Решение № 1148 от 26.6.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 69/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по жалба на „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р В.“ ЕООД, с ЕИК: -•••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], бл.7, вх. „А“, ап. 3, представлявано от управителя д-р Г. В. Г. срещу Заповед № РД-09-27 от 17.01.2024 година, издадена от директора на РЗОК Перник, с която е наложена санкция по т. I ( подточка 1, 2, 3 и 4), т. II (подточки 1, 2 и 3), т. III ( подточки 4 и 5), т.V ( подточка 1), т.VI (подточка 1) и т. VII (подточка 1) от настоящата заповед – „прекратяване на договор“ – частично по отношение на лекаря, който не е извършил дейността по пакет „Първична извънболнична медицинска помощ“ д-р Г. В. Г. на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, б. „а“ от ЗЗО и чл. 421, ал. 1, предложение първо, буква „а“ от НРД за М. за 2020 – 2022 година и по т. IV (подточка 1) и т.VIII (подточка 1) от настоящата заповед „прекратяване на договор“ – частично по отношение на лекаря, който не е извършил дейността по пакет „Първична извънболнична медицинска помощ“ – д-р Г. В. Г. на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предложение първо, б. „а“ от ЗЗО и чл. 462, ал. 1, предложение първо, б. „а“ от НРД за М. за 2023 – 2025 година. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при липса на компетентност на органа, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и целта на закона. По същество излага доводи за това, че административният орган не е съобразил разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, като е допуснал разминаване между констативната част и диспозитивната част на оспорения административен акт, а така също и формираната разпоредителна част била неясна и препятствала възможността на жалбоподателя да разбере правата и задълженията си, като също така не било посочено и кой точно договор се прекратява, което създавало възможност за различно тълкуване на наложената санкция. Отделно от това сочи, че ако се приеме, че наложената санкция е по отношение на индивидуален договор № 140106 от 12.02.2020 година, то излиза, че административният орган не е разполагал с компетентност да го прекрати, тъй като същият вече е бил прекратен по право на 01.09.2023 година, а ако се приеме, че санкцията касаела новият договор № 140106 от 27.09.2023 година, то излизало че същият се прекратява два пъти на две отделни основания. Н. следващо място навежда доводи за това, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са от категорията на съществените, доколкото със заповедта, с която се възлага извършването на проверка е посочено, същата да бъде концентрирана само касателно извършваната дейност по НРД за М. 2023-2025 и НРД за М. 2020-2022 година, което означава че проверката не включва НРД за М. за 2018-2019 година, а проверяващият екип е правел констатации и за този период и по този начин е преминал над правомощията си. Като нарушение на административнопроизводствените правила посочва и това, че не са били налице предпоставките за започване на същото. Твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Навежда доводи за неправилно прилагане на материалния закон, като твърди, че посочените като нарушение деяния не са извършени, а дори и да се приеме, то неправилно са подведени под посочената правна норма, доколкото деянията е следва да бъдат подведени под разпоредбата на чл. 457 от НРД за М. 2023 – 2025 година. Излага становище и по въпроса за несъответствието на оспорения административен акт с целта на закона. С оглед на изложеното иска от съда да постанови съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски. В проведеното на 27.05.2024 година съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Т. Е. от АК София, която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде уважена. Подборни доводи развива в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК. В проведеното на 27.05.2024 година съдебно заседание ответникът по жалбата – директора на Районна здравноосигурителна каса Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт М. П., която моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде отхвърлена като неоснователна депозираната жалба. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. А. съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, че между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на Регионалната здравноосигурителна каса- Перник, в качеството й на възложител и „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р •••“ ЕООД в качеството на изпълнител са сключени следните договори: Договор № 140106 от 09.05.2018 година за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, който е бил сключен за срока на действие на НРД за медицинските дейности за 2018 година, т.е. влиза в сила от 01.04.2018 година и действа до приемането на нов или промяна на действащия НРД (лист 131); Договор № 140106 от 12.02.2020 година за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, който е бил сключен за срока на действие на НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 година, като влиза в сила от 01.01.2020 година и действа отново до приемането на нов НРД (лист 142) и Договор № 140106 от 27.09.2023 година за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, който е бил сключен за срока на действие на НРД за медицинските дейности за 2023- 2025 година, като същият влиза в сила от 01.09.2023 година (лист 153). Административното производство е образувано по повод на постъпил Сигнал с вх. № 19-01-1570 от 27.11.2023 година подаден от В. Б. В. срещу доктор Г. В. Г., с който същият е сезирал Националната здравноосигурителна каса за допуснати нарушения, състоящи се в незаконосъобразно издадени направления спрямо него и неговата дъщеря, тъй като същият и неговата дъщеря към датата на издаването на тези направления вече са преместени при друг лекар, считано от 30.09.2019 година от 09.10.2019 година. Във връзка с този сигнал, директорът на РЗОК Перник е издал Заповед № РД-09-1164 от 06.12.2023 година, с която на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 6 от Закона за здравното осигуряване, във връзка с инструкция № РД-16-46 от 03.07.2023 година за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО и глава двадесета на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2023 – 2025 година, §9 от ПЗР на НРД за М. за 2023 – 2025 година е наредил да бъде извършена проверка със следните задачи: проверка на дейността на лечебното заведение по сключения по реда на НРД за М. за 2023 – 2025 година договор № 140106 от 27.09.2023 година и по сключения по реда на НРД за МЗ за 2020 – 2022 година договор № 140106 от 12.02.2020 година за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. В заповедта също така е посочено и мястото на извършване на проверката и екипът от контрольори, на които същата се възлага (лист 32). Проверката била извършена от контрольор в РЗОК, сектор ДКИМДП в РЗОС Перник, който е констатирал нарушения във връзка с изпълнение на договора от страна на изпълнителя на медицинска помощ. Установено е, че през 2019 година от страна на жалбоподателя били извършени нарушения по отношение на ЗОЛ В. Б. В. и ЗОЛ А. В. Б., изразяващи се в следното: Тези констатации са обективирани в Протокол № 404 от 15.12.2023 година, съставен от А. Б. П. – контрольор в РЗОК, отдел ДКИМДП в РЗОК Перник. Същият е бил връчен на жалбоподателя на 15.12.2023 година, който го е подписал (лист 33). Настоящият жалбоподател депозирал Становище с вх. № 29-05-27 от 08.12.2023 година, в хода на проверката (лист 44). Със Заповед № РД-09-27 от 17.01.2024 година, издадена от директора на РЗОК Перник е наложена на „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р •••“ ЕООД, представлявано от д-р Г. В. Г., санкция по т.I ( подточка 1, 2, 3 и 4), т. II (подточки 1, 2 и 3), т. III ( подточки 4 и 5), т.V ( подточка 1), т.VI (подточка 1) и т. VII (подточка 1) от настоящата заповед – „прекратяване на договор“ – частично по отношение на лекаря, който не е извършил дейността по пакет „Първична извънболнична медицинска помощ“ д-р Г. В. Г. на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, буква „а“ от ЗЗО и чл. 421, ал. 1, предложение първо, б. „а“ от НРД за М. за 2020 – 2022 година и по т. IV (подточка 1) и т.VIII (подточка 1) от настоящата заповед. „прекратяване на договор“ – частично по отношение на лекаря, който не е извършил дейността по пакет „Първична извънболнична медицинска помощ“ – д-р Г. В. Г. на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предложение първо, буква „а“ от ЗЗО и чл. 462, ал. 1, предложение първо, б. „а“ от НРД за М. за 2023 – 2025 година. Заповедта е връчена на 18.01.2024 година (лист 27). С административната преписката като доказателства по делото са представени и приети: 21 броя амбулаторни листове с цитираните вече номера, издадени от жалбоподателя във връзка с осъществен преглед по отношение на ЗОЛ В. Б. В. и А. В. Б. (лист 49-87); уведомително писмо относно отхвърлените и одобрени за заплащане дейности по отношение на д-р Василев, касателно периодите септември, октомври и ноември на 2019 година, октомври и ноември 2020 година, ноември 2021 година, октомври, ноември и декември 2022 година и октомври 2023 година (лист 88-101); Справка относно пациентските регистрации (лист 102-104); Справка относно прегледите на пациенти (лист 105-110); Справка относно извършени прегледи на лицето В. Б. В. (лист 111-118); Справка относно извършени прегледи на лицето А. В. Б. (лист 119- 126); Придружително писмо с вх. № 29-05-13 от 03.10.2019 година от страна на доктор Памукчиев, във връзка с осъществена регистрация на нов пациент (лист 127-130). В хода на настоящото съдебно производство от страна на ответника с писмо вх. № 1165 от 22.04.2024 година са представени като доказателства извадки от ПИС на НЗОК за подадени от РЗОК – Перник амбулаторни отчети (лист 189-219), а така също и Инструкция за използване на системата от изпълнител на медицинска помощ (лист 220). При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на А. съд – Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения за това преклузивен срок, от активно легитимирано лице, което има правен интерес от атакуване на процесния акт. Оспореният акт е едностранно властническо волеизявление за частично прекратяване на договора, който по силата на чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО е административен договор, тъй като разпоредбата предвижда, че договорите, които се сключват между НЗОК, респективно РЗОК по чл. 45 от ЗЗО с физически или юридически лица са административни договори, а това означава, че в съответствие с разпоредбата на чл. 19ж от АПК, същите подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съдът приема, че е местно подсъден да разгледа спора, тъй като разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК е приложима само за индивидуални административни актове, а с оглед на чл. 19ж, ал. 2 от АПК, споровете във връзка с административен договор се разглеждат по реда на дял трети от АПК „Производства пред съд“. С оглед на това се дължи разглеждане на жалбата по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна: Относно компетентността на административния орган: Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване, директорът на РЗОК сключва, изменя и прекратява договори с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК. Отделно от това, изрично в разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО е предвидено, че директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция, когато са констатирани нарушения от страна на длъжностни лица, които са извършили проверка на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. С оглед на посочената разпоредба, компетентен да издаде заповедта, с която се прекратява частично договор с изпълнител на медицинска помощ е именно директорът на РЗОК Перник. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен за това административен орган, предвид което не се констатира наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Относно формата на административния акт: В специалния закон, а именно Законът за здравното осигуряване липсва изискване относно формата на акта, по тази причина се прилагат общите разпоредби на чл. 59 от АПК, уреждащи формата на индивидуалните административни актове. Същият следва да бъде издаден в писмена форма и да съдържа реквизитите, посочени в чл.59, ал.2 от АПК. В настоящият случай оспореният административен акт е издаден в писмена форма, като в него са посочени фактическите и правни основания за издаване му. Фактическите и равни основания за издаване на заповедта са описани достатъчно ясно и се изразяват в това, че изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ е отчел като изпълнена и съответно е заявил за заплащане медицинска дейност, която не е извършена по отношение на две лица, за което е заявена като изпълнена. Реално е отчетена като изпълнена, неизпълнена медицинска дейност. Съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят за разбере за какво му е налага съответната санкция. С оглед на това следва да бъдат отхвърлени като неоснователни доводите на жалбоподателя, че констатациите в издадената и оспорена в настоящото съдебно производство заповед и диспозитивната и част за противоречиви, доколкото разпоредбите, които се твърди, че са нарушени съответстват на констатациите на административния орган. Неоснователно е и възражението в посока на това, че е налице неясна разпоредителна част, доколкото не било посочено кой договор е частично прекратено. Изрично в заповедта се посочва, че процесната санкция, а именно частично прекратяване на договор се налага на жалбоподателя в качеството му на изпълнител по Договор № 140106 от 27.09.2023 година, което означава, че именно този договор е прекратен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Относно съответствието на акта с административнопроизводствените правила: Правилата, които са свързани с осъществяване на контрол са предвидени в Раздел Х „Контрол, експертиза и спорове“. В хода на настоящото административно производство и при издаване на заповедта съдът счита, че са били спазени всички нормативно установени за тази процедура изисквания. Разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО определя, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/ или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед за разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. От друга страна, в чл. 74, ал. 3 от ЗЗО се регламентира, че при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 от ЗЗО съответното длъжностно лице съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се представя на лицето, което е обект на осъществената проверка, като същият следва да бъде подписан от него, а след това да се изпрати на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. Съответно чл. 74, ал. 4 и ал. 5 разписват правото на подаване на писмено становище на проверяваното лечебно заведение и последиците от неупражняването на това право. Подробни процедурни правила, доразвиващи разпоредбите на чл. 72, ал. 2 до ал. 8 от ЗЗО са разписани в чл. 9 – чл. 24 от Инструкция № РД-16-43 от 09.06.2020 година утвърдена от управителя на НЗОК, за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 до ал. 8 от ЗЗО. Съобразно изнесените по – горе в решението факти съдът намира, че в разглеждания случай са спазени относимите изисквания на цитираната нормативна уредба. Производството е инициирано със Заповед № РД-09-1165 от 06.12.2023 година, издадена от директора на РЗОК Перник за извършване на проверка на жалбоподателя – „Индивидуална практика за първична медицинска помощ- д-р Георги Василев“ ЕООД във връзка с постъпил сигнал, което е едно от основанията за започване на производство, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗЗО. Тази проверка е била извършена в съответствие с изискванията на чл.74 от ЗЗО и предприетите действия са в правомощията на осъществилите я длъжностни лица. За резултатите от нея е издаден Протокол № 404 от 15.12.2023 година, който от своя страна отговаря на изискваният на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО и с който като доказателства към преписката са приобщени относими документи, в това число – писмено становище с вх. № 29-05-27 от 08.12.2023 година на д-р Г. В. Г., писмо то НЗОК във връзка с постъпил сигнал, разпечатка от ИИС на НЗОК във връзка с 21 броя амбулаторни листове, разпечатани от ИИС на НЗОК 11 броя месечни известия за отчетен период, разпечатани от ИИС на НЗОК справки за пациентски регистрации, прегледни пациенти и справки по чл. 64 от ЗЗО, ксерокопие на регистрационни форми за смяна на ИМП. Екземпляр от протокола е връчен на проверяваното дружество чрез управителя му, който го е подписал, като изрично е посочена и възможността предвидена в чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, респективно в чл. 19, ал. 1 от Инструкция № РД-16-43 от 09.06.2020 година да представи становище по направените констатации и е указан срока за това, а именно 7 дни от датата на връчване на протокола. Протоколът е връчен на 15.12.2023 година (лист 43), което означава, че крайният срок в който лицето е могло да направи становище във връзка с обективираните в протокола констатации е бил до 22.12.2023 година. По делото чрез административната препика бе представено Становище с вх. № 29-05-27 от 08.12.2023 година (лист 44), но по своята същност то е във връзка с даването на обяснение по отношение на постъпилия сигнал, като същото е представено входа на извършване на самата проверка от страна на контрольорите, което означава, че всъщност жалбоподателят не се е възползвал от предвидената в закона възможност да направи възражение срещу това, което е било възприето от страна на проверяващите и обективирано в цитирания вече протокол. Именно във връзка с липсата на изразено становище, респективно възражение, не е последвало провеждане на арбитражно производство и по тази причина е издадена заповедта, която е предмет на настоящото съдебно производство. Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни доводите на жалбоподателя в посока на това, че в заповедта, с която е възложена проверката е посочен период на проверка, касаещ действието на НРД за М. за 2020-2022 и този за 2023 – 2025 година, а видно от съставения протокол, контрольорите са извършили проверка и по отношение на НРД за М. 2018 – 2019 година, което надвишавало правомощията им и е довело до засягане правата на жалбоподателя. В случая се констатира, че наистина е осъществена и проверка относно дейността касаеща НРД 2018 – 2019 година, но това по никакъв начин не се е отразило върху правата и интересите на жалбоподателя, доколкото тези констатации очевидно не са взети предвид от страна на директора на РЗОК Перник, издател на настоящата заповед. С оглед на това следва да се приеме, че при процесната проверка на жалбоподателя са спазени административнопроизводствените правила, като обратно на въведените в жалбата твърдения, съдът приема, че административния орган в съответствие с чл. 35 от АПК е изяснил в достатъчна степен фактите и обстоятелствата от значение за случая и е обсъдил обясненията и възраженията на представителя на проверяващото лечебно заведение, като е изпълнил и задълженията с по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички относими доказателства. Поради това следва да се приеме, че не са налице отменителни основния по чл. 146, т. 3 от АПК. Относно съответствието на акта с материалния закон: Спорен в настоящият казус е въпросът досежно това, дали от страна на жалбоподателя е извършено деяние, представляващо нарушение на изискванията, предвидени в специалния закон, респективно в националните рамкови договори за 2020 – 2022 и този за 2023 – 2025 година, а така също и дали наложената санкция съответства на предвиденото в закона и дали е в състояние да изпълни неговата цел. От мотивите на оспорената заповед се установява, че административният орган е наложил санкция – частично прекратяване на Договор № 140106 от 27.09.2023 година по отношение на лекаря д-р Г. В. Г.. Изложени са мотиви, че д-р Г. В. е издал общо 17 (седемнадесет) броя амбулаторни листове, които са подробно описани по номер и дата на издаване в самата заповед, във връзка с осъществени диспансерни и профилактични прегледи по отношение на две здравно осигурени лица – В. Б. В. и А. В. Б.. Административният орган е приел, че отчетените дейности не са били реално извършени, доколкото тези две лица към датата на издаване на амбулаторните листове не са били в пациентската му листа. При тези факти е приел, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 206, ал. 1 от НРД за М. за 2020 – 2022 година и чл. 231, ал. 1 от НРД за М. за 2023 – 2025 година и на основание чл. 421, ал. 1, предложение първо, б. „а“ от НРД за М. за 2020 – 2022, респективно чл. 462, ал. 1, предложение първо, б. „а“ от НРД за М. за 2023 – 2025 година и във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, б. „а“ от ЗЗО е наложил съответната санкция. Цитираните разпоредби на практика в своето съдържание са идентични, като разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от НРД за М. за 2020 – 2022 година, респективно чл. 231, ал. 1 от НРД за М. за 2023 – 2025 година предвижда задължение на лекарите, работещи в лечебни заведения, изпълнители на извънболнична медицинска помощ, сключили договори с НЗОК да отчитат месечно по електронен път в утвърдени от НЗОК формати оказаната през месеца извънболнична медицинска дейност, включена в предмета на договора, през интернет портал на НЗОК или чрез WEB услуга. От своя страна чл. 462 от НРД за М. за 2023 – 2025 и чл. 421 от НРД за М. за 2020 – 2022 година прокламират, че управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК налага санкция „прекратяване на договора“ при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установени по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО: а) от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет- частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност; б) от изпълнител на болнична медицинска помощ – частично, за съответната медицинска дейност по пакета, по която е отчетена неизвършена дейност. Нормата на ал. 2 на разпоредба посочва, че при повторно извършване на нарушението по ал. 1 договорът с изпълнителя се прекратяван изцяло. Тези две разпоредби по съдържание съответстват и на посочената като основание за издаване на заповедта разпоредба на чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, б. „а“ от ЗЗО. В основанието за издаване на оспорения административен акт е посочен и §9 от ПЗР на НРД за М. за 2023 – 2025 година- в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31 август 2023 година пред периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, се прилагат глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 година, като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по ЗЗО и този НРД. При така очертаната нормативна рамка и вземайки предвид установените факти и събрани доказателства, настоящият съдебен състав счита за доказано извършеното нарушение от страна на д-р Г. В. Г.. От материалите представени чрез административната преписка по безспорен начин се установи, че към момента на изготвяне – в периода 2020 – 2023 година на амбулаторните листове, в които е материализирана осъществената медицинска дейност, лицата В. Б. В. и А. В. Б. на са били част от пациентската листа на д-р Г. В. Г. и съответно спрямо тях няма как да е била осъществена такава дейност. Доказателство за това твърдения са представеното придружително писмо с рег. № 29-05-13 от 03.10.2019 година до РЗОК Перник от страна на д-р Памукчиева (лист 127), че считано от 30.09.2019 година, респективно от 09.10.2019 година тези две ЗОЛ са вече част от пациентската листа на този лекар. За пълнота съдът ще посочи, че всъщност от страна на д-р Г. В. Г. тези факти не са оспорени предвид представеното пред контрольорите, осъществяващи проверката становище (лист 45). Всичко това налага извод за наличие на осъществено нарушение на вмененото с разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от НРД за М. за 2020-2022 и чл. 231, ал. 1 от НРД за М. за 2023 – 2025 година задължение за отчитане на осъществената медицинска дейност. В конкретния случай няма спор, че от страна на въпросният лекар е отчитана дейност, но тя не е било реално осъществена и именно във връзка с това е наложена процесната санкция. Въз основа на изложеното и при установено нарушение, което попада в хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО, респективно чл. 462, ал. 1, б. „а“ от НРД за М. за 2023 – 2025 и чл. 421, ал. 1, б. „а“ от НРД за М. за 2020 – 2022 година, директорът на РЗОК прилага в условията на обвързана компетентност, без възможност за избор между две алтернативни наказания санкцията „прекратяване на договор“ по отношение на лекаря, отчел неизвършената дейност, а именно в случая д-р Г. В. Г.. В тази връзка следва да бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя, че доколкото д-р Г. В. Г. е единственият лекар, а същият е и управител на търговското дружество – лечебно заведение, което е страна по индивидуалния договор за предоставяне на първична извънболнична медицинска помощ, то частичното прекратяване на договора по отношение на него на практика постига друг правен ефект, а именно прекратяване на договора изцяло, което представлявало основание по чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО и предвиждало същата да бъде приложена само когато е налице повторно извършване на нарушението. Тези доводи са неоснователни, тъй като лечебното заведение като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по договора с НЗОК и физическото лице, което е управител и работи като лекар са различни правни субекти. Прекратяването на договора с НЗОК по отношение на лекаря извършил нарушението, не лишава търговското дружество от качеството му на лечебно заведение за извънболнична помощ, съгласно Закона за лечебните заведения с право да извършва дейност, за която е регистрирано, с други източници за финансиране и с други лекари. Съответно лекарят, по отношение на който договорът е прекратен запазва възможността да работи в друго лечебно заведение, което също е сключило договор с НЗОК. В тази насока е тълкуването и прилагането на материалния закон, възприето и в актуалната практика на Върховен административен съд – Решение № 6541 от 29.05.2024 година, постановено по адм. дело № 387/2024 година; Решение № 1350 от 14.02.2022 година, постановено по адм. дело № 9225/2021 година, Решение № 6972 от 09.06.2021 година, постановено по адм. дело № 4484/2021 година, Решение № 4228 от 01.04.2021 година, постановено по адм. дело № 8926/2020 година и др. Цитираната от страна на жалбоподателя практика касае хипотези, при които изпълнителят на извънболнична първична медицинска помощ е регистриран като Е., или като лице, което осъществява свободна професия, при които хипотези на практика имаме сливане в субектите, но в случая хипотезата не е такава, доколкото правната форма не е Е., а е ЕООД, при което нямаме такова сливане. Издадената заповед е в съответствие и с целта на закона, доколкото по този начин се възпрепятства негативно въздействие върху публичния финансов ресурс от една страна, а от друга нарушаването на правата на здравноосигурените лица. Въз основа на изложеното съдът констатира, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Всичко гореизложено мотивира съда да приеме, че оспорената заповед не страда от пороци, които да мотивират извод за нейната недействителност. Същата е законосъобразен административен акт, поради което депозираната срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Относно разноските: С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на съдебни разноски. Н. основание чл.143, ал.3 от АПК право на съдебни разноски има ответникът, но доколкото същият не претендира такива, то не следва да му бъдат присъждани. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав на А. съд – Перник