Решение № 14261 от 18.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2568/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.72, ал.4, вр.ал.1 от ЗМВР. Образувано е по касационна жалба от старши полицай в ПУ Бяла към ОД на МВР-Варна – Д. Н. А., чрез процесуален представител на ОД на МВР-Варна – гл.ю.к.Г.Г., против Решение № 1098/21.09.2025г. по АНД 1407/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменена Заповед за задържане на лице № 442зз-378/13.08.2023г., издадена от ст. полицай в ПУ Бяла към ОД на МВР-Варна – Д. А., с която спрямо Л. М. [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „задържане за срок до 24 часа“. С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът изразява несъгласие с направения от съда извод, че административния акт не съдържа ясни фактически основания, относими към конкретното поведение на задържаното лице и че от това следва, че актът е немотивиран. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че на задържаното лице е било обяснено в достатъчна степен за какво му се налага принудителна административна мярка. Излагат се доводи, че е посочена и конкретната разпоредба на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която достатъчно ясно, конкретно и точно указва фактическото основание, на което е задържано и лицето, както и правната норма, представляваща състав на престъпление, като е описано и в какво се изразява деянието. Поддържа, че цитираната норма не поставя изискване „данните“ да са пълни, категорични и безспорни, а само да са от такова естество, че да позволяват да се направи извод за връзка на задържаното лице и съпричастността му към извършеното престъпление. В тази връзка счита, че за административния орган са били достатъчно ясни данни за евентуално извършено от лицето престъпление, като са налице доказателства установяващи и фактическите предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Сочи се, че мярката се предприема с цел започване на разследване на вероятен извършител на престъпление, а въпросът дали конкретно лице е извършител на дадено деяние и дали то е извършено виновно от него подлежи на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство и обсъждането на тези въпроси не е от компетентността на административния съд. На изложените основания отправя искане да се отмени обжалваното решение на РС – Варна и да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендира ю.к. възнаграждение за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът чрез процесуален представител - гл.ю.к. Г.Г., поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба – Л. М., в депозиран чрез пълномощника адв.Д. писмен отговор, оспорва жалбата. Счита, че оспореното решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Споделя изцяло мотивите, че заповедта е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, поради непосочване на конкретни фактически обстоятелства, обосноваващи задържането, като сочи, че правилно в тази връзка съдът се е позовал както на националната практика, така и на константната практика на ЕС по правата на човека, която има задължителен характер за страните по Конвенцията. Отправя искане за оставяне в сила на решението на РС – Варна. Претендира разноски по настоящото и по предходното производство. Участващият по делото прокурор от ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че процесната заповед, издадена по чл. 72 ЗМВР, съдържа необходимите реквизити по закон. Посочени са фактическите и правни основания за издаването й в необходимия минимум. Данни за наличието на фактически основания за издаване на тази заповед се съдържат и в материалите по преписката, като става ясно, че се касае за държане на наркотични вещества. Моли обжалваното решение като неправилно да се отмени и да се постанови друго такова по същество, с което да се потвърди издадената заповед. Съдът, като прецени доводите на страните, заключението на прокурора и фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена от лице с правен интерес, пред компетентния съд и в законоустановения срок, се явява процесуално допустима. Производството пред районния съд е образувано по жалба на Л. М. срещу Заповед № 442зз-378/13.08.2023г. на ст. полицай в ПУ Бяла към ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок до 24 часа в помещения за временно задържане на ПУ - Бяла. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 13.08.2023 г., малко след 21.00 ч., в гр. Бяла, обл. Варна, при обход в м-т „Старата чешма“ свид. Ц. И. – районен инспектор при Четвърто РУ, ОД МВР Варна и негов колега – оперативен работник Д. Й., възприели при беседка за обществено ползване седящи на отделни маси две лица, при приближаване към които видели, че пред едното от лицата – жалбоподателят М., на масата имало множество вещи, сред които и полиетиленов плик с тревисто съдържание. Той бил приканен да предаде плика на полицейските служители, но отказал да го стори като проявил арогантно поведение в нетрезво състояние, при което свид. Ц. И. отправил искане за съдействие за задържане на М. и на място се отзовал ответника ст. полицай Д. А.. Той също възприел арогантното поведение и нетрезвото състояние на въззивника, както и наличието на полиетиленов плик с тревисто съдържание сред вещите на масата пред него и по разпореждане на свид. Ц. И. пристъпил към задържане на въззивника, за което съставил процесната Заповед №442зз-378 от 13.08.2023 г., в която било отразено, че задържането е осъществено в 21.35 ч. „във връзка с чл.354а от НК притежаване на наркотични вещества“. Въззивникът отказал да подпише заповедта и да получи копие от същата като това обстоятелство било удостоверено с подпис от свид. Ц. И.. След осъщественото задържане на въззивника, от 23.10 ч. до 23.50 ч. бил проведен оглед на съответното местопроизшествие, при който като веществено доказателство било иззето и установеното полиетиленово пликче с размер 7/10.5 см със залепваща червена лента в горния край, съдържащо няколко съцветия /топчета с различна форма/ зелено-кафява суха тревиста маса. На 14.08.2023 г. в 00.30 ч. на М. била предоставена за попълване декларация за правата на задържано лице, която същият отказал да попълни и подпише като това обстоятелство било удостоверено с подпис от свид. Ц. И., след което, също в 00.30 ч. спрямо лицето бил проведен личен обиск, в протокола за който било удостоверено с подпис от свид. Ц. И., че М. отказва да подпише документа. На 14.08.2023 г. същият бил освободен, при което му били върнати всички установени при личния обиск вещи. По случая било образувано ДП № 4045/2023 г. по опис на Четвърто РУ, ОД МВР Варна, по което, с Постановление № 11208/2023 г. от 20.11.2023 г. е постановено спиране на производството. Съдът е приел описаната фактическа обстановка за безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, които е кредитирал като непротиворечиви и взаимно допълващи се. Изложил е мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата, съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма, спазени са разпоредбите на чл. 74, ал.3 и ал.6 от ЗМВР, като съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР – вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН, адресна регистрация, дата и час на задържането. За да отмени оспорената заповед ВРС е приел, че в оспорения акт липсва съществен реквизит – не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, фактическите и правни основания за задържането на М., доколкото въпреки посоченото правно основание – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, от фактическа страна е посочено единствено, че е „във връзка с чл.354а от НК “ като е уточнено „притежаване на наркотични вещества“, което съдът е счел за недостатъчно, предвид отсъствие на описание за намерения полиетиленов плик с тревисто съдържание. Направен е извод, че доказателствата сочат за наличието на конкретно фактическо основание за осъществяване на задържането от полицейските служители, но при неговото осъществяване не е спазено нормативно установеното изискване по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Отчитайки трайно установената съдебна практика, според която мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и в други документи, съдържащи се в административната преписка, когато тези документи изхождат от издателя на акта, районният съд е посочил, че доколкото в случая се засяга едно от основните права на човека, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, съгласно която на всяко арестувано лице следва незабавно да бъдат съобщени основанията за арестуването му, поради което ако мотивите са изложени в документ, различен от оспорваната заповед, то този документ следва незабавно да бъде доведен до знанието на задържаното лице. Направена е констатация, че в случая заповедта не е косвено мотивирана, нито чрез материалите, съдържащи се по административната преписка, нито от тези приобщени по досъдебното производство такива. Първоинстанционният съд е приел, че с процесната заповед е ограничено правото на свобода и сигурност на М. по чл. 30, ал.1 от КРБ, чл.5, §1, изр.1 от ЕКПЧ, чиято конституционна и международноправна защита императивно изисква основанията за задържането да му бъдат съобщени незабавно. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Не се споделя изводът на ВРС за липсата на кумулативно изискуем от закона – чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР реквизит в оспорената заповед, а именно - отсъствие на фактически основания за задържането на М.. В оспорения административен акт изрично е записано, че се издава на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.354а от НК, като е пояснено, че се касае за притежаване от лицето на наркотични вещества. Разпоредбата на чл.354а от НК съдържа различни изпълнителни деяния във връзка с наркотични вещества или техни аналози - производство, преработка, придобиване или държане с цел разпространение или разпространяване, както и придобиване или държане на публично място с цел разпространение или разпространяване, а и само придобиване или държане. Т.е. в случая изрично е посочено конкретно изпълнително деяние от цитираната разпоредба. За да се задържи едно лице на основание нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е достатъчно наличието на данни, че лицето е извършило престъпление. Такива в случая, предвид събраните по делото доказателства, правилно кредитирани от първоинстанционния съд, безспорно са налице. При извършен обход в изпълнение на оперативна дейност инспекторите свид. Ц. И. и Д. Й. установили Л. М. в едно заведение, като на масата до него е открито пликче с трева, оприличено на марихуана, потвърдено в последствие чрез експертиза в хода на ДП. В заведението е имало само още един посетител, на достатъчно отдалечено разстояние за да има съмнение относно притежателя на пакетчето и в този смисъл да свързва М. с намереното забранено вещество, респ. с престъпление по чл. 354а НП. Горното се установява от обясненията, дадени от ответника пред РС – Варна, показанията на инспектор И., който е и очевидец, както и от материалите по досъдебното производство – снимки и протокол за оглед на местопроизшествие докладната записка от 06.01.2022 г. на ответника и протокола за разпит на М. Законът борави с понятието „данни“, а не с понятието „доказателства“, т. е. издаването на акт по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не се обуславя от наличието на събрани по реда на НПК доказателства с регламентираните в него доказателствени средства и се предпоставя единствено от наличието на данни за извършено престъпление. В случая задържането на М. е мотивирано именно с извършваната от полицейските органи проверка за наличие на престъпление по чл.354а от НК. Дали в последствие спрямо него са извършвани процесуални действия и какъв е резултатът от същите, не се отразява на законосъобразността на постановената заповед за задържането му. Установяване на наркотични вещества до М. представлява достатъчно данни, даващи основание на полицейския орган за издаване на заповед по чл.72 от ЗМВР, с оглед необходимостта от изясняване на вината му и предприемането на процесуално-следствени действия в тази насока В този смисъл спрямо жалбоподателя са предприети правомерни действия по прилагане на принудителна административна мярка. Даденото в заповедта описание покрива изискването за фактически основания за издаването й. Основателно е възражението, направено от процесуалния представител на ответника, че понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането обаче на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл.72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното престъпление. Не се изисква съобщената на лицето при задържането му информация да е пълна и изчерпателна /Решение на ЕСПЧ по жалба № 8098/77/, достатъчно е лицето да придобие незабавно представа за причината за задържането му. Посочването на конкретната форма на изпълнително деяние и квалификацията по НК не е дължимо от полицейските служители, задържащи лице, за което има данни според тях, че е извършило престъпление. Точната правна квалификация е дължима от органа, компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление, извършено на територията на РБ и прокурора / чл.46, ал.1 от НК /. Полицейските служители, при условията на оперативна самостоятелност налагат въпросната мярка, като заповедта за задържане, поради естеството си, предполага издаването й при условията на неотложност по реда на специалния закон – ЗМВР. Задържането в такива неотложни случаи представлява временна мярка, премахваща възникналата пречка съобразно със законоопределената цел по чл.22 от ЗАНН. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд – Решение № 1027 от 24.01.2019 г. по адм. дело № 5928/2017 г., Решение № 11556 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 4928/2017 г., Решение № 2463 от 20.02.2019 г. по адм. дело № 5227/2018 г. и други. Не се споделя изводът на ВРС за нарушено право на защита на М., доколкото не са били сведени до знанието му основанията за неговото задържане. От приложените протоколи за разпит на М. не остава никакво съмнение, че за същия е било съвсем ясно за какво е задържан, доколкото е твърдял, че пакетчето е било на масата до него при пристигане на полицаите, но не е било негово, а му е било подхвърлено; като полицаите са поискали да го предаде доброволно. Горното води до извод, че М. е придобил незабавно представа за причината за задържането му. Не се споделя и изводът за нарушение и на чл.5 от ЕКЗПЧОС. Съгласно § 1 от посочената разпоредба, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Съобразно чл.5, §1, б.“c“ ЕКЗПЧОС, допустимо ограничение на посоченото основно право е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. За задържането на Л. М. са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Принудителна административна мярка е приложената в изпълнение на функциите на правоохранителните органи по разкриване и преустановяване на противоправните деяния и отстраняване на последиците от тях, т. е. заповедта е издадена в съответствие с преследвана от закона цел. Към момента на ограничаване правото на свободно придвижване на лицето са съществували обективни данни за извършено правонарушение и предприетите процесуално-следствени действия са били необходими за изясняване на фактическите и правни аспекти на случая. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се постанови друго решение, с което жалбата на Л. М. срещу заповедта за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Предвид изхода на спора, са налице основания за уважаване на искането на касатора за присъждане на извършените по делото разноски. В полза на Областна дирекция на МВР – Варна, към която принадлежи полицейският орган, издал оспорената заповед за задържане, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции общо в размер на 300 лв. – 100 лв. за пред първата инстанция, съобразно действащата към него момент редакция на чл.24 от Наредбата за правната помощ и 200 лв. за пред касационната инстанция, минимално предвидения в цитираната разпоредба размер, съобразно изменението й в сила от 01.10.2025г. /ДВ бр.53 от 2025г./. Доколкото за настоящата инстанция се дължи държавна такса в размер на 70 лв., съобразно чл.213, т.3, вр. чл.227а, ал.1, изр.1, пр.1 от АПК, която районният съд не е събрал, предвид изхода на спора ответника по касация Л. М. следва да бъде осъден да заплати тази сума по сметка на съда. На основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът