Решение № 461 от 4.12.2023 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 697/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Постъпила е жалба с вх. № 47766 от 18.09.2023г. по описа на ЧСИ С.И. Б., с рег. № ••• и район на действие ОС – Перник от „Университетска агенция за франкофония“ („AUF”), международна организация, регистрирана в Регистъра на друествата на Квебек, Канада, регистрационен № 1141339334, учредена на 31.10.1961г. С адрес: бул. „Едуар-Монпети“ № 3034, гр. Монреал (Квебек), НЗТ 1 J17, чрез пълномощника адв. И. П. – САК срещу Постановление от 08.08.2023г. на ЧСИ С.И. Б., с което производството по изпълнително производство № 1542/2023г. по описа на ЧСИ С.И. Б. е спряно частично. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което се иска неговата отмяна. Основните аргументи, с които жалбоподателя мотивира искането си, се заключават в твърдението, че недвижимото имущество, предмет на принудително изпълнение, е „масивна вилна сграда“, а не жилищна, поради което същата не попада в обхвата на защита по чл. 444 т. 7 от ГПК. Поради това счита, че длъжницата не може да се позовава на несеквестируемостта на имота. Акцентира на обстоятелството, че вилната сграда не отговаря на законовите изисквания за „жилище“, а и в самия документ за собственост същата е посочена като „вилна сграда“. Жалбоподателят счита, че въпросната вилна сграда не може да се квалифицира и като семейно жилище, с оглед легалната дефиниция на „семейство“, дадена в § 1 т.1 от ДР на ЗСПД и обстоятелството, че длъжницата и сестра й не са част от едно семейство. В жалбата се сочи още, че съдебният изпълнител е спрял производството досежно спорния имот, без да предприеме действия по установяване на релевантните обстоятелства, свързани със семейния статут на длъжницата и нейното имуществено състояние. С жалбата, жалбоподателят е направил доказателствени искания – за извършване на справка за семейното положение на длъжницата, справка за недвижимото имущество на сестрата на длъжницата, справка относно това кои лица са регистрирани с постоянен и/или настоящ адрес на посочени в жалбата два адреса и дали те са в семейна връзка с длъжницата, както и да се направи справка за актуалните постоянен и настоящ адрес на длъжницата и сестра й през последните 5 години. Направено е и искане за назначаване на вещо лице, което да извърши проверка и да даде отговор на поставения в жалбата въпрос, свързан с поделяемостта на процесния недвижим имот. В срок е постъпило възражение от длъжника И. К. И., чрез пълномощника й адв. В. И. – САК, в което се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Най-напред се изяснява обстоятелството, че изпълнителното производство е спряно само по отношение на единия съсобствен на длъжницата имот, като по делото няма пречки изпълнението да продължи спрямо втория възбранен съсобствен на длъжницата имот. Сочи се, че в случая въпросната сграда представлява без съмнение жилище, съгласно §5 т. 30 от ДР на ЗУТ, в която разпоредба се съдържа легалната дефиниция на „жилище“ и според която „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Твърди се, че в случая въпросната сграда отговаря и на изискванията на чл. 40 ЗУТ, а именно: да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня – тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него, като в същото време отговаря и на критериите по чл. 110 ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Сочи се, че постоянната съдебна практика препраща именно към горепосочените законови разпоредби, когато следва да се заключи дали даден имот представлява или не „жилище“, на които разпоредби и на дадени в тях дефиниции се е позовало и вещото лице при изготвения по делото Доклад за експертна оценка от 01.08.2023г. и заключение към него от 03.10.2023г. Излага се в жалбата, че противно на твърденията в жалбата, процесният имот се ползва целогодишно за жилищни нужди, което обстоятелство се установява и от приложените по делото фактури за ел. енергия, услуги за „кабелна телевизия“ с годишен абонамент, а колкото до това, че жилището е снабдено с вода от собствен водоизточник, то този факт е ирелевантен касателно законовата дефиниция за „жилище“. Колкото до твърденията в жалбата, че процесния имот не е единствено жилище на длъжницата, се сочи, че съдебният изпълнител е установил това обстоятелство с необходимото извлечение относно имотното състояние на длъжницата, от което е видно, че същата не притежава друго жилище. Тук се обръща внимание, че длъжницата притежава единствено ½ ид. част от това жилище, като другата ½ ид. част е в притежание на сестрата на длъжницата, за която това жилище също е единствено. Относно обстоятелството дали членове на семейството на длъжницата, с които тя живее притежават друго жилище, пълномощникът на длъжника счита, че отрицателния отговор на този въпрос също е установен от съдебния изпълнител по делото чрез съответното удостоверение, от което е видно, че длъжницата няма сключен брак и няма низходящи роднини, съответно се касае за едночленно семейство. За ирелевантни длъжника намира обстоятелствата, свързани с регистрираните от нея постоянни и настоящи адреси назад във времето, доколкото същите са неотносими към въпроса за несеквестируемостта на жилището, съгласно приложимите законови разпоредби. Досежно невъзможността за обособяване на ½ ид. ч. от сградата в самостоятелно жилище, сочи се, че тази невъзможност е констатирана от вещото лице в приложения по делото Доклад за експертна оценка от 01.08.2023г. и заключение към него от 03.10.2023г., в който е посочено, че „сградата е неподеляема“, съгласно разпоредбите на ЗУТ. По изложените във възражението съображения, длъжника, чрез пълномощника му, искат оставяне на жалбата без уважение, като неоснователна. Съдебният изпълнител представя мотиви, като счита депозираната жалба за неоснователна. Изяснява, че в хода на изпълнителното производство е установено, че длъжницата притежава два недвижими имота – ½ ид. част от поземлен имот (бивша нива), находящ се в землището на с. •••, в местността „•••“, с площ от 751 кв. м. и ½ ид. Част от масивна вилна сграда със застроена площ от 46 кв. м., заедно с правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, в който е построена, представляващ дворно урегулирано място с площ по нотариален акт от 810 кв. м. и по скица от 799 кв. м. Сочи, че на 18.07.2023г. ЧСИ е пристъпил към принудително изпълнение – опис на недвижимите имоти, находящи се в с. •••, като същия присъствали процесуалния представител на взискателя, процесуалния представител на длъжника и съсобственика, и вещото лице Р.Г.. На 19.07.2023г. е постъпила молба от съсобственика Н. К. И., в която същата е заявила, че масивната вилна сграда със застроена площ от 46 кв. м. се явява единственото й жилище, поради което същото се явява несеквестируемо. След извършена от ЧСИ проверка на твърденията в жалбата било установено, че имотът действително се явява единствено жилище за съсобственика Н. К. И.. Поради това, с обжалваното определение от 08.08.2023г. ЧСИ е спрял производството по делото по отношение на този недвижим имот. Досежно изложените твърдения в жалбата, ЧСИ сочи следното: В чл. 483 от ГПК е посочено, че ЧСИ пристъпва към принудително изпълнение (опис на недвижим имот) след като се увери, че същият е бил собственост на длъжника към датата на налагане на възбраната. ЧСИ е извършил необходимите справки и след като е установил, че длъжникът има собственост, в случая ½ от масивна вилна сграда и ½ от поземлен имот (бивша вила), находящи се в землището на с. •••, същият е пристъпил към изпълнение, спазвайки разпоредбите на ГПК. В отговор на твърдението, че процесната масивна вилна сграда не представлява жилище, с резолюция от 27.09.2023г. ЧСИ е поставил допълнителна задача на в. л. Р.Г., което от своя страна, след повторен оглед, е дало заключение, че описаният недвижим имот отговаря на условията за самостоятелно жилище по смисъла на чл. 40 от ЗУТ, отговаря на изискванията за самостоятелно жилище, съгласно нормативните изисквания на чл. 110 ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. За правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Досежно твърденията, че длъжникът не доказва жилищен начин на ползване на вилната сграда и това, че същата не е обитавана, ЧСИ отговаря следното: не следва да се констатира обитава ли се едно жилище, изхождайки от моментното му състояние, като в допълнение на отговора следва да се има предвид, че ЧСИ не може да се ангажира с констатации обитавано ли е едно жилище или не, като към момента на извършване на описа няма императивна норма, която да изисква от ЧСИ да проверява фактури за консумирана ел. енергия или фактура за консумиране и отвеждане на вода, издадена от съответното ВиК дружество, следователно да се произнася относно въпроса използва ли се или не жилището предмет на описа. Окръжен съд - Перник, като съобрази доводите в жалбата, мотивите на съдебния изпълнител по обжалваните действия, както и данните по делото, намира следното: От материалите по делото се установява, че жалбоподателят безспорно е взискател и доколкото жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, същата се явява допустима. Изпълнителното действие, атакувано понастоящем с депозираната от взискателя жалба, се заключава в спиране на производството по изпълнително дело № 1542/2023г. по описа на ЧСИ С.И. Б. по отношение на съсобствен на длъжника И. К. И. недвижим имот, представляващ масивна вилна сграда със ЗП от 46 кв. м., заедно с правото на строеж върху УПИ, в който е застроена, находящо се в •••. Направените с жалбата доказателствени искания са недопустими, с оглед разпоредбата на чл. 437 ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. Допустимо би било само изслушването на вещо лице, което искане, обаче, съдът, по съображенията, които ще развие по-долу, намира за неоснователно. За да се произнесе по законността на атакуваното изпълнително действие, Окръжен съд – Перник съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.444, т.7, пр.1 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Основанието на несеквестируемостта е да не се допуска третирано едно лице нехуманно, поради това, че не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение, когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално в бъдеще. Съгласно Решение № 132/23.07.2020 г. по гр. д. № 3781/2019 г. по описа на ВКС, ІV, ГО при налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл.444, т.7 ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, когато той е физическо лице, върху което се насочва изпълнението. Несеквестируемостта е забрана за осребряване (т. 1 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а възбраната задържа жилището в неговия патримониум (чл.451 ГПК). Поради това е допустим описът и на несеквестируемо жилище, доколкото при него съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл.444, т.7 ГПК вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г., проверява с кого живее длъжникът, което обстоятелство е от значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл.444, т.7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на жилището и съдебният изпълнител ги установява въз основа на представените от взискателя документи и тези, които изисква и събира, включително и от длъжника (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 ГПК). Ограничението по чл.444, т.7 ГПК се проверява към момента на изпълнението (Определение № 107 от 04.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1094/2013 г., I г. о., ГК; Определение № 277 от 04.11.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 219/2008 г., I т. о., ТК; Определение № 358 от 12.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2727/2017 г., IV г. о., ГК). Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Решение №104/9.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 160/20120 г., І Г.О., когато длъжникът притежава жилище, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК и да се прецени дали то е секвестируемо или не. Когато се касае за жилище в съсобственост, независимо от неговата големина и от възможността за обособяването му в два дяла по реда на чл. 39, ал. 2 ЗС, идеалната част на длъжника е несеквестируема, докато той не се сдобие с друго жилище или идеална част от друго жилище. Пренесено към настоящия казус това означава, че независимо от големината на жилището, в което длъжницата притежава идеални части, тези нейни идеални части са несеквестируеми и въпросът дали надхвърлят жилищните й нужди или не, възможно ли е да се обособяват дялове по чл. 39, ал. 2 ЗС или не, изобщо не може да бъде изследван. В тази връзка са неоснователни и исканията на жалбоподателя за назначаване на вещо лице, което да отговори на поставения в жалбата въпрос, свързан с поделяемостта на процесната сграда. Същевременно, жилище по смисъла на чл.444, т.7 ГПК е постройка, която е предназначена за жилище, независимо дали това е къща, част от къща, апартамент, дали е завършена. Без значение за секвестируемостта е дали това жилище се обитава от длъжника. За да е несеквестируемо това жилище не следва нито длъжника, нито член на семейството му, с който той живее, да разполагат с друго жилище. Член на семейството са само роднини по произход и брак и осиновяване, тоест съпруг и ненавършили пълнолетие деца, които живеят с длъжника. Приложената по делото справка в НБДН установява, че длъжницата И. К. И. е неомъжена и няма деца (т. семейството й е едночленно), а от наличната по делото Справка по лице в Служба по вписванията – Перник, се установява, че възбранените по изпълнителното дело два недвижими имота, са единственото недвижимо имущество на длъжницата и то до размера на притежавания от нея обем от правото на собственост, а именно: по ½ ид. ч. от всеки имот. Доколкото единият от притежаваните имоти е бивша нива, то единствен жилищен имот за длъжницата остава процесният недвижим имот, а именно: масивната вилна сграда. Поради горното, като е приел, че имуществото, срещу което е насочено принудителното изпълнение е несеквестируемо по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК, ЧСИ е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод, в следствие на което е предприел и законосъобразни действия, а именно: спиране на производството по изпълнителното дело по отношение на съсобствен на длъжника И. К. И. недвижим имот, представляващ масивна вилна сграда със ЗП от 46 кв. м., заедно с правото на строеж върху УПИ, в който е застроена, находящо се в •••. Това, от своя страна, сочи на неоснователност на депозираната жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. По отговорността за разноски: Искане за присъждане на сторени разноски е направено само от страна на жалбоподателя. С оглед изхода на делото, обаче, такива не му се следват, респ. не следва да му бъдат присъдени. Мотивиран от горното, съдът