение за ползване. Следователно гаранционните срокове по отношение на изпълнените от ответниците работи започват да текат на 01.04.2021 г. и изтичат на 01.04.2026 г. От показанията на доведените от ищеца свидетели Ю. П. и В. Б. се установява, че всички недостатъци по климатичната инсталация, по системата за директно изпарение на хладилен агент, по противообледенителната система и по плочките на входа при дилатационната фуга на топлата връзка са се появили още през 2021 г., като повечето от тях са настъпили конкретно през есента на 2021 г. По делото няма представени доказателства, от които да се установява друг момент, в който да са се появили недостатъците по изпълнените от ответниците СМР-та. От приетите в производството писмени доказателства е видно, че работите по отстраняване на всички претендирани с исковата молба недостатъци по изпълнените СМР за изграждане на новия корпус на УНСС са завършени до края на 2021 г. и в първите месеци на 2022 г. – една част от ремонтните дейности са приключили през лятото на 2021 г. и до началото на месец септември 2021 г., а други през месеците февруари и март 2022 г. След като твърдените от ищеца повреди по строителните работи са поправени най-късно до месец март 2022 г., то това означава, че недостатъците по тях са се появили по-рано, което като време съвпада с времето, сочено от разпитаните свидетели. С оглед на това трябва да се приеме, че всички доказани недостатъци по работите, изпълнени от ответниците на обекта, представляващ нов корпус на УНСС, са се появили в рамките на гаранционния срок, до изтичане на който ответниците са се задължили да отговарят за тяхната поправка. На следващо място, съдът трябва да посочи, че счита, че в производството е доказано, че ищецът е уведомил ответниците за появилите се недостатъци по изпълнените от тях СМР-та в уговорения с процесния договор гаранционен срок. По делото е представено писмо с изх. на УНСС № РД 2103638/ 28.06.2021 г., което е съставено от ищеца и е адресирано до изпълнителя по процесния договор за изработка, който е посочен като ДЗЗД „ГВ 2016“. Както се посочи, дружеството по ЗЗД не е отделен правен субект, поради което за получатели на писмото трябва да се считат съдружниците в него, които са ответниците „Г.И. ООД и „В.” ООД. В него се съдържа изявление на възложителя по договора за това, че са констатирани недостатъци по изпълнените работи по монтиране на противообледенителна система на обекта и по полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „З“, както и формулирано искане тези недостатъци да бъдат поправени в срок до 09.07.2021 г. Това писмо е изпратено на посочения в договора адрес за кореспонденция с изпълнителите. От представеното известие за доставяне на пратка, на което е отбелязано изрично, че касае доставянето точно на посоченото писмо, се установява, че то е получено на адреса за кореспонденция на 01.07.2021 г. Ето защо съдът намира, че в производството е доказано, че на 01.07.2021 г., което е в рамките на уговорения в договора гаранционен срок, възложителят е уведомил изпълнителите за появилите се недостатъци на изпълнените от тях работи по монтиране на противообледенителна система на нов корпус на УНСС, както и по поставяне на плочки на топлата връзка между новоизградения корпус в УНСС и корпус „З“ на университета и е поискал от тях да поправят тези недостатъци. Като доказателство по делото е прието и писмо с изх. на УНСС № РД-21-03-1101/ 22.11.2021 г., което също е съставено от ищеца и е адресирано до изпълнителите по процесния договор за изработка „Г.И. ООД и „В.” ООД. В него се съдържа изявление на възложителя по договора за това, че са констатирани недостатъци по изпълнените работи по монтиране на климатичната инсталация и системата за директно изпарение на хладилен агент, както и искане тези недостатъци да бъдат поправени в едномесечен срок от получаване на уведомлението. От представената в производството обратна разписка за връчване на куриерска пратка, намираща се на л. 94 от делото, съдът приема за доказано, че писмото е получено на 23.11.2021 г. от изпълнителите на посочения в договора адрес за кореспонденция, който е вписаният в търговския регистър адрес на управление на единия от изпълнителите „Г.И. ООД. Писмото е връчено на служител на „Г.И. ООД, с което следва да се счете, че е връчено и на двамата изпълнители по процесния договор за изработка. Това е така, защото съгласно уговорката, постигната между участниците в гражданското дружество „ГВ 2016” с чл. 4.1. от споразумението за създаване на обединение, дружеството „Г.И. ООД е това, което е избрано да представлява чрез своите законни представители всички съдружници във връзка с общата им дейност по изграждане на обект „Нов корпус на УНСС“, както пред възложителя на тази работа, така и пред трети лица, като това дружество е и изрично оправомощено да води от името на съдружниците цялата кореспонденция и комуникация с възложителя /чл. 4.1., т. 1 от споразумението/. С оглед на това „Г.И. ООД е надлежно упълномощено от „В.” ООД да получава от негово име всякаква кореспонденция с възложителя по процесния догово за изработка, както и да получава всякакви изявления от името на възложителя, включително такива за упражняване на субективното му притезателно право да претендира от изпълнителите отстраняване на появилите се по изработеното недостатъци. Ето защо следва да се заключи, че по делото се установи, че на 23.11.2021 г. възложителят е уведомил изпълнителите за появилите се недостатъци на изпълнените от тях работи по изграждане на климатична инсталация и на система за директно изпарение на хладилен агент в нов корпус на УНСС и е поискал от тях да ги поправят. Това като време е в рамките на уговорения в договора гаранционен срок. Предвид всичко гореизложено се налага изводът, че по делото се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав за ангажиране на гаранционната отговорност на ответниците за появилите се недостатъци по изпълнените от тях работи по изграждане климатична инсталация, по изграждане на система за директно изпарение на хладилен агент, по монтиране на противообледенителна система, както и по полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „З“ на обект, представляващ „Нов корпус на УНСС“. При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите на чл. 19, ал. 1, 2, 3 и 4 от процесния договор за изработка, съдът счита, че основното задължение на изпълнителите, което се включва в гаранционната им отговорност съгласно уговореното, е да отстранят за своя сметка появилите се недостатъци след като бъдат уведомени за това от възложителя и в посочен от него срок /задължението по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от договора/. При неизпълнение от изпълнителите в дадения срок на това основно задължение в тяхна тежест възниква задължение да обезщетят възложителя за направените от него разходи за отстраняване на появилите се недостатъци, като му възстановят паричните средства, които е разходвал за това по издадените в тази връзка финансово-счетоводни документи, което всъщност е задължението за компенсаторно обезщетение, което също се включва в обхвата на гаранционната отговорност /задължението по чл. 19, ал. 3 от договора/.. По делото не се твърди и не се представят доказателства, че който и да е от изпълнителите „Г.И. ООД и „В.” ООД са предприели някакви действия да поправят появилите се повреди по изпълнените от тях СМР-та, възложени с процесния договор за изработка от 13.04.2016 г., нито в предоставените от възложителя срокове за това, нито след тяхното изтичане. Доколкото от представените от ищеца доказателства се установява, че към момента всички тези недостатъци са отстранени от него чрез възлагане на дейността по това на други дружества, то трябва да се приеме, че единственото задължението, което към момента се включва в състава на гаранционната отговорност за недостатъци и което може да бъде изпълнено от ответниците, е това по обезщетяване на възложителя на работата за разходите, направени за отстраняване на недостатъците, но не и задължението за тяхната поправка. Ето защо съдът счита, че в тежест на ответниците е възникнало задължението, уговорено в чл. 19, ал. 3 от договора за изработка, да заплатят на ищеца разходите, направени от последния за отстраняване на недостатъците по изпълнените от тях работи по изграждане на климатична инсталация, по изграждане на система за директно изпарение на хладилен агент, по монтиране на противообледенителна система, както и по полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „З“ на обекта, представляващ нов корпус в УНСС. Ответниците са направили възражения, че срокът, който ищецът им е предоставил за отстраняване на недостатъците не е подходящ с оглед времето, което е необходимо за това, както и че ищецът не им е оказал съдействие за извършване на работата по поправка на недостатъците, защото не им е осигурил достъп до обекта. Съдът няма да разглежда тези възражения при произнасянето си по иска за ангажиране на гаранционната отговорност на ответниците, защото дори и даденият от възложителя срок да не е подходящ и той да не е оказал необходимото съдействие за отстраняване на недостатъците, това не може да изключи ангажирането на гаранционната отговорност на изпълнителите тогава, когато по изпълнените от тях работи са се появили повреди в гаранционния срок за това, които факти се доказаха по делото. По този иск от значение е само това, че ответниците не са отстранили дефектите по изпълнените от тях работи след като от възложителя е поискано това в гаранционния срок и че към момента те вече са отстранени от самия възложител, поради което реализирането на отговорността на ответниците може да стане само чрез изпълнение на задължението за заплащане на обезщетение за направените от ищеца разходи за отстраняване на недостатъците. Тези възражения ще бъда разгледани при произнасяне по иска за присъждане на неустойка за неизпълнение от ответниците на задължението да отстранят възникналите повреди, защото имат значение за извода дали е допуснато такова неизпълнение и дали може да бъде ангажирА. договорната им отговорност за това неизпълнение или има основания за освобождаване от отговорност. От събраните в производството писмени доказателства и заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е направил разходи за отстраняване на повредите по изградената климатична инсталация в размер на 17 040 лв., разходи за отстраняване на повредите по изградената система за директно изпарение на хладилен агент в размер на 17 052, 96 лв., разходи за отстраняване на повредите по изградената противообледенителна система в размер на 3 936, 22 лв., както и разходи за възстановяване на компрометирани плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „З“ в размер на 155, 62 лв. Съдът счита за неоснователно възражението на ответниците, че така направените от ищеца разходи за отстраняване на недостатъците са прекомерно завишени, защото от изводите, направени в заключението на изготвената от вещото лице Д. М. СТЕ, прието в съдебно заседание, проведено на 18.10.2023 г., както и в основното и допълнително заключения, изготвени от вещото лице Ц. Б., приети в съдебни заседания, проведени на 31.01.2024 г. и на 24.04.2024 г., се доказва, че цените, които ищецът е платил на трети лица за отстраняване на недостатъците, появили се в гаранционния срок, отговарят на средните пазарни цени на дейностите, които е необходимо да се извършат за това, като отклоненията по отношение на уговорените и средните цени за някои от дейностите са минимални и не могат да обосноват извод за това, че поправките са извършени от ищеца при сключване на договори за това при неизгодни условия. Направените от ищеца разходи за отстраняване на недостатъците, появили се по изпълнените от ответниците строителни работи, са в общ размер от 38 184, 80 лв. и те трябва да бъдат възстановени от последните на ищеца на основание постигнатата с договора за изработка от 13.04.2016 г. уговорка, съдържаща се в клаузата на чл. 19, ал. 3 от неговото съдържание. Съдът счита, че двете ответни дружества отговарят солидарно за изпълнение на задължението за заплащане на ищеца на сумата от 38 184, 80 лв., представляваща стойността на направените от възложителя разходи за отстраняване на недостатъците по изработеното. Солидарна отговорност за изпълнение на задължения, поети с един договор от няколко дружества, които са съдружници в гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, възниква когато такава е уговорена в договор, както и в хипотезата на чл. 304 ТЗ, когато съдружниците в гражданското дружество са поели задължение по търговска сделка. Задължението за възстановяване на разходите, направени от ищеца за отстраняване на дефектите по изпълнените работи, възниква за ответниците по силата на договора за изработка от 13.04.2016 г., в който е включена уговорка за гаранционна отговорност. Този договор е сключен на стрА.та на изпълнителя от търговци, каквито са дружествата „Г.И. ООД и „В.” ООД, поради което и при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че е свързан с упражняваното от двете дружества занятие. По делото не се твърди и не са представени доказателства за това, че този договор е подписан във връзка с дейност, която е извън упражняваното от посочените дружества занятие, което означава, че установената законова презумпция не е оборена. Следователно сключената сделка за изработка следва да се определи като търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. След като задължението за възстановяване на разходите за отстраняване на недостатъците е възникнало за ответните дружества по силата на сключена от тях търговска сделка, то те отговарят за неговото изпълнение солидарно. Това следва и при тълкуване на уговорките, които са част от съдържанието на сключения договор за изработка. В него всички задължения, които възникват за участниците в дружеството по ЗЗД „ГВ 2016“, които имат качеството на изпълнители по сделката, са поети общо от тях, като липсва разграничаване на отделните задължения по отделни правни субекти, които изобщо не са конкретизирани в нито една договорна клауза. Така са уговорени и задълженията за извършване на възложената с договора работа, както и задълженията по чл. 19 от договора за отстраняване на появилите се дефекти по изработеното в гаранционните срокове, както и за възстановяване на направените от възложителя разходи за отстраняване на тези дефекти. Ето защо трябва да се приеме, че в самия договор също е постигната уговорка за възникване на пасивна солидарност между съдружниците в гражданското дружество, които имат качество на изпълнители, за изпълнение на задълженията, които възникват за тях по този договор. По делото не се твърди и не се представят доказателства някое от солидарно отговорните ответни дружества да е изпълнило задължението си да заплати на ищеца сумата от 38 184, 80 лв., което означава, че предявеният срещу тях иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен до този размер, като трябва да се отхвърли за разликата над сумата от 38 184, 80 лв. до пълния предявен размер от 61 122, 49 лв. като неоснователен. По евентаулно предявения иск с правна квалификация чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД: Предвид извода за това, че част от предявения главен осъдителен иск е неоснователен, то в процеса се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на част от евентуално предявения иск с правна квалификация чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, която част е тази, с която е заявена претенция за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер над 38 184, 80 лв. до пълния предявен размер от 61 122, 49 лв., представляваща дължимо обезщетение за вреди, причинени на ищеца от неточно изпълнение от ответниците на задължението им за извършване на строителни работи, възложени с договора за изработка от 13.04.2016 г., изразяващи се в направени разходи за поправка на част от изпълнените строителни работи, за които главният иск за ангажиране на гаранционната отговорност на ответниците е счетен за неоснователен. Това са строителните работи, възложени за извършване от ответниците на обекта, представляващ нов корпус на УНСС, по полагане на мазилка в подземно ниво /подземен гараж/ на изградения корпус, по поставяне на топлоизолация на капителите на колоните на подземно ниво, по изграждане на цокъл на терасата на кота +3.60, по направа на фуги на плочките на всички коти, по направа на хидроизолация на покрива, по изпълнение на мазилка на перголи, по поставяне на подпрозоречни поли на кота нула на източната и западната стрА. на корпуса, по поставяне на настилка при стълбище при фасада „Север“ при подход към столовата, по изграждане на тротоар до вентилаторна шахта и по поставяне на парапет на стълбища към подземно ниво. Уредената в чл. 265 ЗЗД отговорност, която носи изпълнителят по един договор за изработка, е за обезщетяване на вредите, причинени на възложителя от неточно изпълнени или изобщо неизпълнени работи, които са били възложени с договора и определени по вид с него. Ето защо и за да бъде ангажирА. тази отговорност, по делото първо трябва да се докаже, че между страните по спора е сключен договор за изработка, по силата на който на изпълнителя е възложено да извърши определени строителни работи, както и че те не са изпълнени или че са изпълнени с недостатъци. Както беше посочено в мотивите по разглеждане на главния иск, по делото се доказа, че между ищеца и ответниците на 13.04.2016 г. е сключен договор за изработка, както и че по силата на този договор на ответниците е възложено да извършат на обекта, представляващ нов корпус на УНСС, строителни работи по полагане на мазилка в подземно ниво /подземен гараж/ на изградения корпус, по поставяне на топлоизолация на капителите на колоните на подземно ниво, по изграждане на цокъл на терасата на кота +3.60, по направа на фуги на плочките на всички коти, по направа на хидроизолация на покрива, по изпълнение на мазилка на перголи, по поставяне на подпрозоречни поли на кота нула на източната и западната стрА. на корпуса, по поставяне на настилка при стълбище при фасада „Север“ при подход към столовата, по изграждане на тротоар до вентилаторна шахта и по поставяне на парапет на стълбища към подземно ниво. При произнасянето си по главния иск съдът изложи и мотиви, че счита, че в производството се доказа, че в изпълнение на задължението си по договора ответниците са извършили строителните дейности по полагане на мазилка в подземно ниво /подземен гараж/ на изградения корпус, по поставяне на топлоизолация на капителите на колоните на подземно ниво, по изграждане на цокъл на терасата на кота +3.60, по направа на фуги на плочките на всички коти, по направа на хидроизолация на покрива и по изпълнение на мазилка на перголи. Изложени са и мотиви за това, че от А.лиза на събраните доказателства е видно, че в процеса не е доказано, че са налице недостатъци по която и да е от тези дейности. По делото не са събрани доказателства нито за това, че такива недостатъци са съществували по тези работи още към момента на тяхното приемане от възложителя, нито за това, че са се появили впоследствие. Изводът за липса на недостатъци по извършените от ответниците работи означава, че не са налице основания за ангажиране на тяхната договорна отговорност за неточно изпълнение по реда на чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. Това прави неоснователен предявеният евентуален иск за присъждане на обезщетение за претърпените от възложителя вреди от некачественото изпълнение на изброените строителни работи и като такъв той трябва да се отхвърли. ОстА.лите строителни работи, за изпълнение на които ищецът претендира ангажиране на договорната отговорност на ответниците по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и за които е отхвърлен искът му за ангажиране на тяхната гаранционната отговорност, са тези по поставяне на подпрозоречни поли на кота нула на източната и западната стрА. на корпуса, по поставяне на настилка при стълбище при фасада „Север“ при подход към столовата, по изграждане на тротоар до вентилаторна шахта и по поставяне на парапет на стълбища към подземно ниво. Както беше посочено в мотивите по предявения главен иск, от събраните в производството доказателства е видно, че това не са работи, които са изпълнени от ответниците некачествено, а са такива, които въпреки че са им възложени с процесния договор за изработка, изобщо не са изпълнени от тях. Съгласно предвиденото в чл. 265, ал. 1 ЗЗД отговорността на изпълнителя по договора за изработка може да бъде ангажирА., освен при извършване на възложената работа с недостатъци, но също така и при отклонение от поръчката. Отклонение от поръчката е налице както в хипотезата на извършване на работи, които по вид са различни от уговорените между страните по договора за изработка, така и в хипотезата на изпълнени работи, които са в количество по-малко от това, възложено с договора за изработка. Доколкото по делото се доказа, че описаните работи са част от тези, възложени като вид и количество за извършване от ответниците с процесния договор, то това, че те не са изпълнени, означава, че е налице отклонение от поръчката, което е основание за ангажиране на отговорността на изпълнителите за вреди съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД. В чл. 264, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Съгласно чл. 264, ал. 2 ЗЗД при приемане на работата възложителят трябва да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. В чл. 264, ал. 3 ЗЗД е установена необорима презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение на работата в момента на извършване на преглед за това от възложителя, тя се счита за приета. При тълкуване във връзката им една с друга на разпоредбите на чл. 264, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД се налага изводът, че за възложителя възниква задължение за приемане на работата само ако тя е извършена от изпълнителя точно и качествено, без недостатъци и отклонения от поръчаното, които да са съществували към момента на нейното приемане и да са били видими при обикновен оглед. Освен това при тълкуване на нормите на чл. 264, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД във връзката им с чл. 265, ал. 1 ЗЗД съдът намира, че за да може възложителят да ангажира договорната отговорност на изпълнителя за неточно извършване на възложената работа, той трябва да е изпълнил задължението си да я прегледа при приемането и да възрази за наличието на недостатъци и отклонения по нея, които са явни. Приемането на работата без възражения, включително при прилагане на презумпцията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, представлява изявление на възложителя, че тя отговаря по вид, количество и качество на уговореното с договора, което изключва възникването на правото на тази стрА. да търси отговорността на изпълнителя за неточно изпълнение. Следователно пропускът на възложителя при извършения от него преглед да възрази срещу една работа, която е изпълнена с явни недостатъци и отклонения от уговореното, преклудира възможността му да ангажира договорната отговорност на изпълнителя за неточно изпълнение по реда на чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Съдът счита, че допуснатото неизпълнение за извършване на всички работи, за които се претендира ангажирането на договорната отговорност на ответниците за неточно изпълнение, е видимо към момента на приемане на работата от възложителя и може да бъде констатирано от него при обикновен преглед на същата. Нито една от описаните дейности не подлежи на закриване, поради което при приключване на строежа е явно дали е реално изпълнена или не. Без да се изисква извършването на някакви специални действия, може да се види с просто око при предаване на изградения нов корпус на УНСС, че на места липсват поставени подпрозоречни поли и настилка, че не е поставен парапет на стълбищата към подземно ниво, както и че до вентилаторна шахта не е изграден тротоар. Ето защо и за да може да бъде ангажирА. отговорността чл. 265, ал. 1 ЗЗД на ответниците за неизвършване на тези работи, трябва да бъде установено, че в момента на приемане на работата ищецът е направил възражения за това, че строежът е изпълнен в отклонение от уговореното, което отклонението се изразява именно в неизвършването на посочените видове СМР-та. За да отговори на въпроса, дали се доказва, че ищецът е направил такива възражения, съдът първо трябва да определи кога е настъпил моментът на приемането на работа по изграждане на новия корпус на УНСС, в който възложителят е бил длъжен да я прегледа и дали в този момент той е възразил за наличието на описаните отклонения. Съдът счита, че от събраните в производството доказателства се установява, че работата по изграждане на нов корпус на УНСС е приключена и предадена на възложителя най-късно на 30.03.2021 г. Това се доказва на първо място от представеното към исковата молба разрешение за ползване на процесния строеж, издадено на 01.04.2021 г. В неговото съдържание е посочено, че на 30.03.2021 г. от назначена приемателна комисия е съставен протокол за установяване годността за ползване на процесния строеж. Този протокол по своята същност представлява протокол, който се издава по обр. 16 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като от нормите в този подзаконов акт е видно, че неговото съставяне следва по време съставянето на друг документ, който е констативен акт за установяване годността за приемане на строежа съгласно обр. 15 от Наредбата. Съгласно нормите на Наредбата с констативния акт обр. 15 се извършва предаването на строежа от строителя на възложителя, като той се и подписва от последния. След като този акт трябва да е съставен преди протокол обр. 16, то трябва да се приеме, че в случая констативният акт за предаване на строителството на новия корпус на УНСС от строителя на възложителя е съставен със сигурност преди 30.03.2021 г. Ето защо и доколкото с този документ се удостоверява приемането на работата по изграждане на строежа от възложителя, съдът счита, че 30.03.2021 г. е най-късната дата, на която по делото се доказва със сигурност, че работата, възложена с процесния договор, е предадена от ответниците на ищеца и приета от последния. Обстоятелството, че до края на месец март 2021 г. – началото на месец април 2021 г. ответниците са предали на ищеца работата по изграждане на новия корпус и тя е приета от приемателна комисия се установява и от показанията на трима от разпитаните свидетели, които изнасят еднопосочни факти за това. Свидетелят В. Б., който като представител на ищеца има наблюдения за това как е извършен строежът, сочи датата 30.03.2021 г. като такава, на която приемо-предавателната комисия е приключил работата си, която очевидно е тази по приемане на строежа. Свидетелят П.Ч., който е извършвал ремонтни действия на процесния строеж, посочва, че работата по него е приключила около месец април 2021 г., когато бил издаден акт 16 за строежа. Свидетелят С. А. също заявява, че е бил на обекта във връзка с монтирането на климатичната инсталация там до месец април 2021 г., като е предал извършеното от него до тази дата, когато бил съставен и акт 16 за строежа. С оглед горното трябва да се приеме, че моментът, в който ищецът е трябвало да прегледа работата по изграждане на нов корпус на УНСС и да направи възражения, че тя е изпълнена според уговореното в сключения договор, е при нейното предаване на 30.03.2021 г. Съдът счита, че при предаване на работата ищецът не е направил никакви възражения, че изработеното не съответства на възложеното с договора. Това на първо място следва от факта, че в нито един момент в хода на производството ищецът не твърди, че при приемане на работата е направил каквито и да е забележки за неточно изпълнение, а още по-малко пък че е направил конкретно възражение за това, че не са изпълнени като видове и количества част от възложените СМР по поставяне на подпрозоречни поли, на настилка, на парапет на стълбища и по изграждане на тротоар, като съответно на това и не представя доказателства, че е правил такива възражения. Освен това от показанията на свидетелите П.Ч. и С. А. се установява, че при предаване на работата и подписване на акт 16 за обекта от ищеца не са заявени никакви забележки по изработеното. Това означава, че възложителят не е констатирал наличието на каквито и да е явни недостатъци или отклонения от поръчката към момента на приемане на строежа и следователно е одобрил изработено. Предвид изложеното трябва да се заключи, че работата по изграждане на новия корпус на УНСС се счита приета без възражения от ищеца в качеството му на възложител по силата на предвидената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД презумпция на 30.03.2021 г. Това преклудира възможността на този субект да търси отговорност за всички явни към този момент недостатъци на изпълнените строителни работи и отклонения от поръчката, каквито са и отклоненията, изразяващи се в непоставянето на подпрозоречни поли на кота нула на източната и западната стрА. на корпуса, на настилка при стълбище при фасада „Север“ при подход към столовата, на парапет на стълбищата към подземно ниво, както и в неизграждането на тротоар до вентилаторна шахта. Ето защо и отговорността на ответните дружества за неизпълнение на тези СМР не може да бъде ангажирА. по реда на чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Това прави неоснователен предявеният евентуален иск за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца вреди от неточното изпълнение на изброените строителни работи и като такъв той трябва да се отхвърли. По иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД: Предмет на разглеждане в настоящото производство e и претенция на ищеца за присъждане в негова полза на неустойка, дължима за неизпълнение от ответниците на задължението им да отстранят недостатъците, появили се по изпълнените от тях строителни работи в гаранционния срок, която е уговорена с чл. 19, ал. 3 от договора за изработка, сключен на 13.04.2016 г. За да бъде уважен този иск, следва да бъде установено, че са настъпили следните елементи от фактическия състав, при който възниква вземането по чл. 92, ал. 1 ЗЗД: 1) че между ищеца и ответниците е сключен договор; 2) че е налице неизпълнение от стрА. на ответниците на задължение, което е възникнало за тях по силата на сключения договор; 3) че в съдържанието на сключения договор е налице валидна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при допуснато от ответниците неизпълнение на поетото от тях задължение. При тълкуване във връзката им една с друга на клаузите на чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от процесния договор за изработка, който се доказа, че е сключен между ищеца и ответника, съдът намира, че страните по тази сделка са постигнали съгласие за дължимост на неустойка, която има за цел да обезпечи изпълнението и да обезщети вредите от неизпълнението на главното задължение, което възниква за ответниците съгласно чл. 19, ал. 1 от договора да поправят всички недостатъци по извършената от тях в изпълнение на договора работа, които са се появили в уговорения гаранционен срок, съвпадащ с нормативно установения минимален такъв. С оглед направеното от ответниците възражение за нищожност на тази уговорка за неустойка поради противоречието с добрите нрави и задължението на съда да следи служебно за действителността на договора и на отделните клаузи от него, от които произтича предявеното в процеса парично вземане, то настоящият съдебен състав следва да извърши проверка за нейната валидност. В чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е предвидено, че нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожна поради наличие на посочения порок може да бъде и само отделна договорна клауза. При отговор на въпроса дали уговорената с чл. 19, ал. 3 от процесния договор неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, съдът трябва да съобрази задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. В него е прието, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клаузата за неустойка тогава, когато е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора. За да извърши тази преценка, съдът следва първо да определи какъв е уговореният от страните размер, на който ще възлиза неустойката. Съгласие за това е постигнато в клаузата на чл. 19, ал. 3 от договора за изработка. При тълкуване на тази клауза във връзка с клаузата на чл. 19, ал. 1 от договора се налага изводът, че волята на страните е уговорената с нея неустойка да е в размер на 10 процента от стойността на разходите, направени от възложителя за поправка на работите, по които са се появили недостатъци в гаранционния срок, които не са отстранени от изпълнителите след отправяне на искане за това от възложителя и в предоставения от последния срок за това. Това означава, че ако стойността на разходите за ремонт на строителните дейности, по които се е появила повреда, е примерно 1 000 лв., то дължимата неустойка за неизпълнение на задължението за отстраняване на тази повреда от изпълнителите възлиза на сумата от 100 лв. За отговор на въпроса дали така уговореният размер на неустойката отговаря на присъщите функции, съдът трябва да направи сравнение между него и размера на обичайните вреди, които кредиторът би претърпял при неизпълнение на задължението, което тя обезпечава. Неизпълнението от ответниците на главното им гаранционно задължение да отстранят сами за своя сметка появилите се недостатъци по изпълнените от тях строителни дейности води до необходимостта възложителят да предприеме действия сам да отстрани повредите чрез сключване на нови договори за изработка, с които това се възлага за извършване от трети лица. Това е свързано с разходването на средства за проучване на пазара, за избиране на изпълнител, който има опита и квалификацията да извърши съответните ремонтни дейности, за търсене на най-добрите условия, при които договорите за изработка да се сключват, както и за водене на преговори за постигане на съгласие по тези условия. Тези средства представляват обичайна вреда за възложителя, която той търпи при неизпълнение от стрА. на изпълнителите по процесния договор за изработка на задължението им сами да отстранят възникналите в гаранционния срок недостатъци по извършените от тях работи. Освен това възложителят търпи вреди и от това, че необходимостта от предприемане на действия по търсене на трети лица, на които да бъде възложена поправката на повредите по изработеното, изисква определено време, през което изработеното по договора не може да бъде ползвано по предназначението си. Доколкото с процесния договор на изпълнителите е възложено изграждането на сграда, която се ползва за обучение на студенти в университет, то при поява на повреди по време на учебната година възложителят ще трябва да предприеме действия по осигуряване на възможност за провеждане на учебния процес или на друго място, ако цялата сграда или отделни помещения от нея не могат да се ползват по предназначение, или за осигуряване на алтернативни източници за отопление или вентилация тогава, когато недостатъкът изисква ремонт на изградени отделни системи в сградата. Това също е свързано с извършване на допълнителни разходи, а когато за извършване на ремонта е необходимо повече време, за да бъде намерено трето лице, различно от изпълнителите, то размерът на тези разходи е много по-голям. Те също представляват обичайни вреди, които възложителят по договора за изработка търпи от неизпълнение от ответниците на задължението им сами да отстранят появилите се в гаранционния срок недостатъци по изработеното. С оглед на така определените вреди съдът намира, че размерът на неустойката по чл. 19, ал. 3 от договора от 10 % от стойността на разходите за ремонт отговаря напълно на този на вредите, които изправната стрА. би претърпяла, като изобщо не ги надвишава, а още по-малко пък по начин, който да води до драстично разминаване на размера на неустойката и размера на вредите и да налага извод за това, че задължението за нейното заплащане противоречи на добрите нрави. Предвид изложеното, трябва да се обобщи, че при съобразяване на това, че съгласно чл. 9 ЗЗД страните са свободни сами да уговорят размера и начина на определяне на неустойката, дължима от неизправната стрА., както и при съобразяване на функцията на неустойката и на вида на вредите, които изправната стрА. търпи при неизпълнение на задължението, което неустойката обезпечава, то настоящият съдебен състав счита, че уговорката, постигната в чл. 19, ал. 3 от договора за изработка не нарушава добите нрави и следователно е действителна и въз основа на нея в тежест на ответниците може да възникне задължение за заплащане на неустойка, в случай че се докаже, че те не са изпълнили задължението си по чл. 19, ал. 1 от договора да поправят всички недостатъци по извършената от тях в изпълнение на договора работа, които са се появили в уговорения гаранционен срок. Задължението, което възниква за изпълнителите съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от договора от 13.04.2016 г., е да отстранят за своя сметка появилите се недостатъци след като бъдат уведомени от възложителя за това и в посочен от него срок. Както вече беше посочено при произнасяне по основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в производството се доказа, че ответните дружества са уведомени от ищеца за появилите се недостатъци по строителните работи, изпълнени от тях на обекта „Нов корпус на УНСС“ - за повредите по изградената противообледенителна система и по положените плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „З“ ответниците са уведомени с писмо, получено на 01.07.2021 г., а за повредите по монтираните климатична инсталация и система за директно изпарение – с писмо, получено на 23.11.2021 г. В достигналите до ответниците писма ищецът, освен че е направил изявление за това, че упражнява правото си да поиска появилите се в гаранционния срок недостатъци да бъдат отстранени, е определил на изпълнителите и срок за това така, както е уговорено в чл. 19, ал. 2 от договора. Срокът, който е предоставен на изпълнителите за ремонт на повредите по противообледенителната система и плочките на входа е до 09.07.2021 г., което с оглед датата на получаване на писмото, а именно 01.07.2021 г., означава, че предоставеният срок е от осем календарни дни. Съдът счита, че този срок е напълно достатъчен, за да могат да бъдат предприети действията по отстраняване на описаните недостатъци. Както беше посочено, причината монтирА.та от ответниците противообледенителна система да не работи е това, че те не са заплатили пълния размер на уговореното възнаграждение за това на подизпълнителя, който е изработил тази система. Ето защо и за да може системата да бъде приведена в работен режим и оттам да се ползва по предназначение, от ответниците е трябвало да бъде извършено едно единствено действия по заплащане на част от уговореното възнаграждение, за което не е необходимо много време, особено предвид факта, че неплатеният остатък от него не е в голям размер – възлиза на сумата от близо 4 000 лв. Срокът от осем календарни дни е напълно достатъчен и за извършване на ремонт на компрометирани плочи, поставени на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „З“. Това е така, защото тези плочки не са в особено голямо количество – в количество от само 2, 51 кв.м., видно от таблицата, съставена от вещото лице М. при отговор на задача 1 от заключението на изготвената СТЕ, прието в съдебно заседание на 18.10.2023 г. Освен това работата по тяхното възстановяване не е и особено трудоемка и сложна, което означава, че не изисква повече време за нейното извършване. Трябва да се съобрази и това, че представените в производството доказателства се установява, че дружеството, на което е възложено от ищеца да извърши работата по възстановяване на компрометираните плочки, е изпълнило тази дейност за два дни – заявката за възлагане извършването на тази работа от ищеца на това лице е от 12.07.2021 г. /л. 57 от делото/, а протоколът за приемане на вече изпълнената работа е от 14.07. 2021 г. /л. 59 – л. 60 от делото/. Срокът, който е предоставен на ответниците от ищеца за ремонт на повредите по климатичната система и системата за директно изпарение на хладилен агент, е един месец от датата на получаване на писмото за това, което е писмо с изх. на УНСС № РД-21-03-1101/ 22.11.2021 г. В това писмо освен едномесечният срок е посочен и втори срок, който е едноседмичен срок от получаване на писмото, който обаче е такъв за предприемане на действия по започване на работата по отстраняване на недостатъците, т.е. за стартиране на тази работа, а не за нейното завършване. Предоставеният от възложителя срок, до който изпълнителите трябва да приключат работата по отстраняване на проявилите се дефекти по изпълнение на изградените системи, е от един месец, считано от датата на получаване на писмото, с което е направено искането за тяхната поправка. Той започва да тече на 23.11.2021 г. и изтича на 23.12.2021 г. Съдът счита, че този срок е напълно достатъчен, за да могат да бъдат предприети действията по отстраняване на описаните недостатъци от лицата, които са изградили системите на обекта и като такава са напълно запознати с начина, по който е извършен монтажът им и откъде могат да произтичат повредите, каквито са ответниците. Това се потвърждава и от събраните в производството доказателства, от които се установява, че работите по ремонт на повредите по монтирА.та от ответниците климатична инсталация са извършени от трето лице, на което ищецът е възложил това, за период от около един месец – на 19.01.2022 г. ищецът е заплатил на това трето лице авансово част от дължимото възнаграждение за този ремонт, което означава, че на тази дата е сключен договор с предмет отстраняване на недостатъците по климатичната инсталация /л. 130 – л. 131 от делото/, като протоколът за приемане на вече изпълнената работа по ремонт на тази инсталация е подписан на 24.02.2022 г., към която дата тази работа със сигурност вече е била завършена /л. 129 от делото/. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че дружествата „Г.И. ООД и „В.” ООД са предприели някакви действия да поправят повредите по изпълнените от тях СМР-та по изграждане на противообледенителна система и по поставяне на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „З“ в срок до 09.07.2021 г., включително не се доказва, че до тази дата тези дружества са изпратили писмо до ищеца, с което са поискали от него да бъде направен съвместен оглед на място, за да бъдат установени причините за появилите се дефекти. В производството е представено писмо, адресирано до УНСС, намиращо се на л. 177 от делото, което изхожда от дружествата, които са участници в гражданското дружество „ГВ 2016“, и в което се съдържа покА. до възложителя за извършване на съвместен оглед. Съдът обаче счита, че по делото не са представени никакви доказателства, че това писмо е достигнало до ищеца. Това не се установява и от поставения върху него печат, съдържащ входящ номер, защото този печат очевидно не е такъв, който се ползва от УНСС за завеждане на документи в деловодството на университета по реда за това. Този извод се налага при съобразяване на всички остА.ли представени по делото документи, които са завеждани в деловодството на университета, от които е видно, че използваният за това печат съдържа означението „Университет за национално и световно стопанство“, каквото означение липсва в печата, поставен на цитираното писмо /такива документи са писмата, намиращи се на л. 31, л. 35, л. 86 -90 и л. 91 от делото и др./. Ето защо от отбелязванията върху писмото не се доказва, че то е достигнало до деловодството на ищеца. Други доказателства за това, че посоченото писмо е получено от УНСС, както и за датата, на която е стА.ло това, няма представени от ответниците. Това не се установява и от показанията на разпитаните свидетели Ю. П. и П.Ч.. В своите показания свидетелят П.Ч. заявява, че от ответниците е изпратено писмо до ищеца във връзка с появилите се недостатъци, в което е направено искане за извършване на оглед за тяхното уточняване, но той не конкретизира точно времето, когато то е било съставено, поради което не може да се приеме, че е в указания от възложителя срок за това до 09.07.2021 г. Освен това свидетелят Чушков сочи, че не е бил в гр. София по време на съставяне на писмото от служители на ответните дружества, поради което изобщо няма преки наблюдения за това дали това писмо е изпратено до ищеца и кога е стА.ло това. В разпита си пред съда свидетелят Ю. П. заявява, че в УНСС е получено писмо от изпълнителя на строежа, но също не конкретизира датата, на която е стА.ло това, поради което няма как да се заключи, че това се отнася за писмото, намиращо се на л. 177 от делото, а още по-малко пък може да се направи извод за датата, на която това писмо е получено от университета, защото няма изнесени никакви данни в тази насока. По делото не са представени никакви доказателства и за това, че в срок до 23.12.2021 г. някое от дружествата „Г.И. ООД и „В.” ООД е предприело действия за отстраняване на недостатъците по изградените от тях климатична инсталация и система за директно изпарение на хладилен агент на обект, представляващ „Нов корпус на УНСС“. Факти за това, че в предоствените от възложителя срокове от ответниците са предприети някакви действия за поправяне на някои от появилите се повреди по строителните дейности по изграждане на новия корпус на УНСС, не се изнасят и в показанията на разпитаните по делото свидетели. Свидетелят П.Ч., който е служител на дружествата-изпълнители, сочи, че е правил опит да се свърже с представител на УНСС по телефона за уточняване на твърденията за недостатъци по изработеното, но не заявява точно кога е правил тези опити, поради което няма как да се приеме, че това е стА.ло в някой от предоставените срокове за отстраняване на недостатъците, които са до 09.07.2021 г. за част от работите и до 23.12.2021 г. за дефектите по остА.лата част от работите. В своите показания свидетелят С. А., който е извършил действия по монтаж на климатичната инсталация на обекта, заявява, че е бил на оглед в УНСС във връзка с проблеми в тази инсталация, който обаче се е осъществил в началото на месец ноември 2021 г., което като време е преди от възложителя да бъде упражнено правото да поиска от ответниците да изпълнят гаранционното си задължение да отстранят появилите се недостатъци по климатичната инсталация в посочен срок, което е направено с писмо, съставено едва на 22.11.2021 г. и достигнало до ответниците на 23.11.2021 г. Ето защо и от разпита на този свидетел не се установяват факти, касаещи предприемането от ответниците на действия за отстраняване на повредите по климатичната инсталация след като от тях е поискано да сторят това. От показанията на остА.лите двама свидетели, разпитани в производството, също не се доказва ответниците да са извършили каквито и да било действия по запознаване с недостатъците по изпълнените от тях по силата на процесния договор работи и по тяхната поправка – и двамата свидетели сочат, че не са виждали представители на изпълнителите на обекта в дадения им от ищеца срок за отстраняване на дефектите. Предвид всичко изложено трябва да се заключи, че по делото не са представени доказателства за това, че ответниците са отстранили появилите се в гаранционния срок недостатъци по изпълнените от тях работи на обекта, представляващ „Нов корпус на УНСС“, в дадените им от възложителя срокове за това, които са подходящи и напълно достатъчни за извършване на действия по запознаване с появилите се повреди и по тяхната поправка. Това означава, че е налице неизпълнение на задължението, възникнало за тези субект по силата на чл. 19, ал. 1 от договора за изработка, сключен на 13.04.2016 г., което е основание за възникване на задължението за заплащане на неустойка за неизпълнение, чиято дължимост е уговорена с клаузата на чл. 19, ал. 3 от договора. Ответниците са направили в срока по чл. 367 ГПК възражение, че са налице предпоставки за освобождаването им от последиците на допуснатото от тях неизпълнение на договорното задължение по чл. 19, ал. 1 от договора, една от които е възникването в тяхна тежест на задължението за заплащане на неустойка. То се основава на твърдението, че причина за неизпълнението са действията на възложителя, който не им е оказал съдействие да бъде извършен съвместен оглед за установяване наличието на конкретни недостатъци по изработеното. За да бъде поведението на кредитора на едно парично задължение основание длъжникът по него да се освободи от последиците на своята забава да го изпълни в уговорения срок, следва това поведение да може да се квалифицира като забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД една от формите на забава на кредитора е неоказване от него на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Ето защо и за да се приеме, че в настоящия случай е налице забава на кредитора, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействие от УНСС, следва да се установи, че този субект не е предприел някакво действие, без извършване на което ответниците не биха могли да изпълнят своето задължение да отстранят появилите се в гаранционния срок недостатъци, както и че това поведение е в пряка причинна връзка с неизпълнението на това задължение, която би била налице тогава, когато то е единствената причина за неизпълнението. Съдът счита, че за да бъдат отстранени появили се недостатъци в СМР-тата, които са извършени за построяването на една сграда, изпълнителите следва да бъдат допуснати до обекта от възложителя. Това трябва да бъде направено и в случаите, в които тази сграда е обществена и достъпът до помещенията в нея е свободен, каквато е всяка една сграда на университет в стрА.та, в която в общия случай всеки гражданин може да влезе безпрепятствено в работно време. Не може да се приеме, че изпълнителят, който вече е предал обекта, който му е възложено да изгради, може свободно, без да бъде допуснат от възложителя, да влезе в този обект и без предупреждение и присъствие на представител на възложителя да започне да извършва строителни работи по ремонт на настилка и на изградени в обекта съоръжения. Ето защо и в случая за да могат ответниците да изпълнят задълженията си да отстранят недостатъците по СМР-тата на обект „Нов корпус на УНСС“, за които са уведомени, те трябва да бъдат допуснати до обекта от представител на възложителя УНСС. Възложителят обаче няма да е извършил необходимите действия по предоставяне на достъп на изпълнителите до обекта само ако се докаже, че от изпълнителите е отправено искане за това, което не е удовлетворено или чрез изричен отказ, или чрез бездействие да бъде направено това. Забава на кредитора в този случай ще е налице само когато това искане е отправено в дадените от УНСС на ответниците срокове за отстраняване на недостатъците, защото само в този случай ще е налице пряка причинна връзка между поведението на възложителя и допуснатото от изпълнителите неизпълнение на основното им гаранционно задължение. Ако достъп е поискан от ответниците и не е осигурен от ищеца след изтичане на дадените срокове за ремонт на повредите, то поведението на последния не би могло да е в причинна връзка с допуснатото неизпълнение, защото то вече е било осъществено, поради което и няма как да се квалифицира като забава на кредитора и да води до освобождаване на ответниците от последиците на собствената им забава. По делото не се доказа, че до изтичане на предоставените от възложителя срокове за отстраняване на повредите ответниците са поискали писмено от ищеца да им предостави достъп до обекта, на който са изпълнени работите по полагане на плочки, по изграждане на противообледенителна система, на климатична инсталация и на система за директно изпарение на хладилен агент. Не се установява и до изтичане на тези срокове служители на изпълнителя да са се явили на обекта, да са потърсили представител на УНСС и той да не ги е допуснал да извършат оглед и ремонтни действия. След като до изтичане на дадените срокове ответниците не са поискали да им бъде осигурен достъп до сградата на университета, то няма как да се приеме, че от възложителя е налице бездействие да направи това, което да е в пряка причинна връзка с допуснатото от ответниците неизпълнение на задължението им по чл. 19, ал. 1 от договора. Без значение е дали такъв достъп е поискан и не е осигурен от ищеца след изтичане на дадените срокове за отстраняване на недостатъците, защото в такъв случай поведението на ищеца няма как да има причинна връзка с допуснатото от ответниците неизпълнение, което вече е било налице. Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че в производството не се доказа ищецът да е имал такова поведение, което да е препятствало ответниците да изпълнят задължението си за отстраняване на недостатъците на извършените от тях строителни дейности, възложени с договора от 13.04.2016 г. Следователно не е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която да освобождава неизправните ответници от последиците на допуснатото от тях неизпълнение на задължението им по чл. 19, ал. 1 от договора и те трябва да отговарят за това, включително като в тяхна тежест възникне задължение за заплащане на неустойка по чл. 19, ал. 3 от договора. В клаузата на чл. 19, ал. 3 от договора страните са постигнали съгласие за начина, по който ще се определи размерът на неустойката, дължима при неизпълнение на задължението на ответниците по чл. 19, ал. 1 от договора, като са уговорили, че тя ще възлиза на 10 % от стойността на разходите, направени от възложителя за поправка на работите, по които са се появили недостатъци в гаранционния срок, които не са отстранени от изпълнителите след отправяне на искане за това от възложителя и в предоставения от последния срок за това. Както беше посочено при произнасяне по основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, направените от ищеца разходи за отстраняване на появилите се по изпълнените от ответниците строителни работи по изградените в новия корпус на УНСС климатична инсталация, система за директно изпарение на хладилен агент, противообледенителна система и по монтираните плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „З“ на обекта, са в общ размер от 38 184, 80 лв. Следователно дължимата от ответниците неустойка по чл. 19, ал. 3 от договора възлиза на сумата от 3 818, 48 лв. Доколкото задължението за заплащане на неустойка е поето от дружествата „Г.И. ООД и „В.” ООД по силата на договора за изработка от 13.04.2016 г, който е търговска сделка, то на основание чл. 304 ТЗ тези дружества отговарят солидарно за неговото изпълнение. Това означава, че предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е основателен в частта, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 3 818, 48 лв., и трябва да се уважи, като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 6 112, 25 лв. По исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Предмет на разглеждане в настоящото производство са и претенции на ищеца срещу ответниците за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължими за забавено изпълнение от ответниците на задължението им да възстановят на ищеца направените от него разходи за отстраняване на появили се в гаранционния срок дефекти по изпълнените от тях строителни работи, както и на задължението им да заплатят на ищеца неустойка, дължима за неизпълнение от ответниците на задължението им да отстранят тези недостатъци, която е уговорена с чл. 19, ал. 3 от договора за изработка, сключен на 13.04.2016 г. В чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Както задължението за възстановяване на направените разходи за отстраняване на недостатъците по изработеното, така и задължението за заплащане на неустойка са парични. Ето защо при допусната забава в тяхното изпълнение в тежест на ответниците по силата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД възниква задължение за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В договора за изработка от 13.04.2016 г. страните не са постигнали уговорка за срока, в който ответниците трябва да изпълнят описаните задължения, поради което съгласно правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД те ще изпаднат в забава тяхното изпълнение след като бъдат поканени от кредитора. По делото се установява, че с нотариална покА. с рег. № 2594/ 30.09.2021 г. на нотариус А.И., адресирани до двамата ответници, ищецът е отправил покА. до тях да изпълнят възникналите в тяхна тежест задължения да му възстановят разходите за отстраняване на недостатъците, появили се в гаранционния срок по изпълнените на обекта нов корпус на УНСС строителни работи по изграждане на противообледенителна система и полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „З“, както и да му заплатят неустойка за неизпълнение на договорното им задължение сами да отстранят недостатъците по тези строителни работи. С тази покА. на длъжниците е предоставен и четиринадесетдневен срок за доброволно плащане на тези задължения, считано от датата на получаване на покА.та. От направените от нотариуса удостоверявания се установява, че тази покА. е връчена на „Г.И. ООД на 05.10.2021 г. и на „В.” ООД на 16.11.2021 г. Ответниците са изпаднали в забава изпълнението на описаните парични задължения от деня, следващ изтичането на предоставения им от възложителя четиринадесетдневен срок за доброволно изпълнение. Този срок изтича за по-късно получилия покА.та длъжник на 30.11.2021 г., което означава, че и двамата ответници са в забава от 01.12.2021 г. и от тази дата дължат обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, като именно това е и началната дата, от която това вземане се претендира в процеса. Съдът следва да определи по реда на чл. 162 ГПК размера на задължението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 01.12.2021 г. до 22.06.2022 г. върху задължението за възстановяване на разходите за отстраняване на недостатъците, появили се в гаранционния срок по изпълнените на обекта нов корпус на УНСС строителни работи по изграждане на противообледенителна система и полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „З“, което е в размер на 4 091, 84 лв., както и върху задължението за неустойка за неизпълнение на задължението на ответниците за отстраняване на недостатъците по тези строителни работи, което е в размер на 409, 18 лв. Той възлиза на 255, 06 лв. До този размер предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД трябва да се уважи и да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1 676, 72 лв. По делото се установява, че с нотариална покА. с рег. № 1070/ 26.04.2022 г. на нотариус А.И., адресирА. до двамата ответници, ищецът е отправил покА. до тях да изпълнят възникналите в тяхна тежест задължения да му възстановят разходите за отстраняване на недостатъците, появили се в гаранционния срок по изпълнените на обекта нов корпус на УНСС строителни работи по изграждане на климатична инсталация и на система за директно изпарение на хладилен агент, както и да му заплатят неустойка за неизпълнение на договорното им задължение сами да отстранят недостатъците по тези строителни работи. С тази покА. на длъжниците е предоставен и четиринадесетдневен срок за доброволно плащане на тези задължения, считано от датата на получаване на покА.та. От направените от нотариуса удостоверявания се установява, че тази покА. е връчена на „Г.И. ООД и на „В.” ООД на 27.04.2022 г. Ответниците са изпаднали в забава изпълнението на описаните парични задължения от деня, следващ изтичането на предоставения им от възложителя четиринадесетдневен срок за доброволно изпълнение. Този срок изтича на 11.05.2022 г., което означава, че и двамата ответници са в забава от 12.05.2022 г. и от тази дата дължат обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, като именно това е и началната дата, от която това вземане се претендира в процеса. Съдът следва да определи по реда на чл. 162 ГПК размера на задължението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 12.05.2022 г. до 22.06.2022 г. върху задължението за възстановяване на разходите за отстраняване на недостатъците, появили се в гаранционния срок по изпълнените на обекта нов корпус на УНСС строителни работи по изграждане на климатична инсталация и на система за директно изпарение на хладилен агент, което е в размер на 34 092, 96 лв., както и върху задължението за неустойка за неизпълнение на задължението на ответниците за отстраняване на недостатъците по тези строителни работи, което е в размер на 3 409, 30 лв. Той възлиза на 427, 14 лв. До този размер предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД трябва да се уважи. По присъждане на направените по делото разноски: С оглед крайния изход на делото и това, че от стрА. на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 7 114, 03 лв., от които сумата от 2 689, 39 лв. – платена държавна такса, сумата от 1 368, 19 лв. – платен депозити за възнаграждения на вещи лица и сумата от 3 056, 45 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 4 379, 46 лв. Ответникът „Г.И. ООД също е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 9 100 лв., от които сумата от 3 100 лв. – платени депозити за възнаграждения на вещи лица и свидетели и сумата от 6 000 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не е прекомерно. При съобразяване на размера на отхвърлената част от исковете, се налага изводът, че на този ответник се дължат разноски в размер на 3 497, 96 лв. Ответникът „В.” ООД не е представил доказателства за заплащане на разходи за водене на делото, поради което в полза на тази стрА. не трябва да се присъждат никакви суми за разноски. Така мотивиран Софийски градски съд