РЕШЕНИЕ

№ 4148

Пазарджик, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XI тричленен състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА Членове: ГЕОРГИ ВИДЕВ ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА и с участието на прокурора ЗДРАВЕНА ВАЛЕНТИНОВА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ канд № 20247150700783 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по касационни жалби на М. И. М., с. Гелеменово, [улица], № 12 и на А. В. Я., от с. Звъничево, [улица], № 33 против Решение № 167 от 02.05.2024 г., постановено по нахд № 1357/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което са потвърдени две наказателни постановления, издадени от началник "Група", в сектор "Пътна полиция", при ОД на МВР - Пазарджик, а именно Наказателно постановление № 23-1006-002032/15.08.2023 г. и Наказателно постановление № 23-1006-002149/25.08.2023 г., с които постановления за нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от същия закон на всеки един от касаторите е наложена глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца.

Касаторът – М. И. М. – моли да бъде отменено обжалваното решение и издаденото против него наказателно постановление. Излага съображения за нарушения на закона и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд. Поддържа жалбата си и в писмено заявление, подадено от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.

Касаторът – А. В. Я. – също моли да бъде отменено оспореното решение и засягащото го наказателно постановление. На свой ред сочи доводи за нарушение на закона, за съществено нарушение на процесуалните правила, като твърди и явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание.

Ответникът – началник "Група", в сектор "Пътна полиция", при ОД на МВР - Пазарджик – оспорва жалбата в писмена защита подадена преди проведените съдебни заседания. Счита обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. На свой ред заявява претенция за разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.

Жалбите са допустими, като подадени в законоустановения срок от страни в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за тях.

Районният съд е потвърдил наказателните постановления, като е приел, че извършването от касаторите на вменените им нарушения е безспорно установено със събраните по делото доказателства, липсват нарушения в административнонаказателното производство и наложените санкции са определени в законосъобразен размер.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Действително, двамата касатори, като са управлявали МПС по път, отворен за обществено ползване са участвали в нерегламентирано състезание (помежду им), като след подаден сигнал от лице, намиращо се между автомобилите им, са потеглили с въртене на гуми и голяма скорост.

Фактът на осъществяване на деянията е несъмнен, предвид извършената от съда правилна и обоснована преценка на събраните гласни и писмени доказателства.

Неоснователни са възраженията на двамата касатори.

Несъстоятелни са доводите им за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради обединяването от съда в едно дело на производствата по нахд № 1357/2023 г. (образувано по жалбата на касатора М. против Наказателно постановление № 23-1006-002032/15.08.2023 г.) и това по нахд № 1563/2023 г. (образувано по жалбата на касатора Я. против Наказателно постановление № 23-1006-002149/25.08.2023 г.). Според касатора М. в ЗАНН не е предвидена възможност за обединяване на производствата по обжалване на две отделни НП с различен нарушител. Освен това според него обединяването се е отразило на преценката за законосъобразност на постановленията, доколкото не са събрани доказателства по двете преписки и в решението не е посочена фактическата обстановка по всяко нарушение. Счита мотивите на решението за непълни и неясни относно кредитирането на обвинителната теза. И двамата касатори намират, че с обединяването на съдебните проиводства са ограничени процесуалните им права да бъдат разпитани като свидетели. Касаторът Я. добавя, че обединяването на производствато по двете административнонаказателни дела е в нарушение на изискването на чл. 41, ал. 1 от НПК, като съдът сам се е поставил в невъзможност да извърши обективно, пълно и всестранно изследване, изискуеми от чл. 13 и чл. 14 от НПК, като разпита като свидетел водача на другото МПС.

Съдът надлежно е обосновал обединяването на двете съдебни дела с разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН и доколкото за образуването на двете административнонаказателни производства е подаден идентичен сигнал за един и същи случай - за участие на двамата жалбоподатели в нерегламентирано състезание. Затова съдът е счел, че разглеждането на делата като едно ще допринесе за разкриване на обективната истина.

Посочените от касатора Я. и от съда разпоредби предвиждат следното:

Разкриване на обективната истина Чл. 13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.

(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Вземане на решения по вътрешно убеждение Чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

(2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.

Подсъдност при връзка между дела Чл. 41. (1) Когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това.

Чл. 84. Доколкото в този закон няма особени правила... за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

На първо място, от цитираните разпоредби е видно, че възможността за обединяване на административнонаказателни дела съществува, въз основа на препращането за неуредените от ЗАНН случаи към НПК.

На второ място, противно на становището на двамата касатори, са изпълнени изискванията на разпоредбата на 41, ал. 1 от НПК, за обединяване на делата, доколкото е налице пълна индентичност на фактическата обстановка, която безспорно налага за правилното изясняване на делата относно законосъобразността на двете НП, издадени срещу различни нарушители да бъде проведено общо съдебно производство. Несъстоятелни в тази връзка са и възраженията на касаторите за нарушения на принципите за разкриване на обективната истина и за всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делата. Напротив, именно съвместното разглеждане на делата е улеснило събирането на всички допустими и относими доказателства и е спомогнало за тяхната правилна оценка и формирането на безспорният извод за установеност на нарушенията, обосновано мотивиран в оспореното съдебно решение.

Неоснователен е и доводът, че създадената от обединяването на делата невъзможност за разпит на всеки един от двамата касатори, като свидетели-очевидци на другото нарушение от една страна е ограничило процесуалните им права, а от друга е попречило на разкриване на обективната истина. Преди всичко, самият закон дава приоритет на съвместното разглеждане на производствата в едно дело именно с оглед разкриване на истината, за сметка на евентуалното загубване на качеството свидетел. На следващо място, двамата касатори действително са загубили възможността да бъдат свидетели но са придобили компенсиращата я възможност да дават обяснения не само по отношение на своето нарушение, но и по нарушението на другия касатор. Освен, че са процесуална възможност за защита, обясненията са и доказателствено средство - източник на доказателства, които се оценяват от съда наред с останалите събрани доказателства. Не на последно място, по делото са събрани множество други гласни доказателства, които са достатъчни, за да бъде изяснена по несъмнен начин фактическата обстановка.

Необосновано е и възражението за допуснати съществени нарушения на администратративнопроизводствените правила, поради допуснат конфликт на интереси, който според касатора Я. е налице доколкото началникът на Сектор "Пътна полиция" е изготвил докладна записка, въз основа на която е съставен АУАН, в който той е свидетел. При това с резолюция началникът Г. лично е разпоредил действия по съставяне на АУАН на подчинен нему служител, който е свел разпореждането до пряк изпълнител. Издателят на НП също е в непосредствена подчиненост и служебна зависимост от Г.. Затова (според Я.) и с изготвянето на докладната записка, като свидетел-очевидец Г. е формирал предварително вътрешно убеждение на фактическите обстоятелства в актосъставителя и в наказващия орган. Последният не е изпълнил задължението си да се отведе на основание чл. 51, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 51, ал. 2 от ЗАНН. Нарушен е принципът, че лице, заинтересовано от изхода на едно производство не може да участва в същото. Също и принципът на обективност, всестранност и пълнота.

Аргументирани в тази връзка са мотивите на съда. Действително Г., случайно, в качеството си на гражданин е станал свидетел на извършените нарушения. Правилно съдът счита, че той не е заинтересован от уличаването на касаторите независимо от заеманата от него длъжност. Обстоятелствата, че е изготвил докладна записка, имаща характер на сигнал относно случайно установените от него нарушения и с резолюция е възложил преписката на определени служители не обосновават заинтересованост или конфликт на интереси. Обстоятелството, че наказващият орган е началник "Група", в сектор "Пътна полиция" също не е равнозначно на такъв конфликт.

Разпоредбите на чл. 51, ал. 1- 2 от ЗАНН предвиждат следното:

Чл. 51. (1) Не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което: а) е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен; б) е съставило акта за нарушението или е свидетел по него; в) е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие.

(2) При наличието на някои от посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе незабавно с мотивиран писмен акт.

Видно от съдържанието им е, че конфликт на интереси по отношение на служителите, разглеждащи административнонаказателната преписка и по отношение на наказващия орган би могъл да възникне (освен при определени степени на родствени връзки) и в случай, че лицето е съставило АУАН или е свидетел по същия или ако е заинтересован от изхода на производството или има особени отношения с нарушителя или пострадалия. В случая Г. е вписан като свидетел по актовете, тъй като именно той се е оказал свидетел-очевидец на извършените нарушения но той не е разглеждал преписките (а единствено е докладвал за нарушенията и е възложил проверката на определени служители). Съответно, правилен е изводът на съда за невземане от него на отношения по преписките и за незаинтересованост. Липсват и твърдения и доказателства за наличето на особени отношения между Г. и касаторите, пораждащи съмнения за пристрастност.

Следователно, законът не поставя ограничение за липсата на служебни отношения между свидетелите на нарушението и органите, които разглеждат административнонаказателната преписка или издават наказателното постановление, а единствено въвежда забрана за съвместяване качествата на раглеждащ преписката или наказващ орган с качеството свидетел по акта. В случая не е налице такова съвместяване и доколкото не се констатира каквато и да е заинтересованост или пристрастие на свидетеля Г., то напълно основателно съдът е приел липсата на това твърдяно нарушение в административнонаказателното производство.

Основателен е и изводът на съда за законосъобразност на наложените санкции за извършените нарушения, които съответстват на фиксираните в закона размери от 3000 лв. глоба и 12 месеца лишаване от правоуправление на МПС. Тоест неоснователно е възражението за явна несправеливост на наложените наказания.

Затова, като е приел, че административните нарушения са доказани, при липса на нарушения в административнонаказателното производство, а наложените санкции са справедливи, районният съд е постановил решение в съответствие с относимия материален закон.

Не са налице и процесуални нарушения, допуснати от съда. Освен, че правилно е обединил двете съдебни производства в едно общо дело, съдът е обсъдил изложените от страните доводи и мотивирано е приел, че наказателните постановления са издадени законосъобразно.

Следователно районният съд правилно е потвърдил наказателното постановление, а първоинстанционното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъдат присъдени претендираните 100 лв. юристконсултстско възнаграждение. Същото не следва да бъде намалявано, тъй като липсва възражение за прекомерност, като при това е и в близък до минималния, предвиден в закона размер.

Затова съдът