Решение № 300 от 13.2.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 716/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на ДП „У. и с. на я.“, със седалище и адрес на управление •••, ЕИК •••••••, представлявано от Г. М.-••, чрез пълномощника юр.к. В.В., против Решение № 226/10.10.2024 г., постановено по АНД № 666 по описа на Районен съд – Враца за 2024г. С оспореното решение е потвърдено НП № НЯСС-102/21.06.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за метрология и технически надзор, с което на касатора за нарушение на чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000.00 лева. В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че районният съд неправилно е игнорирал доводите на жалбоподателя за оспорен от него по съдебен ред Констативен протокол и неприключило по същото производство на последна инстанция - адм.дело № 7045/2024г. на ВАС, по негова касационна жалба. Счита, че районният съд е следвало да спре производството до влизане в сила на евентуалното решение по обжалвания КП и да не разглежда жалбата срещу НП. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Председател на Държавна агенция за метрология и технически надзор, редовно призован, не се явява и представлява в съдебно заседание. В писмен отговор, чрез гл.експерт юрист Златева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение. В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е потвърдено НП № НЯСС-102/21.06.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за метрология и технически надзор, с което на касатора за нарушение на чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000.00 лева. З а да мотивира този си извод, въззивният съд е приел, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. НП е издадено в съответствие с изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН, като описаното в него нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. АУАН и НП са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, като не са налице съществени процесуални нарушения. При преценката за съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с представените и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства, РС е приел от фактическа страна, че на 23.01.2024 г. при извършена на основание чл.190, ал.4, т.2 ЗВ проверка на • „Г." с идентификатор на имота 17453.32.145 и с Акт за публична държавна собственост №3754/16.12.2019 г., находящ се в землището на • Г., • В., предоставен за управление на ДПУСЯ, съгласно чл.139д ЗВ с права и задължения на собственик на •стени и съоръженията към тях на • по чл.138б от ЗВ и предоставени права по чл.139а, ал.5 и ал. 6 от ЗВ, е съставен Констативен протокол №03-01-8/23.01.2024 г. от проверка и контрол по Закона за водите на техническото и експлоатационно състояние на • стена и съоръженията към нея. Съгласно направените констатации в КП № 03-01-8/23.01.2024 г. към момента на проверката е установено, че не е изпълнено предписание на контролните органи по чл.190, ал.4 ЗВ, дадено в констативен протокол №03-01-49/19.09.2023 г., а именно: „Да се възстанови експлоатационното състояние на енергогасителя след преливника" със срок за изпълнение 29.12.2023 г. По време на проверката е установено, че не са предприети мерки по възстановяване на експлоатационното състояние на енергогасителя, изграден след преливника, като облекчително съоръжение към •стена, като е констатирано, че в момента на проверката енергогасителя на преливника е разрушен. Описано е, че по тялото на енергогасителя, изграден след преливника са възникнали значителни ерозионни процеси, които нарушават конструктивната му цялост и стабилитета на съоръжението, като в описаното по-горе техническо състояние било невъзможно енергогасителят да изпълнява функционалното си предназначение. Констатирано е, че енергогасителят, изграден след преливника е в неизправно техническо състояние, като не е осигурено изправно техническо състояние на енергогасителя, изграден след преливника на • стена. Констативен протокол №03-01-49/19.09.2023 г. е бил надлежно връчен н.Д.п. "У.и с.н.я.". В АУАН е отбелязано още, че • „Г." е класифициран във втора значителна степен на потенциална опасност, съгласно чл.141б от Закона за водите, за което е съставен Протокол - Приложение №1 към чл.10, ал.2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на я• стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние; нарушената конструктивна цялост и стабилитет на тялото на енергогасителя, изграден след преливника на •стена, като облекчително съоръжение към • стена значително намалява пропусквателната способност на съоръжението, възпрепятства преминаването на прелелите през преливника водни количества, като създава условие за задълбочаване на ерозионните процеси, възникнали в енергогасителя, нарушаване на конструктивната цялост и конструктивната сигурност на • стена, както и подприщване на водното течение, вследствие на което се предизвиква преливане на водни обеми през земно-насипната •стена, нейното отмиване и последващо скъсване на същата. Съгласно съставения АУАН, неизпълнението на даденото предписание по Закона за водите от страна на собственика на язовирната стена и съоръженията към нея - Д.п. "У.и с.н.я." създава опасност от компрометиране на конструктивната цялост на язовирната стена, а енергогасителят на преливника е облекчително съоръжение към• стена, чието предназначение е за отвеждане на водни количества от язовира при обилни валежи и/или приток на водни маси от прилежащи терени. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че п редписанията, давани от органите по чл.140, ал.11 ЗВ са задължителни, а като не е изпълнил в срок същите, жалбоподателят е извършил нарушение на чл.190а, ал.2 ЗВ, съгласно който собствениците на • стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5 ЗВ. Отговорността за неизпълнение на дадените предписания е безвиновна, обективна и за ангажирането й е достатъчно обективното неизпълнение на вмененото задължение. За установеното нарушение на чл.190а, ал.2 ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.39 ЗВ на касатора е наложена имуществена санкция от 1000 /хиляда/ лева, която е в минимален размер, отговарящ на абсолютния минимум по смисъла на цитираната разпоредба, предвиждаща максимум от 20000 лева. Съдът е обсъдил и института на чл.28 ЗАНН, предвиждащ хипотези на маловажени случаи на административни нарушения, като е преценил, че в случая установеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната и липсва основание за приложението му. По отношение довода на жалбоподателя за оспорване по съдебен ред на дадените предписания, първостепенният съд е счел, че не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност и инцидентното им оспорване при обжалване на НП е недопустимо. Решението е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни, но е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е направил възражение, което поддържа като довод и пред настоящия касационен съд, че при наличие на жалба против акта, даващ предписания и при липса на данни за предварително изпълнение на акта, АНО е следвало да съобрази тези факти и да даде нови срокове за изпълнение на предписанието, което не е сторил. Това според касатора обосновава незаконосъобразност на НП и е основание за отмяната му на това процесуално основание. Доводите са основателни и се споделят от касационния съд. Предписанията са дадени с Констативен протокол №03-01-49/19.09.2023г., а с КП №03-01-8/23.01.2024 г. е констатирано тяхното неизпълнение и съответно са издадени АУАН и НП. Констативен протокол №03-01-49/19.09.2023г. е оспорен по съдебен ред с жалба пред Административен съд София-град /АССГ/, където е образувано адм.дело № 11557/2023г. по описа на АССГ. Постановеното по делото решение № 7417/04.06.2024г., с което жалбата на ДП „У.и с. на я.“, ••• е отхвърлена, е било предмет на инстанционен съдебен контрол и при извършената служебна справка от настоящия съд се установи, че с решение № 12440/19.11.2024г. по адм.дело № 7045/2024г. на ВАС е оставено в сила. При така установените факти се налага правния извод, основан на разпоредбата на чл.166, ал.1 от АПК, че с обжалването на предписанията се спира изпълнението им. Задължителните предписания, дадени по Закона за водите нямат предварително изпълнение, по силата на самия закон. Няма данни по делото при издаването на предписанията да е приложен чл. 60 от АПК, предоставящ възможност в административния акт да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение. При обжалване на предписанията по съдебен ред няма данни да е поискано от съда допускане на предварителното им изпълнение по реда на чл.167 от АПК. Анализирани в последователността, в която се цитират, смисълът на посочените разпоредби е да се даде защита и да се охранят особено важни ценности и правно значими интереси. Съгласно разпоредбата на чл. 166 ал. 1 от АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт. Разпоредбата на чл. 60 ал.1 от АПК постановява, че в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури живота или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако закъснението на изпълнението може да последва значително или трудно поправими вреда. Съгласно чл. 160 ал. 2 от АПК разпореждането за предварително изпълнение се мотивира, а според чл.160 ал.3 от АПК предварителното изпълнение може да бъде допуснато и след постановяване на акта. Предвидено е и бързо обжалване в 3 дневен срок на предварителното изпълнение и произнасяне на съда незабавно в закрито заседание – чл.160 ал.5, ал.6 и ал.7 от АПК. При обжалване и съгласно чл. 167 ал. 1 от АПК при всяко положение на делото по искане на страна, съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Съгласно чл. 167 ал. 2 от АПК, когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен размер. Определението на съда подлежи на обжалване /ал.3/. В настоящия случай безспорно се установи твърдението на касационния жалбоподател, че е налице обжалване на предписанията пред съд, с което изпълнението им е спряно, съгласно чл.166 ал.1 от АПК. С издаването на предписанията със съответния КП не е разпоредено тяхното предварително изпълнение на основание чл.60 ал.1 от АПК, а и няма такова по силата на закона /чл.190а ал.1 т.3 от Закон за водите/, като при обжалване на предписанията не е поискано предварителното им изпълнение по реда на чл.167 ал.1 от АПК. Няма законова разпоредба в Закона за водите, която изрично да разпорежда, че обжалването на задължителните предписания, които са вид принудителна административна мярка, не спира изпълнението им. Налице е законов пропуск относно изпълнението на предписанията, дадени по реда на чл.190а ал.1 т.3 от Закон за водите при обжалването им, но и процесуално бездействие на компетентния орган, макар и по негова преценка, да разпореди или да поиска от съда при обжалването им предварителното им изпълнение с оглед характера на даденото предписание. Затова и в конкретиката на настоящия случай следва да се приеме, че при наличие на жалба против акта, даващ предписание, неизпълнението на което в дадения от административния орган срок е довело до издаване на процесните АУАН и НП, при липса на данни за наличие на предварително изпълнение на акта или допуснато такова от съда, при изтичане на дадените срокове в период, в който не е приключило с окончателен акт съдебното производство по оспорване на акта, с който са дадени предписанията, за АНО е възникнало задължението да съобрази тези факти, като даде нови срокове за изпълнението им. Като не е сторил това, а е приключил административната преписка с издаване на процесното НП на основание чл.83 от ЗАНН във вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ и налагане на имуществена санкция за неизпълнение в срок на дадените предписания, ответникът е издал незаконосъобразно НП, което следва да се отмени, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята проверка по чл.220 АПК в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, както и събраните служебно данни за приключилото съдебно производство по обжалване на предписанията, намира крайния правен извод на РС, че административното нарушение на ЗВ, вменено на касатора, е извършено, за неправилен. Ето защо и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК твърдените от касационния жалбоподател пороци на решението на Районен съд - Враца са налице, както и са налице изложените касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на първостепенния съд е валидно и допустимо, но постановено при неправилна преценка на събраните доказателства и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и следва въпросът да се реши по същество, като се отмени наказателното постановление. При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски, каквито се претендират за юрисконсултско възнаграждение. Искането е основателно до размер на сумата от по 100.00 лева за всяка съдебна инстанция, които следва да му се присъдят. Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд-Враца