Решение № 213 от 11.5.2023 г. на Районен съд - Несебър по дело № 1031/2022 г.

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.322 от ТЗ и чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът „В. и К.“ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: град •••, представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., твърди в исковата молба, че ответникът Й. А. Б., роден на ••••••••••г., гражданин на Руската Федерация, постоянен адрес в Република България: град •••, Код по Булстат •••, е абонат на ищцовото дружество с абонатен номер 741410 и като такъв е потребител на В и К услуги за имот, находящ се в град •••, с идентификатор •••. Ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията си като е доставял на обекта на ответника питейна вода и е отвеждал отпадни води, но ответникът не е изпълнявал задълженията си като не е заплащал стойността на услугата за периода от 14.05.2019г. до 26.05.2020г., като за стойността на услугата са издадени фактура № 0038984257 / 25.09.2019г. за сумата от 73, 06 лева, с падеж 25.10.2019г., и фактура № 0040251533 / 25.06.2020г. за сумата от 3, 26 лева с падеж 25.07.2020г. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 76, 32 лева, представляваща стойността на В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода по издадените 2 броя фактури с отчетен период от 14.05.2019г. до 26.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 22, 32 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва, начислена общо за периода от 26.10.2019г. до 27.09.2022г. Претендира разноски. В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се изразява становище за недопустимост на предявените искове поради това, че са предявени срещу ненадлежна страна, тъй като ответникът не е пасивно легитимиран по исковете, но с довода, че ответникът не е страна по спорното материално правоотношение, който касае основателността на исковете. Твърди се за липса на възникнало и съществуващо между страните облигационно отношение. Ответникът не е бил уведомяван от страна на ВиК оператора за възникналите парични задължения, които той да има възможност да изпълни доброволно, нито му е било съобщавано за доставяне на В и К услугите, за начина на отчитане и остойностяването им, поради което няма основание да се счита той да е изпаднал в забава. Представените от ищеца писмени документи също не дават основание да се счита, че именно ответникът е потребител на доставени от ищцовото дружество В и К услуги, тъй като тези документи са съставени едностранно от В и К оператора, но в нарушение на Закона за счетоводството, като ответникът не е бил уведомяван по никакъв начин за хода на отчитане, изчисляване на потребените услуги и за тяхната стойност. Намира за неравноправна клаузата на чл.23, ал.4, предл. 3-о от Общите условия на водния оператор, тъй като позовавайки се на тази разпоредба, той не е спазил изискванията и реда за отчитане по чл.32, ал.2 и ал.3 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Наред с това не е спазено изискването на чл.21, ал.2 от Общите условия, предвиждащ отчитането на индивидуалните водомери да се извършва най-малко веднъж на три месеца. Отбелязва противоречивите твърдения на ищеца за това дали при отчитането на показанията на водомера служителят е имал достъп до обекта на потребление и е видял показанията на водомера, които са записани в електронния карнет чрез сканирането на бар кода, въз основа на които заявява, че показанията са неправилно отчетени, а освен това оспорва иска по размер с твърдението, че остойностяването е извършено по завишени цени, които не са съобразени с утвърдените от регулатора. Оспорва и размера на мораторните лихви, който също намира за завишен. Моли за отхвърляне на исковете при условие, че същите бъдат приети за допустими. В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделни писмени молби заявява, че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени като основателни и доказани, намира за доказан и факта, че ответникът е собственик на водоснабдения обект, а оттам и че е потребител на доставените през претендирания период от ищцовото дружество В и К услуги. За установено посочва, че отчитането е извършвано чрез достъп до водомера и реалните му показания, а размерът на претенцията се доказва от експертното заключение. Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от особен представител, който поддържа искането за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.08.2014г., обективиран в нотариален акт № 146, том XII, рег.№ 12345, дело № 2283/2014г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, ответникът Й. А. Б., в качеството му на продавач по договора, е придобил собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в комплекс „Romance Р.М.“, изграден в поземлен имот с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, с площ 1 247 кв.м., а именно: Апартамент № 209, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед № КД-14-02-448/01.08.2013г. на Началника на СГКК-Бургас, с адрес: град •••, находящ се на втори етаж на гореописаната сграда, с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива: 1, със застроена площ 37, 46 кв.м., както и прилежащите към обекта 1, 718%, равняващи се на 6, 60 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответния процент идеални части от правото на строеж върху поземления имот. На 20.10.2016г. Й. А. Б. е подал до „ВиК“ ЕАД Бургас заявление за откриване на партида за монтиране на водомер в същия имот, в резултат на което считано от 24.01.2017г. е придобил качеството на потребител на доставените от „ВиК“ ЕАД Бургас в обекта на потребление услуги, с абонатен номер 741410. От изготвената справка-извлечение за обекта на потребление на ответника се установява, че за въведения от ищеца период отчетникът е имал достъп до обекта на потребление и до средството за измерване на потребеното в него количество вода – водомера, като на 30.08.2019г. и на 26.05.2020г е начислил количество потребена вода, съответно 25 куб.м. за периода от 14.05.2019г. до 30.08.2019г., и 9, 42 куб.м. от разпределение, както и 1 куб.м. за периода от 31.08.2019г. до 26.05.2020г., и 0, 06 куб.м. от разпределение. С фактура № 0038984257 / 25.09.2019г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 62, 38 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника ВиК услуги в имота за периода от 14.05.2019г. до 30.08.2019г. и сумата в размер на 23, 50 лева без ДДС от разпределение, или общо сума по фактурата 103, 06 лева с включен ДДС; с фактура № 0040251533 / 25.06.2020г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 0, 07 лева без ДДС от разпределение за периода от 31.08.2019г. до 31.12.2019г., сумата в размер на 2, 57 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника ВиК услуги в имота за периода от 01.01.2020г. до 26.05.2020г., и сумата в размер на 0, 08 лева без ДДС от разпределение за същия период. От заключението на извършената по делото съдебно техническа еспертиза, което вещото лице заявява в съдебно заседание, че поддържа, се установява, че за измерване на консумираната питейна вода в апартамента на ответника – водоснабдения обект, е монтирано измервателно устройство – водомер, в санитарния възел на апартамента. Абонатният номер на ищеца е 741410. Регистрираното измервателно устройство при водния оператор се отчита електронно от негови служители с ползването на мобилен промишлен компютър. За да се извърши отчитането от служителите на В и К ЕАД Бургас са снабдени с индустриални компютри, в които е инсталиран подходящ за целта софтуер, който дава възможност да се отварят електронни файлове, в което е съхранена информация за даден абонат. Файловете са номерирани и номерата представляват абонатните номера на потребителите, ползващи услугите на В и К ЕАД Бургас. От този мобилен компютър има възможност да се правят справки за даден абонат, както за настоящия момент, така и за няколко месеца назад. Във всеки водомерен възел, който се отчита с електронно устройство, има поставен бар код, в който е криптирана информация, която се отнася само за абонатния номер, на който е поставен, и представлява средство за директна връзка с базата данни на дружеството. Баркодът се поставя в непосредствена близост до измервателното устройство. Отчитането става по следния начин: служителят на водния оператор сканира бар кода, т.е. влиза в базата данни на дружеството и по този начин се индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият и „Видян“. Визуално отчита измервателното устройство и ръчно нанася данните в компютъра. С това се завършва отчитането при условие, че е видян от инкасатора. В случай, че не е осигурен достъп до измервателното устройство инкасаторът намира на мобилния компютър режим „Служебно отчитане“. Предвидена е и възможност „Самоотчет“, при която клиентът сам да предоставя данните от измервателното устройство, по уговорен начин, тогава начинът на записване е „От клиента“. Всички данни, които са нанесени в мобилния компютър веднъж, не могат да се променят от оператора (инкасатора) и подлежат на електронно трансфериране в програмата на водния оператор. В мобилното устройство не се съхраняват до шест месеца. Представената справка-извлечение от водния оператор е достоверна, защото представлява извлечение от електронния карнет на абоната за определения период. Тази електронен карнет е изготвен в програмата на водния оператор и се зарежда автоматично от трансфера на данните от промишления мобилен компютър, с който е отчетено съответното измервателно устройство. В конкретния случай е воден електронен карнет и според него служител на водния оператор през периода от 14.05.2019г. до 26.05.2020г. лично е отчел данните от измервателното устройство. Има регистрирани записи за два периода с определение „Видян“. Изразходеното количество вода, преминало през измервателното устройство за посочения период е 26 куб.м. и като се прибави разпределението, което е 9, 48 куб.м., се получава общо количество 35, 48 куб.м. В компютърната програма, обслужваща водния оператор за всеки абонат, припадащото му се количество е обозначено като „от разпределение“. С това действие се извършва изравняване на отчетите. Машината (сървъра във ВиК) безпристрастно изчислява всички математически действия и разпределя със заложената им точност количествата „от разпределение“ на всеки абонат, изхождайки от заложените данни, т.е. спазени са изискванията за разпределението на тези количества съгласно чл.39, ал.2 от Наредба № 4/2004г. Цените в издадените фактури отговарят на одобрените цени за съответния период с Решения на КЕВР, именно: Решение № Ц- 20/28.12.2018г. и Решение № Ц-37/23.12.2019г. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Категорично се установи, че страните са били обвързани през процесния период от валидно облигационно правоотношение с предмет – доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на отпадни води. През процесния период от време страните по делото са били в облигационна връзка, а макар писмен договор да не се предоставя, от останалите писмени доказателства може да се направи несъмнен извод за наличието на договорни отношения. Самото ползване на предлаганата услуга също е доказателство за възникнали договорни отношения между страните. От една страна претендираните от ищеца суми за заплащане са за период от време, през който именно ответникът е имал качеството на абонат на ищцовото дружество, а оттам и потребител на доставените от ищеца услуги. Сумите се претендират като задължения, възникнали по времето, когато титуляр на партидата е бил именно ответникът Анатоли Кикот. Затова поради обстоятелството, че ответникът през посочения период единствено е заявил качеството си на абонат на обекта на потребление, същият дължи заплащане на стойността на предоставените от ищеца- доставчик услуги, независимо дали е едноличен собственик на имота, където се предоставя услугата, или притежава същия в режим на съпружеска имуществена общност. По повод възражението на особения представител на ответника за погасяване на паричното задължение по фактурата, съдът съобрази следното: В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и в Общите условия на „В. и К.“ ЕАД – Бургас е посочено, че показанията на водомерите се отчитат на определен период от време. В чл.33 от Общите условия на “В. и К.” ЕАД Бургас е посочено, че операторът издава ежемесечни фактури и че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. За отчитане на показанията на водомера, респ. служебното начисляване на суми, е приложима разпоредбата на чл.35, ал.5 от Наредба № 4/04.09.2004г. Тези клаузи дават основание да се направи извод, че задължението за заплащане на потребената питейна вода има характер на периодично плащане, тъй като са определени периодите, в които се извършва отчитане показанията на водомерите и фактурирането им, както и срока, в който трябва да се извърши плащането. Следователно е налице периодичност на задължението, явно се касае до повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време. Макар законът да не съдържа легална дефиниция на понятието “периодично плащане”, правната теория и практика са наложили единното разбиране, че при задължения за периодично изпълнение длъжникът трябва в течение на определено време да извършва еднородни престации – плащания, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време. След като в Общите условия на “В. и К.” ЕАД град Бургас е посочено кога става отчитането показанията на водомерите, фактурирането и срока, в който трябва да бъде извършено плащането, както и последиците от неплащането в срок, намира приложение общото правило, че “срокът кани вместо човека” и покана не е необходима за изпадането в забава. Към момента на предявяване на иска ответникът е дължал сумата по издадените от ищеца фактури, в които са отразени потребеното количество ВиК услуги през отделните периоди и стойността на тези услуги общо в размер на 76, 32 лева. Затова именно в този претендиран размер на главницата главният иск е доказан, като сумата представлява стойността на потребени В и К услуги за доставка, отвеждане и пречистване на вода през отчетния период от 14.05.2019г. до 26.05.2020г. Тази сума по главницата, както и мораторната лихва в общ размер на 22, 32 лева, които суми продължават да са изискуеми, не са заплатени и в хода на настоящото исково производство. Поради това същите продължават да се дължат от ответника. С оглед правилата на процеса в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно сумата в размер на 700 лева, включваща платена държавна такса в размер на 100 лева, разноски за възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 150 лева, депозит за вещо лице в размер на 300 лева, както и за юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено на основание чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Сумите по разноските по настоящото дело, направени от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати. Ответникът не е направил разноски, а и с оглед изхода на делото такива не му се следват на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд