Решение № 444 от 4.3.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4908/2024 г.

Производството е образувано по предявения от Д. М., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес •••, офис 1 против “МЕДИАТОР 2015“ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от В. Й. В. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания и засягане на личното и професионалното му реноме, настъпили в резултат на публикувана на 23.07.2019 г. на интернет страницата на ответника статия със заглавие “•••“ и за това, че не е положил дължимата грижа да заличи коментарите под нея с № № 40, 39 37 35, 34, 30, 28, 26, 25, 20, 18, 17, 16, 11, 10, 8, 6, 5 и 1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 23.07.2019 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че в горепосочената статия, публикувана на 23.07.2019 г. в електронното издание „•••“, чийто издател е ответното дружество, са изложени неверни позорящи твърдения, които опетняват доброто име на ищеца и от които същият търпи неимуществени вреди.

Така предявения иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът е оспорен както по основание, така и по размер. Твърди, че отговорността на ответника не следва да се ангажира за изявления на трето лице, както и че изнесените в процесната публикация факти са верни и коментарите имат фактическо основание. Оспорени са и твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на процесните публикации, като се твърди, че не е налице тежко засягане на личното и професионалното реноме на ищеца от процесната публикация, още повече, че същият не е поискал и изтриване на коментарите под нея, за които ответникът не носи отговорност, тъй като не са част от статията, а изразени мнения и оповестени факти от трети лица по повод действията и/или бездействията на служители на институции/лечебни заведения. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между публикуването на статията, наличието на процесните коментари и твърдяните от ищеца вреди, както и правно основание за ангажиране отговорността на ответника. Моли се искът да бъде отхвърлен.

При съобразяване на доказателствата по делото и закона, съдът намери следното:

Искът е неоснователен.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да се уважи в случая искът, трябва да се докаже, че ••• от ••• е публикувал в сайта статия, която съдържа обидни и клеветнически изрази по отношение на ищеца, който в резултат на това е претърпял неимуществени вреди.

Няма спор, че сайтът “•••“ е собственост на ответното дружество. Не се спори между страните и че на 23.07.2019г. на сайта е била публикувана статия със заглавие “•••“. Статията е със следното съдържание:

Нови разкрития за хосписите на д-р Д. М. направи негов бивш служител, който твърди, че освен, че не е получил 2 заплати, е станал жертва на вендета чрез дясната ръка на доктора – действащия полицай от КАТ-Бургас М. У.. А. К. е бил нает за ••• в хосписите. След поредицата публикации на •••.бг той дойде в редакцията ни, за да изнесе нови шокиращи данни.

„•••" Това е разказът на А. К.. Преди 20 дни той е подал жалби срещу д-р М. и ••• М. У. в 5 РПУ и ОД на МВР-Бургас, още не е получил отговор. К. не вярва, че някой е способен да спре издевателствата над български граждани от д-р М. и екипа му в ••• и •••.

Това е текстът на статията. В статията има две снимки. Под първата снимка е записано: Д-р Д. М. и дясната му ръка - ••• М. У. (на малката снимка), товарят поредния пациент от Спешното за хосписа в •••. Под втората снимка е записано: ••• А. К. и пациентът С. (вдясно), който е с •••, но не пречи да бъде използван като безплатен товарач на болни пациенти в линейката.

Под статията са публикувани коментари на анонимни посетители на сайта. Част от коментарите, които ищецът е въвел като основание на иска си, гласят:

40. ••• 39. ••• 37. ••• 35. ••• 34. ••• 30. ••• 28.••• 26. ••• 25. ••• 20. ••• 18. ••• 17. ••• 16. ••• 11. ••• 10. ••• 8. ••• 6. ••• 5. ••• 1.••• Няма спор за съдържанието на статията и на коментарите.

Бургаският районен съд, като прецени данните по делото, намира, че в тежест на ответното дружество не е възникнало на основание чл.49 ЗЗД задължение за обезвреда заради съдържанието на статията. Следва да бъде отбелязано, че ответникът не може да носи отговорност за тази част от статията, която цитира буквално думите на друг човек, в случая на А. К. Трайна е практиката на съдилищата, че когато позорящите твърдения изхождат от други лица, които са посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно е предадена дадената от тях информация, няма основание да се ангажира деликтната отговорност на автора на статията /така решение № 557/28.01.2011г. на ВКС по гр. дело № 1599/2009г./. В конкретния случай статията цитира думите на А. К., бивш служител на М., който е заявил, че макар да е бил назначен само за ••• на хосписа, е вършел всичко, включително разнасял храната с линейката. Разказал е, че в хосписа няма медицински кадри и работата се върши от санитарки с 4-ти клас. С линейката се карали пациенти, храна, трупове. Казал е също, че в хосписа сериозно болен човек оцелявал дни наред, а друг човек изкарал там 4 дни и починал, а докторът го държал още 2 дни, преди да съобщи на съпругата му. К. е заявил, че докторът се сдобивал с пациенти чрез рушвети, като давал на лекарите от отделенията пари, за да му пращат болни. Обяснил е също, че пациентите неправомерно са използвани да вършат работа в хосписа. По-нататък в статията К. е казал, че вече не работи в хосписа, но не са му платени заплатите за месеца. След като си поискал парите, М. започнал срещу него вендета чрез дясната си ръка М. У., който е действащ служител на КАТ. У. му казал, да отиде в КАТ да си получи постановлението за глоба. В КАТ му бил написан акт и му взели 20 точки. Там У. му написал и нов акт, че е карал без колан. Разпитаната по делото св. Г., ••• във •••, е заявила, че поводът за статията е оповестяването от по-рано на два случая за съдбата на пациенти в хосписа. К. дошъл при нея и разказал за проблемите си с У.. Споделил, че У. е управлявал хосписа и приемал пациенти. Това, което й казал К., било записано в статията и там са цитирани негови думи. От разпита на тази свидетелка се доказва по несъмнен начин, че К. действително е дал интервю за ••• и именно думите му са цитирани в статията.

Както беше казано, в статията е цитиран дословно разказът на К. и за този цитат ответникът не може да носи деликтна отговорност, тъй като коректно е посочил чии са думите. В останалата си част статията съдържа коментари на •••а, който я е написал, но в тях няма обидни изрази по отношение на ищеца. Всъщност в тази си част статията съдържа кратък преразказ на думите на К.. Там е казано, че бивш служител на М. не е получил две заплати и е станал жертва на вендета от страна на дясната ръка на ищеца – полицая У.. Записано е, че К. е подал жалби срещу ищеца и служителя на КАТ У. в полицията, но още не е получил отговор. От страна на ••• е изразена готовност да продължи да следи за случая и да информира читателите. Според •••а, няма ясен знак от полицията, че се работи по установяване на нарушенията на М.. БРС намира, че и тази си част статията не представлява извършен деликт, тъй като е направено резюме на твърденията, изложени от друго лице, а именно А. К.. Наистина е изразено мнение, че ищецът е извършил нарушения, но това мнение очевидно е формирано от изнесените от интервюираното лице факти.

Като цяло няма съмнение, че статията е негативна за М.. Изнесени са отрицателни факти за управлявания от него хоспис, изказано е мнение от написалия статията •••, което е в ущърб на ищеца. Доколкото обаче има свобода на словото и всеки има правото да изразява мнение /чл.39, ал.1 КРБ/, статията не може да се счете като противоправно действие по смисъла на чл.45 ЗЗД. Не всяко негативно изказване представлява деликт, а само това, което излиза извън рамките на добрия тон и съдържа груби и обидни думи или изрази, както и клеветнически твърдения. В заглавието действително е записано, че служител на КАТ е основен играч в схемите на ищеца, като думата “схемите“ също има много негативно съдържание. Използването на тази дума обаче трябва да се приеме за •••ически прийом, който служи за обобщаване на изложените в статията факти. Освен това сама по себе си думата “схемите“ не е груба или обидна. Полицаят У. е посочен от самия А. К. за дясна ръка на ищеца. Както беше казано, статията се базира на думите на трето лице, което е посочено с имената си и в голямата си част представлява буквален цитат на тези думи. Следва да се отбележи и че се касае до новинарски сайт, чиято дейност е да публикува новини. Фактите, които А. К. е изложил пред •••, представляват новина за сайта и затова са и отразени в статията.

По горните съображения съдът намира, че самата статия не представлява противоправно действие на ••• – служител на ответното дружество, оттам няма основания да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника като възложител на работата. Ако изнесените в статията факти са неверни, ищецът следва да търси обезщетение от лицето, което ги е съобщило.

Не е според БРС деликт от страна на ответника и публикуването на коментарите под статията. Наистина те са изключително негативни спрямо М. и съдържат груби и обидни думи за него. В тях е написано, че ищецът е престъпник и измамник и затова трябва да бъде лишен от лекарски права, наречен е “неговата майка изрод“, призовано е за насилие “за тоя сърбомански боклук“. По-нататък има коментар, че е “македонски боклук“ и че се гаври безнаказано с хората, че жена му “бере срам от този убиец“. Друг читател е написал за М., че е “миризлив и нечистоплътен македонски пор“, а най-накрая за него е казано, че трябва “да бъде лишен този македонски изрод от възможността да издевателства над болни хора“. Това са много тежки обиди, които засягат самооценката на всеки човек. Разпитаните по делото свидетели са дали възприятията си за моралните вреди на ищеца в следствие на обидите. Св. У., близък на ищеца, е споделил, че след статията той е започнал да изпада в депресии и странни състояния, в меланхолия, като не знаел къде се намира. Страдал от безсъние. По цели нощи двамата обсъждали статиите и ищецът не можел да проумее как се пишат само едни заглавия, а в статиите няма нищо, което да доказва техните твърдения. Чувствал се много зле, че някой иска да му вземе бизнеса. Един път помолил свидетеля да дойде да го вземе от София, защото се чувствал толкова зле, че не бил в състояние да шофира. Св. К., който също познава ищеца от дълго време, е заявил, че през 2019г. или 2020г. той посетил кантората му, бил видимо напрегнат, раздразнен и ядосан заради съдържанието на поредица от статии във •••. Казал, че не може да не обръща внимание на статиите, защото те уронват престижа и името му. В резултат на статиите М. се променил, станал по-затворен, на моменти бил избухлив. Бил психически разклатен и не можел да шофира. Така че несъмнено ищецът е бил обиден и засегнат от писанията на читателите на •••. Няма как обаче медията да носи отговорност за негативните и обидни коментари под публикацията, защото те изразяват мнения на трети лица, които не са свързани с нея и поради това не могат да я ангажират по смисъла на чл.49 ЗЗД с вреди, причинени на пострадало от тях лице. На съда не е известно сайтовете да са задължени със закон да ограничават коментари под статиите. Няма и законово задължение да се извършва предварителен контрол, за преценка дали даден коментар да бъде публикуван. Когато даден сайт е разрешил на читателите да публикуват коментари под статиите, предполага се, че коментарите трябва да са прилични и да спазват добрия тон. Следователно, ответникът не може да носи отговорност за обезвреда и за коментарите, написани от трети лица. Отговорност за тях безспорно носят написалите ги лица. Що се отнася до това, че ответникът не е положил грижата да заличи коментарите под статията, следва да се отбележи, че по делото няма данни ищецът да е искал премахване на коментарите, което да му е било неоснователно отказано от медията /в този смисъл решение № 922/04.08.2023г. на БОС по в. гр. дело № 1074/2023г./. Освен това понастоящем обидните коментари са изтрити от сайта на “•••“.

По изложените съображения искът е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на ответника разноски от общо 1422.70 лева, от които 1400 лева за адвокатско възнаграждение и 22.70 лева за копиране на писмени доказателства. Заплатени са 1800 лева за адвокатски хонорар, но съдът намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност, като счита, че фактическата и правна сложност на делото не оправдава възнаграждение от такъв размер и то трябва да се намали на 1400 лева, като се вземе предвид ориентировъчно и НМРАВ. Що се отнася до платения депозит за свидетел, той не е бил оползотворен и няма пречка да бъде върнат на ответника, ако има такова искане от негова страна в срока по чл.82 ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд