Решение № 734 от 27.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 835/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба с вх. №20250422235722/23.04.2025г., подадена от „Куарт Фонд" АД, ЕИК 208093581 срещу отказ № 20250410205009- 5/16.04.2025г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано да се извърши вписване в Търговския регистър на действителни собственици на дружеството, в качеството им на физически лица, които притежават по над 25 % от капитала на дружеството. Жалбоподателят сочи, че постановения отказ е неправилен и незаконосъобразен, защото приложената към заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП е изготвена по утвърдения образец, одобрен с Постановление № 150 от 29 април 2024 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на ЗМИП. Твърди, че декларацията съдържа всички реквизити, предвидени в актуалния образец, а посочените в обжалвания отказ мотиви се свеждат до общо твърдение, че декларацията не съответства на утвърдения образец. Заявява, че длъжностното лице по регистрацията не е посочило кой конкретен реквизит липсва или е попълнен некоректно, поради което е нарушило нормата на чл.22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която указанията за отстраняване на нередовности трябва да са мотивирани и конкретни. На следващо място жалбоподателят сочи, че отказът е последица от неправилно тълкуване и приложение на чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП, защото в представената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП действително е посочено лице за контакт, но това обстоятелство не е заявено за вписване в Търговски регистър, съгласно попълненото електронно Заявление Б7. Съгласно чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП, задължението за вписване на лице за контакт възниква единствено когато липсват вписани данни за постоянно пребиваващо на територията на Република България физическо лице - законен представител на дружеството, а в случая, по партидата на ''Куарт Фонд'' АД са налице такива вписани данни, което изключва задължението за вписване на лице за контакт. Предвид изложеното счита, че наличието на допълнителни обстоятелства в представената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, които в случая не подлежат на вписване по закон в Търговския регистър, не влияе върху действителността на останалите декларирани обстоятелства, които подлежат на вписване съгласно чл. 63 от ЗМИП с оглед разпоредбата на чл. 21 и чл. 22 ЗТРРЮЛНЦ. Всички необходими документи, изисквани по закон, са били надлежно приложени, а заявените обстоятелства са в пълно съответствие със законовите изисквания. Затова моли отказът да бъде отменен и разпоредено вписването на заявените обстоятелства. Претендира за разноски по делото. В представения отговор на жалбата, както и в постановения отказ е посочено, че представената със заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП не е съответствала на приетия образец според неговата актуална редакция съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 150 ОТ 29 АПРИЛ 2024 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Предвид изложеното на основание чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на заявителя са дадени указания да се отстранят нередовностите по заявлението, като се представи декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, която да съответства на актуалния образец. В срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ указанията не са изпълнени, поради което и на основание чл. 22, ал. 5 във връзка с чл. 21. т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ по заявлението. Софийският градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С подаденото от страна на жалбоподателя Заявление Б7 е поискано вписването като действителни собственици на дружеството „Куарт Фонд" АД, ЕИК 208093581 на физическите лица К.Ц.К. и К.В.Г., за които е посочено, че притежават над 25 % от капитала на дружеството. Длъжностното лице по регистрацията на 15.04.2025г. и 16.04.2025г. е дало указания до заявителя да представи декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, която не съдържа попълнени обстоятелства относно лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП, в съответствие със заявеното със заявлението, както и да представи декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, която да съответства на актуалния образец. Заявителят не е представил в срок нова декларация по чл.64, ал.4 ЗМИП, която не съдържа попълнени обстоятелства относно лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП, поради което е постановен обжалваният отказ. В него е посочено, че причината за отказа е, че представената със заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП не съответства на приетия образец според неговата актуална редакция съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 150 ОТ 29 АПРИЛ 2024 Г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Съгласно чл. 63, ал. 5 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) към декларацията за вписване на данни, относно действителни собственици се прилагат документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от допълнителните разпоредби. С оглед на това следва да се приложат и документи, съгласно чл.63, ал. 5 (Нова - ДВ, бр. 60 от 2023 г., в сила от 14.07.2023 г.) от ЗМИП във вр. чл. 50а, ал.2, т. 5 от Наредба №1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Заявителят „Куарт Фонд" АД, ЕИК 208093581 е представил всички необходими документи за вписване на действителните собственици, включително и декларация по чл. 64, ал.4 ЗМИП съгласно актуалния й образец. Обстоятелството, че в тази декларация погрешно е попълнено и полето „лице за контакт в Република България“ не може да бъде основание за постановяване на отказ. Настоящия съд намира, че така дадените указания до заявителя от страна на длъжностното лице по регистрацията са били нужни дотолкова, доколкото за прецизност в декларацията не е необходимо и не следва да се попълва посоченото поле. Обстоятелството обаче, че заявлението не касае вписване на лице за контакт в страната, и в случая такова не следва да бъде вписвано, тъй като представляващия дружеството К.К. е физическо лице- пребиваващо в страната и не може да бъде вписван в полето „лице за контакт в Република България“, не води до нередовност на заявлението, която да обуслови постановяването на отказ. Съдът намира, че неизпълнението на тези указания на длъжностното лице по регистрацията не може да доведе до постановяването на отказ за вписване на заявеното обстоятелство. В случая от страна на заявителя са представени нужните доказателства, от които се установява, че към момента на подаване на заявлението за вписване само посочените две физически лица притежават по над 25 % от капитала на дружеството, предвид което се налага извода, че именно те следва да бъдат вписани като негови действителни собственици, въпреки погрешното и ненужно посочване на едно от тях декларацията по чл.64, ал.4 ЗМИП и в полето „лице за контакт в Република България“. Поради изложеното, съдът намира, че отказът следва да бъде отменен, а на длъжностното лице по регистрацията указано да впише като действителни собственици на „Куарт Фонд" АД, ЕИК 208093581 физическите лица К.Ц.К. и К.В.Г., за които е посочено, че притежават по над 25 % от капитала на дружеството. Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС, II т. о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС, II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./. Затова разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство. Мотивиран от гореизложеното, съдът